Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.Б.Слатина, 20.07.2018
год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БЕЛОСЛАТИНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Първи граждански
състав, в публично заседание на 03 юли, Две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАТЯ
ГЕРДОВА
при секретаря Славия Тодорова, като
разгледа докладваното от Съдия ГЕРДОВА гр.д. № 1696/2017год. по описа на
РС-Б.Слатина, за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от А.В.П.,
с ЕГН ********** ***; С.В.П., с ЕГН **********,***; Г.Х.С., с ЕГН ********** ***; Н.И.Н., с ЕГН **********
***; А.И.С., с ЕГН ********** ***; М.И.Б., с ЕГН ********** ***; Г.И.Г., с ЕГН ********** ***; И.К.Й., с ЕГН **********
*** и Т.К.Г., с ЕГН ********** ***-всички чрез пълномощника си адв.С. *** с
адрес за призоваване и съобщения гр.К., обл.П., ул.“Никола П.в“ № 11,
ет.2,ап.2, ПРОТИВ Й.П.П. с ЕГН ********** с адрес ***;
Г.П.С., с ЕГН **********, с адрес ***
и Г.Н.С., с ЕГН **********, с
адрес ***, с която се иска съдът да
издаде решение по силата на което да признае за установено по отношение на Й.П.П.,
Г.П.С. и Г.Н.С., че поземлени имоти, находящи се в землището на с. Н., община Б.,
с ЕКАТТЕ 51559, а именно:
1/НИВА с площ от 7.303 дка, от която
3,652 дка, втора категория и 3,651 дка категория трета, в местността
„МАНОВОТО", съставляваща имот с номер № 039005 при граници: имоти с №000059, №039004,
№039003 и №039006;
2/НИВА с площ от 13.327 дка, категория
трета, в местността „СОВАТА", съставляваща имот с номер №078002 при
граници: имоти с №078024, №078023, №078022, №078003, №000166 и №078001;
3/НИВА с площ от 2.302 дка, категория
трета, в местността „ГОРГОС", съставляваща имот с номер № 176003, при
граници: имоти с №000086, №176002, №0176013, №176015 и №176004 и
4/ЛO3E с площ от 0,598 дка, категория ТРЕТА,
в местността „ЛОЗЯТА", съставляващ имот с номер № 200002, при
граници: имоти с
№200024, №200001, №000100,
и № 200003, са собственост на ищците, в качеството им на
наследниците на Х.П.К., б. ж. на с. Н., Община Б., починал на 07.01.1950 г.,
съгласно Акт за смърт № 1/13.01.19750 г., съставен от Кметство Н., Община Б.,
възстановени с Решение № 32Н/16.06.1997г. по преписка вх.№ 353Н/28.01.1992г. на
ПК-Б..
С исковата молба ищците са поискали да
се отмени изцяло Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по
наследство и давност №141, том 4, per. №4093, дело №698 от 18.09.2015г. на Г.Х.
- Нотариус с peг. №407 на НК, с Район на действие PC – Б.С., вписан в Службата
по вписванията с вх.рег. № 4262 на 18.09.2015 г., Акт №97, том 8, дело № 1368/2015
г., на основаниее чл.537,ал.2 от ГПК.
Ищците са поискали да се приеме за
установено, че Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 42, том 4, peг.. № 4094,
н.дело № 699/18.09.2015 г. на Г.Х.-Нотариус с peг. №407 на НК, с Район на
действие PC - Б.С., вписан в Службата по вписванията с вх. рег.№ 4263 на
18.09.2015 г., Акт № 98, том 8, н.дело № 1369/2015 г., не е породил права и
задължения между страните и тази сделка няма транслативно-вещен ефект относно
правото на собственост по отношение на посочените в него земеделски имоти.
Да се осъди ответницата Г.Н.С., с ЕГН **********
да отстъпи собствеността и предаде владението на ищците в качеството им на
наследниците на Х.П.К. б. ж. на с. Н., Община Б., починал на 07.01.1950 г.
върху процесните поземлени имоти, на основание чл.108 от ЗС.
Поискали са да се осъдят ответниците да
им заплатят направените съдебно-дебоводни разноските по настоящето дело.
С молба вх.№ 7903/06.12.2017г. ищците,
чрез пълномощника им адв.С.Ч. *** са изпълнили указанията на съда, като са
представили доуточняваща искова молба с изправен петитум и довнесена държавна
такса.
С исковата молба ищците са поискали на
основание чл. 397, ал.1, т.1, вр. чл.389, ал.1, вр .391, ал. 1, т. 1 от ГПК
съдът да
допусне обезпечение на
иска, като наложи обезпечителна
мярка: налагане на възбрана върху процесните поземлени имоти.
С определение постановено в з.з. на
06.12.2017г. съдът е допуснал
обезпечение на висящ иск по настоящето дело и определил обезпечителна
мярка “ВЪЗБРАНА” върху процесните недвижими имоти, находящи се в землището на
с.Н., обл.В., като е издал обезпечителна заповед след представяне на парична
гаранция в размер на 331.33 лв./Триста тридесет и един лева и 33 стотинки/.
Исковата молба и доуточняващата искова молба
са вписани в СВ при БСлРС на 06.12.2017г.
Съдът с определинето по чл.140 от ГПК
постановено в з.з. на 26.02.2018г. е прекратил производството по настоящето
дело В ЧАСТТА относно предявеният от ищците против ответниците иск, с който са
поискали да се приеме за установено, че Нотариален акт за дарение на недвижим
имот №142, том 4, per. №4094, дело №699/18.09.2015 г. на Г.Х.-Нотариус с per.
№407 на НК, с Район на действие PC - Б.С., вписан в Службата по вписванията с
Вх. Per. №4263 на 18.09.2015 г., Акт №98, том 8, дело №1369/2015 г., не е
породил права и задължения между страните и тази сделка няма транслативно-вещен
ефект относно правото на собственост по отношение на посочените в него
земеделски имоти, като процесуално недопустим и е изложил подробни мотиви.
Определението в тази част не е обжалвано
и е влязло в законна сила.
ИСКОВЕ
С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ
чл. 124,ал.1 от ГПК, чл.537,ал.2 от ГПК и чл.108 от ЗС.
В срока указан в разпоредбата на чл.131
от ГПК ответниците Й.П.П., Г.П.С. и Г.Н.С., чрез пълномощника си адв.М.Г. от
ВрАК са депозирали писмен отговор във връзка с предявената искова молба, с
който оспорват исковите претенции на ищците по изложените в него съображения.
По делото са събрани писмени и гласни
доказателства. Приложено е заверено копие от нотариално дело № 698/18.09.2015г.
по което е издаден констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот
придобит по наследство и давност №141,
том 4, per. №4093, дело № 698 от 18.09.2015г. на Г.Х. - Нотариус с peг. №407 на
НК, с Район на действие PC – Б.С., вписан в Службата по вписванията с Вх. Per.
№4262 на 18.09.2015 г., Акт №97, том 8,
дело №1368/2015 г, както и заверено копие от нотариално дело № 699/18.09.2015г.
по което е издаден констативен нотариален акт за дарение на недвижим имот №142,
том 4, per. № 4094, дело №699/18.09.2015 г. на Г.Х.-Нотариус с peг. № 407 на
НК, с Район на действие PC - Б.С., вписан в Службата по вписванията с Вх. Per.
№4263 на 18.09.2015 г., Акт № 98, том 8, дело №1369/2015 г., които са постъпили
по делото.
Приложена е административна преписка №
353Н от 28.01.1992 от ОбС“З“-Б.Слатина.
Допусната е СГЕ, чието заключение не е
оспорено от страните и възприето от съда като вярно, пълно и обективно.
Съдът след преценка на доказателствата
по делото в тяхната съвкупност и поотделно и с оглед доводите на страните по
делото, приема за установено следното от фактическа страна:
С исковата молба ищците твърдят, че са
наследниците на Х.П.К., б. ж. на с. Н., Община Б., починал на 07.01.1950 г.,
съгласно Акт за смърт №1/13.01.19750 г., съставен от Кметство Н., Община Б..
С решение № 32Н/16.06.1997 г.
постановено от Поземлена комисия-Б. на основание чл.27 от ППЗСПЗЗ, с план за
земеразделяне, по преписка № 353Н от 28.01.1992г. на наследници на Х.П.К. е
възстановено правото на собственост върху процесните земеделски имоти, намиращи
се в землището на с.Н., общ.Б., обл.В..
Ищците твърдят, че по силата на горецитираното
Решение на ПК и съгласно ЗН са съсобственици на тези зем.земи, в качеството им
на наследници по закон Х.П.К., б.ж. на
с. Н., Община Б., починал на 07.01.1950г. до настоящият момент съсобствеността
по между им не е прекратявана, респ.изцяло и/или частично отчуждавана.
Ищцата А.И.С. през месец юни 2017 г.
посетила ОбС„Земеделие" - гр. Б.С., за да се снабди с екземпляр на
посоченото по-горе Решение на ПК, както и със скици на описаните наследствени
имоти. Била изненадана, когато служителите й отказали информация и издаване на
поисканите документи, тъй като същите земеделски имоти са собственост на друго
лице, което не е наследник на Х.П.К..
Впоследствие разбрала, че третата
ответница Г.Н.С. се легитимира за собственик на процесната земеделска земя, по
силата на дарение извършено от първите две ответници Й.П.П. и Г.П.С., чрез
Нотариален акт за дарение на недвижим имот №142, том 4, per. №4094, дело
№699/18.09.2015 г. на Г.Х. -Нотариус с per. №407 на НК, с Район на действие PC
- Б.С., вписан в Службата по вписванията с Вх. Per. №4263 на 18.09.2015 г., Акт
№98, том 8, дело №1369/2015 г.
За да извършат дарението ответниците Й.П.П.
и Г.П.С., се снабдили с Нотариален акт за собственост на недвижим имот,
придобит по наследство и давност №141, том 4, per. №4093, дело №698 от
18.09.2015г. на Г.Х. - Нотариус с per. №407 на НК, с Район на действие PC - Б.С.,
вписан в Службата по вписванията с Вх. Per. №4262 на 18.09.2015 г., Акт №97,
том 8, дело №1368/2015 г.
В исковата молба се твърди, че Т.К.Г.
през м.април на 2013 г. за описаните по-горе земеделски имоти сключил, в
качеството си на наследник, респективно съсобственик/арендодател/ с Л.К.Ц.,
като арендатор, Договор за аренда, вписан в вх.рег. №1361/23.04.2013 г., том 3,
акт №87/2013 г. към Службата по вписваният към PC-Б.С., който договор
впоследствие през 2015 г. го прекратил.
Ищците твърдят, че не са се дезинтересирали
от съсобствената им наследствена имуществена общност, не са я изоставяли и са
упражнявали власт като собственици по отношение на същата.
Поради това считат, че Нотариален акт за
собственост на недвижим имот, придобит по наследство и давност
№141/18.09.2015г. на Г.Х. следва да бъде отменен изцяло на основание чл. 537,
ал. 2 от ГПК.
По отношение на иска с правно основание
чл.108 от ЗС, предявен срещу третия ответник по делото - Г.Н.С., ищците считат,
че Нотариален акт за дарение на недвижим имот №142, том 4, per. №4094, дело
№699/18.09.2015 г. на Г.Х. - Нотариус с peг. №407 на НК, с Район на действие PC
- Б.С., вписан в Службата по вписванията с Вх. Per. №4263 на 18.09.2015 г., Акт
№98, том 8, дело № 1369/2015 г. не е породил права и задължения между страните.
Посочената сделка няма транслативно-вещен ефект относно правото на собственост.
Този акт не е произвел вещно-прехвърлителното си действие по отношение на
посочените земеделски имоти, поради това, че е сключен с несобственици на
същите. Отделно от горното следва изрично да се посочи, че отсъствието на
изискуемите от ЗС основания за придобиването по давност на процесиите имоти в
случая, обуславят и уважаване на иска по чл. 108 от ЗС.
С оглед на гореизложеното за ищците се
породил правен интерес от търсената съдебна защита заявена с петитума на и.м.
С исковата молба са представени следните
писмени доказателства: Удостоверение за наследници с Изх. № 337; 336 и 335 от
08.09.2017 г., и трите издадени от Кметство Н. Община Б.; Удостоверение за
наследници с Изх. №АО-08-723/07.08.2017 г., издадено от Община К.; Решение №32Н
от 16.06.1997 г. по Преписка № 353Н от 28.01.1992 г. на Поземлена комисия -Б.;
Протокол за въвод във владение № 34Н от 05.11.1997 г. на Поземлена комисия - Б.С.;
Договор за аренда, вписан в вх. Per. № 1361/23.04.2013 г., том 3, акт № 87/2013
г. към Службата по вписваният към PC Б.С.; Удостоверение с изх. № 166/20.06.2017
г. издадено от Служба по вписванията към PC - Б.С.; Нотариален акт за
собственост на недвижим имот, придобит по наследство и давност №141, том 4,
per. №4093, дело №698 от 18.09.2015г. на Г.Х. - Нотариус с per. №407 на НК, с
Район на действие PC - Б.С., вписан в Службата по вписванията с Вх. Per. №4262
на 18.09.2015 г., Акт №97, том 8, дело №1368/2015 г.; Нотариален акт за дарение
на недвижим имот №142, том 4, per. №4094, дело №699/18.09.2015 г. на Г.Х. -
Нотариус с per. №407 на НК, с Район на действие PC - Б.С., вписан в Службата по
вписванията с Вх. Per. №4263 на 18.09.2015 г., Акт №98, том 8, дело №1369/2015
г.; Уведомително писмо с Per. №4077/07.08.2017 г., издадено от ОС„Земеделие"
гр. Б.С.; Уведомително писмо с Per. №4077/04.08.2017 г., издадено от
ОС„Земеделие" гр. Б.С.; История на имот №039005; имот №078002; имот
№176003 и имот №200002 към 28.07.2017 г., издадени от ОС „Земеделие" гр. Б.С.;
Скица с №К03791; №К03790; №К03789 и №К03788 от 01.08.2017г., издадени от ОС
„Земеделие" гр. Б.С.; Удостоверения за данъчни оценки с Изх. №**********;
Изх. №**********; Изх. №**********; Изх. №**********; Изх. №********** от
07.08.2017 г., издадени от Община Б.; документ за платени такси в Общинска
служба „Земеделие" гр. Б.С. - Квитанция МФ Серия А - 2016
№0019786/26.07.2017 г.; документи за платени такси в Община Б. - Приходни
квитанции от 07.08.2017 г. Серия ББ17, с №**********, №**********, №**********,
№**********, №**********; Справки за вписвания по партидите на имотите в СВ при
PC - Б.С.; Квитанция за платена такса вписване и Адвокатско пълномощно.
В срока указан в разпоредбата на чл.131
от ГПК ответниците Й.П.П., Г.П.С. и Г.Н.С., чрез пълномощника си адв.М.Г. от
ВрАК са депозирали писмен отговор, с който оспорват исковете като неоснователни
и недоказани.
Оспорват Решение № 32Н/16.06.1997г. на
ПК-Б., че липсват скици на имотите и същото не е породило своето правно
действие. Освен това правят възражение по чл.17,ал.2 от ГПК за материална
законосъобразност на горепосоченото решение на ПК-Б., че ищците, като
наследници на своя праводател не могат да се ползват от възстановената
собственост върху процесните зем.земи, поради факта, че наследниците на общия
наследодател следвало да поискат самостоятелно възстановяване на идеалната си
част, без да може да се ползват от заявените претенции на останалите участници
в общността.
Оспорват
сключеният договор за аренда между Т.Г. и Л.Ц., тъй като владението им не е
отнето.
Заявяват, че ще ползват от Протокол за
въвод във владение № 34Н/05.11.1997г. По отношение на същият е открито
производство по чл.193 от ГПК в з.з. от 30.04.2018г. и е допусната СГЕ относно
подписа на П.Т.П.положен в графа „собственик“.(л.201 от делото). С отговора са
приложили писмени доказателства.
По делото е представено
Решение № 32Н/16.06.1997г.(а впоследствие изискано от Нотариус Г.Х. в оригинал
и копие от същото решение от програмният продукт „Ферма“ 3) на ПК-Б., с което е
възстановено правото на собственост на наследници на Х.П.К. с план за
земеразделяне в землището на с.Н., обл.В. по преписка вх.№ 353Н/28.01.1992г.
върху процесните зем.имоти. Приложен е Протокол № 34Н/05.11.1997г. за въвод във
владение, с който е въведен във владение на земите Т.Х.П.. От приложена
административна преписка вх.№ 353Н/28.01.1992г. е видно, че заявител е бил Н.Х.К./
като наследник на Х.П.К. за 24.400 дка земи в землището на с.Н., общ.Б..(л.182
от делото).
В писмо вх.№ 2264/29.03.2018г. от
ОбС“З“-Б.Слатина е записано, че на името на Н.Х.К./ няма подадено заявление за
възстановяване на собственост(л.181 от делото), а ПК-Б. през 1997г. е закрита.
От приложено писмо вх. № 4601/26.06.18г.
от МЗХГ- София е видно, че ПК-Б. е закрита със заповед № РД09-1339/24.09.1997г.
на Министъра на земеделие, горите и аграрната реформа, като към тази дата е
посочен списъчния състав на членовете й.
Приложен е аренден договор от
18.04.2013г. сключен между Т. К.Г., като един от наследниците на Х.П.К.(арендодател)
и Л.К.Ц.(арендатор) за процесните три зем.имоти: 1/НИВА с площ от 7.303 дка, от
която 3,652 дка, втора категория и 3,651 дка категория трета, в местността
„МАНОВОТО", съставляваща имот с номер № 039005 при граници: имоти с №000059, №039004,
№039003 и №039006; 2/НИВА с площ от 13.327 дка, категория трета, в местността
„СОВАТА", съставляваща имот с номер №078002 при граници: имоти с №078024,
№078023, №078022, №078003, №000166 и №078001; 3/НИВА с площ от 2.302 дка, категория
трета, в местността „ГОРГОС", съставляваща имот с номер № 176003, при
граници: имоти с №000086, №176002, №0176013, №176015 и №176004, за срок 20
стопански години, считано от 01.10.2013г. до 01.10.2033г., с уговорено годишно
арендно плащане по 30.00 лв./дка.(л.23 от делото). Впоследствие този аренден
договор е прекратен на 25.11.2015г. по взаимно съгласие на страните и вписан в
СВ при БСлРС, видно от приложената справка за имот(л.25-27 от делото).
С отговора на исковата молба е приложен
договор за аренда от 28.10.2015г. сключен между Г.Н.С.(арендодател) и ЕТ“П.-Ц.П.Ц.“
гр.София(арендатор) за два от процесните имоти: 1/НИВА с площ от 7.303 дка, от
която 3,652 дка, втора категория и 3,651 дка категория трета, в местността „МАНОВОТО",
съставляваща имот с номер № 039005 при
граници: имоти с №000059, №039004, №039003 и №039006; 2/НИВА с площ от 13.327 дка, категория трета,
в местността „СОВАТА", съставляваща имот с номер №078002 при граници:
имоти с №078024, №078023, №078022, №078003, №000166 и №078001 за срок 6
стопански години, считано от 01.10.2015г. до 01.10.2021г., с уговорено годишно
арендно плащане по 28.00 лв./дка или в натура по 70 кг зърно и два литра олио
на декар.(л.97 от делото).
Представена е ответниците служебна бележка
изх.№ 01/13.02.2018г. изд.от ЕТ“П.-Ц.П.Ц.“
гр.София удостоверяваща, че са извършени арендни плащания в периода от 2004г.
до 2009г. за трите зем.имота(без лозето) по повод обработката им. Арендните
плащания били предавани на П.Т.К. от с.Н. до 2009г. включително, срещу подпис
във ведомостите на арендатора. От 2010г. до 2013г. имотите не са обработвани от
този арендатор, тъй като били попаднали като земя/”бели петна”/ по чл.37в от ЗСПЗЗ.(л.98
от делото).
Представен е от ответниците Акт за
настойничество от 18.01.1932г. на Белослатински мирови съдия по настойническо
дело № 1/1932г. на непълнолетните наследници на покойния Т.П.К., а именно П.Т.П.от
с.Джурилово/с.Н./, с който е учреден настойнически съвет, назначен е настойника
С. Гергов и избран поднастойник Н.Х.(л.99 от делото).
Ответниците са представители писмо изх.№
829/15.03.2018г. изд.от ОбС“З“-Б.Слатина удостоверяващо, че за стопанската
2011/2012г. имот с номер № 039005/нива с площ от 7.303 дка/ попада в масивите
за ползване на ЕТ „П.-Ценков П.“ по споразумение между съсобствениците на
зем.земи, имот с номер № 0780022/нива с площ от 13.327 дка/ попада в
т.нар.“бели петна“, а имот № 176003-не участва в масивите за ползване.
За стопанската 2012/2013г. за имоти №
039005, № 0780022 и № 176003 няма подавани декларации по чл.69 от ППЗСПЗЗ, като
първите два имоти попадат в т.нар.“бели петна“ а последният имот не участва в
масивите за ползване. За предходните години ОбС“З“-Б.Слатина не разполага с
информация за ползването на горепосочените зем.имоти.(л.165 от делото).
Приложено е пълномощно с нотариална
заверка на подписа рег.№ 105/09.10.2000г. подписано от Т.Х.П., с което упълномощава П.Т.П.да
подписва, сключва договори и разполага със собствената му зем.земя находяща се
в землището на с.Н., без да ги продава.(л.163 от делото).
От приложено заверено копие от
нотариално дело № 698/18.09.2015г. е видно, че е издаден констативен нотариален
акт по обстоятелствена проверка на основание чл. 587,ал.2 от ГПК за собственост
на недвижим имот придобит по наследство и давност №141, том 4, per. №4093, дело № 698 от
18.09.2015г. на Г.Х. - Нотариус с peг. №407 на НК, с Район на действие PC – Б.С.,
вписан в Службата по вписванията с Вх. Per. №4262 на 18.09.2015 г., Акт №97, том 8, дело
№1368/2015 г./л.113-151 от делото/, с който ответниците Й.П.П. и Г.П.С. са
признати за собственици върху процесните поземлени имоти придобити по
наследство и давностно владение. Като свидетели в нотариалното производство са
участвали Л.С.И., Д.И.И. и С.Л.И., които установили, че процесните зем.имоти
били собственост на Х.П.К.. В периода от 1997г. до 2000г. земите били владени
самостоятелно от неговият син Т.Х.П.-починал през 2000г. След неговата смърт
братовчедът му П.Т.П.установил самостоятелно владение върху имотите и от 2004г.
в продължение на 15 години ги отдавал под наем от свое име и за своя сметка в
кооперации, като получавал наема/рентата/ за тях. Свидетелите не знаят други
хора да са имали претенции относно имотите.
В нотариалното дело е приложено у-ние
изх.№100/19.03.2002г. изд.от Кметство с.Н., обл.В. за наследници на Х.П.К., в
което като единствен негов наследник и син е вписан Т.Х.П../л.150 от делото/.
Впоследствие е издаден Н.А. за дарение
на недвижим имот № 142, том 4, рег. № 4094 по нот.дело № 699/18.09.2015г. на
Нотариус Г.Х., с който първите две ответници Й.П.П. и Г.П.С. са дарили на
третата ответница Г.Н.С. процесните поземлени имоти.
От заключението на вещото лице по
допуснатата и изслушана СГЕ, което не е оспорено от страните и възприето от
съда като вярно, пълно и обективно се установява, че подписа положен в Протокол за въвод във
владение на имот от землището на с. Н. с № 34Н/05.11.1997г. на ПК-Б.Слатина
срещу собственик/пълномощник/ е положен от лицето П.Т.П..
Като сравнителен материал експерта използвал
свободни образци от подписи на лицето от предложение за пенсиониране №
2570/21.04.1989г. от НОИ-В., свободни образци от подписи от документи за
изготвяне на лична карта при отдел БДС при ОЗД на МВР-В., свободни образци от
подписи на лицето в опис на ценни образци от 20.05.1983г. и опис на ценни
образци от 22.07.1985г. представени му от ответницата Г.Н.С., които оригинални
документи изследвал.
В подкрепа защитната теза на ищците е
разпитан свидетеля Л.К.Ц., а в подкрепа защитната теза на ответниците са
разпитани свидетелите Г. М.Д и И. И.Д.-всички без родство със страните по
делото.
Свидетелят Л.Ц. заяви, че познава Г.С.,
която е съпруга на негов първи братовчед, а А.С. познава, като една от наследниците
на Х.К.. През 2013г. свидетелят Ц. в качеството му на арендатор сключил договор
за аренда за всички земи с лицето Т. и ги обработвал до 2015г. За стопанската
2013/2014г. изплатил цялата рента на Т. за всички зем.земи, като му занесъл
лично рентата в гр.В. и той му подписал РКО за сумата от 600.00 лв. За стопанската
2015/2016г. изплатил рентата на Г.С., тъй като през есента на 2015г. тя му
предоставила нотариален акт за
собственост на всички земи.
Преди 2013г., т.е. преди сключването на
арендния договора, свидтелят Ц. заяви, че по никакъв начин не е обработвал процесните
земи, нито са му били разпределени със споразумение по чл. 37в от ЗСПЗЗ. Не знае
преди сключването на арендния договор през 2013г., кой е обработвал и
стопанисвал процесните земеделски имоти наследствени от Х.К..
Ц. заяви, че през 2015г. Т. заедно с Г.
и С. отишъл при него и му заявил, че желае прекратяване на арендния договор по
взаимно съгласие и същият бил прекратен.
Ответницата Г.С. няма сключен аренден
договор през 2015 г. с Ц., но той й изплатил рентата, тъй като стопанската
година била започнала и земята била заявена по чл. 37в от ЗСПЗЗ.
За стопанските 2013, 2014г. и 2015г. Ц.
подавал декларациите, като арендатор в ОбС”З”-Б.Слатина за ползване на имотите
за разпределение по чл.37в от ЗСПЗЗ, но не знае дали наследниците на Х.К. са
подавали декларации по чл. 69 от ППЗСПЗЗ в ОбС”З”-Б.Слатина.
Свидетелката Г. М. заяви, че познавала П.Т.
и Т.К., тъй като са от едно село. Работила в кооперация „Спасение 93” с.Н. в
периода от 1994г. до 2005г., като „касиер-счетоводител”. От създаването на
кооперацията през 1993г. П.Т. внесъл около 20.000 дка земи с решението и
скиците издадени от ПК, като получавал лично рентата в натура(зърно и олио).
До 2000г. земите са обработвани от
кооперацията, като никой от наследниците на Т.К. не ги е търсил и не е имало
спорове за тях.
След 2000г. св.М. не знае кой е
обработвал наследствените земи на Х.К..
Пред М., П.Т. не е споменавал, че тези
земи са на Х.К., но тя не знае дали е имал възстановени собствени земи на
негово име.
Свидетелят И. Д. заяви, че бил Кмет на
с.Н. в периода от 1988г. до 1995г. и в
периода от 1999г. до 2007г.
Познавал лично П.Т. и Т.К., тъй като са от
едно село и имал контакти с тях. Двамата били съседи и имали добри
вазимоотношения, като П.Т. се грижил за
Т. П..
През 1992г. след ликвидацията на бившето
ТКЗС били изградени три земеделски кооперации и три частни сдружения.
Т.К. имал приблизително около 20.000 дка
наследствени зем.земи в с.Н. от баща му Х.К., които той лично не е обработвал, тъй
като физически не бил в състояние са ги обработва, поради напреднала възраст, а
били дадени в кооперация.
П.Т. също имал земи, но св.Д. не знае
тяхното количество.
През 2005г. след разтрогването на
кооперациите, зем.земи в землището на с.Н. били обработвани от арендатори.
Свидетелят не знае кой арендатор е обработвал
20.000 дка земя на Т.К., респ.кой е получавал рентата за тях.
В качеството му на Кмет никой от
наследниците на Т.К. не е идвал да си потърси земите, както и от други хора не е
чул някой да има претенции към тези земи. От наследниците на Т.К., никой не
живее на територията на с.Н..
Т.К. по документи имал лозе около
половин декар в м.“Могилата“ в землището на с.Н., като приживе го обработвал П.Т.
П., а Т.П.ходил с него и му е помагал.
Д. знае, че Т.К. има две сестри-П. и Й.,
но никоя от тях, респ.техните наследници не е идвал при Д. като Кмет да търси
каквито и да било документи свързани със зем. земи.
След смъртта на Т.К., П.Т. не е споменавал
пред св.Д., че цялото имущество на Т.К. вече е негово, включително и земите.
С оглед гореизложената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
I.ОТНОСНО
иска с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК.
Правен интерес от иск по чл.124 ал.1 от ГПК е налице при нарушаване правото на собственост и спор между страните по
делото относно това право. При иск по чл.124 ал.1 от ГПК ищецът следва да
докаже, че е собственик на имота и че упражнява фактическа власт върху същия. С
оглед извънсъдебното оспорване на правата на ищците, съдът намира, че е налице
правен интерес от защита на техните права, поради което предявения положителен
установителен иск е допустим. Прекият интерес от установяването произтича от
възникналия спор за обема на правата на собственост на страните в процесния
имот.
В редица решения на ВКС, постановени по
реда на чл.291 ГПК се приема, че положителен установителният иск е допустим и
когато е предявен от невладеещия собственик – решение № 504/2010г. на ВКС по
гр.д.№ 603/2010г. ІІ г.о., решение № 201 на ВКС
по гр.д. 449/2010г., решение № 503/02.05.2012г. на ВКС по гр.д.№
83/2011г. на ІІ г.о., и др.
Разгледан по същество, съдът намира, че искът е основателен.
Съгласно чл.77 от ЗС, правото на
собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини,
определени в закона. В конкретния казус ищците в
исковата молба и чрез процесуалният си представител претендират, че са
собственици на процесните зем.имоти по наследство от наследодателят им Х.П.К.,
б.ж. на с.Н., починал на 07.01.1950г., видно от представено с и.м. у-ние №337,
№ 336 и № 335 от 08.09.2017г. изд.от Кметство с.Н. за наследници на Х.П.К..
Позовават се на Решение № 32Н/16.06.1997г. по преписка вх.№ 353Н/28.01.1992г.
на ПК-Б., с което е възстановено правото на собственост върху процесните
земеделски земи на наследниците на Х.П.К. в нови реални граници, съгласно
влезлия в законна сила план за земеразделяне на землището на с.Н. на основание
чл. 27 от ППЗСПЗЗ.
Реституираните имоти представляват
„новооткрито наследство“ по смисъла на чл. 1 от ЗН /чл.91а от ЗН/ на
собственика - наследодател, в случая - на Х.П.К., поради което наследниците му
по Закон се легитимират понастоящем като собственици на тези имоти. Съгласно
указанията, дадени с т. 2 на ТР № 1/1998 г. на ОСГК на ВКС на РБ, кръгът на
законните наследници на възстановената собственост върху имоти, одържавени или
включени в ТКЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански
организации се определя към момента на смъртта на наследодателя-собственик, в
случая 07.01.1950г.
Основната защита на ответниците срещу
иска се състои в оспорване на материалната законосъобразност на решение №
32Н/16.06.1997г. по преписка вх.№ 353Н/28.01.1992г. на ПК-Б.; доказване
наличието на пречките за възстановяване на правото на собственост в нови реални
граници съгласно чл.27 от ППЗСПЗЗ, по реда на косвеният съдебен контрол по
чл.17,ал.2 от ЗСПЗЗ.
Решение № 32Н/16.06.1997г. по преписка
вх.№ 353Н/28.01.1992г. на ПК-Б. е издадено по реда на чл.27 ППЗСПЗЗ, с
приложените към него скици/л.143-144 и л.159-162 от от делото/ и има
конститутивно действие, доколкото с него е възникнало правното качество на
обекта на собствеността-индивидуализация, като са определени границите на
зем.имоти, възстановени в нови реални граници, т.е.с план за земеразделяне. В
този смисъл е и практиката на ВС и ВКС, според която се приема, че решенията за
възстановяване на собствеността в стари реални граници или с план за
земеразделяне имат конститутивно
действие/ТР № 1 по гр. д. № 11/1997
г. на ОСГК на Върховния съд, Решение №
228 от 7.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 546/2010 г., I г. о., ГК/.
Разпоредбата на чл.14,ал.1 от ЗСПЗЗ
визира, че влязлото в сила решение, придружено със скица, освен случаите по чл. 10, ал. 7, удостоверява правото на
собственост и има силата на констативен нотариален акт за собственост върху
имота. Когато с решението се възстановява правото на собственост върху
земеделска земя на починал собственик, решението се издава общо за неговите
наследници. Дяловете на наследниците се определят съгласно Закона за наследството, без да се посочват в
решението.
Предвид гореизложеното съдът намира, че
ищците са доказали, че са наследници на Х.П.К., б.ж. на с.Н., обл.В., починал
на 07.01.1950г. и в това им качество е било възстановено правото на собственост
върху горецитираните поземлени имоти с решение № 32Н/16.06.1997г. по преписка
вх.№ 353Н/28.01.1992г. на ПК-Б.. В качеството си на негови наследници и въз
основа на издаденото решение на ПК-Б. за възстановяване правото на собственост
върху процесните имоти придружено със скици имащо силата на констативен
нотариален акт са станали съсобственици на тези имоти.
Самият инцидентен съдебен контрол може
да бъде направен на основание чл.17, ал.2 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК и то само по отношение валидността на даден
административен акт. В същия текст от ГПК се съдържа изрична забрана за
инцидентно произнасяне по законосъобразност на административния акт, който не е
предмет на обжалване. Както е посочено в писмената защита на процесуалният
представител на ищците, при спорове за собственост на възстановени земеделски
земи, съдът се произнася само по заявените от ответниците възражения срещу иска
и наведеното от ищците придобивно основание и няма задължение служебно да
проверява материалната законосъобразност на решението на Поземлената комисия и
наличието на всички предпоставки за възстановяване на земеделския имот. В този
смисъл - Решение № 244/15.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 60/2009 г., II г. о.,
Решение № 466/14.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 748/2009 г., II г. о. и ред. др.
В случая видно от приложената преписка
вх.№ 353Н/28.01.1992г. на ПК-Б. в оригинал, само Т.П.Кременски, който е един от
наследниците на Х.П.К. е заявил възстановяване на процесната земя по
декларация. Следва да се има впредвид разпоредбата на чл. 14 от ППЗСПЗЗ,
действаща към датата на постановяване на Решение № 32Н от 16.06.1997 г., а
именно, че подаденото заявление от един наследник ползва всички останали
наследници, като собствеността се възстановява общо в полза на всички
наследници, независимо кой е подал заявлението./В този смисъл Определение № 45
от 14.03.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 876/2018 г., II г. о., ГК, Определение №
117 от 02.07.2010 г. по гр. д. № 772/2010 г. на II г. о. и Решение № 449 от 25.10.2010
г. по гр. д. № 982/2010 г. на II г. о./. Предвид горното е неснователен довода
наведен от ответниците в писмената им защита депозирана чрез процесуалният им
представител, че останалите наследници на Х.П.К., а именно: Х.П.Н./син/ и Й.Х.К./дъщеря/
съгласно у-ние № 520/13.11.1991г./л.189 от делото/ нямат волеизявления в
преписката за възстановяване на процесните зем.имоти.
Освен това неоснователен е довода им в
писменият отговор и в писмената им защита, че по преписката не се съдържат
документи удостовяращи правото на собственост върху процесните зем.имоти от
наследодаталят на ищците Х.П.К., съгласно разпоредбата на чл.12,ал.2 от ЗСПЗЗ.
В цитираната преписка изпратена в
оригинал от ОбС“З“-Б.Слатина е видно, че действително няма такива документи за
собственост на зем.земи, но е представена декларация с нотариална заверка на
подписите от тримата живи към онзи момент преки наследници на Х.П.К., а именно:
Т.Х.П., Х.П.Н. и Й.Х.К., които са декларирали, че са собственици на посочените
в декларацията имоти, останали им в наследство от Х.П.К../л.184 от делото/.
Съгласно разпоредбата на чл.12,ал.3 от
ЗСПЗЗ действала към датата на заявлението, респ.решението на ПК-Б. към 1997г. е
посочено, че при липса на писмени доказателства, заявителят може да приложи към
заявлението си декларация с нотариално заверен подпис, с която декларира
правото си на собственост. За неверни данни деклараторът носи наказателна
отговорност по чл.313 от НК.
Следователно с тази декларация всички
живи наследници на Х.П.К., са декларирали волеизявления в преписката за
възстановяване правото на собственост върху процесните зем.имоти.
На основание чл.17, ал.2 от ГПК, във вр.
с чл.14, ал.1 от ЗСПЗЗ, съдът при преценката валидността на Решение №
32Н/16.06.1997г. на ПК-Б. вр. с чл.179 от ГПК, намира, че същото е съставено от
компетентният орган, в чиито правомощия е било да възстанови процесиите имоти,
предвид разпоредбите на ЗСПЗЗ.
Съгласно действащата редакция на чл. 60,
ал. 4 от ППЗСПЗЗ към датата на постановяване на Решение №32Н от 16.06.1997 г.
по Преписка № 353Н от 28.01.1992 г. на Поземлена комисия — Б. - Поземлените
комисии се състоят от председател, секретар и нечетен брой членове.
В случая решението на ПК - Б. /приложено в оригинал от Г.Х. - Нотариус с per.
№407 на НК, с Район на действие PC -Б.С./, което се удостоверява по категоричен начин, е
подписано от комисия в състав председател, секретар и трима членове,
в изпълнение на изискването на чл. 60, ал. 4 от ППЗСПЗЗ и следователно
решението е взето от законен състав на поземлената комисия, съдържа необходимите
индивидуализиращи данни, като са спазени и относимите разпоредби на ЗСПЗЗ и
ППЗСПЗЗ за съставянето му. /Решение № 820 от 27.05.2010 г. на ВКС по гр. д. №
768/2009 г. I г. о. ГК ,Определение № 25 от 22.01.2009 г. на ВКС по гр. д. №
2729/2008 г„ IVг. о. ГК/.
Като неоснователно съдът намира и
възражението на ответниците в писмената им защита за нищожност на решението на
ПК-Б. от 16.06.1997г., заявено на основание чл.60, ал.4 от ППЗСПЗЗ и
представено в оригинал.
Безспорно разпоредбата на чл.60, ал.4 от
ППЗСПЗЗ /в различните и действащи по време редакции/ определя състава на ПК
като колективен орган, но не сочи
начина, по който този орган взема
решенията си. Липсата на специална нормативна уредба в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ,
съгласно чл.46, ал.2 от Закона за нормативните актове препраща към приложение
на общите правила на административното производство – а именно към чл.15, ал.2,
т.6 от Закона за административното производство(отм.), но действал към датата
на решението на ПК-Б.. Когато административният орган е колективен, той взема
решенията си с обикновено мнозинство от членовете си, а решението се подписва
от председателя и секретаря, което в случая е спазено. В този смисъл
Определение № 25 от 22.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2729/2008 г„ IVг. о.. ГК.
Тежестта на доказване на твърдението за незаконен състав на комисията пада
върху страната, която го твърди с оглед на това, че решението на поземлена
комисия е официален диспозитивен документ. Възражението на ответниците за
невалидност/нищожност/ на решението на ПК-Б. от 16.06.1997г., заявено по реда
на чл.17,ал.2 от ГПК се явява и необосновано и неоснователно.
ПК-Б. е действала към датата на издаване
на горецитираното решение, тъй като със Заповед № РД09-1339/24.09.1997 г. на
Министъра на земеделието, горите и аграрната реформа е закрита и е разпоредено
дейността по възстановяване на собствеността върху земеделските земи да премине
към ПК - Б.С..
С оглед на изложените по-горе
съображения, съдът приема, че Решение № 32Н от 16.06.1997 г. на ПК-Б. по
преписка № 353Н от 28.01.1992г., с което е възстановено правото на собственост
върху процесните зем.земи на наследници на Х.П.К. е издадено от компетентен
орган, в установените от закона форма и ред, поради което е и валидно
доказателство, обвързващо съда по смисъла на чл.179, ал.1 от ГПК във вр. с чл.14,ал.1
от ЗСПЗЗ.
Същото е породило реституционния си
ефект и легитимира ищците като собственици на процесиите имоти на наведеното
придобивно основание, а именно придобиването им по наследство и реституция по
ЗСПЗЗ от Х.П.К..
Защитавайки се против така предявения иск по
чл.124,ал.1 от ГПК, ответниците-физически лица са противопоставили възражение
за придобиване на процесните седем ниви по давност, основано на разпоредбата на
чл.79, ал.1 от ЗС.
Това възражение настоящият съд намира за
неоснователно по следните съображения:
Предвид разпоредбата на чл.79 ал.1 от
Закона за собствеността, правото на собственост по давност върху
недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години.
С осъществяване на условията по чл.79
ал.1 ЗС владелецът придобива в собственост владения обект и без значение за
настъпване на предвидената от закона правна последица е, че същата вещ дотогава
е била притежание на друг правен субект. Правата на последния се погасяват с
придобиването им от новия собственик. За субективния елемент на придобивната
давност е от значение намерението, с което се владее вещта, а не причините,
поради които владелецът счита имота за свой.
Снабдяването с констативен нотариален
акт не е елемент от фактическия състав на чл.79 ал.1 от ЗС. Нотариалното
удостоверяване има за цел да даде известност на вече настъпилата правна
последица, формално да легитимира собственика като такъв пред трети лица, като
се снабди с документ за правото си. В този смисъл е и трайната съдебна
практика - Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. на ОСГК на ВКС
по тълк.д. № 11/2012 г.-„Обстоятелството, че издаването на констативен
нотариален акт се извършва по специално регламентиран от закона ред, след
проверка от нотариуса на представени писмени доказателства или след разпит на
трима свидетели, не обосновава презумпция за вярност на направения от него
извод относно принадлежността на правото на собственост, предвид факта, че тази
проверка се извършва в рамките на едностранно охранително производство, в което
оспорващата страна не е участвала”.
Фактическият състав на чл.79 ЗС
изисква упражняване на фактическа власт в нужния срок и това следва да е
непрекъснато, явно и несмущаващо и с ясно изразено намерение у владелеца за
своене на вещта. Само с осъществяването на посочените условия владелецът
придобива в собственост владеният обект.
В настоящия случай, както вече се
посочи, съсобствеността върху процесните четири земеделски имота в землището на
с.Н. е възникнала след възстановяване в полза на наследниците на Х.П.К. на
собствеността върху тях, като следва да бъде отбелязано, че заявлението за
земеделска реституция е подадено от прекия му наследник Т.Х.П./л.182 от делото/.
Необходимо е обаче да се отбележи, че не
посещаването на наследствения имот е доказателство за право на собственост.
Същото се отнася и до наречената от ответниците в писменият отговор и в
писмената им защита „незаинтересованост на ищците към имотите”. Собствеността
не се губи, ако собственикът в продължение на години не посети имота си, или не
го поддържа и не се грижи за него, или не заплаща дължим за имота данък. Ищците
знаят, че по силата на наследствено правоприемство от Х.П.К. са сънаследници на
този имот и не е необходимо да доказват това постоянно с действия. Правото на
собственост се изгубва, ако друг го придобие или ако собственикът се откаже от
него – чл.99 от ЗС. Ищците не са се отказали от правото си на собственост, а в
настоящото съдебно производство не се установи по безспорен и категоричен
начин, че друг /ответниците/ е придобил тяхната част от имота.
За да докажат възражението си за
придобиване на посочените имоти по давност ответниците по делото следваше да
установят, че техните праводатели до смъртта си, а след това и самите те, са ги
владели явно, необезпокоявано и непрекъснато за период поне от 10 години, като
упражняват фактическата власт върху тях с намерение да ги своят. От събраните
по делото писмени и гласни доказателства не се установява след възстановяване
на земеделските имоти в землището на с.Н. през 1997г., фактическата власт върху
тях да е била упражнявана лично от П.Т.П.(наследодателя на ответниците по
делото), а земите са били обработвани от кооперацията(ЧЗК“Спасение 93“) в с.Н. до
нейното ликвидиране през 2000г.(твърдения на ответниците в писменият отговор). В
периода от 2000г. до 2003г. П. и Й. П.ви са ги обработвали, а от 2004г. до 2009г.
отново са отдадени под аренда на друг земеделски производител „ЕТ П.-Цено П.“ и
са получавали рентата за тях. В периода от 2010г. до 2013г. процесните зем.земи
били включени в разпределението на масивите за обработка по чл.37в от ЗСПЗЗ
като т.нар.“бели петна“, като плащането било получавано от третата ответницата
по делото Г. С.. Това се потвърди и от
разпитаните в настоящето производство свидетели Л.Ц., Г. М. и И. Д., както и от
разпитаните в нотариалното производство свидетели Л.И., Д. И. и С. И., че
процесните зем.земи били отдавани под наем в
кооперация и под аренда на арендатори в горецитираните периоди от време.
Само факта на отдаване имотите под
наем/аренда/ не е основание за придобиването им по давност. Сключването на
договори за аренда, отдаването на вещта под наем, получаването на гражданските
плодове само от някой от съсобствениците не съставляват действия, които да
отричат правата на собственика, респ. съсобственика и не могат да се третират
като проява на намерението на съсобственика да владее имота изцяло за себе си. Тези
действия обаче са такива по обикновено управление и в тази връзка не могат да
се приемат категорично като извършване на своителни действия, които да
превърнат лицата, получаващи рентата, от държател във владелец на идеалните
части на останалите съсобственици, както и да водят до отблъскване на
владението на останалите съсобственици и довеждане до знанието им на
намерението на тези лица да владеят имотите като свои. Ползването на имотите
лично или чрез отдаването им на трети лица, е част от правомощията на
съсобственика по чл. 31, ал. 1 от ЗС. Действията, чрез които се осъществява, не
отричат правата на другите съсобственици, поради което не могат и да обосноват
извод за несъмнено владение. В този смисъл е установената практиката на ВКС(Решение
№ 8/19.02.2014 г. по гр. д. № 5109/2013 г., ВКС, ІІ г.о., Решение №
192/16.02.2017 г. по гр. д. № 763/2016 г. ВКС, І г.о., Определение №
79/12.02.2018г. по гр.дело № 2311/2017г. на ВКС II г.о.).
С оглед събраните в хода на процеса доказателствата
по делото се налага извода, че ответниците Й.П. и Г.С. не са придобили по наследство
и давност процесните поземлени имоти в продължение на 10 години, тъй като
не се установи владението върху имотите да е било постоянно, непрекъснато,
явно, несъмнително и с намерение да се държат същите като свои собствени в
рамките на 10 години преди да се снабдят с констативния нотариален акт за
собственост. Освен това техният наследодател П.Т.П.не е бил собственик на
процесните поземлени имоти, нито той ги е придобил по давност в цитираният
период от 1997г. до 2015г./смъртта си/, тъй като земите са били отдавани под
наем и аренда, с изключение в периода от 2000г. до 2003г., когато ги е
обработвал лично, но този период не е достатъчен за придобиваните земите с
кратката 5 годишна давност, респ.10 годишна давност. В тази връзка е
неоснователен довода на ответниците изложен в писмената им защита, че
фактическата власт върху процесните зем.земи била доброволно предадена от Т. Х.К.
в качеството му на наследник на Х.П.К. на П.Т. (наследодателя на ответниците)
не променя правният извод на съда относно липсата на предпоставките за
придобивната давност текла в полза на праводателя на ответниците по чл.79 от ЗС
по изложените по-горе мотиви.
Относно лозето също не е изтекла в полза
на наследодателя на ответниците П.Т.П.давност, тъй като видно от свидетелските
показания на И. Д. се установи, че П. П.в е обработвал лозето, но Т.П.е ходил с
него и му помагал. Следователно П. П.в не е владял спокойно, несъмнено и
необозпокоявано лозето, нито е отблъснал
владението му от Т.П.Кременски, с цел да демонстрира собственически действия.
Съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства във връзка с твърденията и доводите на страните налага да
се приеме, че доказателствената сила на констативния нотариален акт № 141,
т.IV, peг. №4093, н.д.№ 698/18.09.2015 год. на нотариус Г. *** действие РС-Б.С.
е опровергана и е доказано несъществуването на удостовереното с него право на
собственост, придобито от Й.П. и Г.С..
При така изложените аргументи съдът
намира, че предявеният установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК
е основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Следва да се приеме за установено по
отношение на ответниците Й.П.П., Г.П.С.
и Г.Н.С., че ищците А.В.П., С.В.П.,
Г.Х.С., Н.И.Н., А.И.С., М.И.Б., Г.И.Г., И.К.Й. и Т.К.Г., са съсобственици на поземлени
имоти, находящи се в землището на с. Н., община Б., с ЕКАТТЕ 51559, а именно:
1/НИВА с площ от 7.303 дка, от която 3,652 дка, втора категория и 3,651 дка
категория трета, в местността „МАНОВОТО", съставляваща имот с номер №
039005 при граници: имоти с №000059,
№039004, №039003 и №039006; 2/НИВА с площ от 13.327 дка, категория трета, в
местността „СОВАТА", съставляваща имот с номер №078002 при граници: имоти
с №078024, №078023, №078022, №078003, №000166 и №078001; 3/НИВА с площ от 2.302
дка, категория трета, в местността „ГОРГОС", съставляваща имот с номер №
176003, при граници: имоти с №000086, №176002, №0176013, №176015 и №176004 и
4/ЛO3E с площ от 0,598 дка, категория ТРЕТА, в местността „ЛОЗЯТА",
съставляващ имот с номер № 200002, при граници:
имоти с №200024,
№200001, №000100, и №
200003, в качеството им на наследниците на Х.П.К., б. ж. на с. Н., Община Б.,
починал на 07.01.1950 г., съгласно Акт за смърт № 1/13.01.19750 г., съставен от
Кметство Н., Община Б., възстановени с Решение № 32Н/16.06.1997г. по преписка
вх.№ 353Н/28.01.1992г. на ПК-Б. с план за земеразделяне по чл.27 от ППЗСПЗЗ в
землището на с.Н., обл.В..
II.ОТНОСНО
иска с правно основание чл.537,ал.2 от ГПК.
С исковата молба ищците са поискали при
уважаване на иска по чл.124,ал.1 от ГПК съдът да отмени Нотариален акт за
собственост на недвижим имот, придобит по наследство и давностно владение №141,
том 4, per. №4093, дело №698 от 18.09.2015г. на Г.Х. - Нотариус с per. №407 на
НК, с Район на действие PC - Б.С., вписан в Службата по вписванията с Вх. Per.
№4262 на 18.09.2015 г., Акт №97, том 8, дело №1368/2015 г., с който ответниците
Й.П.П. и Г.П.С. са признати за собственици на процесните поземлени имоти по
обстоятелствена проверка.
В конкретният случай предмет на
предявения иск е засегнатото право на собственост на ищците, а не констативният
нотариалният акт за собственост на недвижим имот издаден в охранително производство
чл.587,ал.1 от ГПК(едностранно) който не се ползва със сила на присъдено нещо(ТР
№ 11//2013г. по т.д.№ 11/2012г. на ОСГК на ВКС). Всяко лице, което не е
участвало в охранителното производство, може да установява, че посочените лица
в акта като собственици не са такива. Не е необходимо оспорването истинността
на акта по чл.193, ал.1 от ГПК и извършване на проверка по смисъла на чл.193,
ал.2 от ГПК. Издаденият Н.А. не създава право на собственост и лицата чийто
права са признати не стават тепърва собственици, а той само удостоверява това право,
което съществува преди датата на издаването му. Защитата на трето лице, не
участвало при издаването на констативният Н.А. е по исков път, като с
постановяването на съдебно решение, което със сила на пресъдено нещо признава
правата на третото лице по отношение на посочения в констативния нотариален акт
титуляр, а издаденият нотариален акт следва да се отмени на основание чл.537,
ал.2 ГПК. Отмяната на констативния нотариален акт на това основание винаги е
последица от постановяването на съдебно решение, с което се признават правата
на третото лице.
При уважаването на предявения иск
нотариалният акт се отменява, даже и да не е направено изрично искане за това.
/ТР.№ 178/86г. на ОСГК на ВС и ТР № 3/29.11.2012 г. постановено по т.д. №
3/2012 г. на ОСГК.
В случая следва да се отмени
констативния Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по наследство
и давност №141, том 4, per. №4093, дело №698 от 18.09.2015г. на Г.Х. - Нотариус
с per. №407 на НК, с Район на действие PC - Б.С., вписан в Службата по
вписванията с Вх. Per. №4262 на 18.09.2015 г., Акт №97, том 8, дело №1368/2015
г., с който ответниците Й.П.П. и Г.П.С. са признати за собственици на същите
имоти по наследство и давностно владение.
За прецизност по отношение на сделката(в
случая за договора за покупко-продажба обективиран в Н.А. №142, том IV, peг. №
4094, дело №699 от 18.09.2015г. на Г.Х. - Нотариус с peг . №407 на НК, с Район
на действие PC - Б.С.) е приложимо ТР.№ 3/29.11.2012 г. постановено по т.д. №
3/2012 г. на ОСГК. С него е прието, че вещнопрехвърлителното действие на
сделка, сключена с нотариален акт, настъпва само тогава, когато праводателят е
бил титуляр на вещното право. Ако той не го притежава, то не настъпва и
вещнопрехвърлителният ефект на сделката, поради което и правата на трети лица
не се засягат от нейните последици, които в този случай са облигационни и
относителни /само между страните по сделката/- по аргумент от чл.21 ЗЗД.
Сделката, обаче, е действителна и поражда права и задължения между страните
така, както това е уговорено. Нотариалният акт, обективиращ тази сделка, има
значението на форма на действителност и е елемент от фактическия състав, от
който възникват последиците на удостоверената правна сделка, като в това се
изразява конститутивният ефект на този нотариален акт. Но отмяната на този
акт(сделката) по реда на чл.537, ал.2 от ГПК е недопустимо. Трети лица, които
претендират в исков процес самостоятелни права върху предмета на сделката, се
ползват от защита срещу легитимиращото действие на нотариалния акт чрез
вписването на исковата молба, както и на постановеното в исковото производство
съдебно решение.
III.
ОТНОСНО иска с правно основание чл.108 ЗС.
Предмета на иска по чл. 108 ЗС е
нарушеното вещно право, което по силата на тази разпоредба включва и
правомощието да се иска връщане на вещта. Неговата крайна цел е да възстанови
на собственика владението, когато то е отнето. Процесуална легитимация ищците
притежават, тъй като тя следва от твърдяното от тях право и обуславя
допустимостта на иска, поради което съдът счита, че искът се явява допустим. Разгледан по същество, същият
е основателен.
В предметното съдържание на
ревандикационния иск за недвижим имот
обаче се включват две части: първата, с която се признава или отрича ищецът да
е носител на претендираното право на собственост и втората, с която се уважава
искането ответникът да бъде осъден да предаде владението на имота на
собственика, в случай, че ищецът е признат за такъв.
С предявеният по чл. 108 ЗС иск, ищците
претендират от ответницата Г.С. да им предаде владението на собствените им
поземлени имоти находящи се в землището на с.Н., обл.В., придобити по
наследство от наследодателят им Х.П.К. по реституця на зем.земи с Решение №
32Н/16.06.1997г. на ПК-Б..
За да е основателна една ревандикационна
претенция,е необходимо ищецът да докаже,че е собственик на имота-предмет на
иска,че същия е във владение на ответника,както и че последния упражнява това
владение без правно основание.
От събраните по делото доказателства е
установено по безспорен начин, че ищците,в качеството им на законни наследници
на бившия жител на с.Н., Х.П.К.(поч.на
07.01.1950г.) са съсобственици на процесните недвижими имоти по силата на
проведена в полза на наследодателя им реституционна процедура по ЗСПЗЗ. Правото
на собственост на наследодателя е установено с представеното по делото решение
№ 32Н/16.06.1997г. на ПК-Б., постановено на основание чл.27 ППЗСПЗЗ и
приравнено на констативен нотариален акт, удостоверяващ правото на собственост.
А качеството си на наследници ищците са доказали с представеното от тях
Удостоверение № 337, 336 и 335 от 08.09.2017г., издадени от Кметство с.Н. в предвидената
в "Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012
г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението"
форма и съдържащо всички необходими реквизити. Следователно, това удостоверение
за наследници е официален свидетелстващ документ,по смисъла на чл.179,ал.1 ГПК,
и неговата доказатествена сила следва да бъде зачетена, като при оспорване
доказатествената тежест е на ответниците, а не на ищците.
Собствеността на имота се установи от
представените и събраните по делото писмени и гласни доказателства.
При гореизложеното настоящият съдебен
състав приема, че първата предпоставка за уважаване на ревандикационния иск е
налице-ищците са доказали активната си процесуална и материално-правна
легитимация, като фактът, че те са собственици на реституираните по реда на
ЗСПЗЗ имоти и не е пречка да искат ревандикацията им.
На второ място от страна на ответницата Г.С.
лично и чрез процесуалният й представител не е налице отричане, че владее
процесните имоти към настоящия момент. Дори има сключен аренден договор за тях
с от 28.10.2015г. с нотариална заверка на подписите./л.97 от делото/.
Налице са и втората и третата
предпоставки за уважаване на ревандикационния иск. Ответницата Г.С. владее
процесните имоти, което обстоятелство не е било спорно по делото, като това
й владение е лишено от основание.
Неоснователно е нейното възражение за придобиване на имоти на годно правно
основание-договор за дарение обективиран в Нотариален акт за дарение на
недвижим имот №142, том 4, per. №4094, дело №699/18.09.2015 г. на Г.Х.-Нотариус
с per. №407 на НК, с Район на действие PC - Б.С., вписан в Службата по
вписванията с Вх. Per. №4263 на 18.09.2015 г., Акт №98, том 8, дело №1369/2015г.
Данните по делото сочат, че дарителите Й.П.
и Г.С. не са били собственици на дарените имоти, респ. дарили са чужди имоти.
Следователно вещнопрехвърлителното
действие на сделка, сключена с нотариален акт настъпва само тогава, когато
праводателят е бил титуляр на вещното право и ако той не го притежава, не
настъпва и вещнопрехвърлителният ефект на сделката, то и правата на трети лица
не се засягат от нейните последици, въпреки че сделката е действителна и е
породила права и задължения между страните.
В тази връзка съдът приема, че дарените
от първите две ответници на третата ответница Г.С. зем.земи предмет на Нотариален акт за
дарение на недвижим имот №142, том 4, per. №4094, дело №699/18.09.2015 г. на Г.Х.-Нотариус
с per. №407 на НК, с Район на действие PC - Б.С., вписан в Службата по
вписванията с Вх. Per. №4263 на 18.09.2015 г., Акт №98, том 8, дело №1369/2015г., се владеят без правно основание,
като придобити от несобственик/дарени са чужди имоти/, поради което с тази
сделка, не се придобива желания вещно- правен ефект и ищците като съсобственици
на зем. земи, имат право да претендират осъждане на ответницата Г.С. да им
предаде владението на собствените имоти, която тя държи без правно основание.
Предвид гореизложено основателен се
явява и ревандикационния иск и същият следва да бъде уважен.
IV.
РАЗНОСКИ
С оглед изхода на делото и на основание
чл.78, ал.3 ГПК ответниците Й.П., Г.С. и Г.С. следва да заплатят на ищците А.В.П., С.В.П., Г.Х.С., Н.И.Н., А.И.С., М.И.Б., Г.И.Г.,
И.К.Й. и Т.К.Г., направените по делото разноски с общ размер от 817,67 лв.
съгласно приложения списък по чл.80 ГПК, от които: 102,82 лв. внесена държавна такса за образуване на делото, ведно
със заплатен банков превод/л.9 и л.70 от делото/, 10,97 лв. такса вписване на и.м. при СВ при БСлРС, ведно със
заплатен банков превод/л.10 от делото/, 10.97
лв. такса вписване на възбрана в СВ при БСлРС, ведно със заплатен банков
превод/л.89 от делото/, 5.91 лв.
такса за издаване на обезпечителна заповед, ведно със заплатен банков
превод/л.77 от делото/, 600.00 лв.
адвокатски хонорар/л.11 от делото/, 5.00
лв. за издаване на съд.у-ние/л.260 от делото/, 32.00 лв. такси заплатени в ОбС“З“-Б.Слатина за издаване на
скици/л.49 от делото/, 50.00 лв.
такси заплатени в полза на Община Б. за издаване данъчни оценки на
имотите/л.51-53 от делото/, съгласно приложеният списък с разноските по чл.80
от ГПК.
Останалите суми посочени в списъка: за
разликата над 10.97 лв. до претендираната сума от 16.88 лв. за такса вписване
на възбрана в СВ при БСлРС, както и сумата от 10.00 лв. за издаване на 2 бр.
съдебни удостоверения, не следва да се присъждат на ищците, тъй като не са
представени писмени доказателства за извършено плащане.
На ответниците Й.П., Г.С. и Г.С. не следва да им се присъждат направените от тях
разноски за адвокатско възнаграждение и вещо лице, с оглед отхвърляне на
исковете.
Воден от гореизложените съображения и на
основание чл.124,ал.1 от ГПК, чл.537,ал.2 от ГПК и чл.108 от ЗС, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.124, ал.1 от ГПК, по отношение на ответниците Й.П.П. с ЕГН ********** с адрес ***;
Г.П.С., с ЕГН **********, с адрес ***
и Г.Н.С., с ЕГН**********, с
адрес ***, че ищците А.В.П., с ЕГН **********
***; С.В.П., с ЕГН **********,***; Г.Х.С., с ЕГН ********** ***; Н.И.Н., с ЕГН **********
***; А.И.С., с ЕГН ********** ***; М.И.Б., с ЕГН ********** ***; Г.И.Г., с ЕГН ********** ***; И.К.Й., с ЕГН **********
*** и Т.К.Г., с ЕГН ********** ***-всички чрез пълномощника си адв.С. *** с
адрес за призоваване и съобщения гр.К., обл.П., ул.“Никола П.в“ № 11,
ет.2,ап.2, са съсобственици на поземлени
имоти, находящи се в землището на с. Н., община Б., с ЕКАТТЕ 51559, а именно:
1/НИВА с площ от 7.303 дка, от която: 3,652 дка, втора категория и 3,651 дка
категория трета, в местността „МАНОВОТО", съставляваща имот с номер №
039005 при граници: имоти с №000059,
№039004, №039003 и №039006; 2/НИВА с
площ от 13.327 дка, категория трета, в местността „СОВАТА", съставляваща
имот с номер №078002 при граници: имоти с №078024, №078023, №078022, №078003,
№000166 и №078001; 3/НИВА с площ от
2.302 дка, категория трета, в местността „ГОРГОС", съставляваща имот с
номер № 176003, при граници: имоти с №000086, №176002, №0176013, №176015 и
№176004 и 4/ЛO3E с площ от 0,598 дка, категория ТРЕТА, в местността
„ЛОЗЯТА", съставляващ имот с номер № 200002, при граници: имоти
с №200024, №200001,
№000100 и № 200003, в качеството им на наследниците на Х.П.К., б. ж. на с. Н., Община Б., починал
на 07.01.1950 г., съгласно Акт за смърт № 1/13.01.19750 г., съставен от
Кметство Н., Община Б., придобити по силата на Решение № 32Н/16.06.1997г. по
преписка вх.№ 353Н/28.01.1992г. на ПК-Б., с което е възстановено правото на
собственост върху земите на наследници на Х.П.К. поч.на 07.01.1950г..
ОТМЕНЯ, на основание чл.537, ал.2 от ГПК, констативен нотариален акт за собственост на
недвижим имот, придобит по наследство и давностно владение №141, том 4, per.
№4093, дело № 698 от 18.09.2015г. на Г.Х. - Нотариус с peг. №407 на НК, с Район
на действие PC – Б.С., вписан в Службата по вписванията с Вх. Per. №4262 на 18.09.2015 г., Акт №97, том 8, дело
№1368/2015 г,
ОСЪЖДА ответницата Г.Н.С., с ЕГН**********, с адрес ***, ДА ПРЕДАДЕ ВЛАДЕНИЕТО върху поземлени
имоти, находящи се в землището на с. Н., община Б., с ЕКАТТЕ 51559, а именно:
1/НИВА с площ от 7.303 дка, от която 3,652 дка, втора категория и 3,651 дка
категория трета, в местността „МАНОВОТО", съставляваща имот с номер №
039005 при граници: имоти с №000059,
№039004, №039003 и №039006; 2/НИВА с площ от 13.327 дка, категория трета, в
местността „СОВАТА", съставляваща имот с номер №078002 при граници: имоти
с №078024, №078023, №078022, №078003, №000166 и №078001; 3/НИВА с площ от 2.302
дка, категория трета, в местността „ГОРГОС", съставляваща имот с номер №
176003, при граници: имоти с №000086, №176002, №0176013, №176015 и №176004 и 4/ЛO3E с площ от 0,598 дка, категория ТРЕТА, в
местността „ЛОЗЯТА", съставляващ имот с номер № 200002, при граници: имоти
с №200024, №200001,
№000100, и № 200003,
на ищците А.В.П., с ЕГН **********
***; С.В.П., с ЕГН **********,***; Г.Х.С., с ЕГН ********** ***; Н.И.Н., с ЕГН **********
***; А.И.С., с ЕГН ********** ***; М.И.Б., с ЕГН ********** ***; Г.И.Г., с ЕГН ********** ***; И.К.Й., с ЕГН **********
*** и Т.К.Г., с ЕГН ********** ***-всички чрез пълномощника си адв.С. *** с
адрес за призоваване и съобщения гр.К., обл.П., ул.“Никола П.в“ № 11,
ет.2,ап.2, на основание чл.108 от ЗС.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, ответниците Й.П.П. с ЕГН ********** с адрес ***; Г.П.С., с ЕГН **********, с
адрес *** и Г.Н.С., с ЕГН**********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на ищците А.В.П., с ЕГН **********
***; С.В.П., с ЕГН **********,***; Г.Х.С., с ЕГН ********** ***; Н.И.Н., с ЕГН **********
***; А.И.С., с ЕГН ********** ***; М.И.Б., с ЕГН ********** ***; Г.И.Г., с ЕГН ********** ***; И.К.Й., с ЕГН **********
*** и Т.К.Г., с ЕГН ********** ***-всички чрез пълномощника си адв.С. *** с
адрес за призоваване и съобщения гр.К., обл.П., ул.“Никола П.в“ № 11, ет.2,ап.2,
направените от тях разноски по делото в общ размер 817.67 лв. (Осемстотин и седемнадесет лева и 67 стотинки).
УКАЗВА на ищците да извършат
отбелязване на решението в шестмесечен срок от влизането му в сила, на основание
чл.115, ал.2 ЗС, като ги уведомява, че след изтичате на този срок вписването на
исковата молба губи действието си.
Решението подлежи на обжалване пред ОС-В.
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от
решението да се връчи на всяка от страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: