№ 711
гр. София, 28.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Мария Г. Паскова
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20241000502783 по описа за 2024 година
С решение № 2395 от 19.04.2024 г. по гр. д. № 10652/2022 г., СГС, І-21 с-
в, ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД предявен
от Д. И. И. срещу „Бивол“ ЕООД за заплащане на сумата от 30 000 лв. като
обезщетение на неимуществени вреди от публикувани в поддържан от
ответника информационен сайт "Bivol.bg" статии със заглавия
"Псевдоекологът и рекетьор Д. И. си купил луксозно жилище с неясни
доходи" на 06.04.2015 г. и "Контраеколози, отровни екодвойници и ***
тролове" на 07.04.2015 г.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от Д. И. И.. Твърди, че
наказателният съд е отрекъл с окончателен акт извършването на
престъпление, но въпреки това първата инстанция не е отчела този факт, както
и обстоятелството, че бил набеден в извършване на престъпление по чл. 213а
НК. Поддържа, че публикуваните на сайта обиди и клевети срещу ищеца са
основание той да получи обезщетение от ответника, поддържащ този сайт.
Намира, че не е налице надлежно проведено журналистическо разследване.
Основава се на практика на ВКС (решение № 62 от 06.03.2012 г. по гр. д. №
1376/2011 г., ІV ГО, решение № 253 от 29.01.2014 г. по гр. д. № 1251/2012 г., ІІІ
1
ГО), според която при препечатване или преразказване на публикация,
отговорност за съдържащите се в нея обиди носи и вторият издател или медия.
Счита, че съдът неправилно е ценил доказателствата по делото, в това число и
възпроизведен в съдебно заседание материал - репортаж. Твърди, че се касае
до обида, тъй като ищецът е „уличен в рекет над бизнесмен“, „изнудване“,
незаконно получаване на доходи, наричан е „псевдоеколог“, като са
използвани обидни и ругателни изрази – „фалшиви екоорганизации“,
„отровни двойници, изхранвани от бенкстерите и едрия природосъсипващ
бизнес“, обвиняван е в ръководене на „куха и бездействаща структура, реално
използвана за рекет на бизнеса“, както и че ръководи НПО, които „вместо да
защитават природата, бранят т.нар. „инвеститори“. Поддържа, че е накърнено
личното му достойнство. Счита, че правилата за давността, основани на
основни принципи от Наполеоновия граждански кодекс, е необходимо да имат
по-съвременен прочит, като следва да се приеме, че началният момент на
давността в конкретния случай започва да тече от прекратяване на
наказателното производство (защото тогава според него е установена
невинността му). Счита, че ако е бил предявил иска си преди това е щял да
даде повод за нова истерична медийна атака, а полза от спряното гражданско
производство нямало да има. Сочи, че процесните статии все още се намират
на сайта на ответника и така са продължили да произвеждат вредоносното си
действие, а давността за исковете ще започне да тече от премахването на
източника на вредата. Акцентира върху продължителността на нарушението,
което следва да се вземе предвид при размера на обезвредата. Моли да се
отмени решението и да се присъди сумата от 30 000 лв., ведно със законната
лихва от публикуването на първата статия, както и разноски. (При служебна
проверка се установява, че с исковата молба е претендирана лихва от датата на
предявяване на иска – л. 9)
Ответникът „Бивол“ ЕООД не взема становище по жалбата в писмен
отговор, но в открито заседание оспорва иска, в това число излага подробни
аргументи относно давността.
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
2
Предявен е иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД.
Ищецът Д. И. И. твърди, че в сайта "Бивол.бг" са публикувани две
статии със следните заглавия - "Псевдоекологът и рекетьор Д. И. си купил
луксозно жилище с неясни доходи" на 06.04.2015 г. и "Контраеколози, отровни
екодвойници и *** тролове" на 07.04.2015 г. Твърди, че сайта в първата статия
се позовал на телевизионно предаване, излъчено на 2 април, 4 април, 5 април
по "Нова телевизия". Твърди, че в статията имало клевети, набедяване за
извършване на престъпление „изнудване“ на бизнесмени и твърдения, че
ищецът и управляваното от него сдружение "Коалиция за устойчиво
развитите" са влияели върху значими стопански и туристически проекти (като
"Южен Поток" и "Витоша ски") чрез подаване и оттегляне на жалби срещу
"парично измерение". Във втората публикация организация, ръководена от
ищеца била описана като "куха и бездействена структура, реално използвана
за рекет на бизнеса", с която се „бранят т. нар. инвеститори". Твърди се, че
материалите съдържали клевети, обиди, уронват достойнството и името на
ищеца и довели до освобождаването му от "Брейн Тръст", от длъжността
експерт "Маркетинг" и завеждащ връзки с обществеността, от Фондация
"Национална и международна сигурност" като лектор и преподавател на
докторанти, а договорът му с УНСС като преподавател по дисциплината
"Национална сигурност" не бил подновен. Посочено е, че срещу ищеца било
образувано досъдебно производство (прекратено от прокуратурата на
23.11.2021 г., без постановяване на оправдателна присъда), била му направена
регистрация в полицията, бил принуден да напусне столицата, доходите му
спаднали, не можел да се грижи за здравето си. Претендира от ответника
сумата 30 000 лв. като обезщетение за претърпените неимуществени вреди,
ведно със законната лихва от деня на завеждане на исковата молба и разноски.
Ответникът „Бивол“ ЕООД оспорва иска, като намира, че същият е
погасен по давност. Счита, че се касае до свобода на изразяване на мнение и
правото на получаване на информация. Твърди, че тъй като се касае до
позоваване на разследване на "Нова телевизия" то ответникът не е дължи
провеждане на собствено разследване. Счита, че данните в статиите имат
достоверност относно дейността на ищеца и имущественото му състояние.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
3
страна:
Пред настоящата инстанция няма спор, че на посочените дати са
публикувани визираните в исковата молба статии на сайта, поддържан от
„Бивол“ ЕООД, които публикации и понастоящем не са свалени. В първия
материал "Псевдоекологът и рекетьор Д. И. си купил луксозно жилище с
неясни доходи" се съдържа подзаглавие "Луксозен апартамент от 120 кв.м. в
район "Витоша" в София е придобил Д. И., псевдоекологът, уличен от Нова
телевизия в рекет над бизнесмени". Посочено е, че жилището е ново
строителство и е закупено от ищеца за 156 000 лв. без заем и ипотека, като е
изтъкнато, че публикацията се позовава на репортаж на Нова телевизия,
излъчен в неделя, в който ищецът бил заснет със скрита камера да иска 200
000 евро от бизнесмен, за да оттегли жалба на сдружението си срещу ОВОС за
бизнес проект за газификация, и на жалба срещу проект на "Витоша ски",
впоследствие оттеглена от сдружението, чийто представител е ищецът
"Коалиция за устойчиво развитие". В другата публикация със заглавие
"Контраеколози, отровни екодвойници и *** тролове", основана отново на
разследване на Нова телевизия, е отразено, че ищецът е "уличен в рекет" и
представляваната от него "Коалиция за устойчиво развитие" е част от "кухи и
бездействени структури, реално използвани както се видя за рекет над
бизнеса" и "припознати от властта на институционално ниво като членове на
консултативни и обществени съвети към МОСВ".
Установява се, че в интернет пространството все още може да бъде
видян видеоматериал по Нова ТВ, озаглавен „Разследване: По следите на
екорекет“, въз основа на който са изготвени процесните две статии.
(https://nova.bg/news/view/2015/04/05/106955/%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5-
%D0%BF%D0%BE-%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5-
%D0%BD%D0%B0-
%D0%B5%D0%BA%D0%BE%D1%80%D0%B5%D0%BA%D0%B5%D1%82).
Съдържанието на репортажа е възпроизведено на хартиен носител и приет
като доказателство по делото - л. 166-178.
Приети са СПсЕ и СКЕ.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
Съдът приема, че възражението за давност е основателно, по следните
съображения:
4
По правило съгласно чл. 114 ЗЗД давност започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо, като за вземания от непозволено
увреждане давността почва да тече от откриването на дееца. От
публикуването на статията е реализиран пълния състав на деликта –
противоправно поведение на конкретно лице, в резултат на което е причинена
вреда. Вредата в случа е накърняване на неимуществени ценности като добро
име, чест, достойнство и пр. Независимо дали ищецът е узнал за статията или
не, ако тя е съдържала клеветнически или обидни изявления, то неговото
добро име и чест са били опетнени. Как тази вреда се е отразила като
последица в неговия патримониум – колко тежко той е понесъл това, как това е
засегнало неговия емоционален и физически стабилитет, са въпроси които са
относими не към осъществяването на правопораждащия ефект на деликта, а
към размера на обезщетението, което се дължи. От момента на всяка
публикация за ищеца възниква възможност да защити своите права, като в
указания от закона давностен срок може да предяви за защита претенциите си
пред съд. Колко дълго е престоял в публичното пространство вредящия факт е
от значение за обема на увреждането и размера на обезщетението. Да се
приеме тезата на ищеца-жалбоподател означава на волята на страната да се
предостави възможност да определя сама и по свое усмотрение началният
момент на давностния срок, което е в разрез с принципите за стабилност и
предвидимост на обществените отношения. В настоящият случай следва да се
има предвид още, че не се касае до скрит извършител – той е публичен. Дали
авторът на статията е известен също е ирелевантно, тъй като в настоящия
случай се касае до иск, целящ да ангажира гаранционно-обезпечителната
отговорност по чл. 49 ЗЗД на ответника, в качеството му на стопанисващ
сайта, където са оповестени процесните материали.
Дори да се игнорира горния извод, съдът приема, че исковата претенция
е неоснователна и по своето същество, като взе предвид практиката на ВКС -
решение № 484/2010 г. по гр.д. № 1438/2009 г., ІІІ г.о, решение № 62/2012 г. по
гр. д № 1376/11 г., ІV г.о., решение № 85/2012 г. по гр. д № 1486/2011 ІV г.о. и
друга – посочена по-долу, а така също и практиката на ЕСПЧ Yordanova and
Toshev v. Bulgaria, Bozhkov v. Bulgaria, Handyside v. the United Kingdom, Perna
v. Italy, Pedersen and Baadsgaard v. Denmark, Fressoz and Roire v. France, De
Haes and Gijsels v. Belgium, Thorgeir Thorgeirson v. Iceland, Leander v. Sweden,
5
и др.
С исковата молба се претендират вреди от две публикации в интернет
сайт, поддържан от ответното дружество, което (страните не спорят) носи
отговорност за обективираните в общодостъпното медийно пространство
материали. Няма правна пречка от двете статии да се претендира едно
обезщетение, така както е прието в решение № 204 от 12.06.2015 г. по гр. д. №
7046/2014 г., ІV г. о. на ВКС, тъй като се касае до деяния, които са свързани
обективно помежду си и са осъществени в непродължителен период от време
(два последователни дни).
В цитираното по-горе решение на върховните съдии е закрепено и
относимо към настоящия спор друго разрешение, възприемано константно от
съдилищата, а именно, че разпоредбата на чл. 39, ал. 1 от Конституцията на
Република България прокламира правото на всеки да изрази мнение и
свободно да го разпространи - писмено или устно, чрез звук или изображение.
Касае се до противоправно поведение обаче, когато това право се използва, за
да се увреди доброто име на другиго. Всякакви твърдения и оценки за дадена
личност могат да се разпространяват свободно, но само до толкова доколкото
не засягат честта и достойнството й. От значение (съгласно същото решение
на ВКС) е и конкретния адресат на мнението - ако се касае до лице, чието име
се коментира във връзка с обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност
или занятие, изразяването на мнения с негативна оценка, които са във връзка с
този пост, дейност или занятие, не съставлява противоправно поведение. Друг
критерий, който следва да бъде съблюдаван е дали се изнасят оценъчни
съждения (мнения, които не подлежат на проверка за вярност, тъй като са
коментар на фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от обективната
действителност) или твърдения за конкретни факти, позорящи адресата
(които подлежат на проверка за вярност). Отговорността на ответника
(поддържащ и отговарящ за сайта, където е поместен материала), ще бъде
ангажирана, в случай, че даденото мнение (оценка) съставлява обида, както и
когато са изнесени неверни и позорящи факти.
(Така и в решение № 129 от 29.06.2015 г. по гр. д. № 7040/2014 г., Г. К.,
ІІІ Г. О. на ВКС, решение № 253 от 29.01.2014 г. по гр. д. № 1251/12 г. на ІІІ
г.о.)
В първата публикация е коментирано луксозно жилище, закупено от
6
ищеца, като е акцентирано, че в репортаж на „Нова ТВ“ ищецът е уличен в
рекет, от където според статията са и неговите доходи. Отново позовавайки се
на посочения телевизионен материал в текста е възпроизведен разказ на самия
ищец, заснет със скрита камера относно „технологията на рекета“. В
контекста на цитираната по-горе съдебна практика следва да се установи на
първо място дали е налице изнасяне на неверни позорящи факти. Безспорно,
ако едно лице е уличено в извършване на престъпление „изнудване“ (или
добилата гражданственост дума за това деяние – „рекет“), то това е позорно
обстоятелство, и изказалият подобно мнение следва да установи неговата
вярност. В хода на процеса не се установи наказателния съд да се е произнесъл
с краен акт по осъществяването на такова деяние от ищеца – по делото не се
установява той да е бил осъден за изнудване, но няма и постановена присъда, с
която да се признае, че лицето е оправдано. По делото е депозирано
определение на СГС, НО, (л. 17), с което е потвърден прокурорски акт,
прекратяващ наказателното преследване срещу ищеца за престъплението по
чл. 213а, ал. 2, т. 4 вр. ал. 1, пр. 3, тъй като съдът е счел, че от събраните, по
установения в НПК ред, доказателства не се установява извършване на
престъпление. Този акт на наказателния съд не се ползва със задължителната
сила на влязлата в сила присъда по чл. 300 ГПК, поради което по настоящото
производство не може да се приеме, че ищецът е оправдан, тъй като не е
извършил деянието. За него обаче важи презумпцията за невинност, която е
неотменим и основен правен принцип.
Предвид казаното по-горе, за целите на настоящия процес ако се
докаже, че материалът на сайта съдържа неверни позорящи факти, искът по чл.
49 ЗЗД ще може да бъде уважен. В правната доктрина и практика обаче дори и
в тази хипотеза се допуска изключение по следните съображения:
По правило съгласно разрешенията в решение № 85 от 23.03.2012 г. по
гр.д. № 1486 от 2011 г., ВКС, ІV ГО, решение № 369 от 26.11.2015 г. по гр.д.№
2098 от 2015 г., ВКС, ІV ГО, решение № 12 от 06.02. 2013 г. по гр.д. № 449 от
2012 г., ВКС, ІІІ г.о., решение № 484 от 9.06.2010 г. по гр.д. № 1438 от 2009 г.,
ВКС, Трето г.о. и др., отговорността за изнесени твърдения за факти може да
бъде ангажирана само ако са неверни, засягат неблагоприятно адресата и
доколкото не е положена дължимата грижа за проверка достоверността на
разпространената информация. Поради спецификата на настоящия казус
следва да се държи сметка за това, че процесната статия се основава изцяло на
7
видеоматериал, излъчен в национален телевизионен ефир. Безспорно
съдебната практика допуска отговорност да носи и разпространителя на вече
излъчен или публикуван материал (решение № 62 от 06.03.2012 г. по гр. д. №
1376/2011 г., ІV ГО, решение № 253 от 29.01.2014 г. по гр. д. № 1251/2012 г., ІІІ
ГО), но само и когато се установи, че първичният източник на информацията
също е разпространил неистинско и оскърбително твърдение за факт. В
случая безспорно се установява, че в репортаж на Нова ТВ е отразено
журналистическо проучване и разследване по подаден сигнал за изнудване. От
страна на ищеца не е направено оспорване на видеоматериала относно
неговата автентичност като технически носител на информация. Разпоредбата
на чл. 10 т. 1 ЕКЗПЧОС, която следва да се съблюдава от всички съдилища на
държавите членки, прокламира свободата на изразяването на мнения и
разпространяването на информация, като рамките, до които се простира тази
свобода, се определят от възможността да бъдат засегнати неоправдано честта
и достойнството на другите правни субекти. Ето защо за да се осигури баланс
между свободата на словото, защитима и от основния закон, от една страна, и
от друга - правото на лицата на ненакърними чест и достойнство, е изискуемо
спазване на определено поведение от субекта, правещ даден материал
достъпен в публичното пространство. Това поведение, когато се касае до
материал, изготвен в резултат на журналистическа дейност, е поведение
съставляващо добросъвестно, обстойно, задълбочено и сериозно разследване
със способите, средствата и похватите на съвременната журналистика.
Събраните по настоящото дело доказателства по безспорен начин
установяват, че от журналистът, който е подготвил материала за Нова ТВ, е
извършено именно такова последователно, обстойно, всестранно (с участие на
всички засегнати от ситуацията лица, вкл. ищеца) и обективно проучване по
постъпилия в медията сигнал. Изготвящия репортажа е взел мнението на
подателя, определящ себе си като жертва на престъпление „изнудване“,
потърсено е мнението на ищеца (сочен като извършител на деянието), на
когото е предоставена възможност публично да заяви категорично своята
позиция и да изложи аргументи в оборване на обвиненията срещу него. За
изготвянето на ефирния материал са използвани журналистически похвати,
които са характерни и напълно допустими за сектора на разследващата
журналистика, като запис със скрита камера, удостоверяващи разговори
между лицата и пр. Вярно е, че изготвените записи не се ползват с никаква
8
доказателствена стойност в наказателното производство, тъй като събраните с
тях доказателства не отговарят на изискванията на процесуалния закон. Тези
методи обаче са допустими от журналистическата етика, при това най-вече в
случаи, в които се проучват особено значими и болезнени за обществото
въпроси, чието осветляване в публичния сектор е от значение за интереса на
всички граждани. В тяхната съвкупност тези средства установяват, че
телевизионният материал не е плод на случайно изнесени твърдения, а е
резултат от проведено журналистическо разследване. Безспорно – това
разследване не може да послужи за основание да се приеме, че ищецът е
извършил деянието, за което е било провеждано и наказателно преследване.
Наличието на подобна сериозна, задълбочена и сравнително обемна проверка
обаче сочи за наличие на визираната по-горе дължима грижа от всеки
журналист или лице, което оповестява дадена информация. След като е
изпълнено всичко, което е било по силите на разследващия журналист, то не
може да се счете, че оповестяването на установената информация (след
провеждането на съобразено с журналистическата етика разследване), е
противоправно. Събрания материал от страна на журналистическия екип е
мотивирало в репортажът да се изрази мнение, че се касае до създадено в
автора убеждение, че се касае до извършване на престъпление. Подкрепа в
тази насока е и факта, че случаят е отнесен до следствието и прокуратурата за
събиране на убедителни доказателства, по надлежния процесуален ред от
държавното обвинение.
Въз основа на всичко казано, следва да се приеме, че изискването за
надлежно извършена проверка, преди публикуване на определен материал е
спазено и по отношение на авторите на процесните публикации в сайта
„Бивол“. Те са се доверили на установеното от телевизионния журналист,
който е изпълнил своята дейност, в съответствие с правилата на
журналистическата етика и изискването за сериозно разследване. Поради
казаното - ответникът, като поддържащ сайта, в който е възпроизведена
информацията от телевизионния материал, не е обективирал противоправно
поведение. Не се установява с категоричност твърдението относно
извършването от ищеца на укоримото деяние, но преди да бъдат оповестени
фактите по разследването, те са били проверени и са създали за автора на
материала убеждение, че са верни. Изнасянето на твърденията в
журналистическия материал в случая е направено след провеждане на
9
необходимото журналистическо разследване, извършено с надеждни средства,
с цел осигуряване и установяване на възможно най-достоверна информация. В
случая се касае до предположение и съмнение, изложено в материала,
изграден върху проведеното разследване. Според практиката на ВКС в такива
хипотези са налице основания да се изключи противоправността (както е
сторено напр. в решение № 62 от 6.03.2012 г. по гр.д. № 1376/11 г.).
Що се касае до другата предпоставка (изказване на обидно мнение или
коментар), която ако бъде установена искът по чл. 49 ЗЗД може да бъде
основателен, съдът приема следното:
В случая следва да се има предвид, че се касае до проучване в областта
на изключително значими обществени отношения, по теми особено
чувствителни за обществото и съставляващи въпроси, които се коментират
публично със заострен интерес, а именно – опазване на околната среда и
осъществяване на недопустими практики, позволяващи придобиване на
средства чрез използване на влияние. По делото няма никакъв спор, че ищецът
Д. И. е публично популярна личност, развиваща дейност чрез ръководени от
него организации, общоизвестни с дейността си по опазване на околната среда
и защита на екологията, боравещи със законови средства в интерес на
обществото. При това положение в случая от значение е личността на ищеца,
който е популярно лице, известно в сферата на обществените отношения,
засягаща широки интереси на големи групи от хора. В този смисъл Д. И., като
общоизвестна личност, се ползва с по-малък обем на защита на личното
пространство, към което е допустима журналистическа критика, вкл. и такава
съставляваща допустима намеса в частноправната сфера (оповестяване на
данни за имотно състояние, извършване на сделки, с които лицето придобива
права, осветляване на дейността, която се извършва от ръководените от лицето
организации, оповестяване на методите и похватите на развиване на тази
дейност и пр.). Тази колизия между защитимите интереси е основана на
правото на обществеността да бъде информирана за действията и постъпките
на тези, на които се е доверила да представляват интересите й (в случая
свързани с опазването на природните ресурси). В този смисъл не може да се
приеме, че ползваните в статията (основана на телевизионния материал) фрази
и думи като „псевдоеколог“, „уличен от Нова телевизия в рекет“ са от естество
на обидни твърдения. Изразните средства съставляват остро изразено мнение,
основано на проучването, визирано по-горе. Тези словесни форми са
10
характерни за медийни публикации, и макар да не са проява на добър
журналистически вкус, са допустими за използване. Те не съдържат обидни
квалификации, а са лична субективна интерпретация на автора на процесната
статията на възприетите от журналистическото разследване обстоятелства,
поради което са допустима критика.
Изложените по-горе доводи на общо основание се отнасят и до втория
материал от 7.04.2015 г., в който се използва сходна стилистика, обогатена със
сложно конструирани думи като „контраеколози“, „екодвойници“, „***
тролове“ и пр. Тези думи изразяват мнение на автора на материала, но не са
нито обидни, нито позорящи, те са коментар на факти и събития, които са
предмет на статията и на коментирания в нея телевизионен материал.
Засилената експресия в думите е израз на изявения упрек по повод
информацията в излъчения телевизионен материал. В случая се касае до
анализ и коментар на телевизионно предаване, в което е заснет със скрита
камера разговор на ищеца с трети лица, в които е разяснен механизъм за
подаване на жалби и организиране на процес по контрол на екосъобразност на
дадени проекти.
Поради всички изложени по-горе аргументи, въззивният съд достига до
същите изводи, до които и първостепенния. В този смисъл въззивната жалба
следва да се отхвърли като неоснователна.
С оглед този изход на спора на жалбоподателя не се следват разноски, а
на ответната по жалбата страна се следват такива в размер на 3720 лв.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2395 от 19.04.2024 г. по гр. д. №
10652/2022 г., СГС, І-21 с-в.
ОСЪЖДА Д. И. И., ЕГН **********, да заплати на „Бивол“ ЕООД,
ЕИК *********, разноски в размер на 3720 лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
11
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12