Р Е Ш Е Н И Е
№IV-887
06.07.2020
г., гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Бургас, II гражданско отделение, IV въззивен граждански състав, в
закрито заседание на шести юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. мл. с. ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
като разгледа докладваното от младши съдия
Асеникова-Лефтерова въззивно гражданско дело № 1020 по описа за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 463
ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника ,,Еп-Комерс” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Стара Загора, ул. „Цар Шишман“ № 1, представлявано от управителя
Георге Попеску, чрез пълномощниците адв. Димитрина Ройдева, адв. Станимир Тасев
и адв. Георги Атанасов, против действията на ЧСИ Трифон Димитров, с район на
действие – Бургаски окръжен съд, по изпълнително дело № 20148010400191,
обективирани в протокол изх. № 1586/20.03.2020 г. за извършено разпределение.
С жалбата се
навеждат оплаквания, че със стойността на събрани през 2015 г. суми са погасени
задължения за разноски, възникнали през 2019 г. Излагат се твърдения за
допуснати от ЧСИ нарушения, както следва: 1) неизвършване на разпределение всеки
път, когато са постъпвали суми за периода 2015 г. – 2020 г.; 2) нарушаване на
правилата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД поради това, че сборът от събраните през 2015 г.
суми надвишава задължението за лихва по първия изпълнителен лист, а другите
изпълнителни листове не са били издадени, като ЧСИ е следвало да извърши
разпределение и да погаси всички лихвени задължения към датата на разпределение
през 2015 г., както и преобладаващата част от главницата; 3) неправилно
отразяване в разпределението на обстоятелствата кои вземания се погасяват чрез
задържане на депозити и на какво основание сумите по задържаните депозити
погасяват възникнали през 2019 г. задължения за разноски; 4) неправилно включване
като събрана сума на равностойността на депозитите на взискателя по отменените
с обратна сила постановления за възлагане на недвижим имот и постановления за
обявяване на купувач от 2015 г., които са влезли в сила и са произвели
погасително действие на компенсация на цената с някое от съществувалите към
2015 г. задължения съгласно чл. 76, ал. 2 ЗЗД; 5) наличието на висящо гр. д. №
575/2019 г. с предмет актовете на ЧСИ, с които се отменят постановленията за
възлагане от 2015 г., релевантно за резултатите от разпределението, което е
следвало да бъде спряно; 6) погрешно определяне на размера на дължимата
законната лихва, чиято пълна стойност към 01.08.2015 г. е била погасена чрез
една или повече от получените (компенсирани) цени при публичната продан и
възлагането на имота в полза на взискателя; 7) спиране на изпълнителното
производство без извършване на дължимото разпределение на постъпилите суми, в
резултат от което не е могъл да настъпи погасителният ефект на осъществените
публични продани, а това е довело до натрупване на допълнителни лихви за
забава; 8) заличаване с обратна сила на настъпилите през 2015 г. правни
последици на компенсация на платената цена; 9) неправилно приложение на чл. 493 ГПК за компенсиране на размера на задълженията с направените депозити на
лицата, които са обявени за купувачи, но са се отказали от сделката; 10)
неправилно приложение на чл. 458 ГПК по отношение на лицата, които имат право и
следва да участват в производството като присъедини кредитори; 11) незаконен
отказ да се отрази погасителното действие на възложените вместо плащане вземания
на длъжника срещу взискателя за дивиденти за пълния срок на изпълнението; 12)
погрешно отнасяне на сумата от 500 000 лева, платена за погасяване на част
от главницата, в погашение на лихви и разноски; 13) отказ да се приложи
настъпилото правно действие на извънпроцесуалното прихващане с придобити след
датата на въззивното производство вземания; 14) неправилно изчисляване на такси
и разноски за изпълнителното производство.
В допълнение жалбоподателят ,,Еп-Комерс” ООД,
представлявано от управителя Евгения Попеску, навежда доводи, че присъдените по
реда на чл. 86, ал. 1 ЗЗД лихви (за минало време и за времето от датата на
подаване на исковата молба до края на изпълнението) не представляват лихва, а
обезщетение и поради това не се ползват с привилегията по чл. 76, ал. 2 ЗЗД в
поредността на погасяване на задълженията. Поддържа се още, че задължението за
главница като лихвоносно вземане има качеството на „най-обременяващо“
задължение по смисъла на чл. 76, ал. 1 ЗЗД.
Жалбоподателят моли съда да спре настоящото производство
до приключване с влязло в сила решение на производството по т. д. № 575/2019 г.
на Окръжен съд - Бургас, чийто предмет е преюдициален на настоящото
производство, защото претендира установяването на актуалното състояние на дълга
към момента на изготвяне и съставяне на постановлението за разпределение.
Към жалбата са представени писмени доказателства и е
направено доказателствено искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза,
която да отговори на поставени в допълнение към жалбата въпроси.
В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК по делото е постъпило
писмено възражение от взискателя „Трансвагон“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Бургас, Северна промишлена зона, Разтоварна гара –
Владимир Павлов, представлявано от изпълнителния директор Васил Василев, чрез
пълномощника адвокат Румяна Трифонова, която оспорва жалбата като недопустима и
неоснователна с излагане на подробни съображения. Представя писмени
доказателства. Счита искането за допускане на съдебно-счетоводна експертиза по
поставените от жалбоподателя въпроси за недопустимо. Противопоставя се на
искането за спиране на настоящото производство. Моли съда да остави жалбата без
разглеждане, евентуално без уважение.
Съгласно чл. 436, ал. 3 ГПК ЧСИ Трифон Димитров е
представил копие от изпълнителното дело и е изложил мотиви към обжалваните действия. Счита жалбата за
неоснователна и моли съда да я остави без уважение. Присъединява се към
изложеното от взискателя становище.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
Изпълнително дело
№ 20148010400191 по описа на ЧСИ Трифон Димитров, № 801 на КЧСИ е образувано по
молба на взискателя ,,Трансвагон” АД, ЕИК *********, въз основа на изпълнителен
лист, издаден на 20.08.2014 г. на основание съдебно решение № 54 от 25.07.2014
г. по т. д. № 154/2014 г. на Апелативен съд – Бургас срещу длъжника ,,Еп
Комерс” ООД, ЕИК *********, за сумата от 2 385 274, 59 лева, представляваща
главница по фактура № 192 от 11.12.2009 г., мораторната лихва върху главницата в
размер на 56 487, 94 лева за периода от 29.03.2013 г. до 21.06.2013 г. и законната
лихва върху главницата от 21.06.2013 г. до окончателното погасяване на
главницата.
По
изпълнителното дело са наложени възбрани върху недвижими имоти на длъжника, както
и запори върху негови банкови сметки, вземания, акции, плавателни и моторни
превозни средства.
На
12.12.2014 г. е постъпила сума в размер на 261, 49 лева от запор на банковата
сметка на длъжника в „Българо-Американска кредитна банка“ АД.
По
делото са постъпили на 05.03.2015 г. сумата от 124 359, 09 лева и на
06.03.2015 г. и сумата от 8980, 57 лева от запор на банковите сметки на
длъжника в „Райфайзен банк“ АД.
С протокол
за извършено погасяване от 07.03.2015 г. постъпилите по делото плащания от
05.03.2015 г. и 06.03.2015 г. в общ размер от 133 339, 66 лева са били
погасени, както следва: суми за такси по изпълнителното дело в размер на
18 181, 13 лева; неолихвяема мораторна лихва в размер на 56 487, 94
лева; разноски по изпълнителното дело за банкови такси и комисиони в размер на
10 лева; разноски по изпълнителното дело за адвокатско възнаграждение в размер
на 49 950, 00 лева; законна лихва от 21.06.2013 г. върху 2 385 274,
59 лева в размер на 8 710, 59 лева.
За
периода от 06.03.2015 г. до 06.04.2015 г. е извършена публична продан на
недвижим имот с идентификатор *** За купувач е обявен наддавачът Н.М.К. за
сумата от 116 290 лева, но той не внася сумата в срок, поради което с
постановление от 15.04.2015 г. е задържан задатък в размер на 4 680 лева. Поканен
е следващият наддавач с най-високо предложение – ЕТ „Зарзаг – Светозар Славов“,
за сумата от 90 127 лева. Издадено е постановление от 15.05.2015 г. за
възлагане на имота в полза на ЕТ „Зарзаг – Светозар Славов“ за сумата от
90 127 лева.
За
периода от 06.03.2015 г. до 06.04.2015 г. е извършена публична продан на
недвижим имот с идентификатор *** За купувач е обявен наддавачът „Емпорио Ком“
ООД за сумата от 1 357 000 лева, но той не внася цената в срок, поради
което е задържан задатък в размер на 21 450 лева. Поканен е следващият наддавач
с най-високо предложение – Н.М.К., за сумата от 670 053 лева, но и той не
е внесъл цената в срок, поради което е задържан задатък в размер на 21 450
лева. Поканен е следващият наддавач – ЕТ
„Зарзаг – Светозар Славов“, с най-високо предложение за сумата от 524 147
лева. Издадено е постановление от 12.06.2015 г. за възлагане на имота в полза
на ЕТ „Зарзаг – Светозар Славов“ за сумата от 524 147 лева.
За
периода от 25.06.2015 г. до 27.07.2015 г. е извършена публична продан на
недвижим имот ***. За купувач е обявен взискателят „Трансвагон“ АД за сумата от
431 000 лева без ДДС. Издадено е постановление от 30.07.2015 г. за възлагане
имота в полза на взискателя „Трансвагон“ АД за сумата от 431 000 лева без
ДДС.
За
периода от 30.06.2015 г. до 30.07.2015 г. са извършени публични продани на
недвижими имоти с идентификатори *** и ***. За купувач е обявен взискателят
„Трансвагон“ АД за сумата от 302 000 лева без ДДС, съответно за сумата от
301 000 лева без ДДС. Издадени са две постановления от 01.08.2015 г. за
възлагане на двата имота в полза на взискателя „Трансвагон“ АД за сумата от
302 000 лева, съответно 301 000 лева.
С
постановление от 11.06.2015 г. са възложени на взискателя „Трансвагон“ АД
вместо плащане вземанията на длъжника „Еп-Комерс“ ООД от „Трансвагон“ АД за
дивидент за финансовите 2012 г. в размер на 63 900 лева и за 2013 г. в размер
на 63 900 лева. С протокол за извършено погасяване от 28.10.2015 г. тези
суми в общ размер от 127 800 лева са отнесени са погасяване на такси по
изпълнителното дело в размер на 25 073, 48 лева и на законна лихва върху
главницата в размер на 102 726, 52 лева.
С
постановление от 06.08.2015 г. са възложени на взискателя „Трансвагон“ АД
вместо плащане вземанията на длъжника „Еп-Комерс“ ООД от „Трансвагон“ АД за
дивидент за финансовата 2014 г. в размер на 63 900 лева.
По
делото е приложено удостоверение от 05.08.2015 г., от което е видно, че
длъжникът ,,Еп Комерс” ООД има непогасени публични задължения към ТДНАП – гр.
София в размер на 2, 67 лева.
На
06.08.2015 г. ЧСИ е изпратил съобщения до длъжника ,,Еп Комерс” ООД и до взискателите
,,Трансвагон” АД и ТДНАП за предявяване на разпределение на събраните суми на
19.08.2015 г., от 16:30 часа в кантората ЧСИ. От приложената по делото разписка
е видно, че съобщението, изпратено до длъжника по пощата, не му е доставено,
тъй като пратката не е потърсена от получателя. С резолюция от 18.08.2015 г.
ЧСИ е отменил насроченото предявяване на разпределението поради нередовното
уведомяване на длъжника.
По
молба на взискателя от 28.08.2015 г. изпълнителното производство е спряно с
постановление на ЧСИ от 28.08.2015 г. с оглед на това, че спорът относно
изпълняемото вземане е бил допуснат до касационно обжалване с Определение № 685
от 7.08.2015 г. по т. д. № 39/2014г. на ВКС.
По
молба на длъжника от 18.02.2016 г. ЧСИ отново е постановил спиране на
изпълнителното производство въз основа на решение № 200 от 12.02.2016 г. на ВКС,
с което е обезсилено решение № 54 от 25.07.2014 г. по т. д. № 154/2014 г. на Апелативен
съд – Бургас, въз основа на което е издаден изпълнителният лист по делото.
По
повод молба на взискателя ,,Трансвагон” АД от 01.03.2016 г., като е взел
предвид, че за купувач на имоти с идентификатори ***, *** и *** е обявен взискателят, което налага извършването на разпределение преди
изготвянето на постановления за възлагане на имотите, но насрочването на
разпределение е невъзможно предвид спирането на производството, ЧСИ е издал три
постановления от 21.03.2016 г. за отмяна на трите постановления от 30.07.2015
г. и 01.08.2015 г., с които трите недвижими имота са били възложени на
взискателя.
По
молба на взискателя от 26.07.2019 г. и въз основа Решение № 15 от 20.03.2018 г.
по в. т. д. № 16/2018 г. на Апелативен съд – Бургас, недопуснато до касационно
обжалване с Определение № 375 от 15.07.2019 г. по т. д. № 2034/2018 г., изпълнителното
производство е възобновено с постановление на ЧСИ от 29.07.2019 г.
С
постановление от 29.07.2019 г. по делото са присъединени три изпълнителни листа
в полза на взискателя ,,Трансвагон” АД
срещу длъжника ,,Еп Комерс” ООД, както следва: 1) изпълнителен лист №
240 от 24.07.2019 г. за сумата от 259 126
лева, представляваща всички съдебно-деловодни разноски, направени от
,,Трансвагон” АД за защитата му по т. д.
№ 322/2013 г. на БОС, по в. т. д. № 154/2014 г. на БАС, по в. т. д № 16/2018 г.
на БАС и по гр. д. № 60339/2016 г. на ВКС, както и сумата от 49 950 лева, представляваща изплатен
хонорар за един адвокат; 2) изпълнителен лист № 108 от 07.04.2016 г. за сумата
от 600 лева, представляваща разноски
за първоинстанционното производство – адвокатско възнаграждение, и за сумата от
1200 лева, представляваща разноски
пред въззивната инстанция; 3) изпълнителен лист № 290 от 24.09.2015 г. за
сумата от 1200 лева, представляваща
разноски по т. д. № 309/2014 г. на БОС.
С молба
от 26.07.2019 г. взискателят ,,Трансвагон” АД е заявил, че се отказва от
наддавателните си предложения като взискател-участник в публичните продани, в
които е обявен за купувач на имоти с идентификатори ***, *** и ***, като е помолил по отношение на тези три
имота да се насрочи нова публична продан.
Като е
взел предвид, че с трите постановления от 21.03.2016 г. публичните продани на
недвижими имоти с идентификатори ***,
*** и *** са обявени за нестанали, тъй като не е спазен редът по ГПК първо
да бъде извършено разпределение и след това да се изготвят постановления за
възлагане, но тези постановления за отмяна от 21.03.2016 г. не са произвели
правно действие, тъй като изпълнителното производство е било спряно, с три
постановления от 31.07.2019 г. ЧСИ е обявил трите публични продани за
нестанали, отменил е (отново) трите постановления за възлагане от 30.07.2015 г. и 01.08.2015 г.
и е намалил вземането на взискателя ,,Трансвагон”
АД със сумите от 28 114, 50 лева, 41 175 лева и 28 125 лева,
представляващи съответните стойности на внесените задатъци за участие във всяка
от трите публични продани.
На
24.09.2019 г. „РТ Комерс“ ЕООД е внесло по сметка на взискателя ,,Трансвагон”
АД сумата от 500 000 лева с посочване, че основанието за плащане е
главница по решение № 15 от 20.03.2018 г. по в. т. д. № 16/2018 г. За
постъпилото плащане взискателят е уведомил ЧСИ на 27.09.2019 г.
По
делото е приложено удостоверение от 05.02.2020 г., от което е видно, че
длъжникът ,,Еп Комерс” ООД има непогасени публични задължения към ТДНАП – гр.
Пловдив в размер на 93, 42 лева.
На 20.03.2020 г. ЧСИ е предявил на длъжника ,,Еп Комерс” ООД
и на взискателя ,,Трансвагон” АД протокол за извършено разпределение, както
следва:
Отбелязано
е, че са постъпили следните суми: 1) сумата от 21 450 лева, представляваща един задатък за участие в публична
продан на „Емпорио Ком“ ООД, с която е намалено вземането на взискателя на
основание чл. 493, ал. 1 ГПК; 2) сумата от 4 680
лева, представляваща един задатък за участие в публична продан на Н.М.К., с
която е намалено вземането на взискателя на основание чл. 493, ал. 1 ГПК; 3)
сумата от 90 127 лева,
представляваща заплатена цена от публична продан на имот с идентификатор *** от
ЕТ „Зарзаг – Светозар Славов“; 4) сумата от 21 450 лева, представляваща един задатък за участие в публична
продан на Н.М.К., с която е намалено вземането на взискателя на основание чл.
493, ал. 1 ГПК; 5) сумата от 527 147
лева, представляваща заплатена цена от публична продан на имот с
идентификатор *** от ЕТ „Зарзаг – Светозар Славов“; 6) сумата от 261, 49 лева,
постъпила от запор на банковата сметка на длъжника в „Българо-Американска
кредитна банка“ АД; 7) сумата от 63 900
лева, представляваща дивидент за 2014 г., който взискателят ,,Трансвагон”
АД е овластен да събере вместо плащане с влязло в сила постановление; 8) сумата
от общо 97 414, 50 лева,
представляваща стойността на три задатъка за участие в публична продан на имоти
идентификатори ***, *** и ***
на ,,Трансвагон” АД, с която е намалено вземането на взискателя на основание
чл. 493, ал. 1 ГПК; 9) сумата от 500 000
лева, постъпила по сметка на взискателя ,,Трансвагон” АД.
Посочено
е, че взискател по делото е ,,Трансвагон” АД съгласно: 1) изпълнителен лист по
т. д. № 154/2014 г. на Апелативен съд – Бургас за общата сума от 3 907
778, 98 лева, от които 2 385 274, 59 лева за главница и 1 522504, 39
лева за законна лихва върху главницата от 21.06.2013 г. до 20.03.2020 г.; 2)
изпълнителен лист по т. д. № 315/2014 г. на Апелативен съд – Бургас сумата от
общо 1800 лева, от които 600 лева разноски за първоинстанционното производство
и 1200 лева за разноски пред въззивната инстанция; 3) изпълнителен лист по т.
д. № 309/2014 г. на Окръжен съд – Бургас за сумата от 1200 лева за разноски по
т. д. № 309/2014 г.; 4) изпълнителен лист по т. д. № 16/2018 г. на Апелативен
съд – Бургас за сумата от общо 309 076 лева, от които 259 126 лева за
съдебно деловодни разноски и 49 950 лева за разноски по изпълнителното
дело/адв. хонорар. Като присъединен кредитор по чл. 458 ГПК е посочена и ТД НАП
– Пловдив съгласно удостоверение вх. № 645/05.02.2020 г. за сумата от 93, 42
лева.
С
постъпилите суми в общ размер от 665 115, 49 лева са удовлетворени
вземанията на взискателите, както следва: 1) първо по чл. 136, т. 1 ЗЗД са
погасени вземанията за такси по изпълнението; 2) после по чл. 136, т. 6 ЗЗД са
погасени изцяло вземанията на взискателя ТД НАП – Пловдив; 3) накрая по чл. 137 ЗЗД са погасени изцяло вземанията на взискателя ,,Трансвагон” АД за
съдебно-деловодни разноски по изпълнителни листове по т. д. № 16/2018 г. на
БАС, по т. д. № 266/2013 г. на БОС, по т. д. № 309/2014 г. на БОС, както и част
от законната лихва по изпълнителния лист по т. д. № 154/2014 г. на БАС.
Вземането
на взискателя ,,Трансвагон” АД е намалено със сумата от общо 661 314, 50
лева, които са отнесени са погасяване на част от законната лихва по
изпълнителен лист по т. д. № 154/2014 г. на БАС.
Отбелязано
е, че дължимият след разпределението остатък от дълга по изпълнителен лист по
т. д. № 154/2014 г. на БАС е в размер на 2 385 274, 59 лева за
главница и 547 076, 54 лева за законна лихва.
Посочено
е, че след влизане в сила на разпределението следва да бъдат изплатени, както
следва: 1) към взискателя ТД НАП – Пловдив сумата от 93, 42 лева; 2) към
съдебния изпълнител сумата от 32 561, 52 лева; 3) към взискателя ,,Трансвагон”
АД сумата от 648 550, 23 лева.
При така установената фактическа обстановка, въз
основа на закона и доводите на страните, съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата
е подадена чрез надлежно упълномощени представители на легитимирано лице –
длъжник в изпълнителното производство, в законоустановения срок по чл. 462, ал.
2 ГПК и против подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно
правилото на чл. 460 от ГПК, ако събраната по изпълнителното дело сума е
недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, съдебният изпълнител извършва
разпределение, като най-напред отделя суми за изплащане на вземанията, които се
ползват с право на предпочтително удовлетворение, а остатъкът се разпределя
между другите вземания по съразмерност. При извършване на разпределението
съдебният изпълнител следва да съблюдава разпоредбите на чл. 76 и чл. 136 – чл.
137 ЗЗД относно реда за удовлетворяване на вземанията.
Жалбата срещу изготвеното от ЧСИ разпределение може
да се основава само на доводи относно неправилно приложение на закона относно реда
на удовлетворяване на вземанията на взискателите. Оплакванията, които не се
подвеждат под тази категория, са извън предмета на дължимия от съда контрол по
повод извършеното разпределение. Производството по чл. 463 ГПК е
контролно-отменително, поради което съдът дължи произнасяне само по наведените
в жалбата оплаквания, които са относими към предмета на контрол. При липса на
конкретни и ясно заявени оплаквания, обосноваващи основания за отмяна на
атакуваното разпределение, за съда липсва задължение да проверява служебно
законосъобразността на обжалваното разпределение.
Размерът
на дълга следва да бъде определен към датата на изготвяне на разпределението.
Доколкото трите изпълнителни листа, издадени на 24.07.2019 г., 07.04.2016 г., 24.09.2015
г., са били присъединени по делото към момента на изготвяне на разпределението
на 20.03.2020 г., меродавен е не моментът на издаването им, а установената от
закона поредност за удовлетворяване на отразените в тях вземания, която е
спазена от СИ. Вземанията за разноски по принудителното изпълнение, които са
възникнали в хода на изпълнителния процес, правилно са удовлетворени с първа по
ред привилегия съгласно чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД. Вземанията на присъединения
по право взискател ТДНАП – Пловдив правилно са погасени с привилегията по чл.
136, ал. 1, т. 6 ЗЗД. Разноските, които са сторени в рамките на съдебните
производства пред отделните инстанции и са отразени в изпълнителните листове, също
са погасени правилно съобразно чл. 137, ал. 1 ЗЗД в предвидената в чл. 76, ал.
2 ЗЗД поредност.
Когато
извършеното плащане не е достатъчно, погасителният ефект за законната лихва за
забава при неизпълнение на парично задължение настъпва именно при условията и в
поредността по чл. 76, ал. 2 ЗЗД (т. 1
от Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. по тълк. д. № 3/2017 г., ОСГТК на
ВКС). Не се касае за хипотезата на чл. 76, ал. 1 ЗЗД, която предвижда наличие
на еднородни задължения, поради което не е налице поддържаното от жалбоподателя
основание за предпочително погасяване на главницата като „най-обременяващо“
задължение. В тази насока ирелевантно е и обстоятелството, че вносителят на
сумата от 500 000 лева, която е постъпила по сметка на взискателя ,,Трансвагон”
АД, е посочил като основание за плащане „главница по решение № 15 от 20.03.2018
г. по в. т. д. № 16/2018 г.“, тъй като не е налице предвидената в разпоредбата
на чл. 76, ал. 1 ЗЗД хипотеза на няколко еднородни задължения, която да
обуславя възможността за избор кое от тях да бъде погасено с извършеното
плащане. Доводите на жалбоподателя
за нарушаване на правилата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД поради това, че със събрани
през 2015 г. суми е следвало да се погасят всички лихвени задължения и
преобладаващата част от главницата, са несъстоятелни, доколкото с протокола за
извършено погасяване от 07.03.2015 г. постъпилите на 05.03.2015 г. и 06.03.2015
г. плащания в общ размер от 133 339, 66 лева са били отнесени в
съответствие с чл. 76, ал. 2 ЗЗД за погасяване на разноски по изпълнителното
дело, в това число за адвокатско възнаграждение в размер на 49 950 лева, за
цялостно погасяване на присъдената за периода от 29.03.2013 г. до 21.06.2013 г.
мораторна лихва в размер на 56 487, 94 лева и за частично погасяване на законната
лихва от 21.06.2013 г. в размер на 8 710, 59 лева.
В протокола за извършено разпределение от 20.03.2020 г., на
стр. 2, в раздел II, т. 4, ред 3, колона 1 от Таблицата, където сумата от
49 950 лева е отредена за „разноски по изп. дело /адв. хонорар“, е
допусната грешка от технически характер. Сумата от 49 950 лева, представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение за изпълнителното дело, е удовлетворена с протокола
за извършено погасяване от 07.03.2015 г. Сумата от 49 950 лева, която е предмет
на разпределението от 20.03.2020 г., не представлява разноски по изпълнителното
дело за адвокатски хонорар, а съдебни разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение, както е видно от изпълнителен лист № 240 от 24.07.2019 г.
Допуснатата неточност е преодоляна, като в раздел VII, т. 7 от разпределението е
посочено, че сумата от 49 950 лева е
предмет на изпълнение по изпълнителен лист по търговско дело № 16/2018 г. на
БАС, № 322/2013 г. на БОС, № 2034/2018 г. на ВКС. Редът за погасяване на
присъединеното вземане за съдебни разноски е правилно определен и допуснатата
техническа грешка в раздел II не се е отразила върху поредността и степента на
удовлетворяване на вземанията на взискателите.
Съгласно
разпоредбата на чл. 495 ГПК взискателят, обявен за купувач на имот, е длъжен в
двуседмичен срок от влизането в сила на разпределението да внесе сумата,
необходима за изплащане на съразмерните части от вземанията на другите
взискатели, или сумата, с която цената надминава неговото вземане, когато няма
други взискатели. Постановление за възлагане се съставя след внасяне на сумата
от лицето, обявено за купувач. В хипотезата на чл. 495 ГПК обаче целта на
разпределението, предхождащо внасянето на цената от взискателя-купувач, е
именно да се установи дали сумата следва да бъде внесена изцяло или за част от
нея ще се извърши прихващане с вземането на взискателя. Поради това изготвянето
на разпределение е предпоставка за съставяне на постановление за възлагане на
имота в полза на взискателя-купувач. В процесния случай тази законоустановена
последователност не е спазена от ЧСИ, който е издал три постановления за
възлагане от 30.07.2015 г. и от 01.08.2015 г. в полза на взискателя
„Трансвагон“ АД преди изготвяне на разпределението, което е било насрочено за
предявяване на 19.08.2015 г., но поради нередовното призоваване на длъжника е
било отменено, а впоследствие изпълнителното производство е било спряно на основание
чл. 432, ал. 1, т. 2 и т. 4 ГПК за периода от 28.08.2015 г. до 29.07.2019 г. Докато
изпълнителното производство е било спряно, с три постановления от 21.03.2016 г.
ЧСИ е констатирал наличието на този процесуален порок при изготвяне на
постановленията за възлагане в полза на взискателя и ги е отменил. След възобновяване на производството с други три
постановления от 31.07.2019 г. ЧСИ е обявил трите публични продани за нестанали
и е отменил (отново) трите постановления
за възлагане. При липсата на влязло в сила разпределение съгласно чл.
495 ГПК не са налице предпоставките за влизане в сила на изготвените
постановления за възлагане в полза на взискателя. Не е налице законова пречка ЧСИ
да постанови акт, с който да отмени навлезлите в сила постановления за
възлагане поради допуснато съществено процесуално нарушение при издаването им. С
оглед на изложеното съдът намира, че постановленията от 30.07.2015 г. и 01.08.2015
г. за възлагане в полза на взискателя ,,Трансвагон” АД на недвижими имоти с
идентификатори ***, *** и ***
не са влезли в сила, поради което не е настъпило погасителното действие по
отношение на размера от дълга, съответстващ на посочената в тях продажна цена. В
тази насока неоснователни са наведените от жалбоподателя оплаквания, че цялата
дължима законна лихва е била погасена към 01.08.2015 г. чрез получените
(компенсирани) цени при публичните продани и възлаганията в полза на взискателя,
както и че ЧСИ е заличил с обратна сила настъпилите през 2015 г. правни
последици на компенсация на платената цена.
С молба
от 26.07.2019 г. взискателят ,,Трансвагон” АД е заявил, че се отказва от
наддавателните си предложения като взискател-участник в публичните продани, в
които е обявен за купувач на имоти с идентификатори ***, *** и ***, като е помолил по отношение на тези три
имота да се насрочи нова публична продан. Отказът от наддавателните предложение
по същество е отказ да се заплати предложената цена, което е абсолютна пречка
за възлагане на имотите в полза на взискателя, обявен за купувач. Доколкото
законодателят е дал възможност на взискателя също да участва като купувач на
публичната продан, правото му да се откаже от придобиването на имота по
предложената от него цена, подобно на купувача – трето лице, не може да му бъде
отречено. Въз основа на изричния отказ на взискателя-купувач и на основание чл.
493, т. 1 ГПК с три постановления от 31.07.2019 г. ЧСИ е намалил вземането на ,,Трансвагон”
АД със сумите от 28 114, 50 лева, 41 175 лева и 28 125 лева,
представляващи съответните стойности на внесените задатъци за участие за всяка
от трите публични продани. В протокола за разпределение от 20.03.2020 г. ясно е
посочено на какво основание са задържани задатъците, какъв е техният размер и
кои суми се погасяват с тях.
Съдебният
изпълнител не разполага с правомощия да признае поддържаното от жалбоподателя
погасително действие на извършени извънсъдебни изявления за прихващане с
насрещни вземания срещу взискателя. Основна предпоставка за извършването на
прихващане е двете насрещни задължения да са ликвидни, т. е. безспорно
установени по основание и размер с влязло в сила съдебно решение. При липсата
на ликвидност и при липсата на съгласие за компенсация от страна на взискателя
не са налице предпоставките за настъпване на последиците на прихващането като
способ за погасяване на две насрещни вземания до размера на по-малкото от тях.
С
постановление от 11.06.2015 г. са възложени на взискателя „Трансвагон“ АД
вместо плащане вземанията на длъжника „Еп-Комерс“ ООД за дивидент за
финансовите 2012 г. и 2013 г., които са предмет на протокола за извършено
погасяване от 28.10.2015 г. С
постановление от 06.08.2015 г. са възложени на взискателя „Трансвагон“ АД
вместо плащане вземанията на длъжника „Еп-Комерс“ ООД за дивидент за
финансовата 2014 г., които са предмет на разпределението от 20.03.2020 г. Вземанията
на длъжника за дивиденти за финансовите 2015 и сл. години не са възлагани на
взискателя вместо плащане, поради което дългът не може да бъде намаляван с тях.
И по отношение на тези вземания доводите на длъжника за настъпило погасително
действие на негови изявления за прихващане се явяват неоснователни
с оглед гореизложените съображения.
Несъстоятелни са оплакванията на жалбоподателя, че ЧСИ е спрял
изпълнителното производство без да извърши дължимото разпределение на
постъпилите от публичните продани суми, което е довело до натрупване на
допълнителни лихви за забава, както и че ЧСИ не е извършвал разпределение всеки
път, когато са постъпвали суми за периода 2015 г. – 2020 г. Установява се по
делото, че на 06.08.2015 г. ЧСИ е насрочил предявяване на разпределение за
19.08.2015 г., от 16:30 часа, за което е изпратил съобщения на страните, но
съобщението до длъжника по пощата се е върнало като непотърсено, поради което с
резолюция от 18.08.2015 г. СИ е отменил насроченото предявяване на
разпределение поради нередовното уведомяване на длъжника, а впоследствие изпълнителното производство е било спряно на
основание чл. 432, ал. 1, т. 2 и т. 4 ГПК за периода от 28.08.2015 г. до
29.07.2019 г. Липсва законово основание, въз основа на което да се изключи
дължимостта на законната лихва за забава върху присъдената главница за периода,
през който изпълнителното производство е било спряно. Спирането на
изпълнителното производство е пречка за течението на сроковете за призоваване
на страните за предявяване на разпределението, както и за неговото обжалване,
поради което за СИ са били налице процесуални пречки за извършване на
разпределение по време на спряното производство. Освен това само по себе си
обстоятелството, че в даден момент не е извършено разпределение (при наличието
на предпоставките за това) само по себе си не се отразява върху
законосъобразността на разпределението, което е извършено в по-късен момент. При
липсата на предпоставки за извършване на разпределение по чл. 460 ГПК по делото
са съставени протоколи за извършено погасяване от 07.03.2015 г. и от 28.10.2015
г.
Оплакването
на жалбоподателя за неправилно приложение на чл. 458 ГПК по отношение на
лицата, които имат право и следва да участват в производството като присъедини
кредитори, е бланкетно – не съдържа ясни, конкретни и обосновани оплаквания, поради
което съдът като контролно-отменителна инстанция не дължи произнасяне по
жалбата на длъжника ,,Еп-Комерс” ООД в тази й част. Съдът констатира, че в кориците
на изпълнителното дело се съдържа жалба на Е.П. и Г.П. против разпределението
от 20.03.2020 г., но към настоящия момент същата не е администрирана от ЧСИ и
не е постъпила в съда, поради което същата не е предмет на настоящото производство
и наведените в нея доводи за неправилност на обжалваното разпределение не
подлежат на обсъждане от съда.
Оплакването на жалбоподателя за неправилно изчисляване на
таксите и разноските в изпълнителното производство също е бланкетно – не
съдържа ясни, конкретни и обосновани оплаквания, относими към предмета на
съдебен контрол на извършеното разпределение, поради което съдът като
контролно-отменителна инстанция не дължи произнасяне по жалбата в тази й част.
Неоснователни
са доводите на жалбоподателя, че предявяването на обжалваното разпределение е
следвало да бъде спряно поради наличието на висящо гр. д. № 575/2019 г. с
предмет актовете на ЧСИ, с които се отменят постановленията за възлагане от
2015 г. Срещу постановленията на ЧСИ за отмяна на постановления за възлагане на
недвижими имоти в полза на взискателя е била подадена жалба от длъжника ,,Еп-Комерс”
ООД, по която е било образувано в. гр. д. № 1400/2019 г. на Окръжен съд –
Бургас, по което съдът е оставил жалбата без разглеждане с определение от
26.09.2019 г., потвърдено с определение от 14.01.2020 г. по ч. г. д. № 448/2019
г. на Апелативен съд – Бургас. Следователно дело с посочения от жалбоподателя
предмет „актовете на ЧСИ, с които се отменят постановленията за възлагане от
2015 г.“ не е било висящо към момента на извършване на разпределението на
20.03.2020 г. Търговско дело по описа на Окръжен съд – Бургас с посочения от
жалбоподателя № 575/2019 г. е било образувано по искова молба на длъжника ,,Еп-Комерс”
ООД против взискателя „Трансвагон“ АД за приемане за установено, че „по
образуваното изпълнително дело № 191/2014 година по описа на ЧСИ Трифон
Димитров ищецът не дължи към датата на постановяване на решението /няма парично
задължение/ по предмета на спора по търговско дело № 154/2014 г. по описа на
Апелативен съд - Бургас /търговско дело №322/2013 г. по описа на Окръжен съд -
Бургас/ парична сума в размер на 100 000 лева“. Жалбоподателят ,,Еп-Комерс” ООД
обосновава искането си за спиране на настоящото производство до приключване с
влязло в сила решение на производството по т. д. № 575/2019 г. на Окръжен съд -
Бургас, чийто предмет счита за преюдициален, защото цели установяването на
актуалното състояние на дълга към момента на изготвяне на разпределението. На
съда е служебно известно обстоятелството, че с Определение от 26.06.2020 г. по т.
д. № 575/2019 г. на Окръжен съд – Бургас исковата молба на ,,Еп-Комерс” ООД е
върната и производството по делото е прекратено (към момента определението не е
влязло в сила). Съдът намира, че производството по т. д. № 575/2019 г. на Окръжен
съд – Бургас не е от значение за правилното решаване на настоящото дело, т.е.
не е налице преюдициалност, която да обуславя спиране на делото на основание
чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. В рамките на настоящото производство съдът извършва
проверка относно процесуалната законосъобразност на обжалваното разпределение,
но не и разглеждане на въпроса относно актуалния размер на дълга в
изпълнителното производство. Освен това евентуалното наличие на влязло в сила
решение, с което се уважава допустим иск с правно основание чл. 439 ГПК, би
послужило като основание по чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК за прекратяване на
изпълнителното производство за сума, съответстваща на цената на иска, но не би
се отразило върху законосъобразността на извършеното разпределение на суми,
чийто сбор надвишава цената на иска. По тези съображения искането за спиране на
настоящото производство се явява неоснователно, поради което следва да бъде
оставено без уважение.
Длъжникът-жалбоподател
не навежда конкретни фактически твърдения за допуснати грешки в изчисленията на
СИ при извършеното разпределение, които да бъдат проверени от вещо лице.
Същевременно поставените към исканата съдебно-счетоводна експертиза въпроси са
основани на поддържани от жалбоподателя фактически и правни доводи, които бяха
отречени от настоящата инстанция. Ето защо направеното от жалбоподателя
доказателствено искане следва да бъде оставено без уважение.
Въз
основа на изложените съображения съдът намира, че с протокола за разпределение
от 20.03.2020 г. получените от принудителното изпълнение суми са разпределени в
съответствие с чл. 460 ГПК, при спазване поредността на вземанията, уредена в
чл. 136 и чл. 137 във вр. с чл. 76, ал. 2 от ЗЗД, като по ясен и конкретен
начин са посочени взискателите с техните вземания, в каква поредност се извършва
погасяването на изброените вземания и с кои от постъпилите суми. Извършеното разпределение
се явява законосъобразно, тъй като не страда от пороци, които да обосноват
неговата отмяна. Ето защо подадената срещу разпределението жалба се явява
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата
на длъжника ,,Еп-Комерс” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул. „Цар
Шишман“ № 1, представлявано от управителя Георге Попеску, чрез пълномощниците адв.
Димитрина Ройдева, адв. Станимир Тасев и адв. Георги Атанасов, против
действията на ЧСИ Трифон Димитров, с район на действие – Бургаски окръжен съд,
по изпълнително дело № 20148010400191, обективирани в протокол изх. №
1586/20.03.2020 г. за извършено разпределение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
на жалбоподателя ,,Еп-Комерс” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Стара Загора, ул. „Цар Шишман“ № 1, представлявано от
управителя Георге Попеску, чрез пълномощниците адв. Димитрина Ройдева, адв.
Станимир Тасев и адв. Георги Атанасов, за спиране на настоящото производство до
приключване с влязло в сила решение на производството по т. д. № 575/2019 г. на
Окръжен съд – Бургас.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Бургас в
едноседмичен срок от връчването му на страните освен в частта с характер на
определение, която е окончателна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.