О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ............../ 03.05.2019г.,
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - ви състав, в
закрито заседание, проведено на трети
май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
НЕВИН ШАКИРОВА
МЛ.С.
НИКОЛА ДОЙЧЕВ
като разгледа докладваното от съдия Н.
Шакирова
въззивно
частно гражданско дело № 776 по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
274, ал. 1, т. 1 вр.
чл. 83, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по повод частна жалба
на И.Е.И. срещу Определение № 4044 от 26.03.2019г. по гр.д. № 3230/2019г. по
описа на ВРС, ХIХ-ти
състав, с което на основание чл. 83, ал.
2 от ГПК е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за освобождаване
от заплащане на дължима по делото държавна такса поради липса на достатъчно
средства за заплащането й.
В частната жалба са наведени доводи
за неправилност и необоснованост на определението по аргумент, че съдът не е
отчел, че притежаваната от ищеца земеделска земя е в символичен размер от 400
кв.м., липсата на семейно жилище, както и много тежкото заболяване с траен
характер на съпругата му – множествена склероза, налагащо непрекъснати разноски
за лечение, вкл. и в чужбина /Израел/ в големи размери, както и ежедневни за
поддържащо лечение. Моли в тази връзка определението да се отмени, като се
отчете здравословното състояние на съпругата му и трайната й
неработоспособност, обуславящи тежкото финансово състояние на семейството и невъзможността
да посрещнат други разходи извън належащите за храна,
консумативи и лечение, а молбата му да се уважи.
При служебна проверка, съдът
констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу
обжалваем акт –
определение, което попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК,
от страна с правен интерес от обжалване и удовлетворява изискванията за
съдържание по чл. 275, ал. 2 от ГПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна по следните съображения:
Производството пред ВРС е образувано
по повод предявен от И.Е.И. срещу А.Х.С. иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. II вр.
чл. 82 от ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати сумата от 4 753.70 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди в пряка връзка с неизпълнението на
задълженията на ответника по сключен между страните предварителен договор за покупко продажба на недвижим имот от 26.04.2018г.,
вследствие на което договорът е развален от ищеца с едностранно изявление от
03.09.2018г., съставляващи, както следва: 2 425 лв. – платено от ищеца и
невъзстановено комисионно възнаграждение на посредник „Лайънс
България Груп“ ЕООД; 841.85 лв. – сбор от вноски по погасяване на потребителски
заем, изтеглен за изпълнение на задълженията му по предварителния договор,
платени до 07.05.2018г.; 645 лв. – заплатени такси и разноски към банката
кредитор за разглеждане на документи, оценка на имота и обработка на документи,
както и 841.85 лв. – ежемесечни погасителни вноски, заплатени след
възстановяване на задатъка от ответника от
07.10.2018г. до 07.02.2019г.
В условията на евентуалност е
предявен иск с правно основание чл. 93,
ал. 2 от ЗЗД за сумата от 4 120 евро в еднократен размер, претендирана като договорна неустойка за неизпълнение по
чл. 8 от предварителния договор от 26.04.2018г.
В исковата молба ищецът отправил
искане да бъде освободен от заплащане на дължимата по делото държавна такса.
Посочел, че семейството му е тричленно и е в изключително тежко финансово
състояние. Полага труд като моряк към БМФ, като възнаграждението му възлиза към
2000 лв. месечно, но съпругата му Доника Бориславова Иванова е пенсионер по
болест с диагноза множествена склероза и получава пенсия в размер на 160 лв. За
поддържане на здравето й семейството заплаща големи суми за лечение, вкл. и в
Израел. Семейството е от гр. Силистра и в момента живее под наем.
С обжалваното определение, искането
е оставено без уважение с мотив, че от наличните по делото доказателства и
признанията на ищеца в исковата молба за получавани доходи, не може да се
обоснове извод, че молителят не разполага със средства да заплати държавна
такса по делото.
ВОС, за да се произнесе съобрази
следното:
Съгласно чл. 83, ал. 2 от ГПК такси
и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е
признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. Преценката на
обстоятелствата, релевантни за освобождаването от държавна такса на основание
чл. 83, ал. 2 от ГПК, се прави от съда въз основа на представената от страната
декларация за материално и гражданско състояние и приложените към нея
доказателства. При съмнения в истинността на декларираните данни, при неясноти
и непълноти в съдържанието на декларацията или при липса на доказателства,
необходими за всестранно изясняване на обстоятелствата по чл. 83, ал. 2 от ГПК,
съдът е длъжен да укаже на страната да отстрани недостатъците в декларацията
и/или да представи допълнителни доказателства и едва след това да се произнесе
по искането за освобождаване от такса. В случая при произнасянето си ВРС е взел
предвид размера на дохода на ищеца посочен в исковата молба, а не и този
деклариран с декларацията по чл. 83, ал. 2, т. 2 от ГПК. Същевременно е констатирал
непълноти в доказателствата и неправилно се е позовал на липса на достатъчно доказателства
без да е дал възможност на ищеца да попълни искането си с надлежни
доказателства. Без да са изяснени кръга обстоятелства, посочени в чл. 83, ал. 2
от ГПК, декларираният от молителя доход в размер на 1 800 лв., както и
притежаваната земеделска земя в размер на 401 кв.м., не дава основание за
направената преценка по същество и същата е незаконосъобразна. При преценка за
липса на достатъчно доказателства, е следвало, преди да формира извод разполага
ли страната с достатъчно средства, съдът да изпълни задължението си произтичащо
от принципа на служебното начало /чл. 7, чл. 10 и чл. 101 от ГПК/. В този
смисъл е и трайната практика на ВКС /О № 206/17.05.2013г. по ч.гр.д. №
2434/2013г. на ВКС, II ГО;
О № 612/12.08.2010г. по ч.т.д. № 564/2010г. на ВКС, II ТО; О № 318/12.07.2012г. по ч.гр.д.
№ 293/2012г. на ВКС, II ГО
и др./.
В конкретния случай, видно от
декларация от 16.03.2019г. семейството на И.Е.И. се състои от него, от
съпругата и дъщеря му. Месечният деклариран доход на ищеца възлиза на
1 800 лв. От медицинските документи се установява, че на Доника
Бориславова Иванова е поставена диагноза „множествена склероза – цереброспинална форма“, като с Експертно решение на ТЕЛК на
същата е определена 75% трайна неработоспособност. С Разпореждане на
Ръководител „ПО“ от 27.06.2016г. на същата е определена пенсия за инвалидност
поради общо заболяване в месечен размер от 129.95 лв. Съгласно Декларация за
материално и гражданско състояние месечният доход на съпругата му, формиран от
получаваната инвалидна пенсия възлиза на 138 лв. Съпрузите притежават земеделска
земя в размер на 401 кв.м. Не притежават собствено жилище, МПС, както и дялове
и акции в ТД. Представен е в превод на български език Доклад за проведено лечение
на турист – пациент от 02.12.2013г., издаден от Фонд за медицински изследвания
и развитие, МЦ Шеба, Израел, видно от който цената на
предоставените медицински услуги на Доника Бориславова Иванова възлиза общо на
5 967 щатски долари.
Въз основа на така представените
доказателства, ВОС съобрази следното: ищецът е мъж на 44 години, трудово зает,
без данни за лошо здравословно състояние. Същият е женен за Доника Иванова – на
42 години, с поставена диагноза „МС“ и определена 75% инвалидност. Семейството
има едно малолетно дете. Доходите и имуществото му се формират от трудово
възнаграждение на ищеца в размер на 1 800 лв. и пенсия за инвалидност на
съпругата му от 138 лв. Същите притежават и земеделска земя в размер на 401
кв.м.
Дължимата по делото държавна такса,
изчислена съгласно чл. 72, ал. 1 вр. чл. 1 от
ТДТССГПК при цена на иска 4 753.70 лв. е в размер на 190.15 лв.
Обстоятелството, че с част от трудовото
възнаграждение се погасяват изтеглени заеми не следва да се взема предвид, тъй
като молителят сам се е поставил в това състояние, за да получи средства за
задоволяване на други потребности.
При така установеното, зачитайки доказателствената сила на декларациите в производството по
разглеждане на искането за освобождаване от държавна такса и доказателствата
относно здравословното състояние на съпругата на ищеца, ВОС приема, че в
конкретния случай са налице достатъчно данни обосноваващи извод за липса на
достатъчно средства у ищеца да заплати дължимата по делото държавна такса в
размер на 190.15 лв. Месечният доход на семейството в размер на 1938 лв. и
притежаваната земеделска земя в размер на 401 кв.м., които при съобразяване семейното
положение на молителя и дължимите от същия грижи и издръжка на непълнолетен
член от семейството, което е с незадоволени жилищни и транспортни нужди
/семейството не притежава жилище и МПС/, както и на необратимия тежък характер
на заболяването на съпругата му, неминуемо изискващо ежедневни средства за
поддържане и лечение, обуславят извод, че материалното състояние на ищеца е такова,
при което дори и незначителен по-размер допълнителен разход /предвид невисокия
размер на държавната такса, от която се иска освобождаване/ би се отразил на
покриването на елементарни битови нужди на членовете на семейството му.
Следователно, молителят не разполага с достатъчни по смисъла на чл. 83, ал. 2
от ГПК средства, позволяващи му да заплати дължимата по делото държавна такса.
Ето защо съдебният състав приема,
че в случая са налице предпоставките на чл. 83, ал. 2 от ГПК, поради което
следва да се признае, че молителят не разполага с достатъчно средства за
заплащане на дължимата по делото държавна такса. Обжалваното определение следва
да се отмени и вместо него се постанови друго, с което молбата бъде уважена.
Мотивиран от така изложените
съображения, Варненски окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ
Определение № 4044 от
26.03.2019г. по гр.д. № 3230/2019г. по описа на ВРС, ХIХ-ти състав, с което на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК е
оставена без уважение молбата на И.Е.И. за освобождаване от заплащане на
дължима по делото държавна такса поради липса на достатъчно средства за
заплащането й И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ:
ПРИЗНАВА
на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, че И.Е.И. с ЕГН ********** не разполага с
достатъчно средства да заплати дължимата по делото държавна такса и ОСВОБОЖДАВА същия от задължението за
заплащане на държавна такса по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.