№ 18026
гр. С. 08.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско
дело № 20251110104752 по описа за 2025 година
Предявени са положителни установителни искове по реда на чл. 422
ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 11.09.2023г. сключил с ответника договор за
предоставяне на кредит от разстояние №.... като съгласно предвидените
условия по договора предоставил в заем сумата от 450 лева. Сумата била
преведена на ответника на каса на „И.П“ АД. Процесният договор за кредит
бил сключен от разстояние съгласно детайлно описана от ищеца процедура.
Задължението за връщане на главницата по договора следвало да бъде
погасено чрез заплащане на две вноски, съответно с падеж на 11.10.2023г. и
10.11.2023г. като към посочените дати ответникът не е предоставил
дължимото изпълнение. Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от договора страните
уговорили фиксиран лихвен процент от 40,15%. Ищецът предприел действия
по извънсъдебно уреждане на отношенията с ответника, но последният не
предоставил дължимото изпълнение. Въз основа на така изложените
съображения и в изпълнение да дадените указания по реда на чл. 415 ГПК
ищецът предявява настоящата искова претенция за признаване на установено
в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните
суми: сумата от 450 лева, представляваща дължима главница по сключен
договор за предоставяне на кредит от разстояние №. от 11.09.2023г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение – 22.07.2024г. до окончателното плащане, сумата от 22,28 лева,
представляваща начислена договорна лихва за периода 11.09.2023г. –
10.11.2023г. и сумата от 41,26 лева, представляваща начислена мораторна
лихва за периода 10.11.2023г. – 08.07.2024г., за които суми е издадена Заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК от 08.08.2024г. по ч. гр. д. №44392/2024г. по
описа на СРС, 36-и състав.. Претендира за сторените съдебни разноски с
1
заповедното производство и пред настоящата инстанция.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът В. Б. П. е депозирала отговор.
Ответникът не оспорва факта на сключен с ищеца договор за кредит, по сила
на който била предоставена в заем сумата от 450 лева. Посочва, че съгласно
предоставения погасителен план към договора следвало да заплати две
погасителни вноски, съответно с падеж на 11.10.2023г. в размер на сумата от
303,45 лева и с падеж на 10.11.2023г. в размер на сумата от 421,03 лева.
Ответникът не оспорва факта на проведена процедура по сключване на
договора за кредит от разстояние, както и факта на усвояване на отпуснатия
кредит. Заявява че при сключването на договора не е се е запознала подробно
със условията по него, т. к. имала необходимост от получаване на заемната
сума. Посочва, че в съдържанието на договора били включена клауза за
неустойка, дължима при непредоставяне на обезпечение, която оспорва като
неравноправна. Заявява, че предоставената сума по договора за кредит била
изплатена на каса на И.П.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на
закона, достигна до следните фактически и правни изводи:
От приложеното ч. гр. д. № 44392/2024 г. по описа на Софийски районен
съд, I ГО, 36 състав се установява, че на 22.07.2024 г. ищецът е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като в негова
полза срещу ответника е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от
08.08.2024 г. Ответникът В. Б. П. е подала възражение по реда на чл. 414 ГПК,
в което е оспорила дължимостта на сумата, за която е издадена заповедта за
изпълнение. След дадени указания по реда на чл. 415 ГПК в
законоустановения едномесечен срок заявителят е предявил искове за
установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 08.08.2024 г. Въз основа на така изложеното
съдът намира, че исковете са допустими.
С доклада на делото, неоспорен от страните, като безспорни и
ненуждаещи се от доказване са отделени следните обстоятелства, а именно, че
между страните е сключен договор за предоставяне на кредит от разстояние
№. от 11.09.2023г. и че ответникът е усвоил предоставената по договора за
кредит сума от 450 лева, която е била изплатена на каса на „И.П“.
Съгласно приетия като писмено доказателство договор за предоставяне
на кредит от разстояние от 11.09.2023 г. ищецът, в качеството на кредитодател,
е предоставил в заем на ответницата, в качеството на кредитополучател,
сумата от 450 лева, при уговорен срок за връщане на заемната сума – 60 дни,
договорна лихва – 40,15%, начин на погасяване на задълженията – заплащане
на две погасителни вноски, съответно в размер от 239,85 лева с падеж на
11.10.2023г. и от 232,43 лева с падеж на 10.11.2023г. Между страните е
безспорно, че ответникът е получил предоставената в заем парична сума по
договора за кредит от 450 лева, която е била изплатена на каса на „И.П“, което
обстоятелство се установява от приетото като писмено доказателство по
делото извлечение от 11.09.2023г.
В депозирания отговор на исковата молба, както и в подаденото
становище от 10.09.2025г., ответникът не оспорва твърденията на ищеца, че
след настъпване на падежа на уговорените погасителни вноски по договора не
е изпълнил задълженията си, като не сочи доказателства за извършени
погасителни плащания съобразно указаната му доказателствена тежест.
2
Въведените от ответника доводи за липса на предприети действия по
запознаване със съдържанието на договора преди неговото подписване поради
наличието на текуща необходимост от получаване на заемните парични
средства не може да бъде възприета като основание за освобождаване на
длъжника от отговорност, доколкото качеството потребител на ответника не
изключва правната възможност на същия да обсъди предварително условията
по договора и да прецени личните си възможности да изпълнява поетите
кредитни задължения по договора. Релевираните възражения за
неравноправност на уговорената в договора неустойка при непредоставяне на
обезпечение от кредитополучателя не следва да бъдат обсъждани, доколкото
ищецът в настоящото производство не претендира вземания за неустойка по
процесния договор за кредит.
Предвид настъпването на падежа на задълженията на ответника за
заплащане на дължимите погасителни вноски по договора за кредит и като
отчете липсата на доказателства за предоставено изпълнение от ответника,
съдът намира, че процесните вземания за главница и договорна лихва,
основанието и размера на които не се оспорва от ответника, са изискуеми,
поради което исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1
и ал. 2 ЗЗД следва да се уважат изцяло.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД:
За основателност на иска в тежест на ищеца е да докаже наличието на
главен дълг и изпадането на ответника в забава.
Както беше посочено по-горе, между страните не се спори относно
наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава. Следователно,
ответникът дължи лихва за забава върху просрочената главница в размер на
41,26 лева за периода от 10.11.2023г. до 08.07.2024 г., поради което искът с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД следва да се уважи изцяло.
По разноските:
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСТГК на ВКС
съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1
ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. Присъдените със заповедта за изпълнение разноски не се
включват в предмета на установителния иск по чл. 422 ГПК, а представляват
законна последица от уважаването/отхвърлянето на иска, като съдът, който
разглежда иска по чл. 422 ГПК, следва да разпредели отговорността за
разноски по издаване на заповедта за изпълнение, като съдът се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство (т. 12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСТГК на ВКС).
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на ищеца сумата в размер на 75 лева, представляваща
разноски по ч.гр.д. № 44392/2024 г. по описа на СРС, I ГО, 36 състав.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на ищеца сумата в размер на 300 лв., представляваща разноски
по исковото производство, от които 50 лева – заплатена държавна такса и 250
лева юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. Б. П., ЕГН:
**********, с адрес: гр. Н.П, ул. Ш.., бл, вх. Б, ет ап, че дължи на „И.Ф. ЕООД,
ЕИК: ... със съдебен адрес: гр. С. ж. к. ИИ.В, ул. „Б. № ап. на основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, сумата в размер на
450 лева, представляваща непогасена главница по договор за предоставяне на
кредит от разстояние №. от 11.09.2023г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
22.07.2024г., до погасяването на сумата; сумата в размер на 22,28 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 11.09.2023 г. до 10.11.2023 г., и
сумата в размер на 41,26 лв., представляваща лихва за забава за периода от
10.11.2023 г. до 08.07.2024 г., , за които суми в производството по ч. гр. д. №
44392/2024 г. по описа на СРС, I ГО, 36 състав е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 08.08.2024г.
ОСЪЖДА В. Б. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. Н.П, ул. Ш.., бл, вх. Б,
ет ап, да заплати в полза на „И.Ф. ЕООД, ЕИК: ... със съдебен адрес: гр. С. ж.
к. ИИ.В, ул. „Б. № ап. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 75
лв., представляваща разноски по ч. гр. д. № 44392/2024 г. по описа на СРС, I
ГО, 36 състав.
ОСЪЖДА В. Б. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. Н.П, ул. Ш.., бл, вх. Б,
ет ап, да заплати в полза на „И.Ф. ЕООД, ЕИК: ... със съдебен адрес: гр. С. ж.
к. ИИ.В, ул. Б. № ап. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 300 лв.,
представляваща разноски по настоящото производство
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4