О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.
С., 08.09.2017 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, VІ ТО, 5
състав, в открито заседание на пети септември две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ РАЙКИНСКА
разгледа
докладваното от съдия Райкинска т. д. № 4631
по описа за 2015 година, и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 692 ТЗ.
Образувано е
по възражения срещу списъците с приетите и неприетите от синдика на "Е.Ю."
АД, ЕИК *******, (наричано по-долу Длъжника) вземания на кредиторите, предявени
в срока по чл. 685, ал.1 ТЗ и в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ.
С решение от
31.03.2017 г. е обявена неплатежоспособността на длъжника „Е.Ю.“ АД, определена
е началната й дата, открито е производство по несъстоятелност и е назначен
временен синдик, на основание чл. 630, ал. 1 ТЗ. Същото е обявено в търговския
регистър на 04.04.2017 г.
В изпълнение
на правомощията си, синдикът е изготвил списъците по чл. 686 от ТЗ на приетите и неприетите
предявени вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, които са обявени в
търговския регистър на 02.06.2017 г.
Впоследствие са изготвени и списъците на
приетите и неприетите вземания, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ, които
са обявени в търговския регистър на 10.07.2017 г.
В срока по
чл. 690, ал. 1 ТЗ са постъпили възражения от кредитори срещу списъците на приети и
неприети вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ и в срока по чл. 688,
ал. 1 ТЗ, по които
своевременно и в срока по чл. 690, ал. 2 ТЗ са постъпили становища от синдика.
Възраженията са разгледани в открито съдебно заседание на 05.09.2017 г.
Относно производството.
Съгласно разпоредбата на чл. 685 от ТЗ, кредиторите на
неплатежоспособния длъжник предявяват вземанията си писмено пред съда по
несъстоятелността в срок от един месец, считано от вписването на решението за
откриване на производството по несъстоятелност, или в случая този срок е
изтекъл на 04.05.2017 г.
Съгласно чл. 688, ал. 1 ТЗ, вземане, което е предявено след
срока по чл. 685,
ал. 1, но не по-късно от два месеца
от изтичането му, се вписва в списъка на предявените вземания и се приема по
предвидения от закона ред. След изтичането на този срок вземания, възникнали до
датата на откриване на производството по несъстоятелност не могат да се
предявяват.
В молбата за
предявяване на вземането кредиторите трябва да са посочили всички факти, от
които претендират да произтича тяхното вземане, а ако съществуват две и повече
групи факти, всяка от които формира отделно основание на вземането (напр.
договор, а евентуално неоснователно обогатяване), кредиторът е длъжен да ги посочи
при условия на евентуалност. В противен случай преклудиращият ефект на
сроковете за предявяване на вземанията ще бъде пречка за последващото им
предявяване. Недопустимо е кредиторът да навежда едва във възражението си по
списъците ново фактическо основание на своето вземане, незаявено в сроковете по
чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл. 688, ал. 1 ТЗ. Както синдикът, така и съдът са
обвързани и разглеждат предявеното вземане само при заявеното от кредитора
основание.
Синдикът
разглежда предявените вземания в 7-дневен срок от изтичане на срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, съотв. – чл. 688, ал.
1 ТЗ и ги включва в списък на приетите
вземания, списък на неприетите вземания, както и списък на вземанията по чл. 687 от ТЗ - тези на работниците и
служителите, както и тези, установени с влязъл в сила акт за установяване на
публично вземане. Вземанията се предявяват пред съда, но компетентен да се
произнесе по тях е синдикът, като впоследствие, по постъпило възражение от
кредитор или от длъжника, съдът упражнява контрол върху списъците, за което се
провежда производството по чл. 692 от ТЗ. Процесуално легитимиран да
депозира възражение е само кредитор, който е предявил вземане, независимо в кой
списък е включено то, както и длъжника.
Съдът
разглежда възраженията в открито съдебно заседание с призоваване на синдика,
длъжника и възразилия кредитор, а ако се възразява по прието вземане на друг
кредитор – и кредитора, чието вземане се оспорва.
Съдът
одобрява списъка на приетите вземания след като разгледа възраженията. На
изрично одобрение подлежат само списъка на приетите вземания и списъка на
служебно вписаните вземания (по аргумент от заглавието на чл. 692 ТЗ – „Списък
на приетите вземания“ и ал. 1 на тази норма, според която съдът одобрява
списъка на приетите и служебно вписаните вземания), тъй като целта на
производството е да се установят кредиторите на длъжника, а това са именно
тези, които са включени в списъка на приетите вземания. При преценката си дали
едно вземане следва да бъде включено, съответно изключено от списъка на
приетите вземания съдът изхожда само от събраните писмени доказателства.
Вписванията в търговските книги на длъжника имат доказателствено значение по
отношение вземанията по чл. 687 ТЗ, тъй като именно въз основа на тях синдикът
изготвя списъка на служебно вписаните вземания. По отношение на останалите
вземания търговските книги имат само спомагателно значение, тъй като тези
вземания подлежат на предявяване и доказване с писмени доказателства.
Производството
по разглеждане на възраженията от съда няма за цел да установи със сила на
пресъдено нещо предявените вземания, а само да установи вероятното им
съществуване, когато от събраните писмени доказателства и преценката им от
външна страна може да обоснове извод, че вземанията са валидно възникнали и няма данни да са
погасени. В това производство на кредитора не могат да се противопоставят и да
се доказват оспорвания и възражения,
типични за исковото производство (по отношение истинността на представените
писмени доказателства, липсата или опорочаването волята на договарящите,
привидност в съглашенията и др.), освен ако същите не могат да бъдат установени
въз основа на външна оценка на събраните доказателства. Целта на този междинен
етап е да се установят онези вземания, които са или безспорни, или за чието
съществуване има убедителни писмени доказателства, като не са налице
основателни съмнения относно възникването или погасяването им. Ако такива са
налице, то съдът следва да отхвърли възражението, като спорът се пренася в
исковото производство по чл. 694, ал. 1 ТЗ, където може да бъде разрешен със
сила на пресъдено нещо, при използване всички доказателствени и защитни
средства по ГПК, допустими във всяко исково производство. Аргумент за
посочените особености на производството по чл. 692 ТЗ е изискването на чл. 686, ал. 1, т.1 от ТЗ в молбата за
предявяване на вземането да бъде посочено само основанието и размера на
вземането, страните по материално-правното отношение и наличието или липсата на
обезпечения и привилегии, като бъдат представени писмени доказателства за
основанието, размера, обезпеченията и привилегиите.
Следователно, в настоящото производство съдът не следва да
установява окончателно и категорично съществуването на предявените вземания, а
само да формира извод за верността на изводите на синдика въз основа на
събраните писмени доказателства (включително представени в открито съдебно
заседание – така Определение № 1085/30.12.2011 г. по ч.т.д. № 735/2011 г. на
ВКС, II т.о.),
като основание за изключване на вземания от списъка на приетите вземания следва
да бъдат обстоятелства, установени с писмените доказателства, които изключат
възникването или съществуването на вземането, или пък пълната липса на
доказателства за възникване на вземането.
При съобразяване на изложеното, по отделните възражения съдът
намира следното:
Предявено е Възражение вх. № 77745/09.06.2017
г., депозирано от кредитора Д.Х.И., против
списъка на неприетите вземания, обявен в търговския регистър на 02.06.2017 г., в
който е включено предявено вземане с вх. № 60170/05.05.2017 г., изпратено по
пощата на 04.05.2017 г. Вземането е предявено като необезпечено в размер на
49 680.64 лева, представляващо възнаграждение за услуга по граждански
договори за периода 01.09.2014 г. – 30.04.2017 г.
Синдикът
е изразил становище за неоснователност на възражението, тъй като липсват
доказателства за реално извършване на възложената работа. Сочи, че поради липса
на предадена му счетоводна документация на дружеството, не може да установи
дали е осчетоводено такова задължение от дружеството.
В
проведеното на 05.09.2017 г. съдебно заседание възразилият кредитор поддържа. възражението си, а синдикът – становището си за
неговата неоснователност, с допълнителни доводи, че кредиторът е предявил
същото вземане в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ и същото е прието. Длъжникът, чрез
изпълнителния директор, изразява становище за основателност на възражението.
Съдът,
след като разгледа възражението и взе предвид становищата на страните,
съобразно доказателствата по делото, намира следното: Възражението е депозирано
от легитимирано лице, в срока по чл. 690 ТЗ. Разгледано по същество, същото е неоснователно,
предвид следното:
С
молбата за предявяване на вземане кредиторът Д.И. е представил три договора за
възлагане управлението на службата за вътрешен контрол, в качеството му на
ръководител на същата, съотв. от 01.07.2014 г.; 01.07.2015 г. и 01.07.2016 г.
Договорите имат идентично съдържание, като задълженията са свързани с
осъществяване контрол над работата на главния и оперативния счетоводител,
контрол при изготвяне на отчети, инвентаризации, оценка на риска, да следи за
спазването на срокове и извършване регулярни проверки на счетоводната дейност и
документация. Уговорено е месечно възнаграждение в размер на 2000 лева, платимо
до 10-то число на следващия месец по банков път. С възражението са представени
допълнително две покани за плащане, връчени на изпълнителния директор на „Е.Ю.“
Ад съответно на 22.10.2015 г. и 04.05.2017 г., както и справка за дължими суми,
подписана от изпълнителния директор М.Г., според която дружеството дължи на Д. И.
49 680.64 лева по граждански договори за периода 30.09.2014 г. –
30.04.2017 г. Нито към възражението, нито изобщо по делото за несъстоятелност
се намират твърдените от кредитора Д. И. хонорар-сметки, издавани от него на
дружеството, нито в деловодната система се открива такива да са входирани.
Гражданският
договор за възлагане управлението на служба е ненаименован договор, който
съдържа елементи на договор за поръчка. При договорът за поръчка доверителят
възлага на довереника извършването на определени правни действия, които
довереникът се задължава да извърши за сметка на доверителя с грижата на добър
стопанин. Ако е уговорено възнаграждение доверителят дължи да го заплати, но от
своя страна довереникът дължи да уведоми доверителя за извършеното и да му даде
сметка. При липса на изпълнение възнаграждение не се дължи. От събраните
доказателства се установява само, че между Д.И. и „Е.Ю.“ АД е сключен договор,
но не и дали и в кой период Д.И. е изпълнявал възложеното с договора. Прави
впечатление, че въпреки твърдяната липса на плащане той твърди да е продължил
да сключва последващи договори и да работи по тях, което не е житейски
праводоподобно. Не са представени твърдените хонорар-листове, с които
кредиторът е отчитал извършена работа. По делото има данни, че Д.И. е извършвал
дейност като счетоводител на длъжника през януари 2017 г., каквито данни е
изложила вещото лице В.П. във връзка с изготвеното от нея допълнително
заключение на ССЕ в производството по чл. 625 ТЗ. Доколкото не може да се
установи, че Д.И. действително е извършвал работата, която му е била възложена,
то не може да се приеме и, че му се дължи възнаграждение за нея. Възражението
му следва да бъде оставено без уважение като неоснователно.
Предявено е Възражение вх. № 77746/09.06.2017
г., депозирано от кредитора В.А.М.
против списъка на неприетите вземания, обявен в търговския регистър на
02.06.2017 г., в който е включено предявено вземане с вх. № 60229/05.05.2017 г.,
изпратено по пощата на 04.05.2017 г. Вземането е предявено като необезпечено в
размер на 24 840.19 лева, представляващо възнаграждение за предоставени
счетоводни услуги по граждански договори за периода 01.09.2014 г. – 30.04.2017
г.
Синдикът
е изразил становище за неоснователност на възражението, тъй като липсват
доказателства за реално извършване на възложената работа. Сочи, че поради липса
на предадена му счетоводна документация на дружеството, не може да установи
дали е осчетоводено такова задължение от дружеството.
В
проведеното на 05.09.2017 г. съдебно заседание възразилият кредитор поддържа. възражението си, а синдикът – становището си за
неговата неоснователност, с допълнителни доводи, че кредиторът е предявил
същото вземане в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ и същото е прието. Длъжникът, чрез
изпълнителния директор, изразява становище за основателност на възражението.
Съдът,
след като разгледа възражението и взе предвид становищата на страните,
съобразно доказателствата по делото, намира следното: Възражението е депозирано
от легитимирано лице, в срока по чл. 690 ТЗ. Разгледано по същество, същото е неоснователно,
предвид следното:
С
молбата за предявяване на вземане кредиторът В.М. е представил три граждански
договора за изпълнение на счетоводни дейност, съотв. от 01.07.2014 г.;
01.07.2015 г. и 01.07.2016 г. Договорите имат идентично съдържание, като
задълженията са свързани с оформяне на документи, свързани с финансовата
дейност, обработка на счетоводни документи, съставяне на извлечения и справки,
изготвяне на оборотни ведомости, участие в комисии при инвентаризация,
съставяне на копия от документи, да упражнява вътрешнофинансов контрол в кръга
на задълженията си. Уговорено е месечно възнаграждение в размер на 1000 лева,
платимо до 10-то число на следващия месец по банков път. С възражението са
представени допълнително две платежни нареждания от 22.12.2015 г. и от
23.12.2015 г., с които са му заплатени възнаграждения по хонорар за месеците
10.,11. И 12.2015 г., както и две покани за плащане, връчени на изпълнителния
директор на „Е.Ю.“ Ад съответно на 22.10.2015 г. и 04.05.2017 г. Представена е
и справка за дължими суми, подписана от изпълнителния директор М.Г., според
която дружеството дължи на В.М. 24 840.19 лева по граждански договори за периода 30.09.2014
г. – 30.04.2017 г. Нито към възражението, нито изобщо по делото за
несъстоятелност се намират твърдените от кредитора В.М. хонорар-сметки,
издавани от него на дружеството, нито в деловодната система се открива такива
да са входирани.
Гражданският
договор за извършване на счетоводни дейности е ненаименован договор, който
съдържа елементи на договор за изработка. При договорът за изработка възложителят
възлага, а изпълнителят приема да извърши нещо на свой риск, срещу възнаграждение.Възнаграждение
се дължи за резултата от възложената работа, освен ако неизпълнението се дължи
на причина, за която възложителят отговаря. При липса на изпълнение по причина,
за която изпълнителят отговаря, възнаграждение не се дължи. От събраните
доказателства се установява само, че между В.М. и „Е.Ю.“ АД е сключен договор,
но не и дали в целия договорен период В.М. е изпълнявал възложеното с договора.
Установява се плащане за три месеца, което обаче не доказва извършена работа в
останалия период. Прави впечатление, че въпреки твърдяната липса на плащане В.М.
твърди да е продължил да сключва последващи договори и да работи по тях, което
не е житейски праводоподобно. Не са представени твърдените хонорар-листове, с
които кредиторът е отчитал извършена работа. По делото има данни, че Д.И. е
извършвал дейност като счетоводител на длъжника през януари 2017 г., каквито
данни е изложила вещото лице В.П. във връзка с изготвеното от нея допълнително
заключение на ССЕ в производството по чл. 625 ТЗ, но няма данни В. Милчовски да
е извършвал такива. Доколкото не може да се установи, че В. Милчовски
действително е извършвал работата, която му е била възложена, то не може да се
приеме и, че му се дължи възнаграждение за нея. Възражението му следва да бъде
оставено без уважение като неоснователно.
Предявено е Възражение вх. № 77748/09.06.2017
г., депозирано от кредитора З.Д.М.
против списъка на неприетите вземания, обявен в търговския регистър на
02.06.2017 г., в който е включено предявено вземане с вх. № 60165/05.05.2017
г., изпратено по пощата на 04.05.2017 г. Вземането е предявено като
необезпечено в размер на 54 100 лева, представляващо възнаграждение за цялостно
счетоводно обслужване на фирмата по граждански договори за периода 01.09.2014
г. – 30.04.2017 г.
Синдикът
е изразил становище за неоснователност на възражението, тъй като липсват
доказателства за реално извършване на възложената работа. Сочи, че поради липса
на предадена му счетоводна документация на дружеството, не може да установи
дали е осчетоводено такова задължение от дружеството.
В
проведеното на 05.09.2017 г. съдебно заседание възразилият кредитор поддържа. възражението си, а синдикът – становището си за
неговата неоснователност. Длъжникът, чрез изпълнителния директор, изразява
становище за основателност на възражението.
Съдът,
след като разгледа възражението и взе предвид становищата на страните,
съобразно доказателствата по делото, намира следното: Възражението е депозирано
от легитимирано лице, в срока по чл. 690 ТЗ. Разгледано по същество, същото е неоснователно,
предвид следното:
С
молбата за предявяване на вземане кредиторът З.М. е представила три граждански
договора за счетоводна дейност, съотв.
от 01.07.2014 г.; 01.07.2015 г. и 01.07.2016 г. Договорите имат идентично
съдържание, като задълженията са свързани с редовно и качествено водене на
счетоводството. Уговорено е месечно възнаграждение в размер на 2000 лева,
платимо до 10-то число на следващия месец по банков път. С възражението са
представени допълнително две платежни нареждания от 22.12.2015 г. и от
23.12.2015 г., с които са му заплатени възнаграждения по хонорар за месеците
10.,11. и 12.2015 г., както и две покани за плащане, връчени на изпълнителния
директор на „Е.Ю.“ Ад съответно на 22.10.2015 г. и 04.05.2017 г. Представена е
и справка за дължими суми, подписана от изпълнителния директор М.Г., според
която дружеството дължи на З.М. 54 100 лева
по граждански договори за периода 30.09.2014 г. – 30.04.2017 г. Нито към
възражението, нито изобщо по делото за несъстоятелност се намират твърдените от
кредитора З.М. хонорар-сметки, издавани от него на дружеството, нито в
деловодната система се открива такива да са входирани.
Гражданският
договор за извършване на счетоводни дейности е ненаименован договор, който съдържа
елементи на договор за изработка. При договорът за изработка възложителят
възлага, а изпълнителят приема да извърши нещо на свой риск, срещу възнаграждение.Възнаграждение
се дължи за резултата от възложената работа, освен ако неизпълнението се дължи на
причина, за която възложителят отговаря. При липса на изпълнение по причина, за
която изпълнителят отговаря, възнаграждение не се дължи. От събраните
доказателства се установява само, че между З.М. и „Е.Ю.“ АД е сключен договор,
но не и дали в целия договорен период З.М. е изпълнявала възложеното с
договора. Установява се плащане за три месеца, което обаче не доказва извършена
работа в останалия период. Прави впечатление, че въпреки твърдяната липса на
плащане З.М. твърди да е продължил да сключва последващи договори и да работи
по тях, което не е житейски праводоподобно. Не са представени твърдените
хонорар-листове, с които кредиторът е отчитал извършена работа. По делото има
данни, че Д.И. е извършвал дейност като счетоводител на длъжника през януари
2017 г., каквито данни е изложила вещото лице В.П. във връзка с изготвеното от
нея допълнително заключение на ССЕ в производството по чл. 625 ТЗ, но няма
данни З.М. да е извършвала такива. Доколкото не може да се установи, че З.М.
действително е извършвала работата, която й е била възложена, то не може да се
приеме и, че й се дължи възнаграждение за нея. Възражението й следва да бъде
оставено без уважение като неоснователно.
Предявено е Възражение вх. № 77750/09.06.2017 г., депозирано от кредитора М.Г. против списъка на неприетите вземания, обявен в
търговския регистър на 02.06.2017 г., в който е включено предявено вземане с
вх. № 60220/05.05.2017 г., изпратено по пощата на 04.05.2017 г. Вземането е
предявено като необезпечено в размер на 1 089 754.21 лева, от които
850 310 53 лева главница и 239 443.68 лева лихви. Посочено е, че
вземането произтича от предоставени заемни средства на „Е.Ю.“ АД в периода
29.01.2015 г. – 03.06.2016 г.
Предявено
е и необезпечено вземане в размер на 75 891.63 лева, за които е посочено,
че представляват платени от кредитора разходи на дружеството. Вземанията били
осчетоводени от длъжника по сметки 422/1 и 422/2. С молбата за предявяване на
вземане са представени извлечения от посочените сметки, подписани от М.Г. в
качеството му на представляващ „Е.Ю.“ АД.
С
депозираното възражение кредиторът допълнително е посочил, че в качеството си на физическо
лице е финансирал дейността на дружеството „Е.Ю.“ АД с предоставени от него
заемни средства, които са били предмет на редица сключени договори за заем
между него като заемодател и „Е.Ю.“ АД като заемател. Голяма част от
предоставените от него заемни средства били върнати надлежно и в срок от
заемодателя, но една част останали непогасени.
Така в периода 09.0Е2015г. - 03.06.2016г. от негова
страна като заемодател били предоставени заемни средства по нарочно сключени
договори за заем, голяма част от които останали непогасени от заемателя „Е.Ю.“
АД, а именно:
Договор за заем от 09.01.2015г. за сумата от 1 092 лв.;
Договор за заем от 29.01.2015г. за сумата от 10 000 лв.;
Договор за заем от 25.06.2015 г. за сумата от 34 940 лв.;
Договор за заем от 03.08.2015 г. за сумата от 1 250 лв.;
Договор за заем от 07.09.2015 г. за сумата от 302 670
Евро /591 971.07 лв.;
Договор за заем от 01.10.2015 г. за сумата от 3 009.67
лв.;
Договор за заем от 01.12.2015 г. за сумата от 5 520 лв.;
Договор за заем от 04.01.2016 г. за сумата от 1 710 лв.;
Договор за заем от 01.02.2016 г. за сумата от 7 700 лв.;
Договор за заем от 08.03.2016 г. за сумата от 619.97 лв.;
Договор за заем от 07.04.2016 г. за сумата от 4 750 лв.;
Договор за заем от 03.06.2016 г. за сумата от 12 310 лв.
По-голяма част от сумите по горецитираните договори за
заем били преведени по банков път на заемателя „Е.Ю.“ АД. Кредиторът твърди, че
падежите по всички договори за заем са настъпили и вземанията му са изискуеми.
По някои от договорите получил частични плащания като остатъкът за плащане по
всеки от договорите е следният:
По Договор за заем от 09.01.2015 г. цялата главница - 1
092 лв.;
По Договор за заем от 29.01.2015 г. остатъкът главница -
9 238.64 лв.;
По Договор за заем от 25.06.2015 г. цялата главница - 34
940 лв.;
По Договор за заем от 03.08.2015 г. цялата главница - 1
250 лв.;
По Договор за заем от 07.09.2015 г. остатък главница 277
670 Евро /или 543 075.32 лв.;
По Договор за заем от 01.10.2015 г. цялата главница - 3
009.67 лв.;
По Договор за заем от 01.12.2015 г. цялата главница - 5
520 лв.;
По Договор за заем от 04.01.2016 г. цялата главница - 1
710 лв.;
По Договор за заем от 01.02.2016г. цялата главница - 7
700 лв.;
По Договор за заем от 08.03.2016 г. цялата главница -
619.97 лв.; По Договор за заем от 07.04.2016г. цялата главница - 4 750 лв.;
По Договор за заем от 03.06.2016 г. цялата главница - 12
310 лв.
Също така на 13.03.2015 г. било сключено тристранно
споразумение между М.Г. като физическо лице, „Е.“ АД и „Е.Ю.“ АД, по силата на
което вземане на „Е.“ АД към „Е.Ю.“ АД при определени условия било придобито от
него, в резултат на което „Е.Ю.“ АД дължали на кредитора 695 259 лева. По
този договор непогасеният остатък бил в размер на 225 094.93 лева.
Общият размер на главницата бил в размер на
850 310.53 лева, а начислената съобразно договорите лихва – в размер на
239 443.68 лева.
Отново поддържа, че като физическо лице е заплатил от
свое име разходи на „Е.Ю.“ АД в размер на 75 891.63 лева, които
претендира.
Синдикът
е изразил становище за неоснователност на възражението, тъй като всички
договори са подписвани за всички страни от М.Г., който договарял сам със себе
си; липсвали протоколи от СД за сключване на договорите, не било изпълнено
изискването по чл. 33 от Наредба № 2 т
17.09.2003 г. на КФН, според който текст на всяко тримесечие дружеството „Е.“
АД, на което “Е.Ю.“ АД се явява дъщерно дружество, е било длъжно да декларира
заемните договори които сключва, както и тези на дъщерните си дружества, но
след справка в КФН синдикът установил, че такива заеми не са декларирани.
Липсвала и счетоводна документация. Всичко това будело основателно съмнение за
антидатиране на договорите, както и относно реалното предаване на сумите по
тях, тъй като приложената банкова документация отразявала плащания на
най-различни основания – вноска, наем, захранване на сметка, заем.
В
проведеното на 05.09.2017 г. съдебно заседание възразилият кредитор поддържа. възражението си, а синдикът – становището си за
неговата неоснователност. Длъжникът, чрез изпълнителния директор, изразява
становище за основателност на възражението.
Съдът,
след като разгледа възражението и взе предвид становищата на страните,
съобразно доказателствата по делото, намира следното: Възражението е депозирано
от легитимирано лице, в срока по чл. 690 ТЗ. Разгледано по същество, същото е
частично основателно, предвид следното:
Кредиторът
М.Г. е предявил вземания на основание заемно правоотношение с „Е.Ю.“ АД в размер на 850 310.53 лева – главница и
договорна лихва в размер на 239 443.68 лева, както и вземане на основание неоснователно
обогатяване в размер на 75 891.63 лева.
За да възникне вземане на заемодателя към заемателя за
връщане на заемната сума, необходимо е да се установи най-напред, че
заемодателят е предал на заемателя договорената заемна сума. Не е достатъчно
страните да договорят отпускането на заем, необходимо е заемната сума да бъде
реално предадена, тъй като договорът за заем е реален договор и се счита
сключен с предаване на сумата. На следващо място следва да е настъпил
уговорения между страните падеж, а ако такъв не е уговорен, заемодателят да е
поканил заемателя да плати.
От
представените с възражението писмени доказателства се установява, че описаните
в него договори за заем са подписани между М.Г. като заемодател и „Е.Ю.“ АД
като заемател. От приложените писмени доказателства – извлечения от сметка и
ПКО обаче се установява предаване на заемна сума само по някои от договорите.
Към Договор за заем
от 09.01.2015 г. за сумата от 1 092 лв. са представени квитанции към РКО за направени
вноски на касата на „Б.С.“ АД от М.Г. в периода 13.01.2015 г. – 07.12.2015 г.,
които вноски са в общ размер на 1092 лева. Макар в договора да е посочено, че
заемната сума се предава на „Б.С.“ АД, от представените квитанции не личи
направените вноски да са по договора за заем, още повече, че заемната сума е
трябвало да бъде предадена до 31.01.2015 г. Това вземане е недоказано, поради
което по отношение на него възражението е неоснователно.
Към Договор за заем
от 29.01.2015 г. за сумата от 10 000 лв. е представено извлечение от сметка при „Б.П.“ АД,
от което е видно, че на 30.01.2015 г. на М.Г. е върнат заем в размер на
7 952 лева, а от отчет по сметка при „Ю.Б.“ АД е видно, че на 01.04.2016
г. е върнат заем на М.Г. в размер на 450 лева. Дори да приемем, че така
върнатите заемни средства са по договора от 29.01.2015 г., липсват
доказателства, че заемодателят е предал остатъка до 10 000 лева, съотв. –
не може да се обоснове извод, че от „Е.Ю.“ АД се дължи този остатък. Това
вземане е недоказано, поради което по отношение на него възражението е
неоснователно.
По Договор за заем
от 25.06.2015 г. за сумата от 34 940 лв. са представени четири извлечения от сметка при „Б.П.“
АД, от които е видно, че на 02.06.2015 г. М.Г. е направил вноска по заем в
размер на 29 970 лева, а на 13.06.2015 г. е внесъл още 4 395 лева. На
същата дата са му върнати 22001 лева. На 27.07.2015 г. той е внесъл като заем
сумата 510 лева, а на 30.07.2915 г. още 30 лева. Или общо до 31.07.2015 г.,
която дата е крайният срок за предаване на заемната сума той е предал реално
сумата 34 905 лева. Падежът за връщане на сумата е три години, но съгласно
нормата на чл. 617, ал. 1 ТЗ всички вземания към длъжника стават изискуеми от
датата на решението за откриване производство по несъстоятелност. Върху сумата
34 905 лева се дължи договорна лихва съобразно условията на договора (5.5%
годишна лихва) в размер на 3 357 лева за периода до 31.03.2017 г. Следователно,
доказано е вземане на кредитора по този договор в размер на 38 262 лева, платимо в реда по т. 10 на
чл. 722, ал. 1 ТЗ.
По Договор за заем
от 03.08.2015 г. за сумата от 1 250 лв. са представени осчетоводени от „Б.П.“ АД две вносни
бележки, видно от които М.Г. е внесъл по
сметка на „Е.Ю.“ АД съответно на 04.08.2015 г. 800 лева като заем, а на
26.08.2015 г. 450 лева като заем. Върху сумата 1 250 лева се дължи договорна
лихва съобразно условията на договора (5.5% годишна лихва) в размер на 107 лева
за периода до 31.03.2017 г. Вземането е доказано до размер на 1 357 лева и е изискуемо при
условията на чл. 617, ал. 1 ТЗ, платимо в реда по т. 10 на чл. 722, ал. 1 ТЗ.
По Договор за заем
от 07.09.2015 г. за сумата от 302 670 Евро / 591 971.07 лева са представени извлечения и
отчети по сметка за сметки на „Е.Ю.“ АД от различни банки, но от тях се
установява като заем от М.Г. да са дадени само 1 872.12 лева. Други 910
лева са внесени от него като захранване на сметка, но от посоченото основание
не може да се приеме, че основанието е заемно правоотношение. Останалите
доказателства установяват заемни правоотношения с трети лица. Доколкото
внесената в заем сума е съвсем различна от посочената в договора от 07.09.2015
г., то не може да се направи извод и че същата е дадена именно по този договор.
Това вземане е недоказано, поради което по отношение на него възражението е
неоснователно.
По Договор за заем
от 01.10.2015 г. за сумата от 3 009.67 лв. са представени извлечения от сметка, от които се
установява, че на 01.10.2015 г. М.Г. е внесъл по сметка на „Е.Ю.“ АД в заем
сумата 2 800 лева, а на 03.11.2015 г. – 30 лева. Дължимата договорна лихва
в размер на 5.5% годишно върху тази сума към 31.03.2017 г. е в размер на 220
лева. Или, доказано е вземане в размер на 3050
лева, изискуемо при условията на чл. 617, ал. 1 ТЗ, платимо в реда по т. 10 на чл. 722 ТЗ.
По Договор за заем
от 01.12.2015г.
за сумата от 5 520 лв. е представена квитанция към ПКО от 23.12.2015 г., видно
от която на тази дата е получен заем от М.Г. в размер на 5500 лева. Дължимата
договорна лихва в размер на 5.5% годишно върху тази сума към 31.03.2017 г. е в
размер на 327.71 лева. Това вземане
е изцяло доказано, изискуемо е при условията на чл. 617, ал. 1 ТЗ и е платимо в
реда по т. 10 на чл. 722 ТЗ.
По Договор за заем
от 04.01.2016 г. за сумата от 1 710 лв. е представена квитанция за изплащане в заем на
сумата 1000 лева на „Е.Ю.“ АД. Представена е и втора квитанция за 710 лева, но
същата е предадена като вноска на „Б.С.“ АД, като не може да се заключи, че
същата е по посочения договор за заем. Върху сумата 1000 лева се дължи
договорна лихва според условията на договора в размер на 59 лева. Това вземане
е доказано до размер на 1059 лева,
изискуемо е при условията на чл. 617, ал. 1 ТЗ и е платимо в реда по т. 10 на
чл. 722 ТЗ.
По Договор за заем
от 01.02.2016 г. за сумата от 7 700 лв. не са представени писмени доказателства, които да
установяват предаване на заемна сума в посочения размер, поради което вземането
е недоказано.
По Договор за заем
от 08.03.2016 г. за сумата от 619.97 лв. са представени доказателства за предадени на
09.03.2016 г. 610.21 лева в заем на „Е.Ю.“ АД. Върху сумата 610.21 лева се дължи договорна лихва според
условията *** договора в размер на 36.36 лева Това вземане е доказано до размер
на 646.57 лева, изискуемо е при
условията на чл. 617, ал. 1 ТЗ и е платимо в реда по т. 10 на чл. 722 ТЗ.
По Договор за заем
от 07.04.2016 г. за сумата от 4 750 лв. са представени извлечения от банкова сметка на „Е.Ю.“
АД, от които като дадени в заем се установяват само 2000 лева. От М.Г. са
внесени и други суми, но основанията на вноските не сочат на заемно
правоотношение. Върху сумата 2000 лева се дължи договорна лихва според
условията на договора към 31.03.2017 г. в размер на 110 лева. Това вземане е
доказано до размер на 2 110 лева,
изискуемо е при условията на чл. 617, ал. 1 ТЗ и е платимо в реда по т. 10 на
чл. 722 ТЗ.
По Договор за заем
от 03.06.2016 г. за сумата от 12 310 лв. са представени извлечения от сметка на „Е.Ю.“ АД,
от които е видно, че на 03.06.2016 г. е получен заем от М.Г. в размер на
6 100 лева, а на 06.06.2016 г. 6 200 лева. Върху сумата 12 300 лева
се дължи договорна лихва според условията на договора към 31.03.2017 г. в
размер на 507 лева. Това вземане е доказано до размер на 12 807 лева, изискуемо е при условията на чл. 617, ал. 1 ТЗ и е
платимо в реда по т. 10 на чл. 722 ТЗ.
С
възражението е представено и тристранно споразумение от 13.03.2015 г.,
подписано между „Е.“ АД, М.Г. и „Е.Ю.“ АД, според което М.Г. е придобил вземане
срещу „Е.Ю.“ АД в размер на 695 258.80 лева, произтичащо от погасяване от
негова страна на задължение на „Е.Ю.“ АД към „Е.“ АД в същия размер чрез
прехвърляне на акции. Посоченото вземане не е от заемно правоотношение и не е
предявено с молбата вх. № 60 220/05.05.2017 г. може да се приеме, че
същото е предявено едва на 09.06.2017 г., в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ, но
съдът не може да го разглежда преди синдикът да се е произнесъл по него с
включването му в списъка на приетите или неприетите вземания. Това вземане е недоказано,
поради което по отношение на него възражението е неоснователно.
Предявено е Възражение вх. № 77749/09.06.2017
г., депозирано от длъжника, против
списъка на приетите вземания, обявен в търговския регистър на 02.06.2017 г., в
който е включено предявено вземане с вх. № 57153/28.04.2017 г. на кредитора „М.“
ООД. Приетите вземания са следните: а) вземане в размер н а406 187.79 лева
по сключен между кредитора и длъжника договор за наем от 14.04.2011 г. за
периода април 2014 г. – 18.11.2014 г., ведно с лихви за забава за периода
05.04.2014 г. – 18.11.2014 г. в размер на 65 805.31 лева; б) вземане в
размер на 1 111 830.81 лева на преждеотдадени под наем офис
помещения, считано от 19.11.2014 г. до 28.09.2016 г., ведно с договорни лихви
за забава за периода 19.11.2014 г. до 18.04.2017 г. в размер на 106 353.60
лева; в) вземане в размер на 158 355.03 лева, представляващо неустойка за
прекратяване на договор за наем от 14.04.2011 г., ведно с дължимите лихви за
забава за периода 19.11.2014 г. –
18.04.2017 г. в размер на 195 045.51 лева; г) вземане в общ размер на
41 784.44 лева, представляващи съдебни разноски по т.д. № 589/2015 г. на
VІ-21 състав на СГС и следващите съдебни инстанции; д) вземания в общ размер на
15 117.81 лева, представляващи разноски, сторени в изпълнително
производство по изп.д. № 20168510403569 на ЧСИ Мариян Петков; е) вземане в
размер на 53 791 лева – съдебни разноски по т.д. № 4632/2015 г. на VІ-4
състав на СГС; ж) вземане в размер на 28 800 лева – съдебни разноски по
т.д. № 7703/2015 г. на СГС, VІ-7 състав и з) вземане в размер на 70 466
лева – съдебни разноски по т.д. № 4631/2015 г. на СГС, VІ-5 състав.
Длъжникът
е възразил, че приетите вземания, свързани с договор за наем, са недоказани и
са спорни, като същите не са съдебно установени. По отношение на приетите
вземания за съдебни разноски твърди, че същите са недоказани. Твърди още, че е
извършено прихващане между разноски за подобрения, направени от „Е.Ю.“ АД в
наетия имот с вземането за наемна цена, поради което е останало задължение в
размер само на 50 000 лева. В момента било висящо съдебно производство по
иск на „Е.Ю.“ АД срещу „М.“ ООД за направените разноски за подобрения. Сочи
още, че вземанията по а), б), в) и частично по г) са предявени и в
производството по несъстоятелност на „Е.“ АД и са приети там. Ако тези вземания
бъдат приети и в настоящото производство, то би се получило двойно
удовлетворяване на „М.“ ООД.
Синдикът
е изразил становище за неоснователност на възражението. В проведеното на
05.09.2017 г. съдебно заседание възразилият длъжник поддържа. възражението си, а синдикът – становището си за
неговата неоснователност. Кредиторът „М.“ ООД изразява подробно становище за неоснователност
на възражението.
Съдът,
след като разгледа възражението и взе предвид становищата на страните,
съобразно доказателствата по делото, намира следното: Възражението е депозирано
от легитимирано лице, в срока по чл. 690 ТЗ. Разгледано по същество, същото е
частично основателно, предвид следното:
Установява
се от представения от кредитора договор за наем от 14.04.2011 г., сключен между
„М.“ ООД – наемодател и „Е.“ АД – наемател, че с него наемодателят е
предоставил на наемателя за временно ползване наета площ, представляваща офис
помещения „А“ и „Б“ на четвърти етаж с наемна площ, вкл. общи площи от
сградата, 1 217 кв.м., както и пет паркоместа в подземния гараж, ниво -1№
42, 43, 44, 45 и 46. Наемателят се е задължил да ползва наетата площ като офиси
за осъществяване на дейността си. Срокът на договора е пет години от
предаването на имота. Уговорена е наемна цена в размер на 12 евро на кв.м. без
ДДС и 55 евро за подземно паркомясто на месец без ДДС, или сума в размер на
14 879 евро на месец без ДДС. За първите две години от наемния период е
предоставена отстъпка от 45%. Уговорена е по-голяма отстъпка при авансово предплащане
за една година. Посочено е, че наемната цена се дължи авансово до 5-то число на
всеки месец. Уговорено е при забава да се начислява лихва в размер на
тримесечния Либор плюс 7 пункта, която ще се начислява от шестия ден на
забавата до извършване на плащането. В чл. 5.1 е уговорено, че в началото на
всяка година ще бъде извършвано индексиране на наемната цена в зависимост от
изменения на хармонизирания индекс на потребителските цени на ЕС за Еврозоната
за последния месец на предходната година, публикуван в Евростат, по изрично
посочена формула. В чл. 6.1. от договора е уговорено, че наемателят ще заплаща
режийните разноски, които наемодателят е направил с цел осигуряване правилното
функциониране и управление на имота, съобразно съотношението на наетата площ и
общата надземна наемна площ на сградата (за почистване, охрана и поправки,
поддръжка на зелени площи, отопление, осветление и климатик, водоснабдяване и
канализация, както и електрическа енергия в общите части, управление на
сградата, застраховки, сметоизвозване. Уговорено е, че разноските за централно
отопление ще се пресмятат в съотношение към общата отдадена под наем площ на
сградата. Режийните са платими авансово, заедно с наема. Авансово се заплащат
режийни разноски в размер на 3 евро на кв.м. без ДДС, а веднъж годишно, след
получаване на всички сметки, наемателят съпоставя платеното с действителните
разходи и ще намалява или увеличава съответно първото следващо плащане по
режийните разноски за изравняване, като не може да има доплащане с повече от
10% от начисленото. В чл. 8.2. е уговорено, че наемателят не може да преотдава
под наем имота или да прехвърля правата си по договора без съгласието на
наемодателя. Наемодателят е дал предварително съгласие за преотдаване под наем
на лица, в които наемателят има повече от 25% от капитала. Наемателят остава
отговорен за изпълнение на задълженията по договора и при преотдаване на имота
под наем. В чл. 9 от договора за наем е уговорено, че наемателят може да
променя вътрешната подредба на наетата площ и да провежда довършителни работи
до степен, необходима за упражняване на обичайната му стопанска дейност при
определени условия и на собствени разноски. Според чл. 10.9 от договора при
прекратяването му, ако има модификации, промени или други предмети в наетата
площ, същите преминават в собственост на наемателя без допълнително заплащане.
В чл. 12 от договора са уговорени случаите на съществено неизпълнение на
договора, представляващи основание за прекратяването му от наемодателя, сред
които са и неплащане на наемна цена или други задължения за повече от два
месеца
Наетият
имот е предаден на 01.12.2011 г., видно от представения приемо-предавателен
протокол.
На
23.07.2014 г. е подписан Анекс № 2 към договора за наем между „М.“ ООД, „Е.“ АД
и „Е.Ю.“ АД, с който трите страни са се съгласили, че считано от 01.08.2014 г.
„Е.Ю.“ АД встъпва и замества „Е.“ АД в договора за наем като носител на всички
права и задължения по него, включително и заплащане на непогасените до
01.08.2014 г. задължения по договора за наем, а „Е.“ АД се освобождава от тези
задължения, но ще отговаря за задълженията вече като поръчител, солидарно с
новия наемател.
С
нотариална покана от 21.07.2014 г., връчена на „Е.“ АД на 29.07.2014 г. чрез
нотариус Ц.С., кредиторът е поканил посоченото дружество да заплати свое
просрочено задължение по процесния договор за наем в размер на 179 325.56
лева, в двуседмичен срок от поканата, с предупреждение, че в противен случай
договорът за наем ще бъде развален и ще бъдат начислени неустойки.
С
нотариална покана от 04.09.2014 г., връчена на „Е.“ АД на 23.09.2014 г. е отговорено на претенциите за заплащане на
подобрения, че според договора за наем, чл. 9.7. от него, същите са за сметка
на наемателя и ако останат в наетия имот, собствеността върху тях преминава без
допълнително заплащане. Отново е отправена покана за заплащане на просрочените
задължения с предупреждение, че наемодателят може да упражни правото си да
развали наемния договор.
С
нотариална покана от 06.11.2014 г. до двете дружества „Е.“ АД и „Е.Ю.“ АД,
връчена им на 07.11.2014 г. чрез нотариус Ц.С., е отправена покана за заплащане
на просрочена и дължима сума по договора за наем към края на м. октомври 2014 г.
в размер на 359 762.51 лева и изпратени по-рано нотариални покани за
плащане – на 29.07.2014 г. и на 23.09.2014 г., е направено изявление за
разваляне на договора за наем, ако до десет дни от получаване на поканата не
бъдат погасени задълженията. При настъпване ефекта на развалянето, молителят е
отправил и покана до двете дружества – солидарни длъжници да заплатят
130 469.51 лева – неустойка за неизпълнение по чл. 12.2. от договора за
наем. Отправена е покана за предаване на имота след разваляне в състоянието, в
което е получен, а ако наемателят желая да остави нещо в него, е отправена
покана за съгласуване какво наемодателят би се съгласил да остане в имота.
Кредиторът
е представил по делото фактурите, по които твърди, че ответникът не е направил
плащане на задължения за наем и режийни разноски.
От
така представените доказателства се установява, че между „М.“ ООД и „Е.“ Ад е
подписан валиден договор за наем и наетият имот е предаден за ползване, а с
подписването на Анекс от 23.07.2014 г. към договора за наем е осъществена
субективна новация на страната на наемателя, като е прекратено наемното
правоотношение с „Е.“ АД и е възникнало такова с „Е.Ю.“ АД. Новият наемател е
поел включително задължение да погаси неизплатените парични задължения на „Е.“
АД. Длъжникът, чиято е тежестта да установи, че е изпълнявал точно задълженията
си по договора, включително да заплаща в срок наемна цена и режийни разноски,
не е ангажирал доказателства за това обстоятелство.Той и не твърди да е плащал,
но твърди, че е имал вземане срещу наемателя за направени ремонти и подобрения
в наетия имот, наложени от необходимостта същият да бъде приведен в
съответствие с целта, за която е нает и с това вземане е извършено прихващане.
Съгласно чл. 103 ЗЗД обаче, за да настъпят материалноправните последици на
прихващането, необходимо е двете насрещни задължения да са ликвидни и
изискуеми. В случая не е налице изискването за ликвидност, тъй като вземането
за подобрения е спорно – самият длъжник сочи, че същото е предмет на съдебен
спор. Насрещните претенции на ответника са неоснователни и предвид уговорките
на страните по наемния договор, че наемателят извършва преустройства и ремонти
за своя сметка, като същите остават в собственост на наемодателя без заплащане.
Не на последно място следва да се отбележи и това, че представената фактура за
стойност на ремонтни работи и подобрения е издадена от „Е.“ АД, а не от
ответника, като липсват каквито и да е твърдения или доказателства това вземане
да е прехвърлено на „Е.Ю.“ АД. Предвид изложеното, не е било налице основание
за неплащане на наемните вноски поради наличие на насрещно вземане, с което
ответникът да е искал да направи прихващане със свое вземане – такова насрещно
вземане не се и установява към момента.
Следователно,
установява се вземане на кредитора „М.“ ООД по договора за наем за наемни
вноски и режийни разноски за периода от април 2014 г. насетне. В договора за
наем страните са приели, че неплащането на задълженията в срок по-дълъг от два
месеца е значително неизпълнение с оглед интереса на кредитора, поради което
още през м. юни 2014 г. за него е възникнало потестативно право да развали
договора поради неизпълнение задълженията за месец април 2014 г. Това право е
надлежно упражнено след даване на допълнителен подходящ срок за изпълнение,
изявлението е достигнало до ответника чрез нотариална покана и поради
неизпълнение в допълнително дадения срок развалянето е настъпило на 18.11.2014
г. Не е спорно, че ответникът е продължил да ползва имота, въпреки отправена
покана същият да бъде предаден, като по делото има данни, че държането върху
него е предадено при принудително изпълнение след ноември 2015 г. Следователно,
след разваляне на договора до момента на предаване на имота на наемодателя, наемателят
е дължал да изпълнява всички задължения по договора за наем, включително да
заплаща наемни вноски и режийни разноски, на основание чл. 236 ЗЗД. От
уговорките между страните и при приблизителни пресмятания се установява
вероятната основателност на предявените размери за наемна цена и режийни
разноски за заявения период, както и размера на обезщетението за ползване на
имота след разваляне на договора за наем, и съответните лихви за забава. Следва
да бъде посочено, че лихвата, възникнала до датата на решението за откриване
производство по несъстоятелност – 31.03.2017 г. се удовлетворява в ред 8 по чл.
722, ал. 1 ТЗ, а лихвата, начислена от 01.04.2017 г. насетне – в ред 9 на чл.
722, ал. 1 ТЗ, което не е съобразено нито от кредитора при предявяване на вземането
(вземането за лихва не е посочено по размер за двата периода отделно), нито от
синдика при съставяне списъка на приетите вземания. Този пропуск обаче може да
бъде поправен по-късно при съставяне на сметката за разпределение, където е
важно вземанията да се удовлетворяват съобразно законоустановения техен ред.
Възражението
по отношение предявените от „М.“ ООД вземания за наем, режийни разноски и
обезщетение за ползване на наетия имот след разваляне на договора, ведно с
лихвите, е предвид изложеното неоснователно. Неоснователно е възражението по
отношение предявената и приета неустойка – такава е валидно уговорена в
договора за наем и предвид развалянето му се дължи от „Е.Ю.“ АД в предявения
размер.
Основателно
е обаче възражението относно вземането в
размер на 41 784.44 лева – разноски в производството по т.д. № 589/2015 г.
на СГС, VІ-21 състав и следващите съдебни инстанции. Размерът на тези разноски
зависи от изхода на спора и същите следва да бъдат определени с влязло в сила
решение в съответното производство, по което са направени. Сам кредиторът сочи,
че в момента производството е висящо пред ВКС, т.е., съдебното решение в полза
на кредитора не е влязло в сила, съответно – не е ясно разноски в какъв размер
ще му бъдат присъдени. Предвид изложеното, разноските в размер на
41 784.44 лева следва да бъдат изключени от списъка на приетите вземания,
като същите ще могат да бъдат предявени след влизане в сила на съдебното решение.
Неоснователно
е възражението по отношение направените в изпълнително производство за
принудителен въвод в наетия имот разноски в размер на 15 117.81 лева, тъй
като са представени доказателства за тях, включително удостоверение от ЧСИ, а
съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК разноските са за сметка на длъжника по изпълнението.
Основателно
е възражението по отношение приетите разноски в размер на 53 791 лева,
сторени в производството п от.д. № 4632/2015 г. на СГС, VІ-4 състав. Това е
делото, по което е открито производство по несъстоятелност на дружеството „Е.“
АД и задължено за разноските по него е само това дружество, като ответник по
него, не и трети лица, пък било то и негови дъщерни дружества, каквото е „Е.Ю.“
АД.
Основателно
е възражението по отношение разноските в размер на 28 800 лева, присъдени
на „М.“ ООД в производството по т.д. № 7703/2015 г. на СГС, VІ-7 състав. Макар
да се твърди, че разноски в такъв размер са присъдени на „М.“ ООД,
доказателства за това не са представени, нито пък са представени доказателства
относно това, как е приключило делото. Както бе посочено, съдебните разноски се
дължат от насрещната страна, само ако решението не е в полза на тази насрещна
страна, което се установява само с влязло в сила решение.
Възражението
във връзка с предявените и приети разноски по настоящото дело в производството
по чл. 625 ТЗ е частично основателно. С първоинстанционното решение по делото и
с оглед изхода от спора на „М.“ ООД са присъдени разноски в размер на
31 700 лева по отношение на които възражението е неоснователно.
Основателно е същото по отношение разликата до пълния предявен и приет размер
от 70 466 лева – в него е включено адвокатско възнаграждение за
второинстанционното решение, но такова ще се дължи с оглед изхода от това
производство, а същото все още не е приключило. Неоснователно са включени и
8000 лева, привнесени от „М.“ ООД по реда на чл. 629б ТЗ. Тази сума не подлежи
на удовлетворяване по реда на чл. 722 ТЗ, а по реда на чл. 632а ТЗ, съответно
тя не подлежи на предявяване и приемане. Синдикът е длъжен да я възстанови на
предплатилия я кредитор, когато масата на несъстоятелността се попълни с
достатъчно средства. От списъка на приетите вземания следва да бъде изключена
сума надхвърляща 31 700 лева до предявените 70 466 лева.
Неоснователни
са възраженията на длъжника, че част от разноските предявени в настоящото
производство, са предявени и приети и в друго производство – ако дружествата „Е.“
АД и „Е.Ю.“ АД са осъдени солидарно да ги заплатят, то кредиторът може да търси
пълният им размер от всеки длъжник, до окончателното им погасяване.
Постъпили са и две възражения срещу
списъка на неприетите вземания, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ, обявен в търговския регистър на 10.07.2017 г. Това
са възражение вх. № 102913/02.08.2017 г., депозирано по пощата на 01.08.2017 г.
от Г.Й.Д. и възражение вх. № 102915/02.08.2017 г., депозирано по пощата на
01.08.2017 г. от С.Д.С.. Същите обаче са депозирани извън преклузивния
законоустановен в чл. 690 ТЗ срок – той е изтекъл на 17.07.2017 г., а
възраженията са депозирани на 01.08.2017 г. Предвид изложеното, двете
възражения следва да бъдат оставени без разглеждане като просрочени.
Съобразно изричната норма на чл. 674, ал. 2 ТЗ, следва да
бъде свикано събрание на кредиторите на „Е.Ю.“ АД с дневен ред по чл. 677, т. 8 ТЗ.
Воден от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
І. ИЗМЕНЯ списъка на
приетите вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ от кредиторите на „Е.Ю.“
АД, ***, обявен в търговския регистър на 02.06.2017 г., по
следния начин:
ВКЛЮЧВА в списъка с приети
вземания, обявен в търговския регистър на 02.06.2017 г. следните вземания на кредитора М.Г., роден на *** г. в Република
Гърция, предявени с молба вх. № 60220/05.05.2017 г., по възражение вх.
№ 77750/09.06.2017 г.,:
По Договор за заем от 25.06.2015
г. – необезпечено
вземане за главница в размер на 34 905 лева и договорна лихва в размер на
3 357 лева за периода до 31.03.2017 г., което вземане е платимо в реда по
т. 10 на чл. 722, ал. 1 ТЗ.
По Договор за заем от 03.08.2015
г. необезпечено вземане
за главница в размер на 1250 лева и договорна лихва в размер на 107 лева за
периода до 31.03.2017 г., платимо в реда по т. 10 на чл. 722, ал. 1 ТЗ.
По Договор за заем от 01.10.2015
г. необезпечено вземане
за главница в размер на 2 800 лева и договорна лихва в размер на 220 лева
до 31.03.2017 г, платимо в реда по т. 10
на чл. 722 ТЗ.
По Договор за заем от
01.12.2015г. - необезпечено вземане
за главница в размер на 5500 лева и договорна лихва в размер на 327.71 лева към
31.03.2017 г., платимо в реда по т.
10 на чл. 722 ТЗ.
По Договор за заем от 04.01.2016
г. - необезпечено
вземане за главница в размер на 1000 лева и договорна лихва в размер на 59 лева
до 31.03.2017 г., платимо в реда по т. 10 на чл. 722 ТЗ.
По Договор за заем от 08.03.2016
г. - необезпечено
вземане за главница в размер на 610.21
лева и договорна лихва в размер на 36.36 лева до 31.03.2017 г., платимо в
реда по т. 10 на чл. 722 ТЗ.
По Договор за заем от 07.04.2016
г. - необезпечено вземане за главница в размер на 2000 лева
и договорна лихва в размер на 110 лева до 31.03.2017 г., платимо в реда по т.
10 на чл. 722 ТЗ.
По Договор за заем от 03.06.2016
г. - необезпечено
вземане за главница в размер на 12 300 лева и договорна лихва към 31.03.2017 г.
в размер на 507 лева, платимо в реда по т. 10 на чл. 722 ТЗ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражение вх. № 77750/09.06.2017 г., депозирано от кредитора М.Г. против списъка
на неприетите вземания, обявен в търговския регистър на 02.06.2017 г., в останалата му част.
ИЗКЛЮЧВА от
списъка на приетите вземания, обявен в търговския регистър на 02.06.2017 г., следните вземания на кредитора „М.“ ООД, предявени
с молба вх. № 57153/28.04.2017 г., по възражение вх. № 77749/09.06.2017 г. на
длъжника„Е.Ю.“ АД:
Вземане в
размер на 41 784.44 лева, представляващи съдебни разноски по т.д. №
589/2015 г. на VІ-21 състав на СГС и следващите съдебни инстанции - изцяло;
Вземане в
размер на 53 791 лева – съдебни разноски по т.д. № 4632/2015 г. на VІ-4
състав на СГС - изцяло;
Вземане в
размер на 28 800 лева – съдебни разноски по т.д. № 7703/2015 г. на СГС,
VІ-7 състав - изцяло и
Вземане в
размер над 37 100 лева до пълния предявен размер от 70 466 лева –
съдебни разноски по т.д. № 4631/2015 г. на СГС, VІ-5 състав.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражение вх. № 77749/09.06.2017 г., депозирано от длъжника „Е.Ю.“
АД
против списъка на приетите вземания, обявен в търговския регистър на 02.06.2017
г., в останалата му част.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ Възражение вх. № 77745/09.06.2017 г., депозирано от кредитора Д.Х.И.
– изцяло.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ Възражение вх. № 77746/09.06.2017 г., депозирано от кредитора В.А.М.
– изцяло.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ Възражение вх. № 77748/09.06.2017 г., депозирано от кредитора З.Д.М.
– изцяло.
ОДОБРЯВА ТАКА ИЗМЕНЕНИЯ СПИСЪК НА ПРИЕТИТЕ
ВЗЕМАНИЯ, ОБЯВЕН В ТЪРГОВСКИЯ РЕГИСТЪР НА 02.06.2017 Г.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ възражение вх. № 102913/02.08.2017 г., депозирано по пощата
на 01.08.2017 г. от Г.Й.Д. и възражение вх. № 102915/02.08.2017 г., депозирано
по пощата на 01.08.2017 г. от С.Д.С., срещу списъка на неприетите вземания,
предявени в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ, обявен в търговския регистър на
10.07.2017 г., като просрочени.
ОДОБРЯВА ДОПЪЛНИТЕЛНИЯ СПИСЪК НА ПРИЕТИТЕ
ВЗЕМАНИЯ, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ, ОБЯВЕН В ТЪРГОВСКИЯ РЕГИСТЪР
НА 10.07.2017 Г.
СВИКВА, на основание чл. 674, ал. 2 ТЗ,
СЪБРАНИЕ НА КРЕДИТОРИТЕ НА „Е.Ю.“ АД на 02.11.2017 г. от 15.30 ч., в Съдебната палата в гр. С., бул. „********,
в заседателната зала на VІ-5 състав, с дневен ред по чл. 677, ал. 1, т. 8 ТЗ:
определяне реда и начина за осребряване на имуществото на длъжника, метода и
условията на оценка на имуществото, избор на оценители и определяне на
възнаграждението им.
Определението
не подлежи на обжалване освен в частта, в която е оставено без разглеждане
възражението на Г.Й.Д. и С.Д.С., която част е обжалваема в 7-дневен срок от
съобщението до тези кредитори, пред САС.
ПОКАНАТА
за събранието на кредиторите да се обяви в търговския регистър.
Определението
да се впише в книгата по чл. 634в ТЗ, водена при СГС.
ПРЕПИС
от определението да се изпрати за вписване на Агенцията по вписвания, Търговски
регистър, на основание чл. 692, ал. 5 ТЗ.
СЪДИЯ: