№ 148
гр. Велико Търново, 24.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XIV СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ЕМИЛ БОБЕВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ГР. РУСЧЕВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛ БОБЕВ Административно наказателно
дело № 20254110200157 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Постъпила е жалба от И. А. И. с ЕГН **********, пост, адрес: ******,
чрез адвокат Б. Н. Н. от ВТАК, против наказателно постановление
Наказателно постановление № 25-1739-000001 от 16.01.2025 г., издадено от
Началника на РУ – В. Търново при ОД на МВР -В. Търново, с което за
извършено от И. административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, му е наложено
административно наказание – „Глоба” в размер на 200.00 (двеста) лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца. В жалбата се
излагат доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при
издаването на НП, като моли пълната му отмяна като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява,
представлява се от адв. Б. Н. от ВТАК – редовно упълномощен. Адв. Н.
поддържа изцяло жалбата, като в предишно съдебно заседание прави
доказателствено искане за допускане до разпит на две лица в качеството на
свидетели. Съдът уважи това искане и разпита водените свидетели Д.В.И. и
Р.П.С.. По същество процесуалния представител на жалбоподателя моли
1
процесното НП да бъде отменено като незаконосъобразно и излага обширни
доводи в тази насока. Представя писмени бележки, претендира разноски.
Въззиваемата страна РУ – Велико Търново, редовно призована, се
представлява от Г.Б. – служител с юридическо образование, редовно
упълномощена. Същата счита, че обжалваното НП е правилно и
законосъобразно и моли като такова да бъде потвърдено. Излага доводи в
подкрепа на искането. Претендира разноски.
Съдът установи следната фактическа обстановка:
На 27.11.2024 год. екип от служители на РУ на МВР – гр. В. Търново в
състав мл. полицейски инспектор Т. Т. Д. и полицай Л. Я. Е., при работа по
пътен контрол в село Леденик, около 15.00 ч. спрели за проверка лек
автомобил „Фолксваген голф“, с временни регистрационни табели *****. При
проверката контролните органи установили, че автомобила е собственост на
„Авточойс“ ООД – В. Търново и се управлява от жалбоподателя И. А. И. с
ЕГН ********** от село Ш.. След извършена проверка чрез електронно
устройство, било установено, че временните регистрационни табели на
автомобила са с изтекъл срок на валидност. И. обяснил на проверяващите, че
работи във фирма „Авточойс“ ООД, която продава автомобили „Фолксваген“
и там се управляват автомобили с временни регистрационни табели и това не
е единственият автомобил, който се управлява по този начин, като заявил, че
не е знаел, че табелите са с изтекъл срок на валидност. Контролните органи
снели писмени обяснения на водача, който вписал в обясненията тези
обстоятелства.
При така установеното св. Т. Д. в присъствието на св. Л. Е. и в
присъствието на самия И. И., съставил на последния АУАН № 1147713 от
27.11.2024 год., затова, че на 27.11.2024 г. в 15:04 в село Леденик, общ. В.
Търново, до дом номер 474 в посока на движение центъра на населеното
място, И. управлява лек автомобил "Фолксваген" модел "АЙ Д. 3 Про" с рег.
номер *****, собственост на фирма "Авточойс" ООД с Булстат *********, с
адрес на седалище гр. В. Търново, ул. "Козлуджа" № 27, като при извършена
проверка е установено, че И. управлява горепосоченото МПС с временни
регистрационни табели с изтекъл срок до 29.06.2024 г., видно от разрешение
за временно движение с номер № *****. Водачът е сам в автомобила. Като
нарушена в АУАН е посочена разпоредбата на чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП.
2
АУАН е бил връчен по съответния ред на И., който го е подписал без
възражения.
В законоустановения тридневен срок, пред наказващия орган не са
били депозирани допълнителни писмени възражения от страна на И..
По случая е било образувана прокурорска преписка № 8975/2024 год.,
която приключила с Постановление за отказ да се образува досъдебно
производство от 07.01.2025 година. Посоченото постановление било
изпратено на Началника на РУ – В. Търново при ОД на МВР - В. Търново за
преценка за реализиране на административно-наказателната отговорност на
И..
Въз основа на горното, на 16.01.2025 год. Началника на РУ - В.
Търново е издал процесното НП № 25-1739-000001, с което на И. А. И. с ЕГН
**********, пост, адрес: ******, за извършено от него административно
нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175,
ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, му е наложено административно наказание – „Глоба” в
размер на 200.00 (двеста) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 6 (шест) месеца. НП е било връчено на И. на 16.01.2025 год. през Системата
за сигурно електронно връчване (ССЕВ), който го е обжалвал по реда на чл.
59 от ЗАНН в законоустановения срок.
В хода на съдебното следствие в качеството на свидетели са разпитани
актосъставителят Т. Д., свидетеля при установяване на нарушението и
съставяне на АУАН – Л. Е., както и водените от процесуалния представител на
жалбоподателя свидетели Д.В.И. и Р.П.С..
Свидетелите Д. и Е. поддържат описаната в АУАН фактическа
обстановка, като потвърждават, че действително установили, че управлявания
от И. автомобил бил със временни регистрационни табели, които били с
изтекла валидност. И двамата свидетели твърдят пред съда, че И. е заявил
пред тях, че автомобила е служебен и не е знаел, че регистрационните табели
били с изтекла валидност.
Свидетелят И. работи като търговец в „Авточойс“ ООД. Същия заявява
пред съда, че И. И. и колегата му Р. С. работят като регистратори на
автомобили. Твърди, че практиката е да изваждат транзитни номера, като те са
за конкретен автомобил и го паркират на паркинга, а когато изтекат
транзитните номера, някой от служителите ги сваля и ги прибира. Сочи, че И.
3
и Р. отговорят по-скоро за регистрацията на автомобилите, но свалянето на
транзитните номера не е тяхно задължение. Заявява същи, че доскоро КАТ
отбелязвали с маркер по транзитните номера датата на тяхната валидност, за
да не се управлява автомобил с такива номера, но това се ставало до преди
половин година. Твърди, че И. и Р. нямат задължение да махат
регистрационните табели и не му е известно да има конкретен служител,
който да има задължение да уведомява И. и Р., че транзитните номера са с
изтекла валидност и няма служител, който да следи ежедневно дали са
изтекли табелите на автомобилите. Твърди, че когато автомобил при тях има
номера, се приема, че всичко е наред и може да бъде управляван.
Свидетелят И. заявява пред съда, че с колегата си И. управляват
автомобилите на фирмата, включително и тези с транзитни номера по
различни поводи, най-често във връзка с техническата им поддръжка. Твърди,
че специално за транзитните номера, преди време от КАТ написвали на
табелите с маркер датата до която важат, но тази практика престанала
отдавна. Отбелязването с маркер от КАТ ставало още при издаването на
транзитните табели. Заявява, че транзитните табели от дълго време са с една и
съща форма и вид, различното е само, че от известно време от КАТ са спрели
да маркират датата, до която важат и срокът на валидност към настоящия
момент не се вижда на самата табела и същият може да бъде проверен в
талона.
При така установеното и след анализ на материалите по делото и
събраните писмени и гласни доказателства, съдът намира, че атакуваното
наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. От формална страна наказателното постановление е
законосъобразно – притежава необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е
издадено от компетентен орган.
Съдът намира за неоснователни изложените доводи за
незаконосъобразност на обжалваното НП поради това, че същото било
издадено на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН въпреки, че имало съставен АУАН
срещу И. за допуснато нарушение по чл. 140, ал. 1, предл. 1 от ЗДвП.
Действително при констатиране на нарушението контролния орган е съставил
на И. АУАН серия GA № 1147713 от 27.11.2024 година. Впоследствие обаче
поради наличие на данни за извършено престъпление, Началника на РУ – В.
4
Търново с Мотивирана резолюция № 24-1739-000071 от 17.12.2024 год. е
прекратил административно наказателното производство по така съставения
АУАН GA № 1147713 от 27.11.2024 год. и съответно няма как по този АУАН да
бъде продължено административно наказателното производство и да бъде
издадено наказателно постановление въз основа на него. Материалите по това
производство са били изпратени на ВТРП, която е образувала и водила
прокурорска преписка № 8975/2024 год. по описа на Районна прокуратура –
Велико Търново. Тази преписка е приключила с Постановление за отказ от
образуване на досъдебно производство от 07.01.2025 год., като материалите по
същата са изпратени съобразно изискванията на закона на Началника на РУ –
В. Търново за преценка за реализиране на административно-наказателната
отговорност на И.. В този смисъл наказващия орган след извършена
допълнителна проверка и изготвено становище от полицейски инспектор в
Група „ППД“ Г.Б., е издал напълно в съответствие с разпоредбата на чл. 36, ал.
2 от ЗАНН процесното наказателно постановление. Предвид това и
наказващия орган не е упоменал в НП, че за нарушението е издаден АУАН,
каквито доводи се навеждат от процесуалния представител на жалбоподателя.
В този смисъл са неоснователни и доводите, че в АУАН била посочена като
нарушена разпоредбата на чл. 140, ал. 1, предл. 1 от ЗДвП, като в закона тази
разпоредба не съдържала такова предложение, а в процесното НП нямало
посочено предл. 1.
Съдът намира, че правилно в описателната част на обжалваното НП
наказващия орган е посочил, че И. управлява МПС което не е регистрирано по
надлежния ред, като уточнява, че същото е с поставени временни
регистрационни табели с изтекъл срок на валидност до 29.06.2024 год. видно
от разрешение за временно движение с номер *****. Неоснователни са
твърденията, че процесното МПС към датата на установяване на нарушението
е било регистрирано. Действително за същото са били издадени временни
регистрационни табели и разрешение за временно движение, но срокът на
валидност на тези табели е до 29.06.2024 год. и след изтичане на този срок
МПС става автоматично с прекратена регистрация и се явява нерегистрирано
по смисъла на закона. Неприложима е в случая е съдебната практика
сочена в писмените бележки на процесуалния представител на жалбоподателя,
че И. не е извършил нарушението, тъй като не е знаел, че автомобила е с
прекратена регистрация. Посочените съдебни решения и практика касаят
5
случаите, когато едно МПС е било регистрирано по съответния ред и
регистрацията е била прекратена служебно поради други обстоятелства
(незаплатена гражданска отговорност) и водача на такова МПС не е знаел за
служебното прекратяване на регистрацията. В случая регистрацията на
процесното МПС е прекратена по силата на закона с изтичането на срока на
валидност на съответните временни регистрационни табели и издаденото
разрешение за временно движение с номер *****. В този смисъл не е
необходимо КАТ да уведомяват по някакъв начин собственика на МПС за
прекратяване на регистрацията, тъй като същия би трябвало да знае това
обстоятелство.
Предвид горното съдът намира за неоснователни и доводите, че И. не е
осъществил от субективна страна нарушението. Както е отразено в
процесното НП нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП може да бъде извършено
и по непредпазливост, както е в конкретния случай. По силата на чл. 7, ал. 1 от
ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е
извършено умишлено или непредпазливо. Алинея 2 на същия член предвижда,
че непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените
случаи. В случая такова изключение не е предвидено в ЗДвП, поради което и
при наличието на извършено непредпазливо деяние - нарушение на чл. 140,
ал. 1 от ЗДвП, водачът на ППС следва да носи административно наказателната
отговорност по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. Съгласно чл. 14, ал. 2 вр, ал. 1 от
НК, незнанието на фактическите обстоятелства, принадлежащи към състава
на престъплението, изключва вината и за непредпазливите деяния, но само в
случаите, когато самото незнание на фактическите обстоятелства, не се дължи
на непредпазливост. А настоящия случай незнанието на факта, че
управляваният от И. автомобил не е регистриран по надлежния ред - с
поставени временни табели с изтекъл срок на валидност, се дължи на проявена
от него непредпазливост под формата на небрежност. От доказателствата по
делото се установява, че жалбоподателят Илия И. е имал възможност и
задължение да се увери дали поставените на процесния автомобил временни
регистрационни табели са с изтекла валидност. От показанията на свидетеля
И. (колега на И. със същите задължения) се установява, че в дружеството
собственик на автомобила се съхраняват документите на конкретния
автомобил, като разрешението за временно движение (временния талон) се
съхранява в жабката на автомобила. Т.е. било е необходимо само И. преди да
6
седне да управлява автомобила, да вземе разрешението от жабката и да се
увери, че временните регистрационни табели са валидни. Обстоятелството, че
това разрешение се е намирало в жабката на автомобила се потвърждава от
показанията на свидетеля Е., който заявява в показанията си, че
обстоятелството, че регистрационните таели са с изтекла валидност е
установена с електронно устройство, а така също и от временния
регистрационен талон, като заявява: „Тази информация се случва с това
устройство и от талона, предоставен от господина, че автомобилът е с изтекли
номера. Мисля, че водачът извади регистрационния талон от жабката на
колата. Известно време го търсеше да види къде е, след което го представи.“.
Свидетелят Д. също твърди в показанията си, че при проверката И. е
представил този талон, като заявява: „Видно от представения от него талон за
временна регистрация, датата беше, валидността на регистрационни табели
беше изтекла.“. При това положение се установява, че действително И. е
извършил нарушението по непредпазливост при форма на вината
„небрежност“, като е имал достатъчно възможности да установи
обстоятелството, че валидността на регистрационните табели на управлявания
от него автомобил е изтекла (като е трябвало само да бръкне в жабката и на
провери талона), но не го е направил. Още повече, че И. се занимава
съобразно длъжността си с регистрация на автомобили и трябва да му е
напълно ясно и известно, че с изтичането на валидността на временни
регистрационни табели, автомобила не може да бъде управляван, тъй като
няма регистрация, защото същата се прекратява автоматично с изтичане срока
на валидност на временните регистрационни табели. В този смисъл
неоснователни се явяват доводите, че МВР следва да уведоми собственика на
автомобила за прекратяване на регистрацията съобразно чл. 143, ал. 15 от
ЗДвП и че отговорност за това носят дори служителите на МВР, оторизирани е
тази дейност ..“да уведомят собственика за това“, а той вече от своя страна да
понесе отговорност и да уведоми даден свой служител за наличието на това
важно обстоятелство. Ето защо като водач И. е бил длъжен да управлява
МПС, регистрирано по съответния ред, като в настоящия случай не е действал
в грешка, която изключва и непредпазливостта, тъй като е могъл и е бил
длъжен да узнае релевантните за деянието факти.
Така настоящия съдебен състав при извършена служебна проверка на
издаденото НП не намери допуснати процесуални или други нарушения, което
7
да водят до порочност на същото и съответно до неговата отмяна. НП е било
издадено въз основа на доказателствата, събрани в хода на образуваната
прокурорска преписка и на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН след
постановление на прокурора за отказ от образуване на досъдебно
производство. С процесното НП на И. И. е наложено административно
наказание "Глоба" в размер на 200 (двеста) лева и "Лишаване от право да
управлява МПС" за срок от 6 (шест) месеца. Същото е наложено на основание
чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП и е в предвидения в закона минимален размер,
поради което не може да бъде намалено. Така наложеното наказание според
настоящия съдебен състав е съответно на извършеното нарушение и с размер
необходим за постигане целите на наказанието, визирани в чл. 12 ЗАНН.
Предвид гореизложеното съдът прие, че правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за
извършеното нарушение, обжалваното наказателно постановление е
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По отношение на направеното искане от процесуалния представител на
въззиваемата страна за присъждане на направените по делото разноски, съдът
намира, че същото е основателно. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от
ЗАНН в съдебните производства пред Районния съд страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/, а съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК когато съдът
отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за
която административният акт е благоприятен, има право на разноски.
Съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са
били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. В настоящия
случай са направени разноски от въззиваемата страна, като е заплатено
възнаграждение за процесуален представител, което не се явява прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото и няма
искане от насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази
им част. С оглед изхода на делото, а именно потвърждаване на процесното НП,
съдът намира, че следва да се присъдят на страна направените от нея разноски
в размер на 100 (сто) лева.
8
С оглед на гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-1739-000001 от
16.01.2025 г., издадено от Началника на РУ – В. Търново при ОД на МВР -В.
Търново, с което за извършено от И. А. И. с ЕГН **********, пост, адрес:
****** административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание
чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, му е наложено
административно наказание – „Глоба” в размер на 200.00 (двеста) лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца – като
ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, вр. с чл. 144 от
АПК, вр. с чл. 78 и чл. 80 от ГПК, И. А. И. с ЕГН **********, пост, адрес:
****** да заплати на ОД на МВР – Велико Търново сумата от 100.00 (сто)
лева, представляваща направени разноски за процесуален представител.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Великотърновския
административен съд в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е
изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
9