Определение по дело №3010/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 3417
Дата: 21 октомври 2020 г.
Съдия: Цветелина Георгиева Хекимова
Дело: 20203100503010
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 16 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 341721.10.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаIII състав
На 21.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Светлана Т. Кирякова
Членове:Цветелина Г. Хекимова

Ивелина Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно гражданско
дело № 20203100503010 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба вх. №
890/13.02.2020г. на „AГРОМЕЛ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
с. Доброплодно, общ. Ветрино, обл. Варна, подадена чрез адв. М.И., против решение №
13/14.01.2020г., постановено по гр.д. № 405/2019г. на Районен съд - Провадия.
По така подадената въззивна жалба и с оглед констатираните нередовности, съдът с
определение № 1610/19.06.2020г. е прекратил първоначално образуваното в.т.д. №
761/2020г. по описа на ВОС, за отстраняването им, като е дал изрични указания на
първостепенния съд.
При извършена повторна проверка досежно редовността и допустимостта на
производството, съдът констатира, че дадените указания не са изпълнени, съответно
нередовностите не са отстранени.
На първо място, не са приложени доказателства за надлежно учредена
представителна власт на пълномощника на жалбоподателя адв. М. И., както пред първата,
така и пред въззивната инстанции.
На следващо място, във въззивната жалба се съдържат оплаквания за липсата на
присъдени, но дължими на жалбоподателя на осн. чл. 78, ал.3 ГПК разноски.
Инкорпорираното в жалбата оплакване по същество съставлява искане по чл. 248 ГПК. При
наличието на такова искане първоинстанционният съд следва да се произнесе по него, преди
да изпрати делото на втората инстанция. В тази връзка, районният съд е открил
производство по чл. 248 ГПК, но единствено е изменил решението в частта за разноските,
като е намалил присъдения на ищцовата страна размер, съобразно отхвърлената част от
исковете, но не е допълнил решението в частта за разноските, дължими на
въззивника/ответната страна, каквото всъщност е и инкорпорираното във въззивната жалба
искане. Първоинстанционният съд е следвало да се произнесе в цялост по молбата и едва
след стабилизирането на акта по чл. 248 ГПК да изпрати делото по компетентност на ВОС.
Отделно от изложеното, в подадения в срока по чл. 263, ал.1 ГПК отговор на
въззивната жалба, насрещната страна „БАК България“ ООД, БУЛСТАТ *********, със
седалище и адрес на управление гр. Добрич, ул. „Независимост“ № 29-А-2, чрез
пълномощника адв. Д.Н., е обективирала искане по чл. 247 ГПК за поправка на очевидна
1
фактическа грешка, допусната в диспозитива на обжалваното решение, по което искане
липсва произнасяне от първоинстанционния съд, въпреки дадените в тази насока указания.
Във връзка с горното следва да се отбележи, че размерът на дължимата за въззивно
обжалване държавна такса, следва да се определи след произнасянето на Районен съд -
Провадия по искането за поправка на ОФГ и според резултата от него, като се съобрази
правилото на чл. 72, ал. 2 ГПК, съгласно което при кумулативно съединени искове се
събира държавна такса за всеки от тях, когато се защитават различни интереси. Дължимата
по отделните искове такса не може да бъде по-малко от 50 лв. за първа инстанция, съответно
25 лв. за въззивно обжалване, съгласно чл. 18, ал. 1, вр. чл.1 от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по реда на ГПК.
В жалбата си, а и в последваща уточнителна молба от 04.03.2020г. въззивникът е
посочил, че обжалва първоинстанционното решение в частта, с която е уважена претенцията
за сумата над 1715.01 лв. до присъдения размер от 3 715.01 лв. по фактура №
920/23.06.2014г., като изрично е посочен обжалваем интерес в размер на 1 715.01 лв., поради
признание за наличие на предходно плащане от 2 000 лв., както и в частта, с която са
уважени претенциите за обезщетение за забава по фактура № 920/23.06.2014г. в размер на
745.26 лв., както и в размер на 1243.12 лв. по фактура № 1441/17.06.2015г. Посочените
претенции почиват на различно основание, поради което за тях се дължи отделна държавна
такса, която както бе посочено не може да бъде по-малка от 25 лв.
Горното не е съобразено и на жалбоподателя не са били дадени указания за
доплащане на държавна такса, въпреки дадените в тази насока указания.
Компетентен за извършване действия по администрирането на жалбите, съгласно
чл.262 ГПК, включително да извърши проверка на представителната власт на
пълномощника на жалбоподателя, респ. да укаже да се потвърдят извършените без такава
процесуални действия, да събере дължимата държавна такса и да се произнесе по исканията
за допълване на решението в частта за разноските/за поправка на очевидна фактическа
грешка в диспозитива на решението, е първоинстанционният съд, поради което настоящото
производство следва отново да се прекрати, а делото да се върне на ПРС, за извършване на
действия по надлежно администриране на въззивната жалба съобразно изложените мотиви,
както и за произнасяне по реда на чл.247 от ГПК и чл. 248 от ГПК. Едва след това и след
стабилизиране на актовете на районния съд, делото следва да се изпрати по компетентност
на Варненски окръжен съд за произнасяне по въззивната жалба.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по възз. търговско дело № 3010/2020г., по описа на
Окръжен съд - Варна.
ВРЪЩА гр. дело № 405/2019г. на Районен съд – Провадия за надлежно
администриране на депозираната въззивна жалба съобразно изложените в настоящото
определение мотиви, както и за произнасяне по реда на чл. 247, респ. чл. 248 от ГПК.
2
След произнасяне и изтичане на срока за обжалване на решението по чл. 247, ал. 4
ГПК, респ. определението по чл. 248, ал. 3 ГПК, делото да бъде върнато на Варненски
окръжен съд за произнасяне по подадената въззивна жалба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3