Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр.Русе, 26.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД-РУСЕ, V-ти граждански
състав, в публично заседание на 29 януари две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател: ТАТЯНА ИЛИЕВА
при секретаря МИГЛЕНА КЪНЕВА, като разгледа докладваното от СЪДИЯТА
гр.дело № 1110 по описа на 2018 г., за да се произнесе съобрази:
Производството е за съдебна делба във фазата
по извършване.
С влязло
в сила Решение № 455/08.11.2018 г. по в.гр.д.№ 590/2018 г. по описа на
ОС-Русе, е отменено решение № 1088/26.06.2018 г., постановено по настоящото
дело, с което е отхвърлен искът за делба на И.В.Г. срещу Р.М.Х. и вместо него е
постановено друго, с което е допусната съдебна делба между двамата съделители при равни права на недвижим имот, находящ се в гр.Р,
ж.к.„Д.-
3“, ул.„Н. Й. В. “№17, бл.13, вх.4, ет.5, ап.14, със застроена площ
104,16 м2, представляващ по
схема на АГКК самостоятелен обект с идентификатор 63427.4.603.4.14, находящ
се в сграда № 24, разположена в поземлен имот с идентификатор 63427.4.603,
с предназначение жилище, апартамент, брой нива на обекта:
1, при следните граници (съседни самостоятелни обекти в сградата): на същия
етаж: 63427.4.603.4.13, под
обекта: 63427.4.603.4.11, над
обекта: 63427.4.603.4.17, заедно
с избено помещение №14, при граници – на
юг: терен, на запад: изба
от вх.Д, на север: изба
№11, на изток: коридор, заедно с 0,877% идеални части от
общите части на сградата и отстъпено
право на строеж върху терена.
Съделителката Р.Х., чрез пълномощника си, претендира
делбата на имота да бъде извършена чрез поставянето му в нейн
дял, като делът на съделителя И.Г. бъде уравнен в
пари.
Ищецът моли делбата да бъде извършена чрез изнасянето
на съсобствения имот на публична продан.
Ответницата предявява искане по сметки срещу
И.Г. за заплащане на сумата 111.97 лв., представляваща припадащата му се част
от дължимите местни данъци за периода 2016 – 2019 г. включително.
ОТНОСНО ИЗВЪРШВАНЕТО НА ДЕЛБАТА.
По
делото са приети заключенията по назначените две единични съдебно-технически експертизи.
Съгласно първата от тях стойността на допуснатия до делба жилищен имот възлиза
на 77 600 лв., а според повторната експертиза – на 74 687
лв. Макар разликата в двете стойности да е незначителна, съдът възприема тази,
определена в заключението по повторната съдебно-техническа експертиза. Същото е
обосновано, при изготвянето му са съобразени местонахождението на имота, типа
строителна конструкция, застроената площ, трайните подобрения и транспортната
достъпност. Взети са предвид и цените на подобни имоти в района. При неговото
оценяване са използвани метода на чистата стойност, метода на прихода метода на
пазарния аналог.
Ответницата прави искане за възлагане
на процесния недвижим имот с правно основание чл.
349, ал. 1 от ГПК. Съгласно цитираната разпоредба, ако неподеляемият
имот е жилище, което е било съпружеска имуществена общност, прекратена с развод
и бившият съпруг, на когото е предоставено упражняването на родителските права
по отношение на децата от брака, няма собствено жилище, съдът може да го
постави в негов дял. В задължителната практика на ВКС е прието, че
непълнолетието на родените от брака деца като юридически факт и материалноправна предпоставка за възлагане по чл. 349, ал.
1 ГПК следва да е налице към момента на приключване на устните състезания в
първата инстанция – арг. от т. 5 от Тълкувателно
решение № 1 от 19.05.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1/2004 г., ОСГК. В случая към
29.01.2020 г. (приключване на устните състезания пред първата инстанция във
фазата на извършването на делбата) родените от брака деца отдавна са навършили
пълнолетие, поради което само на това основание хипотезата на възлагане на
недвижимия имот по реда на чл. 349, ал. 1 от ГПК е недопустима.
Предвид изложеното
по-горе, съобразно обстоятелството, че процесният
недвижим имот е неподеляем, съдът счита, че същият
следва да бъде изнесен на публична продан, а страните да се удовлетворят от
реализираната при продажбата пазарна цена.
ОТНОСНО
ИСКАНЕТО ПО СМЕТКИ:
Предявеният иск е за заплащане
на припадащата се част от заплатените местни данъци за делбеното
жилище за последните четири години. Към отговора на исковата молба Р.Х. прилага
приходни квитанции, от които е видно, че за 2016 г. е заплатила данък върху целия
недвижим имот и такса битови отпадъци в размер на 54.23 лв., за 2017 г. – 64.73
лв., а за 2018 и 2019 г. общо е заплатила 52.45 лв. за припадащи се част на
ищеца.
Съгласно
разпоредбата на чл. 30, ал.
3 от ЗС всеки съсобственик
участвува в ползите и тежестите на общата
вещ съразмерно с частта си. Това означава, че за
всички необходими разноски по поддържането
и запазването на съсобствената вещ, отговорност носят всички съсобственици. Определен е и размерът на тази
отговорност. Ето защо ликвидацията на облигационните
отношения между двамата съделители следва
да се извърши при условията на цитираната разпоредба от ЗС, като ищецът
заплати на ответницата припадащата му се част от сумите, дължими за данък върху
делбения имот за периода 2016 – 2019 г. включително
или сумата 111.97 лв., ведно със законната лихва от предявяване на претенцията
– 18.12.2019 г.
На основание чл.355 от ГПК в тежест на всеки
от съделителите е държавната такса съобразно дела си,
от 1 493.74 лв.
Съгласно цитирания текст, при делбени дела страните заплащат разноските съобразно стойността на дяловете им, а по присъединените искове разноските се определят по чл. 78 ГПК. В практиката на ВКС се приема, че при липса на оспорване правата на съделителите, както и на способа за извършване на делбата, всеки съделител понася сам направените разноски за процесуално представителство на адвокат. При наличието на спор за правата на съделителите, при оспорване на самия факт на съсобствеността, начина на извършване на делбата и по присъединените искове, приложение намира разпоредбата на чл. 78 ГПК - в този смисъл определение № 4/06.01.11 г. по ч. гр. д. № 542/10
г. на ВКС, II ГО, което детайлизира т. 9 на ППВС № 7/1973 г.В настоящия случай ответницата оспорва наличието на съсобственост в първа фаза на делбата, а
във втората фаза на делбата, при наличие на спор относно начина на извършването
й, имотът следва да бъде изнесен на публична продан, като неоснователно се
явява искането на ответницата за възлагане на жилището по чл.349, ал.1 ГПК. При
това положение в нейна тежест е заплатеното адвокатско възнаграждение от ищеца
във фазата по допускане на делбата, в размер на 600 лв. Същата дължи и 600 лв.
адвокатско възнаграждение на адв.И.П. за втора фаза
на делбата, на основание чл.38, ал.2 от ЗА, във вр.с
чл.7, ал.4 от Наредбата за минималните размери на адв.възнаграждения.
По смисъла на чл. 355 ГПК
, при приключване на делбеното производство, съобразно дяловете си, съделителите заплащат онези разноски по призоваване на свидетели, възнаграждения на вещи лица и други съдопроизводствени действия, които са направени по повод признаване и ликвидиране на съществуващата съсобственост. От данните по делото е видно, че разноските, направени от ищеца във връзка с ликвидиране на съсобствеността възлизат на 63.85 лв. в първа фаза на делбата /заплатени такси за издаване на удостоверения, данъчна оценка, схема на имота и вписване на ИМ/ и 150 лв. депозит за вещо лице във втора фаза на делбата. Ответницата от своя страна е заплатила 180 лв. депозит за повторната експертиза. От посочените разноски в депозираните от пълномощника на ищеца списъци по чл.80 ГПК съдът не уважава претендираните 15 лв. – държавна такса по подадената въззивна частна жалба срещу спиране производството по делото, тъй като същите е следвало да се претендират пред въззивната инстанция, както и 50 лв. депозит за вещо лице по допълнително поставената му задача за определяне пазарния наем на делбения имот във връзка с непредявено искане по сметки. След компенсация на направените от страните разноски по делбата, ответницата дължи на ищеца 16.93 лв. Мотивиран
така и на основание чл.346, чл.348 и чл.355 ГПК,
съдът