№ 28
гр. Велико Търново, 17.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XI СЪСТАВ, в публично
заседание на десети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ПЕНКО ЦАНКОВ
при участието на секретаря ЦВЕТАНКА Й. ЗИНЕВА
като разгледа докладваното от ПЕНКО ЦАНКОВ Административно
наказателно дело № 20214110201343 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид :
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Делото е образувано по жалба от ЕТ "В П", ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. В.Търново, ул. „Средна гора“ № 4, гр. Велико Търново,
представляван по пълномощие от адв. М. Б. (ВТАК), против Наказателно
постановление № 497290-F507268 от 27.02.2020г. на Началника на Отдел "Оперативни
дейности" – В.Търново в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства
на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им
и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, вр. чл.
118, ал. 1 от ЗДДС и на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, на търговеца, е наложена
"имуществена санкция" в размер на 700.00 лева. Навеждат се оплаквания за
незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, включващи и
твърдения, според които не е извършено процесното нарушение, както и такива за
прекомерност на размера на наложената имуществена санкция.
В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя поддържа подадената
жалба и направените в нея искания. Претендира се заплащане на реализираните по
делото разноски, в това число и тези направени при предходно разглеждане на делото
от друг състав на съда. Направено е възражение за прекомерност на въззиваемата
претенция за присъждане на юрискосултско възнаграждение.
1
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, оспорва подадената
жалба и направените в нея искания. Моли съда да потвърди НП като законосъобразно
и правилно. Претендира се заплащане на юрискосултско възнаграждение. Направено е
възражение за прекомерност на въззивната претенция за присъждане на адвокатско
възнаграждение при предходно разглеждане на делото от друг състав на съда.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на
АУАН № F507268 от 09.09.2019г. от Р. Хр. Хр. (инспектор по приходите в НАП при
ЦУ на НАП), в присъствието на свидетелите А.М. и Х.Д. (свидетели при издаване и
връчване на АУАН) срещу ЕТ "В П" гр. Велико Търново, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. В.Търново, ул. „Средна гора“ № 4, представляван
от В Т П
Пи описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено,
контролните органи са приели, че при извършена проверка на 01.09.2019 г., в 14:25
часа, в търговски обект - магазин за детски обувки, находящ се в гр. В.Търново, бул.
"Б" № 1, стопанисван от търговеца, било установено, че за извършена контролна
покупка - на 1 чифт цвички "Беко" на стойност 10.00 лв., заплатени изцяло и в брой от
Р. Хр. Хр. - ИП, за което плащане не била издадена фискална касова бележка от
монтирано в обекта фискално устройство модел "TREMOL М20", № на фискално
устройство ZK 131772 и № на фискална памет 50168635. Плащането било прието от св.
В Д, продавач-консултант в обекта, като същата не била издала и не е дала на купувача
фискална касова бележка от работещото в обекта фискално устройство за сумата на
стоката, заплатена изцяло и в брой, нито ръчна касова бележка от кочан. Посочено
било, че покупката била извършена в 14:18 ч.
В хода на проверката било осъществено изваждане на разпечатка от КЛЕН за
01.09.2019г.
Проверката била документирана с Протокол за извършена проверка cep. АА №
0361674/01.09.2019г., подписан, без възражения и бележки от присъствалия по време
на извършването й продавач-консултант в обекта. Към протокола бил приложен опис
на паричните средства в касата към момента на започване на проверката, установяващ
касова наличност от 28,10 лв.(стр. 12 АНД № 1801.20г.), съкратен отчет от паметта на
ФУ-КЛЕН, издаден на 01.09.2019г. в 15,02 ч., дневен финансов отчет, №
001288/01.09.2019г. (отпечатан в 14,30ч. съдържащ данни за дневен оборот20,40 лв.
(стр. 17 АНД № 1801.20г.); Декларация от работещо по трудово правоотношение лице.
Контролният орган е квалифицирал извършеното бездействие като
административно нарушение по чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
2
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба Н - 18/13.122.2006г.), вр.
чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен в
присъствието на представляващия ЕТ, връчен му е надлежно и е подписан от него с
отбелязване, че ще подаде възражения в законоустановения срок. Такива, по реда на
чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са депозирани.
Въз основа на съставения АУАН, при възприемане в пълнота и идентичност на
фактическата обстановка, извършеното деяние и неговата правна квалификация е
издадено обжалваното наказателно постановление, в което за извършеното нарушение
по чл. 25, ал. 1, т. 1 от (Наредба Н - 18/13.122.2006г.), вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, на
основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, на ЕТ „В П“ е наложена имуществена санкция
"имуществена санкция" в размер на 700.00 лева.
Представени са и доказателства за компетентността на административно
наказващия орган да издава НП по чл. 185 от ЗДДС - Заповед № ЗЦУ-ОПР - 17 от
17.05.2018 г. на ИД на НАП.
По делото са представени и приети като доказателства: Протокол за извършена
проверка cep. АА № 0361674/01.09.2019г., опис на паричните средства в касата към
момента на започване на проверката, установяващ касова наличност от 28,10 лв.(стр.
12 АНД № 1801.20г.)§ съкратен отчет от паметта на ФУ-КЛЕН, издаден на 01.09.2019г.
в 15,02 ч., дневен финансов отчет, № 001288/01.09.2019г. (отпечатан в 14,30ч.),
съдържащ данни за дневен оборот20,40 лв. (стр. 17 АНД № 1801.20г.); Декларация от
работещо по трудово правоотношение лице; АУАН № F507268 от 09.09.2019г.;
Наказателно постановление № 497290-F507268 от 27.02.2020г.; заверени преписи от
Решение № 64 по АД № 695/2019г. на Административен съд – В.Търново, Решение №
13051 по АД № 5361/2020г. на Върховен административен съд на РБ.
В производството по делото е разпитана като свидетел – Р.Х. (актосъставител)
излага обстоятелства свързани с извършването на покупката на 1 бр. цвички на
стойност от 10 лв., за което не му бил издаден фискален бон. Сочи, че не си спомня да е
имало уговорки за връщането или замяна на закупената стока. Твърди, че е установена
положителна разлика в касовата наличност на обекта в размер от „около осем“ лева.
В производството по делото е разпитана като свидетелка Н.Т. (свидетел при
извършване на нарушението и осъществяване на проверката) В показанията си
свидетелката посочва, че проверката била осъществена в почивен ден, около 14,25ч.
Установява фактическата обстановка посочена от свидетеля Х., но заявява, че е имало
уговорка за замяна на стоката. Сочи, че е нямало разлика в цената на предлаганите
различни размери на обувки (цвички).
3
В хода на съдебното следствие е разпитана като свидетелка В Д (продавач-
консултант) в процесния търговски обект. Свидетелката посочва, че на датата на
проверката - неделя, магазинът работи до 14,00 часа, и тя е била приключила работа с
ФУ, започнала да мие пода на магазина. В този момент дошла клиентка с детето си,
която се примолила да й продадат детски обувки, тъй като през седмицата била
ангажирана. Свидетелката пуснала жената и детето в магазина и в този момент, в него
влезли и проверяващите Х. и Т., при което не се легитимирали като служители на НАП
. Свидетелката ги приела за семейство тъй като двамата коментирали дали детето ще
танцува. Мъжът е поискал „цвички“, но не знаел номера, и дали на детето ще му бъдат
необходими. Свидетелката дала един чифт на св. Х.а, като се уговорили била да се
остави като гаранция цената на стоката, а именно сума в размер на 10 лева, и в
понеделник същата да бъде върната при връщане на стоката или подменена, когато ще
бъде издадена и гаранция за продукта. След това св. Х. и Т. напуснали магазина, а Д
осъществила продажба на избраните от жената и нейното дете обувки на стойност
20,40лв., за което издала фискален бон (през времето на уговорки продавачката
включила касовото устройство, тъй като работата с него била приключена от
свидетелката преди това).
Разпитани в производството по дело от св. А.М. и Х.Д. излагат данни относно
съставянето и връчването на издадения АУАН. Свидетелите не са присъствали при
извършване на проверката.
Горната фактическа обстановка съдът изведе след анализ на приобщените по
делото гласни и писмени доказателства.
С оглед на установеното се налагат следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежно легитимирано лице,
в законоустановения срок, пред компетентния да се произнесе съд.
Разгледана по същество е основателна.
В хода на административно наказателното производство, чийто заключителен
акт е ревизираното наказателно постановление, не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да водят до отмяна на това основание. От
процесуална гледна точка АУАН и издаденото въз основа на него НП са
законосъобразни, издадени са от компетентни лица, в законоустановените срокове и
притежаващи необходимите реквизити – чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Видно от
установеното по делото и в АУАН, и в НП, са описани обстоятелствата при които е
извършено нарушението – място, време, както и съставомерните признаци на самото
нарушение и неговата правна квалификация като конкретен състав. С оглед на това
съдът приема, че същите са законосъобразни от формална страна.
Независимо от това съдът приема, че обжалваното наказателно постановление
4
следва да бъде отменено.
Процесуалните действия по налагане на административно наказание имат за
своя непосредствена цел доказване на нарушението и неговия извършител. Към
момента на издаване на наказателното постановление, следва да бъде безспорно
установено наличието на предпоставките за реализиране на административно-
наказателна отговорност. В тази връзка, приложение намира разпоредбата на чл.53,
ал.1 от ЗАНН: “Когато се установи, че нарушителят е извършил деянието виновно….,
наказващия орган издава наказателно постановление, с което налага съответното
административно наказание”. Следователно, за налагане на административно
наказание, наказващия орган следва да установи – налице ли е нарушение и кой е
нарушителят.
В разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ е предвидено, че
независимо от документирането с първичен счетоводен документ, задължително се
издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка
продажба, с изключение на изрично упоменатите случаи, а ал. 6 на същия член сочи,
че фискалната касова бележка се издава при извършване на плащането. От анализа на
цитираните разпоредби се налага изводът, че за да възникне задължение за издаване на
фискална касова бележка, следва да е налице извършена продажба на стоки или
доставка на услуги.
Настоящият състав приема, че в хода на административнонаказателното
производство и в хода на съдебното следствие по делото не се доказа по безспорен и
категоричен начин, че е извършена контролна покупка на 1 брой цвички и е
заплатената сума от 10 лева, за която продажба не е бил издаден фискален касов бон,
което да съставлява неизпълнение на задължението за регистриране на продажбата,
респективно неспазване на реда и начина за издаване на документ за нея.
Въззивният състав приема, с оглед показания свидетелите (Д и Т.), и предвид
данните съдържащи се в представения опис на касова наличност (удостоверяващ
положителна разлика в касовата наличност от 8,10 лв.), че в конкретния случая не е
имало валиден договор за покупко – продажба с прехвърляне на собствеността от
страна на продавача на купувача, в който случай за търговеца да е възникнало
задължение за издаване на касов бон.
Свидетелят Р.Х. е поискал да му бъдат продадени цвички, но с уговорка
същите да бъдат върнати или подменени, като оставената от него сума от 10 лв., видно
от показанията на свидетелката Д е оставена като гаранция (капаро) за извършване на
продажбата им в понеделник, или такава обезщетяваща невръщането им. Изложеното
мотивира съда да приеме, че дадената от свидетеля сума представлява капаро- задатък.
Данни за проведен разговор относно връщането или замяната на предадените
цвички се съдържат в показанията на св. Д и тези на св.Т.. Достоверността на същите
5
се обективира и от изявлението на купувача, че същите се отнасят до трето,
неприсъстващо лице, което създава неясноти относно необходимия размер и от самата
необходимост за придобиване на този вид обувки (за танци).
Подкрепящи извода на съда са и показания на свидетелката Д, която сочи, че
гаранционнна карта за тези цвички не била издадена, което е щяло да се направи в
понеделник, при закупуването им.
В тази насока съдът не кредитира показанията на свидетелите Р. Х. и Н. Т., в
частта, в която твърдят, че е била извършена продажба на стоката. В тази част
показанията на данъчните служители са противоречиви, както помежду си така и с
данните изложени от св. Д. Същите не отговарят и на съдържанието на съставения
ПИП. В съдържанието на протокола за проверка е отразено, че касовата наличност е
28,50 лева, а е отчетен оборот, с касова бележка от 20,40лева. Констатира се
положителна парична наличност от 8,10 лева, която не съответства на сумата от 10
лева, която извършилият контролната покупка свидетел твърди, че е заплатил.
Изложените обстоятелства, и данните съдържащи се в издадения ПИП, мотивират съда
да направи извод, че посочената сума представлява именно задатък или капаро.
Възприемането на сумата като капаро от страна на продавачката, както и
потвърждаването от страна на приходните органи за такъв проведен разговор за замяна
на стоката, както бе посочено по – горе води недоказаност относно действителните
обстоятелства по извършването на твърдяната покупка имащи като краен резултат
недоказването на факта на осъществената продажба, респективно възникването на
задължение от страна на продавача по издаването на фискален бон за нея.
Въз основа на това, съдът намира, че в хода на съдебното следствие не са
събрани достатъчно доказателства, които да установят по несъмнен начин
извършването на посоченото в НП административно нарушение по чл. 25, ал. 1, т. 1 от
(Наредба Н - 18/13.122.2006г.), вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Като не се е съобразил с
това, административнонаказващия орган е издал наказателното постановление, без да
се е убедил дали соченото в акта за нарушение лице е извършило деянието, какво точно
нарушение е извършено и виновно ли е осъществено от дееца.
При така приетата за установена фактическа обстановка съдът приема, че при
издаването на обжалваното НП е допуснато и нарушение на материалния закон, при
което констатираното деяние неправилно е квалифицирно като такова по смисъла на
чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н – 18/06г.
В този смисъл съдът възприема съображенията на адм. съд В.Търново,
изложени в Решение № 64 от 09.03.2019г., по Адм.Д. № 695/2019г., постановено по
отношение на процесното деяние, в производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. с
чл. 186, ал. 4 от ЗДДС
Съгласно разпоредбатата на чл. 93 от Закона за задълженията и договорите
6
задатъкът служи за доказателство, че договорът е сключен и обезпечава неговото
изпълнение. Същият има потвърдителна, гаранционна и обезщетителна функця, като
няма характер на авансово плащане на стоката.
Възникването на задължение за издаване на фискална касова бележка по чл. 3,
ал. 1 от наредбата предпоставя наличие на извършена продажба на стоки или услуги. В
чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС е дадено легално определение на термините доставки на стоки и
доставка на услуги, а датата на възникване на облагаемите доставки на стоки или
услуги като данъчно събитие се определя от чл. 25 от ЗДДС. В ал. 2 на разпоредбата се
съдържа основното правило за възникване на доставките като данъчно събитие,
съгласно което данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху
стоката е прехвърлена или услугата е завършена, като в чл. 25, ал. 3 и ал. 4 се съдържат
други специфични правила за определяне на датата на възникване на данъчно събитие.
При получаване на плащане /цялостно или частично авансово плащане/ по доставка на
стоки или услуги не се счита, че е възникнала доставка на стоки или услуги като
данъчно събитие.
Разпоредбата на чл. 25, ал. 6 от ЗДДС предвижда, че когато, преди да е
възникнало данъчно събитие по ал. 2, 3 и 4, се извърши плащане по доставката,
данъкът става изискуем при получаване на плащането, което е свързано със
задължението за начисляване на ДДС по облагаеми доставки на стоки или услуги, а не
със задължението за издаване на фискална касова бележка от фискално устройство.
Когато с плащания на суми по доставки на стоки или услуги, независимо дали
същите ще се третират като капаро / задатък/ или като авансови вноски по продажната
цена, не е осъществена доставка на стока или услуга - няма прехвърляне на право на
собственост или друго вещно право върху стока или извършване на услуги, т.е. няма
доставка на стоки или услуги по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС. Тези случаи
попадат в приложното поле на разпоредбата на чл. 33 от Наредба № 1-18/2006г., която
предвижда, че извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност
/начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ на ФУ се регистрира
във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми.
Отбелязванията са в момента на извършването и с точност до минута в книгата
за дневните финансови отчети на страницата на съответната дата. Тази разпоредба е
част от установения ред за регистрация и отчетност, които са задължителни за лицата,
използващи фискални устройства. Нормата има за цел създаване на условия за
съпоставимост на касовата наличност с документираните със съответното фискално
устройство суми от продажби и от извършени служебно въвеждане и извеждане на
суми във всеки един момент. Всяка една разлика между наличните и документираните
средства препятства проследяването на паричния поток в търговския обект и
представлява нарушение на правилата за регистрация и отчетност. Издаването на
7
касова бележка е нормативно установено задължение на субектите, стопанисващи
търговски обекти, което следва да се изпълнява при получаване на плащане от клиент.
Неспазването на това задължение от субекта субекта води до неблагоприятни
последици за фиска, тъй като не се отчитат приходи и по този начин се стига до
отклонение от данъчно облагане.
Несъобразяването с описаните обстоятелства е довело до неправилно
приложение на съотносимия за извършеното деяние материален закон, фиксиращ
същото като конкретен състав на административно нарушение и има за своя правна
последица - незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление.
В случая не може да се приложи разпоредбата на чл. 63, ал.2, т.4, вр. с ал. 7, т.1
от ЗАНН, тъй като се касае до съществено изменение на обстоятелствената част на
обстоятелствата по нарушението.
По изложените съображения съдът приема, че обжалваното НП е
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 63 д, ал. 1 от ЗАНН в тежест на
административнонаказващия орган, респ. издател на обжалваното НП, следва да бъдат
възложени направените от жалбоподателя разноски в общ размер от 600 лв.
(300лв.+300лв.) за заплащане на възнаграждение на упълномощен по делото адвокат, в
настоящето производство, и тези реализирани от въззивника, при разглеждането на
делото от друг състав на съда (АНД № 1801/20г.), с оглед представените доказателства,
че същите са действително сторени от страната по делото.
В тази връзка е неоснователно направеното от въззиваемата страна възражение
за неприсъждането, на тези разноски реализирани от жалбоподателя, при
разглеждането на делото от друг състав на съда (АНД № 1801/20г.).Същите са
реализирани в производство по обжалване на процесното НП. При уважаването на
оспорването, както е в случая, въззивникът има право на присъждане на всички
реализирани от него разноски.
Съдът приема, за неоснователно направеното искане от въззиваемата страна да
не бъдат присъждани прекомерност на претендираното от въззивника адвокатско
възнаграждение, респективно - неговото намаляване. Претендираното такова в размер
от по 300 лв., се явява договорено и платено съобразно определеният в чл. 8, ал. 1, т. 1
от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и
съответства с фактическата и права сложност на делото.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 497290-F507268 от 27.02.2020г. на
8
Началника на Отдел "Оперативни дейности" – В.Търново в ЦУ на НАП, с което на ЕТ
"В П", ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. В.Търново, ул.
„Средна гора“ № 4, гр. Велико Търново, за извършено на 01.09.2019г., в гр. В. Търново,
в търговски обект, находящ се на ул. „Б“ № 1, нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства
на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им
и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, вр. чл.
118, ал. 1 от ЗДДС и на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, е наложена "имуществена
санкция" в размер на 700.00 (седемстотин) лева.
ОСЪЖДА ЦУ на НАП - София, да заплати на ЕТ "В П", ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. В.Търново, ул. „Средна гора“ № 4, гр. Велико
Търново, сумата в размер на 600 лева, представляваща направени по делото разноски
за възнаграждение на упълномощен адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
Велико Търново, в 14-дневен срок, от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
9