№ 1962
гр. Варна , 03.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в закрито заседание на трети юни,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно частно
гражданско дело № 20213100501341 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба вх.№ 10609/21.05.2021г от АДВОКАТСКО
ДРУЖЕСТВО „ЖЕКОВ и БОЯДЖИЕВА“ ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр.Варна ул.„Сан Стефано“ № 10 ет.1, срещу Определението на ВРС-51с-в № 1640/14.05.2021 по
ч.гр.д.№ 6778/2021, в частта му, с която е определена ПАРИЧНА ГАРАНЦИЯ в размер на
800лв, на осн.чл.390 ал.1 и чл.391 ал.2 ГПК, по допуснатото по искането на адв.дружество
обезпечение на бъдещите обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл.36 ал.1 ЗАдв и чл.86 ал.1 ЗЗД, срещу „Девня-конструкшън“ ЕООД ЕИК *********
със седалище и адрес на управление: гр.Варна Западна промишлена зона ул.„Ат.Москов“ № 308, за
заплащане на следните суми: сумата от 7200лв с вкл.ДДС, представляваща незаплатено
възнаграждение за периода от 1.05.2020г до 7.06.2020г по договор за абонаментно обслужване от
1.03.2020г, за която сума са издадени фактура № 216/4.05.2020г и фактура № 222/5.06.2020г, както
и сумата от 685,67лв, представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от 10.05.2020г
до 22.04.2021г, ЧРЕЗ НАЛАГАНЕ НА ЗАПОР върху наличните парични вземания по банкови
сметки с титуляр „Девня[1]конструкшън“ ЕООД, открити в „Обединена българска банка“ АД,
„Юробанк България“ АД, „Уникредит Булбанк“ АД, „Банка ДСК“ АД и „Първа инвестиционна
банка“ АД, при последователно преминаване от сметка в сметка до достигане на сумата от 7
885,67лв.
Счита определението за незаконосъобразно по изложените съображения – счита, че
искането е било подкрепено с достатъчно убедителни доказателства, вкл. и с такива, установяващи
признания на ответната страна от коя дата договорът се счита прекратен. Затова не се налага
внасянето на парична гаранция. В допълнение счита, че размерът на определената гаранция е
прекомерен спрямо претендираната сума и като се има предвид, че размерът на годишната лихва
1
върху депозит в такъв размер възлиза на 100лв, дори по кредитите не надвишава сумата от 300лв.
Затова моли отмяната на постановеното определение в посочената част.
Частната жалба е депозирана в срок и е допустима.
Разгледана по същество се явява основателна по следните съображения:
Производството пред ВРС е образувано по подадената молба от Адвокатско дружество
„Жеков и Бояджиева“ ЕИК ********* с правно основание чл.390 ГПК за допускане обезпечение
на бъдещи обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно осн.чл.36 ал.1 от ЗАдв
и чл.86 ал.1 ЗЗД срещу „Девня-конструкшън“ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр.Варна, Западна промишлена зона, ул.„Атанас Москов“ № 308, за заплащане на
следните суми: сумата от 7200 лв с вкл.ДДС, представляваща незаплатено възнаграждение за
периода от 1.05.2020г до 7.06.2020г по договор за абонаментно обслужване от 1.03.2020г, за която
сума са издадени фактура № 216/04.05.2020г и фактура № 222/05.06.2020г, както и сумата от
685,67лв, представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от 10.05.2020г до
22.04.2021г, чрез налагане на запор върху банковите сметки с титуляр „Девня[1]конструкшън“
ЕООД ЕИК *********, открити в „ОББ“АД, „Юробанк България“АД, „Уникредит Булбанк“АД,
„Банка ДСК“АД и „ПИБ“АД.
По твърдения на молителя между страните бил сключен посоченият договор за
абонаментно обслужване, по силата на който „Девня[1]конструкшън“ЕООД въложило на
адв.дружество абонаментно правно обслужване за срок от една година срещу възнагрждение от
5000лв без ДДС за първите четири месеца и 3500лв без ДДС за останалия срок на договора.
Договорът бил прекратен едностранно от възложителя на 7.06.2020г, като до
прекратяването било заплатено възнаграждение за м.март и април, респ.неизплатено останало
възнаграждението за м.май и м.юни 2020г, възлизащо в общ размер на 7200лв с ДДС. За тази сума
били издадени фактури, но същите не били заплатени в уговорения срок до 10-то число на
съответния месец и затова била дължима и законна лихва за забава в размер на 685,67лв.
За да уважи молбата въз основа на представените по делото писмени доказателства, ВРС е
приел за установено от фактическа и правна страна, че:
Молбата е подадена от легитимирана страна, чрез законния представител на адв.дружество,
пред родово и местно компетентния съд по седалището на бъдещия ищец съгл.чл.390 ал.1,
предл.1-во ГПК, като е посочена цената на исковете и обезпечителната мярка и затова същата е
процесуално допустима.
Основателността на молбата е обусловена от наличието на сл. нормативно установени в
чл.391 ГПК кумулативни условия, а именно: -
-бъдещият иск да е допустим и вероятно основателен,
-да е налице обезпечителна нужда и
2
-посочената обезпечителна мярка да е адекватна на нуждата от обезпечаване.
ВРС е приел, че са налице процесуалните предпоставки за възникване и надлежно
упражняване правото на иск и затова бъдещите искове с правно основание чл.36 ал.1 ЗАдв и чл.86
ал.1 ЗЗД са допустими с оглед изложените в молбата твърдения.
РС е приели че бъдещите искове са вероятно основателни с оглед приложените към
молбата убедителни писмени доказателства, установяващи наличието на възникнало
облигационно правоотношение между страните по договор за абонаментно обслужване и
изпълнение на задължението на адв.дружество да предостави уговорените правни услуги по време
на действието на договора, респ. настъпила изискуемост на дължимото насрещно възнаграждение
с изтичане на уговорения срок за неговото заплащане.
Приел е, че е налице и обезпечителна нужда, тъй като видът на търсената защита чрез
осъдителни искове предполага това - без обезпечението би било невъзможно или значително
затруднено удовлетворяването на притезателните права на кредитора при евентуално осъдително
решение, в случай, че длъжникът предприеме действия по намаляване на имуществото си.
Затова и посочената обезпечителна мярка по чл.397 ал.1 т.2 предл.2 ГПК – налагане на
запор върху налични суми по банкови сметки на длъжника е адекватна, тъй като съответства на
обезпечителната нужда на кредитора.
Въззивният съд намира за неправилно определението на РС в частта, с която е приел, че в
конкретния случай е необходимо внасяне на парична гаранция в определения размер по
съображения, че обезпечителното производство било едностранно и към настоящия момент
ответникът нямал възможност да релевира възраженията си срещу бъдещите искове с оглед
обезпечаване на предполагаемите вреди, които би могъл да понесе при евентуалната
неоснователност на исковите претенции.
Определянето на парична гаранция в хипотезата на чл.391 ал.1 т.1 ГПК не е задължително,
а е по преценка на съда с оглед всеки конкретен случай. Изложените съображения са общи, а в
настоящия случай въззивният съд счита представените доказателства за достатъчно на брой и
убедителни, поради което не се налага допускането на обезпечението да е поставено под условие -
представянето на парична гаранция.
Ето защо постановеното от ВРС определение в тази част подлежи на отмяна и затова
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определението на ВРС-51с-в № 1640/14.05.2021 по ч.гр.д.№ 6778/2021 в
частта му, с която е определена ПАРИЧНА ГАРАНЦИЯ в размер на 800лв, на осн.чл.390 ал.1 и
чл.391 ал.2 ГПК, по допуснатото по искане на адв.дружество „Жеков и Бояджиева“ ЕИК
********* обезпечение на бъдещите обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл.36 ал.1 ЗАдв и чл.86 ал.1 ЗЗД, срещу „Девня-конструкшън“ ЕООД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр.Варна Западна промишлена зона ул.
3
„Ат.Москов“ № 308, за заплащане на следните суми: сумата от 7200лв с вкл.ДДС, представляваща
незаплатено възнаграждение за периода от 1.05.2020г до 7.06.2020г по договор за абонаментно
обслужване от 1.03.2020г, за която сума са издадени фактура № 216/4.05.2020г и фактура №
222/5.06.2020г, както и сумата от 685,67лв, представляваща обезщетение за забава, начислено за
периода от 10.05.2020г до 22.04.2021г, чрез НАЛАГАНЕ на ЗАПОР върху наличните парични
вземания по банкови сметки с титуляр „Девня[1]конструкшън“ ЕООД, открити в „Обединена
българска банка“ АД, „Юробанк България“ АД, „Уникредит Булбанк“ АД, „Банка ДСК“ АД и
„Първа инвестиционна банка“ АД, при последователно преминаване от сметка в сметка до
достигане на сумата от 7 885,67лв.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4