Решение по дело №1351/2021 на Районен съд - Благоевград

Номер на акта: 124
Дата: 27 октомври 2021 г.
Съдия: Георги Богомилов Янев
Дело: 20211210201351
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 септември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 124
гр. Благоевград, 27.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Георги Б. Янев

при участието на секретаря Латинка Г. Насина
като разгледа докладваното от Георги Б. Янев Административно наказателно дело №
20211210201351 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на „Ф= с. 2013”ЕООД, с ЕИК със седалище и адрес на управление с.
К. , ул.”Г. С.”№, представлявано от С. Г. , против Наказателно постановление№ 42-
0001936/28.07.2021г. на Директора на РД“А. а.“ С., с което на дружеството-жалбоподател за
административно нарушение по чл.91в, т.2 от ЗАвПр, на основание чл.104 ал.7 от Закона за
автомобилните превози е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.
С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваният акт. Поддържа се, че в
НП не е описано и посочено ясно от фактическа страна вмененото нарушение.
Алтернативно се застъпва становището, че не е извършено нарушение от страна на
жалбоподателя. Твърдят се процесуални нарушения. Иска се от съда да постанови съдебен
акт, с който да отмени обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява от надлежно упълномощен
адвокат, който поддържа жалбата, по същество в писмени бележки излага доводи за отмяна
на процесния акт. Претендира разноски.
Административно-наказващият орган и Районна прокуратура гр.Б., редовно призовани не
ангажират представител по делото и становище по същество. В придружително писмо, с
което е изпратена преписката от наказващия орган е направено възражение за прекомерност
на разноски.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото доказателствен
материал и закона, установи следното:
На 30.06.2021г., около 11.30 ч., в сградата на наказващият орган в гр.Б., бул.“Св.Д.С.“ № , е
извършена тематична проверка на дружеството-жалбоподател, притежаващо Лиценз на
общността за извършване на международен превоз на товари с №16989.Проверката е
осъществена от инспекторите С. и В., които установили, че превозвача не представя за
проверка информацията извлечена от дигитална карта на водача Л. В.А., ЕГН ********** за
периода от 06.02.21г. до 06.05.21г. За констатираното нарушение на дружеството
жалбоподател е съставен констативен протокол и АУАН по чл.91в, т.2 от ЗАвП, който е
1
връчен и подписан от управителя. Въз основа на този акт на 28.07.21г. Директора на РД“А.
а. С. издал и обжалваното Наказателно постановление№ 42-0001936, с което на
дружеството-жалбоподател за административно нарушение по чл.91в, т.2 от ЗАвПр, на
основание чл.104 ал.7 от Закона за автомобилните превози е наложена имуществена санкция
в размер на 2000 лева.
НП е връчено лично и срещу подпис на управителя на 02.09.2021г., като в
законоустановения срок била подадена и разглежданата в настоящото производство жалба.
При разпита на двамата свидетели по акта В. и С. същите твърдят, че констатирали
описаното в акта нарушение на жалбоподателя на база проверка и документи, които
проверили за дейността и извършваните превози на товари на дружеството-жалбоподател.
Поддържат констатациите си.
Гореописаната фактическа обстановка съдът прие за установено въз основа на приложението
по делото писмени доказателства, както и показанията на разпитаните по делото свидетели,
чиито показания съдът кредитира относно обстоятелствата, изложени в АУАН, относно
извършената проверка и тези, свързани с неговото съставяне, като еднопосочни с останалия
събран доказателствен материал, вътрешно безпротиворечиви и логически последователни.
Същите се основават на преки и непосредствени впечатления, досежно изнесените факти,
поради което съдът ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си
изводи.
При така установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на
страните, както и като съобрази задължението си да проверява изцяло законосъобразността
на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните,
установи от правна страна следното.
Жалбата е депозирана от надлежно лице, в установения от закона 7-дневен срок от връчване
на НП, поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна.
Същественото при производството от административно - наказателен характер е да се
установи спазена ли е процедурата по съставяне на акта за установяване на извършеното
административно нарушение, съставеният акт съдържат ли императивно определените в
закона реквизити, актът предявен ли е на нарушителя и правилно и законосъобразно ли е
оформено предявяването; компетентността на актосъставителя; има ли извършено деяние,
което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, дали това
деяние е извършено от лицето, посочено в акта като нарушител, и дали е извършено
виновно (умишлено или непредпазливо); наказателното постановление издадено ли е при
спазване на императивните разпоредби за съдържание, реквизити и срокове. Процесуални
предпоставки, за които съдът следи служебно и когато се установи, че в хода на
административно - наказателното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения, наказателното постановление следва да бъде отменено изцяло, като
незаконосъобразно, като в тези случаи, съдът не разглежда спора по същество.
В процесния случай съдът приема, че и акта и НП са издадени от компетентни органи. В
случая дружеството е санкционирано за нарушение, изразяващо се в бездействие, като за
място на нарушение, когато нарушението се състои в бездействие, се приема
местонахождението на съответния орган, пред който е било дължимо действието.Предвид
обстоятелството, че контролът по прилагане разпоредбите на ЗАвПр е възложен на
Изпълнителната агенция "А. а., в чиято структура съобразно устройствените правила е
включена и Регионална дирекция "А. а.", -С., подпомагаща дейността на Изпълнителния
директор на Агенцията и осъществяваща контролните функции на Агенцията по различните
нормативни актове, следва да се приеме, че мястото на извършване на нарушението е
2
именно мястото, където е следвало да бъдат представени според посоченото документите,
като съобразно и седалището и адрес на управление на дружеството се установява, че
попада в териториялния обхват на отдела, където е и констатирано.
Съдът счита обаче, че в хода на административното производство са допуснати съществени
процесуални нарушения, опорочаващи атакуваното наказателно постановление и налагащи
неговата отмяна изцяло без съдът да се произнася по същество на нарушението поради
следните съображения:
В случая съдът констатира, че начинът, по който е формулиране фактическото обвинение
не кореспондира на правната квалификация на извършеното. Възможните изпълнителни
деяния според приложената санкционна норма са - не съхранява съответната информация
или откаже да я представи за проверка на контролните органи. В случая превозвачът е
обвинен, че не представя съответната информация, като в случая не е ясно дали превозвачът
е осъществявал дейност въобще, поради което предявеното обвинение не кореспондира с
правната квалификация на деянието. Горните изводи касаят формата на изпълнителното
деяние. Както се посочи по-горе, санкционната разпоредба на чл.104, ал.7 от закона
предвижда налагане на имуществена санкция на превозвач, който не съхранява и отказва да
предостави за проверка от контролните органи на извлечените данни от дигиталния
тахограф или картата на водача за период 365 дни, т.е. сред възможните форми на
изпълнителното деяние няма „не представя информация“, както е посочил АНО в
случая,т.е. формулирането в случая на обвинение за непредставяне на процесната
информация не е предвидено като наказуема форма на изпълнителното деяние от
законодателя. Освен това, обстоятелства, сочещи на несъхраняване на горната информация
от превозвача не са описани в АУАН и в НП и няма формулирано обвинение за това. От
друга страна, за да е налице отказ от предоставяне на информация, то такава следва да
съществува и да се съхранява от превозвача, като отново няма изложени факти и
обстоятелства за това, както и надлежно обвинение. Налице е пълна неяснота в какво се
състои съставомерното бездействие на дружеството-превозвач, поради което същото не е
могло да разбере за извършването на какво административно нарушение му е повдигнато
обвинение и съответно не е могло да реализира правото си на защита в пълен обем. На
следващо място следва да бъда посочено, че съгласно чл.91в т.2 от ЗАвП превозвачите,
ръководителите на предприятия и лицата, извършващи превози за собствена сметка, са
длъжни да съхраняват най-малко една година след тях информацията, извлечена от паметта
на дигиталните тахографи и от картите на водачите. Целта на съхранението на тези
документи е контрол на компетентните органи от съответните страни, членки на ЕС, върху
записите и данните от контролните уреди за регистриране на данните за движението при
автомобилен транспорт. Ето защо за да бъде преценено наличието на нарушение по
соченият законов текст от страна на дружеството-жалбоподател, в качеството му на
превозвач, следва да бъде установен и да е ясно кой е началният момент, от който започва да
тече едногодишният срок за съхранение на информацията, извлечена от паметта на
дигиталните тахографи и то за всеки един от водачи извършвали превоз. В конкретния
случай е налице неяснота досежно посочените периоди и как точно са определени. Наред с
това, тази констатация препятства и съда в преценката си, до колко е налице осъществено
административно нарушение от обективна страна от страна на жалбоподателя.
Констатираната неяснота препятства и преценката дали в случая е констатирано едно или
повече нарушения, доколкото са цитирани два автомобила, съответно дали е съобразена
разпоредбата на чл.18 от ЗАНН. Констатации в тази насока, обаче, не са намерили
обективно отражение, както в констативносъобразителната част на АУАН, така и в
издаденото въз основа на него наказателно постановление, което винаги е съществено
процесуално нарушение, което ограничава правото на защита на санкционираното лице.
Констатираната неяснота и непълнота при описание на нарушението в АУАН и НП
3
касателно обективната страна на деянието вменено на жалбоподателя, като
административно нарушение обуславя допуснато съществено процесуално нарушение при
издаване на обжалваното НП. /В този смисъл Решение№1289/12.08.20г., постановено по
кнахд№207/20 по описа на АС Б./
С оглед горните съображения НП следва да бъде отменено, доколкото се констатираха
съществени процесуални нарушения, които ограничават правото на защита на
санкционираното лице.
По отношение искането за присъждане на адвокатско възнаграждение съдът намира
следното:
По изложените по-горе мотиви съдът прие, че с атакуваното НП незаконосъобразно е
ангажирана отговорност на жалбоподателя, като с цел да установи правото си, същия е
ползвал адвокатски услуги, за които е заплатил сумата в размер на 700 лв., установимо от
приложено по делото пълномощно. От друга страна е направено изрично искане за
присъждане на разноски. Съдът като съобрази изложеното, предвид изхода на делото, в
който случай безспорно се касае за незаконосъобразен акт и с оглед настъпилите
законодателни промени, съгласно които страните имат право на присъждане на разноски,
които към датата на произнасяне на настоящия състав са влезли в сила /ДВ бр. брой: 94, от
дата 29.11.2019 г./ намира, че издателят на незаконосъобразния акт, в случая РД “А. а., Б.
следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 300 лв., като възражението за прекомерност е основателно по аргумент от чл.18,
ал.2, вр. чл.7, ал.2, от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, пред факта, че делото е приключило в едно съдебно заседание
и не е с фактическа
и правна сложност.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Б. районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление№ 42-
0001936/28.07.2021г. на Директора на РД“А. а.“ С., с което на дружеството-жалбоподател за
административно нарушение по чл.91в, т.2 от ЗАвПр, на основание чл.104 ал.7 от Закона за
автомобилните превози е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.
ОСЪЖДА РД“А. а. С. да заплати на„Ф. с.2013”ЕООД, с ЕИК със седалище и адрес на
управление с. К. , ул.”Г. С.”№, представлявано от С. Г. - управител сторени от дружеството
разноски за адвокат в размер на 300 лв/четиристотин лв./лева.
Решението може да се обжалва пред Административен съд-Б. в 14-дневен срок от
съобщението му на страните .
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
4