Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
18.05.2021г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл. съдия ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
при секретаря
Кристина Първанова, като разгледа докладваното от съдия Маринова-Тонева гр.дело
№ 1209 по описа за 2020 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 293212 от 04.12.2019 г. по гр.д. № 14779/2014 г. Софийски
районен съд, 39 състав отхвърлил предявените от М.А.Ш., ЕГН **********, срещу „А.Т.“
ЕАД, ЕИК ********, искове с правно основание чл. 114, ал. 1, т. 1 вр.
§ 9 от ЗЗП и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на
ищцата сумата 1 792 лв., представляваща стойността на луксозен гардероб по
сключен договор за изработка, развален едностранно от ищцата, както и сумата от
189.08 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от
06.03.2013 г. до 19.03.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата
считано от 20.03.2014 г. до окончателното ѝ изплащане. На основание чл.
78, ал. 3 ГПК ищцата е осъдена да заплати на ответника сумата от 520 лв. –
разноски по делото.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищцата М.А.Ш., която го
обжалва изцяло с оплаквания за неправилност – неправилно приложение на
материалния закон и необоснованост. Неправилно първостепенният съд приел, че направеното
от ищцата изявление за разваляне на договора не било породило действие,
доколкото същата не разполагала с право да развали договора, тъй като
недостатъците на вещта не били съществени. Този извод противоречал на събраните
по делото доказателства, най-вече на приетото заключение на СТЕ. Освен това
решението било неясно, доколкото съдът приел, че наличието на фуга (луфт) от
хоризонталната част не представлява недостатък на процесната вещ, и
същевременно – че това несъответствие не се отразява по никакъв начин на
годността на вещта да бъде ползвана по предназначение. Не ставало ясно по какъв
начин първоинстанционният съд стига до този извод предвид обстоятелството, че съгласно
СТЕ изработената вещ страдала от множество недостатъци – функционални,
конструктивни и технически, описани подробно в заключението и възпроизведени в жалбата. Съдът правилно приел, че
всички констатирани несъответствия не са в резултат на обичайната употреба на
вещта, а са последица от конструктивни и функционални грешки, но неправилно
приел, че това несъответствие не се отразява на годността на вещта да бъде
ползвана по предназначение. Този извод бил в противоречие със заключението на
СТЕ, съгласно което недостатъците на вещта я правят нефункционална, т.е. тя не
може да задоволи потребителските нужди в пълна степен; гардеробът не може да се
ползва за съхранение на бельо и дрехи, а в него могат да се съхраняват само
горни дрехи или сезонни дрехи в полиетиленови пликове, обувки и др. под.
Следователно недостатъците на вещта били толкова съществени, че водели до
изменение на нейното функционално предназначение. Освен това изпълнителят бил
длъжен, съгласно чл. 260, ал. 1 ЗЗД, да предупреди другата страна, ако даденият
му проект или доставения му материал е неподходящ за правилното изпълнение на
работата и да иска извършване на нужните промени в проекта или доставяне на
подходящ материал. Неправилно също районният съд приел, че несъответствието е
незначително, след като вещта може да се ползва само за съхранение на връхни
дрехи, обувки и пр. Целта на четките била да намалят фугите, но когато същите
са в рамките на няколко милиметра, а не както в случая – луфт от близо 6 см в
горната част на гардероба и по 2 см от двете страни на същия по цялата дължина
и височина. Доколкото в случая се касаело за луксозен гардероб – факт, приет за
безспорен с доклада по делото, за тази категория вещи се изисквало качество,
по-високо от обикновеното, но в случая не само такова качество не било налице,
а се касаело за недостатъци, които влияят на качеството и на обикновена вещ от
този род. Поради това моли съда да отмени атакуваното решение и вместо него
постанови друго, с което да уважи предявените искове. Претендира разноски за
двете инстанции, като за тези във въззивната инстанция представя списък по чл.
80 ГПК. Прави евентуално възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК на претендирано от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна „А.Т.“ ЕАД с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК
оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди решението като правилно. Претендира
разноски за въззивното производство съгласно списък по чл. 80 ГПК. Прави
евентуално възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК на
претендирано от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна,
в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД като
въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235,
ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира за
установено следното:
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни искове – с
правно основание чл. 114, ал. 1, т. 1 ЗЗП вр. § 9 ДР ЗЗП за сумата 1 792 лв.,
представляваща възнаграждение по развален договор за изработка № 42438 от
17.01.2013 г., и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 189.08 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода 06.03.2013 г. - 19.03.2014 г. Претендирана е и законната
лихва от подаване на исковата молба в съда на 20.03.2014 г. до окончателното плащане.
С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, ответникът
е оспорил предявените искове с възражения, че е изпълнил точно задълженията си
по договора и нямало основание за разваляне на договора; до него не било
достигало писмено изявление от ищцата за разваляне на договора; евентуално е
релевирал възражение, че правото на ищцата да развали договора било погасено с
изтичане на 6-месечния срок по чл. 265, ал. 3 ЗЗД. Искал е от съда да отхвърли исковете.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния
закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г.,
ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно и допустимо, но въззивният съд го намира за
частично неправилно по следните съображения:
От фактическа страна: По делото не е било спорно и се установява, че на
17.01.2013 г. между ищцата, като възложител, и ответното дружество, като изпълнител,
е бил сключен договор за изработка № 42438, по силата на който изпълнителят се задължил
да извърши на свой риск срещу възнаграждение изработка на мебели по проект,
одобрен от възложителя, в количество и с качество, определено от възложителя. С
чл. 2, ал. 1 изпълнителят се задължил да извърши възложената му работа в срок
до 26.02.2013 г. Според чл. 3, средствата и материалите за изработка се
определят от възложителя. Уговорено е възнаграждение в размер на 1 792 лв.,
платимо по уговорения в чл. 6 ред.
Прието и неоспорено е запитване № 267 от 17.01.2013 г. по поръчка № 42438,
подписано от ищцата, в което са посочени материалите за корпуса и лицето на
процесния гардероб; В графа „механизми“ е посочен механизъм за плъзгащи врати,
пред корпус, както и изискване да има четки в краищата на вратите и между тях;
В „забележка“ е посочено: „Отделните детайли на вратите да са свързани без
лайсни“. Представен е и чертеж от 17.01.2013 г. на процесния гардероб, също
подписан от ищцата.
Приета по делото е и поръчка за изработка № 42438, също подписана от
ищцата, в която е посочено, че се отнася за гардероб по проект – **********, на
клиентите са предоставени чертежи, на стойност 1 792 лв. В забележка е
отразено, че поръчката касае запитване 0267.
Не е било спорно и от представените фискален бон от 17.01.2013 г. и
преводно нареждане от 25.02.2013 г. се установява, че ищцата е платила по процесния
договор сума в общ размер 1 792 лв.
Приети са разпечатки на хартиен носител от електронна кореспонденция между
ищцата и Ганчо Гаврилов, представител на ответника, съгласно която на
03.03.2013 г. ищцата е направила рекламация по поръчка № 42438, като подробно
са описани недостатъците на гардероба. В отговор представителят на ответника
поискал да му бъдат изпратени снимки, като за преценка на проблемите може да се
наложи да направят оглед на място; В отговор на 06.03.2013 г. ищцата заявила,
че ще изпрати снимки, но на тях няма как да се видят част от недостатъците. Качеството
на изработка не отговаряло на цената, поради което разглобяване на гардероба не
й допада, и единственото решение на проблема за нея било връщане на гардероба и
възстановяване на цената заедно с разходите за транспорт и монтаж. На 19.03.2013
г. Г.Г.изпратил на ищцата снимки на мостри в магазина, по които ищцата избрала
визията на гардероба си, на които снимки ясно се виждало, че и на немските
гардероби, когато има механизъм за плъзгащи се врати пред корпус, се получава
фуга между корпуса и предната врата. Този механизъм нямало как да се избегне. В
отговор ищцата на същата дата заявила, че не са гледали нито една мостра за
гардероб в магазина, а само проекта на компютъра; За механизъм пред корпус
изобщо не й е споменавано, още по-малко – че при такъв механизъм се получава
фуга.
В становище от 26.03.2013 г. от отдел „Рекламации“ при ответното дружество
е посочено, че счита рекламацията за неоснователна, тъй като няма
несъответствие между поръчаната от ищцата мебел и доставената. Относно
механизма, за който твърди да не е уведомена се посочва, че всички изложени в
магазина гардероби били изработени с такъв механизъм, и при изричното желание
на ищцата да не се вижда корпуса на гардероба, нямало друг възможен вариант за
механизъм. Относно дъното на гардероба е обещано да бъде заменено; По отношение
на наранена повърхност не се приема рекламацията, тъй като доставката и
монтажът били извършени от ищцата; Едва след посещение на монтажник на
ответното дружество вратите на гардероба били правилно монтирани, регулирани и
нивелирани.
Свидетелката К.Б.работела заедно с ищцата, била с нея, когато поръчала гардероба.
Ищцата обяснила какво иска. След доставката споделила със свидетелката, че има
проблем с гардероба и същият не можел да се сглоби както трябва, като проблемът
бил във вратите и имало голям луфт между тях. Впоследствие свидетелката видяла
луфта на вратите. Отишла с ищцата за да направи рекламация, ищцата поискала да
ѝ върнат парите, а от магазина отговорили, че щели да пратят хора да го
видят. От ищцата разбрала, че са идвали хора, но проблемът не бил отстранен,
тъй като те само затегнали малко гардероба.
Свидетелят Д.П.знае за случая, той сглобявал гардероба. Установил, че
нямало чертеж за сглобяване на гардероб. При сглобяването видял, че не били
разпробити самите греди, механизмите на вратите не били за него и разстоянието
между вратите било голямо 4 - 5 сантиметра, вратите не се отваряли лесно. От
магазина били казали на ищцата сама да избере механизмите за гардероба, което
нямало как да стане. Свидетелят бил извършвал монтажи и преди, нямал такова
образование, но работел това по професия, като този проблем нямало как да е
вследствие на неправилно сглобяване.
Свидетелят Г.Г.работел като проектант на мебели при ответника. Познавал
ищцата, която искала гардероб по поръчка. Когато дойдат клиенти, те си
харесвали подобен гардероб и искали промени в размера и начина на отваряне.
Ищцата го завела и му показала кой гардероб си била харесала, като след това
уточнили подробностите. Свидетелят изготвил оферта за ищцата. Знае, че впоследствие
имало проблем относно качеството на гардероба. В случая монтажът не бил извършен
от ответника и за него нямало задължение да отстрани проблема, но въпреки това
били изпратени хора и доколкото знаел, били отстранили недостатъците. Преди
окончателния проект свидетелят се срещал 5 - 6 пъти с ищцата. Клиентът сам си
избирал механизма, като в случай че има притеснения, че механизмът няма да
работи за избраните врати, това се обявявало предварително. Но в случая
механизмите, които ищцата си била избрала, били подходящи. Свидетелят си
спомня, че е провеждал имейл кореспонденция с ищцата, не си спомнял тя да е
искала връщане на парите, били обсъждани подробности около гардероба. Свидетелят
не се бил занимавал с рекламацията.
Свидетелят А.Г.бил служител при ответното дружество и бил конструктор на
процесния гардероб. Познавал ищцата, тъй като бил при нея след нейното
оплакване от качеството на гардероба, който бил бял, с плъзгащи врати. Констатирал,
че гардеробът не бил монтиран правилно и не били настроени механизмите. В
рекламацията пишело, че вратите били криви и неурегулирани по височина. Имало
обтегачи, които позволявали да се изравнят линиите. Имало луфт и бил крив
заради кривите врати, но това веднага го отстранили. Останал луфтът, технически
зададен в самия механизъм - около до 1 см, което било нормално, който луфт не
можело да се промени, тъй като бил зададен със спецификацията на самия
механизъм. Същият бил минимален, за да не се удрят двете врати една в друга.
След намесата на свидетеля гардеробът била направен както трябва. Винаги едната
врата трябвало да се плъзга зад другата при затваряне. Проблемът бил в това, че
ищцата не харесвала как стои гардеробът. Между корпуса и вратите имало
отстояние около 1 см, тъй като плъзгащите се врати не трябва да се допират до
нищо освен до ролките, като към момента гардеробът бил без недостатъци.
От заключението на СТЕ, прието в първоинстанционното производство, се
установява: След оглед в присъствието на страните вещото лице установило
идентичност между изработения гардероб и приетата заверена скица, подписана от
ищцата, с изключение на отсъствието на четки в краищата на вратите и между тях.
При сравнение с монтажната схема на механизма от каталог с извършеното
замерване вещото лице установило измятане на вратите под формата на „лък опънат
навън“ от 6 мм в центъра на вратите (разстояние между вратите по каталог 16.5
мм, измерено 22 мм). Измятането, макар нелицеприятно, не създава проблеми при
отварянето и затварянето на гардероба.
Проектираният и изпълнен гардероб с плъзгащи врати по поръчка на ищцата е с
налични функционални, конструктивни и технически недостатъци. Като функционален
недостатък вещото лице е посочило, че гардероби с този механизъм се използват
изключително за съхранение на горни дрехи, тъй като разстоянието между вратите
и корпуса отгоре е голямо и през луфта навлиза прах. Съхранението на бельо е
недопустимо, освен при наличие на чекмеджета вътре в корпуса. Процесният
гардероб е с много рафтове, което показва, че клиентът е бил подведен да
използва гардероба за съхранение на дрехи и бельо. Конструктивни недостатъци:
Вратите са изметнати, защото са получени от отделни кантинирани ивици,
присъединени една към друга. За да се избегне това е необходимо отделните ивици
да могат да се притягат една към друга. Използването на планки и разглобки тип
„Минификс“ не може да осигури това притягане. Размерите на вратите също
допълнително предразполагат към изкривявания и усуквания. Затова се използват
или метални рамки по кантовете, или обтегачи. Техническите недостатъци се
изразяват в отсъствието на четки към страниците и между вратите, неработещ
добре ляв стопер и неработещ въобще десен стопер.
Въз основа на тези констатации вещото лице е посочило, че проектираният и
изпълнен гардероб с плъзгащи врати по поръчка на ищцата е с налични конструктивни
и функционални грешки при проектирането, които обаче не го правят неизползваем,
а само нефункционален. В заключението е пояснено, че недостатъците правят вещта
нефункционална, т.е. не може да задоволи потребителските нужди в пълна степен. Това
не я прави тотално неизползваема за съхранение, напр. за съхранение на горни
дрехи, сезонни дрехи в полиетиленови пликове, обувки и др. под. Допуснатите от
изпълнителя грешки са отсъствието на обтегачи и четки на вратите.
При изслушване на заключението вещото лице обяснява, че предназначението на
четките, които липсват, е да спират влизането на прах между корпуса и вратите и
между самите врати във вертикална равнина, като в случай, че същите са били
монтирани, фугата между вратите в легнало положение нямаше да отстрани луфта,
последният е по-голям с около 6 мм. Четките може да се сложат по всяко време и са
подменяеми. Фугата от хоризонталната част при този модел не може да бъде
преодоляна и прах винаги ще влиза, поради което този тип механизъм се използва
за дрешници, но не и за гардероби за бельо и съхранение на дрехи. Когато вратичките
са отпред пред корпуса, използването на друг тип механизъм не било възможно. Лявата
врата на гардероба се затваря нормално, а стоперът ѝ може да бъде
затегнат допълнително, а този на дясната врата не функционира. Стоперът е
механизъм, който придържа вратата в затворено положение. Обтегачът е метална
лайсна, която се монтира от вътрешния край на вратата на гардероба и е с
метални планки, които имат за цел да обтягат вратичката на гардероба и да не
допускат измятането й във вълнообразна форма. Вратите се клатели при отваряне и
затваряне, което се дължи на липсата на обтегачи и недобре натегнати механизми
горе и долу. Липсата на обтегачи е отстранима само в производствени условия, а
притягането на стоперите – на място.
Съдът кредитира заключението като обективно и компетентно. Същото не е
оспорено от страните.
От правна страна: Съгласно § 9 (отм. с ДВ бр. 23 от 2021 г., в сила от
01.01.2022 г.) от Допълнителните разпоредби на ЗЗП, разпоредбите на глава пета,
раздел II се прилагат и за договорите за изработка и
производство (част от разпоредбите от раздела отменени с ДВ бр. 23/2021г., в
сила от 01.01.2022г.). Според нормите на чл. 113 и чл. 114 ЗЗП в относимата им
за спора редакция, когато потребителската стока не съответства на договора
за продажба, продавачът е длъжен да я приведе в съответствие с договора в
рамките на един месец, считано от предявяването на рекламацията от потребителя.
След изтичането на този срок потребителят има две алтернативни възможности - да
развали договора и да му бъде възстановена заплатената сума, или да иска
намаляване на цената съгласно чл. 114,
ал. 1 ЗЗП. Според чл. 114, ал. 2 ЗЗП, потребителят не може да претендира за
възстановяване на заплатената сума или за намаляване цената на стоката, когато
търговецът се съгласи да бъде извършена замяна на потребителската стока с нова
или да се поправи стоката в рамките на един месец от предявяване на
рекламацията от потребителя. Потребителят не може да претендира за разваляне на
договора, ако несъответствието на потребителската стока с договора е
незначително – ал. 3 на чл. 114 в относимата редакция на ЗЗП.
Според чл. 106 ЗЗП, за да съответства на
договора за продажба, потребителската стока трябва да: 1. притежава характеристиките,
определени от страните по договора, и да е годна за обичайната употреба, за
която служат потребителските стоки от същия вид; 2. отговаря на описанието,
дадено от продавача под формата на мостра или образец; 3. е годна за
специалната употреба, желана от потребителя, при условие че той е уведомил
продавача за своето изискване при сключването на договора и то е прието от
продавача; 4. притежава обичайните качества и характеристики на стоките от
същия вид, които потребителят може разумно да очаква, като се имат предвид
естеството на потребителската стока и публичните изявления за конкретните
ѝ характеристики, направени от продавача, производителя или негов
представител, които се съдържат в рекламата или в етикета на потребителската
стока.
В случая по делото се установи, че ищцата
- потребител е направила рекламация по електронен път на 03.03.2013 г., а
изпълнителят не е отстранил недостатъците на изработения гардероб в законовия
едномесечен срок.
С оглед установеното от СТЕ, налице са
недостатъци на вещта, изразяващи се в непоставяне на предвидените съгласно запитване
№ 267 четки в краищата на вратите и между тях, неработещ добре ляв стопер и
неработещ въобще десен стопер, както и липса на обтегачи, довело до измятане на
вратите, което е неестетично, без да пречи на отварянето на вратите. Първите
два недостатъка могат да бъдат отстранени на място, а липсата на обтегачи на
вратите може да бъде поправена само в производствени условия. Ирелевантно за
преценката дали несъответствието с поръчаното е съществено по смисъла на чл.
106 ЗЗП е дали недостатъците са отстраними на място или в производствени
условия, след като в едномесечния срок от предявяване на рекламацията
недостатъците не са отстранени от изпълнителя.
Въззивният съд не споделя извода на
първоинстанционния, че установеното в случая несъответствие е незначително по
смисъла на чл. 114, ал. 3 ЗЗП. Гардероб с изметнати врати, които се клатят при
отваряне и затваряне, и който, макар да не е тотално неизползваем за
съхранение, не може да задоволи потребителските нужди, за които е бил
предназначен, значително не съответства на поръчка за изработване на гардероб
дори от средно качество, нито е вещ, годна за обичайната употреба, за която
служат потребителските стоки от същия вид, нито притежава обичайните качества и
характеристики на стоките от същия вид, които потребителят може разумно да
очаква. А че поръчката не е била за изработка на гардероб за съхранение само на
горни дрехи, обувки или дрехи в полиетиленови пликове се потвърждава от
установеното от вещото лице от СТЕ, че в гардероба има множество рафтове, т.е.
изработеният гардероб е бил предназначен за съхранение на дрехи и бельо, като в
нарушение на задължението си по чл. 260, ал. 1 ЗЗД възложителят не е информирал
ищцата, че при избрания от нея механизъм в гардероба ще прониква прах и същият
ще е негоден за използване по предназначение. Че ищцата не е била предупредена
се потвърждава и от показанията на св. Г.Г.който твърди, че механизмите, които
ищцата избрала, били подходящи. Обратното обаче се установява от заключението
на СТЕ – избраният механизъм се използва само за дрешници и гардероби за
съхранение на горни дрехи, но е недопустим за гардероб от рода на поръчания,
тъй като през оставащата фуга прониква прах.
Недостатъците не са отстранени от изпълнителя в едномесечния срок по чл.
113, ал. 2 ЗЗП, поради което за ищцата е възникнало потестативното право по чл.
114, ал. 1, т. 1 ЗЗП да развали договора и да иска връщане на платеното
възнаграждение. Към 06.03.2013 г. това право все още не е било възникнало,
поради което не може да се приеме, че договорът е развален с изявлението на
ищцата за връщане на платеното по договора в електронната кореспонденция между
страните. Няма данни след изтичане на едномесечния срок ищцата да е отправила
изявление за разваляне в изискваната от чл. 87, ал. 1, изр. 2 ЗЗД писмена форма,
поради което следва да се приеме, че договорът е развален с подаване в съда на
исковата молба, с която се претендират последиците на развалянето.
Съгласно чл. 115, ал. 1 ЗЗП, потребителят
може да упражни правото си по този раздел в срок до две години, считано от
доставянето на потребителската стока; Срокът по ал. 1 спира да тече през
времето, необходимо за поправката или замяната на потребителската стока или за постигане
на споразумение между продавача и потребителя за решаване на спора – ал. 2; Упражняването
на правото на потребителя по ал. 1 не е обвързано с никакъв друг срок за
предявяване на иск, различен от срока по ал. 1 – ал. 3 на чл. 115. Предвид
уредената в ЗЗП специална давност, възражението на ответника, че правото
на ищцата да развали договора било погасено с изтичане на шестмесечния срок по
чл. 265, ал. 3 ЗЗД, е неоснователно.
По изложените съображения предявеният главен иск с правно основание чл.
114, ал. 1, т. 1 ЗЗП вр. § 9 (отм., считано от 01.01.2022 г.) ДР ЗЗП е
основателен и следва да бъде уважен.
Както беше посочено по-горе, към 06.03.2013 г., когато ищцата твърди да е
развалила договора, потестативното право за това все още не е било възникнало,
а няма твърдения или доказателства след изтичане на едномесечния срок от предявяване
на рекламацията да е отправила изявление за разваляне в изискваната от чл. 87,
ал. 1, изр. 2 ЗЗД писмена форма. Поради това ответникът е изпаднал в забава
едва с подаването на исковата молба в съда, а предявеният акцесорен иск с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Крайните изводи на двете инстанции частично не съвпадат, поради което
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която главният
иск е отхвърлен и вместо това бъде постановено друго, с което този иск се
уважи. При този изход, решението следва да бъде отменено и в частта, с която
ищцата е осъдена да заплати на ответника разноски за първата инстанция за
разликата над 49.63 лв.; На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да й заплати разноски за първата инстанция съразмерно с уважената
част от исковете в размер на 474.06 лв. В останалата част първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено.
По разноските за въззивната инстанция: При този изход и изричната претенция,
право на разноски имат и двете страни.
Доказано направените такива от въззивницата са в размер на 60.84 лв. –
държавна такса, и 400 лв. – адвокатско възнаграждение, което е заплатено в брой
съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 22.02.2021г.
Съобразно обжалваемия интерес от 1 981.08 лв., минималното възнаграждение,
определено по реда на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения възлиза на 368.67 лв. Заплатеното възнаграждение
от 400 лв. незначително надвишава този размер, поради което възражението на
въззиваемия за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно.
Или, съобразно уважената част, дължимите на въззивницата разноски са в размер
на 416.86 лв.
Доказано направените от въззиваемия разноски са в размер на 500 лв. –
адвокатско възнаграждение, което е заплатено по банков път съгласно
представеното преводно нареждане. Както беше посочено, минималното
възнаграждение, определено по правилото на Наредба № 1/2004 г., е в размер на
368.67 лв. Предвид липсата на фактическа и/или правна сложност на делото пред
настоящата инстанция и съобразявайки извършените от адвоката на въззиваемия
процесуални действия, съдът намира възражението на въззивницата по чл. 78, ал.
5 ГПК за основателно, като възнаграждението следва да бъде намалено на 400 лв.
Или, съразмерно с отхвърлената част, на въззиваемия се следват разноски в
размер на 38.18 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 293212 от 04.12.2019 г., постановено по гр.д. № 14779/2014 г. на Софийски
районен съд, 39 състав в частта, с
която е отхвърлен предявеният от М.А.Ш., ЕГН **********, срещу „А.Т.“ ЕАД, ЕИК ********, иск
с правно основание чл. 114, ал. 1, т. 1 ЗЗП вр. § 9 ДР ЗЗП за сумата 1 792 лв.,
представляваща стойността на луксозен гардероб по сключен договор за изработка,
развален едностранно от ищцата, както и
в частта, с която М.А.Ш., ЕГН **********, е осъдена да заплати на „А.Т.“ ЕАД,
ЕИК ********, разноски за
първата инстанция над сумата от 49.63 лв., и
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „А.Т.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, офис
сграда „*******, да заплати на М.А.Ш.,
ЕГН **********, на основание чл. 114, ал. 1, т. 1 ЗЗП вр. § 9 (отм. с ДВ бр. 23
от 2021 г., в сила от 01.01.2022 г.) от Допълнителните разпоредби на ЗЗП сумата
1 792 лв. (хиляда седемстотин
деветдесет и два лева), представляваща получено на отпаднало основание възнаграждение
по развален договор за изработка № 42438 от 17.01.2013 г., заедно със законната
лихва върху тази сума от завеждане на исковата молба в съда на 20.03.2014 г. до
окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 293212 от 04.12.2019 г., постановено по гр.д. № 14779/2014 г. на
Софийски районен съд, 39 състав в
останалата част.
ОСЪЖДА „А.Т.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, офис
сграда „*******, да заплати на М.А.Ш.,
ЕГН **********, на основание чл. 78 ГПК сумата 474.06 лв. (четиристотин седемдесет и четири лева и 06 стотинки),
представляваща разноски за първоинстанционното производство, и сумата 416.86 лв. (четиристотин и шестнадесет
лева и 86 стотинки), представляваща разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА М.А.Ш., ЕГН **********,***, да
заплати на „А.Т.“ ЕАД, ЕИК ********, на основание чл. 78 ГПК сумата 38.18 лв. (тридесет и осем лева и 18
стотинки), представляваща разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.