№ 12391
гр. София, 13.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
при участието на секретаря БЕЛОСЛАВА В. ИСПИРИДОНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело №
20201110144363 по описа за 2020 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 13.07.2023 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На двадесет и седми октомври две хиляди двадесет и втора година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА
Секретар Белослава Испиридонова
1
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова
гражданско дело номер 44363 по описа за 2020 година на СРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Д. Н. Д., с ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр. ....., срещу „....” АД, с ЕИК ...., ...., за установяване по отношение на
ответника, че ищцата не му дължи сумата от 2 610,75 лв., представляваща сума за доставена
питейна вода и отведени и пречистени отпадъчни води, начислена за периода от 09.08.2007
г. до 05.06.2020 г. за имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „Обеля“, бл. 212, вх. Б, ет.
34, с клиентски № **********, поради липса на облигационно отношение и погасяване на
вземането по давност, претендира направените по делото разноски.
В исковата молба ищцата, чрез процесуалния си представител, твърди, че ответното
дружество претендирало от нея суми за доставена питейна вода и отведени и пречистени
отпадъчни води за клиентски № ********** по повод писмо с изх. № О/Ж-546 от 22.06.2020
г. за периода от 09.08.2007 г. до 05.06.2020 г. за имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к.
„Обеля“, бл. 212, вх. Б, ет. 34. Оспорва дължимостта на претендираните суми, като твърди,
че между страните липсват облигационни отношения. На следващо място прави възражение
за погасяването им по давност. Изложени са твърдения за липса на договорно отношение
между страните по повод доставяне на ВиК услуги, поради което и ищецът не се явява
потребител по смисъла на закона. Оспорва наличието на водоснабдяване на имота.
Претендираната от ответника обща сума за процесния период се оспорва като погасена по
давност, в която връзка са изложени подробни съображения. Позовава се на съдебна
практика. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не изпраща представител.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла на чл.
131 от ГПК от ответника „....” АД. Ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва
предявения иск по основание и размер. Твърди, че ищцата подала заявление за промяна на
титуляра на партидата от 25.05.2020 г., за което бил създаден клиентски № **********, като
към заявлението бил приложен нотариален акт за учредяване на право на ползване № 106,
том I, рег. № 1351, дело № 91 от 2010 г. и ищцата декларирала, че имотът се ползва от две
лица от 2010 г. Също така твърди, че ищцата била потребител по смисъла на § 1, ал. 1, т. 2,
б. „а“ от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, като
аналогична била и разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи. Оспорва изложените твърдения в исковата молба и твърди
наличие на облигационни отношения между страните по силата на влезли в сила на
01.09.2006 г. Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на ВиК
оператор „....“ АД, достъпни на електронната страница на дружеството. Сочи, че с молба №
2
О/Ж-546 от 26.05.2020 г. ищцата декларирала, че е ползвател на имота,а собственик е
Йорданка Ефтимова. Твърди, че на ищцата било предложено споразумение за разсрочено
плащане на задълженията, но и до момента ищцата не предприела действия за погасяване на
задълженията. Позовава се на реално начислени суми за ползвани услуги. Моли съда да
отхвърли иска като неоснователен, претендира направите по делото разноски. С отговора на
исковата молба са представени писмени доказателства, направени са доказателствени
искания.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не изпраща представител.
Предявената искова претенция е с правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК, направено е
искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От представения заверен препис от писмо от 06.07.2020 г., изпратено от ответника до
Д. Д. се установява, че на името на посоченото лице е била открита партида с клиентски №
********** за обект на адрес: гр. София, ж.к. „Обеля-2“, бл. 212, вх. Б, ап. 34, като към
писмото е приложена справка за формираните задължения и извършени плащания.
От представените от ответника писмени доказателства се установява, че на
26.05.2020 г. ищцата е подала молба за смяна на титуляра на партида за процесния имот,
като към заявлението е бил приложен документ за собственост № 106, том I, рег. № 1351,
дело № 91 от 2010 г.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническата експертиза,
неоспорено от страните по делото, което съдът възприема като обективно и безпристрастно,
се установява, че в процесния имот са монтирани два водомера след отклоненията от
вертикалните щрангове на сградата с диаметър 1/2 цола, съответно за студена и топла вода с
№№ 03956963 и 45003200, които номера съответстват на посочените номера в
предоставените справки от ответното дружество. Вещото лице също така установява, че в
справката за процесния имот и в карнетите на контролните водомери, монтирани в имота,
като титуляр на партидата с клиентски № ********** е записано лицето Жулиета Ангелова
Андреева. Направено е заключение, че процесния недвижим имот е бил водоснабдяван през
процесния период, като в периода от 01.06.2007 г. до 31.07.2012 г. ответното дружество е
начислявало на база живущи в процесния имот водни количества с посочен в експертизата
размер.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза,
неоспорено от страните по делото, което съдът възприема като обективно и безпристрастно,
се установява, че непогасените задължения за ВиК услуги по партида с клиентски №
********** и с титуляр Жулиета Ангелова Андреева са в общ размер от 1 410,75 лв., от
които: сумата от 1 041,06 лв. за главница по фактури от 09.08.2007 г. до 03.08.2011 г. и
сумата от 369,69 лв. за мораторна лихва, начислена до 27.07.2020 г. Вещото лице също така
3
установява, че по процесната партида са осчетоводени плащания в общ размер на 586,32 лв.,
от които: на 19.09.2007 г. сумата от 150 лв., на 14.01.2008 г. – сумата от 50 лв., на 14.06.2013
г. – сумата от 150 лв., на 09.06.2016 г. – сумата от 61,93 лв., на 13.02.2017 г. – сумата от
26,88 лв., на 09.11.2017 г. – сумата от 101,88 лв., на 14.12.2017 г. – сумата от 10,58 лв., на
19.07.2018 г. – сумата от 15,05 лв. и на 17.12.2018 г. – сумата от 20 лв. В заключението също
така се установява, че на основание подадено заявление от ищцата на 25.05.2020 г. е закрит
стария клиентски № ********** и е открит нов клиентски № ********** с титуляр ищцата.
Дължимата от ищцата сума за клиентски № ********** е в размер на 1 330,45 лв., от които:
сумата от 1 318,09 лв. за главница за периода от 17.11.2012 г. до 07.10.2020 г. и сумата от
12,36 лв. за лихва.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По делото е безспорно установено, че „....” АД е дружество, регистрирано по
Търговския закон с предмет на дейност предоставяне на водоснабдителни и канализационни
услуги, като доставя такава на живущите в района, в който имот притежава ответникът. По
делото също така безспорно се установява, че ищцата е придобила имота с нотариален акт
№ 106, том I, рег. № 1351, дело № 91 от 2010 г., индиция за което е представеното от
ответника заявление за промяна на партида, подадено от ищцата, имотът находящ се на
адрес: гр. София, ж.к. „Обеля-2“, бл. 212, вх. Б, ап. 34, за който е била открита партида с
клиентски № **********. Спори се наличието на договорни отношения между страните,
извършването на доставка на ВиК услуги и техния размер.
Съгласно публикуваните на сайта на „....“ АД Общи условия за предоставяне на ВиК
услуги на потребителите от ВиК оператор „....“ АД, ищцата се явява потребител на ВиК
услуги през исковия период по смисъла на чл. 2 от Общите условия. Съгласно чл. 68, ал. 1
от Общите условия последните влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в
централен и местен ежедневник. Съгласно чл. 68, ал. 2 на същата норма в срок от 30 дни
след влизането им в сила потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответния ВиК оператор заявление, в което да предложат различни условия. По делото не
са представени доказателства от страна на ответника за внесено предложения за условия,
различни от общите такива. Ето защо съдът приема, че между страните са налице договорни
отношения за доставка на ВиК услуги за процесния период.
Съгласно чл. 8, т. 6 от Общите условия ВиК операторът има право да отчита
показанията на средствата за измерване, при условията и сроковете, определени в Общите
условия и да издава фактури за дължимите суми.
Съдът приема, че по делото е установено потребление на ВиК услуги в твърдяното
количество за процесния период и по отношение на процесния имот от ответника, както и
стойността на предоставените услуги. Видно от събраните по делото доказателства,
стойността на доставените ВиК услуги възлиза на 1 410,75 лв., от които: сумата от 1 041,06
лв. за главница по фактури от 09.08.2007 г. до 03.08.2011 г. и сумата от 369,69 лв. за
мораторна лихва, начислена до 27.07.2020 г. за клиентски № ********** с титуляр Жулиета
Ангелова Андреева, и на 1 330,45 лв., от които: сумата от 1 318,09 лв. за главница за периода
4
от 17.11.2012 г. до 07.10.2020 г. и сумата от 12,36 лв. за лихва за клиентски № ********** с
титуляр Д. Н. Д.. За съда се налага извод, че между страните са били налице договорни
отношения, считано от 05.02.2010 г., когато ищцата е придобила процесния недвижим имот,
видно от представеното заявление от ответника. За периода от 09.08.2007 г. до 04.02.2010 г.
между страните липсват договорни отношения, доколкото видно от събраните по делото
доказателства през посочения период трето чуждо на правния спор лице е било собственик
на имота. За процесния период дължимите суми възлизат на 1 269,83 лв., видно от
представената справка. Ето защо за периода от 09.08.2007 г. до 04.02.2010 г. и за сумата от
1 269,83 лв. претенцията следва да бъде отхвърлена поради липса на договорни отношения
между страните. За разликата над 1 269,83 лв. до първоначално претенидрания размер от
2 610,75 лв. претенцията следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Съобразно със събраните по делото доказателства съдът приема, че ищцата
притежава собственост върху процесния имот, считано от 05.02.2010 г., поради което
отговаря за задълженията за доставени ВиК услуги за периода от 05.02.2010 г. до 05.06.2020
г. За посочения период дължимите суми възлизат на 1 688,81 лв., видно от представената
справка.
Съдът следва да се произнесе по претенцията на предявеното основание за изтекла
погасителна давност.
По отношение на претендираната главница, представляваща стойността на доставена
топлинна енергия, съдът приема, че е приложим тригодишния давностен срок, съобразно с
чл. 111, б. ”в” от ЗЗД. Задължението за плащане на доставени ВиК услуги представлява
задължение за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен
период от време еднородни задължения, в посочен от Общите условия падеж. В този смисъл
е и ТР № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по тълк.д. № 3/2011 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността почва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. В случая давността тече от деня на падежа, тъй като
срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно
изпълнение. Задълженията на ответника за заплащане на стойността на доставената енергия
са възникнали като срочни и съгласно Общите условия месечните суми за ВиК услуги са
били дължими в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно, за претендираната сума, дължима за ВиК услуги относно процесния период
тригодишният давностен срок тече от момента, в който изтича срока за тяхното плащане.
Това означава, че към датата на предявяване на исковата молба – 15.09.2020 г. тригодишната
погасителна давност е изтекла по отношение на вземането, за което е била издадена фактура
на 07.08.2017 г. За съда се налага извод, че вземането на ответното дружество периода от
06.02.2010 г. до 07.08.2017 г. в размер на 1 160,13 лв. е погасено по давност, поради което и
претенцията за претендирания размер от 1 160,13 лв. следва да бъде уважена.
За сумата над 1 160,13 лв. до сумата от 1 340,92 лв., представляваща разликата между
5
общо претендирания размер от 2 610,75 лв. и сумата от 1 269,83 лв., недължима поради
липса на облигационни отношения, претенцията следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищцата, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът намира,
същото за основателно, съразмерно на уважената част от иска, като в полза на ищеца следва
да бъдат присъдени разноски в размер на 98,62 лв. от общо направените разноски в размер
на 105,96 лв., от които: сумата от 104 лв. – платена държавна такса и сумата от 1,96 лв. –
такса за превод. На ищеца се дължат разноски за адвокат. От представения по делото
договор за правна защита и съдействие е видно, че ищецът е упълномощил адвокат, който се
е задължил да предоставя на ищеца безплатна правна помощ по реда на чл. 36, ал. 2 във
връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Ето защо на процесуалния представител на ищеца следва да
бъде присъдено възнаграждение в размер на 412,75 лв., представляващо минималното
такова по смисъла на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, което възнаграждение е определено към момента на сключване на договора
за правна помощ и съдействие.
На основание чл. 77 от ГПК ищцата е останала задължена за държавна такса в размер
на 0,43 лв., като от представеното платежно нареждане се установява, че същата е внесла
държавна такса в размер на 104 лв. вместо определения от съда размер от 104,43 лв.
По отношение на направеното искане от ответника за присъждане на направените по
делото разноски, същото съобразно с чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК се явява основателно,
съразмерно отхвърлената част от исковата претенция, като в полза на ответника следва да
бъдат присъдени разноски в размер на 415,49 лв. от общо направените разноски от 600 лв.,
от които: сумата от 500 лв. – платено възнаграждение за вещи лица и сумата от 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявената искова претенция от Д. Н. Д., с ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. ....., срещу „....” АД, с ЕИК ...., ...., с правно основание чл.
124, ал. 1 от ГПК, че Д. Н. Д. не дължи на „....” АД сумата от 1 269,83 лв. /хиляда двеста
шестдесет и девет лева и осемдесет и три стотинки/, дължима за периода от 09.08.2007 г. до
04.02.2010 г. за имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „Обеля“, бл. 212, вх. Б, ет. 34, с
клиентски № **********, поради липса на облигационно отношение, както и сумата от
1 160,13 лв. /хиляда сто и шестдесет лева и тринадесет стотинки/, дължима за периода от
05.02.2010 г. до 07.08.2017 г., поради погасяване на вземането по давност, като ОТХВЪРЛЯ
исковата претенция за сумата над 1 269,83 лв. до първоначално претендирания размер от
2 610,75 лв. /две хиляди шестстотин и десет лева и седемдесет и пет стотинки/, поради липса
6
на облигационно отношение, както и за сумата над 1 160,13 лв. до размера от 1 340,92 лв.
/хиляда триста и четиридесет лева и деветдесет и две стотинки/, представляваща разликата
между общо претендирания размер от 2 610,75 лв. и сумата от 1 269,83 лв.
ОСЪЖДА „....” АД, с ЕИК ...., ...., ДА ЗАПЛАТИ на Д. Н. Д., с ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр. ....., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 98,62 лв. /деветдесет и
осем лева и шестдесет и две стотинки/, представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА Д. Н. Д., с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. ....., ДА ЗАПЛАТИ на
„....” АД, с ЕИК ...., ...., на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, сумата от 415,49 лв.
/четиристотин и петнадесет лева и четиридесет и девет стотинки/, представляваща
направени по делото разноски.
ОСЪЖДА Д. Н. Д., с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. ....., ДА ЗАПЛАТИ по
сметката на Софийския районен съд, на основание чл. 77 от ГПК, сумата от 0,43 лв.
/четиридесет и три стотинки/, представляваща дължима държавна такса.
ОСЪЖДА „....” АД, с ЕИК ...., ...., ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Н. К., от САК, с личен №
...., с адрес: гр. ...., сумата от 412,75 лв. /четиристотин и дванадесет лева и седемдесет и пет
стотинки/, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение по чл. 36, ал. 2 във връзка с
чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7