Решение по дело №585/2019 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 369
Дата: 22 юли 2019 г. (в сила от 22 октомври 2019 г.)
Съдия: Даниел Йорданов
Дело: 20194110200585
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 април 2019 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ ………

гр. Велико Търново, 22.07.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

            Великотърновският районен съд, втори наказателен състав, в публично съдебно заседание на 18.06.2019 г., в състав:

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ,

при секретаря В. Иванова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 585/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе, взема предвид:

 

            Производство по реда чл. 59 и сл. от ЗАНН.

            Образувано е по жалба на Н.Д.К. *** Тръмбеш, представляван по пълномощие от адв. А.А. от ВТАК,    против Наказателно постановление № ********** от 13.03.2019 г. на Зам. Директора на Регионална дирекция по горите – гр. Велико Търново, с което на основание чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите /ЗГ/ му е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева. Претендира се неговата отмяна с оплаквания за незаконосъобразност.  

 

            В съдебно заседание, чрез своя пълномощник, поддържа жалбата си. Представя и писмена защита.

           

            Процесуалният представител на въззиваемата страна в писмено становище моли съда да потвърди атакуваното наказателното постановление като правилно и  законосъобразно.

    

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

С Акт за установяване на административно нарушение № ********** от 21.12.2018 г. инициирал настоящото административно-наказателно производство, служители на РДГ – гр. Велико Търново констатирали нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ, във вр. с чл. 49, ал. 2 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите, извършено от жалбоподателя К. в качеството му на лесовъд на частна практика и изразяващо се в това, че на 29.09.2018 г. извършил маркиране в имот с № 042073,  попадащ в отдел 383, подотдел "в", землище с. Петко Каравелово за краткосрочно - постепенна сеч, осеменителна фаза, в нарушение на предвижданията на горскостопанската програма за имота, утвърдена със Заповед № 784- ПУ/28.09.2018 г. на Директора на РДГ - Велико Търново, съгласно която допустимият размер на ползване при първа лесовъдска намеса е 30 %, т.е. 6.5 плътни куб. метра дървесина с клони, като маркирал в имота 11 плътни куб. метра дървесина с клони - ползване по-голямо от 30 %, а именно 52.40 %. Нарушението било извършено на територията на РДГ - Велико Търново, община Полски Тръмбеш, землище с. Петко Каравелово, отдел 383, подотдел "в", имот с № 042073 - частна горска територия.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен в присъствието на жалбоподателя, връчен му надлежно и е подписан от него без възражения. В графата за обяснения същият е вписал, че добитата дървесина е 8.8 куб. метра от вида благун.

Въз основа на него е издадено и обжалваното наказателно постановление, в което наказващият орган е възпроизвел описаната в акта фактическа обстановка, подвел е нарушението под санкционната разпоредба на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ, налагайки на жалбоподателя  административно наказание глоба в размер на 300.00 лева. В НП са изложени и доводи, защо нарушението не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, поради което е отказано и приложението му.

Със заповед № РД 49-199 от 16.09.2011 г. на МЗХ заместниците на директорите на РДГ са оправомощени да издават наказателни постановление по ЗГ.

От показанията на разпитаните по делото свидетели се потвърждават по един безспорен и категоричен начин направените с АУАН констатации.

Горната фактическа обстановка съдът изведе след анализ на приобщените и относими към делото гласни и писмени доказателства.

            С оглед на установеното се налагат следните правни изводи:

            Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежно легитимирано лице, в законоустановения срок, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по същество е неоснователна.

            В хода на административно наказателното производство, чийто заключителен акт е ревизираното НП, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до отмяна на това основание. От процесуална гледна точка АУАН и издаденото въз основа на него НП са законосъобразни, издадени са от компетентни лица, в законоустановените срокове и притежаващи необходимите реквизити – чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, поради което съдът не възприема оплакванията на жалбоподателя в тази насока. Видно от установеното по делото и в АУАН, и в НП, са описани обстоятелствата при които е извършено нарушението – място, време, както и съставомерните признаци на самото нарушение, представени са и доказателства,  подкрепящи административното обвинение. Правилна е и правната квалификация на нарушението, поради което не се констатират нарушения на материалния закон.

            Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице, доколкото заместниците на директорите на РДГ са оправомощени да издават наказателни постановление по ЗГ лично министъра на МЗХ.

            По същество: С деянието си жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му във вина административно нарушение. Съгласно разпоредбата на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ се наказва с глоба от 300 до 5000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което не изпълни или изпълни несвоевременно задължения или контролни правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях. В случая бланкетния състав на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ е попълнен от разпоредбите на съответния подзаконов нормативен акт - чл. 49, ал. 2 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите, въвеждащ изискването маркирането на насажденията, предвидени за сеч, да се извършва съобразно състоянието на насажденията, предвижданията в горскостопанския план или програма и при условията и реда, определени в тази наредба. В случая има изготвена и утвърдена горскостопанска програма, в която е записана насоката на стопанисване и допустимия размер на ползване при първа лесовъдска намеса - 30 %, като в таксационното описание е изчислен и записан конкретният размер, изчислен на база на запаса на насаждението - 6.5 плътни куб. метра. Въз основа на това и в изпълнение на чл. 49, ал. 2 от Наредбата маркиращият лесовъд, в случая жалбоподателят, е следвало да маркира насаждението, съобразявайки се с предвижданията в горскостопанската програма, а именно ползване до 30 % или 6.5 плътни куб. метра. Видно от карнет-описа и сортиментните ведомости - част от досието на имота, жалбоподателят е извършил маркиране на 11 плътни куб. метра дърва за горене, което е в нарушение на горскостопанската програма.

            Предвид изложеното дотук, съдът счита, че жалбоподателят в качеството си на лице по чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ, е извършил административно нарушение по смисъла на посочената норма, което е основание за реализиране на административно-наказателната му отговорност, установена в същата разпоредба. Наказващия орган правилно е квалифицирал деянието, налагайки предвиденото от закона наказание в минимален размер.

            Правилна е преценката на наказващия орган, че процесното нарушение не може да бъде квалифицирано като маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Касае се за нарушение на формално извършване, при което за осъществяването му по дефиниция не е необходимо настъпването на определени противоправни последици. За да обяви неизпълнението на визираното задължение за административно нарушение, законодателят е осъзнал необходимостта да се защитят обществените отношения в тази сфера. При това положение за да е налице маловажен случай, е необходимо да се установят други особени смекчаващи отговорността  обстоятелства, които да определят конкретното деяние като отличаващо се с маловажност. Такива в случая не се установяват от съда.

            Като окончателен се налага изводът, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно, и като такова следва да се потвърди изцяло.     

Водим от горното и на осн. чл. 63, ал. 1, пр. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

 

            ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ********** от 13.03.2019 г. на Зам. Директора на Регионална дирекция по горите – гр. Велико Търново, с което на жалбоподателя Н.Д.К., с ЕГН **********,*** Тръмбеш, на основание чл. 257, ал. 1, т. 1  от Закона за горите е наложено административно наказание глоба в размер на 300.00 лева, като правилно и законосъобразно.

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщенията, пред Административен съд – гр.В.Търново.

 

                                                                                   

                                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: