Р Е Ш Е Н И Е
№ 260012 14.01.2021г. гр.Н.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Н.СКИ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на първи октомври две
хиляди и двадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Берберова-Георгиева
Секретар: Атанаска Ганева
като разгледа докладваното от съдия М.Берберова-Георгиева
гражданско дело № 1167 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод исковата молба от А.А. К.с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***,
КК С.б., А.С.б., офис сграда „К.”, партер, офис */чрез адв.З.Н.
***/ против Н.Б.Г. с ЕГН **********, с адрес: ***. В исковата молба се
сочи, че на 01.10.2017г. в к.к. С.б., община Н., обл.Б.,
на улицата пред ресторант „Д.”, ищцата К.била блъсната от лек автомобил с peг.
№ ****, марка ,,Форд Мондео" с водач Н.Б.Г. с
ЕГН **********. За пътнотранспортното произшествие било образувано досъдебно
производство № 304/3M- 2762/17г. по описа на РУ-МВР Н., пр.пр. № 4103/2017г. по
описа на РП Н.. Впоследствие било образувано НОХД № 275/19г. по описа на
Районен съд Н., приключило с влязло в сила споразумение, с което ответникът Г. се признавал за виновен в това, че на 01.10.2017г. в к.к. С.б., общ.Н., обл.
Б., на улицата пред ресторант „Д.", при управление на моторно превозно
средство- „ Форд Мондео", с per. № ****, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл.5, ал.2, т.1 от ЗДП („Като водач на пътно превозно средство
е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението,
каквито са пешеходците"), чл.40, ал.1 от ЗДП („Преди да започне движение
назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е
свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници
в движението"), чл.40, ал.2 от ЗДП („По време на движението си назад
водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава нътя зад превозното средство, а
когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури шце, което да му сигнализира
за опасности") и чл.116 от ЗДП („Водачът на пътно превозно средство е
длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците"), с което причинил по непредпазливост на А.А.К., ЕГН **********, средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на медиалния малеол на ляв голям пищял,
довела до трайно затруднение на движението на ляв крак, поради което на основание
чл. 343, ал.1,б.б във вр.чл.342, ал.1, във вр. чл. 343а, ал.1, б."а",
вр. чл. 54, ал.1 от НК, същият бил осъден на „пробация".
Ищцата сочи, че получените от ПТП травми наложили постъпването й в УМБАЛ-Б.
АД, отделение по ортопедия и травматология. Насочена била към ортопед, тъй като
състоянието й изисквало оперативна намеса. Предвид предходно поставена на
ищцата диагноза - множествена склероза, лекарите преценили, че оперативната
намеса ще се отрази неблагоприятно върху цялостното й здравословно състояние,
поради което било взето решение да се извърши гипсова имобилизация за 45 дни, антикоагулант за 20 дни. Извършени били рентгенови
изследвания на 02.10.2017г., на 13.10.2017г. и на 20.10.2017г. Сочи се, че след
проведеното болничното лечение, на ищцата била поставена окончателна диагноза: Фрактура
малеоли тибие синистри. Статусът й бил силно ограничени движения в лява
глезенна става. Същата сочи, че се движела с помощни средства и била
нетрудоспособна в продължение на три месеца.
Причинено й било трайно затруднение на движението на левия крак за срок от
около два-три месеца при обичаен ход на оздравителен процес. В резултат на ПТП,
ищцата заявява, че претърпяла болка и страдание, конкретно изразяващи се в
гореописаните телесни повреди, едновременно с това и голям стрес от случилото
се. В болничното заведение й била направена манипулация, от която продължително
време била трудно подвижна. Сочи, че при всяка крачка изпитвала неистова болка,
която и болкоуспокояващите не можели да потушат. Не можела да спи спокойно.
Наложило се да стои вкъщи, без да има възможност да работи. Твърди, че болка в
областта на глезена търпи и до днес. Назначено й било домашно лечение
продължило повече от три месеца след изписването й от болница. Раздвижването й
след интервенцията било изключително трудно и болезнено. Тази травма, причинена
й вследствие на пътнотранспортно произшествие и до днес отшумявала, като ищцата
счита, че ще носи последствията от нея до края на живота си. Застудяването през
зимните месеци се отразявало неблагоприятно на състоянието й, изразяващо се в
подуване на ударените от ПТП места. Твърди, че причинените й от ПТП-то травми
допълнително усложнили цялостното й здравословно състояние, предвид че същата
страдала от множествена склероза, както и че довели до трайни и необратими
последици за здравето й, ограничили правото й да полагам труд, социалните й
контакти и свободата на движение. Не можела да се грижи сама за себе си, а
трябвало да разчита на чужда приятелска помощ. Понастоящем ищцата сочи, че
изпитва натрапчив страх при приближаване на автомобил. Стресът, който е
преживяла и до момента й пречел да се движи свободно по улиците. Вследствие на увреждането,
всякакво физическо натоварване било ограничено. Заявява, че все още не можела
да върви, без да изпитва болка.
Гореизложеното е обосновало правния интерес у ищцата да поиска от съда да
постанови решение, с което да осъди ответника Н.Б.Г. да й заплати обезщетение,
представляващо обезвреда за причинените й с деянието
вреди, а именно - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в причинени
болки и страдания, в резултат на нанесените й телесни увреждания в размер на 22 000
/двадесет и две хиляди/ лева, ведно със законната лихва, считано от момента на
увреждането - 01.10.2017г. до окончателно изплащане на сумата. Представя писмени
доказателства. Моли да бъде изискано и приложено, като доказателство към
настоящото дело - НОХД № 275/2019г. по описа на Районен съд-Н.. Прави искане за
допускане на двама свидетели при режим на довеждане, с чийто показания ще
установява претърпените от нея болки и страдания. Прави искане за изискване от
УМБАЛ-Б. на цялото й медицинско досие от приема й на 03.10.2017г. Прави искане
за назначаване на комплексна съдебно-медицинска и психологическа експертиза,
която след личен преглед и след като се запознае с приложените към настоящата
искова молба писмени доказателства, включително и с изисканите от УМБАЛ Б.
медицински документи, да отговори на посочените в исковата молба въпроси.
Претендира присъждане на заплатените по делото разноски, включая и адвокатски
хонорар.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор на исковата
молба чрез процесуалния си представител – адв.Г.К. ***,
със съдебен адрес:***, с който оспорва изцяло описаната в исковата молба
фактическа обстановка и заявява, че същата не отговаря на обективната
действителност. Наред с това оспорва и размера на търсеното обезщетение, като
прекомерно. Потвърждава настъпилото ПТП, по повод на което е било образувано
НОХД, приключило със споразумение, но твърди, че е налице съпричиняване
на настъпилата вреда от страна на ищцата. На следващо място, ответникът твърди,
че от датата на деликта до търсенето на медицинска
помощ е било налице бездействие от страна на ищцата в рамките на 3-4 дни, което
се дължало на употребен от същата алкохол към момента на възникване на
увреждането. Наред с горното, ответникът оспорва и твърдения на ищцата за
съществуващата й предходна болест и влошеното й състояние в резултат на
настъпилото ПТП. По направеното от ищцата искане за допускане на комплексна
съдебно-медицинска и съдебно-психиатрична експертиза, ответникът моли да му
бъде дадена възможност да постави въпроси към вещите лица след запознаване с
медицинската документация от УМБАЛ-Б., като наред с това се противопоставя на
някои от поставените от ищцата въпроси, подробно описани в отговора. На
последно място, на основание чл.219 от ГПК, ответникът моли да бъде привлечено,
като трето лице в процеса – застрахователната компания, с която към деня на
настъпването на деликта е имал валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност” – ЗК „Олимпик”
АД, а при условията на евентуалност да бъде привлечено, като трето лице –
Гаранционния фонд. Правят искане за допускане до разпит на четирима свидетели,
двама от които очевидци на настъпването на ПТП, с чийто показания ще се
установяват обстоятелствата по механизма на ПТП, последващата грижа от страна
на ответника – водач към пострадалата, кондикционното
й състояние и отказа да бъде откарана до лечебно заведение, а с показанията на
останалите двама свидетели ще установяват настоящото физиологично състояние на
ищцата. На основание чл.190 от ГПК, моли съда да задължи ищцата да представи
пълното си медицинско досие, включително и решенията на ТЕЛК във връзка със
съществуващото си заболяване – множествена склероза, установяващи начало на
заболяването, степен на прогрес и клинична картина през последните пет години,
както и справка за трудовите доходи на ищцата през последните пет години.
С Определение от 05.02.2020г., постановено по настоящото дело, съдът като
взе намери искането на ответника за привличането на ЗК Олимпик-клон
Бюлгария КЧТ за основателно, конституира ЗК Олимпик - клон Бюлгария КЧТ, като
трето лице – помагач на страната на ответника /л.55-56 вкл./.
В изпълнение указанията на съда, дадени с Определение № 35 от
16.01.2020г., ищцата представи по делото заверено копие на пълното й медицинско
досие, свързано със заболяването й множествена склероза /л.68-70 вкл./.
С писмо вх.№ 1788 от 25.02.2020г., по делото е постъпила и изисканата от
УМБАЛ-Б. АД медицинска документация, свързана с настъпилото на 01.10.2017г. ПТП
с участието на ответницата К. /л.89-107 вкл./.
В съдебно заседание, ищцата се явява лично и с процесуалния си
представител и поддържа изцяло исковата молба. Ангажира гласни доказателства и
комплексна съдебно-медицинска експертиза. Претендира присъждане на адвокатско
възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата. Прави
възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско
възнаграждение.
Ответникът Н.Б.Г. също се явява лично и с процесуалния си представител.
Оспорва исковата молба и поддържа подадения писмен отговор на същата. Също
ангажира гласни доказателства и комплексна съдебно-медицинска експертиза. В
хода по същество пледира за уважаване на претенцията до размера от 3000 /три
хиляди/ лева, като в останалата част моли същата да бъде отхвърлена, като
неоснователна. Претендира присъждане на заплатените по делото разноски, за което
представя списък по чл.80 от ГПК.
За третото лице-помагач ЗК „Олимпик” – клон
България-КЧТ, в съдебно заседание представител не се явява. Не сочат
доказателства.
Исковата молба е допустима – подадена е от лице, което има правен интерес
от решаване на казуса, пред надлежната инстанция и съдържа необходимите по
закон реквизити.
Н.ският районен съд, като взе предвид исканията
на страните, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл.45
вр. с чл.51, ал.1
вр. с чл.52 и
чл.86
вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД.
От данните по делото се установява, че пострадалата К. страда от
заболяване – множествена склероза, церебро-спинална
форма, пристъпно протичане, датиращо от 1996г., със 75% трайна намалена
работоспособност /вж.епикриза – л.68-69 вкл. и
решение на ТЕЛК от 10.08.2018г. – л.75-76 вкл./.
На 01.10.2017г., около 11.00 часа, на алеята пред ресторант „Д.” в КК С.б.,
ответникът Г., като водач на МПС – л.а. „Форд Мондео”
с рег.№ А0232МВ, предприел маневра движение на заден ход, за да паркира пред
магазина си, при което без да забележи, че има пешеходец зад управляваното от
него моторно превозно средство, допуснал ПТП с пешеходката А.А.К.. След настъпването на ПТП, водачът видял падналата зад
лявата страна на автомобила пешеходка, качил я в колата и я закарал във ФСМП –
гр.Н.. След като прегледали пациентката ги уведомили, че не разполагат с
рентген, при което ответникът Г. качил пострадалата К. отново в автомобила си и
по нейно желание я откарал до автобусна спирка „Палма” в КК С.б., където същата
слязла и се отправила към павилиона, в който е работела по това време. На
02.10.2017г., пострадалата К. посетила УМБАЛ-Б., където след рентгенологично изследване било установено, че има фрактура
на глезена на левия крак, поради което го шинирали и я уведомили, че трябва да
се яви отново на 03.10.2017г. в УМБАЛ-Б., за да го гипсират.
За случаят било образувано досъдебно производство /ДП/ №
304-ЗМ-2762/2017г. по описа на РУ на МВр-Н., в хода
на което били изготвени съдебномедицинска и автотехническа експертизи /СМЕ и
АТЕ/. От заключението на СМЕ се установява, че при настъпилото ПТП на
01.10.2017г., К. е получила счупване на медиалния /вътрешния/ кондил на големия пищял на левия крак и контузия на дясно
коляно, с което й било причинено трайно затруднение на движението на левия крак
за срок от около 2-3 месеца при обичаен ход на оздравителния процес /л.37-39 по
ДП/. От заключението на изготвената в хода на разследването автотехническата
експертиза се установява, че причините за възникналото произшествие са
субективни: 1. Водачът на лекия автомобил е предприел маневра на заден ход при
ограничена видимост от паркираните автомобила в дясно на пътя и 2. Пешеходката
се е движела по пътното платно при наличието на два широки тротоара /л.60-66 по
ДП/.
Наказателното производство е приключило с влязло в сила Споразумение № 34
от 28.03.2019г., одобрено по НОХД № 275/2019г. на Районен съд - Н., с което
ответникът Г. се признал за виновен по повдигнатото му обвинение за причинена
средна телесна повреда на пострадалата К. вследствие на причиненото от Г. ПТП
на 01.10.2017г., като след деянието е направил всичко възможно за оказване
помощ на пострадалата, за което му било наложено съответното наказание
/вж.протоколно определение – л.6-8 вкл. по НОХД № 275/2019г. на РС-Н./.
Гореизложеното е мотивирало правния интерес у ищцата да предяви
настоящата искова молба, като поиска от съда да осъди ответника да й заплати
причинените й неимуществени вреди в размер на 22 000 лева /двадесет и две
хиляди лева/, в резултат на допуснатото от ответника Г. ПТП на 01.10.2017г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 01.10.2017г. до
окончателното им изплащане, както и направените по делото разноски.
За да се произнесе, настоящият съдебен състав съобрази:
Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗЗД,
всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. За да е
налице фактическия състав на деликтната отговорност,
следва да са налице следните предпоставки: противоправно поведение на делинквента, настъпването на твърдeните
от ищцеца вреди, причинна връзка между
противоправното поведение и настъпилите вреди, и вина у причинителя. Съгласно презумцията на ал.2 на чл.45 от ЗЗД, вината на дееца се
счита за налична до доказване на противното, от което следва извода, че
доказателствената тежест за опровергаване на вината носи ответника. За
установяване на останалите предпоставки на деликтната
отговорност, доказателствената тежест съобразно чл.127, ал.1 от ГПК се носи от ищеца - при условията на пълно и главно доказване.
Съгласно чл.300 от ГПК,
влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд,
който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Прилагайки визираната разпоредба, съдът
намира, че съдържащите се констатации в одобреното по НОХД № 275/2019г. по
описа на РС-Н. и влязло в законна сила споразумение относно виновното и противоправно
деяние на ответника Г. за причинената на ищцата К. средна телесна повреда
следва да се счита за доказано в хода на настоящото производство при
разглеждане на гражданските последици от извършеното деяние досежно
имуществената отговорност на ответника спрямо ищцата за последиците от
деянието.
С оглед гореизложеното съдът
намира, че е налице фактическия състав на непозволено увреждане по чл.45 от ЗЗД, тъй като с горепосоченото протоколно определение по НОХД № 275/2019г. по
описа на РС-Н. безспорно е било доказано извършеното от ответника спрямо ищцата
противоправно деяние с посочената правна квалификация, като деянието е
осъществено при условията на непредпазливост.
По делото се спори относно
размера на претендираното от ищцата обезщетение по чл.52 от ЗЗД
за неимуществени вреди с оглед претърпените от нея вследствие увреждането болки
и страдания. В тази връзка ответникът навежда съображения за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата с
твърдения, че преди настъпването на ПТП, ищцата К. се е движила по пътното
платно, а не по тротоара, обстоятелство което не се оспорва и от самата ищца по
делото и се потвърждава от изготвената в хода на досъдебното производство АТЕ.
За доказване на вида и
интензитета на причинените на ищцата вследствие телесното й нараняване болки и
страдания, както и, че твърдените неимуществетни
вреди са произлезли от извършеното от ответника деяние, по делото са ангажирани
свидетелски показания и комплексна съдебно-медицинска експертиза.
От показанията на водения от ищцата свидетел Я.Х.А., без родство със
страните по делото се установява, че след катастрофата, пострадалата К. е била
с гипсиран ляв крак от бедрото до долу и не е можела да върви. По тази причина свид.Аристидов на два пъти е
помагал на свой приятел, който се грижел за нея да я качат в колата и да я
закарат до болницата на преглед и после отново да я приберат в дома й, носейки
я на стол.
От заключението по изготвената
по делото комплексна съдебно-медицинска експертиза се установява, че в резултат
на претърпяното на 01.01.2017г. ПТП на ищцата е причинена телесна повреда –
счупване на вътрешния малеол на левия голям пищял. В
резултат на това, на същата е причинено трайно затруднение на движението на
левия крак за срок от 2-3 месеца, при обичаен ход на оздравителния процес.
Травмата е в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП. Непосредствено след
инцидента и вследствие на него, в продължение на два до шест месеца, ищцата е
преживяла емоционално напрежение, свързано с преживян стрес, затруднения в
комуникацията, резки промени в емоциите и социално отдръпване. Сочи се, че
предхождащото неврологично заболяване на ищцата е повлияло на интензитета на
психологическите преживявания, но същото не влияе на оздравителния процес. Към
настоящият момент, няма данни за неблагоприятни остатъчни последици от травмата
на ищцата. Пред съда, вещото лице П. заявява, че след настъпването на ПТП, на
ищцата не е била извършена операция, а единствено репозиция
с гипсова имобилизация. Самата ищца заявява пред съда, че не й е провеждана
рехабилитация, а се е раздвижила самостоятелно, което според вещото лице П.
увеличава срока на възстановяване. Вещото лице допълва, че след всяко счупване
се очаква да има болки в тази област, които обичайно са при промяна на времето
и при претоварване. В заключение, вещите лица сочат, че причинените на ищцата
телесни повреди не са се отразили върху цялостното й здравословно и психическо
състояние. Няма данни за трайни последици с отражение на психиката, вземането
на решения и режима й на живот.
Предвид горното съдът приема за
доказано по делото, че вследствие причинената от ответника средна телесна
повреда, ищцата е претърпяла физически болки и страдания, които вреди се
намират в пряка причинно-следствена връзка с деянието, тъй като са получени
като непосредствена последица от него. Липсват твърдения от ищцата, и от
данните по делото не се установява вследствие телесното нараняване на същата да
са настъпили допълнителни усложнения в здравословното й състояние.
Предвид характера и степента на
установеното по делото телесно увреждане на ищцата Куцарова, както и
причинените от него физически болки и страдания, и преживяното емоционално напрежение
от същата по време на оздравителния процес, след извършена преценка по чл.52 от ЗЗД,
съдът намира за основателна претенцията на ищеца за причинени неимуществени
вреди до размера от 3000 /три хиляди/ лева, който с оглед гореустановената
фактическа обстановка счита за справедлив и напълно съответстващ на степента и
характера на претърпените от К. и доказани болки и страдания. При определяне
размера на обезщетението, съдът взе предвид и съпричиняването
на вредоносния резултат от страна на ищцата, движейки се по пътното платно, а
не по тротоара преди настъпването на ПТП. В останалата част над уважения размер
от 3000 /три хиляди/ лева до претендирания такъв от 22 000 /двадесет и две
хиляди/ лева, съдът намира исковата претенция за неоснователна и недоказана,
поради което същата следва да се отхвърли в тази й част. На основание чл.84, ал.3
вр. с чл.86 от ЗЗД
върху уважения размер на обезщетението за неимуществени вреди от 3000 лева,
съдът намира за основателна и претенцията за претендираната законна лихва върху
присъдената сума, считано от датата на увреждането – 01.10.2017г. до
окончателното й изплащане, като в останалата част върху отхвърления размер на
главницата над 3000 лева до претендирания такъв от 22 000 лева, следва да се
отхвърли и акцесорната претенция за законна лихва.
На основание чл.38, ал.2 от
Закона за адвокатурата /ЗА/ във връзка с чл.78, ал.1 от ГПК
във връзка с чл.36, ал.2 от ЗА вр. чл.7, ал.2 от Наредбата за минималните
адвокатски възнаграждения, съдът определя адвокатското възнаграждение на оказалия безплатната правна
помощ на ищцата
адвокат З.Н. в
размер на 440 лева /четиристотин и четиридесет лева/, съразмерно на уважената
част от иска, които с оглед изхода по делото следва да се възложат в тежест на
ответника.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, на ответника също следва да се присъдят
заплатените от него разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска. Съдът,
като взе предвид установените размери в Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения намира за основателно направеното от процесуалния представител
на ищцата възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско
възнаграждение в размер на 1500 лева, като счита, че същото не съответства на
действителната фактическа и правна сложност по делото, поради което следва да
бъде намалено до размера на 1200 лева. С оглед на това, в полза на ответника
следва да се присъдят разноски общо в размер на 1317,27 лева /хиляда триста и
седемнадесет лева и двадесет и седем стотинки/, съразмерно на отхвърлената част
от иска.
На основание чл.78, ал.6
от ГПК вр. с чл.1 от Тарифата за държавни такси, събирани от съдилищата по ГПК,
в тежест на ответника следва да бъде възложено заплащане на дължимата в полза
на бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 4% /но не по-малко от
50 лв./ върху уважения размер на исковата претенция, възлизаща в размер на 120
/сто и двадесет/ лева.
Мотивиран от горното, Н.ският районен съд
ОСЪЖДА Н.Б.Г. с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***
/чрез адв.Г.К. ***/ да заплати на А.А. К.с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***,
КК С.б., А.С.б., офис сграда „К.”, партер, офис */чрез адв.З.Н.
***/, сумата в размер на 3000 лева /три хиляди лева/, представляващи
обезщетение за претърпени от пострадалата К.
неимуществени вреди, причинени в резултат на допуснатото от ответника Г.
пътно-транспортно произшествие на 01.10.2017г., изразяващи се в болки и
страдания, в резултат на счупване на медиалния /вътрешния/ кондил
на големия пищял на левия крак и контузия на дясно коляно на пострадалата, с
което й било причинено трайно затруднение на движението на левия крак за срок
от около 2-3 месеца при обичаен ход на оздравителния процес, ведно със
законната лихва върху главницата от 3000 лева, считано от датата на увреждането
– 01.10.2017г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска над
уважения размер от 3000 лева до претендирания такъв от 22 000 /двадесет и
две хиляди/ лева, ведно с претендираната за тази разлика законна лихва, като неоснователен
и недоказан.
ОСЪЖДА Н.Б.Г. с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:*** /чрез
адв.Г.К. ***/ да заплати на А.А. К.с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***,
КК С.б., А.С.б., офис сграда „К.”, партер, офис */чрез адв.З.Н.
***/, сумата в размер на 440 лева /шестстотин шестдесет и седем лева и
тридесет и осем стотинки/, представляващи определено по чл.38, ал.2 от ЗА
адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от предявения иск.
ОСЪЖДА А.А. К.с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен
адрес:***, КК С.б., А.С.б., офис сграда „К.”, партер, офис */чрез адв.З.Н. ***/ да заплати на Н.Б.Г. с ЕГН **********,
с адрес: ***, със съдебен адрес:*** /чрез адв.Г.К.
***/, сумата общо в размер на 1317,27 лева /хиляда триста
и седемнадесет лева и двадесет и седем стотинки/, съразмерно на отхвърлената
част от иска.
ОСЪЖДА Н.Б.Г. с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***
/чрез адв.Г.К. ***/ да заплати по сметка на
Районен съд-гр.Н., държавна такса върху уважения размер на исковата претенция,
възлизаща в размер на 120 /сто и
двадесет/ лева.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба
пред Б.кият окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: