РЕШЕНИЕ
№ 4440
гр. Пловдив, 30.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Костадин Б. Иванов
при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева
като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело №
20225330101638 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от К. В. Й., ЕГН **********, от гр. ***,
ж.к. ***, бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, срещу „Кредисимо” ЕАД, ЕИК: 17533043,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“ № 146, сграда
А, ет. 4, Бизнес център „България“, и „Ай Тръст“ АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“ № 146, сграда А,
ет. 4, Бизнес център „България“, с която са предявени обективно и субективно
съединени осъдителни искове за осъждане на първия ответник да заплати
ищцата сумата от 20 лв. – недължимо платена по клауза за възнаградителна
лихва по договор за потребителски кредит № *** от *** г., а втория ответник
– сумата от 50 лв., платена при начална липса на основание по договор за
предоставяне на поръчителство от *** г. на основание сключен договор за
потребителски кредит № *** от *** г., ведно със законната лихва върху всяка
от сумите, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда –
07.02.2022 г., до окончателното изплащане на сумите;
В исковата молба и уточняваща молба от 14.02.2022 г. се твърди, че
между ищцата и „Кредисимо” ЕАД е сключен договор за потребителски
кредит № *** от **** г., по силата на който първият ответник предоставил на
ищеца парична сума в размер на 800 лв., при фиксирана лихва от 41,24 % и
ГПР – 50 %, съгласно чл. 2 от договора. Общата дължима сума била 1005,42
лв., платима на 13 погасителни вноски от по 77,34 лв. всяка за периода от
10.12.2016 г. до 10.12.2017 г. По силата на чл. 4, ал. 1 от договора ищцата
следвало да предостави обезпечение на кредита, поради което бил сключен
договор за предоставяне на поръчителство между нея и „Ай Тръст“ АД, като
между „Кредисимо” ЕАД и „Ай Тръст“ АД бил сключен договор за
поръчителство, по силата на която последния обезпечил вземанията по
кредита. За предоставянето на това обезпечение следвало да се заплати
1
допълнителна сума като възнаграждение на поръчителя, платимо заедно с
погасителните вноски по кредита. В исковата молба се излагат съображения,
че договорът за кредит, за който, като потребителски кредит, се прилагали
разпоредбите на ЗПК, е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, тъй като
нарушавал разпоредбите на чл. 11, ал.1, т.9, т.10 и т. 11 ЗПК. Развити са
съображения в тази насока, като са изложени аргументи и за нищожност на
клаузата за възнаградителна лихва поради противоречието й с добрите нрави.
Клаузата за заплащане на обезпечение към основния договор пък
противоречала на материалния закон и на чл. 21, ал. 1 ЗПК. Обезпечението не
се дължало и на основание чл. 10а ЗПК, тъй като представлявало такса за
услуги по усвояване и управление на кредита. Начисленото възнаграждение
за обезпечението представлявало също така разход по кредита по смисъла на
чл. 19, ал. 1 ЗПК и водело до завишаване на ГПР над законоустановения
лимит в чл. 19, ал. 4 ЗПК. Последното, на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК, водело
до нищожност на клаузата, въз основа на която то се дължи. Поддържа се, че
доколкото клаузата за възнаградителна лихва и тази за възнаграждение за
обезпечение са нищожни, то и сумите, платени по тях, подлежат на
възстановяване. В уточняваща молба е посочено, че претендираният с
исковата молба размер на претенциите е първоначален такъв и точният размер
на претенцията от кое дружество какво се претендира, ищцата ще посочи
след представяне на справка от ответниците за извършените плащания към
тях. Поради изложеното се иска връщане на недължимо платените суми за
възнаградителна лихва и възнаграждение да предоставяне на обезпечение.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от „Ай
Тръст“ АД, с който се оспорва искът срещу него като неоснователен. Не се
оспорва, че между ищцата и „Кредисимо” ЕАД е сключен описания в
исковата молба договор за кредит, както и че договорът е предсрочно погасен.
По този договор обаче сочи, че нямало основание за плащане на суми към
„Ай Тръст“ АД. Поддържа, че е сключен между ищцата и „Ай Тръст“ АД
договор за предоставяне на поръчителство от *** г., в изпълнения на който
„Ай Тръст“ АД сключил с „Кредисимо” ЕАД договор за поръчителство и се
задължил да отговаря солидарно с ищцата по договора за кредит. По
договора за поръчителство се дължало месечно възнаграждение в размер на
56,34 лв. на месец за периода на действие на договора. Сочи, че ищецът е
могъл да избере да сключи и необезпечен кредит или да предостави банкова
гаранция. Същият обаче сам бил избрал да сключи договор за поръчителство.
Сочи се още, че задълженията по договора за поръчителство били погасени,
поради погасяване и на договора за кредит. Оспорват се твърденията на
ищеца, че договорът за кредит и този за предоставяне на поръчителство били
нищожни, като счита че същите са сключени в съответствие с разпоредбите
на ЗПК. Развити са съображения и е цитирана съдебна практика в насока, че
размерът на възнаградителната лихва не е прекомерен и не води до
нарушаване на добрите нрави, предвид и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Излага аргументи, че възнаграждението по договора за поръчителство не
следва да се взема предвид при изчисляването на ГПР по кредита, както и че
същото нарушавало разпоредбата на чл. 10а ЗПК. В тази насока сочи, че
предоставянето на обезпечение не било задължително условия за
сключването на договора за кредит и не било свързано с усвояването или
управлението на кредита. Поддържа, че сключения между него и ищцата
договора е такъв за поръчка по чл. 280 ЗЗД, а не за поръчителство по чл. 138
ЗЗД, и вземането за предоставено поръчителство възниквало в полза на „Ай
Тръст“ АД, а не в полза на „Кредисимо” ЕАД, който не бил страна по това
правоотношение. Поради това счита, че не е налице твърдяното нарушение на
2
чл. 19 ЗПК и възнаграждението на поръчителя не следва да се включва в ГПР
по кредита. Моли за отхвърляне на иска спрямо нето.
Постъпил е и отговор на исковата молба от „Кредисимо” ЕАД, с който
се оспорва искът срещу него като неоснователен. Също не оспорва, че между
него и ищцата е сключен описания в исковата молба договор за кредит, както
и че договорът е предсрочно погасен. Излага идентични съображения с тези
на другия ответник „Ай Тръст“ АД, относно неоснователността на ищцовите
твърдения за нищожност на процесните договори и клаузите в тях, че
договорът за кредит не отговарял на изискванията на ЗПК и че
възнаграждението на поръчителя следвало да се вземе предвид при
изчисляването на ГПР по кредита. Развива същите аргументи като „Ай Тръст“
АД относно характера на договора за предоставяне на поръчителство. Прави
и аналогични доказателствени искания. Моли за отхвърляне на иска спрямо
нето. Представя списък на разноските, които претендира.
На основание чл. 214, ал. 1 ГПК е допуснато изменение на исковете по
размер, като искът срещу „Кредисимо” ЕАД е увеличен от 20 лв. на 77,27 лв.,
а този срещу „Ай Тръст“ АД от 50 лв. на 169,02 лв.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
За уважаване на исковата претенция ищцата следваше да докаже онези
положителни факти, от които извлича благоприятни за себе си последици, в
частност своите твърдения за недействителност на процесните договори за
кредит и за предоставяне на поръчителство, както и да докаже факта на
плащане на претендираните суми на всяко от ответните дружества.
В тежест на всеки от ответниците пък бе да проведе насрещно
доказване по тези факти, респ. при условията на пълно и главно доказване да
установи, че получените от тях суми са заплатени на валидно правно
основание – в случая „Кредисимо“ АД наличието на валиден договор за
потребителски кредит № *** от *** г., а „Ай Тръст“ АД - на действителен
договор за предоставяне на поръчителство на основание сключения договор
за потребителски кредит.
По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че между ищца К. В. Й. и първия ответник „Кредисимо”
ЕАД е сключен договор за потребителски кредит № *** от *** г., по силата на
който „Кредисимо” ЕАД е предоставил на К. Й. в заем парична сума от 800
лв., при фиксирана лихва от 41,24 % и ГПР – 50 %, при обща дължима сума
от 1005,42 лв., платима на 13 погасителни вноски от по 77,34 лв. Това е видно
още от представените с исковата молба писмени доказателства - Договор за
потребителски кредит № ****, Приложения № * към същия, в което са
посочени конкретните условия на кредита и погасителния план, както и от
приложимите Общи условия. В раздел II, чл. 4 от Договора е предвидена
клауза, съгласно която кредитополучателят следва да предостави едно от
посочените в договора обезпечения, вкл. и поръчителство от одобрен от
кредитора поръчител, в срок до 48 часа с цел одобрения на кредита. В
противен случай, съгласно ал. 2 на същата клауза, кредитът няма да бъде
одобрен. В настоящата хипотеза ищцата, като кредитополучател, е
предоставила обезпечение – одобрен от кредитора поръчител, видно от
постъпилото по реда на чл. 192 ГПК от „Ай Тръст“ ЕООД копие на Договор
за предоставяне на поръчителство от дата *** г., сключен между К. Й. и
дружеството „Ай Тръст“ ЕООД. Съгласно Договора за предоставяне на
3
поръчителство и Приложение № 1 към същия, на поръчителя се следва
възнаграждение в размер на 56,34 лв. на месец за целия срок на договора за
кредит, като възнаграждението се дължи на датата на плащане на
погасителните вноски по кредита и може, съгласно уговореното да се заплаща
на „Кредисимо” ЕАД. С исковата молба е представен договор за
поръчителство от *** г. между „Кредисимо” ЕАД, като кредитор по договор
за кредит, и „Ай Тръст“ ЕООД, като поръчител, с който договор поръчителят
се задължавал да отговаря по процесния договор за кредит.
Предвид горното и с оглед съдържанието на договора за кредит, съдът
намира за основателни съображенията на ищцата за недействителност на
договора на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 ЗПК, като не се споделя
изложеното от ответника „Кредисимо” ЕАД в обратния смисъл. В случая е
налице правоотношение по договор за потребителски кредит, като длъжникът
по правоотношението – настоящ ищец, има качеството на потребител по
смисъла на § 13, т. 1 вр. т. 12 от ДР на ЗЗП, поради което същият се ползва
със законоустановената потребителска закрила, регламентирана в ЗПК и ЗЗП.
Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11,
ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски
кредит е недействителен. Регламента на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК изисква в
договорите за кредит по ясен и разбираем начин да са посочени годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. В
процесната хипотеза съдът намира, че ГПР по Договор за потребителски
кредит № *** и общата дължима по кредита сума не са коректно посочени,
тъй като възнаграждението по договор за предоставяне на поръчителство
неправилно не е взето предвид при изчисляването на процента на разходите и
крайната дължима от потребителя сума. Съгласно § 1, т. 1 от ЗПК към общия
разход по кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора
и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на
договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита.
Видно от раздел II чл. 4, ал. 2 от Договора в случай, че в посочения в ал. 1,
изр. 1 срок (48 часа) кредитополучателят не предостави съответното
обезпечение (сред които е и процесното), то ще се счита, че заявлението за
кредит не е одобрено от кредитора и договорът не е породил действие.
Следователно възнаграждението на поръчителя се явява разход по кредита и е
следвало да бъде посочено в договора за кредит и общата дължима във връзка
с кредита сума, както и включен в ГПР, доколкото сключения договор за
предоставяне на поръчителство и разходите по него са пряко свързани с
договора за кредит. Като не е сторено това, потребителят е бил въведен в
заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва да плати
по договора, и реалните разходи по кредита, които ще направи – нарушение
на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. За горната преценка дори не са необходими
специални познания, доколкото размерът на възнаграждението на поръчителя
е 56,34 лв. на месец за срока на договора – 13 месеца, или общо 732,42 лв.,
което е почти равно на главницата по кредита – 800лв. Следователно общата
дължима по кредита сума неминуемо ще е по-голяма от посочената 1005,42
лв., а ГПР – по-голям от 50 %.
Предвид изложеното процесният договор за потребителски кредит се
намира за противоречащ на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради
което и на основание чл. 22 ЗПК същият е недействителен.
В продължение на развитите по-горе мотиви следва да се посочи, че за
нищожен се намира и договорът за предоставяне на поръчителство от *** г.,
4
тъй като същият се явява лишен от основание, предвид недействителността
на договора за кредит, който той обезпечава и във връзка с който е
възникнало правоотношението по поръчителството. Т.е. липсва
необходимостта от сключване акцесорния договор. Същият е нищожен и на
самостоятелно основание, отново поради липса на кауза за неговото
съществуване. Видно от съдържанието на договора, за поръчителят е
уговорено възнаграждение срещу задължението да поеме наравно с длъжника
задължението за плащане на сумите по кредита. В случая на тяхното
заплащане от поръчителя обаче, за последния се поражда, съгласно договора,
регресно право срещу заемателя за възстановяване на платените от
поръчителя суми (арг. чл. 4, ал. 2 от договора за предоставяне на
поръчителство). Следователно поръчителят получава едно възнаграждение,
без реално да съществува същинско насрещно задължение за него, доколкото
сумите, които е платил подлежат на възстановяване. За длъжникът пък
заплащането на възнаграждението се явява безпредметно, защото той всякога
ще дължи сумите по кредита и няма да се освободи от задължението си при
погасяването на кредита от поръчителя. В този смисъл не само, че е налице
нееквивалентност на престациите, но в случая и липсва престация от една от
страните по договора – поръчителя, поради което и този договор се явява
недействителен като лишен от основание. При настоящата хипотеза за
преценка нищожността на договора за предоставяне на поръчителство съдът
съобрази и задължителните указание в ТР № 1 от 27.04.2022 г. по т.д. №
1/2020 г. на ОСГТК на ВКС и предвид това, че основанието за нищожност
произтича и е видно от съдържанието на самата сделка.
С оглед на горното и по силата на чл. 23 ЗПК по договора за кредит
ищцата дължи единствено чистата стойност на кредита, а именно сумата в
размер на 800 лв. равна на уговорената и усвоена от нея главница. Платеното
на ответника „Кредисимо” ЕАД в повече се явява лишено от основание.
Предвид нищожността и на договора за предоставяне на поръчителство, без
основание се явява и всичко получено от „Ай Тръст“ ЕООД по този договор.
В хода на делото е прието и не е оспорено заключение по ССчЕ, вещото
лице по която е посочило, че във връзка с процесните договори К. Й. е
платила общо сумата от 1065,51 лв., от които 800 лв. за погасяване на
главницата по кредита, 77,27 лв. за възнаградителната лихва, а 169,02 лв. са
били преведени на ответника „Ай Тръст“ ЕООД, като възнаграждение по
договора за предоставяне на поръчителство.
При това положение и въз основа на приетото заключение по ССчЕ
исковете се намират за доказани освен по основание, но и по размер, поради
което ще се уважат изцяло.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски има ищцата на основание
чл.78, ал.1 ГПК. В нейна полза ще се присъди сумата от 100 лв. разноски за
държавна такса и 150 лв. разноски за внесен депозит за вещо лице, които ще
се заплатят общо от двамата ответници. По отношение на адвокатското
възнаграждение следва да се посочи, че с представения списък за разноски се
претендира възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в полза на адв.
***. По делото обаче е представен договор за правна защита и съдействие,
сключен с Адвокатско дружество „***“, но няма представен договор с адв. *.
Поради това и разноски за един адвокат няма да се присъждат, тъй като съдът
се намира за обвързан от списъка по чл. 80 ГПК, но за част от претендираните
с него разноски няма представени доказателства.
Така мотивиран, съдът
5
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Кредисимо” ЕАД, ЕИК: 17533043, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Витоша“ № 146, сграда А, ет. 4, Бизнес център
„България“, да заплати на К. В. Й., ЕГН **********, от гр. ***, ж.к. ***, бл.
**, вх. *, ет. *, ап. **, сумата от 77,27 лв. (седемдесет и седем лева и 27 ст.) –
недължимо платена по клауза за възнаградителна лихва по недействителен
договор за потребителски кредит № *** от *** г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда –
07.02.2022 г., до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „Ай Тръст“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Витоша“ № 146, сграда А, ет. 4, Бизнес център
„България“, да заплати на К. В. Й., ЕГН **********, от гр. ***, ж.к. ***, бл.
**, вх. *, ет. *, ап. **, сумата от 169,02 лв. (сто шестдесет и девет лева и 02
ст.) – платена при начална липса на основание по нищожен договор за
предоставяне на поръчителство от 15.11.2016 г., сключен между „Ай Тръст“
АД и К. В. Й., на основание договор за потребителски кредит № *** от *** г.
между К. В. Й. и „Кредисимо” ЕАД, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 07.02.2022 г., до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „Кредисимо” ЕАД, ЕИК: 17533043, и „Ай Тръст“ АД, ЕИК:
*********, и двете дружества със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „Витоша“ № 146, сграда А, ет. 4, Бизнес център „България“, да заплатят
общо на К. В. Й., ЕГН **********, от гр. ****, ж.к. ***, бл. ***, вх. *, ет. *,
ап. **, сумата от 100 лв. (сто лева) разноски за държавна такса и 150 лв. (сто
и петдесет лева) разноски за депозит за вещо лице.
Сумите могат да бъдат преведени на ишцата по следваната банкова
сметка:
IBAN: ****; банка - „***“ АД;
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от
съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п/___________
6