Р Е Ш
Е Н И Е
№...........................................2019г.,
гр.В.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІІ състав
в публично
заседание на втори октомври 2019г., в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯ ЙОТОВА
С участието на секретаря Виржиния Миланова
и прокурора Нина
Величкова
като разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 2071/2019г.
по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.203 и сл. от АПК вр. чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.
Образувано е по искова молба на Л.К.Л.,
ЕГН **********,***, чрез пълномощник – адв.В.В.,***, за обезщетяване на неимуществени вреди в размер
на 2 000 лв., изразяващи се в негативни психически преживявания, състояние
на емоционален стрес и влошено здравословно състояние, претърпяни в следствие
на незаконосъобразно изаден и отменен административен акт – Заповед №
043/25.01.2018г. на Кмета на район „М.“; 2.ведно със законната лихва върху претендираните суми, считано от
09.08.2018г. - датата на влизане
в сила на съдебното
решение, до окончателното им изплащане.
Ищецът твърди, че със Заповед № 043/25.01.2018г. на Кмета на
Район „М.“ при Община В., в качеството му на собственик, му е наредено
да премахне
незаконен строеж: „Преустройство на апартамент с идентификатор
10135.3511.260.2.6“, находящ се в ПИ с идентификатор 10135.3511.260, с адм.адрес: гр.В., ж.к.“В.“ бл.59, вх.2, ап.30. След оспорване по съдебен ред,
с Решение № 1602/23.07.2018г. по адм.д. № 504/2018г. на Адм.съд-В., заповедта е
обявена за нищожна. Решението е влязло в сила на 09.08.2018г., като в мотивите
на съдебния акт е прието, че не се касае за незаконен строеж, тъй като не е
извършено описаното в процесната заповед преустройство, а единствено за
остъкляване, което съответства на одобрени проекти и издадено разрешение за
строеж. Излага, че както по време на административното производство по издаване
на заповедта /многократни
посещения от комисията за установяване на незаконно строителство/, така и в хода на съдебния процес, е
живеел в страх какво може да се случи, изпитвал е неудобство, постоянно очакане
на нерегламентирани действия и разправии. Преживял е стрес, напрежение,
дискомфорст и уплаха поради факта, че без вина ще бъде принуден да събори част
от собствения си дом, още повече, че посочения в заповедта за премахване
строеж, вече е бил саниран по Националната програма за енергийна ефективност на
многофамилни жилищни сгради. Всичко това е отключило в него невроза, затворил
се в себе си, трудно комуникирал с околните и най-вече със семейството си,
станал е раздразнителен. Хипертонията му се е изострила и са започнали
световъртежи. В обобщение сочи, че в резултат на издадената нищожна заповед са
му причинени негативни психически
преживявания и състояние на емоционален стрес. В този смисъл счита, че е налице
пряка и непосредствена причинна връзка между постановения акт и нанесените му неимуществени
вреди, поради което моли ответника да бъде осъден да ги заплати, ведно но с
лихвите. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски, съобразно списък
по чл.80 от ГПК.
В съдебно заседание, по съществото
на спора и в депозирани писмени бележки, чрез пълномощник – адв.А.Д, поддържа
исковата претенция и моли съда да я уважи.
Ответникът – Община В.,
чрез процесулен представител – ю.к. И.И, в депозиран писмен отговори в
проведеното съдебно заседание, оспорва исковата молба. Моли предявеният иск да се отхвърли
като неоснователен и недоказан. Сочи, че периодът, през който е била валидна заповедта, е бил
по-малко от шест месеца с уведомяването, като по време на същия ищецът не е
понесъл никакви имуществени вреди, тъй като заповедта не е била скрепена с
разпореждане за предварително изпълнение. Счита, че събраните по делото
доказателства, в т.ч. и свидетелски показания, не установяват твърденията на
ищеца за обостряне на хипертонията му и за влошено емоционално състояние.
Представителят
на Окръжна прокуратура – В. изразява
становище за неоснователност на исковата претенция и моли същата да се
отхвърли. Присъединява се към аргументите на ответната страна. Допълнително
моли да се вземе предвид и това, че единствените показания по делото са дадени
от брата на ищеца, а представената от последния рецепта е от период преди
издаване на заповедта. В този смисъл счита, че не са
събрани доказателства за това да е налице причинно-следствена връзка между
действието на администрацията и влошеното здравословно състояние на ищеца,
което да е довело до претендираните от него неимуществени вреди като стрес и
влошено здравословно състояние.
Съдът,
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
Видно
от представените по делото доказателства, в т.ч. и тези по приобщеното адм.д №
504/2018г., ищецът Л.К.Л.
съгласно Договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл.117 от
ЗТСУ № 938/18.11.1983г. е собственик на ап.№ 30 в кв.“В.“ бл.59, вх.21 ет.2.
След извършена проверка от служители към „Контрол по строителството“ към Район
„М“ при Община В., с Констативен акт № 13/15.11.2017г. са установили че без
разрешение за строеж и одобрени проекти е извършено преустройство на балкони в ап.№
30 с идентификатор 10135.3511.260.2.6, като е засегната конструкцията на
сградата. Със Заповед № 043/25.01.2018г., издадена от Кмета на Район “М.“, на основание чл.225а ал.1 вр. чл.223 ал.1 т.8 от ЗУТ е
разпоредено на жалбоподателя /като собственик на строежа/, да премахне
незаконен строеж: „Преустройство на апартамент с идентификатор №
10135.3511.260.2.6“ находящ се в ПИ с идентификатор № 10135.3511.260 по КК на
гр.В..
След оспорване по съдебен, с
Решение № 1602/23.07.2018г. по адм.д. № 504/2018г. на Адм.съд-В., заповедта е
обявена за нищожна поради некомпетентност на органа. В решението допълнително
са изложени мотиви и за незаконосъобразност на заповедта, тъй като съгласно заключенията на допуснатите в хода на съдебното
производство СТЕ, в конкретния случай не се касае за незаконен строеж - не е
извършено описаното в процесната заповед преустройство, а единствено
остъкляване, което съответства на одобрени проекти и издадено разрешение за
строеж, които пък не са взети предвид и не са коментирани от органа. Решението
не е било оспорено и е влязло в законна сила на 09.08.2018г.
В хода на настоящото съдебното производство ищецът е
представил рецепта от 11.11.2016г., видно от която са му предписани
медикаменти: В и К, които след справка в интернет, съдът установи, че се
изписват при сърдечна недостатъчност и хипертония.
Съобразно изявленията на ищеца в с.з., същият е
диагностициран с хипертония отпреди издаване на заповедта. След издаването й и
по време на оспорването й, диагнозата му не е променяна и не са му сменяни
лекарствата.
За установяване твърденията в исковата молба за
причинени неимуществени вред, по искане на ищеца е допуснат до разпит
свидетелят Р. К.Л. – негов брат, /като е налице отказ в с.з. за допускане на
втория такъв посочен в исковата молба/. От показанията на същия се установява,
че през периода след
издаване на заповедта са общували много. Виждали са се поне два-три пъти в
седмицата, тъй като Л. е бил много притеснен. Започнал е да общува трудно с
близките и с приятелите си. Имал е повишена агресивност. Особено към близките
си. Често се е оплаквал от повишени нива на кръвното налягане, което е налагало
да му мери кръвното. В тази връзка е приемал повече лекарства. Тревогата и
притесненията му са идвали от това, че е било разпоредено събаряне на балконите
на жилището, което му е единствено и то малко след като е било извършено
саниране на фасадата на блока. Притеснявал се е какво може да се случи - да
няма проблем и да му се налага да го напуска. При отмяната на заповедта от съда
веднага се е почувствала промяна в поведението му и то постепенно се е
нормализирало.
Предвид установеното
от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл.1 ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините
отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Регламентираната
отговорност е специален вид отговорност за непозволено увреждане на граждани и
юридически лица от дейността на администрацията. В случая исковете се
разглеждат по реда на АПК, като се касае за специална подсъдност,
регламентирана в разпоредбата на чл.1 ал.2 от ЗОДОВ, произтичаща от
общата подведомственост на административните съдилища по чл.128 ал.1 т.5 от АПК.
В разпоредбата на чл.204 от АПК са въведени
специални предпоставки за допустимост на предявените искове по Глава ХІ от АПК,
наред с общите предпоставки за допустимост на исковете, предвидени в ГПК. Така,
съгласно разпоредбата на чл.204 ал.1 от АПК, иск може да се
предяви след отмяната на административния акт по съответния ред. Изключение от
това правило е предвидено в разпоредбите на ал.3 и 4 от АПК, съгласно които нищожността на акта,
респ. незаконосъобразността на действието или бездействието се установява пред
съда, пред който е предявен искът за обезщетение.
Разпоредбата на чл.205 от АПК сочи като ответник
по иска за обезщетение юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен
акт, действие или бездействие са причинени вредите. В случая такова юридическо
лице е Община В. с оглед разпоредбата на чл.14 от ЗМСМА, като правилно искът за обезщетение
е предявен спрямо юридическото лице.
Предвид
гореизложеното исковата претенция за обезщетяване на причинени неимуществени
вреди се явява процесуално допустима
Разгледана по
същество, съобразно описаната фактическа обстановка и събрани доказателства, се
явява частично основателна по следните съображения:
Както беше посочено и
по-горе, за да възникне правото на иск за обезщетение задължително е необходимо
наличието на няколко, кумулативно определени предпоставки, а именно: 1.незаконосъобразен
акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или
общината, като незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при
или по повод изпълнението на административна дейност; 2.причинена вреда -
имуществена или неимуществена; 3.пряка и непосредствена причинна връзка между
незаконосъобразния акт, действието или бездействието, и настъпилата вреда.
Съгласно чл.4 от ЗОДОВ обезщетение се дължи
за всички вреди - както имуществени (претърпени загуби или са пропуснати ползи)
или неимуществени (претърпени болки и страдания, които представляват негативни
емоционални изживявания на лицето, намиращи не само негативно отражение в
психиката, но и социален дискомфорт за определен период от време), които са
пряка и непосредствена последица от увреждането. Цитираната правна норма сочи,
че следва да се установи наличието на причинна връзка между вредите и
незаконния административен акт като елемент от горепосочения фактически състав,
от който възниква обезщетителната отговорност на Държавата. Тук под вредоносен
резултат (вреда) следва да се разбира отрицателната последица от увреждането,
която засяга неблагоприятно имуществените права и защитените от правото блага
на увредения, а под „пряка и непосредствена“ се разбира тази вреда, която
следва закономерно от незаконосъобразния административен акт, действието или
бездействието на съответния административен орган, по силата на безусловно
необходимата връзка между тях. Т.е. причинна връзка е налице, когато вредите са
в резултат на увреждането, настъпили са по повод и във връзка с него. При
липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да
се реализира отговорността на държавата по реда на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. Доказателствената
тежест за установяване наличието на всички предпоставки се носи от ищеца,
търсещ присъждане на обезщетение, съобразно общото правило на чл.154 ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК за разпределение на
доказателствената тежест, каквито указания са изрично дадени на същия от съда.
По делото няма спор,
че ищецът е провел съдебно производство по отмяна на индивидуалния
административен акт, от който твърди, че търпи вреди. Както бе посочено по-горе
заповедта, с която му е разпоредено да премахне незаконен строеж е прогласена
за нищожна с влязло в сила съдебно решение, като в мотивите на което е прието,
че същата е и незаконосъобразно. Т.е. налице е първият елемент от фактическия
състав на иска за обезщетение по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. Касае се за
противоправно поведение от страна на ответника, изразяващо в издаването на
незаконосъобразен акт.
По отношение на
другите два елемента, съдът съобразди следното: Липсва легална дефиниция за неимуществени вреди. По отношение на
същите в чл.52 от ЗЗД е регламентирано, че се определят от
съда по справедливост. Т.е. същите нямат стойностно изражени, не могат да се
изчислят точно. Законодателят изхожда от разбирането, че макар и несъизмерими,
тези вреди следва да бъдат възмездени, което да замести и да облекчи болките и
страданията на претърпелия ги. Неимуществените
вреди настъпват, когато е налице увреждане, което засяга психическата сфера на
пострадалия. В тази категория причисляваме всичко, което съставлява лишаване на
увредения от радостите, които ни предоставят човешкото съществуване и човешката
дейност - като загубата на удоволствията на живота, страдания, болки,
неудобства, досада от бездействието и физическото безсилие, чувството за
непълноценност, за нереализиране и др., Т.е. пострадалият е принуден да понесе
отрицателни емоции, лишен е от възможността да живее пълноценен и щастлив
живот.
В конкретния случай,
съдът намира за доказано настъпването за ищеца на неимуществени
вреди, изразяващи се в изживяване на отрицателни емоции, притеснения и
напрежение, негативна промяна в поведението за известен период от време,
включващ времето от откриване на административното производство по издаване на
заповедта /посещения от представители на комисията за установяване на незаконно строителство при районното кмество/, до нейната отмяна от съда. С оглед възрастта на ищеца;
обстоятелството, че живее сам; че балконът по отношение на който е разпоредено
събаряне е ситуиран в единственото му жилище; изграден е бил въз основа одобрен
проект и издадено разрешително за строеж, като малко преди това е бил и саниран
по нациоинална програма, съдът намира за житейски оправдано Л.Л. да
изпита, безпокойство, страх и нервно напрежение, при положение, че осъзнава, че
срещу него е издаден един незаконосъобразен административен акт, който засяга
негова собственост. В тази връзка съдът кредитира показанията на св.Р. Л., който
като брат на ищеца действително има възможност да познава подробно
емоционалното състояние на последния, а и непосредствените впечатления на съда
са, че показанията на този свидетел бяха дадени искрено и обективно, поради
което и ги кредитира.
Съдът не възприема възражението
на процесуалния представител на ответника, че не следва да се предполагат
претърпяни неимуществени вреди поради краткия срок на действие на заповедта
/около 6 месеца/ и поради липсата на допуснато предварително изпълнение на
същата. От една страна следва да се има предвид, че за човек лаик, незапознат
със законите /какъвто е и ищецът/, този срок съвсем не е кратък, предвид
неизвестността от изхода на спора и описаните по-горе преживяни негативни
емоции. От друга - това са обстоятелства които евентуално биха повлияли при
определяне размера на вредите.
Предвид горното,
съдът намира, че е налице и втората изискуема от закона предпоставка –
причинени неимуществени вреди. А в контекста на изложеното се преценява
наличието и на третата такава - пряка и непосредствена причинна връзка между
незаконосъобразния акт и настъпилата за лицето вреда, доколкото ищецът не би
претърпял същата, ако при осъществяване на своята административна дейност
длъжностното лице бе съобразило своята компетентност, както и правилното
приложение на материалния закон.
Предвид горното,
претенцията за обезщетяване на неимуществени вреди се явява доказана по
основание. По отношение на претендирания размер, съдът съобрази следното:
Съгласно чл.52 от ЗЗД при неимуществените вреди съдът
определя обезщетение по справедливост. Справедливостта е субективен критерий и
няма дефиниция, която да очертава рамките за адекватно обезщетение. За да бъде
справедливо едно обезщетение, то следва да компенсира, доколкото е възможно
причинените вреди. В случая за ищецът се установи, че е претърпял стрес,
изпитал е разочарование и несигурност, като това е повлияло и на физическото му
здраве, доколкото е имал нервни изблици и по-често е вдигал кръвно. От друга
страна, по делото се установи, че същия има хипертония от преди постановяване
на заповедта, като не се представиха писмени доказателства това му физическо
състояние да се е задълбочило или да е станало твърде сериозно по своя
характер, до степен да му се изписват други медикаменти или да се налага
хоспитализация.
Тук е моментът да се
отчете и обстоятелството, че със заповедта не
е било допуснато и проведено нейното предварително изпълнение.
Предвид горното и
като съобрази периода, през който ищецът е търпял неимуществени вреди, съдът
намира, че справедливото и адекватно обезщетение с оглед причинените вреди, е в
размер на 500 лв. Т.е претенцията за обезщетяване на същите се явява доказана,
но същата е частично основателна, по отношение размера на претендираното
обезщетение. Последното следва да се присъди в размер на 500 лв., като за разликата до
претендирания размер от 2 000 лв. следва да се отхвърли.
По отношение на предявения акцесорен иск за
присъждане на лихва за забава, считано от дата на влизане на съдебното решение в сила – 09.08.2018г., съдът намира същия за основателен, като
в тази връзка съобрази ТР №
3/2004г. на ВКС, в
което е прието, че вземането
за обезщетение за вреди става изискуемо от момента на влизане
в сила на решението, с което се отменя незаконния административен акт,
респективно от този момент започва да тече погасителна давност и се дължи
лихва.
При този изход на делото,
съдът счита за основателно своевременно направеното искане от ищеца за
присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски. Същите, съобразно списък по
чл.80 от ГПК се претендират в размер на 410 лв., от които 10 лв. държавна такса
и 400 лв. адвокатско възнаграждение с данни, че същото е внесено. Предвид
разпоредбата на чл.10 ал.3 от ЗОДОВ внесената държавна такса следва да се
присъди в пълния размер от 10 лв., а адвокатското възнаграждение, съобразно
уважената част от иска – 25 % /претендирани 2 000 лв., присъдени 500 лв./, или 100
лв. Следователно ответникът следва да заплати на ищеца съдебно-деловодни
разноски общо в размер на 110 лв.
С оглед на гореизложеното и на
основание чл.203 и сл. АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Община
В., да заплати на
Л.К.Л., ЕГН **********,***,
сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от отменен административен акт, ведно
със законната лихва върху същата, считано от 09.08.2018г. - датата на влизане в сила на съдебното решение, с което е отменен акта,
до окончателното им изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска
на Л.К.Л., ЕГН **********,*** за
обезщетяване на неимуществени вреди в останалата му част - до претендирания размер от 2 000 лв.
ОСЪЖДА Община В. да заплати на Л.К.Л.,
ЕГН **********,***, съдебно-деловодни разноски в размер на 110 /сто и десет/ лева.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: