Решение по дело №4015/2018 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 2122
Дата: 12 декември 2018 г. (в сила от 3 януари 2019 г.)
Съдия: Сияна Генадиева Генадиева
Дело: 20183110204015
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 септември 2018 г.

Съдържание на акта

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

 

2122/12.12.2018г.

 

В    И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

 

         ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XIII състав, в открито съдебно заседание на 28.11.2018 година, в състав:

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: Сияна Генадиева

 

при секретаря Цветанка Кънева, като разгледа докладваното от районния  съдия НАХД № 4015 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

             Образувано по жалба на С.Р.М. срещу НП № 18-0442-000719/ 17.08.2018г. на Началника на 4 РПУ - ОД на МВР- Варна, с което  на въззивника е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лв., на основание чл.179 ал.2 вр. предл.1 от ЗДвП за нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП .

             Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, поради което, като допустима е приета от съда за разглеждане.

          С жалбата се  изразява становище, че НП е незаконосъобразно и необосновано и се иска неговата отмяна.

            В  съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не  се явява лично, представлява се от надлежно упълномощен и приет от съда.

             Процесуалният представител на въззивника поддържа жалбата, а в хода на делото по същество моли за отмяна на НП на посочените в жалбата основания.

            Представител на органа издал НП, не се явява.

           След преценка на доказателствата по делото, съдът възприе следната фактическа обстановка:

            На 08.09.2017г., въз.М., управлявайки мотоциклет Сузуки Вистром" с peг. №*се движила пътя от гр. Б* към гр.В*. На 500 метра след края на населеното място Б*, въз. М. не избира скоростта на движение съобразно условията на видимост, интензивността на движение и продължителен десен завой, при опит да заобиколи велосипедист излязъл от напречен път, губи контрол над мотоциклета и пада. При това падане въз.М. получава средна телесна повреда. Освен това в НП е посочено, че за ПТП се е водило досъдебно производство, като наказателното производство е било прекратено.

         АНО е прие, че въззивника не е избрал скоростта си на движение, съобразно атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивността на движение и др. обстоятелства за да спре пред всяко предвидимо препятствие или създадена опасност за движението.

         От правна страна АНО е дал квалификация на нарушението по чл. 20 ал.2 от ЗДВП.

              След прекратяване на наказателното производство от прокурора,  АНО издал НП, предмет на настоящата въззивна проверка.

            Съдът напълно кредитира показанията на свид.Й., дадени в с.з., тъй като същите са последователни и непротиворечиви, а и липсват доказателства, които да ги оборват. Той сочи, че с управлявания от него велосипед е предприел пресичане от път обозначен със знак „СТОП“ на главен път, като е преминал косо пътното платно при налична двойна непрекъсната линия на пътя. Сочи, че видимостта му е била ограничена, но въпреки това е предприел пресичането на главния път, от път обозначен със знак Стоп. Свидетелят посочва, че движението осъществявано с велосипедът му било напречно на пътя, като целта му е била да пресече цялото пътно платно, а не да се включи в движението. Пътят е бил с непрекъсната линия.

            Съдът кредитира и писмените доказателства по делото, тъй като същите са непротиворечиви и кореспондиращи с установената по делото фактическа обстановка.

            Гореописаното се установява от приобщените материали по делото - показанията на свидетеля, дадени в съдебно заседание, д.п. №2179/2017 по описа на ОД МВР Варна, НП, заповеди.

            Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК,  вр с чл.84 от ЗАНН,  настоящият състав на ВРС,  достигна до следните правни изводи.

                     По приложението на процесуалния закон:

            Проверяваният акт е издаден от упълномощен за това орган, тъй като видно от приложената от въззиваемата страна заповед, приета в съдебно заседание, издалото НП лице е компетентно. АУАН също е съставен от компетентен служител, при спазване на сроковете по смисъла на чл.34 от ЗАНН.

            Наказателното постановление е издадено в предвидените от чл.34 от ЗАНН срокове.

            Въпреки гореизложеното, съдът констатира, че при издаването на НП са допуснати съществени процесуални нарушения.

            Съгласно разпоредбата на чл.57 л.1т.5 от ЗАНН, НП следва да съдържа описание на нарушението, дата и място, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. Съгласно чл.42 т.4 от ЗАНН, в АУАН също следва да се съдържа описание на нарушението, като бъдат посочени и обстоятелствата, при които същото е извършено. В този смисъл съдът констатира, че, както в АУАН, така и в НП нарушението не е описано в цялост. В хода на съдебното дирене се установяват нови факти, а именно, че свидетелят Й. е пресичал напречно пътното платно и целта му е била не да се включи в движението, а да пресече целият главен път.

            Липсата на пълно, точно и ясно описание на нарушението, непосочването на конкретните обстоятелства, при които същото е извършено, винаги води до наличие на съществено процесуално нарушение, касаещо пряко правото на защита на нарушителя. Липсата на факти се явява съществено процесуално нарушение, тъй като  възпрепятства възможността на нарушителя  да разбере в извършването точно на какво нарушение е обвинен и по този начин адекватно да организира защитата си, а от друга страна са довели до необоснованост и незаконосъобразност на НП. Този порок на НП не би могъл да бъде саниран от настоящата въззивна инстанция, като непосочването на конкретните факти и обстоятелства, при които е извършено нарушението и непосочването на доказателствата, които го потвърждават, лишават и съда от възможността да прецени дали нарушението е квалифицирано правилно и правилно ли е приложена санкционната норма.

         Доколкото процесното НП е изготвено след прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство водено за причиненото ПТП, то в случаят са налице събрани множество факти установяващи цялата фактическа обстановка. За да се твърди, че скоростта с която въззивника е управлявал мотоциклета си, макар и разрешена от закона е несъответна на пътните условия АНО е следвало изрично да посочи защо приема, че нарушена разпоредбата на чл. 20 ал.2 от ЗДвП и каква е следвало да бъде скоростта. По делото са налице безспорни доказателства каква е била скоростта с която виз.М. е управлявал мотоциклета, но същата не е посочена в НП. Също така е безспорно, че свид.Й. с управляваният от него велосипед е изрязал от напречен път със знак“Стоп“ на главният път и е препречил движението на въззивника. Защо в този случай АНО е приел, че именно въззивника е нарушил правилата за движение, а не лицето пресичащо главният път от напречен второстепен път обозначен със знак „Стоп“, АНО е следвало да посочи мотиви за това. Такива мотиви има както в постановлението на прокурора така и в изготвената  по делото автотехническа експертиза. АНО не е изложил мотиви защо и с кои именно свои действия въззивника е извършил нарушение на закона. Така както е описано ПТП в процесното НП се извежда извод, че велосипедиста е нарушил закона излизайки на главен път от напречен такъв е и е създал необходимост да бъде заобиколен, за да се предотврати сблъсък. Не са посочени факти защо движещият се по главния път, обозначен с непрекъсната линия забраняваща пресичането му е виновен за възникналото ПТП, а не този излязъл от път обозначен със знак“Стоп“. По делото са налице безспорни факти по отношение на скорост на водача на мотоциклета и на велосипедиста, местоположението им на пътното платно, извършените действия от тях, както и правилната скорост при която не би се реализирало ПТП и защо. Всички тези факти не са посочени в НП.

         В постановлението на прокурора, както и в определенията на съда издадени по повод воденото досъдебно производство е посочено в какво именно се състои нарушението на законовите изисквания и с кое именно свое действие въззивника е осъществил състава на чл. 20 ал.2 от ЗДвП, но това не е отразено в процесното НП. Там единствено е маркирана в краткост фактическа обстановка и е посочена бланкетно нарушената правна норма. По делото има предостатъчно данни въззивника с кои от законовите изисквания не се  е съобразил и това е довело до съставомерния резултат. АНО не е посочил изобщо извършените от въз.М. конкретни нарушения на закона и безспорно установеното конкретно несъобразяване с правилата за движение.  

     В НП не е описана фактическата обстановка на възникналото ПТП, а само диспозитива на правната норма която АНО е приел, че е нарушена.  В хода на съдебното дирене се установиха факти, поради което съдът счита, че е нарушено правото на защита на въззивника, тъй като той не се е защитава срещу тези факти.  Като не е сторил това АНО е допуснал съществени нарушения на административно-наказателните правила при положение, че същия като АНО от такъв ранг следва да е наясно, че административния процес е строго формален.

       Посочените нарушения са довели до невъзможност да се индивидуализира основанието за налагане на административно наказание на жалбоподателя, което съществено ограничава и правото му на защита.

        Посочените  нарушения на процесуалните правила са съществени, тъй като безспорно водят до ограничаване правото на защита на въз.М. да разбере въз основа на какви факти и обстоятелства наказващият орган е приел, че от негова страна виновно са извършени нарушения на разпоредбите на ЗДП.

         Съобразно проведеното разследване по досъдебното производство правилно е определена нарушената правна норма, както и правилно е определена санкционната норма.

            Предвид гореизложеното съдът счита, че  НП  следва да бъде отменено като незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, поради което и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, настоящият състав на ВРС:

 

Р  Е  Ш  И  :

 

            ОТМЕНЯ  НП №, против НП № 18-0442-000719/ 17.08.2018г. на Началника на 4 РПУ - ОД на МВР- Варна, с което  на С.Р.М. ЕГН ********** е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лв., на основание чл.179 ал.2 вр. предл.1 от ЗДвП за нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП.

 

          Решението подлежи на касационна проверка пред Административен съд-Варна в четиринадесетдневен срок от съобщението до страните.

 

            След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се изпрати на по компетентност на Наказващия орган.

 

                                                                           СЪДИЯ при ВРС: