Решение по дело №386/2022 на Административен съд - Русе

Номер на акта: 43
Дата: 16 февруари 2023 г. (в сила от 16 февруари 2023 г.)
Съдия: Елица Симеонова Димитрова
Дело: 20227200700386
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 9 септември 2022 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                     № 43

гр.Русе, 16.02.2023 г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Административен съд-Русе, VI-ти състав, в закрито заседание на шестнадесети февруари  през две хиляди и двадесет и трета година, в състав:

                                                                   СЪДИЯ: Елица Димитрова

като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 386 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.250 и чл.251 от ГПК във вр. чл. 176, ал.1 от АПК във вр. чл.144 от АПК вр. чл.40, ал.1 от ЗДОИ.

Образувано е по молба за допълване и тълкуване на постановеното по делото съдебно решение № 48/29.12.2022 г., депозирана от жалбоподателя М.Й.Д.. В молбата се съдържа следния текст: Моля Ви, по адм. дело № 386 по описа за 2022 г. на АС - Русе, да допълните И тълкувате РЕШЕНИЕ № 48 от 29.12.2022 г. на АС - Русе по исканията ми по които не сте се произнесли, а именно: Подаденото от мен Възражение с вх. № ЗДИ-41#4/09.08.2022 г. насочено срещу предоставената информация с Решение № 41 от 03.08.2022 г. на комисията, назначена със Заповед № РД-01-2204/18.07.2022 г. на Кмета на Община Русе по Заявлението ми с вх. № ЗДИ-41 от 27.07.2022 г., следва да се прецени като мотивирано искане за поправяне и/или допълване на предоставената обществена информация, тъй като в него мотивирано се обяснява какво е поискано, какво е предоставено и какъв точно е пропускът на решението.

Въпросът за приложимостта на чл. 22 от ЗДОИ в случаите, когато търсещият информация е получил непълна или неточна такава, е поставен на обсъждане в съдебната практика още през 2014 г. В Решение на ВАС № 6053 от 08.05.2014 г. по адм. дело № 16253 от 2013 г., седмо отделение, на ВАС съдебният състав посочва въпросната разпоредба като възможност за заявителя да поиска допълване на предоставената информация. В решението е записано: „В случай, че по т. 4 предоставената информация е непълна, в каквато насока са твърденията на касатора, той би могъл да поиска допълване на предоставената информация по реда на чл. 22 от ЗДОИ, без да е необходимо да заплаща допълнителни разходи за това, след като направи мотивирано искане."

Такъв е и конкретния случай. Направил съм мотивирано искане за допълване на предоставената ми информация, за което законодателят е предвидил дори да не дължа допълнителна такса.

С РЕШЕНИЕ № 48 от 29.12.2022 г. сте пропуснали да се произнесете по това ми искане, наведено в жалбата ми и в дадените уточнения с молби по делото, съгласно Ваши разпореждания.

2. В РЕШЕНИЕ № 48 от 29.12.2022 г. се твърди, че „Разширяването на времевия период на исканата информация, различна от предоставената по първоначалното заявление - от 11.12.2018 г. до 01.01.2019 г. не игнорира факта на предоставената по Решение № 41 от 03.08.2022 г.".

От РЕШЕНИЕ № 48 от 29.12.2022 г. на АС - Русе не става ясно къде в Решение № 41 от 03.08.2022 г. Община Русе ми е предоставила информация за осъществения от нея контрол по изпълнението на конкретния концесионен договор и през 2018 г. и по точно за периода от 11.12.2018 г. до 01.01.2019 г., за изрично посочените три обекта от Спортен комплекс „Дунав".

С РЕШЕНИЕ № 48 от 29.12.2022 г. сте пропуснали да се произнесете и по това ми искане, наведено в жалбата ми и в дадените уточнения с молби по делото, съгласно Ваши разпореждания.                           Моля да насрочите открито съдебно заседание и след като изслушате становищата на страните да допълните и тълкувате РЕШЕНИЕ № 48 от 29.12.2022 г. на АС - Русе.                                                         

Жалбоподателят счита, че в постановеното решение съдът е пропуснал да се произнесе по чл. 22 от ЗДОИ, каквото е едно от неговите искания наведени в жалбата и в дадени уточнения с молби по делото, съгласно разпореждания на съда. Освен това смята, че от съдебното решение № 48/29.12.2022 г. не ставало ясно къде в Решение № 41 от 03.08.2022 г. на Община Русе му е предоставена информация за осъществения от Община Русе контрол по изпълнението на конкретния концесионен договор и през 2018  и по-точно за периода от 11.12.2018 г. до 01.01.2019 г. за изрично посочените три обекта от спортен комплекс „Дунав“, което искане е наведено в жалбата му и дадените учточнения с молби по делото, съгласно разпореждания на съда.  Цитира абзаци от съдебното решение.  
          Моли съдът да насрочи открито съдебно заседание и след изслушване становищата на страните да
допълни и тълкува съдебното решение № 48 от 29.12.2022 г.

          В срока по чл.251, ал.3 от ГПК вр.чл.144 от АПК ответникът по молбата комисията, назначена със заповед № РД-01-2204/18.07.2022 г. на кмета на Община Русе, чрез процесуалния представител на този колективен административен орган, не представя становище.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните, приема следното:

          Молбата за тълкуване/ допълване е подадена от процесуално легитимирана страна, при наличие на правен интерес, при влязло в сила, поради неговата необжалваемост – чл.40, ал.3 от ЗДОИ, съдебно решение и преди то да е било изпълнено от органа, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя се явява неоснователна и в двете й части,както по искането за тълкуване, така и по искането за допълване.

С постановеното по адм.д. № 386/0002 г. решение № 48/29.12.2022 г., чието тълкуване се иска, съдът е отхвърлил оспорването по жалба на М.Й.Д. против Решение № 42/16.08.2022 г. на Комисия, назначена със Заповед РД-01-2204/18.07.2022 г. на кмета на Община Русе, с което на жалбоподателя е отказано предоставянето на достъп до обществена информация по заявление /възражение/ с вх. № ЗДИ-41 # 4/09.08.2022 г. на основание чл.37 ал.1 т.3 от ЗДОИ с мотив, че такава вече е предоставена с решение № 41/03.08.2022 г. и 6 месеченият срок по ЗДОИ не е изтекъл.

На тълкуване, по реда на чл.251 от ГПК, подлежат влезлите в сила решения, които са неясни или двусмислени и този им порок е обективиран в постановения от съда диспозитив. В този смисъл предмет на тълкуване могат да бъдат само пороци, които водят до невъзможност да се изведе действителната воля на съда, който го е постановил.

В разглеждания случай подобна неяснота отсъства. Тълкува се неясен съдебен акт, а в случая изразената от съда воля е материализирана в диспозитива на решението, предмет на настоящата молба за тълкуване и е ясно изразена и обусловена от приетото в съобразителната част на акта. Съгласно правната доктрина и съдебната практика на тълкуване по реда на чл. 251 от ГПК подлежат съдебни решения, които са неясни от гледна точка прилагане на техните последици: зачитане силата на пресъдено нещо, изпълнителна сила или конститутивно действие, нещо което не е налице в настоящия случай при наличие на ясен диспозитив относно страните и спорното право. Съдът се е произнесъл точно и ясно по направеното искане.

Съдът, намира че в молбата на жалбоподателя по-скоро се развиват доводи и съждения относно хода по същество на делото, отколкото да се иска допълване или тълкуване на съдебното решение.  В случая, така както са изложени съображенията в молбата за допълване на въззивното решение, целят промяна на резултата, който е постановен с решението, което е недопустимо  в производството по чл.250 ГПК.

Молбата и за допълване е неоснователна, тъй като съдът се е произнесъл изцяло по наведения спор както в мотивите ,а повече и от ясно в диспозитива на решението си, като е даден ясен отговор на всички наведени основания и извън обхвата на оспорването ,заявено с жалбата не е останало нещо, което не е произнесено от съда, а то явно касае единствено оспореното решение.

Видно от изложеното в искането на молбата е, че същото касае и допълване на  решението, но тъй като за страната не са налице основанията за произнасяне по реда на чл. 250 ал.1 от ГПК /тъй като е налице произнасяне на съда по цялото й искане/, и възможността да се иска допълване по този текст е преклудирана, то същият е сезирал съда и с молба по чл. 251 ал.1 от ГПК.  Предвид изложеното, съдът приема, че искането за допълване и тълкуване не се основава на неяснота на формираната в съдебното решение правна воля на съда относно спорното право, с оглед на което молбата се явява неоснователна.

Така мотивиран и на основание чл.251 и чл.250 от ГПК вр.чл.144 от АПК, съдът

                                                   Р  Е  Ш  И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 367/27.01.2023 г. за допълване и тълкуване на постановеното по Адм. Д. № 386/2022 г. съдебно решение № 48/29.12.2022 г. по описа на съда, депозирана от жалбоподателя М.Й.Д..

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

                                         СЪДИЯ: