РЕШЕНИЕ
№
347
гр.Враца,
25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВРАЦА, VI-ти състав, в публично заседание на
06.10.2022 г. / шести октомври две хиляди двадесет и втора година/ в състав:
АДМ.
СЪДИЯ: ТАТЯНА КОЦЕВА
при
секретаря СТЕЛА БОБОЙЧЕВА, като разгледа докладваното от съдия КОЦЕВА адм. дело
№ 379 по описа на АдмС – Враца за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл.145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс вр. чл.268 ал.1 от ДОПК.
Образувано е по жалба на „Е.П.“ ЕООД ***,
ЕИК *********, представлявано от * С.В.Ц. против РЕШЕНИЕ по жалба срещу действия на публичен
изпълнител № 49/15.04.2022г. на и.д. директор на ТД на НАП-В.Търново, с което е оставена без уважение жалба вх.№
94-Е-2/04.04.2022г. по описа на ТД на НАП-В.Търново, ИРМ Враца, входирана в ТД
на НАП-В.Търново с вх. №7310/04.04.2022г., подадена от „Е.П.“ ЕООД *** и е потвърдено, като правилно и
законосъобразно Разпореждане с изх. № С220006-125-0051895/21.02.2022г. издадено
от публичен изпълнител в Дирекция “Събиране“ при ТД на НАП-В.Търново, ИРМ
–Враца. С жалбата се твърди, че оспореното решение е неправилно, необосновано и
незаконосъобразно, като се навеждат доводи за изтекла погасителна давност . Иска се отмяна
на решението и потвърденото с него разпореждане.
Ответникът по делото в с.з., чрез
процесуалния си представител * В.А. оспорва жалбата, като неоснователна и моли
за потвърждаване на оспореното решение, като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски по делото. Представена
е писмена защита, в която се твърди че оспорения акт е правилен, издаден е от
компетентен орган и в предвидената форма, преценени са предвидените в чл.171 и чл.172 от ДОПК срокове
и правилно и законосъобразно е отчетен периодът предвиден в ЗМДВИППП.
По делото са събрани писмени
доказателства. Приложено е заверено копие от образуваната пред административния
орган административна преписка
Административният съд, като се запозна
с доводите на страните и доказателствата в административната преписка и след
служебна проверка съгласно разпоредбата на чл.168 от АПК, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
По отношение на оспорващото дружество
е образувано изпълнително дело № 11140001714/2014г. по описа на ТД на НАП
Велико Търново,офис Враца за неплатени задължения, като по него са
извършвани принудителни действия от
страна на публичния изпълнител.
На 19.11.2021г. по изпълнително делото
е постъпило плащане, по който факт страните не спорят, като това обстоятелство
се установява и от данните по преписката. Във вр. с постъпилото плащане с
Разпореждане от 21.02.2022г. на гл.публичен изпълнител при ТД на НАП-В.Търново,
офис Враца, изх. № С220006-125-0051895/21.02.2022г. е извършено по изп.делото
разпределение на плащане в размер на
42 000 лева, от които 76,80 лева за погасяване на разноски и сума в размер
на 41 923,00 лева за погасяване на публични задължения/главница/, касаещи задължения по ДОО – декларации образец 6 и РА
№**********/31.05.2012г. за ДДС от сделки в страната за данъчен
период 2010г., 2011г. и 2012г. Разпореждането е връчено по електронен
път на 30.03.2022г.,видно от
представеното по делото удостоверение за връчване по ел.път. Жалба против това
разпореждане е предявена на 04.04.2022г. с вх.№94-Е-2/04.04.2022г. по описа на
ТД на НАП-В.Търново, офис Враца, входирана в ТД на НАП-В.Търново с вх.№
7310/04.04.2022г. Същата е
разгледана от ответника и е оставена без
уважение с Решение № 49/15.04.2022г. на и.д. директор на ТД на НАП-В.Търново, с което
е приета същата за неоснователна и е потвърдено като правилно и законосъобразно
Разпореждане с изх. № С220006-125-0051895/21.02.2022г. издадено от публичен
изпълнител в Дирекция “Събиране“ при ТД на НАП-В.Търново, ИРМ –Враца. В
решението е посочено, че по отношение на задълженията за ДОО по декларация обр.6 за периода от 01.12.2010г.
до 30.11.2011г. същите е трябвало да бъдат погасени през годината през която е
подадена декларацията, т.е. 2011г., като за тях
давностния срок е започнал да тече от
01.01.2012г. По отношение на задълженията по РА № **********/31.05.2012г. за
периода 01.05.2011г. до 30.06.2011г. е прието, че давностния срок е започнал да
тече от 01.01.2012г. Посочено е, че съгласно чл.171, ал.2 от ДОПК с изтичането
на 10 годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината през която е
следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични
задължения, независимо от спирането или прекъсването на давността освен, ако
задължението е отсрочено или разсрочено. Прието е, че към този срок следва да
се добави и периода през който абсолютната давност не се прилага съгласно §29,
т.1 от ПЗР на Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020г. и за
преодоляване на последиците. Посочено е, че абсолютната давност по чл.171, ал.2 от ДОПК не
се прилага за периода от 24.03.2020г. до
21.05.2020г. –давността е започнала да тече отново на 21.05.2020г. по аргумент
от разпоредбата на §13 от ПРЗ към ЗИД на
Закона за здравето, поради което и към датата на издаване на разпореждането
-21.02.2022г. давността по чл.171,ал.2
от ДОПК не е изтекла. Същото е прието и
по отношение на задължения установени с РА № **********/31.05.2012г. По
отношение на задълженията за ДОО по декларация обр.6 за периода 01.04.2012г. - 31.05.2012г.
е прието, че същите е следвало да бъдат платени през 2012г., като давностния
срок е започнал да тече от 01.01.2013г., като
10 годишния давностен срок не е изтекъл .
При така установената
фактическа обстановка съдът намира от правна страна, че оспорването
е направено от надлежна страна, адресат на административния акт, в законоустановения
преклузивен срок, против административен акт, подлежащ на оспорване,
поради което е допустимо. Разгледано по същество, същото е и частично основателно по следните
съображения:
Правилно е прието от
органа, че по отношение на задълженията за ДОО, декларация обр. 6 за периода от
01.12.2010г. до 30.11.2011г., давностния срок е започнал да тече от
01.01.2012г., както и по отношение на задълженията по РА за периода 01.05.2011г.
до 30.06.2011г. давностния срок е започнал да тече от 01.01.2012г., но
неправилно е прието, че по отношение на тези задължения не е налице изтекла погасителна давност
Институтът на
погасителната давност за изпълнение
на задължения за заплащане на публични
вземания е уреден в чл.171 и сл. от
ДОПК. В чл.171 ал.1 от ДОПК е
прието, че с изтичането на пет годишен срок, началото на който започва
да тече от първи януари на годината, следваща годината, в която същото е
следвало да се заплати, задължението се явява погасено, като в този случай се
вземат предвид всички прекъсвания или спирания на давностния срок, с които
същият се удължава. В чл.171, ал.2 от ДОПК са уредени правилата за прилагане на
абсолютната давност, която е десетгодишна, с начало 1 януари на годината, следваща годината, през
която е следвало да се плати публичното задължение, с изтичането на която се
погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на
давността, освен в случаите, когато: 1. задължението е отсрочено или
разсрочено; 2. вземането е предявено в производство по несъстоятелност; 3. е
образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването
или събирането на публичното задължение ;4. изпълнението е спряно по искане на
длъжника; 5. е подадена жалба за разрешаване на спор по глава шестнадесета, раздел IIа.
Спорът в настоящето производство е дали
по отношение на описаните от жалбоподателя публични вземания е изтекъл
абсолютния давностен срок. Не се спори от страните, че по отношение на
задълженията за ДОО, декларация обр.6 за
периода 01.12.2010г. до 30.11.2011г. този давностен срок започва да тече на 01.01.2012г.. Не се и спори, че по отношение
на задълженията установени с РА № **********/31.05.2012г. за периода 01.05.2011г.
до 30.06.2011г. давността е започнала да тече от 01.01.2012г. Спорът е кога е изтекъл същия по отношение на тези
задължения.
От данните по делото е видно и се
установява, че абсолютния давностен
срок по отношение на задълженията на жалбоподателя за 2010 и
2011г., е изтекъл към 01.01.2022г. и към
датата на издаване от публичния изпълнител
на разпореждане от 21.02.2022г., т.е. абсолютният давностен срок
по чл.171, ал.2 от ДОПК е изтекъл и тези задължения са погасени по давност, обратно
на прието от адм.орган. В тази насока е
и практиката на ВАС- р.1185/09.02.2022г. по адм.д. 6447/2021г., р.5683/ 12.05.2021г.
по адм.д. 1139/2021г., р.5240/23.04.2021г. по адм.д. 6905/2020г. и др.
Настоящият състав намира за неправилни
изложените в обжалваното решение на ответника съображения за продължаване на
давността, съгласно §29, т.1 от ПЗР на ЗМДВИП/ДВ. бр.44 от 2020 г., в сила
от 14.05.2020 г./ Съгласно § 29, т.1 от ПЗР на този закон до отмяната на извънредното положение
срокът по чл. 171, ал. 2 от ДОПК не се прилага, а според т. 2 на § 29
освен в случаите по чл.172, ал.1 от ДОПК давността спира да тече и за времето на
обявеното извънредно положение. Последната разпоредба въвежда ново основание за
спиране на давността, наред с тези по чл. 172, ал. 1 от ДОПК, като срокът за новото спиране е до
отмяна на Извънредното положение-13.05.2020 г. След отмяната на Извънредното
положение давността продължава да тече. Тази разпоредба обаче не препятства
действието на разпоредбата на чл.171, ал.2 от ДОПК и след изтичането на този срок
давността се брои за изтекла, независими от основанието за спиране. В § 29, т.1 от ПЗР на Закона за мерките
и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, се посочва, че до отмяната на
извънредното положение срокът по чл.171, ал. 2 от ДОПК не се прилага, но тази разпоредба не
продължава срока по чл.171, ал. 2 от ДОПК, както е прието от решаващия
орган/ответника по делото/. Смисълът и целта на разпоредбата са да не изтече
давностния срок при действието на обявеното извънредно положение, съгласно
чл.3, т.1 от с. з., което е привременна мярка за защита интересите на
кредитора, неспособен да действа поради наличието на извънредни непредвидени
обстоятелства. Тази мярка престава да действа с настъпване на събитието,
визирано в хипотезата на § 29, т.1 /отмяна на извънредното положение/,
действието й е обвързано с определен срок, след който правните последици,
породени от това действие отпадат. Няма и не може да има за последица
продължаване на срока по чл.171, ал.2 от ДОПК със срока на действие на § 29, т.1 от
ПЗР на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение.
Що се касае до
задълженията за периода 01.04.2012 г. – 31.05.2012г., като публични задължения
за ДОО, декларация образец 6 същите е следвало да се заплатят през 2012г. и за
тях давностният срок е започнал да тече от 01.01.2013 г. За тези задължения
абсолютният давностен срок по чл.171, ал.2 от ДОПК не е изтекъл, нито към
датата на произнасяне от публичния
изпълнител с разпореждане от 21.02.2022г.,
както и към дата 15.04.2022 г. на
решението на органа, нито към момента.
За пълнота на изложеното съдът намира за необходимо да
отбележи, че по изп.дело сумата е постъпила на 19.11.2021г.,когато давностния
срок все още не е бил изтекъл, а разпореждането за разпределение на сумите е от
21.02.2022г.
С оглед на изложеното обжалваното
решение на и.д. директор на ТД на НАП– В.Търново и потвърденото с него разпореждане на публичен
изпълнител при същата дирекция, ИРМ Враца, са незаконосъобразни и подлежат на
отмяна в частта, за които съдът прие
по-горе погасяване по давност. След отмяната им преписката следва да се върне на ТД на НАП-В.Търново,
съгласно чл.173, ал.2 от АПК, вр. с § 2 от ДР на ДОПК, като при липса на други
обстоятелства, освен изложените в настоящото производство, административният
орган следва да изчисли сроковете и се произнесе по начина, посочен в мотивите
на
съдебното решение.
При този изход на спора на ответника не се дължат разноски, а от
страна на оспорващия не са претендирани такива.
Водим от гореизложеното и на основание
чл.172 ал.2 вр.чл.146, т.4 от АПК
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
РЕШЕНИЕ по жалба
срещу действия на публичен изпълнител №
49/15.04.2022г. на и.д. директор на ТД на НАП-В.Търново, с което е оставена без уважение жалба вх.№
94-Е-2/04.04.2022г. по описа на ТД на НАП-В.Търново, ИРМ Враца, входирана в ТД
на НАП-В.Търново с вх.№ 7310/04.04.2022г., подадена от „Е.П.“ ЕООД *** и е
потвърдено, като правилно и законосъобразно Разпореждане с изх. №
С220006-125-0051895/21.02.2022г. издадено от публичен изпълнител в Дирекция
“Събиране“ при ТД на НАП-В.Търново, ИРМ –Враца, в частта за задълженията за периода
01.12.2010г. - 30.11.2011г. и отхвърля
жалбата в останалата част.
ВРЪЩА
преписката на Директора на ТД на
НАП - Велико Търново за ново произнасяне в тази част, съобразно дадените в мотивите указания.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или
протест.
АДМ.
СЪДИЯ: