Р E Ш Е Н И Е
№ 195
гр.Плевен, 09.03.2020
год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и
първи февруари две хиляди и двадесета година в състав: Председател: Николай Господинов
Членове:
Елка Братоева
Катя Арабаджиева
при
секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурор от Окръжна прокуратура
–Плевен Иван Шарков, като разгледа докладваното от
съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 2 по описа на Административен съд - Плевен за 2020 год.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1,
изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 115 от 5.11.2019 г., постановено по анд
№ 199/2019 г., Районен съд – Червен бряг е потвърдил Електронен фиш серия К №
2604175, издаден от ОД на МВР –
гр.Плевен, с който на С.Н.Л. с ЕГН ********** – Управител и представляващ
„ГРУП-7“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, ***, на
основание чл.182 ал.1 т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в
размер на 600 лева за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП за това, че на 14.03.2019
г. в 14:16 часа в с.Радомирци, първокласен път І-3, км.133+517 с посока на
движение към гр.Луковит, при разрешена стойност на скоростта 50 км/час е
установена стойност на скоростта 94 км/час – превишена стойност на скоростта 44
км/час.
Срещу
постановеното решение е подадена касационна жалба от С.Н.Л., чрез адвокат С.Б. ***
с надлежно пълномощно на л.12 от делото, която счита същото за необосновано и
неправилно. Сочи, че с измененията на ЗДвП в чл.165, ал.2, т.8 и ал.3 и чл.189,
ал.4 и ал.8, обн.в ДВ бр.19/2015 год. и Наредба №8121з-532/12.05.2015 год.,
процесът на установяване и заснемане на нарушения чрез използване на
мобилни технически средства за
видеоконтрол е регламентиран с ясни правила, които са в съответствие с
изискванията на ТР №Твърди, че не са1/26.02.2014 год. на ОС на ВАС. Счита, че
не спазени всички изисквания на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи
за контрол на правилата за движение по пътищата, но въпреки тези нарушения
обжалвания електронен фиш е потвърден. Навежда доводи, че не е изпълнено
изискването по чл.7, което е било все още в сила към времето на деянието –
мястото, на което е заснето нарушението, да е било надлежно обозначено с изискуемия
по закон начин за осъществяван контрол посредством мобилни и стационарни
автоматизирани технически средства и системи – непосредствено преди
разположението на мобилната система за видеоконтрол не е бил поставен пътен
знак Е24, указващ нейното наличие. Счита, че процедурата по установяване на
административното нарушение е сериозно опорочена, т.к. не е спазено специалното
изискване по чл.7 от Наредба № 8121з-532, а същото е било задължително условие
за изпълнение на административно-наказателната процедура и неизпълнението му
влече незаконосъобразност на същата. Според касатора допуснатите процесуални
нарушения не могат да бъдат преодолени в хода на съдебното производство и
винаги съставляват предпоставка за отмяна на атакувания ЕФ на формално
основание, без да е необходимо обсъждането на спора по същество. В заключение
моли съда да отмени решението и обжалвания електронен фиш.
В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява и не взема
становище по съществото на спора.
В съдебно заседание ответникът Областна дирекция на
МВР – Плевен не се представлява и не взема становище по жалбата.
Представителят на Окръжна
прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С оспореното
решение съдът е приел за установено, че предмет на оспорване е Електронен фиш, серия К, № 2604175 от 14.03.2019г., издаден
от ОД на МВР град Плевен, с който на
основание чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП за твърдяно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП на касатора е било наложено административно наказание глоба в размер на
500,00 лева. От приобщения като доказателство Протокол № 4-31-17 от проверката на система за
видеоконтрол „TFR-1 M“ съдът установил, че система за контрол „TFR-1 M“ № 585 с
идентификационен номер 585/12 е мобилна система за видеоконтрол на нарушенията
за правилата за движение, както и че е преминала проверка за съответствие на
25.10.2018 г. Посочено е, че измерва с грешка ±3 km/h при отчетата скорост до
100 km/h. От приложения клип към преписката установил, че мястото на
нарушението е посочено чрез използването на GPS система посредством координати
(северна ширина и източна дължина в градуси). На база приобщените доказателства
въззивният съд приел, че на 14.03.2019
г. в 14:16 ч. в с. Радомирци, обл. Плевен, на ПП I-3 пътен участък км.133+517,
с автоматизирано техническо средство – стационарна видео-радарна система за
наблюдение и регистрация на пътни нарушения, тип „TFR-1 M“ № 585 с
идентификационен номер 585/12, вписана в Регистъра на одобрените за използване
типове средства за измерване към Български институт по метрология, било заснето
движение в посока гр. Луковит на лек автомобил „Ауди Q7” с рег. ***със скорост
от 94 км./ч. – с 40 км./ч. над предвидената обща забрана по чл.21 ал. 1 от ЗДВП
за движение по автомагистрала максимална скорост от 50 км./ч. Автомобилът „Ауди Q7” с рег. ***бил
регистриран към този момент в системата на МВР като собствен на „ГРУП – 7”
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ***представлявана
от С.Н.Л., с ЕГН **********- управител. За нарушаване на забраната, въведена с
нормата на чл.21 ал.1 от ЗДВП, за
движение в населено място със скорост над максимално допустимата – от 50
км./ч., бил издаден обжалвания електронен фиш, с който на жалбоподателя била
наложена глоба в размер на 500 лв. на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1
т.5 от ЗДВП.
Така изложената фактическа обстановка съдът приел за
безспорно установена въз основа на: електронен фиш, фотоизображение, копие на
удостоверение за одобрен тип средство за измерване с приложение за технически и
метрологични характеристики, копие на заповед за утвърждаване на образци на
електронни фишове, протокол, справка за първоначална и последващи регистрации
на лек автомобил, справка. При така възприетата и изложена фактическа
обстановка съдът приел, че е налице осъществен състав на административно
нарушение по см. на чл.21, ал.1 от ЗДВП от страна на водача на лек автомобил
„Ауди Q7” с рег. № СВ7222МВ, тъй като същият се е движел в населено място със
скорост над максимално разрешената за движение от 50 км./ч., а именно със 94
км./ч. Нарушението съдът приел за безспорно доказано от обективна страна–
време, място, моторно превозно средство, скорост на движение, нарушител. Въз
основа на приложеното удостоверение за одобрен тип средство за измерване съдът
установил по безспорен начин годността на техническото средство, с което е била
измерена скоростта на управлявания в нарушение на чл.21 от ЗДВП автомобил. В
приложения към преписката снимков материал е отразено, че е била измерена
скорост на движение на автомобила „Ауди Q7” с рег. ***от 97 км./ч. Във фиша установената
скорост на движение на автомобила била вписана, че е 94 км./ч., а не заснетата
скорост на движение от 97 км./ч., тъй като били премахнати 3% от заснетата
скорост като възможна грешка от ± 3%, като толеранс за водача. По отношение на
размера на наложеното наказание съдът посочил, че същото е в конкретно
определен размер съобразно приложимата санкционна разпоредба на чл.182, ал.1
т.5 от ЗДВП – при превишаване на максимално определената скорост за
движение с посочената скорост – глоба в
размер на 500.00 лв., какъвто и размер е определен и с обжалвания фиш.
На тези основания съдът потвърдил оспорения електронен
фиш.
Касационната
инстанция намира, че обжалваното решение е правилно,
постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото.
Нарушението е
извършено на 14.03.2019 год. С изменението
на разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП (нова - ДВ, бр. 10 от 2011 г., изм.,
бр. 19 от 2015 г., бр. 101 от 2016 г., в
сила от 21.01.2017 г., бр. 54 от 2017 г.)
е предвидено при констатиране на нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от
право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни
точки, да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. С това изменение законодателят е променил заложеното в разпоредбата условие –
в смисъл издаването на електронен фиш да
става в отсъствие на контролен орган и на нарушител, а не установяването и
заснемането да бъде в отсъствие на
контролен орган. С отпадането на изискването нарушението да се установява в
отсъствие на контролен орган, то и постановеното в тази насока ТР №1/2014 год.
на ВАС е загубило своето правно действие. Единственото изискване, за да се
издаде ЕФ, е нарушението да е установено и заснето с АТСС. Легалната дефиниция
на АТСС се съдържа в § 1, т. 65 от ДР на ЗДвП, и според нея те
са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и
проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват
и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган
и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани
периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство
или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес. Не се спори и се установява от
доказателствата, приобщени по делото на РС, че превишението на скоростта на
процесния автомобил е установено с ATCC TFR1-M 585/12 и това изрично е записано в електронния фиш.
Последното, видно от удостоверение за одобрен тип средство за измерване
№10.02.4835 на л.10 от анд №199/2019 год. и протокол №5-30-18 от проверка на мобилна система за
виедоконтрол на л.18 от въззивното дело, съставлява мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение от одобрен тип, като е преминала последваща проверка, при която е
установено от заключението в протокола, че съответства на изискванията, като
това съответствие е установено както от проверка в лабораторни условия, така и
посредством мобилен полеви тест. В настоящия казус от
доказателствата по делото се установява, че контролните органи са изпълнили
изискванията на чл.4 от Наредбата- контролът да се осъществява с АТСС, одобрено
по реда на Закона
за измерванията и преминало първоначална или
последваща проверка от Българския институт по метрология или от
лица, оправомощени от председателя на Държавната агенция за метрологичен
и технически надзор, удостоверено с представен по административната преписка Протокол
от проверка 5-30-18. По делото на л.17 е
приложен и Протокол рег.№316р-13894/8.05.2019год
за използване на автоматизираното техническо средство или система на дата 14.03.2019
год., като изрично е отбелязано в протокола мястото за контрол, посоката за задействане, номер на служебния автомобил,
начало и край на работа, номерата на първото и последното статично
изображение/видеозапис. С оглед на това, като взе
предвид събраните по делото писмени
доказателства, съдът намира, че АТСС, заснела процесното нарушение
на 14.03.2019 год. в 14:16
часа е правилно експлоатирана, поради което и производството
по ангажиране на административно-наказателна отговорност чрез издаването на
електронен фиш, се е развило при спазване на установените процесуални правила.
Електронният
фиш съдържа всички изискуеми от нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити, в
т.ч. изрично е посочено и мястото на извършване на нарушението. Изрично е
описано в ЕФ, че нарушението е извършено „в населено място , с.Радомирци,
първокласен път I-3,
км.133+517 с посока на движение към гр.Луковит. Посочването в ЕФ, че
нарушението е извършено в конкретното населено място, отразено в ЕФ което е
достатъчно, за да се счете, че е налице реквизитът „място на извършване на нарушението“ Защото разпоредбата
на чл.21, ал.1 от ЗДвП разграничава
наказуемата скорост на движение на съответната категория МПС в зависимост от
това дали нарушението е извършено в населено място, извън населено място, на
автомагистрала или скоростен път. Поради което наличието на достатъчно данни,
че нарушението е извършено в очертанията на населено място, (каквито в случая
са налице), е достатъчно за наличието на този реквизит. Освен това конкретната
локация в населеното място е обозначена и посредством посочване на конкретния
километър в самото населено място – 133+517.
Изискването на
чл.165, ал.2, т.8 от ЗДвП за обозначаване чрез поставяне на пътни знаци на
участъка от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата за
движение чрез автоматизирани технически средства или системи, отпадна с
изменението на Закона с ДВ, бр.54/2017
год., т.е. преди извършване на нарушението. Ето защо направеното в тази посока
възражение е неоснователно.
Спазено е и
изискването за изготвяне на протокол за използването на мобилното АТСС, каквото
изискване е вменено в разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. година за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата, издадена от Министъра на вътрешните работи,
в която връзка по въззивното дело е приет и вложен като доказателство протокол
за използване на АТСС.
Налице е и
пълно съответствие между отразеното в описателната
част на ЕФ относно конкретната скорост на движение на МПС и отразеното в
приложения снимков материал. Действително, установява се от отразеното върху
снимката, отпечатана от заснетия клип, че установената скорост на движение е 97
км./час, а в ЕФ е посочена скорост от 94км./час, но в ЕФ е посочена и причината
затова-отчетеният толеранс на измерената скорост от -3км/час. При това
положение е ясно получаването на стойността на превишението на скоростта,
отразено в ЕФ, а именно 44км/ч. Съпоставянето на данните, отразени в ЕФ и в
разпечатката на снимката, заснета с АТСС, сочат на пълно съответствие. При
това, дори след приспадане на толеранса, не се променя правната квалификация на
деянието и съответно-предвиденото
наказание и санкционната норма. Приспадането на този т.нар.“толеранс“ , който
при това е в полза на касатора, е нормативно закрепен в разпоредбата на чл. 16, ал. 5
от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., в редакцията на нормата ,
публикувана в ДВ, бр. 6 от 2018 г. , в сила от
16.01.2018 г. Съгласно последната, при съставяне на акт за установяване на
административно нарушение за превишена скорост, издаване на наказателно
постановление или издаване на електронен фиш за установено нарушение за
превишена скорост, от измерената от АТСС скорост се приспада максимално
допустимата грешка за съответния тип АТСС, посочена в чл. 755 от
Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол
(ДВ, бр. 98 от 2003 г.).
Няма спор, а и се установява от представените писмени
доказателства, че собственик на процесното МПС към датата на нарушението е „Груп-7“
ЕООД гр.София, чийто представител С.Н.Л. следва да носи
административнонаказателна отговорност на основание чл.188, ал.2 от ЗДвП .
Не
се отразява на законосъобразността на ЕФ допуснатата в решението на РС-Червен
бряг неточност, че наложеното наказание е 500 лева, при положение, че видно от
приобщения по делото ЕФ наложеното наказание е 600 лева, каквото е и
предвиденото такова съобразно чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП.
По
всички тези съображения, оспореното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в
сила.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2
във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 115 от 5.11.2019 г., постановено по анд № 199/2019 г. на Районен съд –
Червен бряг, с което е потвърден Електронен фиш, серия К, № 2604175 от
14.03.2019г. , издаден от ОД на МВР град
Плевен, с който на основание чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушение по чл.21,
ал.1 от ЗДвП на С.Н.Л. в качеството му
на представител на „Груп-7“ ЕООД гр.София е било наложено административно наказание
глоба в размер на 600,00 (шестстотин) лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.