№ 774
гр. София , 25.08.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ в закрито
заседание на двадесет и пети август, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Даниела Борисова
Членове:Милен М.
Кристина Гюрова
като разгледа докладваното от Кристина Гюрова Въззивно частно
наказателно дело № 20211100603322 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХII НПК, вр. с чл. 249, ал. 3 НПК.
Образувано е по частна жалба, с вх. № 21037763/28.06.2021 г., подадена от адв. Б.М.,
защитник на подсъдимия И.Й.А.., срещу определение от 21.06.2021 г., постановено в
открито съдебно заседание по НОХД № 2447/2021 г. по описа на Софийски районен съд,
Наказателно отделение, 97 състав, с което е оставено без уважение искането на адв. М. за
прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на Софийска районна
прокуратура за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното
определение. Посочва се, че в досъдебното производство са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване правата на обвиняемия.
Твърди се, че в обвинителния акт се съдържат непълноти и неясноти, които могат да доведат
до неправилно изясняване на фактическата обстановка по делото и нарушават правото на
защита на обвиняемото лице. Поддържа се, че в обвинителния акт е следвало да бъде
посочена сумата, за която се твърди да е предаден процесният лек автомобил, датата, на
която се е осъществило това предаване, както и да се уточни в какво качество се твърди
свидетелят С. да е предоставил на обвиняемия инкриминираната вещ. Излага се, че
посочването в обвинението единствено на обстоятелството, че автомобилът е бил
предоставен възмездно на обвиняемия, без конкретизация на какво основание е бил
предаден, сумата, за която е бил предоставен, датата, на която това се е случило, и
качеството на лицето, което му го е преотстъпило, препятства упражняването на правото на
защита на обвиняемото лице. В този смисъл се поддържа, че неправилно първостепенният
съд е приел, че на досъдебната фаза не са допуснати отстраними съществени процесуални
1
нарушения, които да са довели до ограничаване правото на защита на обвиняемото лице, а
обвинителният акт е ясен. Предвид това, се моли обжалваното определение да бъде
отменено, а делото върнато на прокуратурата за отстраняване на допуснатите процесуални
нарушения.
Препис от частната жалба е изпратен и връчен на СРП. Не са депозирани писмени
възражения.
Софийски градски съд, след като се запозна с доводите в частната жалба и
доказателствата по делото, намира от фактическа страна следното:
Обвиняемият И.Й.А.. е бил привлечен в това качество с постановление от 16.12.2020
г., връчено му на 13.01.2021 г., за това че в периода 28.04 - 05.05.2015 г., в гр. София,
противозаконно присвоил чужда движима вещ – лек автомобил, марка „Хонда“, модел „Це
Ер - Ве“, с рег. № ****** и номер на рама SHSRD97605U004552, собственост на „Б.Р.А К.“
(със сегашно наименование „А.Т. и Логистика“) ООД, гр. София, ЕИК ****, на стойност
9 975.00 (девет хиляди деветстотин седемдесет и пет) лв., която вещ деецът владеел -
престъпление по чл. 206, ал. 1 НК.
Производството по НОХД № 2447/2021 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 97
състав, е образувано по внесен в Софийски районен съд обвинителен акт против И.Й.А.. за
това, че в периода 28.04 - 05.05.2015 г., в гр. София, противозаконно присвоил чужда
движима вещ – лек автомобил, марка „Хонда“, модел „Це Ер - Ве“, с рег. № ****** и номер
на рама SHSRD97605U004552, собственост на „Б.Р.А К.“ (със сегашно наименование „А.Т.
и Логистика“) ООД, гр. София, ЕИК ****, на стойност 9 975.00 (девет хиляди деветстотин
седемдесет и пет) лв., която вещ деецът владеел - престъпление по чл. 206, ал. 1 НК.
С определение от 21.06.2021 г., предмет на обжалване в настоящото производство,
първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на адв. М. за прекратяване на
съдебното производство и връщане на делото на Софийска районна прокуратура за
отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът е
приел, че на досъдебното производство не са допуснати отстраними съществени
процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване правото на защита на
обвиняемото лице, по смисъла на чл. 249, ал. 4, т. 1 и т. 2 НПК, а обвинителният акт
отговаря на изискванията на чл. 246, ал. 2 НПК и на установения в TP № 2-2002-ОСНК на
ВКС минимален задължителен стандарт. Счел е, че обвинителният акт не е неясен, тъй като
в него са посочени дата и място на извършване на деянието, фактите, които обуславят
съставомерността на деянието, като са описани и всички елементи на твърдяното
престъпление, качеството на лицето предало инкриминираната вещ, а също и какво
задължение е поел подсъдимият спрямо инкриминирания автомобил. Първостепенният съд е
посочил, че не е съществено непосочването в обвинителния акт на датата, на която лекият
автомобил е предаден на подсъдимия, тъй като от обвинението става ясно коя е датата, на
която е осъществено деянието, предмет на обвинителния акт. Мотивирал е и, че и пропускът
2
да се посочи в какво се изразява възмездното предаване на вещта също не е съществен.
Изложил е още, че сочените от защитата твърдения за липса на доказателства дали
предалият вещта е встъпил в правата на собственика, в правата на съдружник, дали същият е
бил управител, дали е имал право да предоставя фирмено имущество, дали са изпращани
покани за връщане на вещта, са въпроси, които ще се изясняват в хода на съдебното
следствие чрез събиране на доказателства в тази насока, като липсата на доказателства за
обстоятелства по делото не представлява процесуално нарушение и не е основание за
връщане на делото на прокурора.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира следното от
правна страна:
Частната жалба е подадена от процесуално-легитимирана страна, в срока по чл. 342,
ал. 1 НПК, в надлежна писмена форма, срещу подлежащ на обжалване акт, съгласно чл. 249,
ал. 3 НПК, поради което въззивният състав я намира за допустима.
Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Аргументите на съда в тази
насока са следните:
Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 2002 г. на ВКС, ОСНК, чрез обвинителния
акт прокурорът развива в пълнота своята обвинителна теза пред решаващия съдебен орган.
Главното предназначение на обвинителния акт е да формулира така обвинението, че да
определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието
на обвиняемия в него и по този начин да се поставят основните рамки на процеса на
доказване и осъществяване на правото на защита. В обстоятелствената част на
обвинителния акт прокурорът задължително трябва да посочи фактите, които обуславят
съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му, като
непосочването им съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, което при
всяко положение води до ограничаване на правата на бъдещите страни в съдебното
производство.
Настоящата съдебна инстанция намира за правилна, обоснована и законосъобразна
констатацията на съдията-докладчик от първостепенния съд, че при изготвяне на
обвинителния акт не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи
правото на защита на обвиняемия. Въззивният съдебен състав се солидаризира със
становището, залегнало в атакуваното определение, че внесеният от СРП обвинителен акт е
годен да очертае фактическите и правни рамки на едно евентуално съдебно производство.
В конкретния случай, правилно съдията-докладчик е приел, че обвинителният акт
отговаря на изискванията на чл. 246, ал. 2 НПК и на установения в TP № 2/2002 г. на ОСНК
на ВКС минимален задължителен стандарт, и не е неясен. Въззивната инстанция споделя
изводите на първоинстанционния съд, и намира, че обвинението е ясно, конкретно, не
съдържа непълноти и неясноти, и дава възможност на привлеченото към наказателна
отговорност лице да разбере в извършването на какво престъпление е обвинен и да
организира защитата си. Обвинението е формулирано от СРП по начин, по който предметът
на доказване е ясно и непротиворечиво очертан. В обстоятелствената част на обвинителния
акт са посочени всички необходими факти, които обуславят съставомерността на деянието и
участието на подсъдимия в осъществяването му, като са индивидуализирани датата и
мястото на извършване на деянието, формата на изпълнителното деяние и конкретният акт
на противозаконно имуществено разпореждане с инкриминираната вещ, който се твърди да
е осъществен. По отношение на релевираното от жалбоподателя оплакване, че в
3
обвинителния акт не е посочена датата, на която се твърди инкриминираният лек автомобил
да е предаден на подсъдимия, въззивният съд, подобно на първия, намира, че в така
изготвеното обвинение в достатъчна степен е индивидуализирано времето на извършване на
деянието. От една страна, в обстоятелствената част на обвинителния акт, прокурорът е
посочил, че преотстъпването за възмездно ползване на процесния лек автомобил от страна
на свидетеля Н. С. в полза на подсъдимия А., се е осъществило в периода след смъртта на
лицето Л. С. /17.08.2011 г./ и преди дата 28.04.2015 г., следователно определен е времеви
интервал, през който се твърди да е извършено предаването на МПС. Наред с това, от
изложеното в обстоятелствената част и диспозитива на обвинението става ясно, че като
време на извършване на процесното деяние прокуратурата е възприела периода 28.04.2015 г.
– 05.05.2015 г., тоест период хронологически следващ във времето този, през който се сочи
да е предаден автомобилът. В този смисъл, обвинението е ясно, недвусмислено и не
затруднява подсъдимия да разбере датата, на която се твърди да е осъществено деянието и
да изгради адекватна защита срещу него.
Що се отнася до довода на защитата, че в обвинителния акт било отразено
единствено, че инкриминираният лек автомобил е бил предоставен на подсъдимия за
възмездно ползване, но липсвала конкретизация за размера на сумата, за която е бил
преотстъпен, както и основание за предаването й, и по този начин не ставало ясно какво
следва да се разбира под „възмездно“ предоставяне, въззивният съд счита, че
обстоятелството, че не е посочена сумата, която следва да се заплаща срещу ползването на
вещта, не прави обвинението неясно и непълно, нито ограничава правото на защита на
обвиняемото лице. Този съдебен състав намира, че при така описаните в обвинителния акт
факти става ясно, че предоставянето на въпросния лек автомобил на подсъдимия е
осъществено въз основа на неформална договорка, постигната между него и свидетеля Н. С.
за възмездното му ползване срещу насрещна престация за заплащането на определена
парична сума за това ползване. В тази връзка и както правилно е мотивирал и СРС,
пропускът да се посочи в какво се изразява възмездното предаване на вещта и отбелязването
в обвинението на размера на дължимата за ползването на автомобила сума, не е съществен,
тъй като всички елементи от съставомерността на деянието по чл. 206, ал. 1 НК,
включително и стойността на инкриминираната вещ, са описани в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Неоснователно е и възражението на защитата, че от обвинението не става ясно в
какво качество свидетелят Н. С. е предоставил за възмездно ползване на подсъдимия А.
инкриминираната вещ. В обстоятелствената част на обвинителния акт е посочено в какво
качество свидетелят Н. С. е предал на подсъдимия А. инкриминираната вещ, а именно: като
наследник на починалия Л. С., на когото приживе процесният автомобил е бил предоставен
за възмездно ползване от представител на собственика „Б.Р.А К.“ ООД. Отразен е и
времевият период, през който това се е случило, обстоятелството, че автомобилът се
преотстъпва на подсъдимия за възмездното му ползване, както и задължението, което
последният е поел - да влезе в контакт с представител на дружеството-собственик на
въпросното МПС, за да сключи договор за покупко-продажба, посредством който да му бъде
прехвърлена собствеността върху имота.
На последно място и досежно възражението на защитата, че в кориците на делото не
се съдържат доказателства какво качество има лицето предало на подсъдимия
инкриминираната вещ, и дали това лице е встъпило в правата на собственика, в правата на
съдружник, дали същият е бил управител, дали е имал право да предоставя фирмено
имущество, дали са изпращани покани за връщане на вещта, въззивният съд, подобно на
първата съдебна инстанция, счита, че това са въпроси, които следва да бъдат изяснени в
съдебната фаза на наказателния процес. Дали за фактите по обвинителния акт са събрани
4
необходимите доказателства е въпрос по съществото на делото, който следва да се изясни в
съдебната фаза на наказателния процес. Ето защо е правилна констатацията на съдията-
докладчик, че липсата на доказателства за обстоятелства по делото не представлява
процесуално нарушение и не е основание за връщане на делото на прокурора. В допълнение
въззивният съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че няма никаква пречка, ако
защитата претендира събирането на определени доказателства, каквито доводи са наведени,
да направи искане за събирането им в съдебното производство, което е централно и
представлява същинската фаза на наказателния процес.
В заключение следва да се посочи, че така внесеният обвинителен акт дава
достатъчно ясна и непротиворечива представа какво е обвинението и съответно
подсъдимият може да осъществи пълноценно правото си на защита, с оглед на което
законосъобразно първостепенният съд е приел, че на досъдебното производство не са
допуснати отстраними съществени процесуални нарушения, които да са довели до
ограничаване правото на защита на привлеченото към наказателна отговорност лице, и
съответно не са налице основания за прекратяване на съдебното производство.
По изложените съображения СГС намира, че обжалваното определение е правилно и
законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Софийски градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 21.06.2021 г., постановено в открито съдебно
заседание по НОХД № 2447/2021 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно
отделение, 97 състав, с което е оставено без уважение искането на адв. М. за прекратяване
на съдебното производство и връщане на делото на Софийска районна прокуратура за
отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5