РЕШЕНИЕ
№ 812
гр. В., 25.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 20 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Орлин Чаракчиев
при участието на секретаря Ани Люб. Динкова
като разгледа докладваното от Орлин Чаракчиев Гражданско дело №
20213110110099 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от М. К. Б., ЕГН **********, с
адрес: гр. В., бул. „М. Л.“ № *, срещу Община В., ЕИК *, с адрес: гр. В., бул. „О. пр. п.“ № *,
иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 12000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в психически болки и страдания претърпени вследствие на падане на
27.05.2020 г. в необезопасено и необозначено препятствие на пазар „Ц.“ - гр. В., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на деликта - 27.05.2020 г. до
окончателното ѝ изплащане, сумата от 3669,60 лв., представляваща претърпени
имуществени вреди представляващи разходи за лечение - процедури, прегледи и
медикаменти, както и сумата от 396,08 лв, представляваща мораторна лихва от датата на
извършване на всеки един от разходите за имуществени вреди до 08.07.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата за имуществени вреди, считано от датата на предявяване
на исковата молба - 09.07.2021 г. до окончателното и изплащане.
В исковата молба чрез адв. Н. С. ищцата сочи, че на 27.05.2020 г. около 10:30 ч.
влязла на територията на пазар „Централен“- гр. В. през входа откъм ул. „Д-р П.“, където
пред магазин за маслини стъпила на тротоарна плочка, която потънала, вследствие на което
кракът ѝ поддал в плочката, спънала се и паднала. Вследствие на падането ищцата
травмирала дясната си раменна става, като изпитала силна болка в ръката. Заедно със сина
си ищцата посетила веднага медицинско заведение за оказване на първа помощ. Излага, че
на 28.05.2020 г. постъпила в МБАЛ „С. А. - В.“ АД, с диагноза - счупване на горния край на
раменната кост (хумерус), закрито в дясно. Сочи, че изпитвала силни болки в дясното рамо
като не могла да извършва активни движения с дясната ръка. Поддържа, че след
консултация със специалист на 29.05.2020 г. била оперирана, като частично била подменена
раменната ѝ става. Предписана ѝ била имобилизация за 42 дни и антитромботична
профилактика. Ищата сочи, че минала на прегледи на 02.07.2020 г., 14.07.2020 г., 30.07.2020
г. и на 27.08.2020 г., за което ѝ били издадени съответните амбулаторни листи. На
02.10.2020 г. на след извършено ищцата изследване в Електромиографски кабинет в ДКЦ
„Света Марина“ В. били установени ЕМГ данни за изразена аксонална увреда на н.
аксиларис декстра с наличие на денервационно- реинервационни промени в м.делтоидеус
декстра и по-лека увреда на н. мускулокутанеус- възможна горна плексусна увреда. На
1
12.10.2020 г. ищцата отново отново е била приета в УМБАЛ „С.М.“ ЕАД с оплаквания за
ограничена подвижност с нарушени активни движения в оперираната става. Била изписана
след седем дни с леко подобрение и нови препоръки за продължителна рехабилитация с
актуализация на кинезитерапията и физиотерапетичните процедури. С Експертно решение
19.04.2021 г. ѝ била призната 60 % неработоспособност с водеща диагноза „счупване на
горния край на раменната кост - хумурус“. Ищцата сочи, че в резултат на травмата не била в
състояние да изпълнява трудовите си функции. за заеманата длъжност - управител във „В.
Б.“ ЕООД по договор за управление и контрол, като в периода 28.05.2020 г. до 18.04.2021 г.
ползвала отпуск за временна нетрудоспособност. Излага, че и понастоящем не се е
възстановила напълно, като изпитва болки при движение и затруднения при задоволяване на
ежедневните си битови. Сочи, че преди инцидента е била жизнена, работеща и с развит
социален и обществен живот, а непосредствено след падането се е наложило да ѝ помагат
дори при най- елементарните ежедневни нужди. Излага, че постоянните болки ѝ пречили на
активността и ѝ причинили безсъние и силни притеснения. За пазаруване, готвене и
всякакво битово обгрижване се наложило да ѝ помага сина ѝ, което я накарало да се чувства
зависима и непълноценна. Поддържа, че понастоящем изпитва страх и притеснение при
излизане навън, включително да не се повтори отново инцидента. Излага, че ответникът е
отговорен за поддържане на пътищата в пазарен „Централен“ и е следвало да организира
поддръжката на плочките на пътя по начин, по който да не допуска такива неравности и
повреди на самата настилка, които биха могли да доведат до подобни увреждания.
Поддържа, че не е имала възможност да предположи, че плочката не е била стабилна и под
нея има дупка, доколкото не е било видна никаква неравност. Излага, че при определяне
размера на обезщетението следва да бъдат отчетени обемът и интензитетът на преживените
о увреждания, необходимостта от оперативна намеса, кинезитерапевтични процедури,
дългият период от време, през който не е можела да упражнява трудова дейност, промяната
в начина на живот и претърпените от нея болки. Претендира и сумата от 3669,60 лв.,
представляваща претърпени имуществени вреди представляващи разходи за лечение -
процедури, прегледи и медикаменти и мораторна лихва върху същата, индивидуализирани
надлежно с молба от 30.07.2021 г. По изложените съображения се моли за уважаване на
исковете. Претендират се и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Община В.,
чрез юрк. М. Б., с който исковете се оспорват по основание и размер. Излага, че не са налице
доказателства, че към датата на злополуката е съществувало сочената неравност на пътя,
която да е била в отклонение от нормативните изисквания за поддържане на пътната
настилка в състояние годно за безопасно придвижване на пешеходци и която да е налагала
незабавен текущ ремонт от служители на общината. Оспорва и причинно- следствената
връзка между настъпилия вредоносен резултат и предполагаемото неправомерно
бездействие на служители на общината. Сочи, че ищцата не е посочила правна норма
нарушена от служители на ответника. Излага, че не е индивидуализирано конкретното
местоположение на повредения участък от пътя, по който е преминавала ищцата в деня на
инцидента. Сочи, че не са посочени очевидци на инцидента. В условията на евентуалност
счита обезщетението за неимуществени вреди за необосновано високо. Излага, че общината
не носи отговорност за всички вредоносни последици, настъпили в резултат на случайност,
възраст, невнимание или други обективни обстоятелства. По изложените съображения моли
предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът поддържа изразената
позиция по спора чрез процесуалния си представител.
В о.с.з. ответникът не се явява, не се представлява.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено от фактическа страна:
Видно от вписванията в представените от ищцата офицални свидетелстващи
документи - лична амбулаторна карта № *на М.Б., болнични листи за временна
нетрудоспособност № № * издадени от МБАЛ „Св. А. - В.“ АД и „А.С.К. МЦ-В.“ ЕООД,
както и от амб. лист № * г., амб. лист № * г., амб. лист № * г., амб. лист № * г. издадени от
доц. М. Б. – специалист по ортопедия и травматология (съобразно посочения код на
специалност - 13) и експертни решения № № * г. на ТЕЛК към МБАЛ „С. А. - В.“ АД, в
периода 28.05.2020 г. – 18.04.2021 г. ищцата е била временно нетрудоспособна поради
счупване на горния край на дясната раменната става (хумерус), наложило извършване на
операция на 28.05.2020 г. и частична смяна на раменната става. С амбулаторните листи
2
ищцата е насочена към физиотерапия.
Съгласно служебна бележка от * г. издадена от „В. Билбордс“ ЕООД ищцата М. К. Б.,
работеща в дружеството на длъжност управител е ползвала отпуск поради временна
нетрудоспособност за периода 28.05.2020 г. – 01.08.2020 г.
С медицински протокол на ЛКК № *г. ищцата е насочена към ТЕЛК за установяване
на временна нетрудоспособност.
Съгласно експертно решение № * г. на ТЕЛК към МБАЛ „С.А.- В.“ АД на ищцата е
определена 60 % неработоспособност, пожизнено при водеща диагноза счупване на горния
край на раменната кост (хумерус) с противопоказания за работа – височинен и тежък
физически труд.
Ищцата е представила и протокол за проведено изследване от ДКЦ „С.М.“ В.
електромиографски кабинет.
С исковата молба е представено разчитане на рентгенография амб. № * от д-р В.В. на
пациент М.Б., 71 г. съгласно която е „налична видима елевация на проксим. край на
протезата с доближаване към костите на скапулата и мекотъканна осификация каудално, без
въздушни и течни колекции“.
Видно от епикриза от МБАЛ „С. А. - В.“ АД ищцата е приета на 28.05.2020 г. в
Клиника по ортопедия и травматология по клинична пътека за Оперативни процедури в
областта на раменния пояс и горния крайник с много голям обем и сложност. Съгласно
снетата анамнеза от ищцата същата при падане на 27.05.2020 г. травмира дясна раменна
става, оплаква се от силни болки в дясно рамо и невъзможност за извършване на кативни
движения. При прегледа е установена спонтанна и палпаторна болка в дясна раменна става
и невъзможност за извършване на активни движения в същата.. Съгласно извършените
параклинични изследвания от 27.05.2020 г. и 28.05.2020 г. е установена полифрагментна
фрактура на главата и шийката на дясната раменна кост със значителна дислокация на
фрагментите, с много дискретно прекъсване на кортикалиса по задна повърхност на
гленоида в средна трета, както и оток на меките тъкани. Съгласно експертизата ищцата е
оперирана под обща анастезия на 29.05.2020 г. от 09:30 ч. до 12:30 ч. с извършена частична
смяна на раменната става и имплантиране на ендополюсна раменна протеза на фирма „Ю.
М.“ ООД. Пациентката е изписана на 02.06.2020 г. с препоръка за превръзки и сваляне на
конците на 12 следоперативен ден и имобилизация за 42 дни.
Видно от епикриза от УМБАЛ „С. М.“ ЕАД – В. от Отделение по физиотерапия към
Клиника по физикална и рехабилитационна медицина ицщата е приета в отделението на
12.10.2020 г., при оплаквания за ограничена подвижност с нарушени активни движения в
оперираната става. Съгласно епикризата е вписан следния статус на ищцата: хипотрофия на
мускулатурата на десния раменен пояс, първично зарастнал постоперативен цикатрикс в
предната повърхност на дясната раменна става, констатирана е нарушена биомеханика с
ограничени движения във всички посоки както и значително ограничени активни движения.
Ищцата е изписана с подобрение на * г.
С медицинско направление № *към амб. лист № * г. ищцата е насочена към
специалист по физикална и рехабилитационна терапия на хронично заболяване,
неподлежащо на диспансерно наблюдение, при диагноза счупване на горния край на дясната
раменната става (хумерус).
Ищцата е представила талон от лекуващ лекар при Клиника по Ортопедия и
Травматология при МБАЛ „Св. А. - В.“ АД за медицинско изделие от 12.2019 г. за раменна
протеза с доставчик „ЮСС Медика“ ООД за пациент М.Б., на стойност 2670,00 лв., както и
фактура № * г. издадена от МБАЛ „Св. Анна - В.“ АД с получател М. К. Б. за медицинско
изделие на стойност 2670,00 лв. ведно с фискален бон от 28.05.2020 г. за същата сума на л.
47.
На л. 48 като доказателствео е приет касов бон от * г. издаден от УМБАЛ „С.М.“
ЕАД за платени пет леглодена на обща стойност 29,00 лв.
На л. 49 е приет касов бон от 07.10.2020 г. издаден от „АСМП-МЦ Н. ф.“ ЕООД за
платени прегледи на стойност 45,00 лв.
На л. 50 е приложен талон 02.06.2020 г. от МБАЛ „Св. Анна - В.“ АД за платена такса
от 29,00 лв. за пролежани от ищцата 5 леглодена в Клиника по ортопедия и травматология.
На л. 50 е приет като доказателство и касов бон от Аптека „М.“ от дата 02.06.2020 г.
3
удостоверяващ плащане от 66,60 лв. за таблетки „К.“.
На л. 51 е приет касов бон от 21.10.2020 г. издаден от „АСК МЦ В.“ ЕООД за
заплатена рентгенография от 33,00 лв.
На л 51 е приложен и касов бон от 21.10.2020 г. издаден от „АСМП МЦ Ф.“ ООД за
заплатен преглед на стойност 40,00 лв.
На л 52 е приложен и касов бон от 02.10.2020 г. издаден от ДКЦ „Св. М.“ за
заплатена електромиография на стойност 40,00 лв.
На л. 53 като доказателство е приет касов бон от 15.07.2020 г. издаден от УМБАЛ „С.
М.“ ЕАД за платени 10 терапевтични процедури на обща стойност 350,00 лв.
На л. 54 като доказателство са приети касови бонове от 21.08.2020 г. и 08.09.2020 г.
издадени от УМБАЛ „С.М.“ ЕАД за платени 10 терапевтични процедури на обща стойност
300,00 лв.
На л. 54 като доказателство е приет касов бон от 28.05.2020 г. издаден от ЕТ „Ф.“
удостоверяващ покупка на медикамент Медокапрон на стойност 67,00 лв.
По делото са ангажирани гласни доказателства посредством разпитите на
свидетелите И. В. П. и К.А.К. – син на ищцата.
Свидетелката П. сочи, че познава ищцата от няколко години, като фирмата в която
работила доскоро като счетоводител обслужвала нейни дружества. За деня на инцидента
сочи, че била в офиса когато синът на ищцата, който работил в същата сграда дошъл
притеснен и я помолил да го придружи до мястото на произшествието, а именно на
колхозния пазар срещу спирката на № *, на ул. „П.“ спирката в посока кварталите.
Поддържа, че в близост има магазинчета за млечни продукти, маслини и подобни.
Свидетелката сочи, че когато пристигнали ищцата била приседнала в едно от магазинчетата
и изпитвала остра болка в дясната ръка. Тогава свидетелката повикала един шофьор от
дружествата , който да ги заведе до спешна помощ. Поддържа, че ищцата била контактна и
адекватна и имала остри болки в дясната ръка. Казала, че докато вървяла е настъпила
плочка, която не е залепена, загубила равновесие и паднала напред. Показала и мястото на
падане близо до магазините, на ул. „П.“ в посока „Макдоналдс“, след светофара с ул. „Д.“,
където една или повече плочки не били залепени и халтавели. Свидетелката сочи, че е
посещавала ищцата след инцидентно като са се чували и по служебни въпроси, средно
веднъж седмично. Излага, че ищцата не се е възстановила напълно, като се оказало, че
мястото е доста специфично и една година била в болнични по рехабилитации за
възстановяване, но получила инвалидност в следствие на травмата. Сочи, че в този период
за ищцата се грижили роднини и я посещавала жена, която помагала в домакинската
работа, тъй като дълго време не използвала ръката си. Не можела да се самообслужва,
включително сама да ползва баня. Поддържа, че ищцата сега е сравнително добре, но все
още от време на време изпитва дискомфорт.
Вторият свидетел сочи, че на 27.05.2020 г. около 11:00 ч. бил в офиса си на ул. „Й.
С.“ № * в непосредствена близост до ул. „П.“, когато майка му му позвънила и казала, че е
паднала и не може да си движи ръката. Ищцата звучала изключително стресирана и
притеснена. Свидетелят сочи, че веднага слязъл на долния етаж където била само втората
свидетелка Паламаркова. Помолил я да дойде с него за да му помогне да вдигнат ищцата.
Последната посочила на свидетеля мястото на дупката на плочките където паднала,
непосредствено до алуминиеви магазинчета на ул. „Пискюлиев“ в посока на рибните хали,
покрай спирката на № 14, след магазин на „Виваком“. Самата тя се била подпряла на единия
от магазините. Сочи, че другата свидетелка изпратила шофьор с кола, с който отишли в
Спешния център на Окръжна болница. Там след рентгенова снимка се установило, че
ищцата има сериозно счупване на раменната става. На консулта дошъл завеждащия
ортопедичното отделение доц. Бърнев, защото случаят бил доста сложен и самата ищцата
била много травмирана, с изключителни болки, не можела да си движи ръката. На
следващия ден била хоспитализирана в отделението по ортопедия и травматология на
Окръжна болница, където я оперирали около 5-6 ч. и сменили раменната става. Свидетелят
сочи, че след операцията ищцата, която била жизнен човек, работещ и независим, който по-
скоро се грижи за околните, движещ собствен бизнес, изпаднала в много тежко състояние,
защото се наложило да ангажира жена, която да се грижи за нея като обслужване, покупки и
т.н. Свидетелят поддържа, че ищцата около 40 дни била с нещо като гайда за обездвижване
на рамото, което в летните месеци довело до запарвания и кожни проблеми. След този
период на 24-часови грижи се наложило да се направи рехабилитация в няколко цикъла.
4
Първо много дълъг цикъл в болница „Света М.“, след което в поликлиниката на „Св. М.“, а
впоследствие я хоспитализирали в Центъра по рехабилитация към университетска болница
„Св. Марина“ в „Св. Св. К. и Е.“. Излага, че възстановяването на тази раменна става е много
зависимо от мускулатурата, която държи раменната става, а в този период тя атрофирала
като процеса на възстановяване бил много продължителтен и до ден днешен не е
приключил. Сочи, че майка му била в болничен около една година, а за нея и до днес има
човек, който пазарува. Излага, че от активно работещ човек тя се е трансформирала в
зависим човек, който трябва да бъде обслужен за подобни елементарни нужди. Не можела
сама дори да си измие косата заради липсата на определено движение и се наложило да ходи
на фризьор. Сочи, че майка му изпитвала болки, страдания и депресия. Наложило се цялото
семейство да се ангажира за да я вдигнат емоционално и физически, макар и до ден днешен
да не е възстановена. Сочи, че травмата е незаличима и остава за цял живот. Свидетелят
сочи, че ищцата се явила на ТЕЛК комисия, които констатирала степента на увреждането ѝ.
Като доказателство по делото е прието заключението на назначената СМЕ, изготвено
от д-р Р.М. след справка с доказателствата по делото и личен преглед на ищцата. Съгласно
експерта в резултат на падането на 25.05.20 г. ищцата е получила раздробено счупване на
главата на дясната раменна кост, обусловило трайно затруднение на движенията на десния
горен крайник за повече от два месеца. Досежно механизмът на настъпване на увреждането
вещото лице сочи, че се касае за падане върху дясната ръка, при което проведената сила
счупва главата на раменната кост. Относно възстановителния процес от получените
увреждания и периода за възстановяване сочи, че е проведено оперативно лечение,
раздробената проксимална част на дясната раменна става е заменена с протеза, проведена е
и рехабилитация. Експертът сочи, че лечението не е завършено и е възможно да се направи
операция за премахване на срастванията силно ограничаващи движенията в ставата. Вещото
лице дава заключение, че разходите на ищцата са в пряка връзка с проведеното лечение и са
на стойност 3669,60 лв.
При изслушването си в о.с.з. вещото лице сочи, че травматичното увреждане е
сериозно и е наложило замяната на повредената част поради невъзможност за друг начин на
възстановяване с изкуствена става, като резултатът не е много добър. Излага, че може да се
получи допълнително подобряване ако се направи операция за премахване на срастванията,
които са се образували, но ищцата няма да бъде възстановена напълно никога дори и след
операцията. Поддържа, че хипотрофията на мускулатурата на раменния пояс се изразява в
намаляване на силата и обема на мускулатурата поради дългото обездвижване, тоест
стапяне на мускулатурата. Поддържа, че обездвижването е наложено от последиците от
травмата, от операцията и от невъзможността за извършване на движение в ставата.
Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни
изводи:
За да бъде ангажирана гаранционно-обезпечителната отговорност на възложителя по
реда на чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно
и главно доказване, че на посочената дата 27.05.2020 г. е настъпил твърденият инцидент
вследствие на пропадане в необезопасено и необозначено препятствие на територията на
пазар „Централен“ - гр. В., в резултат на който са настъпили твърдените травматични
увреждания на неговото здраве, причинили му съответните болки и страдания в
претендирания размер; настъпването на твърдените имуществени вреди в претендирания
размер; наличието на причинно-следствена връзка между събитието и вредоносния
резултат; че вредите са причинени в резултат от бездействието на служители на ответника -
неизпълнение на задълженията за поддръжка на пътния участък; размера на обезщетението
за забава върху главниците.
Съотнасяйки така разпределената тежест на доказване към събраната по делото
доказателствена съвкупност съдът намира, че същата по еднопосочен начин установява, че
на твърдяната от ищцата дата 27.05.2020 г. тя е претърпяла процесния инцидент, така както
е описан в исковата молба. В тази връзка съдът кредитира като достоверни,
последователни, взаимнодопълващи и кореспондиращи едни с други показанията на
водените от ищцата свидетели, като от същите се установява, че на 27.05.2020 г. при
придвижване на пешеходен пътен участък покрит с плочки, разположен пред магазин на
територията на пазар „Централен“- гр. В. (ноторно известен като „Колхозен пазар“) в
близост до входа откъм ул. „Д-р Пискюлиев“ ищцата се е спънала в неравност на плочките,
както и че вследствие на това е паднала и получила травма на дясната раменна става. Вярно
е, че показанията са дадени от сина на ищцата и от счетоводител обслужващ търговски
5
дружества собственост на ищцата и следва да се преценяват по реда на чл. 172 от ГПК
предвид близката родствена връзка, съответно професионална/финансова обвързаност със
страната ангажирала гласните доказателства. Същевременно точно поради наличието им и
факта, че именно тези лица са се отзовали на обажаднето на ищцата и са пристигнали на
мястото на произшествието почти непосредствено след настъпването му, сведенията
изнесени от тях се явяват плод на преки и последователни наблюдения върху
обстоятелствата около процесния инцидент, включително относно момента и мястото на
падането и причината за това, а именно заварената от свидетелите компрометирана пътна
настилка, както и относно състоянието на ищцата веднага след настъпване на увреждането.
Следователно заявеното от тях съдът намира, че предава действителния механизъм на
реализиране на падането на ищцата на 27.05.2020 г., както и действително настъпилите като
пряка причинно-следствена връзка от него вреди под формата на увреждане на здравето на
ищцата.
Вярно е, че и двамата свидетели не са очевидци на самото спъване и падане на
ищцата. От друга страна гласните доказателства даващи сведения за заварената неравност
на настилката от плочки, точно на мястото на което ищцата е твърдяла пред тях, че се е
спънала и паднала, кореспондират логически напълно на неоспореното заключение на
изслушаната СМЕ, което съдът кредитира като пълно, обективно и компетентно, и съгласно
което именно падане е причината за претърпяното от ищцата на 27.05.2020 г. раздробено
счупване на главата на дясната раменна кост. Че именно на тази дата ищцата е получила
фрактура на дясната раменна става се установява едноспосочно и от представената по
делото медицинска документация в това число множество епикризи, амбулаторни листи,
решения на ТЕЛК, резултати от образна диагностика и т.н., които съставляват официални
свидетелстващи документи и се ползват с обвързваща доказателствена сила в частта за
отразените от медицинските лица вследствие на прегледите и изследванията обективни
находки по тялото на ищцата. Изложеното дотук сочи, че приетите като доказателство по
делото официални писмени документи и заключението на СМЕ подкрепят и допълват
гласните доказателства не само относно характера на претърпените от ищцата вреди, но и в
съвкупност установяват механизма на тяхното настъпване, а именно при падане вследствие
на спъване в необозначена неравност на покрит с плочки пешеходен път на територията на
пазар „Централен“ - гр. В..
В обобщение съдът намира, че по делото се доказа по безспорен начин както че на
27.05.2020 г. ищцата е попаднала в необезопасено и необозначено препятствие на
пешеходен път находящ се на територията на гр. В., така и че в резултат на последвалото
падане са настъпили твърдените в исковата молба по вид и размер травматични увреждания
- счупване на главата на дясната раменна кост.
На следващо място по делото няма спор и се явява ноторно известно
обстоятелството, че процесният пешеходен пътен участък от пазар „Централен“ - гр. В. е
разположен на територията на имот собственост на ответната община, който съгласно чл. 11
от ЗОС следва да се управлява от ответника с грижата на добър стопанин.
В тази връзка по делото няма преки или косвени доказателства, че е имало
обезопасяване и сигнализация за неравността на покрития с плочки участък от пазара, което
налага извод за противоправно поведение – бездействие на ответника като собственик на
имота, в който е разположен пешеходният път да положи за него грижа присъща на добрия
стопанин като го поддържа в изправно състояние, поради което възражението на Община
В. за липсата на причинна връзка между настъпилия вредоносен резултат и поведението на
ответника е неоснователно.
С оглед на горното, следва да се приеме, че общината носи отговорност за
причинените на ищцата вреди при установеното в случая противоправно бездействие за
неположена дължима грижа за поддържане на пешеходния път в изправно състояние и за
обезопасяване и обозначаване на препятствията по него, като тази обективна отговорност
произтича от правилото да не се вреди другиму. Следователно са налице предпоставките за
ангажиране на деликтната отговорност на ответната община по чл. 49 във вр. с чл.45 от ЗЗД,
поради което искът за неимуществени вреди е доказан по основание.
По отношение размера на претенцията, същият следва да се определи от съда по
справедливост, съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.
В тази връзка представените по делото писмени доказателства и заключението на
СМЕ, преценени в съвкупност с показанията на свидетелите сочат, че тежестта на травмата
6
на ищцата е наложила извършване на операция под пълна упойка, включително замяна на
компрометираната става. Визираните доказателства установяват и че движенията на горния
десен крайник на ищцата са били трайно затруднени за период повече от два месеца, била е
имобилизирана за 42 дена, а в болничен поради временна неработоспособност почти за една
година, че е провеждала множество рехабилитационни процедури и е била хоспитализирана
повторно през месец октомври 2020 г., както и че дори и към момента движението на
крайника не е напълно възстановено. Напротив, установява се, че с решение на ТЕЛК е
определена 60 % трайна неработоспособност пожизнено, наред с което вещото лице е
изложило пред съда, че за подобряване състоянието на ищцата е необходима нова операция
за премахване на срастванията силно ограничаващи движенията в ставата. На следващо
място от гласните доказателства както и от обичайната житейска логика следва, че
вследствие на получената фрактура на дясната раменна става ищцата е търпяла силна
физическа болка при падането и в дните след това, която постепенно е отшумявала. От
свидетелските показания се установява и че битието на ищцата като самостоятелен и
активен възрастен член на обществото също се е повлияло негативно от деликта доколкото е
била принудена да разчита на помощта на наета жена за обслужване и покупки, наред с
което и понастоящем ангажира друг човек да извършва покупките . Т.е. за срок от
приблизително два месеца ищцата е търпяла интензивни страдания както от физическите
болки, така и от невъзможността да води и организира живота си по обичайния за нея начин,
което положение след изтичането на този период постепенно е започнало да се подобрява до
изтичане на болничния на 18.04.2021 г., но следва да се отчетат и обясненията на вещото
лице, че тя няма да бъде възстановена напълно никога дори и след нова операция.
В обобщение, при съобразяване на броя и вида на уврежданията, периода, през който
същите са предизвиквали и ще предизвикват негативни психически и физически
преживявания у пострадалата и тяхното естество, съдебни решения постановени по сходни
дела за обезщетяване на вреди произтекли от счупване на раменна кост - (Решение №
260220/10.06.2021 г. по гр.д. № 1071/2020 г. на Районен съд - гр. Асеновград, решение от
10.08.2021 г. по гр.д. № 6/2021 г. на Районен съд - гр. Монтана, решение от 31.01.2019 г. по
гр.д. № 9619/2017 г. на Софийски градски съд, Решение № 189/16.03.2020 г. по к.гр.д. №
517/2020 г. на ВКС, III г.о., Решение № 227/30.07.2020 г. по в.т.д. № 134/2020 г. на
Апелативен съд - гр. Пловдив), както и общоизвестната икономическа конюнктура в
страната за процесния период (в този смисъл Решение № 25/17.03.2010 г. по к.т.д. №
211/2009 г. на ВКС), съгласно която според данни на Националния статистически институт
средната брутна месечна работна заплата в страната към датата на деликта - май 2020 г., е
възлизала на 1333,00 лв., съдът счита, че за репариране на претърпените от ищцата
неимуществени вреди вследствие на инцидента от 27.05.2020 г. е необходима именно
исковата сума от 12000,00 лв. Съответно с решението си съдът следва да уважи иска за
неимуществени вреди в пълния предявен размер.
Доколкото при задължение за непозволено увреждане, длъжникът се смята в забава и
без покана и дължи обезщетение в размер на законната лихва от момента на увреждането -
чл. 86 и чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, исковата сума следва да бъде присъдена, заедно със законната
лихва от датата на увреждането – 27.05.2020 г. до окончателното ѝ изплащане.
Във връзка с установяване на претърпените от ищцата имуществени вреди вследствие
на инцидента от 27.05.2020 г., по делото са събрани множество касови бонове на обща
стойност 3669,60 лв. удостоверяващи закупуването на медицински изделия включително
раменна протеза и лекарства, заплащането на прегледи и образни изследвания, болничен
престой на ищцата в МБАЛ „Св.А.“ АД В. и в УМБАЛ „Света М.“ ЕАД, както и други
рехабилитационни процедури.
Че представените по дело касови бележки удостоверяват покупки на стоки и услуги
направени именно от ищцата се установява и от факта, че тези първични счетоводни
документи са в нейно държане, доколкото дори обичайната житейска логика сочи, че
единствено страните по съответната покупко-продажба имат законово право и задължение
да издадат, съответно да получат екземпляр от тях.
На следващо място вещото лице изрично в неоспореното заключение на СМЕ е
посочило, че визираните разходи са в пряка връзка с проведеното лечение от ищцата.
Следователно доказаните от ищцата имуществени вреди са произтекли в пряка
причинно-следствена връзка с деликта от 27.05.2020 г. и подлежат на репариране в пълния
заявен размер от 3669,60 лв., поради което искът за неимуществени вреди следва да се
уважи изцяло.
7
Предвид уважаване на главната претенция следва да се уважи и акцесорната за
законната лихва върху главницата за имуществени вреди, считано от датата на предявяване
на исковата молба - 09.07.2021 г. до окончателното ѝ изплащане.
Според чл. 84, ал. 3 от ЗЗД при непозволено увреждане лицето, причинило
увреждането, е в забава и без покана, т.е. от момента на настъпването на вредите. Поради
това от момента, в който ищцата е сторила всеки от визираните по-горе разходи на обща
стойност 3669,60 лв., от този момент ответникът дължи и законната лихва за забава върху
сумата на обезщетението за имуществени вреди (чл. 86, ал. 1 от ЗЗД). Следователно
общината отговаря и за законната лихва за забава върху дължимото обезщетение за
имуществени вреди до подаване на исковата молба – 08.07.2021 г. За определяне на размера
на обезщетението за забава съдът използва публично достъпен онлайн лихвен калкулатор
(http://nraapp03.nra.bg/web_interest/start_int.jsp), с помощта на който и предвид датата на
извършване на всеки от разходите от ищцата, видна от съответния касов бон съдът изчисли,
че обезщетението за забава до 08.07.2021 г. възлиза на 396,10 лв., с оглед на което и
отчитайки диспозитивното начало в процеса, искът за обезщетение за забава върху
главницата за имуществени вреди следва да се уважи в пълния претендиран размер от 396,08
лв.
Предвид изхода на спора, на ищцата следва да бъдат присъдени поисканите и
доказани разноски в общ размер на 2176,78 лв., от които 676,78 лв. за заплатената държавна
такса, 500,00 лв. за внесен депозит за СМЕ и 1100,00 лв. за заплатено в брой адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община В., ЕИК *, с адрес: гр. В., бул. „О.пр. п.“ № * ДА ЗАПЛАТИ на
М. К. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. В., бул. „М. Л.“ № *, сумата от сумата от 12000,00
лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
психически болки и страдания претърпени вследствие на падане на 27.05.2020 г. в
необезопасено и необозначено препятствие на пазар „Централен“ - гр. В., ведно със
законната лихва върху главницата , считано от датата на деликта - 27.05.2020 г. до
окончателното ѝ изплащане, сумата от 3669,60 лв., представляваща претърпени
имуществени вреди представляващи разходи за лечение - процедури, прегледи и
медикаменти, ведно със законната лихва върху главницата за имуществени вреди ,
считано от датата на предявяване на исковата молба - 09.07.2021 г. до окончателното ѝ
изплащане, както и сумата от 396,08 лв., представляваща мораторна лихва от датата на
извършване на всеки един от разходите за имуществени вреди до 08.07.2021 г., на основание
чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Община В., ЕИК *, с адрес: гр. В., бул. „О.п. п.“ № * ДА ЗАПЛАТИ на
М. К. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. В., бул. „М. Л.“ № *, сумата от 2176,78 лв.,
представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
8