Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Добрич, 14.04.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Добричкият районен съд, пети съдебен състав,
наказателна колегия, в публично съдебно заседание на четвърти февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател : Минка Кирчева
При
участието на секретаря Парашкева Христова, разгледа докладваното от Съдията
н.а.х.д. № 931 по описа на Добричкия районен съд за 2019г. и за да се
произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл.59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от С.И.А.,
ЕГН: ********** срещу Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство / ЕФ / Серия К № 2658160, издаден
от ОД на МВР Добрич, с който на жалбоподателя, за нарушение по чл. 21, ал. 2
във вр. с ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2,
т. 6 от ЗДвП е наложено административно наказание „ глоба „ в размер на 800 лв. Моли се ЕФ, като
неправилен и издаден в нарушение на процесуалните правила да бъде отменен.
В съдебно заседание,
жалбоподателят поддържа жалбата.
Въззиваемата страна, редовно
призована не се представлява.
Добричкият районен съд, като
разгледа жалбата и събраните доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е допустима, като
депозирана в законоустановения 14 - дневен срок и от лице, което има правен
интерес / л. 25 /.
Независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка атакувания
административнонаказателен акт, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при
което констатира следното:
Посредством
приложената на л. 51 от делото справка се установява, че С.И.А. е бил собственик
на л.а. с рег. № ТХ 15 64 АТ от 18.10.2018г. до 03.04.2019г., който на 14.03.2019г.,
около 10.39ч. се е движил по път II 71, до комплекс „ Ловчанско
ханче „, общ. Добричка с установена, посредством автоматизирано техническо
средство № TFR1-M 518 стойност на скоростта 134
км/ч., при въведено ограничени с пътен знак – 60км/ч., за което му е бил
издаден ЕФ Серия К № 2658160, и наложено на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с
чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП административно наказание „ глоба „ в размер на 800лв.
На 09.07.2019г., жалбоподателят
депозирал жалба срещу процесния ЕФ в Сектор „ ПП „ при ОДМВР гр. Добрич.
Не се спори между страните, че автоматизираното
техническо средство TFR1 – M 518 е техническо изправно и направените с него
измервания към дата 14.03.2019г. са в съответствие със Закона за измерванията.
Описаната фактическа обстановка
се установява от ЕФ, Серия К № 2658160 на ОД на МВР
гр. Добрич, Справка от ПП КАТ Добрич за собственост на процесния автомобил,
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване, клип № 2181 от
14.03.2019г., Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система от 14.03.2019г., Справка за ЕФ № К 2658160 за издаване и връчването му,
Справка по история, за първоначална и за промяна на регистрацията на ПС с рег.
№ ТХ 15 64 АТ.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира от правна страна следното: Съгласно разпоредбата
на § 6, т. 63 ДР на ЗДвП "Електронен фиш" е
електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител,
създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи.
Законодателят е предвидил
възможността нарушенията по ЗДвП да се санкционират освен с наказателно
постановление и с "електронен фиш" като по този начин се гарантира
бързина на процеса по установяване и налагане на наказанията. Съгласно чл.189
ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено с автоматизирано техническо средство
или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, се издава
електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение.
С измененията на ЗДвП,
публикувани в ДВ бр. 19 от 13.03.2015 г., законът беше съобразен с изложените в
Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването
на мобилни камери за установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта.
В разпоредбата на чл. 189 ал.4 от ЗДвП беше добавен терминът
„автоматизирано“ техническо средство, а съгласно § 6 т. 65 от ДР на ЗДвП- "Автоматизирани технически средства и системи са
уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и
проверени съгласно Закон за измерванията, които установяват и автоматично
заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да
бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен
орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени
на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган,
който поставя начало и край на работния процес“, тоест контролният орган не се
намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го
позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след
преустановяване на контрола го изключва и демонтира. Именно в това се изразява
поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган.
При така възприетата и изложена фактическа обстановка от процесуална страна
съдът констатира, че не са налице нарушения на процесуалните правила, които да
водят до опорочаване на административнонаказателното производство.
По отношение на визираното
нарушение и приложимия материален закон съдът установи следното:
Жалбоподателят, като собственик
на процесния лек автомобил е санкциониран за извършено нарушение по чл. 21, ал.
2 във вр. с ал. 1 от ЗДвП, като при максимално разрешена с пътен знак скорост
от 60км/ч., автомобилът е управляван с надлежно установена стойност на
скоростта 134км/ч., за което нарушение на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с
чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП му е наложено административно наказание „ глоба „
в размер на 800лв.
С.А. е годен субект на вмененото
му нарушение, като собственик на процесния автомобил, който в 14 дневен срок от
получаване на ЕФ не е попълнил Декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП.
Разпоредбата на чл. 21, ал. 2 във
вр. с ал. 1 от ЗДвП императивно регламентира, че когато скоростта, която не
трябва да се надвишава е различна в посочената в ал. 1 / извън населено място
90км/ч. / това се сигнализира с пътен знак - в процесния случай ограничаващ
скоростта до 60км/ч., което не се оспорва от страните. По безспорен начин се
установи от приобщените по делото доказателства, кредитирани от съда, като
обективни и непротиворечиви, че установената скорост на движение на процесният автомобил,
въпреки ограничението е била 134км/ч.
Съгласно разпоредбата на чл. 182,
ал. 2, т. 6 от ЗДвП: „Водач, който превиши разрешената скорост извън населено
място, се наказва, както следва: за превишаване над 50 km/h - с глоба 600 лв.,
като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50
лв.“ На жалбоподателя е наложено именно наказание „ глоба „ в
законоустановен размер, поради което и не подлежи на преразглеждане от съда.
По изложените съображения
настоящата инстанция счита, че описаното деяние осъществява, както от
субективна, така и обективна страна, състав на административно нарушение по
ЗДвП, за което жалбоподателят основателно и законосъобразно е бил санкциониран.
Така мотивиран, съдът намира, че
жалбата е неоснователна и издаденият електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство следва да се
потвърди, като законосъобразен, поради което и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
ЕФ
Серия К № 2658160, издаден от ОД на МВР Добрич, с който на С.И.А., ЕГН: **********,
в качеството на собственик на л.а. с рег. № ТХ 15 64 АТ, за нарушение по чл.
21, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл.
182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП е наложено административно наказание „ глоба „ в размер на 800 лв.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд
гр. Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.
Председател:
/
М. Кирчева /