№ 288
гр. Кърджали, 11.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Мариана Гунчева
при участието на секретаря Анелия Янчева
като разгледа докладваното от Мариана Гунчева Гражданско дело №
20235140100151 по описа за 2023 година
Производството е по чл.50 във вр. с чл.49 и чл.45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът К. Л. П. твърди, че на 01.02.2023г. около 16-16.30 часа в гр. Кърджали се
движил пеша по пешеходната зона на бул.България и в близост до аптеката до ресторант
„Москва“ забелязал, че на разстояние от около три четири метра от него, около паркираните
в близост до банка „ПИБ“ автомобили имало много на брой, може би около седем осем
безстопанствени/улични кучета, който били тъмни на цвят, по тях нямало отличителни
белези, които да водят до извода че са домашни. Кучетата били проскубани, мръсни и
видимо изглеждали безстопанствени/улични, без поставена ушна марка. Сочи, че като
продължил пътя си едно от многото кучета внезапно изотзад го захапало в областта на
десния глезен и започнало настървено да ръмжи, а останалите кучета го наобиколили и през
цялото време лаели настървено срещу него, при което усетил остра режеща болка и се
вцепенил от ужас, не смеел да мръдне, за да не ожесточа, както кучето което го било
захапало, така и наобиколилата го глутница от кучета. Започнал силно да вика за помощ и
тогава кучето пуснало глезенът му и избягал, а заедно с него избягали и останалите кучета.
След това му прилошало, паднал на земята и тогава на помощ му се притекла негова
позната, която му помогнала да се придвижа до домът му и да промие раната на десният си
глезен, тъй като от нея течало обилно количество кръв. Предложила му да го придружи до
ЦСМП, но той отказал и тъй като на 03.02.2023г. се почувствал зле - вдигнал температура,
раната продължавало да кърви, а болките се увеличили, като едновременно с това
почувствал и изтръпване по продължението на десния крак и ходилото решил да посети
ЦСМП, където му оказали медицинска помощ, като промили раната, превързали я и му
поставиха инжекция против заразни болести предавани от кучета- най-често улични., след
1
което посетил и съдебен лекар. Сочи, че през цялото това време изпитвал много силни болки
в областта на десния глезен и силен страх от голямата вероятност да е заразен с неизлечима
заразна болест – бяс, на моменти имал позиви за повръщане, изпитвал силно главоболие.
Понастоящем бил с поставена превръзка, която сменял ежедневно и по този начин бил в
невъзможност да се придвижва нормално и без затруднения, изпитвал силен страх, а при
стъпване на земята с краката си, усещал. че десният му крак е по-отслабен и при
продължително стоене прав за повече от десет минути, усещал изтръпване и слабост. Сега
когато излизал винаги носел у себе си защитен спрей или пръчка с цел, ако се повтори
случилото се да се защити. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответникът да
му заплати сумата в размер на 10 000лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, разстройство на
физическото и психическото здраве, ведно със законната лихва от 01.02.2023г.-датата на
настъпване на увреждането до окончателното изплащане на сумата, възникнали вследствие
на ухапване от безстопанствено куче, както и да му присъди направените разноски в
настоящото дело. В съдебно заседание чрез процесиялния представител поддържа исковата
молба.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника
Община Кърджали, с който оспорва иска изцяло по основание и размер по съображения, че
е недопустим, поради пълна липса на материалните и процесуалните предпоставки за
неговото завеждане, тъй като няма представени никакви доказателства, съществува ли и кое
е кучето, което е причинило твърдяната вреда, как същото е идентифицирано като
безстопанствено. Оспорва твърдението, че в резултат от ухапване от безстопанствено куче
на пострадалия било причинено разкъсно-контузна рана, кръвонасядане и охлузване на
кожата на дясната 2 подбедрица, което било констатирано при преглед от съдебен лекар, тъй
като самото заключение преповтаря сведенията представени от ищецът. Оспорва
твърдението, че описаното в приложеният към исковата молба Лист за преглед на пациент в
КДБ/СО № 002332 от 03.02.2023 г., се дължи на описания в исковата молба случай, тъй като
от изготвената анамнеза, ищецът изрично е заявил пред приелия го доктор, че преди три
дена е ухапан от улично куче, т.е. на 31.01.2023 г, поради което оспорвам механизма на
увреждането, като счита, че представените по делото доказателства нямат установителен
характер по отношение начина на настъпване на твърдяните от ищеца травми. Оспорва
наличието на пряка причинна връзка между деликта и описаните в исковата молба болки и
страдания. Оспорва предявения иск и по размер, както и че е налице виновно поведение
изразяващо се в бездействие на общината, свързано с настаняването на бестопанствените
кучета в приюти, овладяване и контрол на популацията им, обеззаразяването и
обезпаразитяването им. Счита, че в случая ищецът в значителна степен сам е завишил риска
от собственото си увреждане, като преминавайки в близост до кучетата не е положил
дължимата грижа и по някакъв начин е раздразнил кучето, за което няма данни да е
агресивно и да се спуска към хора. Оспорва изцяло обстоятелствата, на които се основава
исковата претенция и моли съда да постанови решение, с което да отхвърли исковите
претенции като изцяло неоснователни и недоказани. При условията на евентуално, моли
2
съда да намали размера на претендираното обезщетение предвид възраженията ни за
съпричиняване и прекомерност на претенцията, както и да отхвърли изцяло предявените
срещу Община Кърджали искове, като им присъди съдебни, деловодни разноски и
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение и на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, моли то да бъде намалено до минимума
предвиден в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В
съдебно заседание чрез процесуалния представител поддържа отговора.
Съдът , за да се произнесе , съобрази следното:
Юридическите лица отговарят за непозволено увреждане на основание чл. 49 ЗЗД.
/Постановление № 7 от 30.XII.1959 г., Пленум на ВС/. За да е основателна претенцията за
присъждане на обезщетение на основание чл. 49 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е
установяването на факти, които да се подведат под хипотезата на гражданския деликт -
противоправно поведение на лица, на които е възложена работата, в причинна връзка с
което е настъпването на вреди, както и факти, водещи до ангажиране на отговорността на
възложителя-възлагането на работата на съответните длъжностни лица и причиняването на
вредите при и по повод извършването на работата. Касае се до правопораждащи факти,
чието доказване е в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване.
/Определение № 1442 от 15.12.2012 г. по гр. д. № 1044/2012 г. на Върховен касационен съд/.
За да е основателен предявеният иск с правно основание чл.49 ЗЗД следва кумулативно
да са налице следните предпоставки - противоправно деяние, вина, вреда и причинна връзка
между деянието и вредата, както и възлагането на работата на съответните длъжностни лица
и причиняването на вредите при и по повод извършването на работата. Липсата дори и на
една от така изброените предпоставки води до неоснователност на предявения иск.
Докато вината се предполага до доказване на противното и това доказване е в тежест
на ответника, то останалите елементи от фактическия състав се доказват при всеки
конкретен случай и доказването е в тежест на ищеца.
В конкретния случай ищецът твърди, че е претърпял неимуществени вреди от
виновното бездействие на Община - Кърджали да упражни задълженията си по
осъществяване надзора и грижите за бездомните кучета, които са ухапали ищеца.
В чл.47 ал.3 ЗЗЖ е посочено кому принадлежи задължението за осъществяване
надзора и грижите за тези кучета: общините, организациите за защита на животните или
други лица, които са подписали декларация за спазване изискванията на чл.49 и чл.50 от
ЗЗЖ. Указано е и задължение за общината. Видно е, че на общината със закон е възложен
надзор върху безстопанствените кучета, изразяващ се в изпълнение на вменени конкретни
задължения във връзка със здравето, популацията и поведението на кучетата. Така
организациите и лицата по чл.49 от ЗЗЖ, физическите и юридическите лица, вземат мерки за
предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора или животни съгласно чл.50
т.2 от ЗЗЖ. Към датата, когато е пострадал ищецът, е налице задължение на общината да
осъществява надзор над безстопанствени кучета. Безстопанствените кучета са под надзора и
3
грижите на общините, които са длъжни да вземат мерки за овладяване на популацията им, за
залавянето, обезпаразитяването и настаняването им в изградени и стопанисвани от тях
приюти. Отговорността на общината по чл.49 от ЗЗД следва да бъде ангажирана при
доказано бездействие на нейните органи и служебни лица във връзка със задълженията им за
изолиране на безстопанствените кучета в определени за целта места. Отговорността по
чл.49 от ЗЗД е обективна, има обезпечително-гаранционна функция и е за чужди виновни
противоправни действия. Фактическият състав, пораждащ тази отговорност, включва:
бездействие от страна на служители на общината, изразяващо се в неизвършване на
необходимите действия за предотвратяване агресивно поведение на безстопанствено куче
към хора и осъществяване на надзор и грижи за върнатите по места след маркиране
животни; причиняване на неимуществени вреди на ищеца, изразяващи се в болки и
страдания в резултат на ухапване от безстопанствено куче на територията на общината;
причинна връзка между неимуществените вреди и противоправното поведение на
общинските служители, на които е било вменено изпълнение на задълженията, произтичащи
от цитираните разпоредби на ЗЗЖ.
От показанията на разпитания по делото свидетел С.Г.У.а, както и от неоспорените и
приети заключения на вещите лица по назначената съдебно-медицинска експертиза и
съдебно-психиатрични експертизи, и представените писмените доказателства се установи
верността на описаното в обстоятелствената част на исковата молба , а именно, че на
01.02.2023г. около 16-16.30 часа в гр. Кърджали ищецът се движил пеша по пешеходната
зона на бул.България и в близост до аптеката до ресторант „Москва“ забелязал, че на
разстояние от около три четири метра от него, около паркираните в близост до банка „ПИБ“
автомобили имало много на брой, може би около седем осем безстопанствени/улични
кучета, който били тъмни на цвят, по тях нямало отличителни белези, които да водят до
извода че са домашни. Кучетата били проскубани, мръсни и видимо изглеждали
безстопанствени/улични, без поставена ушна марка. Сочи, че като продължил пътя си едно
от многото кучета внезапно изотзад го захапало в областта на десния глезен и започнало
настървено да ръмжи, а останалите кучета го наобиколили и през цялото време лаели
настървено срещу него, при което усетил остра режеща болка и се вцепенил от ужас, не
смеел да мръдне, за да не ожесточа, както кучето което го било захапало, така и
наобиколилата го глутница от кучета. Започнал силно да вика за помощ и тогава кучето
пуснало глезенът му и избягал, а заедно с него избягали и останалите кучета. След това му
прилошало, паднал на земята и тогава на помощ му се притекла негова позната– св. С.У.,
която му помогнала да се придвижа до дома му и да промие раната на десният си глезен,
тъй като от нея течало обилно количество кръв. Предложила му да го придружи до ЦСМП,
но той отказал и тъй като на 03.02.2023г. се почувствал зле - вдигнал температура, раната
продължавало да кърви, а болките се увеличили, като едновременно с това почувствал и
изтръпване по продължението на десния крак и ходилото решил да посети ЦСМП, където
му оказали медицинска помощ, като промили раната, превързали я и му поставиха
4
инжекция против заразни болести предавани от кучета- най-често улични., след което
посетил и съдебен лекар. От заключението на вещото лице д-р М. се установи , че на ищеца
е било причинено разкъсно-контузна рана, кръвонасядане и охлузване на кожата на дясната
подбедрица, което е довело до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129
от НК. Към момента на прегледа на ищеца по задната повърхност на дясната подбедрица , в
долната й трета, се установили сивкаво-бледокафеникав белег от зараснала рана с размери
0,5/1 см., разположен на нивото на околната кожа.
От показанията на свидетеля С.У. се установи, че кучето, нападнало и ухапало ищеца
е безстопанствено, познато в района и не е установен негов стопанин. От друга страна
самото твърдение, че животното е безстопанствено е твърдение за отрицателен факт, поради
което съгласно правилото за разпределението на доказателствената тежест по чл.154 ал.1 от
ГПК, ответника следваше да установи кой е собственика или под надзора конкретно на кое
лице се намира животното. Такива доказателства Община Кърджали не представи по делото.
Фактът, че ищеца е била нападната от куче на улицата, и за което е безспорно установено,
че не е имало човек, който да показва признаци, че е собственик на кучето, води до извода,
че кучето е безстопанствено. По отношение на тези животни общината носи отговорност,
възложена от закона, организиране улавянето и изолирането на скитащи кучета в изолатори
чрез общинското предприятие „ОЧБ“ЕООД , като изпълнителен орган на общината. Касае
се до фактически действия, възложени на общината със закон. Налице е доказано
бездействие на посочените органи и длъжностни лица на Община Кърджали във връзка с
изолирането на скитащите кучета в определени за целта места. Именно органите на местната
власт съгласно чл.59 ал.3 т.3, т.4 от ЗЗЖ отговарят за спазване както на изискванията за
защита на животните в приютите на територията на съответната община, така и за контрола
върху кучетата, върнати по местата, откъдето са взети по реда на чл.47 ал.3 от ЗЗЖ, т.е.
контролът се осъществява от общината независимо от това от кого се стопанисва приюта и
от кого са обработени и върнати на улицата кучетата, т.е. ответникът чрез своите органи
носи отговорност за изпълнението на ЗЗЖ на територията на общината. В този смисъл са
налице предпоставките на чл.49 от ЗЗД за ангажиране отговорността на Община Кърджали.
Имайки предвид гореизложеното съдът приема, че искът е основателен. По
отношение на размера на обезщетението, което следва да бъде присъдено, съдът следва да
го определи съобразно правилата на чл.52 от ЗЗД – по справедливост, което не е абстрактно
понятие. Последното зависи от преценката на обективни обстоятелства като характера на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено и
т.н./Постановление№4/23.12.1968г. на Пленума на ВС/. Анализирайки именно тези
обективни обстоятелства в конкретния казус – характера на причинените вреди, начина, по
който са причинени, продължителността и интензитета на болките и страданията на ищеца
/по естеството си инцидентът предизвиква стрес и негативни душевни преживявания у
пострадалия/, както и съобразно съдебната практика, съдът приема, че за обезщетяване на
неимуществените вреди ответникът следва да заплати сумата от 5 000.00 лева. Този размер
би възмездил по справедливост пострадалия за понесените болки, страдания, преживян
5
стрес и уплаха. В останалата му част до пълния предявен размер от 10 000.00лв. искът е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Сумата следва да бъде присъдена с лихвата за
забава от деня на непозволеното увреждане- 01.02.2023г. до окончателното й изплащане.
При този изход на делото , следва ответника да заплати на ищеца направените по
делото разноски ( от които: 400 лева – платена държавна такса, 700.00 лева – депозити за
вещи лица, 1 600 лева – адвокатско възнаграждение) съразмерно уважената част от иска , а
именно в размер на сумата от 1 350.00 лева.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Кърджали с Булстат ********* , гр.Кърджали, бул.“България“
№41 ДА ЗАПЛАТИ на К. Л. П. с ЕГН ********** от гр.Кърджали , ул.***************
сумата от 5 000.00 лева- главница, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на ухапване от безстопанствено куче на територията на
Община Кърджали на 01.02.2023г. около 16-16.30 часа в гр. Кърджали в пешеходната зона
на бул.България в близост до аптеката до ресторант „Москва“, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от деня на непозволеното увреждане- 01.02.2023г. до
окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски съразмерно уважената
част от иска , в размер на сумата от 1 350.00 лева , като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му
част и за разликата до пълния предявен размер от 10 000.00 лева като неоснователен и
недоказан.
Решението подлежи на обжалване пред КОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
6