РЕШЕНИЕ
№ 11560
гр. София, 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА Гражданско дело
№ 20211110169053 по описа за 2021 година
взе предвид следното:
Производството е по чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове от
„Топлофикация София“ ЕАД срещу И. М. М., както следва:
иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.150 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) за установяване съществуване на вземане за сумата 3079.38 лева за
доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № 99, находящ се в
гр..........., за периода 01.05.2017г. – 30.04.2020г., както и на сумата 16.81 лева - дялово
разпределение за периода 01.01.2018г. – 30.04.2020г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК до окончателното плащане;
иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.86, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) за установяване съществуване на вземане за сумата
402.81 лева – лихва за забава за върху главницата за топлинна енергия за периода
15.09.2018г. – 15.02.2021г., както и на сумата 2.81 лева – лихва за забава за върху
главницата за дялово разпределение за периода 03.03.2018г. – 15.02.2021г.
Ищецът твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за процесния
топлоснабден имот, като собственик на 1/2 ид.ч. от него, поради което е задължен да
заплати стойността й, което не е сторил. Обосновава правния си интерес от предявяване на
установителните искове с проведено заповедно производство и издадена на „Топлофикация
1
София“ ЕАД заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 12087/2021г. на СРС, 55 състав, срещу
която е постъпило възражение. Претендира разноски.
Ответникът оспорва твърдението, че е потребител на доставената за имота
топлоенергия, като счита, че не е страна по облигационно правоотношение с ищеца.
Оспорва договорните отношения между СЕС и „Техем Сървисис“ ЕООД, както и че това
дружество реално е извършвало дейности по отчет на потребената в жилищната кооперация
топлинна енергия и нейното разпределение. Счита, че лихвите за забава се търсят въз основа
на нищожни клаузи, евентуално че не е изпадал в забава при плащането на такъв
консуматив, тъй като не е получавал покана за плащане, нито фактурите, обективиращи
евентуално задължение към ищеца са били публикувани на интернет страницата на
дружеството. Навежда евентуално възражение за погасяване на вземанията по давност.
Конституираното на страната на ищеца трето лице-помагач „Техем Сървисис“ ЕООД
не изразява становище по делото.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа и правна
страна следното:
Представен е Протокол от 16.08.2002г. от проведено Общо събрание на етажните
собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което е взето
решение за сключване на договор с „Техем Сървисис“ ЕООД за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия. Установява се и че такъв договор е бил
подписан на 16.09.2002г. Решението на ОС на ЕС и договора обвързват собствениците на
обекти в етажната собственост, вкл. правоприемниците, щом като не е налице последващо
решение на ОС на ЕС за отказ от услугата на топлопреносното предприятие, съответно отказ
от услугата дялово разпределение – така и в ТР № 2/2016г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия
в сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Начинът на
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139- чл.148/ и в Наредба №
16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Топлинната енергия за отопление на сграда-
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда-етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти. По делото е представен Договор от 03.06.2020 г. между „Топлофикация
София” ЕАД и „Техем Сървисис“ ЕООД относно обстоятелството, че ищецът и това лице са
валидно обвързани по облигационно правоотношение, касаещо редовно и точно отчитане на
доставената от топлопреносното предприятие енергия в обектите на етажната собственост.
На съда му е служебно известно, че такъв договор е уреждал правоотношението между двете
дружества и преди 03.06.2020г.
Предвид изложеното, съдът намира за доказано, че процесният имот е топлоснабден.
2
Според нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия”. Разпоредбата
императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост
или вещно право на ползване, без да е необходимо изричното писмено приемане на
публично оповестените Общи условия на „Топлофикация София“ ЕАД, регламентиращи
съдържанието на това правоотношение.
Видно от представения по делото договор за продажба на държавен недвижим имот
по реда на НДИ (л.82 от делото), на 28.01.1986г. жилището е било закупено от Маринчо
Киров М. и Виолета Иванова М.а, като идентичността на придобития с процесния имот се
удостоверява с приложено писмо на СО – район „Младост“ от 14.06.2012г. (л.25), сочещо,
че номер на бл...... е идентичен на бл..... в ж.к. „М. – 3“. Видно от удостоверение за
наследници, М. К. М. е починал на 22.02.1993г. като вдовец, поради което собствеността
върху имота е приманала по наследство към децата от брака на Маринчо и Виолета М.и – И.
М. М. и К. М. М.. При зачитане на чл.5 от ЗН правата им в наследството са равни, т.е. всеки
от тях е станал собственик на ½ ид.ч. от жилището по наследство. Именно в качеството си
на собственик на ½ ид.ч. от имота ответникът се явява страна по облигационното
правоотношение с „Топлофикация София“ ЕАД по договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба,
одобрени с Решение на ДКЕВР /чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката/, писменото
приемане на които не е условие за възникване на договорната връзка.
Спори се относно реалното количество доставена за имота топлоенергия и нейната
цена.
Съгласно приетото заключение на съдебно-техническата експертиза, сградата, в
която се намира имота, е с непрекъснато топлоснабдяване през процесния период.
Установено е редовно отчитане на общия топломер в абонатната станция /АС/, както и че
същият е преминавал периодичен метрологичен контрол. Извършените измервания в АС,
начисленията по фактури, дяловото разпределение и остойностяване на потребената
топлинна енергия за имота са в съответствие с нормативните изисквания. Технологичните
разходи на АС са приспаднати за сметка на доставчика на топлинна енергия. Дяловото
разпределение е било извършвано от „Техем Сървисис“ ЕООД. За имота е била потребявана
топлоенергия за битово горещо водоснабдяване за четирима потребители на база, както и за
сградна инсталация.
Видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, размерът на дължимите
суми по пера за целия имот за процесния период е, както следва: 6158.76 лева – главница за
потребена топлинна енергия (ТЕ) за периода 01.05.2017г. – 30.04.2020г., 805.62 лева – лихва
за забава върху нея за периода 15.09.2018г. – 15.02.2021г., 33.62 лева – главница за
осъществено дялово разпределение (ДР) за периода 01.01.2018г. – 30.04.2020г. и 5.62 лева –
лихва за забава върху нея за периода 03.03.2018г. – 15.02.2021г. Съответно, ½ част от тези
3
задължения възлизат на търсените с исковата претенция суми, заявени към ответника И. М.
М..
Задължението за заплащане на този консуматив има периодичен характер и
вземането за него се погасява с изтичането на тригодишна давност – чл.111, б. „в“ ЗЗД и ТР
№ 3/2011г. на ОСГТК на ВКС. В настоящото производството ответната страна е навела
своевременно възражение, че част от вземанията са погасени по давност, което е
основателно. Видно е, че се претендират суми за топлоенергия с начална дата 01.05.2017г., а
заявлението по чл.410 ГПК, което прекъсва давността в случай на положително решение по
иск по чл.422 ГПК, е депозирано на 26.02.2021г. Вземанията с падеж преди 26.02.2018г. се
явяват погасени по давност, тъй като е следвало да бъдат заплатени съгласно ОУ на ищеца в
45-дневен срок от изтичане на месеца, за който се отнасят. Съгласно заключението на
вещото лице счетоводител погасени по давност са следните суми от общото задължение, т.е.
за целия имот: 1234.93 лева – главница за ТЕ и 293.65 лева мораторна лихва върху това
вземане. Така, след приспадане на тези суми, дължими за процесния период от ответника са
следните задължения за ½ част от вземанията за доставена топлоенергия, осъществено
дялово разпределение и мораторни лихви, а именно: 2461.92 лева главница за ТЕ, 255.99
лева мораторна лихва върху нея, 16.81 лева главница за ДР и 2.81 лева мораторна лихва
върху нея.
Търсената главница за дялово разпределение съдът намира, че следва да присъди в
тежест на ответника, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК
до окончателното плащане, тъй като това вземане се явява дължимо на ищеца, който е
овластен да начислява и да събира възнаграждението на фирмата за дялово разпределение,
поради което и плащането, осъществено от потребителя към „Топлофикация София“ ЕАД
не се явява недължимо или платено поради грешка. Що се отнася до мораторната лихва
върху главницата за дялово разпределение, съдът намира, че не подлежи на присъждане.
Съгласно Общите условия на „Топлофикация София“ ЕАД за продажбата на топлинна
енергия за битови нужди, приложими за процесния период (одобрени с решение на КЕВР от
27.06.2016г.), потребената топлоенергия се заплаща на месечни вноски в 45-дневен срок от
изтичане на месеца, за който се отнася съответното задължение (чл.33). Падежът кани
потребителя да погаси задължението си в срока по ОУ, поради което изтичането му го
поставя в забава, без да е небходима покана. В този смисъл, възражението на ответника, че
изискуемост въобще не е настъпила, тъй като няма покана за плащане, съответно няма
публикуване на фактурите на интернет страницата на дружество, каквото задължение ОУ
вече не предвижда, са неоснователни. Това правило на чл.33 ОУ обаче не включва сумите за
главница за дялово разпределение и по аналогия не биха могли ОУ да се отнасят и за това
задължение, т.е. необходима е била покана до потребителя да плати, за да бъде поставен в
забава, за което няма доказателства. Няма данни фактурите, които съдържат това перо да са
били връчвани на ответника, че да имат правната природа на покана за плащане. Предвид
изложеното и с оглед на възражението на ответната страна в тази насока, искът за
присъждане на лихва за забава върху главницата за дялово разпределение се отхвърля, а се
4
присъжда само непогасената по давност лихва за забава върху главницата за потребена
топлинна енергия.
Уместно е да се посочи, че макар вземанията да се основават на общи фактури,
изготвени след годишно изравняване, давността тече по ОУ, а не от датата на издаване на
съответната фактура, тъй като да се приеме обратното означава да се даде възможност на
кредитора сам да изменя началната дата на погасителната давност с издаването на
последващ счетоводен документ, което е недопустимо в правния мир. Вземането за лихва се
основава на валидна клауза от ОУ на топлопреносното предприятие и не е налице основание
да се приеме, че същите са нищожни, още повече, че ответната страна не сочи от какъв
порок произтича твърдяната нищожност.
Възражението на ответната страна, че сумите са били предмет на претенция по заявен
от ответника срещу ищеца отрицателен установителен иск, не се доказва от приложеното
съдебно решение по гр.д.№ 17647/2020г. на СРС, 175 състав, тъй като видно от същото
предмет на изследване е била дължимостта на сума за потребена топлоенергия за периода
01.05.2016г. – 31.01.2017г., което предхожда процесния период.
По разноските
При този изход на спора по делото и доколкото ответникът не е направил разходи по
воденото дело, последният следва да заплати на ищеца сторените от дружеството разноски,
съобразно уважената част от исковата претенция.
Ищецът е направил разходи в общ размер от 798.85 лева, от които 95.04 лева по
ч.гр.д.№ 12087/2021г. на СРС, 55 състав, и 703.81 лева – разноски по настоящото
производство: 103.81 лева държавна такса, 500.00 лева депозити за вещи лица и 100.00 лева
юрисконсултско възнаграждение, дължимо по чл.78, ал.8 ГПК и определено в минимален
размер по Наредбата за заплащане на правната помощ. От тях, в тежест на ответника се
присъжда сумата от 623.83 лева, съобразно уважената част от исковата претенция, от които
74.22 лева по заповедното дело и 549.61 лева в настоящото производство.
Ответникът в производството е бил представляван от адвокат, приел да защитава
интересите му при условията на чл.38 ЗА – безплатно. Ето защо, на пълномощника в
заповедното дело и на процесуалния представител в исковото производство следва да се
присъди възнаграждение за осъществената безплатно правна помощ. Същата се определя в
размер на по 350.00 лева за заповедното, респ. за исковото производство, като на
присъждане подлежи сумата от по 76.68 лева за всяко от тях, съобразно уважената част от
исковата претенция. Така, на адвокат М. Л. Л. се присъжда възнаграждение в размер на
76.68 лева по заповедното дело и на адвокат С. Й. Д. – 76.68 лева по исковото дело.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско
-ти
отделение, 55 състав,
РЕШИ:
5
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че И. М. М., ЕГН **********, с адрес: гр.......,
дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ......, следните суми, за които е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 12087/2021г. на СРС, 55 състав, а именно:
на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.150 ЗЕ – сумата 2461.92 лева за
доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № ...., находящ се в
гр........, за периода 01.01.2018г. – 30.04.2020г., както и на сумата 16.81 лева - дялово
разпределение за периода 01.01.2018г. – 30.04.2020г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за вземане за топлинна енергия за горницата над присъдения до
предявения размер от 3079.38 лева и за периода 01.05.2017г. – 31.12.2017г., като
погасен по давност.
на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.86, ал.1 ЗЗД – сумата 255.99 лева –
лихва за забава за върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2018г. –
15.02.2021г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъдения до пълния заявен
размер на мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия от 402.81 лева, като
погасен по давност, и ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 2.81 лева – лихва за забава за върху
главницата за дялово разпределение за периода 03.03.2018г. – 15.02.2021г., като
неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, И. М. М., ЕГН **********, с адрес: гр......,
да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ......, сумата 623.83 лева – разноски, от
които 74.22 лева по ч.гр.д.№ 12087/2021г. на СРС, 55 състав, и 549.61 лева - в настоящото
производство.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 вр.чл38 ЗА, „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
....., да заплати на адвокат М. Л. Л., с адрес: гр...... , сумата 76.68 лева – адвокатско
възнаграждение за осъщественото от него безплатно процесуално представителство на И. М.
М. по ч.гр.д.№ 12087/2021г. на СРС, 55 състав.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 вр.чл38 ЗА, „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
........ , да заплати на адвокат С. Й. Д., с адрес: гр........, сумата 76.68 лева – адвокатско
възнаграждение за осъщественото от нея безплатно процесуално представителство на И. М.
М. по гр.д.№ 69053/2021г. на СРС, 55 състав.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД, ЕИК .....,
като трето лице-помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6