Определение по дело №623/2015 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 4363
Дата: 23 декември 2015 г.
Съдия: Мила Йорданова Колева
Дело: 20153100900623
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 20 април 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 Номер ….………. /……..12.2015 г, град Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на  двадесет и трети декември през две хиляди и петнадесета година, в състав:

 

СЪДИЯ: МИЛА КОЛЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията

търговско дело номер 623 по описа за 2015 год.

за да се произнесе взе предвид следното:              

 

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК.

 

По делото е постъпила молба с вх. № 34787/20.11.2015 г. от адв. И.Д. ВАК, като процесуален представител на ищците по делото, с която е поискано да бъде изменено постановеното по делото решение № 830/09.11.2015 г. в частта му за разноските, с която ищците са осъдени да заплатят на В.В. сумата от 5030,00 лв. разноски по делото. Искането се мотивира с това, че съгласно ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, за да бъда присъдени съдебни разноски за адвокатско възнаграждение, трябва да бъдат представени доказателства, че са заплатени. В с.з. на 09.10.2015 г. процесуалният представител на евентуалния ответник В.В. е представил договор за правна защита и съдействие от 11.05.2015 г., като процесуалният представител на ищците е оспорил авторството и съдържанието на този документ, поради това, че той не е подписан от В.В. и не е изплатено записаното адвокатско възнаграждение в размер над 5000,00 лв Самият договор не е на предвидените от АК – Варна и осигурявани от нея бланки. С оглед на това оспорване и липсата на каквито и да са действия на процесуалния представител на ответника за доказване автентичността и съдържанието на документа, процесуалният представител на ищците счита, че не е доказано заплащането на адвокатски хонорар по делото, поради което и такъв не следва да бъде присъждан.

Молбата е постъпила в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, като другата страна е подала отговор в срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, с който е изразила становище, че молбата е неоснователна.

Разгледано по същество, искането по чл. 248 от ГПК е неоснователно и трябва да бъде оставено без уважение по следните съображения:

С постановеното по делото решение № 830/09.11.2015 г., с оглед изхода на делото и в съответствие с направеното искане за присъждане на разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищците са осъдени да заплатят на евентуалния ответник В.К.В. сумата от 5030,00 лв. разноски по делото за адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие от 11.05.2015 г. /л. 103/ и списък на разноските по чл. 80 от ГПК /л. 104/.

Искането за изменение на решението в частта за разноските се основава на направено оспорване на пълномощното на явилия се в съдебното заседание процесуален представител на евентуалния ответник В.В.. Оспорено е съдържанието на пълномощното, както и това, че същото е подписано от евентуалния ответник. В пълномощното е отбелязано, че уговореното адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство по делото е в размер на 5030,00 лв. и че сумата е заплатена. Поради това в частта, с която е отбелязано, че сумата е заплатена, договорът за правна помощ има характера на разписка и удостоверява извършеното плащане. Без значение е дали подписът е положен от евентуалния ответник, доколкото, за да има характера на разписка, пълномощното следва да е подписано от лицето, на което се дължи адвокатското възнаграждение, т.е. на процесуалния представител, което в случая е налице. Що се отнася до това, че пълномощното не е подписано от евентуалния ответник, това е порок, който би довел до липса на представителна власт. Този порок обаче ще се отрази само на отношенията между евентуалния ответник и процесуалния му представител, поради което няма да засегне права на ищците. За това ищците не могат да се позовават на този порок. Що се касае до твърдението, че пълномощното не е на предвидените от АК – Варна и осигурявани от нея бланки, то това не се отразява на действителността, доколкото законът изисква само писмена форма за действителност.

По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице предпоставките за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските така, както е поискано с молбата, поради което и същата следва да бъде оставена без уважение.

Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :       

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 34787/20.11.2015 г. от адв. И.Д. ВАК, като процесуален представител на ищците Р.А.Ш., А.О.Л., родена на *** г., чрез своя баща и законен представител О.В.Л. и В.А.Б., роден на *** г. чрез своя баща  законен представител А. Е.Б., всичките граждани на Руската Федерация, с която е поискано да бъде изменено постановеното по делото решение № 830/09.11.2015 г. в частта му за разноските, с която ищците са осъдени да заплатят на В.К.В., ЕГН: **********,***, сумата от 5 030,00 лв. разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                    СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: