О П Р
Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр. Русе, 27.04.2021г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Русе, II състав, в закрито заседание на дванадесет
и седми април, през 2021 година, в състав:
СЪДИЯ: Димитринка КУПРИНДЖИЙСКА
като
сложи за разглеждане адм. дело № 258 по
описа за 2021 г., съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 166 АПК.
Образувано е по изпратено по
подсъдност адм.д.№ 134/2021 г. по описа на АС – Шумен. Постъпила е жалба на Н.Д.Г.
***, чрез пълномощник адв. В.П. ***, против Заповед № ЗД/Д-Н-045/20.04.2021 г.
на Директора на Дирекция "Социално подпомагане"
гр. Шумен, с която заповед е било настанено детето К. Н. Г. с ЕГН:********** в
професионалната приемно семейство на Х. С. А. и И.С.А. и двамата от гр.Шумен,
при условия на спешност, съгласно чл. 33, ал. 1 от ППЗЗД. Направено е и искане за спиране на
допуснатото предварителното изпълнение на оспорената заповед, като
жалбоподателката счита, че не са налице данни за заплаха за живота и здравето
на детето. Твърди, че не е отказвала лечение на детето, не е давала съгласие за
настаняването му в приемно семейство и не е създавала предпоставки за
застрашаване живота и здравето на детето.
Съдът, след като се запозна
с искането за спиране и доказателствата по делото намира следното:
Искането за спиране на
допуснатото по закон предварително изпълнение е инкорпорирано в жалба срещу Заповед
№ ЗД/Д-Н-045/20.04.2021 г. на Директора на Дирекция
"Социално подпомагане" гр. Шумен.
С разпоредбата на чл. 166, ал. 4 АПК законодателят
предвижда възможност за спиране допуснатото по силата на отделен закон
предварително изпълнение на индивидуален административен акт, освен ако той не
е изрично изключен от съдебен контрол. Предвид нормата на чл. 27а, ал. 1 Закона
за закрила на детето (ЗЗкрД), такова ограничително условие не е налице, поради
което искането е допустимо.
От
представените доказателства се установява, че със Заповед № ЗД/Д-Н-045/20.04.2021 г. на
Директора на Дирекция "Социално подпомагане"
гр. Шумен е било настанено
временно детето К. Н. Г. с ЕГН:********** с майка жалбоподателката и баща,
посочен в заповедта като неизвестен, а според твърденията на самата
жалбоподателка – Й. В. С., в професионалното приемно семейство на Х. С. А. и И.
С.А. и двамата от гр.Шумен, на основание чл. 27, ал. 1, във връзка с чл. 25, ал. 2 от ЗЗкрД, до произнасяне на съда с решение по
чл. 28 от ЗЗкрД. На осн. чл. 60 от АПК било разпоредено предварителното
изпълнение на заповедта.
За да постанови тази мярка,
административния орган след наблюдение на детето от 08.02.2021 г.,
осъществявани контакти с майката, биологичния баща, доведената майка на
биологичния баща и лекуващи лекари на детето от МБАЛ – Шумен, е приел следното:
На 20.04.2021 г. е постъпил
сигнал от социален работник в МБАЛ – Шумен за приемане на лечение в детско
отделение на детето К. с майка Н.Д.Г.. Детето е било с тежка дихателна
недостатъчност, майката отказала да му бъдат направени изследвания, както и да
бъде проведено лечение. Потърсени били за контакт и съдействие познатия като
биологичен баща на детето Й. С. и неговата майка Й. Г., но без резултат. От
проведения разговор с д-р Ч. – началник на детско отделение станало ясно, че
детето е с остър бронхеолит, тежка дихателна недостатъчност и отказът на
майката детето да бъде лекувано излага на риск живота и здравето му.
В тази връзка е бил свикан
спешно екип по Координационен механизъм за деца в риск. С оглед опазване живота
и здравето на детето К. участниците в екипа са взели решение тя да бъде
изведена от семейството на майката Н.Д.Г. и да бъде настанена в приемно
семейство, което незабавно да постъпи за лечение в МБАЛ – Шумен с детето. На
срещата за подходящо приемно семейство е било определено това на Х. С. А. и И.
С.А. и двамата от гр.Шумен, тъй като същото имало опит в отглеждането на деца,
настанени при тях в условията на приемна грижа и притежавали необходимите
условия и желание да полагат грижи за дете в семейна среда. Приемното семейство
е декларирало в писмен вид съгласието си за настаняване на детето К. при тях в
условията на кризисно настаняване и Х. А. е постъпила веднага за лечение на
детето в МБАЛ – Шумен.
Тази фактическа обстановка
се установява от приложения по делото социален доклад, в който в детайли са
изложени както фактите, свързани с подадения на 20.04.2021 г. сигнал от
социален работник, така и данни за наблюдение и работа с родителите на детето К.
от страна на Дирекция „Социално подпомагане“ – Шумен далеч преди процесния
случай.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предмет на оспорване в настоящото
производство е предварителното изпълнение на първоначалният административен акт
- Заповед № ЗД/Д-Н-045/20.04.2021 г. на Директора на Дирекция
"Социално подпомагане" гр. Шумен. Това предварително
изпълнение е допуснато от самия закон – чл. 27а ал. 1 ЗЗкрД, въпреки че в
настоящия случай административният орган е разпоредил в оспорения акт
предварително изпълнение на заповедта с цел опазване здравето и живота на
детето. При положение, че по силата на закона е допуснато предварително
изпълнение на съответния административен акт, достатъчно е в него да се посочи,
че същия подлежи на предварително изпълнение съгласно конкретната нормативна
разпоредба. При това положение искането за спиране на допуснато по силата на нормативен акт предварително изпълнение на заповед временно
настаняване на дете в приемно семейство, с правно основание в чл.166, ал.4 вр. ал.2 АПК
,се явява
процесуално допустимо, подадено от надлежна страна, субект чиято правна сфера е
засегната от предварителното изпълнение. Освен това искането е направено в
рамките на висящо производство по оспорване на индивидуален административен
акт.
Разгледано по същество, искането е неоснователно.
Законът за закрила на детето не сочи
основанията и редът, при които съдът може да спре изпълнението на заповедта за временното
настаняване на дете в професионално приемно семейство, поради това намира
приложение общата норма на чл. 166, ал. 2, вр., ал. 3 и ал. 4 АПК. Съгласно посочената разпоредба,
основание за спиране на допуснатото от закона предварително изпълнение ще е
налице, ако то би причинило на оспорващия значителна
или трудно поправима вреда - имуществена или неимуществена, която по
значимост да може да се противопостави на онзи обществен интерес, заради който
законодателят е допуснал предварителното изпълнение на административния акт по
силата на закона; изпълнението може да бъде спряно само въз основа на нови обстоятелства, т.е. такива,
възникнали след издаване на акта. Тежестта за доказване на предпоставките за
спиране на предварителното изпълнение са на оспорващия, което в случая не е
сторено. Жалбоподателката не посочва такива, а само отрича констатациите на
административния орган, послужили за издаване на оспорената заповед и съответно
счита, че отделянето на биологичната майка от дете в бебешка възраст се явява
неоснователно и крайно нецелесъобразно за развитието на детето.
Разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от АПК предвижда възможността да се
разпореди предварително изпълнение на административния акт в няколко хипотези,
една от които е защита живота или здравето на гражданите. Именно тази хипотеза
е мотивирала административния орган да допусне предварително изпълнение на
заповедта, доколкото по делото са налице данни, че се касае за дете, по
отношение на което има данни за пряка заплаха за живота и здравето му, предвид
поведението на майката и нейните близки. Друг е въпросът, както вече беше
посочено, че предварителното изпълнение е допуснато по силата на закона.
Освен това Законът за закрила на детето регламентира специфични обществени
отношения, при които интересите на децата са от водещо значение. Съгласно т. 1 на чл. 3 от Конвенцията за
правата на детето,
висшите интереси на детето са с приоритет при всички действия, отнасящи се до
децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции за
социално подпомагане, от съдилищата, административните или законодателните
органи. Чл. 10, ал. 1 от ЗЗД, прогласява правото на всяко дете на
закрила за нормалното му физическо, умствено, нравствено и социално развитие и
на защита на неговите права и интереси.
В социалния доклад се
съдържат данни, че поведението на родителите на малолетното дете Калинка
създава пряка опасност от увреждане на нейното физическо и психическо развитие
и тя е "дете в риск" по смисъла на § 1, т. 11 б. "в" от ДР на
ЗЗДетето. Именно
поради тази причина се е наложило и предприемане на спешни мерки за извеждане
на детето от биологичното му семейство и настаняването му в приемно такова. Следователно,
посредством разпореденото предварително изпълнение на мярката за закрила, при
която детето е било настанено в професионално приемно семейство, се постига
целта на закона да бъдат защитени интересите на детето и неговото физическо
здраве.
Следва да се отбележи, че
жалбоподателката нито е обосновала, че предварителното изпълнение на заповедта
би й причинило значителна или трудно
поправима вреда - имуществена или неимуществена, която по значимост да може
да се противопостави на онзи обществен интерес, заради който законодателят е
допуснал предварителното изпълнение на административния акт по силата на
закона, нито е представила доказателства за настъпили нови обстоятелства, след
издаване на оспорения акт.
Освен това настаняването е
временно и с административен характер, до постановяване на съдебен акт от
компетентния районен съд, в което производството участието на родителите е
обезпечено.
Предвид изложеното, съдът
прецени, че не са налице предпоставките на закона за спиране на предварителното
изпълнение на заповедта, допуснато по силата на закона, поради което искането в
тази насока следва да се остави без уважение.
По изложените съображения и
на основание чл. 166, ал. 3 от АПК, съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
на Н.Д.Г. ***, чрез пълномощник адв. В.П., за спиране на допуснатото по силата
на чл. 27а ал. 1 ЗЗкрД предварително изпълнение на Заповед №
ЗД/Д-Н-045/20.04.2021 г. на Директора на Дирекция
"Социално подпомагане" гр. Шумен, с която е настанено детето К.
Н. Г. с ЕГН:********** в професионалната приемно семейство на Х.С. А. и И.С. А.
и двамата от гр.Шумен, при условия на спешност, съгласно чл. 33, ал. 1 от ППЗЗД.
Определението може да се
обжалва с частна жалба пред ВАС на Република България в 7-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: