№ 57
гр. Варна, 13.03.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Росица Сл. Станчева
Ирена Н. Петкова
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
Сложи за разглеждане докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно
гражданско дело № 20243000500509 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:42 часа се явиха:
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
ВЪЗЗИВНИЦИТЕ:
ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, редовно призована
чрез Апелативна прокуратура – Варна, явява се прокурор Р.Г..
Н. З. Ф., редовно призована, не се явява, не се представлява.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила молба вх. № 1819/11.03.2025г. от
процесуалния представител на въззивницата адв. Е. Ф., с която моли да бъде
даден ход на делото в нейно отсъствие, поддържа подадените от нея въззивни
жалби, оспорва жалбата на Прокуратурата на РБ и изразява становище по
съществото на спора. Претендира разноски за въззивното производство.
Представя и моли да бъде прието ново доказателство- постановление от
30.09.2024г. по ДП № II-048/1999г. по опис на ВОП – София. Прилага за
сведение решение № 672/12.11.2024г. по гр. д. № 3020/2023г. по опис на ВКС
на РБ.
ПРОКУРОР Г.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
1
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНИТЕ ЖАЛБИ
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по въззивни
жалби и на двете страни по спора, предмет на постановеното по гр. д. №
621/2023г. по описа на ОС – Добрич решение № 117/30.04.2024г., допълнено
по реда на чл.250 ГПК с решение № 171/19.06.2024г.
Прокуратурата на Република България обжалва решението от
30.04.2024г. в частта, в която е осъдена да заплати на Н. З. Ф., ЕГН
**********, сумата от 12 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от нарушаване правото за разглеждане и
приключване в разумен срок на сл. д. № 1/1991г., преобразувано в ДП № 780-
11/1998г. по описа на ВОП – София, а сега ДП № 11-048/1999г., за периода от
образуване на делото през м. януари 1991г. до 07.09.2023г., на основание чл.2б
ЗОДОВ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на иска – 07.09.2023г. до окончателното й изплащане.
В жалбата и подадено в срок допълнение с вх. № 3202/15.05.2024г. се
излагат оплаквания за произнасяне по недопустим иск поради липса на
процесуална легитимация за ищцата да предяви настоящата искова претенция.
Оспорванията в останалата част са досежно направените от
първоинстанционния съд изводи за наличието на предпоставките за
ангажиране отговорността на държавата чрез ПРБ, евентуално за
прекомерност на присъденото обезщетение. Сочи се, че не е разграничено
какво обезщетение се присъжда за евентуално претърпени вреди лично от
ищцата и какво за вредите, претендирани от нея като един от наследниците на
А.А.Ф., не са отчетени фактическата и правна сложност на наказателното
производство, липсата на доказателства за това, че ищцата е претърпяла
твърдените неимуществени вреди и относимите критерии по чл.52 ЗЗД.
Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на решението в тази
му част и отхвърляне на исковата претенция, евентуално за присъждане на
обезщетение в по-нисък размер.
Ищцата Н. З. Ф., чрез процесуалния си представител, обжалва
постановените от първостепенния съд решение № 117/30.04.2024г. в частта, в
която е отхвърлена исковата й претенция за горницата над присъденото
обезщетение от 12 000 лева до предявения размер от 120 000 лева и решение
2
№ 171/19.06.2024г., в частта в която е отхвърлена претенцията й за заплащане
на законната лихва върху главницата за периода от 07.09.2020г. до 06.09.2023г.
В жалбата й с вх. № 3407/23.05.2024г., идентична с жалба с вх. № 3408
от същата дата, с която се оспорва основното решение от 30.04.2024г., са
наведени оплаквания за необоснованост и липса на изложени мотиви защо
съдът приема, че искът й за горницата над сумата от 12 000 лева е
неоснователен. Твърди се, че не са обсъдени всички наведени от нея доводи
относно претендирания размер, както и относимата съдебна практика на
ЕСПЧ. Излага подробни аргументи по съществото на спора. Иска се отмяна и
уважаване на предявения иск изцяло.
С жалбата срещу допълнителното решение № 171/19.06.2024г. се
оспорва изводът на първоинстанционния съд относно началния момент на
дължимото обезщетение за забава. По изложени доводи счита, че същият е
направен в противоречие с материалния закон и стандартите на ЕСПЧ. С
оглед на това се претендира отмяна на решението в тази му част и присъждане
на законна лихва, считано от 07.09.2020г.
В срока по чл.263 ГПК не са постъпили отговори от страните по
подадена от насрещната страна въззивна жалба.
Страните не са направили искания по доказателствата.
ПРОКУРОР Г.: Нямам възражения по доклада. Поддържам въззивната
жалба. Оспорвам въззивната жалба на насрещната страна. По представените с
молбата за даване ход на делото, подадена от адв. Ф., писмени доказателства -
не възразявам същите да бъдат приложени. Няма да соча доказателства.
СЪДЪТ по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото представеното с
молба вх. № 1819/11.03.2025г. заверено копие от постановление № PRB2024-
*********/30.09.2024г. по ДП № II-048/1999г. по опис на ВОП – София.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО
ПРОКУРОР Г.: Уважаеми апелативни съдии, поддържам подадената от
3
Окръжна прокуратура – Добрич въззивна жалба относно неправилност на
решението на Окръжен съд – Добрич в частта за присъденото обезщетение за
неимуществени вреди като единствено не го поддържам относно
възражението за липса на процесуална и материална легитимация на ищцата
за водене на това дело. Оспорвам подадената въззивна жалба от страна на
ищцата Н. Ф. като считам, че решението на Добричкия окръжен съд е
неправилно в частта за присъденото обезщетение за неимуществени вреди тъй
като по реда на чл. 2б от ЗОДОВ се дължи обезщетение само за вредите, които
са пряка и непосредствена последица от бавното правораздаване и развитие,
неразумно бавни действия на правозащитните органи, а не се търси
обезщетение за вреди от престъплението, каквото всъщност е направено с
въззивната жалба на Н. Ф.. Считам, че искането за увеличаване на размера на
присъденото от Окръжен съд – Добрич обезщетение е неоснователно тъй като
не са доказани в този обем претърпените от ищцата вреди в резултат на това
бавно правораздаване от страна на разследващите органи. Считам, че в случая
не са ангажирани такива доказателства за действително претърпени
неимуществени вреди извън обичайните, които да са пряк и непосредствен
резултат от нарушението тъй като безспорно това дело се отличава с правна и
фактическа сложност, нямащо аналог в съвременната история. Касае се за
пострадали 446 граждани, живущи преимуществено в Турция, част от тях са
починали, наследниците встъпват в техните права, като и представеното с
настоящото съдебно производство доказателство допълнително сочи на нужда
от действия, които са за разследване на допълнителни престъпления, така че
преценявайки размера на обезщетението съда извършва и преценка за
сложността на делото от правна и фактическа страна, както и за действията на
органите и на страните по това дело във връзка с развитието на това
производство, поради което считам, че от страна на Н. Ф. не са доказани в този
размер претендираните от нея вреди и присъденото обезщетение се явява
завишено в тази част. Отделно от това поддържам изложеното във въззивната
жалба на Окръжна прокуратура – Добрич, че това обезщетение по отношение
на тази ищца е определено глобално, а именно като наследник на починалия
наследодател, който е пряк пострадал от престъплението, за което се води това
дело, но служебно известно на съдилищата и посочено включително и в
решението на Окръжен съд – Добрич е, че останалите двама наследници на
починалия наследодател също са предявили такива претенции и им е
4
присъдено такова обезщетение, поради което в решението на Добричкия
окръжен съд не става ясно как е определено това обезщетение – дали то е
глобално за всичките наследници и на ищцата в качеството й както на пряка,
така и на непряк пострадал от това престъпление. Считам, че възражението в
тази част на въззивната жалба е основателно и решението следва да бъде
отменено, и да бъде намалено присъденото обезщетение поради недоказаност
на тези претендирани вреди, извън обичайните, които са характерни и при
други такива идентични производства. Считам, че представената практика на
ЕСПЧ и претендираното обезщетение, сочейки такава европейска практика, е
неотносимо към настоящия спор тъй като този случай се преценява конкретно
за всяко отделно производство, в конкретния казус се извършва отделна
преценка на релевантните обстоятелства. Моля в този смисъл за Вашият
съдебен акт.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
Съдебното заседание приключи в 9.47 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5