Жалбоподателят, редовно призован се явява лично и с процесуален представител, който поддържа жалбата.   

В с.з. органа, издал обжалваното наказателно постановление не изпраща представител, който да изрази становище по жалбата.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът установи  следната фактическа обстановка:

На датата посочена в съставения акт за установяване на адм.нарушение и издаденото НП, а именно на 18.11.2018 г. жалбоподателят се движел в посока от гр. Сливен към гр. Ямбол. В района на с. Крушаре имало струпване на леки автомобили, във връзка с организиран протест. Този процес се охранявал от полицейски служители – свидетелите Г. и Р.. Протестиращите взели решение да потеглят в посока границата с Република Турция, като множество автомобили потеглили в тази посока, придружавани от полицейския автомобил, който се движел последен. След моста на с. Крушаре при прекъсната маркировка, позволяваща изпреварването жалбоподателят предприел изпреварване на колоната от леки автомобили, като продължил изпреварването на цялата колона, при непрекъсната линия от неговата страна на движение и преустановил изпреварването след като заобиколил цялата колона. В същото време в насрещното платно се движели автомобили,  които били принудени да отбият встрани, за да могат да се разминат с автомобила на жалбоподателя

Жалбоподателят оспорва констатациите по акта, като твърди, че е започнал изпреварването при прекъсната маркировка, но тъй като протестиращите автомобили не са му позволили да мине между тях се е наложило да изпревари всички и едва тогава да се прибере в своето платно. Според процесуалният му представител, жалбоподателят не е имал обективна възможност да се прибере в своята лента за движение, когато е започнала непрекъснатата линия, забраняваща му изпреварването. Твърди също, че в случая като маневра е налице заобикаляне, а не изпреварване. По отношение на отнетите точки твърди, че е допуснато процесуално нарушение, тъй като не е отразено за кое от двете нарушения се отнемат тези точки.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът изведе следните правни изводи:

Жалбата е допустима, подадена в законоустановения срок от лице имащо право и интерес от обжалване, но разгледана по същество се явява неоснователна. По отношение на допустимостта на жалбата съдът проведе заседания за разпит на свидетели по отношение направеното връчване на НП и прие, че процедурата не е била спазена и НП следва да се счита ненадлежно връчено и от там срокът за спазен, а жалбата за допустима.

От събраните по делото гласни доказателства безспорно се установява, че жалбоподателят е извършил описаните нарушения, още повече, че съгласно разпоредбите на ЗДвП редовно съставените актове се ползват с доказателствена сила. Тази презумпция е оборима, но в тежест на жалбоподателя, а не на АНО е да докаже, че не е извършил вменените му нарушения. В конкретният случай жалбоподателят излага твърдения, че обективно не е имал възможност да спази маркировката, тъй като не е бил допуснат между протестиращите автомобили. Това твърдение обаче не е подкрепено с каквито и да е доказателства, още повече, че никой от полицейските служители, които са го наблюдавали през цялото време изнасят твърдения, че автомобилът му е правил опит да се върне в собствената лента за движение, но не е бил допуснат. Дори да се приеме, че това е било така, то жалбоподателят е бил длъжен след като не е успял да приключи изпреварването в рамките на разрешената маркировка, да се върне в своята лента от положението, в  което я е напуснал, зад полицейския автомобил и да предприеме изпреварване когато няма насрещно движещи автомобили или когато има достатъчно дълга прекъсната линия така, че да може да извърши маневрата при маркировка, позволяваща това. Отделно от това, че е нарушил пътната маркировка, жалбоподателят е извършил и другото нарушение,  тъй като само по себе си нарушаване на пътната маркировка може да не доведе до каквито и да е последици. В случая обаче е имало насрещно движещи се автомобили и с поведението си, жалбоподателят е създал опасност за тези автомобили. Законът позволява извършването на изпреварване при съответната маркировка, но и при спазване на изискването, когато навлиза в пътна лента предназначена за движение на насрещни ППС да не създава опасност за тях.

            При съставянето на акта и издаването на НП не са допуснати процесуални нарушения. И акта и НП съдържат всички необходими реквизити по ЗАНН, няма разминаване между съставения акт и издаденото НП, няма непълнота в НП досежно описанието на извършеното от жалбоподателя нарушение на ЗДвП, поради което не са налице основания за отмяна на наказателното постановление.

Размерът на наложеното наказание за всяко едно нарушение е в рамките на предвидения в закона и то в неговия минимален размер и не може да бъде променен от съда с настоящия съдебен акт.

Предвид изложеното, съдът

Р       Е       Ш      И       :

          ПОТВЪРЖДАВА НП № 18-0804-003708 от 06.12.2018 год. на Началник РУП към ОДМВР - Сливен, с което на Д.Х.Б., ЕГН **********, за нарушение на чл. 6 т. 1 от ЗДвП е наложено наказание ГЛОБА в размер на 20 лв. и за нарушение на чл. 42 ал. 2 т. 2 от ЗДвП е наложено наказание ГЛОБА в размер на 150 лв. и на основание Наредба № Із – 2539 на МВР са отнети общо 10 контролни точки, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

                Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред СлАС в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ :