№ 89
гр. Провадия, 10.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Никола Д. Дойчев
при участието на секретаря П.В.Г.
като разгледа докладваното от Никола Д. Дойчев Гражданско дело №
20213130100372 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството се образува въз основа на искова молба, подадена по реда на чл. 422
от ГПК, от„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А-гр. Париж, Франция, чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, срещу Д. Р. К. за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните парични вземания,
дължими по сключен между тях договор за потребителски кредит № CREX-15818990 от
10.03.2018 г.: главница в размер на 1093.00 лева, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 27.10.2020 г. до окончателното изплащане на
вземанията; и лихва за забава в размер на 196.92 лева – мораторна лихва за периода от
20.06.2018 г. до 16.10.2020 г., за които вземания е издадена заповед № 559/28.10.2020 г. по
гр. д. № 1019/2020 г. по описа на РС-Провадия.
Ищецът твърди, че сключва с ответника договора за кредит № CREX-15818990 от
10.03.2018 г., по силата на който предоставя кредит на ответника за закупуването на стоки
на изплащане за срок от 12 месеца за периода от сключване на договора - 10.03.2018 г. до
20.03.2019 г. съгласно погасителен план. Посочва, че кредитът следва да се върне на 12
месечни вноски по 112.82 лева, като към момента е заплатена само 1 брой погасителни
вноски на 20.05.2018 г. В тази връзка се заявява, че всички вноски по кредита са дължими,
тъй като към момента на депозиране на заявлението е изтекла последната падежна дата. С
оглед на това се претендират процесните вземания.
Назначеният от съда на ответната страна особен представител депозира писмен
отговор в срок. Счита исковете за недопустими и неоснователни. Счита, че не е ясно как
1
платената от ответника вноска в размер на 112.82 лева се разпределя към падежиралите
погасителни вноски. Оспорва обстоятелството, че ищецът заплаща стоката, за чието
закупуване се сключва кредита между него и ответника. Посочва, че липсват доказателства,
дали по сметката на търговеца-продавач на стоката постъпва сумата, предмет на сключения
договор за кредит, респ. предмет на покупко-продажбата. С оглед тези мотиви, се посочва,
че претендираните главница и мораторна лихва са недължими. Моли се за отхвърляне на
исковете. Оспорва се и дължимостта на претендираните съдебни разноски.
В о.с.з. ищецът не се представлява, депозира писмена молба, която посочва, че
поддържа предявените искове. Моли за уважаването им. Ответникът не се явява,
представлява се от назначения от съда особен представител, който поддържа писмения
отговор. Моли за отхвърляне на исковете.
Фактически констатации и правни изводи на съда:
От представения по делото договор за кредит CREX-15818990/10.03.2018 г., ценен
наред с т. 1 от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, която част съдът
кредитира изцяло, настоящият съдебен състав приема, че между страните възниква
облигационно правоотношение по договор за кредит на 19.03.2018 г., по силата на който
ищецът, в качеството му на кредитор, предоставя на ответника, в качеството му на
кредитополучател сума (кредит) в размер на 1208.81 лева, който следва да се върне от
ответника на 12 равни месечни вноски от по 112.82 лева с първи падеж 20.04.2018 г. и
последен такъв – 20.03.2019 г, включващи и дължимото възнаграждение (лихва) в размер на
145.03 лева. Договорът за кредит е реална сделка, от което следва, че кредитното
правоотношение възниква на 19.03.2018 г., тъй като на тази дата се усвоява от
кредитополучателя сумата от 1109.00 лева, съгласно условията на чл. 1 от Договора.
Предвид естеството на кредитиране, а именно сключване стоков кредит, усвояването на
вземането се осъществява, не чрез превод на сумата по сметка на кредитополучателя, а
директно на продавача по сключения от ответника, в качеството му на купувач на договор
за покупко-продажба с предмет в случая „вградена кухня“. Сумата, предмет на кредита, е
1208.81 лева и се състой от финансиране на сумата в размер на 1109.00 лева за закупуване
на кухня и 99.81 лева за застрахователна премия. Последната е част от главницата и се
разсрочва за плащане с всяка отделна погасителна вноска. Видно от параметрите и
условията на договора за кредит, се уговаря годишна възнаградителна лихва от 20.36 % и
годишен процент на разходите (ГПР) 20.38 %. Така при изтичане на крайния срок на
договора ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 1353.84 лева, от които 1208.81
лева главница и 145.03 лева възнаградителна лихва.
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че ответникът
прави само две вноски – на 19.09.2018 г. заплаща сумата от 112.82 лева, а на 22.11.2018 г. –
сумата от 200.00 лева. Към момента на тези плащания ответникът е вече в забава на
дължимите до този момент погасителните вноски, което има за последица начисляване и на
лихва за забава. Няма представени доказателства, че главницата по кредита се обявява от
банката за предсрочно изискуема. Експертизата посочва, че според счетоводните регистри
2
на банката, процесният кредит също не се обявява за предсрочно изискуем. Ето защо,
платените от ищеца суми на 19.09.2018 г. и 22.11.2018 г. следва да се отнесат за погасяване
на натрупаните задължения към момента на тези плащания в поредност мораторни лихви,
възнаградителни лихви и главница. Експертизата дава вариант на размерът на дълга (на стр.
12 и 13 от изготвената от вещото лице съдебно-счетоводна експертиза) в хипотезата на
настъпила към момента на плащанията изискуемост на главницата и лихвите по
погасителен план (съдът констатира, че в експертизата е допусната техническа като посочва
„при обявена предсрочна изискуемост“). Заключението дава отговор, че към момента на
последното плащане на 22.11.2018 г. в размер на 200.00 лева дългът на ответника е следния:
остатъчна главница 1208.81 лева; възнаградителна лихва – 44.59 лева за периода от
20.03.2018 г. до 20.11.2018 г.; мораторна лихва – 21.49 лева за периода от 20.09.2018 г. до
22.11.2018 г. След извършване на плащането, сумата от 200.00 лева погасява изцяло
мораторната лихва до 22.11.2018 г., изцяло възнаградителната лихва до 22.11.2018 г., а
остатъкът от главницата е 1074.89 лева. Експертизата не дава отговор в какъв размер е
лихвата за забава върху главницата от 1074.89 лева за периода от датата следваща
последното плащане 23.11.2018 г. до 16.10.2020 г. – крайната дата по заповедта за
изпълнение, респективно петитум на исковата молба. Поради тази причина за установяване
на размера й съдът използва лихвен калкулатор от сайта www.calculator.bg. След изчисления
на съда размерът на лихвата за забава възлиза на 207.21 лева. Доколкото обаче по искова
молба се претендира сумата от 196.92 лева следва да се присъди по-ниския размер за
съответния период, така както е петитум и заповед за изпълнение.
В обобщение на горното, следва да се приеме, че ответникът дължи на ищеца
главница в размер на 1074.89 лева и мораторна лихва в размер на 196.92 лева за периода от
20.06.2018 г. до 16.10.2020 г. За разликата над сумата от 1074.89 лева до претендирания
размер от 1093.00 лева искът следва да се отхвърли.
По разноските:
В полза на ищеца следва да се присъдят разноски, съразмерно на уважената част от
предявените искове на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Видно от представения списък с
разноски ищецът реализира разходи в размер на 850.00 лева. Съобразно уважената част от
исковете ответникът следва да се осъди да заплати на ищеца сумата от 838.07 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д. Р. К.,
ЕГН:********** дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А-гр. Париж, Франция, чрез
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България следните парични вземания,
дължими по сключен между тях договор за потребителски кредит № CREX-15818990 от
10.03.2018 г.: главница в размер на 1074.89 лева, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 27.10.2020 г. до окончателното изплащане на
3
вземанията и лихва за забава в размер на 196.92 лева за периода от 20.06.2018 г. до
16.10.2020 г., за които вземания е издадена заповед № 559/28.10.2020 г. по гр. д. №
1019/2020 г. по описа на РС-Провадия.
ОТХВЪРЛЯ иска на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А-гр. Париж, Франция,
чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България за приемане за установено, че Д.
Р. К., ЕГН:********** дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А-гр. Париж сумата от
18.11 лева главница по сключен между тях договор за потребителски кредит № CREX-
15818990 от 10.03.2018 г., представляваща разликата над сумата от 1074.89 лева до
претендирания размер от 1093.00 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА Д. Р. К., ЕГН:********** ДА ЗАПЛАТИ на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А-гр. Париж, Франция, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон
България сумата от 838.07 лева, представляващи сторени от ищеца съдебно-деловодни
разноски в заповедното и исковото производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок
от връчването му на страните;
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
4