Р Е Ш Е Н И Е
№
2481
17.07.2020 година, град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XIV граждански състав, в публично заседание на
шестнадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
при участието на секретаря Росица
Марджева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 10259 по
описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация
чл. 288, ал. 12 КЗ (отм.).
Предявен е
осъдителен иск от Гаранционен фонд, със седалище и адрес на управление: град
София, ул. „Граф Игнатиев” № 2 против Д.Н.А..
В исковата
молба е посочено, че на ***** г. в град С. е настъпило ПТП по вина на ответницата,
която управлявала лек автомобил марка „****“ с ДК № ****Твърди, че ответницата
загубила управление и ударила в задната част л.а. с рег. № **** собственост на
М. С. Била призната за виновна за настъпването на ПТП и поради липса на
застраховка ГО ***** компенсаторен орган изплатил обезщетение за причинените
вреди. След това платеното обезщетение заедно с разноските било възстановено от
НББАЗ. Ищецът възстановил сумата на НББАЗ в лева като заплатил общо 12601.65
лева, която включвала обезщетенията и разноските. Въпреки, че ответницата била
поканена да възстанови изплатената сума, до момента тя не била изпълнила
задължението си. Моли за осъждане на ответницата да заплати съответната сума,
ведно със законната лихва от предявяването на иска до окончателното погасяване.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
назначения особен представител. Възразява, че претенцията не е установена по
основание и размер, както и че са налице данни за застрахователно
правоотношение за автомобила управляван от ответницата. Моли да бъде отхвърлена
претенцията.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
На
27.05.2014г. НББАЗ по банков път е превело на „Imperial Claim Services” (****
компенсационен орган) сумата от 6286.81 евро, с основание- три щети, едната от
които е процесната с номер по регистъра на НББАЗ: ****.
На 15.09.2014г.
НББАЗ по банков път е превело на „Imperial Claim Services” сумата от 13106.90
евро, с основание две щети, едната от които е процесната.
Компенсационния
орган на Р. Г. е изготвил подробни сметки в две искания. Първото за сумата от
2306.02 евро от 10.04.2014г., включва обезщетение- 1844.80 евро, адв. хонорар
от 184.50 евро и обслужващи такси от 276.72 евро. Видно от самото искане до
НББАЗ претенцията е уредена по съдебен ред с решение № **** на Окръжен съд С. и
се отнася до превозно средство с рег. № ****Същото, съгласно твърдения в
исковата молба, е било собственост на Д.Б., като именно на него е изплатено
обезщетението от 1844.80 евро, съгласно приложения на лист 53 и 54 чек.
Второто
искане е отправено за сумата от 3617.00 евро от 29.07.2014г. и включва
обезщетение- 2980.51 евро, адв. хонорар от 189.41 евро и обслужващи такси от
447.08 евро. Отново претенцията е уредена по съдебен ред с Решение № *****. на
първоинстанционния съд на А. Видно от представените чекове за извършени
плащания, претенцията се отнася за М.С., която е собственик на л.а. с рег. №
*****. Съгласно уточняващата молба от 02.07.2019г. предявеният иск се отнася
единствено до възстановяване на обезщетение за вреди по този лек автомобил.
Останалите
обстоятелства от фактическия състав на вземането се установяват от приложените
по делото доказателства, а именно протокол за ПТП, справка от база данни на
Гаранционен фонд, присъда на Наказателния съд на гр. С. и преводни нареждания.
Безспорно от приложените по делото писмени доказателства се установява, че
настъпилото ПТП е причинено от ответницата, която при управление на лек
автомобил е извършила нарушение на правилата за движение.
Вследствие
на инцидента на лекия автомобил собственост на М.С. са причинени щети, които са
в причинна връзка със самото ПТП и за тях е било определено и изплатено
обезщетение. Установява се, че ответницата е управлявала МПС без сключена
застраховка „Гражданска отговорност”, която би покрила причинените от нея вреди
на трети лица- лист 26 от делото. Установява се плащането на сумите на ****
орган и възстановяването им от страна на ищеца на НББАЗ.
Задълженията,
произтичащи от непозволено увреждане, следва да се уреждат от правото на
държавата, на чиято територия е настъпил деликта. Компенсационият орган на
държавата- членка по местонастъпването на ПТП е самостоятелно отговорен за
компенсирането на потърпевшата страна, като прилага правните норми на страната,
на територията на която е възникнало застрахователното събитие при определяне
на отговорностите и оценка на компенсациите. Изрично в чл. 4.1. от
споразумението е предвидено, че подлежат на обезщетение, както изплатената сума
на потърпевшата страна по ликвидиране на щетите, така и изплатените суми за
външни услуги (хонорари за вещо лица, юристи и други), такси за обработка на
претенциите или с други думи- сумите на всички разходи, направени от
участващите в компенсацията страни.
В практика
си ВКС (Решение № 1/ 02.02.2011 г. на ВКС по търг. дело № 263/ 2010 г., II т.о.)
приема, че при чуждестранен елемент в правоотношението (дължимо обезщетение на
чуждестранно лице и поправяне на вредите в чужбина), размерът на обезщетението
не може да се определи по средни пазарни цени в България, защото това не би
довело до пълното обезщетяване на вредите. Затова в случая не е меродавна
стойността на ремонта по средни цени в България, а тази, определена от
компенсационния орган в ****, отразена в приложените документи. Именно затова и
самият законодател е предвидил, че националният компенсационен орган не прави
преценка по същество- чл. 285, ал. 6 КЗ (отм.), а възстановява платената от
чуждестранния такъв сума в пълен размер, наред с всички допълнителни и
съпътстващи разноски и такси.
При това
положение, са налице предпоставките на чл. 288, ал. 12, във вр. с чл. 288а, ал.
3 КЗ (отм.), тъй като след изплащане на обезщетението, ищецът встъпва в правата
на увреденото лице до размера на платеното. Така ответницата дължи сумата от
3617 евро- заплатена от НББАЗ на ***** орган. Така общият размер, до който
претенцията е основателна е 7074.24 лева- 3617*1.95583. Разликата до
възстановената по това искане сума от 3872.40 евро, представлява разноски на
НББАЗ, но техният размер не се установява от събраните по делото доказателства
и не следва да бъде присъждана.
В
останалата си част, претенцията е неоснователна, защото от приложените
документи се установява, че плащанията са за обезщетяване вреди на лек
автомобил с рег. № *****, за каквито не е предявен иск по делото. С уточнението
от 02.07.2019г. ищецът конкретизира, че предявеният иск се отнася единствено до
възстановяване на обезщетение за вреди по лек автомобил с рег. № ****.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 ГПК ответницата следва
да бъде осъдена да заплати на ищеца разноските в настоящото производство, за
които е представен списък по чл. 80 от ГПК и са налице доказателства за
реалното им извършване в размер на общо 606.28 лева по съразмерност.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Д.Н.А., ЕГН **********, да заплати на Гаранционен фонд, с административен адрес: гр.
София, ул. „Граф Игнатиев” № 2, ет. 4, сумата
от 7074.24 лева, представляваща регресно вземане за изплатено по щета **** г.
обезщетение за причинени имуществени вреди на лек автомобил с рег. № ****
причинени вследствие на ПТП, реализирало се на 25.02.2012г. в град С.,
Република Г. от Д.Н.А., като водач на лек автомобил марка „****“ с рег. № ****,
без да е имала сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите и разходи за определяне и изплащане на
обезщетението, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда-
19.06.2019 г. до окончателното й погасяване, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата НАД 7074.24 лева ДО 12601.65 лева като неоснователна.
ОСЪЖДА Д.Н.А., ЕГН **********, да заплати на Гаранционен фонд, с административен адрес: гр.
София, ул. „Граф Игнатиев” № 2, ет. 4, сумата
от 606.28 лева- разноски по делото по съразмерност.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Присъдените
суми могат да бъдат платени по следната банкова сметка: ***: ***- *****.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
/Тоско Ангелов/
Вярно с оригинала.
Р.М.