Р Е Ш Е Н И Е
град София, 22.07.2021 година
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в
публично съдебно заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.: АДРИАНА АТАНАСОВА
при секретаря ЦВЕТЕЛИНА
ПЕЦЕВА и с участието на прокурор …….…… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА
въз.гр.дело №13201 по описа за 2019 година и за да се произнесе след съвещание, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №192363 от 14.08.2019г., постановено по гр.дело №57127/2018г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 155-ти
състав, е признато за установено на основание чл.124, ал.1 от ГПК, че „М.С.“ ЕООД не дължи на „Ч.Е.Б.” АД сумата от 453.01 лв., начислена по фактура №********** от 22.08.2018г., начислена служебно по
партида с клиентски №210022234129. С решението е осъден „Ч.Е.Б.” АД да заплати на „М.С.“ ЕООД на правно основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 481.81 лв., представляващи разноски в настоящото производство.
Постъпила е въззивна жалба от ответника - „Ч.Е.Б.”
АД, чрез юрисконсулт
Л.М., с която се обжалва изцяло решение №192363
от 14.08.2019г., постановено по гр.дело №57127/2018г. по описа на СРС, ІІІ
Г.О., 155-ти състав, с което е уважен предявения отрицателен
установителен иск. Инвокирани са доводи за неправилност и
незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт като постановен в нарушения на
материалния закон. Навежда се оплакване, че изложените в писмения отговор
доводи и възражения не са обсъдени от първоинстанционния съд, което води до
необоснованост на постановеното решение. Поддържа се, че от
доказателствата по делото се установява, че е налице законово основание да се извърши
едностранна корекция на сметката на ищеца за потребена ел.енергия за минал
период от време - 05.11.2017г. - 02.02.2018г. на основание съставен констативен протокол №3021846 от
02.02.2018г.. Поддържа, че
първоинстанционният съд не е обсъдил Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия /ПИКЕЕ/ от 2013г., на които „Ч.Е.Б.” АД основава правото да извърши процесната едностранна
корекция. Твърди се, че към датата на извършване на проверката – 02.02.2018г.,
независимо че част от разпоредбите на ПИКЕЕ са били отменени, чл.48 – чл.51 от
ПИККЕ са действащи норми и следва да бъдат прилагани. Поддържа се, че на
основание чл.48 от ПИККЕ, действаща правна норма към датата на проверката, е
била извършена процесната корекция на сметка, както и е съобразена процедурата,
предвидена в Общите условия на „Чез Разпределение България”АД – чл.22 и
чл.58, с които ищецът като потребител на
ел.енергия е обвързан. Излагат се съображения, че неправилно
първоинстанционният съд приема, че не са ангажирани доказателства, че
въздействието върху средството за търговско измерване е извършено виновно от
ищеца, поради което липсва основание да бъде извършена процесната корекция на
сметка. Поддържа се, че трайно установената съдебна практика приема, че отговорността
по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ и ПИКЕЕ има обективен характер - достатъчно е да
се установи, че липсва измервателен уред, респ. че измервателният уред мери с
грешка извън допустимата или не мери количеството енергия, като е ирелевантно
кой го е манипулирал, тъй като оспореното вземане не представлява санкция за
потребителя, а нормативно регламентиран метод за намиране на баланс между
интересите на потребителите и тези на сигурността на доставките, както и че е
налице съществена разлика между правото на корекция, уредено в ПИКЕЕ от 2013г. и извършването му преди тази
дата. Счита, че приложимият в случая ЗЕ е специален по отношение на ЗЗД и дерогира общите правила на договорната
отговорност, както и че приетите в изпълнение на ЗЕ ПИКЕЕ регламентират специфичен вид
отговорност, която е обективна. Излага се още, че с изменението на ЗЕ с ДВ бр.54/2012г. съществува законово
основание крайният снабдител да коригира сметките на клиент при доказано
неточно отчитане на потребена електрическа енергия, ако е изпълнил задълженията
си по чл.98а, ал.2, т.6 и чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ да предвиди в
Общите си условия ред за уведомяване на клиента за извършване на корекция и
правила за измерване на количеството електрическа енергия. Поддържа се, че в случая
първоинстанционният съд неправилно приема, че „Ч.Е.Б.” АД не е изпълнил вменено по закон
задължение, регламентирано в чл.98а, ал.2, т.6 от ЗЕ да предвиди в Общите
условия ред и условия за уведомяване на клиентите в случай на корекция на
сметки. Поддържа се, че от доказателствата по делото се установява, че „Ч.Е.Б.” АД е изпълнил
посочените задължения, тъй като в чл.17, ал.1 и ал.2 от Общите условия се
съдържа ред за уведомяване на клиените, който в случая е спазен - ищецът е бил
уведомен с писмо за извършената корекция на основание съставения констативния
протокол и издадена фактура. Допълнителни аргументи по съществото на правния
спор са изложени в молба от 27.10.2020г., която има характер на писмена защита.
По изложените
съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло
обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно и постанови друго
решение, с което да отхвърли предявения иск. Претендира присъждане на разноски,
направени пред двете съдебни инстанции, като в молба от
27.10.2020г. се
съдържа списък по чл.80 от ГПК.
Въззиваемата
страна - „М.С.“ ЕООД, чрез адв.Р.А., представя писмен отговор, в който изразява
становище за неоснователност на постъпилата въззивна жалба. Твърди се, че по
делото не е доказано съществуването на валидно облигационно правоотношение
между страните, възникнало на основание сключен между тях договор за доставка
на ел.енергия за процесния имот за исковия период от време, поради което не е
налице законово основание да бъде извършена от крайния снабдител
на ел.енергия процесната едностранна корекция на сметката и да бъде издадена фактура №********** от 22.08.2018г.. Твърди се още, че
към датата на извършване на процесната проверка са действащи само част от
нормите на ПИКЕЕ, а именно - чл.48, 49,
50, 51, поради което следва да се приеме, че липсват нормативни
правила, уреждащи извършването на корекционна процедура, поради което се налага
извода, че не е налице правно основание за корекция на сметката на
потребителя при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на
потребената от него електрическа енергия, който факт правилно е
отчетен от първоинстанционния съд. Поддържа се още, че правилно
първоинстанционният съд е приел, че за да е налице основание за ангажиране
на отговорността на потребителя на ел.енергия, следва да бъде доказано от
страна на ответника действие, осъществено от потребителя, което в случая не е
сторено - ответникът с допустимите в закона доказателствени средства не е установил извършване на
манипулация от страна на ищеца върху средствата за отчитане на ел.енергия. Излага
се, че обективната отговорност е изключение, тъй като ангажира отговорността на
едно лице независимо от поведението му, поради което нейното предвиждане е
правомощие на законодателя, а не на административен орган като ДКЕВР и е
недопустимо да се въвежда с подзаконов нормативен акт - ПИКЕЕ. Допълнителни
аргументи по съществото на спора са изложени в молба от 04.11.2020г.. Моли съда да постанови съдебен
акт, с който да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно.
Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция. Прилага списък по чл.80 от ГПК.
Предявен е от „М.С.“ ЕООД срещу „Ч.Е.Б.”
АД отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК във връзка с
чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 453.01 лв., представляваща стойност на допълнително начислена за
периода от 05.11.2017г. - 02.02.2018г. електроенергия за обект –ателие №2, находящ се в град София, ул.“2-ра“ /ж.к.“********, съгласно извършена корекция по констативен протокол №3021846 от
02.02.2018г. и фактура №********** от 22.08.2018г..
Софийският градски съд, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена
подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани
доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят
установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в
мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните
в първата инстанция доказателства, от които се установяват релевантните за
спора факти и обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима -
подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса
срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване,
поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната
жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното решение е валидно /не
е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за
валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по
спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание/,
както и е допустимо /съдът е разгледал предявения иск като е дал правилна
правна квалификация/.
За да постанови обжалваното решение, с
което е уважен предявеният отрицателен
установителен иск, първоинстанционният съд е приел, че по делото се установява,
че между страните е налице валидно правоотношение по договор за доставка на
електрическа енергия, но ответникът - „Ч.Е.Б.” АД не е доказал, че има законово основание да извърши едностранна корекция като
преизчисли консумираната от ищеца ел.енергия за исковия период. Въз основа на
горното СРС е приел, че начислената сума за потребена за минал период
електрическа енергия в размер на 453.01 лв., представляваща стойност на допълнително начислена за
периода от 05.11.2017г. - 02.02.2018г. електроенергия за обект - ателие №2, находящ се в град София, ул.“2-ра“
/ж.к.“********, съгласно
извършена корекция по констативен протокол №3021846 от
02.02.2018г. и фактура №********** от 22.08.2018г., не се дължи от ищеца и е уважил предявения иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК. Така изложените мотиви
на първоинстанционния
съд са в пълно противоречие на събраните по делото доказателства и не
съответстват на правилното тълкуване на материален закон и на трайно
установената съдебна практика.
Съдът следва да разгледа доводите
на жалбоподателя във връзка с незаконосъобразността на обжалваното съдебно
решение. Доводите в
жалбата са изцяло основателни.
В конкретния случай противно на
поддържаното във въззивната жалба от анализа на събраните по делото доказателства
– заявление за предоставяне на СТИ от 12.11.2010г., изходящо от ищеца - „М.С.“ ЕООД, се установява, че
страните са обвързани от облигационна връзка за доставка на електрическа
енергия от ответника за обект - ателие №2, находящ се в град София, ул.“2-ра“ /ж.к.“********. Във връзка с извършена
проверка от ответника е установено нерегламентиран достъп до защитената вътрешност на средството за търговско измерване
/СТИ/, за което е съставен констативен протокол №3021846
от 02.02.2018г..
Спорен по
делото е въпроса дали е налице основание за ответника да извърши преизчисление
на количеството електрическа енергия за исковия период досежно процесния имот.
Настоящият
състав напълно споделя установената съдебна практика – решение
№124/18.06.2019г. по гр.дело №2991/2018г. по описа на ВКС, Г.К. ІІІ Г.О.,
постановено по реда на чл.290 от ГПК, в което е прието, че е налице правно
основание за корекция на сметката на потребителя при констатирано неизмерване,
неточно или неправилно измерване на потребената от него ел.енергия след
изменението на Закона за енергетиката, в сила от 17.07.2012г. и
при действието само на чл.48, 49, 50, 51 от ПИКЕЕ, в сила от 16.11.2013г.. В
случая по делото е доказано, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата
на договор за продажба /доставка/ на
електрическа енергия от ответника за обект - ателие №2, находящ се в град София, ул.“2-ра“ /ж.к.“********, при който се
прилагат общите правила на ЗЗД във връзка със задължението на купувача да плати
цената на доставената стока-чл.183 от ЗЗД. От правилото на чл.183 от ЗЗД
следва, че когато е било доставено определено количество енергия, но поради
допусната грешка е отчетена доставка в по-малък размер и съответно е заплатена
по-малка цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати дължимата сума.
Дори да липсва специална уредба, този извод следва от общото правило, че
купувачът дължи заплащане на цената на доставената стока и от принципа за
недопускане на неоснователно обогатяване /решение №21 от 01.03.2017г. по
т.д. №50417/2016 г. на І Г.О. на ВКС/. В случая след влизане в сила на чл.83, ал.1, т.6, чл.98а, ал.2, т.6 от
Закона за енергетиката са приети Правила за измерване на количеството
електрическа енергия, издадени от председателя на Държавната комисия за
енергийно и водно регулиране, обн., ДВ, бр.98 от 12.11.2013г.. В тях се
съдържа подробна регламентация по какъв начин се коригира едностранно сметката
на потребителя само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или
пълно неотчитане на количеството електрическа енергия, без да е необходимо
виновно поведение на потребителя /в
този смисъл е решение №115 от 20.09.2017г. по т.д. №1156/2016 г. на ІІ Т.О. на
ВКС/. По тези аргументи се налага извода, че следва да се
приложат разпоредбите на чл.48 до 51 от ПИКЕЕ, които са действащи
към датата на проверката. Отмяната на останалите
разпоредби на ПИКЕЕ /освен чл.48 до 51/ по никакъв начин не се отразява
на правото на ответното дружество да извърши процесната корекция на сметката.
В
разглеждания случай при извършената проверка е установено нерегламентиран достъп до защитената
вътрешност
на СТИ като с оглед констатациите, установени при проверката и
обективирани в констативен протокол №3021846 от 02.02.2018г., същият е
изпратен за метрологична експертиза като е бил съставен констативен протокол №905/02.08.2018г.
от Български институт по метрология /БИМ/, представляващ официален свидетелстващ
документ по смисъла на чл.179, ал.1 от ГПК, чието авторство и вярност също не
са оспорени по делото, поради което се ползва с
материална доказателствена сила и от който се установява по категоричен и
несъмнен начин извършването на манипулация върху СТИ и факта, че същият не е
отчитал изцяло потребената ел.енергия. Същевременно от приетото по делото експертно
заключение по назначената от първоинстанционния съд СТЕ, което съдът кредитира
по реда на чл.202 ГПК като пълно, ясно и компетентно изготвено, се установява,
че е бил осъществен нерегламентира достъп до вътрешността на електромера и
промяна на електрическата схема на СТИ, което е довело до частично измерване на консумираната ел.енергия. При това положение и
с оглед факта, че констатираното нарушение не установява промяна в схемата на
свързване на СТИ, а се касае за неправомерно въздействие до защитената
вътрешност на електромера, съдът приема, че в тази хипотеза не се изисква да
бъдат уведомявани органите на полицията, което не е сторено при осъществяване
на процедурата при съставяне на констативен протокол №3021846 от 02.02.2018г.. Ето защо законосъобразно
корекцията е извършена на база констативен протокол
№905/02.08.2018г. от БИМ, съгласно предвидената методика в чл.48, ал.1
от ПИКЕЕ. От приетото заключение на съдебно-техническа експертиза се
установява, че начислената от ответника стойност на електрическата енергия е в
съответствие с чл.48 ПИКЕЕ и чл.49 ПИКЕЕ, при съобразяване на
действащите за периода на проверката цени, определени от ДКЕВР. С оглед правомерно извършената корекционна процедура се налага
извода, че ответникът надлежно е упражнил законоустановеното му право
едностранно да извърши корекция на сметката за електроенергия на ищеца за исковия
период и ищеца дължи на ответника начислената стойност за електроенергия за периода 05.11.2017г. - 02.02.2018г. и възраженията за липса на правно
основание на извършената корекция на сметките не намират опора в закона и
доказателствата по делото и като такива се явяват неоснователни. Това обуславя неоснователност на предявения иск.
Крайните
изводи на двете инстанции не съвпадат, поради което обжалваното решение, в т.ч.
и в частта за разноските, следва да се отмени като неправилно и
незаконосъобразно, постановено в противоречие на материалния закон и събраните
по делото доказателства и да се постанови друго, с което предявеният иск да се
отхвърли като неоснователен и недоказан.
По
разноските по производството:
При този
изход на спора, право на разноски има въззивника-ответник на основание чл.78, ал.3
вр. с ал.8 ГПК. Относно претендираното от въззивника юрисконсултско възнаграждение за
двете инстанции, настоящият състав счита, че следва да се определи на сумата от
150 лв. за СРС и от 100 лв., за възивната инстанция, които размери са съобразени
с фактическата и правна сложност на спора, така и с извършените от процесуалния
представител на въззивника процесуални действия и при съобразяване с нормата на
чл.78, ал.8 от ГПК (изм. и доп., бр.8 от 24.01.2017г.) и чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане
на правната помощ.
Общо дължими разноски, направени пред двете инстанции, които следва да се
присъдят в полза на ответника, са както следва: 300 лв. за платен депозит за съдебно -техническа
експертиза пред СРС, както и 25 лв. платена държавна такса за въззивно
обжалване пред СГС, както и 250 лв., юрисконсултско възнаграждение за двете
инстанции.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение №192363 от 14.08.2019г.,
постановено по гр.дело №57127/2018г. по описа на СРС, ІІІ
Г.О., 155-ти състав, и
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „М.С.“ ЕООД, с ЕИК********, с адрес: ***; срещу „Ч.Е.Б.” АД, с ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:***, БенчМарк Бизнес Център, отрицателен установителен иск с
правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, че ищецът не дължи на ответника сума в
размер на 453.01 лв., представляваща
стойност на допълнително начислена за периода от 05.11.2017г. - 02.02.2018г.
електроенергия за обект
- ателие №2, находящ се в град София, ул.“**“ /ж.к.“********, съгласно извършена корекция по констативен протокол №3021846 от 02.02.2018г. и фактура №********** от 22.08.2018г., като неоснователен.
ОСЪЖДА „М.С.“ ЕООД, с ЕИК********, с адрес: ***; да заплати на „Ч.Е.Б.” АД, с ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:***, БенчМарк Бизнес Център; на правно основание чл.78, ал.3, вр. с ал.8 от ГПК сумата от 575.00 лв.,
направени разноски, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение, за двете съдебни
инстанции.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1./
2./