Решение по дело №3505/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1363
Дата: 8 ноември 2019 г. (в сила от 28 ноември 2019 г.)
Съдия: Пламена Николова Събева
Дело: 20192120203505
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 август 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                              Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

                                                         № 1363

                                          гр. Бургас, 08.11.2019 г.

                                          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - БУРГАС, XXI–ви наказателен състав, в публично заседание на десети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                           

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: Пламена Събева

 

при участието на секретаря Калина Събева, като разгледа НАХД № 3505 по описа на РС - Бургас за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от М.Ж.Д., ЕГН ********** срещу Наказателно постановление № 19-0769-003158 от 28.06.2019 г., издадено от началник група към ОД на МВР – Бургас сектор „Пътна полиция”, с което на жалбоподателката на основание чл. 185 ЗДвП за извършено нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП й е наложено наказание „глоба” в размер на 20 лв., а на основание чл. 175, ал. 1, т. 5  от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП й е наложено наказание „глоба” в размер на 50 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месеца.

Жалбоподателката оспорва изложените в АУАН и НП констатации, че не е спряла, за да установи последиците от ПТП. Излага твърдения, че е слязла от автомобила след паркиране и е огледала двата автомобила, като не е установила щети. Сочи, че в другия автомобил не е имало пътници, поради което не е застрашила ничий живот или здраве. С тези доводи моли за отмяна на атакувания акт. Жалбоподателката, редовно уведомена, явява се лично. Поддържа жалбата и доразвива изложените в нея доводи.  

Административнонаказващият орган ОД на МВР – Бургас сектор „Пътна полиция”, редовно уведомени, не изпращат представител. В съпроводителното към жалбата писмо молят наложеното на жалбоподателя наказание да бъде потвърдено.  

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

           

От фактическа страна:

На 28.05.2019 г., около 18:21 часа, в гр. Бургас, ж.к. „Б.М.“ бл. **, вх. А жалбоподателката е управлявала личния си лек автомобил „Пежо 206“ с рег. № *******, като при влизане в реда на паркирани МПС при опит да паркира допуска ПТП с паркирания от дясната страна лек автомобил „Опел Зафира“ с рег № ******* и му причинила имуществени вреди на калник и броня. След съприкосновението жалбоподателката слязла от автомобила. Пред блока се намирала свидетелката М.С., живуща в блока, пред който жалбоподателката паркирала управлявания от нея автомобил. Свидетелката казала на жалбоподателката да остави телефонен номер, на който да се обади собственикът на автомобила, който свидетелката познавала, за да се разберат за настъпилия инцидент. Жалбоподателката огледала автомобилите и отговорила, че ще вземе детето си от училище и ще се върне. След като се върнала жалбоподателката потеглила с автомобила. Впоследствие била издирена от контролните органи и се върнала на мястото на настъпване на ПТП. На място бил изпратен от дежурен ОДЧ свидетелят М. служител в сектор „ПП“ да обследва настъпилото ПТП. Свидетелят М. издал протокол за ПТП, в който описал причинените щети по автомобилите и механизма на настъпилото ПТП. Срещу жалбоподателката бил съставен от свидетеля М. и АУАН за това, че е  нарушила разпоредбите на чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Впоследствие било издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства и доказателствени средства. Показанията на свидетелите М. и С. са последователни, обективни и логични и навеждат на осъществяване на едни и същи факти и съдът ги кредитира в тяхната цялост. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.  

 

 

От правна страна:

Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна по следните съображения:

Обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентни органи, съгласно Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.

 

По нарушението по чл.5, ал. 1, т. 1 ЗДвП.

 

Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява от фактическа страна, че при управление на МПС в гр. Бургас на 28.05.2019 г. в ж.к. „Б.М.“ при опит да паркира автомобила в реда на паркирали автомобили, жалбоподателката е допуснала ПТП с паркиран от дясната й страна автомобил, като му е причинила имуществени вреди, описани в протокол за настъпило ПТП, съставен на място. С това свое поведение жалбоподателката е нарушила задължението си на водач, предвидено в чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП като е причинила имуществени вреди на друго превозно средство. В действителност не се установява, жалбоподателката да е поставила в опасност живота и здравето на хората, но такива факти и без това не са й вменени. Както в обстоятелствената част на АУАН, така и на НП е описано единствено, че жалбоподателката при навлизане в реда на паркирани автомобили с управлявания от нея лек автомобил е причинила имуществени вреди на паркирано от дясно друго МПС. Единствено в НП е цитиран текстът на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП, в който се предвижда и възможността водач да постави в опасност живота и здравето на хора. Административнонаказателната отговорност на жалбоподателката е била ангажирана за това, че в качеството си на водач е причинила имуществени вреди на друго МПС, а не, че е поставила в опасност човешки живот или здраве.

За установеното нарушение разпоредбата на чл. 185 ЗДвП предвижда наказание глоба в размер на 20 лева. АНО правилно е приложил санкционната норма като относима и на жалбоподателката е наложена глоба в размер на 20 лева. Следователно наказателното постановление в частта, в която жалбоподателката е била санкционирана за извършено от нея нарушение по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

 

По нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП.

 

В разпоредба на чл. 123, ал. 1, т.  1  ЗДвП законодателят е предвидил задължение за водач на МПС, който е участник в ПТП, без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието.

 

От събраните по делото доказателства, безспорно се прие за установено от фактическа страна, че след настъпилото съприкосновение жалбоподателката е слязла от автомобил, огледала е двата автомобила, след което е отишла да вземе детето си от училище и отново потеглила, като приела, че няма настъпили щети. Тези факти се извеждат  от показанията на свидетелката-очевидец М.С.. Следователно безспорно по делото се установява, че жалбоподателката е спряла след настъпилото ПТП, поради което неправилно й е било вменено извършено нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Безспорно се установява, че от настъпилото ПТП са причинени единствено имуществени вреди. В тази връзка последващото й поведение, а именно, че е потеглила преди да се установят вредите или от контролните органи или съвместно с другия водач, който е паркирал другото МПС, не попада в хипотезата на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП, а по скоро осъществява състав на нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ ЗДвП. Такова обвинение обаче не е било повдигнато срещу жалбоподателката. Ето защо въз основа на безспорно установените по делото факти, изложени по-горе съдът достигна до извод, че неправилно АНО е наказал жалбоподателката за извършено от нея нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Следователно обжалваното наказателно постановление в тази част се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

 

Така мотивиран, съдът                                          

 

                                                      Р   Е   Ш   И   :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0769-003158 от 28.06.2019 г., издадено от началник група към ОД на МВР – Бургас сектор „Пътна полиция”, в частта, в която на М.Ж.Д., ЕГН **********, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5  от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП й е наложено наказание „глоба” в размер на 50 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месеца, като ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0769-003158 от 28.06.2019 г., издадено от началник група към ОД на МВР – Бургас сектор „Пътна полиция” в останалата му част.

 

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

 

                                                                       

                                                                  

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

            Вярно с оригинала: /п/

            КС