№ 3447
гр. София, 22.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20241110162605 по описа за 2024 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Производството е образувано по постъпила искова молба от Д. Н. П. срещу
Прокуратурата на Република България.
В срока за отговор на исковата молба е постъпил такъв от ответника.
Ответникът прави възражение за недопустимост на исковата молба, тъй като в
настоящото производство е недопустимо да се ревизират процесните прокурорски
постановления. Възражението е неоснователно. Действително в настоящото
производство не могат да се ревизират посочените от ищцата прокурорски
постановления, но предявеният иск е за осъждането на ответника да заплати на ищцата
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от действията и
бездействията на ответника, като следва да се установяват предпоставките на
предявения иск.
Ищцата е представила писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо.
Ищцата е направила искане за допускане събирането на гласни доказателствени
средства чрез разпита на двама свидетели при режим на довеждане. Искането следва
да бъде уважено в частта, в която се иска свидетелите да установят претърпените от
ищцата неимуществени вреди, като следва да бъде отхвърлено в частта, в която се
иска свидетелите да се установяват обстоятелствата, предмет на подаваните от ищцата
жалби до Прокуратурата на Република България. В настоящото производство
установяването на тези обстоятелства не е част от предмета на предявения иск, респ.
фактите са неотносими по смисъла на чл. 146, ал. 4 ГПК.
Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства по опис,
обективиран в същата.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателствени средства чрез разпита на двама
1
свидетели при режим на довеждане от ищцата за установяване на претърпените от нея
неимуществени вреди в резултат от действията и бездействията на прокуратурата, като
ОТХВЪРЛЯ искането в частта му, касаеща установяването на фактите и
обстоятелствата, предмет на подаваните от ищцата жалби и молби до Прокуратурата
на Република България.
ОПРЕДЕЛЯ на осн. чл. 158 ГПК срок на ищцата за водене на допуснатите до
разпит свидетели в насроченото по делото открито съдебно заседание, като при
неизпълнение без уважителна причина, производството по делото ще продължи без
събиране на допуснатото доказателство.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 06.03.2025 г. от 10:40 часа, за когато
да се призоват страните, на които да се връчи препис от настоящото определение, а на
ищцата – и препис от отговора на исковата молба.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото на основание чл. 140, ал. 3 ГПК,
както следва:
Предявен е осъдителен иск по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за осъждането на ответника
да заплати на ищцата сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, причинени на ищцата вследствие на непозволено увреждане,
причинено от действия и бездействия от служители на ответника, изразяващи се в
отказ да се разгледат подавани от ищцата жалби и молби в периода от м. 10.2019 г. до
м. 10.2022 г. и да се проведе пълно, обективно и всестранно разследване по отразените
в тях случаи, ведно със законна лихва от предявяването на исковата молба до
погасяването.
Ищцата Д. Н. П. твърди, че на 14.10.2019 г. подала в Районна прокуратура - гр.
С жалба с вх.№ ****/14.10.2019 г., в която подробно описала, че някой се качва на
покрива на собствената й къща в Б и чупи керемидите на покрива. След подаване на
жалбата била повикана да даде допълнителни обяснения, а впоследствие била
уведомена на осн. чл. 75 НПК за правата й като пострадал от престъпление по чл. 216,
ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Малко повече от година по-късно РП-С се произнесла по
преписката с постановление за спиране на наказателното производство. Развитие по
производството нямало, като извършителят не бил открит. Ищцата подала жалба до
Районен съд гр. С срещу спирането на производството, но постановлението било
потвърдено.
Сочи, че на 20.05.2020 г. подала молба до Районна прокуратура Дупница с
искане да бъде ексхумирано тялото на брат й К К П, бивш жител на град Дупница,
починал на 28.03.2019 г., тъй като имала основателни съмнения, че брат й не е починал
от естествена смърт. В молбата изложила подробно фактите и обстоятелствата, които
довели до тези съмнения, като приложила и химичен анализ със заключение от
лаборатория. Окръжна прокуратура Кюстендил изпратила преписката по
компетентност на Софийска градска прокуратура с постановление от 29.05.2020г.
Преписката отново била върната на ОП - Кюстендил и на 23.10.2020 г. било
постановено постановление, с което се отказва образуване на досъдебно производство
по преписка с вх. № 1013/2020 г. Ищцата подала жалба до Софийска апелативна
прокуратура, но същата била оставена без уважение, а постановлението на ОП -
Кюстендил - потвърдено.
Твърди на следващо място, че на 30.06.2022 г. подала жалба до началника на
МВР - гр. С да се извърши проверка, тъй като през лятото на 2022г. къщата й била
обгазявана системно с цел да й бъде навредено. Жалбата била изпратена по
компетентност в Районна прокуратура гр. С. Разследване по случая не било проведено,
като били събрани сведения от ищцата и от нейните съседи. Разследването било
2
формално и в посока отказ да се образува досъдебно производство. Заради
незаинтересоваността на прокуратурата ищцата сочи, че сама следвало да взема проби
за обгазяването на дома й, да заплаща за техния анализ и да предоставя информацията
на разследващите органи, тъй като те отказвали да вършат служебните си задължения.
По подадената от ищцата жалба на 19.06.2024 г. бил постановен отказ за образуване на
досъдебно производство на РП - С /пр. пр. № 603/2024г./. Ищцата подала жалба срещу
постановлението за отказ пред ОП - София, но жалбата й била оставена без уважение,
а постановлението на РП - С - потвърдено /пр. 2006/2024г./.
Твърди се освен това, че на 13.10.2022 г. ищцата подала до Районна прокуратура
София жалба срещу А С В, в която описвала подробно какви посегателства се
извършват срещу ищцата и личните й вещи. Преписката била изпратена по
компетентност в Софийска градска прокуратура, като с постановление от 02.03.2023 г.
по пр. пр. № ****/2023 г. било отказано да се образува досъдебно производство по
депозираната жалба. Ищцата подала жалба срещу постановения от СГП отказ пред
Апелативна прокуратура - София, жалбата била оставена без уважение, а отказът на
СГП - потвърден /пр. пр. № ***/2023г./. Ищцата депозирала жалба и срещу
постановлението на АП- София до ВКП, но отново й било отказано съдействие, като
производството било прекратено окончателното с постановление на ВКП /пр. пр. №
****/2023 г. на отдел „Досъдебен“ на ВКС/.
Поради така описаните случаи ищцата смята, че Прокуратурата на Република
България не оказва съдействие по какъвто и било начин по подаваните от нея жалби.
Счита, че разследванията се водят формално, постановленията за отказ за образуване
на досъдебни производство са немотивирани, а спирането на наказателните
производства е под претекст да не се води по-нататъшно разследване по жалбите.
Твърди, че от тези действия и бездействия на прокуратурата, изразяващи се в отказ да
се разгледат подаваните жалби и да се проведе пълно, обективно и всестранно
разследване по случаите, търпи неимуществени вреди, изразяващи се в проблеми със
съня, стрес, страх от нападение срещу нея и имуществото й, вдига високо кръвно
налягане, като е развила и страх от общуване с хора, както и страх да излиза навън.
Сочи, че се чувства незащитена и безпомощна. Преживените от нея неимуществени
вреди оценява в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева, за която сума моли да бъде
осъден ответникът да й заплати, ведно със законна лихва от предявяването на иска до
погасяването. Претендира разноски.
В срочно постъпил отговор ответникът оспорва изцяло основателността на
предявения иск. Сочи, че по посочените от ищцата преписки са постановени
постановления за отказ да се образува досъдебно производство, които по подадени от
ищцата жалби са преминали през съответния инстанционен контрол и са потвърдени,
като не е допустимо преразглеждане на въпросите в настоящото производство.
Намира, че за да бъде ангажирана гаранционно – обезпечителната отговорност на
Прокуратурата на Република България, следва да се установят всички елементи на
деликта по смисъла на чл. 45 ЗЗД, които не се установявали в настоящия случай. Сочи,
че по реда на НПК били извършени всички възможни действия по разследването,
поради което не е налице виновно поведение от страна на ответника. Сочи, че
съответните прокурори са положили дължимата грижа при осъществяване на
3
разследването, но за тях не съществува задължение по закон всяко разследване
задължително да приключва с разкриване авторството на деянието. Сочи, че
прекратяването на наказателните производства е в резултат от спазването на нормите
на наказателните закони, което изключва противоправността на деянието. Възразява
срещу твърдението на ищцата, че описаните в исковата молба неимуществените вреди,
в това число стрес, безсъние, високо кръвно налягат, страх от нападение и от общуване
с други хора, са в резултат на твърдяното правонарушение. Счита, че същите не са
пряка и непосредствена последица от прекратяването на процесните прокурорски
преписки. Счита, че фактът на прекратяване на съответните производства не се
отъждествява с бездействие от страна на прокуратурата по подаваните от ищцата
жалби. Поради тези и останалите изложени съображения моли предявеният иск да
бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира разноски.
По иска по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД:
В тежест на ищцата по предявения иск е да докаже при условията на пълно и
главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно: виновно и противоправно поведение на лица, за което отговаря
ответникът Прокуратура на Република България /твърдените извършени действия и
бездействия във връзка с подаваните жалби и молби/, в причинна връзка с което да са
настъпили процесните неимуществени вреди.
На осн. чл. 45, ал. 2 ЗЗД, във всички случаи на непозволено увреждане вината се
предполага до доказване на противното.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора, с което могат да
спестят време и разходи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4