Решение по дело №104/2024 на Административен съд - Кърджали

Производството е по реда на чл.112, ал.1, т.4 от Закона за здравето (ЗЗ), във връзка с чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на Г. К. Я. от [населено място] срещу ЕР № 00037/ 29.01.2024 г. от заседание № 11 на НЕЛК, гр.София. В жалбата се посочва, че с обжалваното решение, НЕЛК е потвърдила експертно решение № 00208 от 18.09.2023г. на ТЕЛК при МБАЛ “Д-р Атанас Дафовски” АД, [населено място], с което не е приета причинна връзка по трудова злополука. Твърди се, че както ТЕЛК, така и НЕЛК неправилно са взели предвид само обективираното от органите на НОИ в протокола от извършена проверка, като в тази насока дословно са преписали обективираното от НОИ в протокола, без да извършат самостоятелна задълбочена преценка на фактите от значение за настъпилата увреда. В тази насока не е взето предвид и не са изискани и данни и документи в насока установяване на обстоятелството дали работодателят е осигурил здравословни и безопасни условия на труд и дали евентуално това е допринесло, респективно дали е в причинна връзка със станалото на 28.04.2022г. увреждане. В жалбата се твърди, че както органите на ТЕЛК, така и НЕЛК е трябвало да извършат проверка в ОИТ, РЗИ и службите по трудова медицина, като в тази насока да бъде изискана документация, относно извършени проверки за здравословни и безопасни условия на труд, оценка на риска на работното място и замерванията на факторите на работната среда в предприятието-работодател, където е настъпило увреждането.

Също така се сочи, че административният орган не е събрал и доказателства в насока условията на труд в РДНСК Кърджали, където е работното място на пострадалото лице. Това е от съществено значение за установяване на причинната връзка между настъпилата увреда и условията при които е полаган труд и относно опазването здравето и безопасността на работещите в РДНСК включително и дали нарушенията на тези условия не са довели до настъпилата злополука. На това основание, както органите на ТЕЛК Кърджали, така и НЕЛК София е трябвало да дадат категоричното си заключение в насока причинна връзка не само въз основа на обективираното в протокола на НОИ, а е следвало да събере данни и доказателства в насока твърдяното в жалбата срещу решението на ТЕЛК Кърджали, с което не се признава наличието на причинна връзка. Тези обстоятелства, а именно дали условията, в които е полаган труд, са били подходящи са от съществено значение за правилното решаване на преписката пред ТЕЛК и НЕЛК относно причинната връзка, а от там и за обективността на становището на ТЕЛК и НЕЛК, относно наличието или не на причинна връзка. Неизяснявайки това, е постановено решение, което е неправилно и като такова следва да бъде отменено. Това е така, тъй като съгласно чл.60, ал.2 от КСО Установяване на причинната връзка е важен момент от производството по отчитане и установяване на трудовите злополуки и от нейното правилно установяване зависи квалификацията на самата злополука по смисъла на чл.55, ал. 1 от КСО, т.е. дали е трудова или не.

НЕЛК в своето решение неправилно е установил липса на причинна връзка само въз основа на заявеното и предоставено от органите на НОИ без да е съобразил, че в преписката се съдържат данни касаещи констатирани нарушения на условията на труд. Не е взел предвид и не е установил по надлежния ред наличните фактори на работната среда, в която е работил жалбоподателя и дали това не е било причината за настъпилата злополука. Изразява се становище, че едва след събирането на тези доказателства респективно – предоставянето им, и след задълбоченият им анализ и обсъждане, ТЕЛК, а от там и НЕЛК може да даде обективно и категорично становище за наличието на причинна връзка или липсата на такава. Само след събиране на доказателства, установяващи точната причина за злополуката, ТЕЛК, а от там и НЕЛК може да даде компетентно и справедливо решение, относно характера респ. наличието на причинна връзка или не. Доказателствата в тази насока, са от съществено значение за категоричното определяне на причинната връзка или нейната липса, а от там, ще доведат и до изводите за правилността и законосъобразността на решението на ТЕЛК и НЕЛК.

В жалбата се сочи, че за Г. Я. съществува обосновано предположение, че злополуката е настъпила в резултат на наличието на рисков фактор в работната среда, което е следвало да бъде установено в производството по установяване на причинната връзка. Твърди се, че както, ТЕЛК, така и НЕЛК не са спазили разпоредбите на Чл. 78. (1) от НМЕ, според която в своите решения ТЕЛК и НЕЛК определят условията на труд, противопоказани за здравословното състояние на освидетелстваните лица. ТЕЛК, а също така и НЕЛК, не са извършили проверка в насока събиране на доказателства установяващи налични рискови фактори в това число и оценка на риска на работната среда, в която е полагал труд. Искането е да се отмени обжалваното ЕР на НЕЛК, с което е потвърдено ЕР на ТЕЛК. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят лично и чрез пълномощник, поддържа жалбата си. В писмена защита излага подробни доводи в подкрепа на нейната основателност.

Ответникът – Национална експертна лекарска комисия, София, не се представлява.

Заинтересованите страни: *** състав на ТЕЛК към МБАЛ „Д-р Ат. Дафовски“ АД, [област]; Агенция за хора с увреждания; РДНСК Кърджали и РДСП - гр. Кърджали, не се представляват и не вземат становище по жалбата.

Заинтересованата страна ТП на НОИ - гр. Кърджали, чрез упълномощен от директора юрисконсулт, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и като извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, на основание чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законово установения срок, от легитимирано лице и е процесуално допустима.

При преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Съгласно Протокол № 5103-08-6/ 21.11.2022 г. на ТП на НОИ – Кърджали, за резултатите от извършеното разследване на злополука, на 28.04.2022 г., около 09.00 часа Г. К. Я. се намирал на обичайното си работно място - РДНСК - [област] на [адрес]. Видял *** в РДНСК – Кърджали инж. П. А. и му се оплакал от влошеното си здравословно състояние. Инж. П. А. със служебния автомобил транспортирал Г. Я. до „поликлиниката“ (съгласно писмените показанията на П. А.). Лицето е хоспитализирано в *** на МБАЛ „Д-р Ат. Дафовски” АД - Кърджали, с диагноза ***, ***. По време на инцидента пострадалият е на обичайното си работно място. Според представена Карта за Оценка на риска на работното място, от СТМ „***“ ООД за посочената служебна позиция са характерни предимно психо-социални и био-механични фактори, като и за двете групи констатираният риск е овладян. Няма данни за конкретния материален фактор, който може да бъде посочен за причинител на рязкото влошаване на здравето на пострадалия. Съгласно представената медицинска документация, лицето ***. През месец *** *** г. е хоспитализиран ***, като след изписването общото му състояние се влошило ***. С ЕР №***/ *** г. на ТЕЛК при МБАЛ „Д-р Ат. Дафовски“, [населено място] е определена ***% ТНР с водеща диагноза ***.

След завръщането му на работа, неколкократно предявявал писмени оплаквания към ръководството на РДНСК за неблагоприятни условия на труд (запрашеност на стълбището, шум от строежа в съседство с работното място). В резултат на това и във връзка с извънредната епидемична обстановка, по заповед на ръководството, преминал на работа от разстояние в домашна среда. Въпреки положените усилия, през април 2022 г. ***.

Ha 06.12.2021 г. е извършена проверка от Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. [област], приключила с констативен протокол № ПР2140159/ 17.12.2021 г., по спазване на трудовото законодателство и условията по безопасност и здраве при работа по работни места в обект на контрол: работен офис РДНСК - Кърджали, [улица], стопанисван от ДНСК с ЕИК ***, при която е установено че:

- ДНСК, в качеството му на работодател по смисъла на §1, т. 1 от ДР на Кодекса на труда, е извършил измервания на фактора на работната среда „осветеност” в точките, разположени на определените работни места /кабинети/ в обекта с Протокол за измерване на Осветлението № 867/ 30.09.2016 г., но не е извършил измервания на стойностите на фактора на работната среда „осветеност” в прилежащите в сградата помещения и по конкретно стълбищна клетка, по която ежедневно работещите стигат до работните си места, вход и изход на РДНСК - Кърджали.

- ДНСК не е извършил измерване на импеданса Zs на защитния контур „фаза-защитен проводник” (липсва протокол за измерване), видно от който да е определена ефективността на зануляване на отделните ел. потребители в обекта.

- ДНСК в процес на експлоатация не поддържа проектните, количествени и качествени показатели на осветителните уредби и устройства на осветлението в норма във всички точки на обекта.

- При извършена последваща проверка на 21.04.2022 г., приключила с констативен протокол № ПР2202539/ 16.02.2022 г. е констатирано, че дадените шест предписания със срок на изпълнение до 07.01.2022 г. са изпълнени. Неизпълнение предписания - няма. При проверка се е установило, че не е поставен предупредителен знак, сигнализиращ за конкретна опасност от поражение от електрически ток върху електрическото табло, обслужващо четвърти етаж на сградата. При проверката се установило, че не са създадени условия за опазване на здравето на работещите и тяхната безопасност, като не е създадена организация за редовно почистване на пътищата (стълбищната клетка от първи до четвърти етаж), които водят до работното място на служителите в обекта.

- При извършена последваща проверка на 29.03.2022 г. приключила с констативен протокол № ПР2210195/ 12.04.2021г., за изпълнение на дадените преписания от № ПР2202539/ 24.01-2022 г. се констатирало, че всички дадени предписания са изпълнени в срок.

С ЕР № ***/ *** г., *** състав на ТЕЛК към МБАЛ „Д-р Ат.Дафовски“ АД, *** не е приел наличие на причинно-следствена връзка между на настъпилото на 28.04.2022 г. увреждане на здравето на Г. К. Я. и условията на труд и извършваната от него работа като *** в РДНСК – Кърджали. С ЕР № ***/ *** г. *** състав *** на НЕЛК, София отменил и върнал ЕР на ТЕЛК *** състав на ТЕЛК към МБАЛ „Д-р Ат.Дафовски“ АД, [област]. В ЕР на НЕЛК е посочено, че в обжалваното ЕР №***/***г, на ТЕЛК към МБАЛ „Д-р Ат. Дафовски“АД-[населено място] не е обсъдена връзката между условията на труд на пострадалия при изпълнение на служебните задължения (вкл. преживяното на 27 и 28.04.2022г., описано в жалбата), здравословното му състояние преди злополуката и внезапното увреждане на здравето с последвала временна неработоспособност. В констативната част на експертното решение само са изброени част от приложените в МЕД документи. Не са обсъдени приложените медицински документи, обективизиращи здравословното състояние на пострадалия от 2020г.-2016г., до 28.04.2022г., във връзка със злополуката (епикризи от *** изследване и лечение в *** и ***; амбулаторна листове от консултации със специалисти - ***; медицински протоколи на ЛКК; резултати от изследвания - *** и др.; експертни решения на ТЕЛК за продължаване на временната неработоспособност със съответните констатации и мотиви, съгласно Справка с данни за временна неработоспособност за периода 01.01.2020г. - 30.12.2022г.

Не са изискани и обсъдени документни данни относно:

1. Справка /информация/ за полагане на извънреден труд/удължено работно време 3 месеци преди злополуката за преценка степента на натовареност, умора, стрес.

2. Справка за наличие или отсъствие на екстремални условия на труд/решения и действия в дефицит на време над обичайните за длъжността през предходните месеци, причина за кумулиране на умора.

С тези мотиви ЕР на ТЕЛК е отменено и върнато за постановяване на мотивирано решение, след като се уточни наличието или отсъствието на екстремални условия на труд и се обсъдят клинично установените заболявания преди злополуката, във връзка с внезапното увреждане на здравето на пострадалия с последвала временна неработоспособност.

В изпълнение на указанията в това ЕР на НЕЛК е постановено ЕР № ***/ *** г. *** състав на ТЕЛК към МБАЛ „Д-р Ат.Дафовски“ АД, [област]. В това ЕР са изследвани:

1. Конкретните условия на труд на работното място и предприети мерки за безопасност.

Лицето Г. К. Я. работи в РДНСК град Кърджали от *** г., от *** г. Заема длъжността «***», запознат с длъжностната характеристика на ***. При постъпване на работа е представена карта за предварителен медицински преглед от *** г. от д-р Т. В., [населено място], вкоято е отразено, че ***. Издадено е Заключение, част А за пригодността на работещия да изпълнява работата въз основа на условията на труд и задължителния предварителен медицински преглед от 30.03.2017 г. от СТМ „***“. Проведен периодичен инструктаж по безопасност и здраве при работа на 07.01.2022 г., на 25.01.2022 г. проведен извънреден инструктаж.

Във връзка с извънредната епидемична обстановка в условията на *** и издадено ЕР на ТЕЛК N ***, от *** г. лицето преминава на работа от разстояние в домашна среда.

В деня на инцидента 28.04.2022 г. около 9,00 часа лицето се намира на обичайното си работно място - РДНСК -Кърджали, [улица] се оплаква от влошено здравословно състояние, след което е транспортирано със служебен автомобил от колега до поликлиника и е хоспитализиран в *** на МБАЛ «Д-р Атанас Дафовски», [населено място] с ***, ***.

По данни от Протокол N 5103-08-6/21.11.2022 г. за резултатите от извършеното разследване на злополуката от ТП не НОИ град [област] няма регистрирани отклонения от нормалните действия на пострадалото лице и няма допуснати нарушения на нормативните изисквания. Пострадалия е имал информация, квалификация и практически опит да изпълни работата, не е бил поставен в условия на времеви дефицит.

Не може да се приеме, че обстоятелствата на пострадването и условията на труд са причина за възникването и развитието на ***, в който смисъл е и разпоредбата на чл. 73, ал. 2 от НМЕ.

2. Оценка на риска на работното място „***“/ карта на оценка на риска.

Оценка на риска за здравето и безопасността на работещите от СТМ «***», карта за оценка на риска на длъжност «***» са идентифицирани опасностите: фактори на работната среда — шум при работа в офиса -1 степен, незначителен риск; фактори на трудовата дейност - психосоциални фактори, 2 степен, приемлив риск; биомеханични фактори - 2 степен, приемлив риск; материални фактори -1 степен, незначителен риск.

Няма данни за конкретен материален фактор, който може да бъде посочен за причинител на рязкото влошаване на здравето на пострадалия. Няма данни за предходни и в деня на инцидента дейности, изпълнявани от лицето, свързани с екстремални условия на труд и няма риск на работната среда за внезапно влошаване на здравето.

Непосредствената причина за увреждането *** е ***. Този резултат, обаче не е обвързан с конкретно изпълняваната работа в деня на злополуката, не е свързан и с условията, при които е бил поставен по време на изпълнение на служебните си задължения. Няма функционална връзка между условията на труд и причиненото увреждане, т. е. увреждането да е станало във връзка или по пoвoд извършваната работа.

3. Справка /информация за работа за полагане на извънреден труд преди злополуката, за преценка степента на натовареност, умора и стрес.

От предоставената документация няма доказателства, които да установяват, че лицето е полагало извънреден труд и е отработвало допълнителни часове. Не е посещавал обекти, както не е бил командирован. Лицето е работило при спазени противопоказни условия на труд, както и при намалено трудово натоварване. Спазвал е режима на труд и почивка, така че няма обективни условия, които да причинят преумора и изчерпване на индивидуалния му функционален капацитет над предела.

Няма доказателства, които да установяват, че лицето е било подложено на прекомерно физическо и психическо натоварване, различно от обичайното, характерно за упражняваната от него професия, което би довело до извод за наличие на функционална и причинна връзка между нетравматичното увреждане, довело до *** Лицето не е било изложено на внезапен стрес, страх или уплаха. Не е участвало в спорове или конфликти, не е било обект на психичен натиск, унижение или тормоз на работното място. Не може да се счита, че съдържанието на характеристиката на работните задачи и изпълняваните работни операции са причина за злополуката.

4. Медицински документи относно здравословното състояние на пострадалия.

Съгласно предоставената справка 1019-08-522/11.05.2022 г. от ТП на НОИ Кърджали за издадени болнични листове лицето ***. През месец октомври 2022 г. - ***; март 2021 г. - ***.

Лицето е с ЕР на ТЕЛК *** от ***/*** г. на ТЕЛК при МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски" АД, [населено място] с *** % ТНР за срок от две години с водеща диагноза ***. Издадено Заключение от СТМ «***», че лицето може да изпълнява длъжността при спазване на противопоказни условия на труд, посочени в т. 15 на ЕР на ТЕЛК - тежък физически труд, работа на височина, около режещи и движещи се механизми, водоеми. Не е посещавал службата по трудова медицина за консултации.

В резултат на извършения анализ в ЕР на ТЕЛК е направено следното заключение: Въз основа на данните от наличната медицинска документация и протокол за трудова злополука, в който са установени обстоятелства и факти и на основание на чл. 73, ал. 2 от НМЕ, ТЕЛК *** състав при МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски" АД, *** намира, че при настъпилото на 28.04.2022 г. увреждане на здравето на Г. Я. не е налице функционална връзка между условията, при които е полагал труд и настъпилото увреждане. ТЕЛК не приема наличието на причинно-следствена връзка между увреждането *** и условията на труд, извършваната от него работа като „***". Увреждането не е в причинно-следствена връзка с условията и организацията на работната дейност.

С оспореното в настоящото производство ЕР № ***/ *** г. на *** състав *** на НЕЛК, София е потвърдено ЕР № ***/ *** г. *** състав на ТЕЛК към МБАЛ „Д-р Ат.Дафовски“ АД, [област], с което не е призната причинна връзка между настъпилото увреждане на здравето на Г. К. Я., настъпило на 28.04.2022 г. и условията на труд. В обжалваното ЕР на НЕЛК, София е посочено, че Г. Я. е с продължителен трудов стаж на заеманата длъжност - изградени са стереотип и адаптация, относно длъжностните задължения. При извършения контрол на факторите на работната среда (Протокол №131/22.12.2021г.) е установено, че параметрите на микроклимата, дневното ниво на експозиция на шум и осветеността съответстват на нормативните изисквания. Дирекция „Инспекция по труда“, гр.Кърджали с Протокол № ПР2210195/12.04.2022г. за извършена проверка на 29.03.2022г. по спазване на трудовото законодателство и условията по безопасност и здраве при работа по работните места е установила, че предписанията от предходните проверки са изпълнени и не са констатирани нарушения на законодателството, свързано с изпълнението на държавната служба. Идентифицираните потенциални опасности при оценка на риска на работното място, „***" са с оценка на риска - „незначителен" и „приемлив“. Въведен е физиологичен режим на труд и почивка, вкл. за длъжността „***". В периода 01.01.2022г. -28.04.2022г. (деня на злополуката) служителите в РДНСК - Кърджали, вкл. инж. Г. Я. не са полагали извънреден труд. Пострадалият е работил при спазване на противопоказаните условия на труд, посочени по т.15 от ЕР №90595/01.12.2021 г. на ТЕЛК и при намалено трудово натоварване. През по-голямата част от тримесечния период преди настъпилия *** е работил „от разстояние - в домашна среда", считано от 28.01.2022г. ТЕЛК при постановяване на ЕР № 208/18.09.2023г. е съобразил препоръките на НЕЛК и мотивирано не е приел причинна връзка между настъпилото увреждане - *** и условията и организацията на работа на пострадалия,

НЕЛК - ТМ и ПБ не приема причинна връзка - трудова злополука на внезапното увреждане на здравето на пострадалия с последвала временна неработоспособност при нетравматично увреждане /заболяване – Диагноза (***) „***, ***".

Съгласно чл.73 от Наредба за медицинска експертиза не се считат за внезапно увреждане на здравето по смисъла на чл. 55 от КСО патологични състояния вследствие на заболяване от каквото и да е естество, вкл. ***.

По делото са приети писмените доказателства, съдържащи се в медицинското експертно досие на Г. К. Я..

Прието е, без оспорване от страните, заключение на съдебно-медицинска експертиза с лекар със специалност „***“. ВЛ е отговорило, че не съществува причинна връзка между увреждането на лицето Г. К. Я. и работната му среда и не съществува причинна връзка между увреждането на лицето и наличното му заболяване.

Във визирания казус се касае се за лице, реализирало *** на 28 април 2022г. на работното му място. Лицето е хоспитализирано своевременно в *** отделение на МБАЛ Д-р Атанас Дафовски“-[населено място] с диагноза ***. ***. Г. К. Я. е дехоспитализиран след седмица с клинично подобрение./***/

В заключението е описано, че ***, характеризиращо се ***.

В конкретния случай *** е *** – ***. *** означава ***.

В заключението са посочени четири основни групи заболявания, водещи до ***. Изброено е кои са некоригируемите и коригируемите рискови фактори ***. В обобщение е констатирано, че никъде в достъпната научна литература не се споменава за работната среда като етиологичен или рисков фактор ***. *** е *** и няма пряка връзка със средата на обитание, работа, климат и прочие външни причини.

В съдебно заседание на въпрос на пълномощник на жалбоподателя дали психическото натоварване и стресът може да се приеме като рисков фактор ВЛ отговаря, че не може да се приеме, не е към тези групи – нито към некоригируемите, нито към коригируемите. След това пояснява, че трябва да има хронично натрупване на стрес и няма пряка връзка с това. Когато има ситуация, която хронично ни подлага на стрес, тогава ние първо ще развием две или три неща, преди да се получи *** – ще развием *** или ще *** и чак тогава, като усложнение, ще се предизвика ***.

На въпрос на пълномощник на жалбоподателя, може ли да се развие *** или *** в резултат на психическо натоварване и в резултат на това *** ВЛ отговаря положително. Обяснява, че *** се числи към ***, казано народно, като част от другите фактори, защото ***.

При така установената фактическа обстановка АС – Кърджали приема, че жалбата е неоснователна поради следните съображения:

Обжалваното решение на НЕЛК е издадено от компетентен орган, съгласно императивната разпоредба на чл. 49, ал. 1, във връзка с чл. 43, т. 1 от Правилника за устройството и организацията на работата на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи /ПУОРОМЕРКМЕ, обн. ДВ, бр. 34/04.05.2010 година/ - от *** състав на НЕЛК ***, определен съобразно водещата диагноза на освидетелстваното лице. Оспорваното решение е в съответствие с целта на закона и с материалноправните разпоредби, действащи към датата на постановяването му и регулиращи дейността по определяне на трайно намалената работоспособност, включително причинната връзка между увреждането и условията на труд (извършваната работа) по време на злополуката, включително при военна и гражданска инвалидност: чл. 101 - чл. 113 от Закона за здравето (ЗЗ), чл. 61 - чл. 78 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ), чл. 42 - чл. 54 ПУОРОМЕРКМЕ.

Актът е издаден в законоустановената форма (чл. 49, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ във вр. чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК), както и съдържа всички посочени в чл. 61, ал. 2 от НМЕ реквизити. Решението е постановено при липса на допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Актът и преписката в тяхната цялост, съдържат фактите, обосновали произнасянето на административния орган. Ответникът, чрез своите фактически констатации, обосновано е посочил действителното правно положение, не се установява непълнота на фактите, а след анализ и проверка на същите, съдът приема, че те са и реално осъществени. Волята на административния орган е ясно изразена, не съществуват пропуски или грешки, което е предпоставка за правилното упражняване на съдебния контрол за законосъобразност и осигурява възможност на оспорващия да организира адекватно защитата си във висящия съдебен процес. С оглед изложеното не са налице основания за отмяна на оспореното решение по см. на чл. 146, т. 1, т. 2 и т. 3 от АПК.

Съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, а съгласно ал. 2, установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на устните състезания.

Съгласно чл. 101, ал. 7 от ЗЗ принципите и критериите на медицинската експертиза, редът за установяване на временна неработоспособност, видът и степента на увреждане, степента на трайно намалена работоспособност, потвърждаване на професионална болест, както и условията и редът за извършване на медицинска експертиза по чл. 103, ал. 3 се определят с наредба на Министерския съвет. В случая приложима е Наредбата за медицинската експертиза (Приета с ПМС № 120 от 23.06.2017 г., обн., ДВ, бр. 51 от 27.06.2017 г., в сила от 27.06.2017 г.), съгласно чийто чл. 3, ал. 2, експертизата на трайно намалената работоспособност, на вида и степента на увреждане на лицата, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от КСО, се осъществява от ТЕЛК и НЕЛК, като относимите материалноправни разпоредби и административно-производствени правила са регламентирани в Глава четвърта / чл. 61- чл. 78/.

Обжалваното решение е постановено в съответствие с относимите материалноправни разпоредби и липсва основание за неговата отмяна по чл. 146, т. 4 от АПК.

НЕЛК се е произнесла въз основа на подробно описаната в решението документация, която е в обхват, отговарящ на изискуемия по чл. 73, ал. 1, т. 1 от НМЕ, като заключението, че не се приема причинно-следствена връзка - трудова злополука при Г. К. Я., се приема от съда за законосъобразно.

Легално определение на понятието "трудова злополука" се съдържа в разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от КСО - всяко внезапно увреждане на здравето, което е причинило неработоспособност или смърт при наличието на две кумулативно предвидени обективни условия: първо, да е настъпило през време на извършваната работа и второ, да е във връзка с извършваната работа, алтернативно - по повод на тази работа, както и въобще всяка работа, извършена в интерес на предприятието.

На основание чл. 61, ал. 1, т. 6 НМЕ, органите на експертизата на трайно намалената работоспособност се произнасят по наличието на причинна връзка между увреждането и условията на труд (извършваната работа) по време на злополуката. Видно от чл. 73, ал. 1 от НМЕ, ТЕЛK и НЕЛК се произнасят за причинната връзка между злополуката и условията на труд в случаите на нетравматично увреждане - въз основа на протокол за разследване на злополуката. Съгласно чл. 73, ал. 2 от НМЕ "не се считат за внезапно увреждане на здравето състояния вследствие на заболяване от каквото и да е естество, включително ***.

Съгласно чл. 61, ал. 1, т. 5 и чл. 73, ал. 1, т. 1 от НМЕ, ТЕЛК и НЕЛК се произнасят по причинната връзка между увреждането и настъпилата неработоспоспособност по повод трудова злополука, въз основа на разпореждане на ТП на НОИ за приемане или неприемане на злополуката за трудова или заместващо го съдебно решение, а при нетравматично увреждане и по искане на ТП на НОИ в случаите на увреждане, при което неработоспособността е настъпила по-късно от деня на злополуката - въз основа на протокол за разследване на злополуката. Съгласно чл. 74, ал. 1 от НМЕ причинна връзка се признава не само за увреждането по повод злополуката и професионалната болест, но и за последствията или усложненията, обусловени от тях.

При постановяване на атакуваното решение са съобразени всички писмени доказателства, удостоверяващи обективните находки и документирани такива относно здравословното състояние на Г. К. Я.. С приетото заключение на съдебно-медицинска експертиза, изготвена от лекар със специалност „***“ се потвърждават изцяло констатациите на НЕЛК по отношение на липсата на причинна връзка с увреждането на жалбоподателя, което не е признато за трудова злополука. Налице е искане от ТП на НОИ, както и протокол за разследване във връзка с установяване дали е налице причинна връзка между увреждането при трудовата злополука. ТЕЛК и НЕЛК са обсъдили дали в този случай е налице причинна връзка между нетравматично увреждане и са стигнали до верен краен извод, че не е налице внезапно нетравматично увреждане, което да е последица, резултат от извършваната работа. Правилността на този извод на органите на медицинската експертиза се потвърждава от фактите, които се установяват от доказателствата по делото и най-вече от приетото заключение на медицинската експертиза, предвид спецификата на казуса, който се основава преди всичко на специални знания в областта на медицината.

Съдът изцяло възприема заключението, че настъпилото нетравматично увреждане Г. К. Я. не е в пряка връзка с упражняваната трудова дейност на длъжност „***“ в РДНСК – Кърджали. От заключението на СМЕ и обясненията на ВЛ в съдебно заседание се установи, че психическото натоварване и стресът не може да се приемат като рисков фактор за настъпване на ***.

От приложените по делото медицински документи, безпротиворечиво се установява, че лицето е имало посочените заболявания, които са съществували и са се развивали преди настъпването на инцидента. Състоянието на жалбоподателя на посочената дата е било провокирано от хронични заболявания, които обосновават прилагането на чл. 73, ал. 2 от НМЕ.

Приетите като доказателство по делото документи не обосновават различен извод, защото са неотносими към спорния въпрос относно наличието на причинно-следствена връзка между увреждането на жалбоподателя на 28.04.2022 г. и условията на труд.

Предвид представените по делото писмени доказателства следва да се приеме, че липсва юридически белег на трудовата злополука, а именно: причинната връзка между увреждането и неблагоприятния резултат – временна нетрудоспособност. За да е налице трудова злополука, е необходимо резултатът да е пряка последица от внезапното увреждане и не трябва да се дължи на други причини. Разпоредбата чл. 73, ал. 2 от НМЕ изключва заболяването "***" от приложното поле на чл. 55 КСО, като не го счита за внезапно увреждане на здравето.

Въз основа на изложеното и след като провери законосъобразността на атакуваното експертно решение по реда на чл. 168 от АПК, съдът приема, че същото е законосъобразно – постановено е от компетентен орган, без да са били допуснати процесуални нарушения и в изискуемата форма, както в съответствие с материално-правните разпоредби на НМЕ. Жалбата като неоснователна следва да се отхвърли.

Ето защо и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 5-то от АПК, Административен съд – Кърджали

 

Р Е Ш И:

 

Отхвърля жалбата на Г. К. Я. срещу ЕР № 00037/ 29.01.2024 г. на *** състав *** на НЕЛК, София.

Решението подлежи на обжалване, с касационна жалба, пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението, че е изготвено.

Препис от решението да се изпрати на страните на основание чл.138, ал.3 от АПК.