РЕШЕНИЕ
№ 6436
гр. София, 23.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-11 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Петя Т. Стоянова Владимирова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Петя Т. Стоянова Владимирова Гражданско
дело № 20231100108360 по описа за 2023 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86
ЗЗД.
Производството е образувано въз основа на искова молба от З. Р. З., с ЕГН
********** срещу ЗК „Л.И.“ АД, с ЕИК *******, с която се предявяват искове с
правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника да заплати сумата от 80
000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени на ищеца
неимуществени вреди – болки и страдания в следствие на увреди, причинени й при
пътнотранспортно произшествие от 04.08.2022г. по вина на водача на л.а.„Киа К5“, с
рег. № *******, И. М. Р., чиято гражданска отговорност като автомобилист е
застрахована по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество,
сумата 8308,02лв., представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди, чрез
същото деяние, изразяващи се в сторени разходи за лечение и закупуване на
медицински изделия и медикаменти, ведно със законната лихва от 13.10.2022 г. –
датата на уведомяване на ответника за извънсъдебната претенция, до окончателното
плащане, както и сторените по делото разноски.
В обстоятелствената част на исковата молба са посочени механизма на ПТП и
конкретните причинени болки и страдания. Посочено е, че на 04.08.2022 г., около 16:15
ч., в гр. София, л.а.„Киа К5“, с рег. № *******, с водач И. М. Р., движейки се по ул.
„Черковна“, с посока на двиЖ.е от ул. „Попова шапка“ към ул. „*******“,
несъобразявайки се с пътната настилка. вид и релеф на пътя, скорост и с останалите
участници в двиЖ.ето, блъска пресичащата на пешеходна пътека З. З., както и нейното
кученце Джорджо. Ищецът получила травматични увреждания, изразяващи се в загуба
на съзнание, полифрагментна фрактура на дясна патела (дясно коляно), подбедрица,
травма на главата, ригидност в дясно в лумбалния отдел на гръбначния стълб,
1
увреждания на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния
стълб с радикулопатия, както и множество други, с оплаквания от остра болка в
областта на дясното коляно и невъзможност за двиЖ.е на десен крак. Сочи се, че
уврежданията наложили болничен престой от един месец, през който ишецът на
09.08.2022г. претърпяла оперативна интервенция, последвана от болничен престой от
10 дни, липса на възстановяване и продължаващи болки, което наложило в периода
10.10.2022г.-17.01.2023г. да посещава многократно лекари специалисти, а на
18.01.2023г. отново да й бъде извършена оперативна интервенция за изваждане на два
серклажа от коляното. След интервенцията са се засилили болки в кръста и изтръпване
на десен долен крайник, установен е дефицит на флексия от 30 градуса. Освен
посочените травми, твърди да е претърпяла и психологически такива – скръб от
загубата на кучето й, починало в следствие на произшествието, което наложило да
провежда редовни сесии с фамилен системен психотерапевт от месец септември 2022
г. до настоящия момент. Твърди значително засягане на ежедневния й бит и начин на
живот – не можела да се грижи за 16 годишната си дъщеря, наложило се майка й да й
помага, поради това, че тя не можела да се обслужва сама и имала постоянна нужда от
чужда помощ, затварила се в себе си, изпитвала непрестанни и силни болки, както и
притеснения относно това дали ще възстанови предишното си здравословно състояние
и дали ще може да възстанови живота си. Заради настъпилото ПТП
работоспособността й била силно засегната и за периода от 05.08.2022г. до
19.06.2023г. преустановила работа, което засилило болките и страданията от
преживяното ПТП и последиците от същото. Твърди, че в следствие на ПТП била с
влошено емоционално и психическо състояние, изразяващо се в усещане за безсилие,
несигурност и безпомощност, емоционално страдание, усещане за неспособност за
справяне с установената ситуация след ПТП, депресия. Били осуетени плановете й за
планирана лятна почивка и събитията по това време.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от ответното дружество, с
който се оспорва иска по основание и размер. Посочено е, че ответникът оспорва
всички твърдения в исковата молба по основанието на предявените претенции.
Оспорва се посочения в исковата молба механизъм на ПТП, оспорва се посочените
травматични увреждания да са настъпили в следствие на ПТП, оспорва се изобщо
наличието на сочените увреди, оспорва се ищцата да е претърпяла оперативни
интервенции, да е изпитвала сочените болки и страдания. Поддържа се, че
произшествие от 04.08.2022г. е настъпило по причина от действията на ищцата като
пешеходец, поради извършеното от нея навлизане на пътното платно в опасната зона
за спиране на автомобила, т.е. на такова отстояние от превозното средство, което в
момента на навлизане на пешеходката на пътното платно е било недостатъчно за
преустановяване на двиЖ.ето и за пълно спиране преди мястото на удара. Твърдят, че
пешеходката е могла при обикновено внимание, непосредствено преди да започне
пресичането, да възприеме пътната обстановка и другите участници в двиЖ.ето и не е
била налице обективна пречка да съобрази пътната обстановка и разстоянието до
наближаващия автомобил, като въпреки наличето на обозначена пешеходна пътека,
именно поради недостатъчното разстояние от превозното средство да не предприема
пресичане, с което да препятства възникването на опасност на пътя и осъществяването
на транспортния инцидент. Посочват, че ищцата е нарушила разпоредбата на чл. 113,
ал. 1, т. 1 и 3 от ЗДВП. Оспорват сочените разходи да са били нужни и да са направени
във връзка с лечение на травми от ПТП. Считат, че претенцията е завишена в
сравнение със степента на нанесените увреди и социално икономическата обстановка в
страната. Възразяват срещу искането на ищеца, да бъдат обяваявани за безспорни,
2
каквито и да са обстоятелства, относими към спора.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл. 235 ГПК намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е представен заверен препис от Присъда №145/19.03.2024г.,
постановена по НОХД №1916/2024г. по описа на СРС, 2 състав, потвърдена с Решение
№485/24.07.2024г., постановено по ВНОХД №3009/2024г. по описа на СГС, НО, 17
въззивен състав, с която И. М. Р. е признат за виновен в това, че на 04.08.2022 г. около
16.15 ч. в гр. София, на ул. „Черковна“, при управляване на л.а.„Киа К5“, с рег. №
*******, с посока на двиЖ.е от ул. „Попова шапка“ към ул.“*******“, до №*******,
на пешеходна пътека, сигнализирана с хоризонтална пътна маркировка М8.1 от
ППЗДвП и пътен знак №Д 17 от ППЗДвП, нарушил правилата за двиЖ.ето по
пътищата, визирани в Закона за двиЖ.ето по пътищата /ЗДВП/, а именно: чл. 119, ал.1
от ЗДвП “При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно
превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или
преминавапщте по нея пешеходци, като намали скоростта или спре”, като не
пропуснал пресичащата по пешеходната пътека отдясно наляво спрямо посоката на
двиЖ.е на автомобила пешеходка З. Р. З., реализирал пътнотранспортно произшествие
с нея и по непредпазливост причинил на З. средна телесна повреда по смисъла на
чл.129, ал.2 от НК, изразяваща се в многофрагментно счупване на лявото колянно
капаче, осъществило медико-биологичният признак трайно затруднение на двиЖ.ята
на левия долен крайник, като деянието е извършено на пешеходна пътека -
престъпление по чл. 343, ал, 3, б. “А”, пр. 2, вр. ал, 1, б. “Б”, пр. 2, вр, чл. 342, ал, 1, пр,
3 от НК.
На лице е задължително решение на наказателен съд, като съгласно чл.300 ГПК
следва да се приемат за установени по задължителен начин няколко групи
обстоятелства. Първо, според чл. 300 от ГПК следва да се счете за задължително за
този съд, че на 04.08.2022 г. в гр. София, на ул. „Черковна“, И. М. Р. при управление на
лек автомобил „Киа К5“, с рег. № *******, е нарушил правилата за двиЖ.е,
установени в ЗДвП – чл. 119, ал.1 от ЗДвП. Второ, пак на същото основание следва да
се счете за задължителен установеният механизъм за причиняване на ПТП- основна
причина за възникналото ПТП е поведението на водача на л.а.„Киа К5“, с рег. №
******* относно останалите участници в двиЖ.ето - не е пропуснал пресичащата по
пешеходната пътека пешеходка З. Р. З.. Елемент от установения механизъм е и как и
къде е настъпил удара – на пешеходна пътека. Трето, задължително за СГС е, че при
ПТП на З. Р. З. е причинена средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК,
изразяваща се в многофрагментно счупване на лявото колянно капаче, осъществило
медико-биологичният признак трайно затруднение на двиЖ.ята на левия долен
крайник.
Доколкото производството по настоящето дело е започнало преди
постановяване на посочената присъда, по делото са сдъбрани доказателства за
механизма на ПТП – депозирани са показания от И. М. Р. и е прието заключение на
САТЕ.
3
Съгласно показанията на И. М. Р., двиЖ.ето и в двете посоки по ул. „Черковна“
е било натоварено. Спомня си, че преди пешеходната пътека от дясната му страна
имало хора на тротоара, около десет метра преди пешеходната пътека, нещо привлякло
вниманието му и за момент се разсеял - отклонил вниманието си в дясно и не видял
пресичащия пешеходец. Когато върнал погледа си директно напред, малко преди
автомобилът да стигне до самата пешеходна пътека, вече виждал, че пешеходецът
пресича, тя вървяла по пешеходната пътека и с нея имало момиче и куче. Опитал се да
спре, но не успял и ударил пешеходката, тя паднала, веднага спрял, излязал от
автомобила и отишъл при нея. Тя била пред автомобила, на пешеходната пътека,
паднала на коленете си - коляното й било ожулено и казала, че много я боли, като
започнало и да посинява. Кучето се било завряло под бронята на автомобила. Посочва,
че когато излязъл от автомобила, погрешно оставил лоста на автоматичната скоростна
кутия вместо на „паркинг“, на „неутрална“ и поради това, че пешеходната пътека е
задигната, автомобила потеглил назад, опитал се да го спре, но паднал тичайки и
автомобила се ударил леко в намиращата се отзад кола.
По делото е прието заключение на САТЕ, съгласно което е възприет маханизъм
на ПТП, описан в КП за ПТП с пострадали лица №К-384 от 04.08.2022г., издаден от
СДВР, като посочва, че пресичането на пешеходката на пътното платно на ул.
„Черковна“ е започнало от началото на пешеходната пътека, находящо се от дясната
страна на пътното платно, считано за посоката на двиЖ.е на лекия автомобил, като е
изминала до мястото на удара около 2,00м, със скорост 1,36м/с, което разстояние тя
изминава за 2,72с. За същото време автомобилът би изминал 11,31 м., т.е. когато
пешеходката е започнала пресичането си, автомобилът е отстоял на 11,30м. от линията
на пресичане на пешеходката. Прието е, че удара е настъпил поради недостатъчно
внимание от страна на водача на лекия автомобил. Установено че при своевременна
реакция от страна на водача на лекия автомобил, ударът на пострадалата пешеходка е
бил предотвратим посредством аварийно спиране защото дължината на опасната зона
за спиране е по - малка от отстоянието на автомобила от мястото на удара в момента на
възникване на опасността. Посочва се, че и двамата участници са имали видимост
един към друг, но пешеходката не може да прецени, че водачът на автомобила няма да
спре и да я пропусне.
Съгласно чл.119, ал.1 и ал.4 от ЗДвП при приближаване към пешеходна пътека
водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на
пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или
спре, като водачите на завиващите нерелсови пътни превозни средства са длъжни да
пропуснат пешеходците. От САТЕ и от показанията на И. М. Р., е видно, че
пешеходката е била стъпила на пешеходната пътека в момент, когато автомобила е бил
на разстояние от 10 мевтра, според свидетеля и 11,30м. според вещото лице, което
разстояние е напълно достатъчно за спиране на втомобила преди пешеходната пътека.
Следователно по силата нма правната норма, водачът на л.а.„Киа К5“, с рег. №
******* е бил длъжен да пропусне пешеходеца. Произшествието безспорно се е
4
осъществило на пешеходна пътека. Следователно водачът на л.а.„Киа К5“, с рег. №
******* е нарушил императивна правна норма на ЗДвП и поведението му е
противоправно. Път със сигнализирана пешеходна пътека, е зона на повишена
опасност, тъй като предполага поява на пешеходци, които се ползват с предимство.
Това изисква и повишено внимание от страна на водачите с намаляване на скоростта
или спиране. Началният момент, от който възниква задълЖ.ето на водача да
предприеме мерки за безопасност, е този, в който той обективно е имал възможност да
възприеме опасността за двиЖ.е. Тя има динамично съдържание, като може и
стабилно да съществува или да възникне при известни обстоятелства, които водачът е
длъжен да предвиди. Нейният интензитет също може да бъде различен. Водачът е
длъжен да наблюдава всеобхватно пътната обстановка и нейното изменение,
включително да си осигури и да не губи видимост към посоката, от която може да
очаква непосредствено възникване на препятствие. Деянието на водача не може да се
третира като случайно, защото опасността не е възникнала внезапно в опасната му
зона за спиране, а е могъл да я възприеме и е бил длъжен съответно да реагира. И. М.
Р. е могъл да възприеме пешеходеца и е бил длъжен да я пропусне, като е следвало да
полага дължимата грижа и да отделя необходимото внимание на двиЖ.ето.
Съгласно чл.119, ал.5 от ЗДвП при пътнотранспортно произшествие с
пешеходец на обозначена пътна маркировка "пешеходна пътека", когато водачът е
превишил разрешената максимална скорост за двиЖ.е или е нарушил друго правило от
Закона за двиЖ.е по пътищата, имащо отношение към произшествието, пешеходецът
не се счита за съпричинител за настъпване на съответното произшествие. В случая е
на лице нарушаване на правило на закона, произшествието се е осъществило на
пешеходна пътека и ако водача е спазил задълЖ.ето за пропускане на пешеходците,
когато са стъпили на пътеката, то ПТП не е щяло да настъпи, т.е. поведението му има
отношение към настъпване на ПТП. Следователно никакво поведение на пешеходеца
не може да се приеме за съпричиняване на вредата. Отделно от това по делото не се
установява поведение на З. Р. З., което да е довело до настъпване на ПТП или да е
допринесло за това. Пешеходката е навлязла на пешеходната пътека, пресичала е 2
метра, като времето за което е извършено пресичането е било достатъчно за водача на
автомобила да я възприеме по време на пресичането и да я пропусне. Навлизането на
пешеходката не е било внезапно. При навлизане на пешеходна пътека преди МПС
пешеходеца не е длъжен да следи за поведението на водача на същото доколкото вече
стъпила на пешеходната пътека пешеходката представлява опасност за двиЖ.ето, с
която водача следва да се съобрази по силата на правната норма.
Не се оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“ по отношение на л.а.„Киа К5“, с рег. № ******* към
04.08.2022 г., сключена с ответника.
По делото е изслушано заключение на КСМЕ съгласно което вещото лице д-р К.
С., ортопед- травматолог е извършил личен преглед на ищцата на 01.04.2024г., при
който установил наличие на оперативни белези по предната страна на дясна коленна
става - по външната страна на дясната капачка се виждал надлъжен белег с дължина
3см., по горно вътрешната част на дясна коленна става се виждал кос белег с дължина
4 см., в горната част на дясна коленна става и от вътрешната страна се виждали два
кръгловати белега с диаметър по 1см. от входните отвърстия на поставените винтове и
серклажна тел. Ограничен обем двиЖ.е в дясна коленна става при свИ.е на коляното от
5
100 градуса, при норма 130 градуса. Ищцата е имала затруднения за нормална
физическа дейност за период от около 10 месеца. Към настоящия момент, походката на
ищцата е възстановена. При преглед от д-р П.П., извършен на 01.04.2024г. ищцата е
съобщила, че няма ясни спомени от инцидента.
Вещите лица дават заключение, че в следствие на пътно-транспортната
злополука от 04.08.2022г. З. З. е получила следните травматични увреждания: черепно-
мозъчна травма, състояща се от сътресение на главния мозък, контузия на главата и
травматична церебрастения като усложнение от черепно-мозъчната травма и травма на
опорно-двигателния апарат, изразяваща се в счупване на капачката на дясна коленна
става. Посочва се, че по своя вид и тежест получените от ищцата травматични
увреждания имат следната медико-биологична характеристика: Черепно-мозъчната
травма /сътресение на главния мозък/, протекла с количествена промяна в яснотата на
съзнание /объркване, зашеметяване/, без медицински данни за промяна в съзнанието
до кома и без компютъртомографски данни за плътностни промени в паренхима на
мозъка и кръвоизливи в епи- и субдуралното пространства и под меките мозъчни
обвивки е реализирала медико-биологичния критерий временно разстройство на
здравето неопасно за живота. Посочено е, че при черепно-мозъчните травми настъпва
нарушаване на функциите на главния мозък с или без морфологични промени под
въздействие на притежаващ достатъчно количество енергия външен фактор най-често
механичен. Диагнозата е поставена след преглед от неврохирург въз основа на:
Липсата на ясен спомен за събитията след произшествието-антероградна амнезия-
паметови смущения; Замайването-общомозъчна симптоматика; Нормалния
неврологичен статус; Данните от компютърната томография-без данни за контузионни
промени в мозъчната тъкан и кръвоизливи в епи- и субдуралното пространства и под
меките мозъчни обвивки. Сътресението на главния мозък е най-леката степен на
дифузна мозъчна увреда. С този термин се обозначава „възвратима травматична
парализа на нервните функции”. Характерно за сътресението на главния мозък е
наличието само на функционално-динамични нарушения на функцията на главния
мозък. При него клиничните прояви предимно от общомозъчно естество се развиват
остро още в момента на травмата и са най-силно изразени непосредствено след нея.
Автомобилните травми са високоенергийни и при тези пострадали има висок риск от
развитие на интракраниална патология. По тази причини тези пострадали след пътно-
транспортни произшествия се приемат в неврохирургично или неврологично
отделения за проследяване и диагностично оценяване по клинична пътека №208 с
минимален три дневен болничен престой. Лечебният план при сътресение на главния
мозък включва: Постелен режим; Ежедневно неврологично наблюдение; Медикаменти
съобразно оплакванията-обезболяващи, витамини, невротрофични. При З. З., било
видно от приложената медицинска документация, че за черепно-мозъчната травма не
е проведено лечение съгласно описания лечебен план. Няма проследяване на
6
неврологичното състояние на ищцата при престоя в клиниката по ортопедия и
травматология на МБАЛ-ВМА-липсва неврохирургична консултация за целия престой
в клиниката. На З. З. не били дадени и указания при изписване за необходимия режим
след мозъчното сътресение, който се състои от: Забрана за употреба на кофеин,
съдържащи и алкохолни напитки за период от няколко месеца. Акцентира се върху
алкохолната забрана защото алкохола е протоплазмена отрова, която прониква лесно
през кръвно-мозъчната бариера; Забрана на активна умствена дейност-четене;
Предпазване от силни външни дразнители-шум, силна музика, ярка и трепкаща
светлина /забранява се гледането на телевизия/; Забрана за активни физически
натоварвания; Предписват се медикаменти за главоболие, при гадене лекарства против
повръшане. Вещо лице П. заключва, че при на практика непроведено лечение за
сътресението на главния мозък, при ищцата е настъпило усложнение от черепно-
мозъчната травма-травматична церебрастения. Тя е най-честата късна последица след
претърпяна черепно-мозъчна травма. В основата на синдрома централно място заема
болестната слабост и по-трудна приспособимост на главния мозък. Травматичната
церебрастения /болестна слабост на главния мозък/ развила се като последица от
черепно-мозъчната травма при З. З. е приета за състояние на функционални мозъчни
нарушения. Тя се характеризира с комплекс от субективни оплаквания включващи:
соматични /главоболие, усет за тежест в главата, лесна умора, нарушение в съня,
фотофобия, гадене/, вестибуларни нарушения /чести световъртежи, които се
съпровождат с въртене на предметите пред очите, неувереност при ходене/,
невропсихиатрична симптоматика: когнитивни смущения /отслабване на вниманието,
трудна концентрация, паметови нарушения/, психични симптоми: депресия,
емоционална лабилност, подтиснатост, без огнищна неврологична симптоматика. При
ищцата са налице симптоми от соматичната сфера-главоболие и нервнопсихиатрична
симптоматика-трудна концентрация, паметови нарушения. Травматичната
церебрастения обикновено трае кратко след преживяната травма или може да има
клинични прояви месеци и години, но обичайно е лечима. Травматичната
церебрастения е реализирала медико-биологичния признак временно разстройство на
здравето неопасно за живота. Посочва се, че черепно-мозъчните травми се получават
основно по два механизма: 1/ контактен - при него главата се удря или бива ударена в
даден обект; 2/ инерционен механизъм при който травмите са резултат от ускореното
двиЖ.е на главата независимо дали тя се движи поради директен удар или не
/акцелерация-децелерация/. В процесния случай няма описани травматични изменения
в окосмената част на главата /мозъчния череп/ и експертизата приема, че увредата е
настьпила по инерционен механизъм. По този механизъм се получават дифузните
мозъчни увреди каквото е мозъчното сътресение. Причините за настьпилите
увреждания, са контакт на зоните на увреждане по тялото на ищцата, най вероятно от
падането върху терена.
7
Посочено е, че в Клиника по ортопедия и травматология на ВМА- София, на
09.08.2022г. е проведено оперативно лечение на счупването на капачката на дясното
коляно, изразяващо се в открито наместване на счупването и фиксиране на
фрагментите с три винта и серклажна тел. Видно от приложената документация по
делото счупването на капачката на дясна коленна става е било с малко разместване на
фрагментите. Наместването на такъв вид счупване е само оперативно. в зависимост от
вида на счупването се определя и вида на остеосинтезата. Поставената имобилизация е
била тип „тутор“ за коленна става, от средата на бедрото, до долна трета на
подбедрицата. Посочено е, че с оглед вида и давността на увреждането, може да се
приеме, че възстановителния период е завършил и не се очакват по значими промени в
състоянието на ищцата. Видно от прилоЖ.те болнични листове, възстановителния
период при ищцата е продължил около 10 месеца, като с оглед проведените две
оперативни лечения и придружаващите заболявания при провеждането на
рехабилитацията, възстановителния период е в нормалните граници. Представено е
удостовеврение от НОИ от 12.05.2023г., на стр.168 от делото, от което се установява,
че З. З. е получила обезщетение за временна неработоспособност в период
31.08.2022г.-24.04.2023г. или за 9 месеца.
Ищцата е ползвала помощни средства за придвижване- патерици три месеца
след първото оперативно лечение. При нормално протичане на лечебния процес, без
усложнения, възстановителния период при такъв вид увреждания е около 6 месеца.
При ищцата поставената серклажна тел е възпрепятствала провеждането на
рехабилитация, което е наложило нейното по-ранно отстраняване. Към момента на
прегледа е отстранена само серклажната тел. Трите фиксиращи винта не са
премахнати. причината да не се премахнат е натрупването на кост върху главите на
винтовете при зарастването на счупването и необходимостга от премахване на тази
кост за да се отстранят винтовете. Такова оперативно лечение е медицински
неоправдано. Лечението на счупването на капачката на дясна коленна става е
проведено своевременно и адекватно. Като последствие от това счупване, ще се
развият по бързо остеоартрозни промени в коленната става, тъй като при счупването е
увреден и ставния хрущял на капачката.
Заключено е, че през периода на възстановяване, ищцата е търпяла болки и
страдания, като първите 5 месеца, болките са били с по голям интензитет. От черепно-
мозъчната травма ищцата е търпяла болки и страдания за период от двадесет-двадесет
и пет дни най-интензивни в първите петнадесет. Към настоящия момент 2-3 пъти
месечно има епизоди от главоболие, налице са трудна концентрация и паметови
смущения. Възстановителния процес е протекъл стандартно, като може да се приеме,
че при ищцата с оглед на придружаващите заболявания е продължил по дълго.
Възстановителният период за мозъчно сътресение при правилно проведено лечение и
режим е в границите на 3-5 седмици. То е най-леката степен на черепно-мозъчна
8
травма, при З. Р. З. той е удължен поради развитие на травматичен церебрастенен
синдром като последица от черепно-мозъчната травма. По данни от последния преглед
тя е в добро общо състояние, в ясно съзнание, адекватна, всестранно ориентирана с
нормален неврологичен статус.
Видно от прилоЖ.те документи по делото, ищцата е провеждала многократни
курсове физиотерапия и рехабилитация. ПрилоЖ.те финансови документи за
проведени курсове физиотерапия и рехабилитация и медикаментозно лечение, са във
връзка с лечението на получените увреждания при ищцата. Провеждането на бъдещо
лечение е по скоро за повлияване на субективните оплаквания на ищцата. Не се
очакват значими промени във функционалното състояние на дясна коленна става.
По делото с молба от 03.08.2023г. ищцата е представила голям на брой фактури
и касови бонове, които не следва да се обсъждат отделно с оглед на това, че вещото
лице по СМЕ счита, че са относими към необходимото лечение. На изследване
подлежи това дали всички представени финансови документи са за медицински и
свързани с тях услуги и какъв е общия размер на заплатената сума. Видно е, че в
представените фактури са остойностявани най-вече кинезитерапевтични процедури,
закупуване на медикаменти, за някои от които дори е отбелязано, че се прилагат при
ортопедични травми, като за всички закупувани медикаменти, са представени и
рецепти, издавани от лекар в периода на претенцията, има фактура за заплатена
потребителска такса към ВМА, фактура за закупуване на ортопедична шина за коляно
и фактура за заплащане на стойността на предоставени от ВМА копия на докумнетите
в ИЗ, която също следва да се приеме за разход, наложен от защита на интересите на
пострадалата. При сборуване на стойностите по всички представени към молбата
докумнети за медицински разходи се установява, че същите са на стойност 6477,90лв.
В медицинската документация приложена в делото няма медицински данни за
настъпило безсъзнателно състояние /кома/ при ищцата след инцидента. При най-леката
черепно-мозъчна травма каквото е сътресението на главния мозък промените в
яснотата на съзнание са количествени /объркване, зашеметяване/ и рядко пострадалите
изпадат в кома. В първичните медицински документи и образни изследвания, няма
данни за счупване на дясната подбедрица на ищцата. В медицинската документация от
УМБАЛ „Света Анна” в неврохирургичната консултация няма описание на локален
статус с ожулвания, разкъсноконтузни рани или подкожни кръвонасядания в областта
на лицето или окосмената част на главата. От компютьрната томография няма
контузионни изменения в тъканта на мозъка или травматични кръвоизливи в епи- и
субдуралното пространства или под меките мозъчни обвивки.
Описаните в компютърната томография лекостепенни дискови протрузии на
нива Л3-Л4, Л4-Л5 и Л5-ес1 в лумбалния/поясен/ отдел на З. Р. З. са дегенеративни.
Дегенеративните изменения в гръбначния стълб /включително и в поясния отдел/
9
започват своето развитие след 20-25 годишна възраст. Тези промени са с начало от
интервертебралните дискове, започват от неговото ядро със загуба на хидрофилността
му /способност да задържа вода/ поради намаляване и промяна в белтьчното му
съдържание. В резултат диска става фиброзен, загубва се границата между ядрото и
пръстена и то започва да се фрагментира-части от него започват да изпъкват към
гръбначно-мозъчния канал и да намалява на височина. Намаляването височината на
диска води до вторични промени-образуване на костни наслоявания по телата на
съседните на увредения диск прешлени- спондилоза и промени в ставния апарат на
нивото, хипертрофия на ставите и на жълтия лигамент, дегенерация на хиалинните
плочки. Тази промяна в интервертебралния диск е разпространен и естествен процес в
гръбначния стълб. Дегенеративните изменения в интервертебралния диск са главно
функция от възрастта. Те се развиват с различна скорост при всеки отделен индивид.
Травматичния инцидент от 04.08.2022 г. не би могьл да предизвика описаните
изменения на компютърната томография.
Свидетелят Т. С. П. – майка на ищцата, посочва, че видявла дъщеря си на
следващата сутрин след инцидента - изглеждала стресирана, уплашена, бледа, тъй
като в болницата веднага са й сложили памперс, тя се е въздържала да пие вода от
неудобство и била с ниско кръвно и може би заради това и изглеждала толкова бледа,
но уплахата и стреса също допринесли за външния й вид. Имала охлузвания по
коляното и други по торса. След преместването на З. З. във ВМА, майка й я
посещавала всеки ден, за да й помага да си направи тоалет, доколкото тя не можела
сама, поради това, че крака й бил обездвижен. Свидетелката помагала на дъщеря си и
след изписването, като в продълЖ.е на два месеца само тя я е обслужвала, доколкото
живеят заедно, като свидетелката използвала всичката си възможна отпуска, за да бъде
до дъщеря си. Когато се къпела, опаковали крака с фолио, било много неудобно. Имала
нуждса от помощ за всичко, свидетелката дори помагала при обличането. Ищцата
изпитвала силни болки, чувствала се зле и психически, като не вярвала, че ще се
възстанови и ще си стъпи на краката да ходи, което било голям стрес. След време,
ищцата започнала да се придвижва, първо с две патерици, след това с една, но
излизането извън дома било много трудно, доколкото живеят на четвъртия етаж на
сграда без асансьор. При излизането си навън, З. З. била придружавана от
свидетелката. Същата описва значителни изменения в обичайния бит и начин на живот
- З. З.изпитвала несигурност дори когато започнала да се движи с една патерица,
майка й нареждала на масата пред нея всичко, което можело да й потрябва, за да го
достига лесно, сменили леглата си, за да може З. З. да се хваща за масата, за да стане
от леглото, излизала навън, за да се раздвижва, с майка си след свършване на
работното време на свидетелката. Рехабилитацията започнала след месец и половина,
като придвижването било трудно и се налагало да се търсят специфични – по-големи
таксиметрови автомобили, за да може да влезе крака в изпънато полоЖ.е. Не можела
10
да сгъва крака си, дори ходела с изпънат крак, в следствие на това, тя не можела да се
обръща нито на ляво, нито на дясно с този крак и започнала да се оплаква от това, че
започва да я боли кръста и гърба, наложила се терапия поради неврологични
проблеми. Чувствала се много виновна за смъртта на кучето им, което водела със себе
си по време на инцидента. Скърбяла за животното, което отглеждали от 7 години.
След инцидента се оплаквала от главоболие, световъртеж, скованост, нямала
сетивност на десния крак, останали много белези. Поради падане се наложила втора
операция за отстраняване на телта, която отново причинила вреди. И към настоящия
момент, З. З. ходела на кинезитерапия всяка седмица, което е трудно и скъпо, като при
процедурите изпитвала много силна болка. Посочва, че З. З. не може да кляка, изпитва
страх да се вози в автомобил и да пресича на пешеходна пътека, дори и когато е на
светофар, тръгнала на работа, но не работела през цялата работна седмица, ползва
психологична помощ.
Свидетелят И. В.И., е бил извикан от дъщерята на З. З. на местопроизшествието.
Посочва, че когато я видял, я питал как е, но тя не помнела какво се е случило, дъщеря
й също била в паника, кучето било пострадало много. Заедно с дъщеря й, закарали
кучето в най-близката клиника, защото то е било паднало под колата и било
пострадало. Там видяли, че са му счупени двата задни крака и таза и им казали да
потърсят по-сериозна помощ за кучето. Отишли в Банкя, в една от най-големите
частни клиники, и го оставили там, но доктора му казал, че животното има много
минимални шансове да оцелее, платили около 500лв. за оставянето му в клиниката.
След това посетил З. З. в болницата, като тя му споделила, че няма спомен за
инцидента. Посочва, че прибирането и транспортирането било доста сложен проблем,
защото с шината, крака на ищцата стоя изправен и не можела да се хване във всяка
кола. Посочва, че е помагал на З. З. с каквото може – транспортирал я, погрижил се за
кремацията на кучето, след смъртта му. Посочва, че З. З. се поменила психически -
станала по-нервна, малко по-затворена в себе си, вече не води предишния активен
социален живот, притеснява се много от пресичането, изчаква автомобилите да
преминат, дори и да са много далече, изпитва изключителна неувереност. Все още
имала затруднение слизайки по стълби, не можела да носи тежко, не можела да седи
повече от 40 мин., трябва да стане, за да се раздвижи, защото чувства напреЖ.е в
десния крак в коляното, никога вече няма да може да кляка, както е клякала преди,
вече не може да кара колело. След махането на телта от коляното, продължила да се
оплаква, че има напреЖ.е в крака, че няма сетивност и че й е изтръпнал крака, от
залежаването започнала да получава болки в кръста. Във връзка с тези оплаквания,
ходи минимум един път седмично на рехабилитация, ходи във всеки един свободен
момент на фитнес с инструктор, за възстановяване на двигателността на коляното.
По делото е прието заключение на Съдебно психологична експертиза, съгласно
което по време на инцидента на 04.08.2022г. З. З. е понесла остър емоционален стрес,
11
до степен на емоционален шок, в посока на което е съобщеното от нея за липса на ясен
спомен-обстоятелство, представляващо защитна реакция на психиката спрямо
свръхсилно стресогенно натоварване. В отговор на травматичното събитие е развила
тревожно-депресивно състояние със значителна интензивност, което не е преодоляно в
достатъчна степен и към настоящия момент, но е в умерена степен. Показателни за
това са резултатите от тестовото изследване: Изразена фиксация върху здравословното
състояние, депресивитет, напреЖ.е, несигурност, колебания в настроението,
отдръпване от контакти и затваряне в собствения емоционален свят. Измерено е
високо невротично ниво, изразяващо се в емоционална лабилност, потиснатост,
напреЖ.е, безпокойство, тревожност, депресивитет. Чувства се дезорганизирана,
принудена към компромиси от обстоятелствата. Намереното от изследването
състояние е психологически изводимо от претърпения инцидент. Смъртта на
домашния любимец Джорджо, изводимо от споделеното от осв., несъмнено
представлява значима емоционална загуба за нея и за нейната дъщеря, съпроводено с
чувство за собствена вина.
Към исковата молба е представено удостоверение от клиничен психолог,
издадено в уверение на това, че З. З. провежда сесии с фамилен системен
психотерапевт от месец 09.2022г. до момента на издаване на удостоверението –
14.03.2023г. за справяне с последиците от претърпяното ПТП, в което е пострадала и
загубила домашния си любимец. От Разписка, издадена от В.Г. В., клиничен психолог,
намираща се на стр.150 от делото, се установява, че до 28.02.2023г. със З. З. са
проведени шест терапевтични сесии, за които е заплатила 420лв.
По делото е представен паспорт на куче, порода Йоркширски териер, родено на
08.08.2015г., с вписано име Джорджо и посочен собственик именно З. З.. От
вписването в паспорта и от представените Епикриза на кучето и Удостоверение за
извършена кремация на домашен лубимвц от 09.08.2022г. се установява, че кучето
Джорджо е починало в следствие на инцидента, случил се с ищцата. От предстравен
клиничен протокол на стр.146 от делото, в който е отбелязано плащане на сума в
размер на 697лв., се установява, че посочената е заплатена за преглед, лечение и
кремация на животното. Представени са и приходни квитанции за заплащане на такса
куче, в полза на СО, за периода от 2018г. до 2022г., включително.
При така установените факти от значение за спора съдът приема от
правна страна следното:
Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ , урежда и гарантира правната възможност на
увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу
застрахователя, с когото деликвентът или отговорно за неговото противоправно деяние
лице е сключил договор за застраховка "Гражданска отговорност", обезпечаваща
неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква
12
имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно
обезщетение на увреденото лице, обхваща следните предпоставки: 1) застрахованият
виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени
вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с
противоправното поведение на застрахования, 2) наличие на застрахователно
правоотношение, произтичащо от договор за застраховка "Гражданска отговорност"
между деликвента и ответника – застраховател, 3) отправяне към застрахователя на
писмена застрахователна претенция от увредения и 4) застрахователят да не е платил в
срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или увреденото лице да не е съгласно с
размера на определеното или изплатеното обезщетение.
Нормата на чл. 498, ал. 3 КЗ обвързва допустимостта на прекия иск от
наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между
пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред
застрахователя или пред негов представител - чл. 496, ал. 1 КЗ.
В случая страните не спорят, а и от представенaта по делото Претенция до ЗК
„Л.И.“ АД, се установява, че ищецът е отправила към застрахователя – настоящ
ответник застрахователни претенции на 11.10.2022г., получена в дружеството на
13.10.2022г., видно от представено известие за доставяне /стр.153 от делото/. Размера
на претендираното обезщетение за имуществени вреди е изменян неколкократно, с
оглед настъпили нови такива, като всеки път е подавана нарочна молба до ЗК „Л.И.“
АД – последната получена от застрахователя на 15.02.2023г. за сумата от 8308,02лв.,
като към всяка молба е вписано, че се представят съответните финансови документи.
Не се спори и, че по силата на застрахователна полица, валидна към 04.08.2022 г.,
сключена със ЗК „Л.И.“ АД, отговорността на водча на л.а.„Киа К5“, с рег. № *******,
е застрахована при ответника. Настоящият състав намира и, че по делото безспорно се
установява, че на 04.08.2022 г. Г.И.Г. е била увредена при ПТП, настъпило по вина на
И. М. Р., като не се установява, соченото от ответника съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищеца. Следователно са на лице обстоятелствата обуславящи
ангажиране на отговорността на застрахователя за обезщетяване на вреди, нанесени в
следствие на поведението на застрахования.
Видно от исковата молба се претендира, при инцидента на З. З., да са
причинени загуба на съзнание, полифрагментна фрактура на дясна патела (дясно
коляно), подбедрица, травма на главата, ригидност в дясно в лумбалния отдел на
гръбначния стълб, увреждания на междупрешленните дискове в поясния и другите
отдели на гръбначния стълб с радикулопатия. Настоящият състав, като съобрази
заключението по СМЕ, обаче приема за установено, че в следствие на ПТП на ищеца
са причинени черепно-мозъчна травма, състояща се от сътресение на главния мозък,
контузия на главата и травматична церебрастения като усложнение от черепно-
13
мозъчната травма и травма на опорно-двигателния апарат, изразяваща се в счупване на
капачката на дясна коленна става. Следователно не се установяват част от
претендираните в исковата молба, вреди – видно от СМЕ няма медицински данни за
настъпило безсъзнателно състояние /кома/ при ищцата след инцидента и описаните в
компютърната томография лекостепенни дискови протрузии на нива Л3-Л4, Л4-Л5 и
Л5-ес1 в лумбалния/поясен/ отдел на З. Р. З. са дегенеративни, като травматичния
инцидент от 04.08.2022 г. не би могьл да предизвика описаните изменения на
компютърната томография. Обстоятелството, че не се установява част от
претендираните травми да са причинени при инцидента от 04.08.2022 г., следва да се
отрази на размера на дължимото обезщетение. Отделно от това, видно от заключението
на медицинската експертиза при ищцата е настъпило усложнение от черепно-
мозъчната травма-травматична церебрастения, което се дължи на това, че видно от
приложената медицинска документация, за черепно-мозъчната травма не е проведено
лечение съгласно нужния лечебен план. С оглед на обстоятелството, че настъпването
на тзи увреда не се дължи изцяло на инцидента от 04.08.2022 г., ЗК „Л.И.“ АД не
следва да поема и пълната отговорност за обезвредата, като частичното задълЖ.е
следва да се съобрази при определяне на общия размер на обезщетението.
С оглед приетата СПЕ и депозираните свидетелски показания следва да сде
приеме, че на ищцата са причинени значителни психологични травми които също
следва да бъдат обезщетени. Видно от СПЕ З. З. е понесла остър емоционален стрес,
до степен на емоционален шок, в посока на което е съобщеното от нея за липса на ясен
спомен-обстоятелство, представляващо защитна реакция на психиката спрямо
свръхсилно стресогенно натоварване. В отговор на травматичното събитие е развила
тревожно-депресивно състояние със значителна интензивност, което не е преодоляно в
достатъчна степен и към настоящия момент, но е в умерена степен. От свидетелските
показания е видно, че ищцата се променила психически - станала по-нервна, малко
по-затворена в себе си, вече не водела предишния си активен социален живот,
притеснявала се много от пресичането, изчаквала автомобилите да преминат, дори и
да са много далече, изпитвала изключителна неувереност при излизане на вън и нужда
от пресичане на улици.
При доказана по основание искова претенция за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди за претърпените от ищеца болки и страдания, определянето на
неговия размер следва да бъде извършено от съда “по справедливост” /чл. 52 ЗЗД/.
Съобразно задължителните указания, дадени в ППВС № 4/ 1968 г., т.2, при преценка
на понятието “справедливост” съдът дължи съобразяване на редица конкретни
обстоятелства, които следва да се имат предвид при определяне размера на
обезщетението – брой на уврежданията, вид медицинска намеса, продължителност на
оздравителния процес, възраст на увредения и наличие на трайни остатъчни дефицити.
Видно от доказателствата по делото на ищеца са причинени засягания на две
14
разнородни системи на тялото – неврологична и двигателна, като всяка от увредите
самостоятелно реализира медикобиологичния признак на временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. Посочено е, че Черепно-мозъчната травма /сътресение
на главния мозък/, протекла с количествена промяна в яснотата на съзнание
/объркване, зашеметяване/, без медицински данни за промяна в съзнанието до кома и
без компютъртомографски данни за плътностни промени в паренхима на мозъка и
кръвоизливи в епи- и субдуралното пространства и под меките мозъчни обвивки е най-
леката форма на такава травма и обикновено възстановителния период е 3-5 седмици,
без да остава дефицит. В случая оздравителния период е продължен поради
възникнало усложнение, в следствие на липса на лечение на тази травма, като са
налице симптоми от соматичната сфера-главоболие и нервнопсихиатрична
симптоматика-трудна концентрация, паметови нарушения, които обаче следва да бъдат
обезщетени частично, доколкото развитието им не се дължи единствено на получената
при инцидента травма. Нанесената травма на опорно-двигателния апарат обаче има
значителен, по продължителност, оздравителен период от 10 месеца, като първите 5
месеца, болките на ищцата са били с по-голям интензитет. Тази травма е довела и до
настъпване на трайни последици и наличие на дефиците - наличие на оперативни
белези по предната страна на дясна коленна става; ограничен обем двиЖ.е в дясна
коленна става при свИ.е на коляното от 100 градуса, при норма 130 градуса; Трите
фиксиращи винта не са премахнати, като причината да не се премахнат е натрупването
на кост върху главите на винтовете при зарастването на счупването и необходимостга
от премахване на тази кост, за да се отстранят винтовете, което оперативно лечение е
медицински неоправдано. От СМЕ е видно, че към настоящия момент, походката на
ищцата е възстановена, но тя не може да свива крака си по начин, позволяващ й да
клекне, като дефицита е траен. Ищцата е понесла две оперативни намеси,
продължителен период на възстановяване и множество рехабилитационни и
кинезитерапевтични процедури, които според вещо лице С. са били наложителни.
Провеждано е продължително медикаментозно лечение.
От свидетелските показания е видно, че ищеца е търпяла значително засягане на
всекидневния й бит и начин на живот, не е можела да се придвижва сама поради
невъзможност да свива крака си – използвала е първоначално две патерици, а след
това една, като майка й е помагала при ежедневни нужди и я е придружавала при
кратки излизания пред жилището и при посещения на кинезитерапия. На лице са
значителни психологични травми, които не са отшумели напълно. Тук следва да се
посочи, че на обезвреда подлежи и нанесената вреда от загуба на домашен любимец.
От свидетелските показания е видно, че ищцата е била много привързана към кучето и
смъртта му я е засегнала значително, като е изпитвала вина, че не е защитила
животното при инцидента.
С оглед на изложеното, настоящия състав намира, че справедливият паричен
15
еквивалент на понесените вследствие на инцидента болки и страдания се равнява на
сумата от 45000лв.
Предявен е и иск за обезщетение на нанесени имуществени вреди, като видно от
представените доказателства, направените медицински разходи са в размер на
6477,90лв. Към сумата следва да се прибавят и разходите за лечение на кучето и за
кремацията му, които са в размер на 697лв., като по този начин размера на заплатените
разходи във връзка с инцидента, за които са представени разходооправдателни
документи възлиза на 7594,90лв. Освен всички финансови документи, прилоЖ. към
молба от 03.08.2023г., които са изцяло възприети за установени имуществени вреди от
Съда, по делото са представени само още едни финансови документи - квитанции за
заплатени такси за притежание на куче към СО, в общ размер от 147лв., които обаче не
представляват пряка вреда от инцидента и не подлежат на присъждане. Поради
изложеното предявения иск следва да се уважи за сумата от 7594,90лв.
От страна на ищеца е направено искане за присъждане на лихва за забава за
периода от 13.10.2022г. до окончателното плащане. Съгласно чл. 496, ал.1 КЗ срокът за
окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното
предявяване по реда на чл.380 пред застрахователя, сключил застраховката
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, или пред неговия представител за
уреждане на претенции. В ал.3 е предвидено, че Застрахователят не може да откаже да
се произнесе по основателността на претенция за обезщетение по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, когато за
удостоверяването на пътнотранспортно произшествие е бил представен някой от
изброените в разпоредбата документи, сред които и констативен протокол за
пътнотранспортно произшествие. В случая от страната са представени достатъчно
доказателства за наличие на инцидента и увредата, но от страна на застрахователя не е
последвало мотивирано произнасяне в 3 месечен срок от сезирането - видно от
Писмена претенция за изплащане на обезщетение, искане е отправено до ЗК „Л.И.“
АД на 13.10.2022г. При липса на такова, следва да се приеме, че ответника изпада в
забава считано от изтичането на срока, предвиден в правната норма. Доколкото от
страна на ЗК „Л.И.“ АД не е направено произнасяне по претенцията в определения от
КЗ тримесечен срок, то считано от 13.01.2023г. застрахователя е изпаднал в забава и
дължи лихва. Поради изложеното претенцията следва да се уважи считано от
13.01.2023г.
По разноските:
От страна на ищеца е направено искане за присъждане на разноски, като на осн.
чл.78, ал.1 ГПК й се следват такива съразмерно на уважената част от иска, в размер на
536,03лв.
16
От адвокат Н. Н. Д. е поискано присъждане на адвокатско възнаграждение с
ДДС на основание чл.38, ал.2 вр. чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата за
предоставено безплатно процесуално представителство на ищеца по делото. Доколкото
Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
може да се ползва само като ориентир, без Съда да е обвързан от размерите на
възнагражденията, определни с нея, следва при определяне на възнаграждението да се
съобрази тежестта на делото, броя проведени заседания, характера на предоставената
защита. Делото има известна правна и фактическа сложност, обаче е проведено само в
три съдебни заседания. Защитата на ищеца е била активна, като са събрани и голям
обем доказатевлства, поради което настоящия състав намира, че възнаграждение от
4800лв., с включено ДДС е достатъчно за възмездяване на извършеното по делото.
В полза на ЗК „Л.И.“ АД на осн. чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК следва да се присъдят
разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете в размер на 382,17лв., в които е
включено и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лв.
Доколкото ищцата е била освободена от заплащане на държавна такса по делото,
на основание чл.78, ал.6 ГПК ЗК „Л.И.“ АД следва да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на СГС държавна такса върху уваЖ.я размер на
претенциите от 2103,80лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул.”*******, да заплати на З. Р. З., с ЕГН ********** и адрес: гр.София,
ул.“******* на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД сумата от 45000
лв. (четиридесет и пет хиляди лева), представляваща застрахователно обезщетение за
причинени на ищеца неимуществени вреди – болки и страдания в следствие на увреди,
причинени й при пътнотранспортно произшествие от 04.08.2022г. по вина на водача на
л.а.„Киа К5“, с рег. № *******, И. М. Р., чиято гражданска отговорност като
автомобилист е застрахована по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното
дружество, сумата 7594,90лв., представляваща обезщетение за нанесени имуществени
вреди, чрез същото деяние, изразяващи се в сторени разходи за лечение, закупуване на
медикаменти, кинезитерапевтични разходи, ведно със законната лихва от 13.01.2023 г.
до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал.1 ГПК направени от ищеца
разноски съразмерно на уважената част от иска в размер на 536,03лв., като
ОТХВЪРЛЯ претенцията за присъждане на обезщетение за нанесени неимуществени
вреди за сумата над 45000лв. до пълния предявен размер от 80000лв. и претенцията за
присъждане на обезщетение за нанесени имуществени вреди за сумата над 7594,90лв.
до пълния предявен размер от 8308,02лв.
17
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул.”******* да заплати на основание чл.38, ал.2 вр. чл.38, ал.1, т.2 от Закона за
адвокатурата на адвокат Н. Н. Д., с ЕГН ********** и служебен адрес: гр.София,
пл.“******* възнаграждение за предоставено безплатно процесуално представителство
на ищеца по делото в размер на 4800лв.
ОСЪЖДА З. Р. З., с ЕГН ********** и адрес: гр.София, ул.“******* да заплати
на ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул.”******* на осн. чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК разноски по делото, съразмерно на
отхвърлената част от иска в размер на 382,17лв.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул.”*******, да заплати в полза на Софийски Градски съд държавна такса
върху уважената част от претенциите в размер на 2103,80лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
18