Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
година |
24.10.2022 |
град |
Кърджали |
|||||||
|
В ИМЕТО НА
НАРОДА |
||||||||||||
|
Кърджалийският |
административен съд |
състав |
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
На |
19.10.2022 |
година |
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
В публично заседание
и следния състав: |
||||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Председател: |
ВИКТОР АТАНАСОВ |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Членове: |
АЙГЮЛ ШЕФКИ МАРИЯ БОЖКОВА |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
|
и при
участието на |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Секретар |
Мелиха Халил |
|
||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Прокурор |
Росица
Георгиева от Окръжна прокуратура - Кърджали |
|
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
като разгледа докладваното от |
съдията Виктор Атанасов |
|
||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Кас. Адм. Нак. Дело |
номер |
87 |
по описа за |
2022 |
година |
|||||||
|
|
||||||||||||
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.63в от ЗАНН, във вр. с
чл.208 и следв.
от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.
Образувано е по касационна жалба от А.П.Г. от ***, ЕГН **********, против Решение №106 от 09.05.2022 год., постановено по АНД №128/2022 год. по описа на
Районен съд –Кърджали, с което е потвърдено наказателно постановление
№21-0238-000379 от 22.11.2021 год., издадено от ВПД началник
сектор „Пътна полиция” – Кърджали към ОДМВР - Кърджали.
В жалбата касаторът заявява,
че в срок обжалва Решение №106 от 09.05.2022 год. по
АНД №128/2022 год. по описа на Районен съд - Кърджали, като счита същото за
неоснователно и незаконосъобразно. Касаторът счита, че в хода на административнонаказателното
производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което води до отмяна
на атакуваното наказателно постановление, като заявява, че не е съгласен с изводите на първоинстанционния
съд, че не са допуснати нарушения
на процесуалните правила. Излага съображенията за това, като сочи, че съгласно нормата на чл.34, ал.3 от ЗАНН „(3) (Предишна
ал.2, ДВ, бр.12 от 1996 год.) Образуваното административнонаказателно
производство се прекратява, ако не е издадено наказателно
постановление в шестмесечен
срок от съставянето
на акта.”. Сочи, че видно от АУАН сер.** №***
от *** год., изд. от Е. М. К., на длъжност *** в РУ – Ардино към ОДМВР -
Кърджали, същият АУАН е издаден на дата 23.02.2021 год., а видно от
наказателното постановление №21-0238-000379, предмет на настоящото
производство, издадено от ВПД началник Сектор „Пътна полиция” – Кърджали при
ОДМВР - Кърджали е, че същото е издадено на дата 22.11.2022 год., след
шестмесечния законоустановен срок или 9 месеца,
считано от издаването на АУАН. Касаторът счита, че с
нарушението на чл.34, ал.3от ЗАНН, административно наказващият орган е допуснал
съществено нарушение на процесуалните правила, което е ограничило правото му на
защита и е опорочило атакувания акт до степен, налагаща отмяната му. Счита, че
това е така, тъй като съгласно Тълкувателно постановление №1 от 27 февруари
2015 год., прието съвместно от колегиите на ВАС и ВКС, било прието, че
сроковете по чл.34 от ЗАНН са давностни и с изтичане на
давностните срокове по чл.34 от ЗАНН се погасява
възможността да бъдат реализирани всички правомощия на наказващия орган по
административно-наказателното правоотношение, както и че давността погасява
възможността за реализирането на отговорността, следователно изключва
възможността за реализиране на материалното санкционно правоотношение изобщо. Сочи,
че давността е материалноправен институт с
процесуални последици, тъй като погасява възможността за реализиране на
отговорността.
Сочи, освен това, че в процесното Решение №106/09.05.2022 год. на Районен съд – Кърджали
било допуснато и друго нарушение, тъй като на л.2 от обстоятелствената част на
същото, съдът обсъждал АУАН №79, като казва: „На 23.02.2021 год., против А.П.Г.
бил съставен АУАН №79”, който нямал нищо общо с процесния
АУАН, което бил с номер АА №910516/23.02.2021 год. При така изложените
съображения, касаторът моли съда да отмени Решение
№106 от 09.05.2022 год., постановено по АНД №128/2022 год. по описа на Районен
съд -Кърджали, като незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Моли да му
бъдат присъдени и направените по делото разноски.
Касаторът - А.П.Г. ***, редовно призован
за съдебното заседание, не се
явява, представлява се от редовно упълномощения си процесуален представител -
адв.С. М. от АК – ***, който
заявява, че поддържа касационната жалба по
изложените в нея съображения. Счита, че е нарушена
разпоредбата на чл.34, ал.3
от ЗАНН, тъй като съгласно
същата, образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно
постановление в шестмесечен
срок от съставянето
на акта. Сочи, че в процесния случай,
АУАН е съставен от Е. М. К.,
на длъжност *** към ОДМВР – Кърджали, на датата 23.02.2021 год., а наказателното постановление е издадено на 22.11.2022 год., след законоустановения 6-месечен срок, т.е. 9 месеца
без един ден, след съставянето
на АУАН. Счита, че е нарушена
императивна разпоредба на закона и моли, само на това основание,
настоящата съдебна инстанция да отмени оспореното
първоинстанционно решение, както и процесното наказателно постановление. Моли също така, да бъдат присъдени на касатора
направените по делото
разноски и за двете съдебни инстанции.
Ответникът по касация – ВПД
началник сектор „Пътна полиция” – Кърджали към
ОДМВР - Кърджали, редовно призован за
съдебното заседание, не се явява, не се представлява и не изразява становище по
касационната жалба.
Представителят на Окръжна
прокуратура - Кърджали дава заключение, че касационната жалба е основателна, по посочените
в нея съображения. Счита, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, досежно спазването
на срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН, тъй като процесното
наказателно постановление е
издадено след изтичане на шестмесечния
срок,
посочен в
тази разпоредба. В този смисъл счита,
че касационната жалба е основателна, а първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно, поради което предлага съдът да
го отмени като такова, вместо
което да постанови друго решение, с което да отмени процесното
наказателно постановление, издадено в нарушение на процесуалните правила.
Кърджалийският административен съд, в настоящия съдебен състав, като извърши проверка на
атакуваното решение и прецени допустимостта
и основателността на
касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни
основания, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.
Релевираното от касатора
касационно основание всъщност е нарушение на закона - касационно основание по
чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
Разгледана по същество, касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното Решение №106 от 09.05.2022 год., постановено по АНД №128/2022 год., Кърджалийският
районен съд е потвърдил наказателно постановление №21-0238-000379 от
22.11.2021 год., издадено от ВПД началник сектор „ПП” към ОДМВР-Кърджали, с
което, на основание чл.175, ал., 3, предл.1 от ЗДвП,
са наложени административни наказания „глоба”, в размер на 200 лева и „лишаване
от право да управлява МПС”, за срок от 6 месеца, на А.П.Г. от ***, с ЕГН **********,
за извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Със същото решение Районен съд – Кърджали е осъдил А.П.Г.
от ***, с ЕГН **********, да заплати на Областна дирекция на МВР - Кърджали,
сумата от 80/осемдесет/ лева, представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
За да постанови решението си, районният съд е приел
за установено от фактическа страна, че нa
23.02.2021 год., против А.П.Г.
бил съставен АУАН №79 за това, че на 26.01.2021 год., в 13:41 часа, в община
Кърджали, на път ***, км.***м., до разклона за ***, управлявал в посока от ***
към ***, товарен автомобил „Фолксваген Крафтер”, с peг.№***, който не бил регистриран по надлежния ред.
Нарушението било установено след направена справка, при която било установено,
че същото е дерегистрирано - със служебно прекратена
регистрация на 22.10.2020 год., на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП. По този
повод, на жалбоподателя бил съставен и връчен акт за установяване на
административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, който той подписал без
възражение. Въз основа на този АУАН, нa 22.11.2021
год. наказващият орган издал атакуваното наказателно постановление, с което, на
основание чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП, наложил на
жалбоподателя административни наказания „глоба”, в размер на 200 лева и
„лишаване от право да управлява МПС”, за срок от 6 месеца, за извършено нарушение
по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Съдът
е посочил, че от приетата по делото справка по история за ПС, марка „Фолксваген
Крафтер”, с peг.№***, се
установява, че на 21.08.2020 год. е регистриран договор за покупко-продажба на
описания автомобил, а на 22.10.2020 год. е отбелязано служебно прекратяване на
регистрацията на автомобила по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП, поради
непререгистриране на превозното средство/ПС/, като регистрацията му е
възстановена след установяване на нарушението - на 25.02.2021 год., когато е
променен и номера на автомобила.
Тази
фактическа обстановка районният съд е приел за установена след анализ на
доказателствата, събрани в хода на съдебното следствие - показанията на
свидетелите Е. К. и М. Х.; Акт за установяване на административно нарушение от
23.02.2021 год., който като редовно съставен се ползва с доказателствена
сила, съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП; Справка за нарушител/водач, издадена за
жалбоподателя; Справка за собственост на МПС, марка „Фолксваген Крафтер”, с peг.№***; История на
МПС „Фолксваген Крафтер”, с peг.№***.
При оценка на гласните доказателства, съдът е кредитирал изцяло показанията на
свидетелите Е. К. и М. Х., като логични, последователни, взаимно допълващи и
допълващи се и с писмените доказателства, установяващи по безспорен начин
релевантните по делото факти. Съдът е отбелязъл, че свидетелите
посочили, че след извършена служебна справка констатирали, че описаното МПС
било със служебно прекратена регистрация и че причината за това била, че след
придобиване на автомобила от жалбоподателя, той не го бил регистрирал в срок,
както и че прекратяването на регистрацията се правело от системата автоматично
и че за това нарушение бил съставен акт срещу водача, като собственик на
автомобила по договора за покупко-продажба, който акт той подписал акта без
възражение.
Въз основа на така приетата за установена
фактическа обстановка, от правна страна районният съд е приел, че жалбата
е процесуално
допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН и
затова следва да бъде разгледана по същество.
Съдът
е посочил, че на жалбоподателя е наложено административно наказание за извършено
нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП и
че тази разпоредба предвижда,
че по пътищата,
отворени за обществено ползване, се допускат само
моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани
и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените
за това места,
както и че за
нарушение на този текст, административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя е ангажирана на основание
чл.175, ал.3, предл.1
от ЗДвП,
която гласи, че се наказва с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12
месеца и с глоба от 200 до 500 лева водач, който
управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред
или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Съдът е приел за безспорно установено по
делото, че на 26.01.2021 год., в 13:41 часа, в ***, на
път ***, км.***м., до разклона за
***, жалбоподателят е управлявал товарен автомобил,
марка
„Фолксваген Крафтер”, с peг.№***, след като регистрацията на това МПС била
прекратена по служебен път и
че това означава,
че към момента
на управлението, превозното средство не е било регистрирано
по съответния ред, като регистрацията на автомобила е била прекратена по реда на
чл.143, ал.15 от ЗДвП, регламентиращ служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, да се прекратява
регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването
не изпълни задължението си да регистрира превозното
средство. Съдът
е посочил, че процедурата по
прекратяване на регистрация на МПС е предвидена в чл.18б, ал.1, т.10 от
Наредба №I-45 от 24.03.2000 год. за регистриране,
отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане,
прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркетата, теглени от
тях, и реда за предоставяне
на данни/обн., ДВ, бр.31/14.04.2000 год., изм. и доп./, издадена по делегация,
съгласно чл.140, ал.2 от ЗДвП,
както и че не се предвижда уведомяване
на собственика за това обстоятелство
и той не може да се
позовава на незнанието си за
неговото настъпване.
Според
районния съд, изложеното сочи,
че в случая са налице елементите
от обективната страна на нарушението
по чл.140, ал.1 от ЗДвП,
като е посочил, че за да е налице административно нарушение е необходимо да има деяние
- действие или бездействие, което нарушава установения ред на държавно
управление, трябва да е извършено виновно и е да е обявено за наказуемо
с административно наказание,
налагано по административен ред и че деянието, обявено
за административно нарушение, е виновно, когато е
извършено умишлено или непредпазливо. Съдът е посочил също, че макар доказателствата да сочат, че деянието
не е умишлено, то същото се
явява осъществено при форма на
вина непредпазливост, проявена като небрежност
- деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги
предвиди, като правоспособен водач и собственик на моторното превозно
средство
и че съгласно чл.7, ал.2 от ЗАНН, непредпазливите
деяния не се наказват само
в изрично предвидените случаи, а такова изключение не е предвидено за нарушението
по чл.140 от ЗДвП. Така съдът е
извел извод, че правилно е реализирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя за извършеното нарушение и с оглед на изложеното, е
приел, че обжалваното наказателно постановление е правилно, законосъобразно.
При
извършената служебна проверка районният съд не е констатирал твърдените от
страна на жалбоподателя нарушения на процесуалните правила или на материалния
закон, които да са допуснати в хода на административно наказателното
производство, като е посочил, че актът за установяване на административно
нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и
законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити,
съгласно чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като нарушението е пълно описано с всички относими към състава признаци, посочени са датата, мястото
и обстоятелствата, при които е било извършено и че от изложеното в акта и
наказателното постановление става ясно, какво деяние е осъществено от
жалбоподателя и не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава
правото на защита на нарушителя
и да опорочава атакувания
акт до степен, налагаща отмяната му. Съдът е приел, че е правилна и дадената
правна квалификация на деянието, тъй като констатираното нарушение и
установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като
нарушена правна норма, както и на санкционната такава, както и че не са
допуснати и съществени процесуални нарушения на предвидената в ЗАНН процедура
относно връчването на акта и наказателното постановление. Съдът е извел извод,
че нарушението е доказано, както от обективна, така и от субективна страна, за
което са изложени съображения, като е посочил, че като собственик на моторното
превозно средство, именно жалбоподателят е имал задължението да го регистрира в
двумесечен срок от придобиването,
което той не е сторил и затова, според първоинстанционния
съд, той е бил напълно наясно със статута на собствения си автомобил, вкл. и
това, че не го е регистрирал в срок.
При
този изход на
делото и предвид направената
претенция за разноски, на основание чл.63, ал.5, във вр. с ал.3 от ЗАНН,
съдът е приел, че следва на
административнонаказващия
орган да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер, определен в чл.37 от ЗПП,
като е посочил, че съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП, заплащането
на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя
в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП, а по
силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ, възнаграждението за
защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 120 лева. Съдът е отбелязъл, че в случая, по делото е проведено едно съдебно заседание, в които не е взел участие процесуалният
представител на наказващия орган, но е изготвил и депозирал писмена защита,
поради което следва да се присъди възнаграждение в
минималния размер от 80.00 лева, както и е посочил, че доколкото издателят на наказателното постановление
се намира в структурата на Областна дирекция на МВР - Кърджали,
именно в полза на същата, в качеството й на юридическо лице, съгласно чл.37,
ал.2 от ЗМВР,
следва да бъдат присъдени разноските по делото.
При извършената
служебна проверка, в съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с
оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба,
настоящият състав намира най-напред, че оспореният съдебен акт е валиден, като
постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната
подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт
на този съд. Решението на Кърджалийския районен съд, също така, е допустимо,
като постановено по подадена от надлежно легитимирано лице и в законоустановения срок жалба, т.е. не са налице процесуални
пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този съд производство и не
са налице основания за неговата ревизия в този смисъл.
Настоящият касационен състав напълно споделя
възприетата от въззивния съд фактическа обстановка, но
не споделя направените въз основа на нея правни изводи. Кърджалийският
административен съд намира,
противно на възприетото от решаващия състав на районния съд,
че при издаването на процесното наказателно
постановление е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което води до отмяна на същото. В
тази връзка намира за основателно и основното, инвокирано
в жалбата оплакване, а именно – че това процесно наказателно
постановление е издадено след изтичане на законоустановения
шестмесечен срок, считано от съставяне на акта за установяване на
административно нарушение, регламентиран в разпоредбата на чл.34, ал.3 от ЗАНН.
Тази разпоредба ясно и просто регламентира, че образуваното административнонаказателно производство
се прекратява, ако не е издадено
наказателно постановление в
шестмесечен срок от съставянето на акта. В
конкретния случай, АУАН с №79 по регистъра на РУ – Ардино/с бланков номер сер.** №***/, въз основа на който е издадено процесното наказателно постановление, е съставен против касатора А.П.Г., за нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП, от
*** при РУ – Ардино, на датата 23.02.2021 год., като на същата дата – 23.02.2021
год., този АУАН е предявен на соченото в него за нарушител лице, подписан е от
това лице без възражение, като му е връчен и препис от акта, видно от
подписаната и оформена разписка от 23.02.2021 год. към него. Процесното наказателно постановление №21-0238-000379,
издадено въз основа на този АУАН №79/с бланков номер сер.
** №***/ от *** год. обаче е издадено от ВПД началник сектор „Пътна полиция” –
Кърджали към ОДМВР – Кърджали чак на датата 22.11.2021 год., като едно
елементарно изчисление на срока показва, че то е издадено почти 9/девет/ месеца
(без един ден)
след съставянето и връчването на акта или
иначе казано, почти 3/три/ месеца (без
един ден) след изтичането на законоустановения
в чл.34, ал.3 от ЗАНН, шестмесечен срок, който срок в случая е изтекъл на
23.08.2021 год. включително. Както правилно е посочено и в касационната жалба,
с Тълкувателно постановление №1 от 27 февруари 2015 год. на ОСС от НК на ВКС и
ОСС от II колегия на ВАС, издадено по тълк.дело
№1/2014 год., ясно бе прието – т.1 от същото, че сроковете по чл.34 от Закона
за административните нарушения и наказания/в т.ч. и срокът по чл.34, ал.3 от ЗАНН/ са давностни. В мотивите към това тълкувателно
постановление е посочено, че по подобие с наказателното право, с изтичане на давностните срокове по чл.34 от ЗАНН се погасява
възможността да бъдат реализирани всички правомощия на наказващия орган по административнонаказателното правоотношение и че с давността
погасява възможността за реализирането на отговорността, следователно изключва се
възможността за реализиране на материалното санкционно правоотношение изобщо. Посочено
е също, че давността е материалноправен институт с
процесуални последици, тъй като погасява възможността за реализиране на
отговорността и че тя е свързана с идеята, че продължителното бездействие на
правоимащия субект, т.е. на административнонаказващия орган, създава неоправдано
положение на несигурност в правния мир. Следва да бъде посочено, че с т.2 от
същото Тълкувателно постановление №1 от 27 февруари 2015 год. на ОСС от НК на
ВКС и ОСС от II колегия на ВАС, изрично е прието, че разпоредбата на чл.11 от
Закона за административните нарушения и наказания препраща към уредбата относно
погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс.
В случая, с изтичането на 23.08.2021 год. вкл. на 6/шест/-месечния давностен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН е погасена възможността
за реализирането на отговорността на соченото в съставения АУАН за нарушител
лице, респ., погасена е възможността да бъде реализирано правомощието на
наказващия орган по административнонаказателното
правоотношение, който орган в случая е началникът на сектор „Пътна полиция” –
Кърджали към ОДМВР - Кърджали, а именно - да наложи на това лице предвидените в
закона наказания, за твърдяното нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Тази давност, т.е. този изтекъл давностен срок, е
погасил административно-наказателната отговорност на дееца и е направил
недопустимо по-нататъшното административнонаказателно
производство за нейната реализация. Щом наказателно постановление не е било
издадено в продължение на шест месеца, считано от датата на съставяне на АУАН,
а в случая и от връчването му на соченото за нарушител лице, то съгласно чл.34,
ал.3 от ЗАНН, такова не е следвало да се издава, а образуваното административнонаказателно производство по посочения АУАН с
бланков номер сер.** *** от *** год. е следвало да се
прекрати, съобразно изричното предписание на разпоредбата на чл.34, ал.3 от ЗАНН, която разпоредба обаче, явно не е позната на АНО, в случая – на ВПД
началник сектор „Пътна полиция” при ОДМВР – Кърджали. Противно на това, процесното наказателно постановление №21-0238-000379, с което на касатора А.П.Г. са наложени административните наказания
„глоба” и „лишаване от право да управлява МПС”, в посочените размер и срок, за
нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, недопустимо е
издадено на 22.11.2021 год., след като са изтекли почти 9 месеца/без един ден/
от съставянето, а и от връчването, на посочения по-горе АУАН. Вместо да
прекрати образуваното административно-наказателно производство, наказващият
орган е издал наказателно постановление №21-0238-000379 на датата 22.11.2021 год., въпреки
че съгласно чл.79, ал.1, т.2 от НК, във вр. с чл.11 от ЗАНН, административнонаказателното преследване на А.П.Г. вече е било ex lege изключено, поради
изтеклата на 23.08.2021 год. вкл. давност по чл.34, ал.3 от ЗАНН. Тук е мястото
да се отбележи, че по делото няма никакви доказателства или данни, а няма и
твърдения в насока да са налице обстоятелства, поради които давността по това административнонаказателно производство да е била спирана.
Ето защо, след като е потвърдил изцяло наказателно постановление №21-0238-000379 от 22.11.2021 год., издадено от ВПД
началник сектор „Пътна полиция” към ОДМВР - Кърджали, Районен съд - Кърджали е приложил неправилно,
т.е. нарушил е
материалния закон и
съответно е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК,
във вр. с чл.63в от ЗАНН, за отмяна на така
постановеното негово решение.
След извършената проверка по чл.218 от АПК, във вр.
с чл.63в от ЗАНН, предвид изложените по-горе съображения, настоящата инстанция
следва да отмени обжалваното решение, на
основание чл.221, ал.2, изр.1, предл.2 от АПК, във вр. чл.63в от ЗАНН и вместо него, при условията на чл.222,
ал.1 от АПК, във вр. чл.63в от ЗАНН, следва да отмени
и процесното наказателно постановление №21-0238-000379 от 22.11.2021 год., издадено от ВПД началник
сектор „Пътна полиция” – Кърджали към ОДМВР – Кърджали, както и да прекрати административнонаказателното
производство, образувано с АУАН №79 от
23.02.2021 год./с бланков номер сер.** ***/, съставен
от *** при РУ – Ардино към ОДМВР – Кърджали, поради неиздаването на наказателно
постановление въз основа на този АУАН в шестмесечния давностен
срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН, при вече изключено на основание чл.79, ал.1, т.2 от НК, във вр. чл.11 от ЗАНН с изтичането на тази
давност административнонаказателно преследване.
При този изход на делото и предвид своевременното направеното в подадената касационна жалба, както и в хода по
същество в производството пред настоящата инстанция, искане за присъждане на направените
деловодни разноски, на основание
чл.63д, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.143, ал.1 от АПК, в полза на касатора А.П.Г. от *** следва да се присъдят направените по делото разноски,
представляващи изплатено в брой адвокатско
възнаграждение, в размер на 400.00/четиристотин/ лева, съгласно приложения по първоинстанционното дело договор за правна защита и
съдействие от 28.01.2022 год./на л.5 от делото/ и изплатеното по
банкова сметка *** производство пред касационната инстанция, възлизащо в размер
на 432.00/четиристотин тридесет и два/ лева с ДДС, съгласно представения
Договор №*** от *** год. за правна защита и съдействие/л.18/, данъчна фактура №*** от *** год., издадена от адвокат С. Ф. М. от АК –
***, с ИН по ДДС ***/л.19/ и Разписка №***
от *** год. на „Изи Пей”, за превод на сумата в
размер на 436.00 лева, по банкова сметка *** - ***/л.20/. Предвид липсата на направено възражение за прекомерност на тези адвокатски
възнаграждения пред настоящата съдебна инстанция, същите следва да бъдат
присъдени в полза на касатора в пълния им претендиран размер. За дължимите на касатора А.П.Г. деловодни разноски, сторени в хода на съдебното административнонаказателно
производство, следва да бъде осъдено
юридическото лице – в случая Областна дирекция на МВР – Кърджали, съгласно чл.37, ал.2 от ЗМВР, към структурата на която принадлежи административнонаказващия орган –
ВПД началник сектор
„Пътна полиция” – Кърджали към ОДМВР – Кърджали,
издал незаконосъобразното наказателно постановление.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221,
ал.2, изр.І/първо/, предл.2/второ/, във вр. с чл.222, ал.1 от АПК и във вр.
с чл.63в от ЗАНН и чл.63д, ал.1 от ЗАНН, Административен съд - Кърджали
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №106 от 09.05.2022 год., постановено по АНД №128/2022 год. по описа на Районен
съд – Кърджали и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ наказателно постановление
№21-0238-000379 от 22.11.2021 год., издадено от ВПД началник сектор „Пътна
полиция” към ОДМВР - Кърджали, с което, на основание чл.175, ал.3, предл.1/първо/ от ЗДвП, на А.П.Г. от ***, с ЕГН **********,
са наложени административни наказания „глоба”, в размер на 200/двеста/ лева и
„лишаване от право да управлява МПС”, за срок от 6/шест/ месеца, за извършено
нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
ПРЕКРАТЯВА административнонаказателното производство, образувано с АУАН №79 от 23.02.2021 год./с бланков номер сер.** ***/, съставен от *** при РУ – Ардино към ОДМВР –
Кърджали, против А.П.Г. от ***, с ЕГН **********,
за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, поради изтичане на
предвидения в чл.34, ал.3 от ЗАНН давностен срок.
ОСЪЖДА Областна дирекция
на МВР – Кърджали, с адрес – ***, с ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ на А.П.Г. от ***, с ЕГН **********, сумата в размер на 832.00/осемстотин тридесет и
два/ лева, представляваща направени деловодни разноски в производството, за заплатено
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.