Решение по дело №3150/2022 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 400
Дата: 28 февруари 2023 г. (в сила от 17 октомври 2023 г.)
Съдия: Дичо Иванов Дичев
Дело: 20227180703150
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 13 декември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

400

 

гр. Пловдив, 28.02.2023 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, 2-ри състав в открито съдебно заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в състав :                                                                    

                                                                                                                            

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЧО ДИЧЕВ

 

при секретаря ПЕТЯ ПЕТРОВА, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело 3150 по описа за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава ХІХ от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, във връзка с чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/.

Образувано е по жалба на "АЙ ДЖИ ЛЕНД" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя И. А. Г., против Акт за установяване на задължения по декларация /АУЗД/ № 215 от 08.08.2022 г., издаден от Е.М. - главен инспектор „Ревизии и контрол“, отдел „Местни данъци и такси“ при Община "Родопи", В ЧАСТТА, потвърдена с решение № 70 от 31.10.2022 г. на началник отдел "Местни данъци и такси" при Община Родопи, с който на дружеството са определени дължими суми за ТБО за компонента обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения за 2020 г. в размер на 4 040 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 792,85 лв. и за 2021 г. в размер на 2 121 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 201,49 лв.

В жалбата са изложени съображения за нищожност и незаконосъобразност на оспорения административен акт. По отношение нищожността са изложени съображения, че в диспозитивната част на АУЗД не са посочени задълженията за ТБО по отделни компоненти (сметосъбиране и сметоизвозване, депо и чистота), поради което лицето не е в състояние да „разбере“ какви са по вид, размер и период. Диспозитивната част на ИАА не съответства с обстоятелствената му част за 2020 г., в която са посочени задълженията по отделни компоненти, несъпоставими с диспозитивната част, а за 2021 г. е посочен единствено компонент депо.

По отношение незаконосъобразността на АУЗД е посочено, че процесният имот не попада териториално в обхвата за заповедта на кмета на община Родопи, както и че по отношение на него не е извършвана нито една от услугите за която се дължи ТБО. Според жалбоподателя самото освобождаване от частта на ТБО за събиране и сметоизвозване би следвало да доведе до освобождаване и от частта за третиране на отпадъците, тъй като такива дружеството не генерира и съответно не се третират. Иска се отмяна на оспорения административен акт и е заявена претенция за присъждане на направените разноски, съгласно списък. В депозирани по делото писмени бележки от процесуалния представител на жалбоподателя адв И. е посочено изрично, че АУЗД е в противоречие със старата редакция на разпоредбата на чл. 71, т. 3 от ЗМДТ, съгласно която „не се събира такса за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци, когато няма такива“.

Ответникът по жалбата – началник отдел "Местни данъци и такси" при община Родопи, чрез процесуалния представител адв. М. изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на разноски по делото, съгласно представен списък. Подробни съображения по съществото на спора са изложени в депозирана по делото писмена защита.

Жалбата е допустима за разглеждане по същество, като подадена след проведено задължително оспорване на процесния АУЗД пред горестоящия административен орган в срока по чл. 152, ал. 1 от ДОПК, приложим съгласно препращащите разпоредби на чл. 144 от ДОПК, чл. 4 и чл. 9б от ЗМДТ. В известието за доставяне (обратна разписка) е посочено, че решението на горестоящия административен орган е връчено на 17.11.2022 г. на управителя на дружеството. Следователно, жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, адресат на оспорения индивидуален административен акт.

След като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, настоящия състав на Административен съд Пловдив, намира за установено от фактическа страна, следното:

Няма спор между страните по делото, че жалбоподателят "АЙ ДЖИ ЛЕНД" ООД е собственик на недвижим имот – УПИ 105034, находящ се извън строителните граници на с. Цалапица, общ. Родопи, състоящ се от 9 501 кв.м., като за имота е открита партида № 6612F17332.

По делото е приложена декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти с вх.№ 8596 от 03.08.2015 г., с който  "АЙ ДЖИ ЛЕНД" ООД, декларира УПИ № 105034 – земя в с. Цалапица, като по отношение разположението спрямо строителните граници на населеното място, изрично е отбелязано, че процесния УПИ се намира извън строителните граници.

Дружеството - жалбоподател е подало декларации по  приложение № 16 към Наредба № 7 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги в община Родопи за освобождаване от такса сметосъбиране и сметоизвозване за 2021 г. с вх. № 53-130-1/26.11.2020 г., като няма данни да е подадена такава декларация за освобождаване от такса за сметосъбиране и сметоизвозване за 2020 г. Няма спор по делото, че за предходната 2018 г. дружеството е освободено от такса сметосъбиране и сметоизвозване поради непредоставяне на услугата съгласно чл. 71, т. 1 от ЗМДТ. В тази връзка, по делото е представено становище изх. № 350 от 01.12.2020 г. от кмета на с. Цалапица и констативен протокол № 2 от 09.11.2017 г. от комисия в състав, назначена със заповед № 1247 от 23.10.2017 г. на кмета на община „Родопи“.

На 08.08.2022 г. е издаден обжалваният АУЗД, в който задължението за компонента обезвреждане битовите отпадъци в депа или други съоръжения е посочено по партидата за всяка една от процесните години, както следва: за 2020 г. в размер на 4 040 лв., ведно с прилежащите лихви и за 2021 г. в размер на 2 121 лв., ведно с прилежащите лихви.  В мотивната част на ИАА е посочена отчетната стойност и данъчната оценка на земята, които са съответно 505 000 лв. и 18 241,90 лв. и е изложено, че на основание чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е по-високата между отчетната им стойност на имота и данъчната оценка, определена по реда на Приложение № 2 към ЗМДТ. Така е прието, че стойността върху която се определя ТБО на имота е 505 000 лева. Предвид така установеното, настоящият съдебен състав намира за неоснователни твърденията в жалбата за нищожност на издадения АУЗД поради несъответсвие между мотивната и диспозитивната му част. В мотивната част (л. 11) е посочена дължимата ТБО за 2020 г., както по компоненти (сметосъбиране и сметоизвозване, депо и чистота), така и в общ размер. В диспозитивната част е посочена общата сума на дължимата ТБО, като сбор от трите компонента (л. 12), като при извършени собствени изчисления съдът констатира математическа точност на изчисленията на административния орган. В случая се констатира единствено, че е начислена лихва върху общата стойност на задължението за ТБО, а не отделно за трите компонента, но конкретно задължение за прилежаща лихва е изчислено в решението на горестоящия административен орган, с което се потвърждава допълнително определеното задължение за ТБО по компонент депо. В случай на несъгласие с направените от горестоящия административен орган изчисления на акцесорното задължение за лихва, жалбоподателят е разполагал с възможността за ангажиране на съдебно – счетоводна експертиза с поставена такава задача. Това не е направено в хода на съдебното обжалване, предвид на което и следва да се приеме, че предмет на делото са задължения за ТБО по компонент депо за 2020 г. и акцесорно задължение за лихва в размера, посочен в диспозитивната част на решението на горестоящия административен орган (л. 78). Тук следва да бъде посочено, че действително предмет на съдебно обжалване е първоначално издаденият ИАА, но единствено В ЧАСТТА, потвърдена с решението на горестоящия административен орган (аргумент от разпоредбата на чл. 156, ал. 1, изр. 1 от ДОПК).

Подобен спор не се формира по отношение задължението за ТБО за 2021 г. и акцесорното задължение за лихви, доколкото за годината е вменено задължение единствено за компонент депо и в мотивната и диспозитивната част на АУЗД е посочено задължение за прилежащи лихви, дължими единствено върху тази главница. Отново не е ангажирана съдебно – счетоводна експертиза със задача изчисляване размера на прилежащите лихви върху главницата на задължението за ТБО за компонент депо, посочена в мотивната и диспозитивната част на АУЗД и решението на горестоящия административен орган. 

Така издадения АУЗД е обжалван по административен ред, като с решение № 70 от 31.10.2022 г. горестоящият административен орган го е потвърдил изцяло, В ЧАСТТА, предмет на настоящото съдебно производство. В решението са коментирани възраженията на дружеството и същите са приети за неоснователни. В решението на горестоящия административен орган е посочено, че имотът на жалбоподателя е извън строителните граници на с. Цалапица. Изложено е, че съгласно раздел II, т. 2.1.19 на заповед № 752 от 31.07.2019 г. и заповед № 927 от 10.09.2020 г. имотът на дружеството попада съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗМДТ в границите на районите, в които общината ще извършва само услугите: 1. Обезвреждане на твърди битови отпадъци в депа или други съоръжения за битови отпадъци и/или 2. Поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. В решението на горестоящия орган е посочено, също така, че е подадена декларация за освобождаване от заплащане на такса ТБО за компонентите сметосъбиране и сметоизвозване и депо за 2021 г., в която самото задължено лице уточнява „като за 2020 г.“. При посочване на дължимия размер на ТБО за 2021 г. това обстоятелство е съобразено, но не е съобразено за 2020 г., както и не е съобразено, че в предходен момент е прието, че няма да се оказва и услугата по почистване и поддържане на чистотата на територии за обществено ползване. Предвид на това и на основание разпоредбите на чл. 71, т. 1 и т. 2 от ЗМДТ обжалваният АУЗД е отменен, по отношение задълженията за ТБО за 2020 г. за компоненти сметосъбиране и сметоизвозване и чистота, ведно с прилежащите лихви.

Този извод е направен независимо от обстоятелството, че за всяка една от процесните години са издадени заповеди на кмета на община Родопи, на основание разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, както следва: за 2020 г. – заповед № 752 от 31.07.2019 г. (л. 52 - 59) и за 2021 г. – заповед № 927 от 10.09.2020 г. (л. 60 – 63 гръб). С всяка една от посочените заповеди (в т. 2.1 и на двете) се определят границите на районите, в които общината предоставя услугата сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. По-конкретно за с. Цалапица, за 2020 г. и 2021 г. това са имотите в регулацията на населеното място, имоти в Стопански дворове от I до VII, имот на ЕТ „А.И.А.“ – птицеферма в местност „Пенкови каваци“, имоти в местностите „Чернота“ и „Петров кладенец“, фабрика за лепило „Агроден“ ООД – местността „Зелен пояс“ и дърводелски цех „К.-Р“, местност „Лъката“.

В т. 2.2 и на двете заповеди е посочено, че поради спецификата на теренните условия, както и за имоти непопадащи в определените в т. 2.1 граници се определят граници на районите, в които ще се предлагат и извършват само услугите: обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, като изрично е посочено, че тези две услуги се извършват за имоти, които не са включени в т. 2.1 от заповедта (така т. 2.2.5); незастроени урегулирани поземлени имоти в регулация на населените места; незастроени урегулирани поземлени имоти в земеделски земи и в горските територии и имоти в с. Чурен.

За всяка една от процесните години са приети решения на общински съвет „Родопи“, с които се определят размерите на ТБО за фирми, както следва: решение № 083, взето с протокол № 04 от заседание, проведено на 23.12.2019 г. (л. 64 - 67) и решение № 455, взето с протокол № 11 от заседание, проведено на 29.12.2020 г. (л. 68 - 71). Таксите за отделните компонента за обезвреждане в депо за с. Цалапица са следните по години: за 2020 г. – 8 промила и за 2021 г. – 4,2 промила. Именно тази ставки са приложени към отчетната стойност на недвижимия имот на жалбоподателя, при определяне на ТБО за компонента депо (л. 10 и л. 11).

В хода на съдебното обжалване, от страна на ответника са представени писмени доказателства за поддържане, респ. използване на депа за неопасни отпадъци от община Родопи, относно таксата за обезвреждане на битовите отпадъци в депа и други съоръжения за периода 2020 г. и 2021 г.; договор № 20ДГ364/16.06.2020 г. за приемане и депониране на битови отпадъци на регионално депо за неопасни отпадъци в землището на с. Цалапица; договор № 21ДГ467/25.05.2021 г. за приемане и депониране на битови отпадъци на регионално депо за неопасни отпадъци в землището на с. Цалапица; месечни справки за приети и депонирани количества битови отпадъци от община Родопи на депо за неопасни отпадъци за периода 01.01.2020 г. – 31.12.2021 г.; справки за експлоатация на ТБО, мониторинг и инвеститорски контрол; фактури и платежни нареждания (л. 88 – 286).

При така установените факти и обстоятелства, съдът достигна до следните правни изводи:

Обжалваният АУЗД е издаден от надлежно оправомощен служител на община "Родопи", съгласно заповед № 556 от 11.06.2020 г., издадена от кмета на общината (л. 14).

По отношение материалната законосъобразност на ИАА, следва да бъдат изложени следните аргументи:

Съгласно разпоредбата на чл. 62 от ЗМДТ (в приложимата редакция) таксата за битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места; размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 от ЗМДТ за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. В разпоредбата на чл. 71 от ЗМДТ (в приложимата редакция) са предвидени изчерпателно изброени изключения, когато такса не се събира, а именно: за: 1. сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината или ако имотът не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края на предходната година в общината по местонахождението на имота; 2. поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината; 3. обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения - когато няма такива (така Решение № 5291 от 1.06.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8225/2021 г.).

За доказването на факта на предоставяне на услугите обаче общината следва да разполага с писмени доказателства. Доказването на престирането на трите услуги за ТБО става с документи за движение на МПС от населеното място до регионалното депо, отчети за обема, времето и мястото на предоставяне на услугата, договори, когато компонент от услугата се извършва чрез външен за общината изпълнител, трудови договори с лица на длъжности, свързани с почистване на населени места, отчети за дейността, когато тя се извършва чрез служители и средства на общината.

За да бъде един правен субект задължен за ТБО, по отношение на всички нейни компоненти или отделни нейни компоненти е необходимо: 1) да има качеството на лице по смисъла на чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ; 2) общинският съвет да е приел решение, че общината ще предоставя услугите, да е определил начина на определяне на размера на таксата и размера на таксата съгласно чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ, редакция към процесния период; 3) кметът на общината да е определил на основание  чл. 63, ал. 2 ЗМДТ границите на районите, в които общината ще предоставя услугите и видовете предоставяни услуги; 4) имотите на правния субект да попадат в границите на района, в който общината предоставя услугата и 5) общината фактически да е престирала услугата.

В настоящия случай, жалбоподателят несъмнено е задължено лице по чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ, като собственик на недвижим имот, за който е подал декларация по чл. 14 от ЗМДТ.

По делото не се спори, че със заповеди по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ кметът на община "Родопи" за процесния период е определил вида на услугите, районите на предоставяне и графиците за изпълнение. С представените заповед № 752 от 31.07.2019 г. и заповед № 927 от 10.09.2020 г. на кмета на община Родопи са определени предлаганите услуги, границите на районите, както и честотата на сметосъбиране и сметоизвозване. Установено е, че процесният имот попада в териториален обхват на предоставяне на услугата обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения за битови отпадъци, именно по раздел II, т. 2.2.5 на двете заповеди.

Наред с това, Общински съвет "Родопи" е приемал нужните решения за годишно определяне на размер на таксата за всяка от услугите. Ангажирани са и писмени доказателства (за поддържане, респ. използване на депа за неопасни отпадъци от община Родопи, относно таксата за обезвреждане на битовите отпадъци в депа и други съоръжения за периода 2020 г. и 2021 г. -  договор № 20ДГ364/16.06.2020 г. за приемане и депониране на битови отпадъци на регионално депо за неопасни отпадъци в землището на с.Цалапица; договор № 21ДГ467/25.05.2021 г. за приемане и депониране на битови отпадъци на регионално депо за неопасни отпадъци в землището на с. Цалапица; месечни справки за приети и депонирани количества битови отпадъци от община Родопи на депо за неопасни отпадъци), за да се обоснове извода, че в периода 2020 г. – 2021 г. на територията на общината реално е предоставян компонентът от услугата по обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения (в този смисъл Решение № 2660 от 22.03.2022 г. на ВАС по адм. д. № 7337/2021 г.).

Относно дължимостта на таксата по компонента – депо, следва да се съобрази, че услугата обезвреждане на битови отпадъци не е обвързана с фактическото ползване на имота, както и с местоположението му извън строителните граници на населеното място. В този аспект за законосъобразността на акта по този компонент е ирелевантно обстоятелството дали жалбоподателят е генерирал отпадъци. Таксата за услугата "обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци" съгласно приложимия закон е обусловена не от ползването на имота, от предоставянето на конкретната услуга или от принадлежността на имота към съответното населено място, а единствено от наличието на депо за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци, които се ползват от общината (така Решение № 16013 от 26.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7478/2019 г.). В този смисъл неоснователен е доводът на дружеството жалбоподател, че след като то не генерира битови отпадъци, не следва да заплаща такса за депо (така Решение № 15945 от 23.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8226/2020 г.).

Както бе отбелязано по-горе, ангажирани са доказателства за използване на депа за неопасни отпадъци от община Родопи за периода 2020 г. и 2021 г. Община „Родопи“ има сключен договор за депониране на неопасни битови отпадъци на Регионално депо в с. Цалапица, което се намира на нейна територия. Представени са доказателства за приети и депонирани количества битови отпадъци от община Родопи на депо за неопасни отпадъци за периода 01.01.2020 г. – 31.12.2021 г.

По направеното възражение за приложимост на редакцията на чл. 71, т. 3 от ЗМДТ настоящият съдебен състав намира следното: посочената от жалбоподателя редакция на разпоредбата следва да влезе в сила от 1 януари на втората година, следваща публикуването на резултатите от преброяването на населението и жилищния фонд в Република България през 2021 г. (съгласно § 15, т. 3, б. „г“ от ЗИД Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците). След извършена проверка в общодостъпния интернет сайт на Националния статистически институт окончателните данни за броя на населението са публикувани на 03.10.2022 г. Това означава, че разпоредбата, на която жалбоподателят обосновава претенцията си за недължимост на ТБО по компонент депо за 2020 г. и 2021 г. предстои да влезе в законна сила от 01.01.2024 г., т.е. не е действащо право към момента на издаване на АУЗД.

При това положение съдът намира, че спрямо дружеството – жалбоподател като задължено лице по смисъла на чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ законосъобразно са определени задължения за такса битови отпадъци по компонента обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения, за периода 2020 г. – 2021 г. Жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото, разноски се следват на община Родопи. Същите се констатираха в размер на 1 050 лева – заплатен адвокатски хонорар, съгласно представен по делото договор за правна защита и съдействие (л. 287).

Мотивиран от гореизложеното, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на "АЙ ДЖИ ЛЕНД" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя И. А. Г., против Акт за установяване на задължения по декларация /АУЗД/ № 215 от 08.08.2022 г., издаден от Е.М. - главен инспектор „Ревизии и контрол“, отдел „Местни данъци и такси“ при Община "Родопи", В ЧАСТТА, потвърдена с решение № 70 от 31.10.2022 г. на началник отдел "Местни данъци и такси" при Община Родопи, с който на дружеството са определени дължими суми за ТБО за компонента обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения за 2020 г. в размер на 4 040 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 792,85 лв. и за 2021 г. в размер на 2 121 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 201,49 лв.

ОСЪЖДА "АЙ ДЖИ ЛЕНД" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя И. А. Г. да заплати на Община Родопи сумата от 1 050 /хиляда и петдесет/ лева разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: