РЕШЕНИЕ
№ 21489
гр. София, 27.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20221110140398 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от С. С. Д. срещу „***” АД, с
която е предявен иск с правно основание чл. 200 КТ за заплащане на сумата от 100 000 лв.
(след допуснато в о.с.з. на 01.10.2024 г. изменение на иска чрез увеличение на размера му),
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди /болки, страдания/ във
връзка с увреждане на здравето и преживян психически стрес, в резултат на претърпяна
трудова злополука, настъпила на 24.06.2020г., ведно със законната лихва считано от
24.06.2020г. до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че към 24.06.2020г. между него и ответника имал сключен трудов
договор, по силата на който заемал длъжност миньор. На посочената дата изпълнявал
трудовите си задължения на обект Автомагистрала „***“ ЛОТ 3.1., тунел ***- дясна тунелна
тръба при километър 368+219 (545 тунелен метър). Около 10.00 ч. в дясната тръба на тунел
*** при километър 368+219 (545 тунелен метър) се намирали работници и служители на
„***“ АД, между които и ищецът. По време на монтиране и позициониране на армоферма
настъпило срутване на голямо количество скална маса от лявата част, от таванната част и от
челната част на тунелния забой при тунелен метър 545. Вследствие на срутването,
укрепването не издържало големия товар скална маса и се разкъсало откъм челото,
таванната и лявата част на забоя. Срутената скална маса пробила платформата на
телескопичния повдигач и затрупала работниците. Причина за възникване на срутването на
голямо количество скална маса било неподходящо укрепване на сводовете и стените на
тунела с оглед геоложките особености на конкретния терен. В тази връзка ищецът твърди,
че по време на строителството на участъка било установено влошаване на качествата на
1
скалния масив при напредване на изкопните работи в лявата тръба. Ответникът издал
заповед за извършване на усилване на предвидения за участъка крепеж тип LB с добавяне на
армоферма номер 5. В разкритата част от забоя и участъка от уширението на дясна тръба
бил установен капеж на вода. В резултат на срутването били затрупани от скалните маси
намиращите се в забоя трима служители на ответника „***“ АД - К. Б. Ч., Г. Ф. Т. и С. С. Д..
За събитието ответникът „***“ АД в качеството му на осигурител декларирало в
НОИ териториално поделение София-град на 01.07.2020г. настъпилата трудова злополука с
пострадало лице С. С. Д.. Било проведено разследване за установяване на причините за
настъпилата злополука, във връзка с което бил издаден Протокол № ***/***г. на НОИ- ТП
***. С разпореждане на НОИ-ТО *** №*** от 05.08.2020г. злополуката, настъпила със С. С.
Д., била приета за трудова по чл. 55, ал. 1 от КСО. Разпореждането влязло в законна сила на
13.08.2020г. След инцидента пострадалият бил откаран в МБАЛ – ***, където му били
извършени съответните изследвания. Била му поставена диагноза: контузионен бял дроб,
пневмоторакс парциалис синистра; фрактури кости IX, X и XI партес синистра дорзално.
Направено му била рентгенография на тазобедрена става. Установено било счупване на
медиален кондил на лява тибиа/fraktura tibialis sinistra/. Поради увреденото общо състояние
било взето решение ищецът да бъде приведен с медицински транспорт до ВМА- МБАЛ ***,
където да му бъде оказана медицинска помощ в необходимия обем. Ищецът постъпил в ***
на ***- МБАЛ *** след проведено реанимационно лечение и наблюдение. След
извършването на съответните изследвания, интервенции, и терапии, и след овладяване на
кризисното състояние, на 02.07.2020г С. С. Д. бил изписан от Клиника „Гръдна хирургия“ на
*** МБАЛ *** с окончателна диагноза: политравма /„кръш синдром“/; контузия на гръдния
кош вляво; фрактура на 7,8,9,10,11-то ребра вляво; фрактура на 1-во ребро вдясно без
дислокация; фрактури на спинозни участъци на 4ти, 5ти и 8ми торакални прешлени;
контузия на долните дялове на двата бели дроба; хемопневмоторакс вляво; състояние след
спешна торакостомия вляво; травматични екхимози на двете конюнктиви; фрактура на
медиалния кондил на лява тибия; хемартроза на лява колянна става; ескулиации по лява
предмишница.
На 03.07.2020г. ищецът бил приведен в Клиника по ортопедия и травматология на
*** гр. София във връзка със полифрагментна фрактура на горния край на голям пищял
/тибиата/ на ляв крак. На 06.07.2020г. била проведена оперативна процедура за наместване
на депресирания фрагмент от костта на лява тибиа. Поставена била костозаместител на
мястото на дефекта, поставени били Киршнерови игли за задържане на репозицията,
поставена била плака от медиално, проведена била антибиотична и антитромботична
профилактика с Фраксипарин. На 10.07.2020г. ищецът бил изписан от лечебното заведение.
Препоръчано му било спазване на режим, сваляне на конците на 12-тия следоперативен ден,
да ходи с помощни средства за срок от 60 дни, като носи колянна ортеза за 20 дни, да
продължи с антитромботична профилактика с Ксарелто за 30 дни. На 07.12.2020г. С. Д.
посетил специалист ортопед-травматолог към медицински център „***“ ЕООД гр. ***,
поради оплаквания за подуване, болки и затруднени движения на лява колянна става. При
2
прегледа лекарят- специалист констатирал оток на колянната става, ограничение в сгъването
/флексията/ до 90 гр., както и умерен вътреставен излив. Предписано било медикаментозно
лечение с Дексофен за подобряване състоянието на ставата и спазване на щадящ режим.
Получените травматични увреждания довели до временна нетрудоспособност на ищеца,
като същият ползвал болничен за временна нетрудоспособност за периода от настъпване на
трудовата злополука 24.06.2020 г. до 16.03.2021 г. Извършените от ищеца разходи за лечение
били възстановени от работодателя.
В резултат на трудовата злополука и причинените телесни увреждания, ищецът
търпял болки, страдания, значителен стрес, бил обездвижен, имал нарушен сън, сънувал
кошмари. Болките продължавали и към момента. Поради това, ищецът претендира
ответникът да бъде осъден да му заплатил посочената по-горе сума – неимуществени вреди,
ведно със законна лихва от датата на събитието, до окончателното плащане на главницата.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор, в който оспорва иска по
размер. Потвърждава факта на настъпил инцидент на процесната дата и място, както и
факта, че злополуката е обявена за трудова от надлежните административни органи. Не
оспорва настъпилото в резултат на инцидента увреждане на здравето на ищеца и временната
му неработоспособност. Счита обаче, размерът на претендираното обезщетение за завишен с
оглед интензитета на претърпените болки и страдания и продължителността на
оздравителния процес. Обръща внимание, че след възстановяването си, ищецът се бил
завърнал на работа на същия строителен обект, като трудовите правоотношения между
страните били прекратено по негово желание. Счита, че искът за горницата над сумата от
5000 лева се явявал неоснователен и недоказан. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 200 КТ.
Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ за вредите от трудова злополука или професионална
болест, които са причинили временна неработоспособност, трайна неработоспособност с 50
и над 50 % или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено,
независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за
настъпването им, като дължи обезщетение за разликата между причинената вреда –
неимуществена или имуществена, включително пропусната полза, и обезщетението и/или
пенсията по общественото осигуряване /ал. 3/.
За да възникне имуществената отговорност на работодателя за обезщетяване на
причинените на пострадал от трудова злополука работник или служител неимуществени
вреди, трябва да бъдат установени чрез пълно и главно доказване по правилата на чл. 154,
ал. 1 ГПК следните материални предпоставки: 1) наличие на трудово правоотношение
между страните към датата на настъпване на инцидента; 2) травматично увреждане на
работника, настъпило при извършване на работата по трудовия договор, признато за трудова
злополука по установения ред; 3) настъпване на вреда, водеща до неблагоприятни
последици – претърпени болки и страдания от пострадалия, и 3) причинно-следствена
3
връзка между злополуката и причинените неимуществени вреди, тоест последните да са
закономерна, естествена последица от злополуката, която е настъпила през време и във
връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес
на предприятието.
Съгласно установената съдебна практика, имуществената отговорност на
работодателя по чл. 200 КТ за обезщетяване на работника за вреди от трудова злополука има
обективен характер. Работодателят носи риска от травматично увреждане на работника дори
и при липса на причинна връзка между условията на труда и злополуката – съгласно чл. 200,
ал. 2 КТ, работодателят отговаря имуществено и когато злополуката е причинена от
непреодолима сила, както и когато е настъпила по време на почивка на работника.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК като безспорни и
ненуждаещи се от доказване по делото (с доклада) са отделени следните обстоятелства:
наличието на съществувало трудово правоотношение между страните към датата на
настъпване на инцидента, като в резултат на последния на ищеца е причинено травматично
увреждане, признато за трудова злополука. Така отделените за безспорни факти се
подкрепят и от данните, съдържащи се в приетите като писмени доказателства по делото –
Трудов договор от 10.04.2020 г., Епикриза ***№ ***/*** г., издадена от клиника по „Гръдна
хирургия“ при ***, Епикриза *** № ***/*** г., издадена от клиника по „Ортопедия и
травматология“ при ***, Разпореждане № ***/*** г., издадено от НОИ, ТД „***“, както и от
приобщеното по делото ДП № 57/2020 г. по описа на Окръжния следствен отдел при
Окръжна прокуратура – ***, пр.пр. 2064/2020 г. по описа на РП-***.
В открито съдебно заседание на 11.04.2023 г. за безспорни и ненуждаещи се от
доказване са отделени и следните обстоятелства: извършване на следните СМР от страна на
ответното дружество към момента на настъпване на инцидента – монтиране и
позициониране на армоферма; констатиране по време на строителството на участъка
влошаване на качествата на скалния масив при напредване на изкопните работи в лявата
тръба и издаване на заповед за усилване на предвидения за участъка крепеж тип LB с
добавяне на армоферма номер 5; установяване на капеж на вода в разкритата част на забоя и
участъка от уширението на дясната тръба; по време на монтиране и позициониране на
армофермата настъпва срутване на голямо количество скална маса от лявата част, от
таванната част и от челната част на тунелния забой при тунелен метър 545, като вследствие
на срутването, укрепването не издържа големия товар скална маса и се разкъсва откъм
челото, таванната и лявата част на забоя, срутената скална маса първо пробива платформата
на телескопичния повдигач и затрупва работниците. Тези обстоятелства се установяват и от
събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Г. Т. Ф. и В. М. Ц.,
както и от заключението на изслушаната по делото комплексна съдебно-строително
техническа експертиза, неоспорено от страните, и което съдът кредитира изцяло като
обективно и компетентно изготвено. Съгласно заключението причини за срутването е
наличието на глинен пълнител в скалите, който в сухо състояние има свързваща роля, а при
овлажняване действа като смазка. Комбинацията с инфилтрация на повърхностни води от
паднали валежи е довел до образуване на клин и хлъзгаща повърхност. Според експертното
мнение срутването е в резултат на непредвидими обстоятелства, като нито проектанта, нито
ръководещият строителството техник не би могъл да предвиди образуването на клин и
хлъзгаща повърхнина. Съгласно констатациите на вещите лица на обекта са проведени
инструктажи на работещите (начален инструктаж, инструктаж на работното място,
периодичен инструктаж, ежедневен инструктаж). Строително-ремонтните работи са
изпълнение съгласно изготвената и одобрена проектна документация.
Предвид изложеното спорът по същество се концентрира във въпроса какъв е
размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди (болки и страдания),
определен съобразно критериите по чл. 52 ЗЗД.
4
От представената по делото медицинска документация и неоспореното заключение на
съдебно-медицинската експертиза, което съдът след преценка по реда на чл. 202 ГПК
кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено, се установява, че вследствие на
настъпилия на 24.06.2020 г. инцидент ищецът е получил множествена съчетана травма,
изразяваща се в: 1) контузия на гръдния кош: счупване на 7,8,9,10,11-то ребро вляво;
счупване 1-во ребро вдясно без разместване; контузия на долните дялове на двата бели
дроба; хемопневмоторакс вляво (събиране на въздух и излив на кръв в лявата гръдна
половина); „кръш синдром“; травматични екхимози (точковидникръвоизливи) на двете
конюктиви; 2) гръбначна травма: счупване на бодилестите израстъци на 4-ти, 5-ти и 8-ми
гръдни прешлени; 3) травма на левия горен крайник: разкъсно-контузна рана на лява
предмишница; 4) травма на левия долен крайник: многофрагментно счупване на вътрешния
кондил на голямопищялната кост на левия крак; хемартроза на лява колянна става (излив на
кръв в коляното). Съгласно експертното заключение на ищеца е приложено в спешен
порядък широкообхватно реанимационно и оперативно лечение – спешна торакостомия
вляво (поставяне на дрен в гръдната кухина), включително комплексна терапия по активна
дихателна и двигателна рехабилитация, вливане на лечебни разтвори, антибиотици. По
отношение на левия долен крайник е проведено оперативно лечение по кръвно наместване
на счупването на големия пищял чрез метална остеосинеза, проведена е антитромботичната
профилактика. Счупването на израстъците на гръдните прешлени е лекувано с постелен
режим, изискващ покой на легло за 2-3 седмици. Според констатациите на вещото лице касае
се за тежка съчетана травма, свързана с реален риск за живота на пострадалия в резултат на
високоенергина травма на гръдния кош, свързана с множествени счупвания на ребра,
причинили интензивни, мъчителни болки, за не по-малко от 1,5-2 месеца при обичаен ход на
възстановителния процес. Според експерта счупването на бодилестите израстъци на
гръдните прешлени е причинило на ищеца силна болка, по-интензивна в първите дни,
постепенно стихваща в рамките на пълния възстановителен период от 1,5-2 месеца;
травмата на левия долен крайник е причинила интензивни, мъчителни болки, особено
интензивни в острия период от две-три седмици, постепенно стихваща в рамките на пълния
възстановителен период от 4-6 месеца, а болките и страданията, свързани с мекотъканната
травма на лявата ръка, които са били със средна по интензитет болка, по-силна в първите 3-5
дни, са отшумели за около 10-14 дни. Изяснява се, че към момента на изготвяне на
заключението ищецът е в добро състояние с остатъчни парестезии в областта на 1 и 2 пръсти
на лявата ръка, както и затруднени движения в областта на лявото коляно, като
предвид характера и тежестта на увреждането на лявото коляно, оплакванията ще имат
постоянен характер. Според експертните изводи ищецът е максимално възстановен и може
да осъществява трудова дейност.
При изслушването му в открито съдебно заседание по реда на чл. 200 ГПК, вещото
лице разясни, че в резултат на получените травми ищецът е имал необходимост от чужда
помощ за осъществяване на ежедневните си битови дейност в рамките на пълния
възстановителен период от най-тежката травма, а именно около 6-8 месеца. Според експерта
наличието на парестезии в областта на 1 и 2 пръсти на ищеца е възможно да му пречи, но не
да нарушава основната му трудова дейност. По отношение на травмата на лявото коляно,
изяснява, че същата ще остане като трайно затруднение в разгръщането на пълния трудов
потенциал на този крайник. Уточнява, че дори при продължително стоене прав, е възможно
ищецът да изпитва болка в крака. На още по голямо основание, когато работи и това е
свързано и с физическо натоварване от типа на носене на тежести, това ще увеличава
тежестта на крайника и ще води до болка. Добавя още, че тъй като анатомичената структура
е променена, ищецът може да изпитва затруднения при качване, при слизане, при клякане.
По делото е прието и заключение на съдебно-психиатрична и съдебно-психологична
експертиза, изготвено въз основа на наличната по делото документация и преглед на ищеца.
5
От заключението се установява, че към настоящия момент при ищеца С. Д. е установено
Рекурентно депресивно разстройство-сегашен епизод-умерена депресия, за което провежда
амбулаторно лечение с медикаменти. От извършено изследване посредством личностен
въпросник на Айзенк и Проективен тест на Люшер, е установена депресиван симптоматика
с потиснато настроение, мисли за безпреспективност и малоценност и упорити
хипохондрични фиксации, анхедония, хипобулия. Вещите лица посочват, че ищецът е бил
лекуван с Парикс /антидепресант/, Есогно /сънотворно/ и Левид /невролептик/. Според
експертното мнение към настоящия момент пострадалото лице може да бъде
диагностицирано с психично разстройство. Вещите лица отбелязват, че в данните по делото
и медицинската документация не са отразени други странични фактори от живота на
пострадалия, които биха били допринесли за влошеното психично здраве на ищеца, като
съгласно етапната епикриза заболяването датира от 3 години.
В дадените пред настоящата инстанция устни разяснения вещото лице д-р А.
потвърди, че при ищеца не е имало светъл период и състоянието му е хронифицирало,
независимо от проведеното стационарно и амбулаторно лечение. Категорична е, че
лечението следва да се продължи, като посочва, че е възможно е при промяна в терапията,
да има ремисия. Според експертното мнение поставената при ищеца диагноза Рекурентно
депресивно разстройство- умерена депресия е в причинно-следствена връзка от злополуката
и последствията от нея. Разяснява, че при ищеца отключването на депресията не е станало
веднага, защото е имал соматични проблеми – болка, операция, рехабилитация, като
постепенно се е отчуждил, затворил се в себе си, променил се характерово. Вещото лице д-р
З. посочва, че по време на интервюто ищецът е споделил, че още с връщането на работа е
имал напрежение, стягане, сърцебиене, но се е справял чрез мобилизация, опитал се да
потисне тези неща, тъй като е трябвало да издържа семейството си.
За установяване състоянието на ищеца след инцидента и търпените от него
неимуществени вреди в производството за събрани гласни доказателства чрез разпита на
свидетелите К. С. К., З. С. М., С. Г. Д., Б. Й. К..
От показанията на свидетелите К. и М., се установява, че същите работели при
ответника като технически ръководители на обекта, на който настъпила трудовата
злополука. Твърдят, че след инцидента ищецът не е имал затруднения при извършване на
работата, като изпълнявал всички задачи, които му били поставяни. Ищецът не се е оплаквал
от болки по време на работа, както и от депресивни състояния. След връщането му на
обекта, свидетелите му възлагали работа, свързана с кирка, лопата, гребло, която била по-
лека. Свидетелстват, че в работата си постоянно общували с работниците, поради което
имали наблюдения върху ищеца С. след връщането му на работа. Свидетелят М. посочва, че
не е сядал с ищеца да си говори конкретни неща. С ищеца и останалите работници си
говорели общи приказки – как сте, до къде сте стигнали, трябват ли ви материали.
Свидетелката Д.а, майка на ищеца разказва, че научила за инцидента от телевизията.
Видяла ищеца 10 дни след инцидента по телефона чрез видео връзка. Ищецът бил настанен
във *** в гр. София. Не е ходила да го види в болницата, тъй като не давали свиждания
заради пандемията. Само снахата (св. К.) ходила всеки ден. По време на видео-разговора
синът й се оплакал, че много го болят гърдите и крака, че имал 6 счупени ребра и 3
прешлена. Имал охлузвания на ръката и на крака. Свидетелства, че когато ищецът видял
децата си, започнал да плаче. Следващият контакт с ищеца бил на 10.07.2020 г., когато се
прибрал вкъщи. Поддържа, че синът й бил видимо отслабнал, нямал сили, ходил с патерици,
като снахата (св. К.) го придържала. Не можел да се качи по стълбите на 2-я етаж, а при по-
резки движения, охкал от болка. Носил шина на левия крак около 3 месеца. Имал нужда от
помощ при ставане, при обличане, тоалет и хранене около 2-3 месеца. Свидетелката твърди,
че ищецът станал нервен, плачел постоянно и изпитвал неудобство от факта, че вместо той
да се грижи за тях, те му помагали. Ограничил контактите с приятелите си, избягвал да се
6
среща с хора. Върнал се на работа 9 месеца след инцидента. Посочва, че се прибирал много
уморен, оплаквал се от болки в крака и гърдите, поради което напуснал работа.
Свидетелката твърди, че към настоящия момент ищецът накуцва, а по стълбите му е трудно
да сгъва крака. Много често си поплаквал. Като го питала защо, той и отговарял „отвътре ме
кара“. Поддържа, че децата го изнервяли като играят и викат, дразнела го силната музика,
нощно време „рипал“. Чувствал се смазан поради факта, че не работи и е на издръжката на
съпругата и майка си. Преди инцидента бил спокоен, тих, отзивчив и отговорен. Твърди, че
се върнал на работа поради по-голямата заплата, но като видял, че не може да се справя,
напуснал.
Свидетелката К. посочва, че живее на семейни начала с ищеца. Видяла го вечерта в
деня на злополуката. Ищецът бил в реанимация във *** и бил в съзнание. Имал катетър на
белия дроб, в двете очи имал кръвоизливи. Не успял да й каже какво се е случило. Била
около 2 минути при него. Следващият контакт с него бил след 7-8 дни, когато го преместили
в отделението по гръдна хирургия. Твърди, че го заварила чисто гол с гипсова шина на
крака и абокат на врата и катетър на белия дроб. Трябвало да му направи тоалет, да го
забърше, да го обръсне. Ищецът се оплаквал от силни болки в гърдите и крака. Стояла при
него около половин част. Свидетелката посочва, че когато провеждали видеоразговор
ищецът избягвал да вижда децата. По време на лечението бил разстроен. Вкъщи му било
болно, че не може да прегърне децата си. Мислил е, че ще остане инвалид. Свидетелката
твърди, че в момента ищецът продължава да е изнервен, „изкачал“ в съня си. Очите му се
пълнели със сълзи, когато някой коментирал темата види подобен случай по телевизията.
Преди бил весел, а след инцидента се затворил, избягвал контактите с хора. Когато се върнал
на работа при ответника още накуцвал. Работил около година на същия обект. Решил да
напусне, защото от натоварването се прибирал с много болки в крака. Към настоящия
момент има болки в крака и ребрата, затруднявал се да играе с децата.
Съдът след преценка на показанията на разпитаните по делото свидетели, по реда на
чл. 172 ГПК, кредитира изцяло показанията на свидетелите С. Д.а и Б. К., като ясни,
последователни, взаимно допълващи се и кореспондиращи с останалия събран по делото
доказателствен материал. Обстоятелството, че свидетелките са близки роднини на ищеца им
е дало възможност да придобият преки впечатления от неговото състояние след инцидента и
от начина, по който протекъл оздравителният процес, като съдът няма основание да смята,
че при свидетелите липсва способността и желанието вярно да възприемат фактите и
добросъвестно да ги възпроизведат в показанията си. Същевременно съдът не кредитира
показанията на свидетелите К. К. и З. М., в частта, в която свидетелите твърдят, че след
инцидента ищецът не е имал затруднения при извършване на работата, не се е оплаквал от
болки по време на работа, както и от депресивни състояния, тъй като същите не се
подкрепят от останалите събрани по делото доказателства, в т.ч. заключенията на съдебно-
медицинската и съдебно-психиатрична и съдебно-психологична експертизи. На първо
място, показанията на свидетелите са вътрешнопротиворечиви, тъй като от една страна
свидетелите твърдят, че ищецът след връщането си на обекта не е имал затруднения при
извършване на работата, а в същото време посочват, че са му възлагали по-лека работа –
такава свързана с кирка, лопата, гребло. На следващо място показанията на свидетелите са и
непоследователни, тъй като първоначално твърдят, че ищецът не се е оплаквал от болки по
време на работа, както и от депресивни състояния, а след това посочват, че с работниците си
говорели общи приказки – как сте, до къде сте стигнали, трябват ли ви материали. Нещо
повече свидетелят М. посочва, че не е сядал с ищеца да си говори конкретни неща. Ето защо
показанията на свидетелите К. и М. съдът оценява като такива, които не могат да служат
като достоверна основа за изграждане на фактическите констатации на съда.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Тъй като неимуществените вреди, които представляват
неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат
7
възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се
определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по
справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост“ по смисъла
на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението. Принципът на справедливост включва в най-
пълна степен компенсиране на вредите на увреденото лице от увреждащото действие.
Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания,
осакатявания, загрозявания и др. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е
длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по
справедливост да присъди за неимуществени вреди. Такива факти, наред с изброените в
Постановлението, са и продължителността на лечението и извършените медицински
манипулации, перспективата и трайните последици, възрастта на увреденото лице и
възможността да продължи трудовата си кариера и да се социализира, общественото и
социално положение, икономическата конюнктура и др. Икономическото положение
съставлява необходим ориентир за определяне на обезщетение, което да има на практика
реална стойност. Изброяването не е изчерпателно и не може да бъде, доколкото във всеки
случай се касае за различни относими обстоятелства и различни проявления на съответното
увреждане и вредите от него.
При съобразяване на посочените по-горе критерии за определяне на справедливия
размер на дължимото обезщетение съдът взе предвид: характера и тежестта на получените
увреждания – множествена съчетана травма, изразяваща се в: 1) контузия на гръдния кош:
счупване на 7,8,9,10,11-то ребро вляво; счупване 1-во ребро вдясно без разместване;
контузия на долните дялове на двата бели дроба; хемопневмоторакс вляво (събиране на
въздух и излив на кръв в лявата гръдна половина); „кръш синдром“; травматични екхимози
(точковидникръвоизливи) на двете конюктиви; 2) гръбначна травма: счупване на
бодилестите израстъци на 4-ти, 5-ти и 8-ми гръдни прешлени; 3) травма на левия горен
крайник: разкъсно-контузна рана на лява предмишница; 4) травма на левия долен крайник:
многофрагментно счупване на вътрешния кондил на голямопищялната кост на левия крак;
хемартроза на лява колянна става (излив на кръв в коляното); продължителността на
лечебния и възстановителния процес – около 8 месеца, съпроводен с широкообхватно
реанимационно и оперативно лечение – спешна тарокостомия (поставяне на дрен в гръдната
кухина), комплексна терапия по активна дихателна и двигателна рехабилитация, вливане на
лечебни разтвори и антибиотици, както и оперативна интервенция на левия долен крайник,
намиращи се в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия инцидент; обема и
продължителността на понесените във връзка с травмата болки – тежка съчетана травма,
свързана с реален риск за живота на пострадалия, и свързана с особено интензивни и
мъчителни болки през първите дни след инцидента; настъпилите непосредствено след
травмата затруднения при самообслужването и придвижването и необходимостта от
съдействие и помощ в ежедневието за около 6-8 месеца; преживените негативни емоции и
стрес, довели до отключване на депресивно състояние и последващо диагностициране с
„рекуретнтно депресивно състояние“, обстоятелството, че към датата на злополуката
ищецът е бил в активна трудоспособна възраст ( 31 г.), трудово ангажиран, чието ежедневие
и ритъм на живот са били съществено променени в резултат на настъпилата травма. Наред с
изложеното, съдът взе предвид обстоятелството, че злополуката е довела до трайни и
необратими последици за функционалността на движението в областта на лявото коляно,
ограничаващи активността и предизвикващи оплаквания и понастоящем, наличието на
остатъчни парестезии в областта на 1 и 2 пръсти на лявата ръка, както и наличието на
оперативни белези. Настоящата инстанция отчете и социално-икономическите условия и
8
стандарт на живот през 2020 г.
При съобразяване на изложеното, съдът намира, че справедливият размер на
обезщетение за неимуществени вреди, определен съгласно нормата на 52 ЗЗД, е 70 000 лв.,
до която сума, искът се явява основателен и следва да бъде уважен, а за горницата до пълния
предявен размер от 100 000 лв., следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Законна лихва върху обезщетенията за неимуществени вреди се дължи от датата на
увреждането. (Решение № 146 от 15.02.2010 г. по гр. д. № 848/2009 г., ІІІ г. о. на ВКС). Ето
защо такава следва да бъде присъдено от 24.06.2020 г. до окончателното погасяване.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК ищецът С. С. Д. има право
на направените в производството разноски съразмерно с уважената част на иска. До
приключване на устните състезания по делото ищецът не е ангажирал доказателства за
извършени такива, поради което същите не му се следват.
Ищецът е представляван от адв. М., която е осъществявала безплатна правна помощ
по делото. Последният претендира възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗА.
Същото, определено по реда на Наредба № 1/2004 г. и при съобразяване на уважената част
от иска, е в размер на 6250 лв., което на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал.
1, т. 1, т. 4 ЗА следва да бъде присъдено на адвоката.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски, съобразно с
отхвърлената част от иска. Същият претендира и доказва извършване на разноски в общ
размер на 1030 лв., от които 130 лв. – депозит за свидетели, 200 лв. – депозит за съдебно-
медицинска експертиза, 400 лв. – депозит за комплексна съдебно-строително техническа
експертиза и 300 лв. – депозит за съдебно-психиатрична и съдебно-психологична
експертиза. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят
разноски в размер на сумата от 309 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на СРС държавна такса в размер на 2800 лв., депозит за съдебно-медицинска
експертиза в размер на 420 лв., депозит за комплексна съдебно-строително техническа
експертиза в размер на 280 лв., депозит за съдебно-психиатрична и съдебно-психологична
експертиза в размер на 210 лв., както и депозит за свидетели 112 лв., или общо сума в
размер на 3822 лв., представляваща разноски по делото, съразмерно с уважената част от
иска.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, бул. „***“
№ ***, да заплати на С. С. Д., ЕГН **********, с адрес: с. ***, общ. ***, ул. „***“ № ***, на
основание чл. 200 КТ за заплащане на сумата от 70 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди /болки, страдания/ във връзка с увреждане на здравето и
преживян психически стрес, в резултат на претърпяна трудова злополука, настъпила на
24.06.2020г., ведно със законната лихва считано от 24.06.2020г. до окончателното изплащане
на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 100 000 лв.
ОСЪЖДА „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, бул.
„***“ № ***, да заплати на адв. Р. М. от САК, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата от 6250
лв., представляваща адвокатско възнаграждение за защита по делото пред СРС.
9
ОСЪЖДА С. С. Д., ЕГН **********, с адрес: с. ***, общ. ***, ул. „***“ № ***, да
заплати на „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, бул. „***“ №
***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 309 лв., представляваща разноски по делото,
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПП „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр. ***, бул. „***“ № ***, да заплати по сметка на Софийски районен съд
сумата в размер на 3822 лв., представляваща разноски по делото съразмерно на уважената
част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10