Р Е Ш Е
Н И Е
№ 145
град Велико Търново, 01.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание на десети
май две хиляди двадесет и трета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Константин Калчев
при
участието на секретаря С.А. като разгледа докладваното от съдия Калчев адм. дело № 653/2022
г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) вр. чл. 211 от Закона за Министерството
на вътрешните работи (ЗМВР).
Производството
е образувано по жалба, подадена от В.В.Х., с адрес ***,
чрез *** Д. П., против Заповед № 8121з-11186/16.09.2022 г., издадена от
министъра на вътрешните работи, с която на жалбоподателя е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение.
Жалбоподателят твърди, че
заповедта е незаконосъобразна, издадена в нарушение на
административнопроизводствените правила и в противоречие с материално-правни
разпоредби. Твърди, че след настъпването на ПТП на 25.01.2021 г. с л.а. „Хюндай
туксон“ е разбрал, че регистрационните табели не са
оригиналните за този автомобил. Счита, че административният орган е базирал
изводите си на незаконосъобразни действия на органа на досъдебното
производство, тъй като в НПК не е предвидено разпознаване по запис. Оспорва
обясненията и показанията на различни лица, дадени в хода на проверката и на
досъдебното производство. Сочи, че в записите от камерите на бензиностанцията
са налице прекъсвания, но това не било установено от експерта. Поддържа, че в
хода на административното производство административният орган не може да се
произнася по въпроса за вината по чл. 11 от НК. В съдебно заседание се
поддържа, че ПТП на 25.11.2021 г. е причинено умишлено от Р. В. поради лоши
лични отношения, а на 18.11.2021 г. няма как да е управлявал л.а. „Опел
Мерива“, тъй като на тази дата и на 19.11.2021 г. е бил с приятелката си в
хотел „Рио Правец“, с друго превозно средство. Акцентира и на заключението на
съдебната комплексна видеотехническа и
лицево-идентификационна експертиза, според която кадрите от записите от
бензиностанция „Йоана“ са негодни за провеждане на лицево-идентификационно
изследване, и в тази връзка счита за негодни доказателства показанията на
лицата, разпознали го на тези кадри. По тези съображения иска оспорената
заповед да бъде отменена. Претендира направените по делото разноски.
Ответната страна по жалбата, министърът на вътрешните работи,
чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна. В писмени бележки излага доводи за законосъобразността на
оспорената заповед.
Въз основа на събраните
по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Със Заповед № 8121з-11186/16.09.2022
г., издадена от министъра на вътрешните работи, на В.В.Х.
е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му
правоотношение на длъжността разузнавач V степен в група „Криминална полиция“
при РУ – Свищов към ОДМВР – Велико Търново. Според административния орган
жалбоподателят е извършил следното нарушение: На 25.11.2021 г., около 08:30 часа
в *** е настъпило пътно транспортно произшествие между лек автомобил „Тойота“,
модел „Корола Версо“, с
регистрационен номер ***, управляван от Р. В. *** и лек автомобил марка
„Хюндай“ , модел „Туксон ix lm“, с поставени постоянни регистрационни табели немски образец № TR G2507,
собственост на италианска фирма „ P. Duto SRL“, управляван от инспектор В.Х.. От извършените оперативно-издирвателни мероприятия е установено, че
управляваният от инспектор Х. автомобил е с поставени постоянни регистрационни
табели немски образец № ***, които не са издадени за
управляваното от него моторно превозно средство. При извършената проверка след
реализиране на ПТП, полицейският служител не е представил свидетелство за
регистрация на МПС, документ за сключена застраховка „Гражданска отговорност“
за МПС и документ отразяващ датата за извършване на следващия технически
преглед на МПС. На инспектор Х. в качеството му на участник в ПТП е съставен
АУАН № серия GA, с бланков № 533063 по чл.140, ал. 1 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/, който е със статут „изпратен за съдебно решение“ на основание
образувано ДП № 82/2021 г. на Окръжен следствен отдел Велико Търново. По
случаят е образувано ДП № 82/2021 г. на Окръжен следствен отдел Велико Търново
при Районна прокуратура Велико Търново за престъпление по чл. 345, ал. 1 от НК.
Извършените от служителя действия са квалифицирани от дисциплинарно наказващия
орган /ДНО/ като нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на етичните правила за
поведение на служителите в МВР по т. 19, т. 20 и т. 28, б. „а“ от Етичния
кодекс за поведение на държавните служители в МВР, които уронват престижа на
службата, поради което на основание чл. 204, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл.
194, ал. 2, т. 4, чл. 203, ал. 1, т. 13 и чл. 226, ал. 1 т. 8 от ЗМВР на
жалбоподателя е наложено оспореното наказание и е прекратено служебното му
правоотношение.
Между страните по делото
не се спори, че В.В.Х. е бил държавен служител от МВР
и същият до 16.09.2022 г. е заемал длъжността разузнавач V степен в група
„Криминална полиция“ при РУ – Свищов към ОДМВР – Велико Търново. Не се спори
също така, че на 25.11.2021 г. около 08:30 часа в ***, пред сградата на РУ
Свищов, Р. К. В., който е бивш колега на жалбоподателя в районното управление,
управлявайки лек автомобил „Тойота корола версо“ с рег. № ***, навлязъл в насрещното пътно платно и предизвикал
ПТП, като блъснал управлявания от В.Х. автомобил „Хюндай туксон“
с рег. № ***. Безспорно е също така, че в 08:38 часа Р. В. се е обадил на тел.
112, за да подаде сигнал за настъпилото ПТП, при който е заявил, че другият
автомобил е с неистински, фалшиви регистрационни табели. Последвали са още няколко
обаждания от това лице, със сходно съдържание /протокол за оглед на веществени
доказателства от 25.01.2022 г., том I, л. 146-148 от делото/.
Във връзка с настъпилото
ПТП, със Заповед № 352з-339/25.11.2021 г. на началника на РУ Свищов /т. I, л.
223/ на основание чл. 205, ал. 2 от ЗМВР е възложено извършването на проверка
на срещу жалбоподателя за изясняване на постъпилите данни и установяване
правомерността на действията на служителя. Назначената комисия е извършила
проверка, резултатите от която са обобщени в справка от 06.12.2021 г. /т. I, л.
238-л. 242/, с предложение да се запознае директорът на ОДМВР В. Търново,
поради направения от комисията извод за извършването на тежко нарушение на
служебната дисциплина от страна на жалбоподателя. С резолюция от 15.12.2021 г. върху
изготвена докладна записка директорът на ОДМВР В. Търново е върнал преписката
за извършване на допълнителна проверка /т. I, л. 243/. След извършване
на такава и събирането на допълнителни доказателства, в т.ч. информация от
Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“, обяснения от различни лица и
видеозаписи от камери за наблюдение, комисията е изготвила справка от
24.01.2022 г., с която отново е предложила със справката да се запознае
директора на ОДМВР В. Търново и да се образува дисциплинарно производство по
реда на чл. 207 от ЗМВР срещу В.Х. /т. I, л. 218-222/.
На 03.02.2022 г.
директорът на ОДМВР В. Търново е изпратил предложение до министъра на вътрешните
работи за образуване на производство за извършено тежко нарушение на служебната
дисциплина /т. I, л. 113-114/. Въз основа на това предложение със Заповед № 8121К-782/16.02.2022 г. на министъра на вътрешните работи /т.
I, л. 115-116/ е образувано дисциплинарно
производство срещу жалбоподателя за това, че на 25.11.2021 г. управляваният от В.Х.
автомобил е с поставени постоянни регистрационни табели немски образец,
издадени за друго превозно средство, като със заповедта е определен и дисциплинарно
разследващ орган /ДРО/, който да проведе дисциплинарното производство.
Заповедта е съобщена на жалбоподателя на 17.02.2022 г. Последвалите процесуални
действия са подробно посочени в обжалваната заповед и по тях няма спор между
страните. Накратко, в хода на дисциплинарното производство са събрани обяснения
от разследваното лице, както и с протокол от 06.06.2022
г. /с рег. номер на протокола от 07.06.2022 г./ са приобщени материалите от
проверката на РУ Свищов, а с протокол от 11.05.2022 г. /с рег. номер на
протокола от 13.06.2022г./ са приобщени доказателствата събрани по досъдебно
производство № 82/2021 г. по описа на ОСлО при ВТОП. ДРО
е изготвил обобщена справка от 14.06.2022 г., с която жалбоподателят е запознат
на 15.06.2022 г., както и становище от 16.06.2022 г. На 16.06.2022 г. и
11.07.2022 г. жалбоподателят е представил писмени обяснения. Във връзка с
последните на 10.08.2022 г. министърът на вътрешните работи е издал заповед, с
която е разпоредил на ДРО събирането на допълнителни доказателства, както и да
запознае жалбоподателя със събраните такива по проверката на РУ – Свищов. На
24.08.2022 г. е изготвена експертна справка, според която не се установяват
данни за манипулиране на представените за изследване файлове, представляващи
видеозаписи от охранителна камера. За резултата от извършеното допълнително разследване ДРО е изготвил нова
обобщена справка от 25.08.2022 г., с която жалбоподателят е запознат на
26.08.2022 г. В новата справка ДРО отново е предложил на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР на инспектор Х. да се наложи дисциплинарно
наказание „уволнение“. На 29.08.2022 г. жалбоподателят е дал нови обяснения до ДРО,
който е изготвил становище от 30.08.2022 г., в което е потвърдил предишните си
предложения.
На
07.09.2022 г. на жалбоподателя е връчена покана от министъра на вътрешните
работи да представи писмени обяснения или възражения до компетентния
дисциплинарно наказващ орган. Служителят е дал писмени обяснения на
същата дата /т. I, л. 350-353/. Дисциплинарното
производство е завършило с постановяване на оспорената Заповед № 8121з-11186/16.09.2022г.,
издадена от министъра на вътрешните работи, с която на В.В.Х.
е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му
правоотношение на длъжността инспектор, разузнавач V степен в група „Криминална
полиция“, РУ-Свищов при ОД на МВР – Велико Търново.
Заповедта е връчена на
жалбоподателя на 19.09.2022 г. Недоволен от същата, Х. я е оспорил пред
Административен съд – Велико Търново с жалба, подадена чрез ответника на 03.10.2022
г.
След издаване на
заповедта, съгласно писмо от 26.09.2022 г. на ОСлО
при ОП – Велико Търново, по ДП № 82/2021 г. жалбоподателят е привлечен за
обвиняем за престъпления по чл. 345, ал. 1 пр. 1 и по чл. 345, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.
В хода на съдебното
производство са приети доказателствата, съдържащи се в окомплектованата
административна преписка, както и допълнителни писмени доказателства от трети
неучастващи лица „Йоана – 89“ ООД и „Тера Тур Риджънси“ ЕООД. Съгласно писмото от „Йоана – 89“ ООД
дружеството е предоставило на РУ на МВР Свищов изисканите записи от външните
камери на търговския обект в ***. Управителят на дружеството е установил, че на
19.01.2022 г. негов служител е изпратил без разрешение същите записи на
електронната поща на лицето М. И.Г.. Според писмото на „Тера
Тур Риджънси“ ЕООД жалбоподателят и М.Т. Т. са били гости на хотел „РИУ Правец“ за периода от 18 до
20.11.2021 г. По време на престоя в хотела М. Т. е посочила данни за МПС с рег.
№ *** като такова, което ще полза паркинга за гости на хотела. Приета като
доказателство по делото е и докладна записка рег. № 352р-19925/26.11.2021 г. от
полицейски инспектор С.Й., според който след процесното ПТП на 25.11.2021 г. Р.
К. В. му споделил, че има още един, с който трябва да се оправя, не е
споменавал имена и не е визирал някого.
Извършен е оглед на
веществени доказателства – видеозаписи от външни камери в бензиностанция
„Йоана-89“, във връзка с който служебно е назначена комплексна видеотехническа и лицево-идентификационна експертиза.
Вещото лице по тази експертиза е дало заключение, че върху изследваните 2 бр.
видеофайлове не се установяват следи от манипулация/намеса при записаната
информация; кадрите се определят като негодни за провеждане на
лицево-идентификационно изследване. Причините за това са: разделителната
способност на заснемащите устройства, разстояние и ракурс на заснемане,
неравномерна осветеност и липса на контраст в изображенията; недостатъчна запълненост на кадрите от заснетото лице. В
констативно-съобразителната част вещото лице е посочило, че заснетото лице е с
нормално телосложение, среден на ръст, без коса, облечено е с тъмно яке, обуто
е с тъмни панталони и тъмни обувки, носи тъмни очила. И двете камери са снимали
срещу ярка дневна слънчева светлина, поради което изображенията на
инкриминираното лице са във вид на силует.
По искане на жалбоподателя
са изслушани показанията на свидетелите Р.К.Т. и И.П.П..
Св. Р. Т., дългогодишен приятел на
жалбоподателя, заявява, че през м. ноември 2021 г. е предоставил автомобил на В.Х.,
за да отиде на почивка с неговата приятелка по случай рождения ѝ ден.
Автомобилът бил *** с рег. № ***. Жалбоподателят споделил, че е ходил с него на
хотел в Правец и му го върнал след няколко дни.
Свидетелят И. П., полицейски
инспектор в звено „Пътен контрол“ в РУ Свищов, излага спомените си за събитията
непосредствено след произшествието на 25.11.2021 г. Според него Р. К. му
заявил, че има видеорегистратор в колата и бил превъзбуден. На срещата след това при началника на РУ
Свищов жалбоподателят заявил, че Р. В. го е блъснал нарочно. Доколкото свидетелят
помни, на тази среща В. не е казвал, че е направил беля. След като свидетелят останал
насаме с Р. В., последният му заявил, че за разлика от В. си върши работата сам и застава с
името и със своите постъпки, а не да кара през други хора да вършат неговата
работа, защото го е страх и той си е уредил сметките с един от районното и сега
оставал само още един, без да назовава име. Свидетелят сочи, че в районното
управление се знаело, че едва ли не В. бил виновен за напускането на Р.. Според
свидетеля бившия тъст на В.Х. – Т. И., който не бил „случаен човек“, се
интересувал защо жалбоподателя още е на работа, а В. му споделил притесненията
си, че повечето му проблеми идват от тази страна.
При тази фактическа
обстановка съдът намира, че жалбата е допустима като подадена от лице, имащо
правен интерес от обжалването и в законоустановения срок.
Съгласно разпоредбата на
чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията,
посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. След извършване на
проверката по чл. 168 от АПК съдът намира, че жалбата е неоснователна, като
съображенията за това са следните:
Оспорената заповед е издадена от
компетентния съгласно чл. 204, ал. 1, т. 1 от ЗМВР орган /тъй като е безспорно,
че жалбоподателят е бил държавен служител на изпълнителска длъжност по т. 21 от
Класификатора на длъжностите в МВР за служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 и
ал. 3 ЗМВР/ и при спазване изискванията за форма. В съответствие с нормата на
чл. 210, ал. 1 от ЗМВР в заповедта са посочени извършителят; мястото, времето и
обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са
нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното
основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган
и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Спазена е разпоредбата на
чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, съгласно която при определяне на вида и размера на
дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и
настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата
на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. В
тази връзка съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че адм. орган недопустимо се е произнесъл по въпроса за вината
на жалбоподателя вместо наказателния съд, тъй като, както се посочи, законът
задължава ДНО да извърши преценка преди да наложи дисциплинарно наказание
относно това дали дисциплинарната простъпка е извършена виновно и каква е
формата на вината.
При постановяване на обжалвания акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Заповедта е издадена при спазване на предвидената в чл. 207 от ЗМВР процедура - дисциплинарното производство е образувано със заповед на органа по чл. 207, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, с която е определен и дисциплинарно разследващ орган. Не е съществено процесуално нарушение обстоятелството, че началникът на РУ Свищов не е прекратил възложената от него проверка с нарочен акт – заповед, съгласно чл. 29, ал. 4 от Инструкция № 8121з-887/06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика. Същият, както и директорът на ОДМВР В. Търново са действали в съответствие с правилото на чл. 31, ал. 2 от АПК, съгласно което когато органът, започнал производството, установи, че индивидуалният административен акт следва да бъде издаден от друг административен орган, той му изпраща незабавно преписката. ДРО е провел производство за изясняване на фактите и за събиране на доказателства за установяване на нарушенията съгласно чл. 207, ал. 3 от ЗМВР, като събраните в хода на други производства доказателства са надлежно приобщени с протоколи към доказателствения материал и представляват годни доказателства. Резултатите от проверката са обобщени в справка и изпратени на дисциплинарно наказващия орган, а наказанието е наложено в сроковете по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР във връзка с чл. 196, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР, при съобразяване с ползвания от жалбоподателя отпуск. Със заповедта за образуване на дисциплинарно производство Х. е запознат, като по този начин му е осигурена възможност да упражни правата, предвидени в чл. 207, ал. 8 от ЗМВР, която активно е използвал. Спазени са и изискванията на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, като преди издаването на оспорената заповед служителят е бил поканен да даде обяснения след запознаване с обобщената справка и становището на разследващата комисия. Видно е от съдържанието на оспорената заповед, че министърът на вътрешните работи изрично се е позовал на доказателствата, събрани в хода на дисциплинарното производство и изготвените становище и обобщена справка на дисциплинарно разследващия орган. Подробно са обсъдени и възраженията на жалбоподателя, като са изложени съответните мотиви защо се приемат за неоснователни. Следователно процедурата по издаване на оспорения акт е съобразена с приложимите за случая процесуални норми на ЗМВР, като не са налице процесуални нарушения, засягащи нейната законосъобразност в цялост, а правото на защита на жалбоподателя не е било накърнено по никакъв начин.
Относно приложението на
материалния закон:
От събраните по делото писмени и
гласни доказателства се установява, че на 25.11.2021 г. около 08:30 ч. сутринта
пред сградата на РУ Свищов е възникнало ПТП между Р. К. В., който с автомобил „Тойота
корола версо“ с рег. № ***,
навлязъл в насрещното пътно платно и предизвикал ПТП, като блъснал управлявания
от В.Х. автомобил „Хюндай туксон“ с рег. № ***, немски образец. При извършеното
посещение на контролните органи жалбоподателят е представил Carta
di circolazione /талон
на МПС на италиански език/ и Publico registro Auromobilistico di
Forli. Установява се също
така, че поставените регистрационни табели не са за този автомобил, нещо повече
– същите са неистински. Това се доказва от писма от 04.01.2022 г. и 02.02.2022 г. на Дирекция „Международно оперативно
сътрудничество“ при МВР /т. I,
л. 267 и л. 348/, според които МПС с рама, идентична на управлявания от Х. „Хюндай
туксон“, не е било регистрирано в Германия и
съответно табела/регистрационен номер *** не е издадена от Германия. В подкрепа на този извод е и
обстоятелството, че на 12.11.2021 г., 17.11.2021 г. и 22.11.2021 г. друг лек
автомобил, „Опел Мерива“, сив на цвят, със същият регистрационен номер, е
установен на видеозаписите от общинските камери и камерите в бензиностанция
„Йоана“, гр. Свищов /протокол за преглеждане на видеофайлове от 13.01.2022 г.,
рег. № 987/14.01.2022 г. – т.I,
л. 293-294/, което не е оспорено от жалбоподателя. Наличието на другия лек
автомобил със същите регистрационни табели се установява и от съда при
извършеното възпроизвеждане на видеозаписите от бензиностанция „Йоана“ в
съдебно заседание на 30.11.2022 г. В хода на проверката и досъдебното
производство са събрани обяснения от различни лица. Другият участник в ПТП на
25.11.2021 г. - Р. В., както и М. И.Г. /посочен от В./ са заявили, че са
виждали жалбоподателя да управлява с въпросния регистрационен номер *** и други автомобили, в т.ч. и сив „Опел
Мерива“, като Р. В. е посочил и конкретни дати и
места, на които това е станало /т. I, л. 284 и 285/. При извършените в хода на досъдебното
производство разпити на свидетелите Р. Б. Д., В.Н.Й., Й.Н.Й.,
Т.А.Т. и М.З. И. /служители в РУ Свищов/, всички те са заявили, че според тях В.Х.
е водачът, който зарежда с гориво л.а. „Опел Мерива“ с рег. номер *** на записите от 12.11.2021 г. от бензиностанция
„Йоана“ /т. I,
л. 187-199/. Освен на записите от камерите от бензиностанцията е извършен
преглед и на записи от общинските камери за видеонаблюдение, при което е
установено, че на 17.11.2021 г. и 22.11.2021 г.
е установено движението на л.а. „Опел Мерива“, сив на цвят, с рег. номер ***, а на 23.11.2021 г. и 24.11.2021 г. – на л.а. „Хюндай Туксон“, бял на цвят, със
същия регистрационен номер /горепосочения протокол за преглеждане на
видеофайлове от 13.01.2022 г. /. На други дати също е установено движението на
сив „Опел Мерива“, но без разпознаване на номера. Съдът не е възприел лично
видеофайловете от камерите от общинското видеонаблюдение, но съгласно
практиката на ВАС /напр. Решение № 5909 от 8.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12069/2016 г., V о./ това не е процесуално
нарушение, тъй като съдържанието им е пресъздадено в писмените доказателства,
приети като част от административната преписка без оспорване в съдебната фаза
на производството.
Жалбоподателят в дадените от него
обяснения при проверката и в хода на дисциплинарното производство поддържа, че
деянието не е доказано от субективна страна и че няма никаква вина, тъй като едва
след настъпването на ПТП, в хода на проверката е разбрал, че има някакви
нередности с регистрационния номер. Твърди, че сутринта на 25.11.2021 г.
приятелката му М.Т., с която живее на семейни начала, го е помолила да закара
детето им на ясла и да вземе нейния автомобил. Дала му е ключовете и му е
казала, че документите са в жабката на колата. Единственото, което знаел за
автомобила е, че е нов внос от Италия и приятелката му го е купила за себе си.
Не е предполагал, че има каквито и да е нередности /том I, л. 224/. Не може да каже дали някой
е управлявал л.а. „Хюндай“ от закупуването до настъпилото ПТП. Твърди, че не
може да си спомни какви автомобили, освен служебните, е управлявал през периода
от 10.11.2021 г. до 24.11.2021 г. /том I, л. 118/. В обясненията си от
16.06.2022 г. твърди, че приятелката му се занимава с частен бизнес, вкл.
покупко-продажба на МПС от страната и чужбина. В тази връзка жалбоподателят бил
управлявал както собствени, така и нейни лични, вкл. новозакупени
от нея такива, а също и на приятели, които били с български рег. номера,
български транзитни и чужди транзитни такива. Не обръщал внимание на
регистрационните номера и не му е хрумвало, че някой може да му предостави за
управление нередовен автомобил /т. I, л. 102 гръб/.
В тази насока са и обясненията на М.Т.
Т. – живееща с жалбоподателя на семейни начала,
давани в различните производства. В хода на проверката на РУ Свищов Т. е
заявила, че е закупила лекия автомобил „Хюндай туксон“
от лице в гр. Перник, чиито имена не може да посочи, като автомобилът бил
докаран на платформа без номера в понеделник или вторник преди инцидента /т.е.21 или 22.11.2021 г. – бел. м./ и
разтоварен пред дома ѝ в гр. Свищов. За да не стои без номера Т. му
поставила едни стари регистрационни немски табели, „които стояха отдавна в
мазето“. На 25.11.2021 г. накарала В.Х. да закара детето им до яслата с този
автомобил, като не е съобразила, че табелите не са за този автомобил, а
жалбоподателят не е знаел за това. Твърди, че автомобилът не е управляван нито
от нея, нито от жалбоподателя от периода на докарването му до 25.11.2021 г. /т.I, л. 248/. Подобни са и показанията на
Т. в хода на наказателното производство, с разликата, че в тях вече твърди, че
е взела табелите от общата маза на адреса, на който е регистрирана /без да
живее фактически там/ и на който живеели сестра ѝ и майка ѝ. Там
била видяла номерата, за които не знаела откъде са и от колко време са там, и
които сложила на автомобила няколко часа след като ѝ бил доставен /т.I, л. 210-212/. Т. е представила
документи за закупуването на автомобила - фактура с дата от 02.12.2021 г., т.е.
след датата на ПТП. В тази връзка следва да се посочи, че от името на продавача
са представени същата фактура, договор от 02.12.2021 г. и декларация от И.С.И.,
според която е закупил от Италия л.а. „Хюндай Туксон“ на 02.12.2021 г. и
превозното средство е влязло в Р. България на 03.12.2021 г., което очевидно не
отговаря на истината /т. I,
л. 254-256/.
ДНО не е кредитирал обясненията на жалбоподателя
и на М. Т., като е приел същите единствено като защитна теза. В тази връзка адм. орган е посочил, че доказателствата
/записи от
бензиностанция „Йоана“,
сведенията и протоколите за разпити на свидетелите М. Г., Р. В. и прегледа на
видеозаписите, допълнени и потвърдени с експертна справка/, доказват по несъмнен
начин, че служителят на 25.11.2021 г. е управлявал лек автомобил марка „Хюндай",
модел „Туксон ix35 LM“ номер на рама № TMAJU81VCЕJ493071, бял на цвят,
с поставени на него
табели, които не са
издадени за това МПС, с регистрационен номер ***, а на 12.11.2021 г. и на 18.11.2021 г. е управлявал
и лек автомобил „Опел Мерива“ с табели със същия регистрационен № ***.
Предвид това ДНО е приел, че
деянието е извършено умишлено и събраните доказателства опровергават защитната
теза на инспектор Х., че
същото „не е от
категорията на съзнателните“, което се потвърждавало и от сведението на
началника на РУ Свищов, пред когото след осъщественото ПТП инспектор Х.
е изказал опасение, че ще бъде
уволнен.
Настоящият съдебен състав намира, че
ДНО правилно не е кредитирал обясненията на В.Х. и М.Т., тъй като същите не
съответстват на събраните по делото доказателства. Така напр. Т. твърди, че
автомобилът „Хюндай Туксон“ не е управляван от закупуването му до датата на
инцидента, но както се посочи по-горе, на записите от общинските видеокамери на
23 и 24.11.2021 г. е заснето движението на бял „Хюндай Туксон“
именно с процесните регистрационни табели ***, т.е.
въпросният автомобил очевидно е управляван с неистинските рег. номера и преди
25.11.2021 г. Противоречиви на доказателствата и отличаващи се с липса на конкретика са показанията на това лице в частта им относно
покупката на автомобила, но този въпрос съдът намира за неотносим
към разглеждания казус след като не се твърди, че действителен собственик на МПС
е жалбоподателят. На следващо място, Т. първоначално е заявила, че табелите са
били отдавна в мазето, а впоследствие твърди, че табелите били в общата маза на
майка ѝ и сестра ѝ неизвестно от кога, т.е. налице е промяна в
обясненията на лицето. Ако се проследят логически показанията на Т. излиза, че
е поставила табелите на л.а. „Хюндай Туксон“ най-късно на 21 или 22.11.2021 г.
и те са били поне известно време преди това в нечие мазе, за което тя е знаела.
Това обаче по никакъв начин не кореспондира с факта, че с въпросните табели се
е движил и друг лек автомобил – „Опел Мерива“, на 12.11, 17.11 и 22.11.2021 г.,
установен на записите от видеокамерите на общинското наблюдение и от
бензиностанцията. Прави впечатление също така, че в хода на досъдебното производство, на
проведения разпит непосредствено след ПТП жалбоподателят е отрекъл той и жена
му да притежават лек автомобил и е отказал да дава каквито и да е отговори на
въпроси във връзка с автомобила, вкл. чия собственост е същият, откъде е
получил предадените документи, за кой автомобил са предназначени монтираните на
автомобила табели и от кога го ползва /протокол за разпит на свидетел от
25.11.2022 г., т. I,
л. 184-186/, което поведение не кореспондира по никакъв начин с твърденията му
впоследствие. Никакви доказателства няма по делото в подкрепа на твърденията
му, че приятелката му се занимавала с търговия с коли, в т.ч. и в нейните
показания, още повече, че в представените впоследствие документи за продажба на
автомобила като купувач е вписана М. Т. като физическо лице, а не в някакво търговско
качество. А и изобщо съдът счита за крайно недостоверни твърденията, че Т.
съзнателно е сложила неистински табели на автомобила, без да уведоми за това
приятеля си – инспектор в „Криминална полиция“, а той от своя страна не е
проявил какъвто и да е интерес към покупката на това МПС, неговите документи и защо
автомобилът, който по техни думи няколко дни постоянно е бил пред дома им, е с
немски регистрационни табели след като е с италиански регистрационен талон, още
повече, че според дадените от Х. обяснения е знаел, че колата е нов внос от
Италия.
Достоверността на показанията на Р. В.
и М. Г. е била оспорена от жалбоподателя, който изтъква заинтересоваността и
предубедеността на същите, предвид данните за влошените им отношения с Х.. В
действителност от събраните по делото доказателства /в т.ч. показанията на
свидетеля И.П. и докладната записка рег. № 352р-19925/26.11.2021 г. от
полицейски инспектор С.Й./ може да се направи извод за влошени междуличностни
отношения между жалбоподателя и Р. В. от една страна /към чието напускане на РУ
Свищов може би има отношение жалбоподателя/, и между жалбоподателя и М. Г. от
друга страна /който в показанията си по досъдебното производство е изказал
съмнения, че жалбоподателят е оказвал натиск при разследването на убийството на
брата на Г. и е прикривал убиеца/, поради което сведенията от тези лица следва
да се преценяват с повишена критичност. Същевременно обаче следва да се посочи,
че изнесените от тях данни за движението на л.а. „Опел Мерива“ с процесния рег.
номер изцяло се потвърждават от записите от камерите на общинското
видеонаблюдение и на бензиностанция „Йоана“, т.е. сведенията им не може да се
ценят като недостоверни априори. В практиката си ВКС
изтъква, че свидетелските показанията не могат да бъдат игнорирани само поради
евентуалната заинтересованост на лицето, а при наличие на такава
заинтересованост съдът следва при оценката им внимателно да ги прецени и
съпостави с останалите източници на доказателства. Обективността и
добросъвестността на показанията се преценява след съпоставка с всички други
преки и косвени годни доказателства /Решение № 290 от 14.07.2011 г. на ВКС по
н. д. № 1650/2011 г., II н. о., НК/. Съдът намира, че Р. К. В. дава различни и
противоречащи си сведения в хода на проверката и по ДП № 82/21г. /така напр. пред
следователя вече твърди, че не е виждал преди процесните табели – т. I, л. 182/, поради което същите не
могат да бъдат кредитирани. В случая обаче показанията на М. Г. са напълно
подредени и логични, като кореспондират и на останалите обективни доказателства
по делото. Както в обясненията си от 05.01.2022 г. /т. I, л. 284/, дадени преди Г. да се
снабди с видеозаписите от камерите на бензиностанция „Йоана“, /което е станало
на 19.01.2022 г. съгласно представената пред съда информация от „Йоана-89“ ООД
– т.II, л. 389/, така
и в показанията си по ДП № 82/21г. /т. I, л. 200-202/ лицето последователно
твърди едни и същи обстоятелства – че въпросните немски регистрационни табели
са поставяни на различни автомобили, управлявани от жалбоподателя и че в
средата на м. ноември лично се е разминал с л.а. „Опел Мерива“,
който се е управлявал от В.Х. и на който са били поставени същите табели ***. За пълнота на изложението следва да се посочи, че съдът
намира за изцяло неотносимо към спора относно деянието на жалбоподателя това
дали Р. В. умишлено е предизвикал ПТП на 25.11.2021 г. като е блъснал
управлявания от жалбоподателя автомобил, както и начина, посредством който Р. В.
и М. Г. са се снабдили с изнесените от тях данни – за последното жалбоподателят
има възможността да сезира компетентните органи, ако счита че е бил обект на
нерегламентирано следене, подслушване и прочие от тяхна страна.
Освен това, сведенията на М. Г. са
подкрепени от свидетелските показания на Р. Б. Д., В.Н.Й., Й.Н.Й.,
Т.А.Т. и М.З. И., всички те служители в РУ Свищов, дадени в досъдебното
производство /т. I,
л. 187-199/. За тези лица липсват каквито и да е данни за някаква предубеденост
или заинтересованост от даването на показания във вреда на жалбоподателя.
Всички те са категорични, че са идентифицирали на видеозаписите от камерите на
бензиностанция „Йоана“ от 12.11.2021 г. именно В.Х. като водача, зареждащ с
гориво автомобила „Опел Мерива“ с рег. № ***. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че
установяването на самоличността на заснетото на видеозаписите лице със
свидетелски показания е недопустимо. В случая не се касае за
процесуално-следствено действие разпознаване по смисъла на НПК. Установената
съдебна практика на ВКС приема трайно и последователно, че разпознаване на
видеозапис може да извърши всеки свидетел, който познава лицата, които са на
записа и носи наказателна отговорност за показанията си /Решение № 384 от
22.12.2014 г. на ВКС по н. д. № 1103/2014 г., I н. о., Решение № 11 от
24.04.2015 г. на ВКС по н. д. № 1875/2014 г., III н. о., Решение № 412 от
13.01.2016 г. на ВКС по н. д. № 1397/2015 г., III н. о и др./.
Съгласно
изготвената в хода на административното производство експертна справка /т.I, л. 69-70/ видеозаписите
от бензиностанцията не са манипулирани. Това се потвърждава и от заключението на
приетата без оспорване от страните комплексна техническа и
лицево-идентификационна експертиза. Неоснователно жалбоподателят се позовава на
експертизата в останалата част, според която кадрите се определят като негодни за провеждане на
лицево-идентификационно изследване. Възможността за идентификация не е свързана
единствено с лицевите биометрични данни, а и с други не само общи, но и частни
белези като ръст, телосложение, възраст, походка, поза, стойка и прочие. Вещото
лице не се е срещало с жалбоподателя според дадените обяснения в съдебно
заседание, респ. не е изследвало тези признаци. Предвид това съдът не кредитира
експертизата в тази ѝ част. Част
от горепосочените идентификационни признаци /походка, стойка/ са установени от
колегите на жалбоподателя, които го познават от години и повечето от тях работят
с него всекидневно. Дори обаче да се приеме, че възможността за разпознаване на
жалбоподателя по този видеоматериал се опровергава от експертизата и оттам да
не бъдат приети свидетелските показания в досъдебното производство в тази им
част, остават неопровергани показанията на М. Г., който е категоричен, че лично
е възприел управлението от жалбоподателя на различни автомобили, в т.ч на л.а. „Опел
Мерива“, с регистрационните табели ***, които показания съдът изцяло кредитира. След като е доказано, че
жалбоподателят е управлявал л.а. „Опел Мерива“ с рег. № *** на 12.11.2021 г.
няма логика да се приеме, че друго лице е управлявало този автомобил на
останалите горепосочени дати, на които е отразено движението му на записите от
видеокамерите. Следователно единственият възможен извод е, че жалбоподателят е
съзнавал, че поставените регистрационни табели на управлявания от него на
25.11.2021 г. л.а. „Хюндай Туксон“ не са били предназначени за този автомобил,
т.е. деянието е извършено виновно.
Неоснователно
жалбоподателят възразява, че е невъзможно да е управлявал л.а. „Опел Мерива“ с рег. № *** на 18.11.2021 г. предвид пътуването му
до хотел в гр. Правец на тази дата. Следва да се посочи, че движението на
въпросния автомобил в гр. Свищов е отразено в сутрешните часове на 25.11.2021
г., а е ноторно обстоятелството, че настаняването в
хотелите е след 14 часа, т.е. е напълно възможно жалбоподателят да е управлявал
автомобила по времето, отразено в камерите и впоследствие да е отпътувал за гр.
Правец с лекия автомобил, предоставен му от свидетеля Р.К.Т., с чиято
регистрация не би имало проблеми при една евентуална проверка от контролните
органи извън гр. Свищов.
За пълнота на изложението
следва да се посочи, че при разпита на Т.Т. в
досъдебното производство, цитиран на л. 13 от обжалваната заповед, на същия е
бил предявен видеозапис от дата 15.11.2021 г., на който се установява, че л.а.
„Опел“ с рег. номер ***, идентичен с автомобила от записите от бензиностанция „Йоана“,
е паркиран на служебния паркинг на РУ – Свищов, който
е обозначен с табела, че е за служители, което допълнително подкрепя изложеното
по-горе. Същото са заявили в хода на досъдебното производство и останалите
разпитани служители на РУ Свищов, а именно Р. Б. Д., Й.Н.Й., Т.А.Т. и М.З. И. – лицата безпротиворечиво свидетелстват, че
заснетият на видеозаписа от 15.11.2021 г. л.а. „Опел“ с рег. номер *** е паркиран на служебния паркинг на районното
управление. Това допълнително подкрепя извода, че именно жалбоподателят е
управлявал въпросния лек автомобил.
С оглед установената
фактическа обстановка съдът намира за доказано соченото от ДНО нарушение,
изразяващо се в управление на 25.11.2021 г. на МПС с регистрационни табели,
които не са за това МПС, за което обстоятелство жалбоподателят е имал знание,
като с това деяние жалбоподателят е действал в нарушение на разпоредбата на чл.
140, ал. 1 от ЗДвП, според която по пътищата, отворени за обществено ползване,
се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и
са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.
Допуснатото от служителя
нарушение е установено след съвкупната преценка на всички събрани в хода на
административното производство писмени доказателства. Известно е от теорията и
практиката, че наказателната /а по аргумент от по-силното основание и
дисциплинарната/ санкция може да бъде основана не само на преки, но и на
косвени доказателства, когато веригата от тях води до единствения възможен,
несъмнен и категоричен извод за авторството на нарушението, и то по начин,
който да изключва други възможни версии. В конкретния казус се касае за богата
като обем и съдържание преписка, инкорпорираща доказателствена съвкупност както
от преки, така и косвени доказателства, които в своята съвкупност водят до
извод за извършване на дисциплинарната простъпка.
Неотносимо е също така дали спрямо жалбоподателя
е реализирана административнонаказателна или
наказателна отговорност по съставения АУАН, респ. по воденото досъдебно
производство относно престъпление по чл. 345, ал. 1 от НК, за което
жалбоподателят е привлечен като обвиняем. Следва да се посочи, че според
настоящия състав производството по налагане на дисциплинарно наказание и това
за реализиране на евентуалната наказателна /административнонаказателна/
отговорност са различни, самостоятелни и независими едно от друго производства,
които се регулират от различни процесуални норми, възникват при различни
предпоставки, както и се прекратяват при различни условия. Двете производства
не са взаимно обусловени, като в тази връзка следва да се има предвид, че
наказателната отговорност може да не се реализира поради редица законовоустановени основания, изчерпателно предвидени в
съответните разпоредби на НПК. Дори и в хипотезата, когато действията на
служителя са несъставомерни по НК, същият може да
бъде санкциониран дисциплинарно, именно поради това, че дисциплинарната
отговорност е различна от наказателната по аргумент от чл. 194, ал. 3 от ЗМВР.
Освен това в случая служителят е наказан за нарушения на морално-етични норми,
а не поради извършено от него престъпление или адм.
нарушение. В този смисъл е константната практика на ВАС – напр. Решение № 7622
от 13.01.2022 г. на ВАС по адм. д. № 2227/2022 г.,
5-членен с-в, ешение № 14294 от 18.11.2020 г. на ВАС
по адм. д. № 8591/2020 г., V о., Решение №
2912/10.03.2017 г. по адм. дело № 5729/2016 г.,
Решение № 2095 от 20.02.2017 г. на ВАС по адм. д. №
14161/2016 г., 5-чл. с-в, Решение № 12238 от 14.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9070/2015 г., Решение № 3899/05.04.2016 г. по адм. дело № 3404/2015 г., Решение № 3840/06.04.2015 г. по адм. дело № 9648/2014 г., Решение № 10406/10.07.2013 г. по адм. дело № 12544/2012 г., 5-чл. с-в и др.
Оспорената заповед е
постановена и след като са установени предвидените в закона материалноправни
предпоставки. Нарушенията, за които се налага дисциплинарно наказание
„уволнение“ са изброени в разпоредбата на чл. 203, ал. 1 от ЗМВР. Нормата, на
които се позовава административният орган, е нарушения по т. 13 от цитирания
текст, според която това са деяния, несъвместими с етичните правила за
поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. В случая
поведението на жалбоподателя законосъобразно е квалифицирано от наказващия
орган като несъвместимо с морала и уронващо престижа на службата. Извършените
от служителя действия са в противоречие с правилата на т. 19 /„Държавният
служител пази доброто име на институцията, която представлява“/, т. 20 /„Държавният
служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с
поведението си“/ и т. 28, б. „а“ /„Държавният служител независимо от заеманата
длъжност в качеството си на участник в пътното движение се подчинява: а) на нормативно
определените правила за движение по пътищата на Република България“/ от Етичния
кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Етичният кодекс съгласно чл.
150, ал. 1 от ЗМВР се обнародва в ДВ, което е сторено в бр. 67/12.08.2014 г.,
при което жалбоподателят като държавен служител в структурата на МВР е имал
възможността да се запознае и да спазва изискванията му, каквото задължение е
имал по силата на връчената му длъжностна характеристика – /т.I, л. 123
и л. 124/ В чл. 194, ал. 2 от ЗМВР са регламентирани дисциплинарните нарушения
и по т. 4 се визира неспазване правилата на Етичния кодекс за поведение на
държавните служители в МВР. В случая поведението на Х. е неприемливо от
нравствена гледна точка, тъй като е предприето от полицейски служител, призван
да съблюдава законността и да пази доброто име на полицейската институция.
Действията на Х. са основание да се направи извод, че поведението на полицейския
служител не се подчинява на закона, а се мотивира от подбуди, при които съблюдаването
на правовия ред не е от значение. Това поведение има и нравствен аспект и е
морално укоримо, тъй като е предприето от полицейски
служител, призван да съблюдава законността и да дава личен пример в тази
насока. В случая не става въпрос за просто допускане на неперфектност
в личния живот, а за несъвместимо с етичните правила деяние, което характеризира
извършилия ги служител като „неподходящ по етични/морални съображения“ за
работа като държавен служител. Това, заедно с обстоятелството, че извършеното
от жалбоподателя е станало достояние на граждани – Р. К. и М. Г., на други
полицейски служители и на органи на досъдебното производство води до уронване престижа на полицейската
институция /по арг. от Тълкувателно постановление №
3/07.06.2007 г. по т. д. № 4/2007 г. на ВАС/ и е основание действията на
жалбоподателя да се квалифицират като тежко нарушение на служебната дисциплина
по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, обосноваващо налагането на най-тежкото
дисциплинарно наказание „уволнение“. В конкретния случай, в условията на кумулативност са двете материалноправни
предпоставки - деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на
служителите на МВР, с което се уронва престижа на службата, сочещо на
съставомерно от обективна и субективна страна неправомерно поведение,
квалифицирано като тежко нарушение на служебната дисциплина и основание за
налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“, съгласно чл. 203,
ал. 1, т. 13 от ЗМВР.
В случаите на налагане на
дисциплинарно наказание уволнение административният орган е длъжен да прекрати
служебното правоотношение съгласно чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР, тъй като не би
могло да съществува служебно правоотношение със служител, който е уволнен. Няма
пречка приложението на чл. 203 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР да се осъществява
с една и съща заповед, както е в случая.
С оглед изложеното съдът
счита, че оспорената заповед е постановена от компетентен орган, в предвидената
от закона форма, след провеждане на регламентираното в специалния закон
производство, в съответствие с регулиращите материалноправни норми, като е
съобразена и с целта на закона. Предвид това жалбата срещу нея следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
При този изход на делото
на жалбоподателя не могат да се присъдят разноски. От ответника не са
претендирани разноски, поради което такива не се присъждат.
По
изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
Р Е
Ш И :
|
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.В.Х.,
с адрес ***, против Заповед № 8121з-11186/16.09.2022 г., издадена от
министъра на вътрешните работи. |
Решението подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: