Р Е Ш Е Н И Е
№ 178
гр. Велико Търново, 14.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, първи касационен състав, в публично
заседание на девети юли две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАНКА МАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ
ДАНАИЛОВА КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
при секретаря С.Ф. и участието на
прокурора Светлана Иванова, разгледа докладваното от съдия Данаилова касационно
НАХД № 10154/2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от Закона за
административните нарушения и наказания.
С
Решение № 259 от 12.05.2021г. по НАХД № 1879/2020г. по описа на Районен съд
Велико Търново е отменено Наказателно
постановление № РД-05-43/12.11.2020 год. На Директора на Регионалната здравна
инспекция гр. В. Търново, с което на "ЦБА" АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, ж. к Аспарухово, ул. "Народни
будители" № 2, ет. 3, за нарушение във връзка с дейността на дружеството
на Раздел I, т. 4 във връзка с т. 1 от Приложение № 3 от Заповед № РД-01-446/31.07.2020
г. на министъра на здравеопазването, във връзка с чл.
63, ал. 4 от Закона за здравето и на основание чл. 209а, ал. 2, вр. ал.
1, вр. чл. 209а, ал. 4, пр. 1 от Закона за здравето
е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв.
В законния срок срещу решението е подадена касационна жалба от
Регионална здравна инспекция – Велико Търново, гр. Велико Търново, ул. „Никола
Габровски“ № 23, чрез директора д-р Евгения Недева, с което въззивното решение
се обжалва по касационен ред като неправилно - постановено при нарушение на
материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. По
същество касаторът излага доводи, че неправилно в решението е прието, че т. 4
от Раздел І на Заповед № РД-01-446/31.07.2020г. не въвежда ограничения, забрани
или правило за поведение, които субекти ЮЛ са длъжни да спазват. Отговорността
на ЮЛ е самостоятелна, безвиновна и не зависи от вината на конкретните ФЛ. В
разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 ЗЗ законодателят бил предвидил имуществена
санкция за стопанисващите закритите обществени места. Изтъква аргументи и срещу мотивите в решението
за подзаконовия характер на заповедта на МЗ, която представлява според него общ
административен акт. Публикувана е на интернет страницата на МЗ и подлежи на
предварително изпълнение. По тези съображения
моли решението да бъде отменено и да се постанови друго, с което НП да се
потвърди. Претендира направените разноски по делото.
Ответникът по касация – "ЦБА" АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ж. к Аспарухово, ул.
"Народни будители" № 2, ет. 3, чрез *** М.И. заема
становище за неоснователност на жалбата. Счита,
че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно,
постановено при правилно установена фактическа обстановка. Моли да бъде оставено
в сила. Претендира разноски в размер на 400лв., съгласно приложения списък.
Представителят на ВТОП дава становище
за неоснователност на касационната жалба. Счита за
верни изводите на съда, че административнонаказателната отговорност не може да
бъде ангажирана за посоченото в НП нарушение, тъй като същото се отнася само до
физически лица. Действително, както е приел съдът, при издаване на НП са
допуснати нарушения на материалния закон, които водят до незаконосъобразност на
НП. Макар и да не споделя всички мотиви в решението на съда, предлага да бъде
оставено в сила.
Настоящият касационен състав на Административен
съд – Велико Търново, като взе предвид събраните по делото доказателства от
ВТРС и наведените от касатора възражения намира за установено от правна страна
следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211,
ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на
изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл.
63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за
разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК,
вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на
пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.
Въззивният
съд правилно е установил следната фактическата обстановка по делото:
На 04.08.2020 г. при извършена
проверка с начален час 13.25ч. от инспектори в отдел "Държавен здравен
контрол", съвместно с представители на РУ - гр. Велико Търново в супермаркет
„ЦБА - Търговски парк“, находящ се в гр. Велико Търново, ул.
"Магистрална" № 17, стопанисван от "ЦБА" АД, гр. Варна, във
връзка със спазване на въведените противоепидемични мерки в създалата се
епидемична обстановка в Република България, свързана с COVID-19, е установено,
че в работното помещение на супермаркета, представляващ закрито обществено
място - търговски обект, на щанд "Топла точка" за сготвени изделия,
една от служителките няма поставена маска, която да покрива изцяло носа и устата
от основата на носа до брадичката, две други служителки на същото работно място
са с маски, непокриващи плътно носа, а друг служител на щанд за месо и месни
продукти също е с маска, непокриваща плътно носа.
С
обжалваното решение въззивният съд е отменил наказателното постановление, тъй
като неправилно е
ангажирана административната отговорност на жалбоподателя при неправилно
приложение на закона - съществен процесуален порок в
административнонаказателното производство, а допускането му опорочава издаденото
наказателно постановление до степен налагаща неговата отмяна изцяло като
незаконосъобразно. Прието е, че посочената т. 4 от Раздел I на Заповед
№РД01-446/31.07.2020 год. на министъра на здравеопазването не създава
задължително правило за поведение, което да е адресирано до дружеството -
жалбоподател. Цитираната подточка създава задължение за всички лица, намиращи
се на закрито обществено място да бъдат с поставена защитна маска или друго средство, покриващо носа и устата,
т. е тази материалноправна разпоредба съдържа задължително правило за
поведение, насочено към физическите лица, и не въвежда ограничения, забрани или
правило за поведение, които субектите - юридически лица, са длъжни да спазват
или контролират. Отделно от това е
обсъдена предвид правната природа на издадената заповед №РД-01-446/31.07.2020г.
на министъра на здравеопазването.
Настоящият състав намира решението за правилно, по част от изложените в него
мотиви, които се споделят от настоящия състав. Касационната
жалба, с оплакванията формулирани в нея, е неоснователна.
Решаващият състав на РС е формирал изводите си въз основа на изцяло
изяснената от него фактическа обстановка, след като е обсъдил всички
обстоятелства по делото, установяващи се от събраните писмени доказателства,
както и наведените от страните доводи и възражения. При постановяване на обжалваното решение правилно е приложен
материалния закон. Районният
съд не е нарушил процесуалните правила относно събирането на допустимите и
относими към спора доказателства, и е попълнил делото с такива, установяващи наведените като спорни в
производството пред него факти.
Съгласно разпоредбата на чл.
63, ал. 4 от ЗЗ, при обявена извънредна епидемична обстановка по ал. 1
министърът на здравеопазването въвежда със заповед временни противоепидемични
мерки по предложение на главния държавен здравен инспектор за територията на
страната или за отделна област. В случая, извънредната епидемична обстановка в
страната е обявена с Решение № 325 от 2020 г. на Министерски съвет (МС) от
14.05.2020 г. и удължена до 30.04.2021 г. с Решение № 72 от 26.01.2021 г. на
МС. С Раздел I от сочената като нарушена
Заповед №РД-01446/31.07.2020 год. на министъра на здравеопазването се въвеждат
противоепидемични мерки на територията на Република България, считано от 1
август 2020 г. до 31 август 2020 г.
Правилно
съдът е приел, че съставът
на чл. 209а, ал. 1 ЗЗ съдържа няколко
отделни хипотези респективно препращания към различни норми – чл.
63, ал. 4 или 7,
чл.
63а, ал. 1 или 2
от ЗЗ и следва да се привърже към някоя от посочените норми, което
задължава административно-наказващият орган да прецизира правната квалификация
на деянието и да посочи във връзка с коя друга норма квалифицира претендираното
нарушение. Посочване на правилната правна квалификация на нарушението е от
съществено значение с оглед гарантиране правото на санкционираното лице да
узнае за какво точно нарушение му е наложено административно наказание. Освен
това, следва между текстовото описание на нарушението и неговата цифрова
квалификация да е налице пълно единство и съответствие, доколкото
производството по налагане на административно наказание е
един строго формален процес, който изисква стриктно спазване на процедурата и
законовите норми. Констатираните от съда нарушения на процесуалните правила са
съществени, тъй като нарушават правото на защита на лицето и опорочават
производството по ангажиране на административно- наказателната
отговорност и водят до незаконосъобразност на обжалваното наказателно
постановление.
Посредством въведените от
органа на изпълнителната власт противоепидемични мерки се определят и
елементите от изпълнителните състави на деянията, подлежащи на санкция на
основание чл. 209а от ЗЗ. Относими към работодателите
са разпоредбите на т. 1, т. 2 и т. 3 от Раздел I от процесната заповед на
министъра на здравеопазването, но видно от съдържанието на АУАН и НП нарушение
по някоя от тези точки не е вменено на жалбоподателя, а същият е санкциониран
за това, че негови работници не са били с правилно поставена защитна маска,
респ. без маска на закрито обществено място. В Раздел II от заповедта е
въведено задължение за всички работодатели, физически или юридически лица,
които са собственици или управляват обекти с обществено предназначение,
търговски или други обекти, които предоставят услуги на гражданите и чиято
дейност не е преустановена с акт на държавен орган за времето на обявената
извънредната епидемична обстановка да осигурят прилагане единствено на
противоепидемичните мерки по т. 1-3 от Раздел I, но не и на т. 4, цитирана в
АУАН и НП. В този смисъл не се отрича възможността по чл. 209а да се търси
безвиновната, обективна отговорност от ЮЛ, но следва това да бъде направено за
точно конкретното му въведено задължение със заповедта на МЗ.
При така изложеното
настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от пороци,
представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и
законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.
По отношение на
искането за присъждане на разноски на "ЦБА"
АД, съдът намира, че същото следва да бъде
уважено. В чл. 18, ал. 4 от Наредба № 1/2014 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения е предвидено за процесуално представителство,
защита и съдействие по дела от административнонаказателен характер извън
случаите по ал. 2 възнаграждение 300
лв., но липсва възражение за прекомерност от страна на РЗИ В. Търново за
заплатените по договор за правна защита и съдействие на л. 19 от делото 400лв.
Водим от
горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
Административен съд – Велико Търново,
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 259 от
12.05.2021г. по НАХД № 1879/2020г. по описа на Районен съд Велико Търново.
ОСЪЖДА Регионалната
здравна инспекция гр. В. Търново да заплати на "ЦБА" АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ж. к Аспарухово, ул.
"Народни будители" № 2, ет. 3, направени по делото разноски за
адвокат в размер на 400.00 (четиристотин) лева.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.