№ 513
гр. Пазарджик, 23.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Мая Владова
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20225220201326 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „В.П.“ АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. Б., представлявано от В. И. Ш., против Наказателно
постановление № 644539-F648345 от 28.06.2022 г., издадено от Директор
Офис- Пазарджик при ТД на НАП Пловдив, с което на основание чл.179 ал.1
от ЗДДС за нарушение на чл.125 ал.1 и ал.5 от ЗДДС е наложена имуществена
санкция в размер на 500 лева.
В бланкетната жалба се твърди, че НП е незаконосъобразно, издадено в
нарушение на материалния закон, поради което се иска същото да бъде
отменено. Не се претендират разноски.
В съдебно заседание за дружеството-жалбоподател, редовно призовано
не се явява законовия представител, не изпраща и процесуален такъв. По
делото не е представено писмено становище по съществото на спора. Не се
претендират разноски.
Въззиваемата страна се представлява от процесуален представител-
юрисконсулт, който оспорва жалбата, ангажира доказателства и излага
аргументирано становище за законосъобразност на НП, като иска то да бъде
потвърдено, а жалбата оставена без уважение като неоснователна.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на АНО.
Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и становището на
въззиваемата страна и прецени събраните по делото гласни и писмени
доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, съдът прие
1
за установено от фактическа страна следното:
Дружеството-жалбоподател „ВЕСИЛ ПЕТЛЕШКОВ“ АД е
санкционирано с НП, за това че при извършена проверка чрез справка в
Система за управление на приходите в НАП, било установено, че същото като
регистрирано по ЗДДС лице, не е осигурило подаването на Справка-
декларация за ДДС в законоустановения срок до 14.01.2022 г. за данъчен
период 01.12.2021 г. до 31.12.2021 г. Справката-декларация за посочения
данъчен период била подадена в Офис за обслужване гр. Пазарджик при ТД
на НАП- Пловдив на 14.02.2022 г. със закъснение от 1 месец.
Така установеното от св. С. С., в качеството й на инспектор по
приходите в ТД на НАП- Пловдив, Офис Пазарджик, съставлявало нарушение
на чл.125 ал.1 и ал.5 от ЗДДС. За това срещу дружеството-жалбоподател на
12.04.2022 г. бил съставен АУАН с № F648345 на основание чл.40 ал.2 от
ЗАНН в отсъствие на нарушителя, който след връчена надлежно покана не е
изпратил законовия си представител или упълномощено от него лице за
съставяне на акта. Впоследствие дружеството чрез законния си представител
по седалище и адрес на управление било търсено за връчване на АУАН, но не
било открито, поради което с Разпореждане от 02.06.2022 г. на АНО
административнонаказателното производство било спряно. По-късно на
17.06.2022 г. представляващият дружеството В. Ш. бил открит и съставеният
АУАН му бил предявен и връчен срещу подпис, с което действие АНП било
възобновено. В акта не били вписани възражения.
Въз основа на съставения АУАН на 28.06.2022 г. било издадено
обжалваното НП, връчено на наказаното дружество чрез неговия
представляващ на 05.09.2022 г., видно от разписката към НП. Жалбата против
НП била подадена от законния представител и представляващ наказаното
дружество до съда чрез АНО по ел. поща на 19.09.2022 г., поради което е
процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и
от лице, активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за
законосъобразност на НП пред компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
събраните по делото писмени доказателства и от показанията на
актосъставителя- св. С. С.. Съдът кредитира изцяло събраните писмени и
гласни доказателства, които по съществото си са достоверни и
непротиворечиви, като по категоричен начин очертават гореописаната
фактическа обстановка.
От правна страна съдът намира, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Разпоредбата на чл.125 ал.1 от ЗДДС установява задължение на всяко
регистрираното по този закон лице да подава за всеки данъчен период
справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл.124 от
Закона (с изключенията предвидени в чл.159б). Подаването й е обвързано със
срока по чл.125 ал.5 от ЗДДС- до 14-то число на месеца, следващ данъчния
период, за който се отнасят.
2
Не е спорно, че дружеството-жалбоподател към периода 01.12.2021 г.-
31.12.2021 г. е било регистриран по ЗДДС търговец, с оглед на което е имало
статут на данъчно задължено лице по този закон. Регистрацията на търговеца
не е била прекратена.
Установи се безспорно също, както от гласните, така и от писмените
доказателства по делото, че справка-декларация за горепосочения данъчен
период не е била подадена в законоустановения срок, а в едни по-късен
момент след 1 месец.
При тези данни съдът прие, че е осъществен състава на
административно нарушение на чл.125 ал.1 и 5 от ЗДДС.
Съдът намира, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати процесуални нарушения, от категорията на
съществените, които да са основание за отмяна на атакуваното НП.
Както АУАН така и НП са съставени в сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Нарушението е било довършено на 15.01.2022 г., т.к. законоустановения срок
по чл.125 ал.5 от ЗДДС за процесния данъчен период е изтекъл на 14.01.2022
г. АУАН е съставен на 12.04.2022 г., т.е. в тримесечния срок от откриване на
нарушението и нарушителя. Датата на съставяне на акта е реална и актът не е
антидатиран, тъй като видно от самия АУАН той е с номер и датата,
автоматично генерирани от информационната система и регистрите на НАП.
Актът е съставен на горепосочената дата в отсъствие на нарушителя на
основание чл.40 ал.2 от ЗАНН в присъствието на свидетел. Съдът счита, че
основателно АУАН е съставен в посочената хипотеза. От събраните по
делото доказателства се установява, че дружеството е било надлежно
поканено, но не се е явил нито законовият му представител, нито
упълномощено от него лице. Въпреки това производството не е опорочено,
тъй като впоследствие така съставения АУАН, е бил надлежно предявен и
връчен на законния представител на дружеството-нарушител, като
образуваното АНП е било спряно на 02.06.2022 г. именно поради неоткриване
на нарушителя. Спирането е извършено с изрично разпореждане на АНО, за
за да се обезпечи спазване на шестмесечния срок за издаване на НП по чл.34
ал.3 от ЗАНН по арг. на надлежно отразено върху акта и на посоченото
основание по чл.43 ал.6 от ЗАНН. След откриване на нарушителя и с
действието по предявяване и връчване на акта (на 17.06.2022 г.)
производството е било възобновено. В този смисъл са показанията на св. С..
Дори и обаче да не бе поканен въобще нарушителя за съставянето на АУАН,
то това пак не би съставлявало съществено нарушение на процесуалните
правила, обуславящо отмяна на НП, тъй като впоследствие актът е бил
предявен и връчен на нарушителя и му е била осигурена възможността да
организира защитата си в производството. В този смисъл е константната
практика на касационната инстанция, като за пример биха могли да се
посочат Решения по КАНД № 700/2016г., КАНД № 743/2020 г., КАНД №
742/2020 г.- всички на АдС- Пазарджик.
3
Настоящият съдебен състав счита, че настоящият случай не разкрива
признаците за маловажност на административното нарушение, респ.
приложение на чл.28 от ЗАНН, нито поради това, че нарушението е формално
и не са настъпили вредни последици, нито дори и хипотетично да се приеме,
че дружеството не е развивало дейност в посочения период. Всичко това не
може да обоснове липса на обществена опасност на нарушението. В
разпоредбата на чл.125 ал.4 от ЗДДС изрично е предвидено, че задължението
за подаване на справка-декларация и информация от отчетните регистри не
отпада и когато не следва да се внася или възстановява данък, както и в
случаите, когато регистрираното лице не е извършило или получило доставки
или придобивания или не е осъществило внос за този данъчен период, т.е.
регистрираното лице не е осъществявало дейност, при положение че не е
поискало да бъде дерегистрирано.
Отделно от това с неподаването на въпросната справка-декларация за
процесния данъчен период, данъчно задълженото лице практически лишава
приходната администрация от възможността на установи дали то наистина
развива или не дейност, както дали коректно се разчита с държавния бюджет
и фиска. Справката-декларация е била подадена със закъснение от 1 месец, с
което нарушението е било отстранено, през който период обаче е била налице
неяснота относно търговската дейност на дружеството. Всичко това сочи, че
конкретно извършеното нарушение е със завишена степен на обществена
опасност.
При определяне размера на санкцията наказващият орган се е съобразил
с изискванията на чл.27 от ЗАНН за индивидуализацията на
административните наказания като е отчел тежестта на нарушението, която е
висока тъй като засяга обществени отношения от бюджетната сфера, като е
отчел че нарушението е извършено за първи път. Определил е
законосъобразна санкция, равняваща се на минималния размер на
предвидената за съответното нарушение.
По изложените съображения обжалваното постановление е обосновано
и незаконосъобразно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и фактът, че пред въззивната инстанция АНО
бе представляван от юрисконсулт, който своевременно направи искане за
присъждане на разноски, настоящият съдебен състав намира, че на основание
чл.63д ал.4 от ЗАНН следва да присъди такива. Юрисконсултско
възнаграждение следва да бъде присъдено в полза на Националната агенция
за приходите гр. София, като учреждение със самостоятелен бюджет, към
което е структуриран органът издал НП. С оглед разпоредбата на чл.63д ал.5
от ЗАНН, възнаграждението следва да бъде определено съгласно
разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, съгласно която
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя от наредба на МС по предложение на
НБПП. В случая за защита в производство по ЗАНН, чл.27е от Наредбата за
4
заплащането на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 150
лева. Настоящото производство се разгледа в едно съдебно заседание, с
разпит на един свидетел и не е с фактическа или правна сложност, поради
което следва да бъде определено и присъдено минимално възнаграждение от
80 лева.
Така мотивиран Районен съд Пазарджик в настоящия състав, след като
извърши анализ на установените обстоятелства на основание чл.63 ал.2 т.5
във вр. с ал.9 от ЗАНН,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 644539-F648345 от
28.06.2022 г., издадено от Директор Офис- Пазарджик при ТД на НАП
Пловдив, с което на „В.П.“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. Б., представлявано от В. И. Ш., на основание чл.179 ал.1 от
ЗДДС за нарушение на чл.125 ал.1 и ал.5 от ЗДДС е наложена имуществена
санкция в размер на 500 лева, като законосъобразно.
ОСЪЖДА „В.П.“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. Б., представлявано от В. И. Ш., ДА ЗАПЛАТИ на
Националната агенция за приходите гр. София, представлявана от
изпълнителен директор разноски в размер на 80 (осемдесет) лева за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-
Пазарджик в 14- дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5