Р Е Ш Е Н И Е
№262469/18.8.2021г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в
публично заседание на девети юли, през
две хиляди двадесет и първа година, проведено в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
при участието секретаря Даяна П., като разгледа докладваното от съдия Михайлов гр. дело № 9414 по
описа на Варненски районен съд за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е за съдебна делба,
развива се във втора фаза по извършване на същата.
С решение №2603/05.06.2018г. на ВРС, постановено по гр. дело
№9414/2016г. на ВРС, ХХІ състав, е допусната СЪДЕБНА ДЕЛБА на:
1)ДВУЕТАЖНА СГРАДА /бивша магазия/ с
идентификатор ****************(****************)
по КК и КР на гр. Варна, одобрени със Заповед РД-18-98/10.11.2008 г. на ИД на
АГКК, последно изменение със заповед 18-14307-25.11.2014г. на началника на
СГКК-Варна, с адрес на сградата: **********(петнадесет), с обща застроена площ
216(двеста и шестнадесет) кв.м./ РЗП 432 кв.м./ по нотариален акт № 42, том LIII, дело 19562/94г. на нотариус при ВРС и
Удостоверение за данъчна оценка изх.№ **********/27.09.2016 год. на ДМД при
Община Варна, а по Скица № 15-496342-11.10.2016 г. на СГКК-Варна със застроена
площ от 226 кв.м., брой етажи - 2(два), предназначение- сграда за обществено
хранене, стар идентификатор - няма; ПРИСТРОЙКА с идентификатор **************.2(едно нула едно три пет
точка едно пет нула шест точка шест нула три точка две) по КК и КР на гр.
Варна, одобрени със Заповед РД-18-98/10.11.2008 г. на ИД на АГКК, последно
изменение със заповед 18-14307-25.11.2014г. на началника на СГКК-Варна, със
застроена площ от 9(девет) кв.м. по НА и Удостоверение за данъчна оценка, а по
Скица на сграда № 15-496368-11.10.2016 г. на СГКК-Варна със застроена площ от
7(седем)кв.м., брой етажи - 2(два), предназначение - сграда за обществено
хранене, стар идентификатор - няма, и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ************** ************** по КК и
КР на гр. Варна, одобрени със Заповед РД-18-98/10.11.2008 г. на ИД на АГКК,
последно изменение със заповед 18-14307-25.11.2014г. на началника на
СГКК-Варна, в който сградите са разположени, находящи се в **********, с площ на имота 326 (триста двадесет и шест)
кв.м. по Скица № 15-496340-11-
2) СГРАДА с идентификатор ****************(****************),
по КК и КР на гр. варна, одобрени със Заповед РД-18-98/10.11.2008 г. на ИД на
АГКК, представляваща ЕДНОЕТАЖНА ПОСТРОЙКА/склад/, с адрес на сградата: **********, с обща застроена
площ от 54/петдесет и четири/ кв.м. по НА № 48, том LIII,
дело 19568/94г. на нотариус при ВРС и Удостоверение за данъчна оценка изх.№
**********/27.09.2016 год. на ДМД при Община Варна, а по Скица №
15-496456-11.10.2016 г. на СГКК-Варна със застроена площ от 59 (петдесет и
девет) кв.м., брой етажи - един; предназначение - промишлена сграда; стар
идентификатор - няма, ведно с ДВОРНОТО МЯСТО, в което е построена сградата, с идентификатор на ПИ **************
(**************), с площ от 254(двеста петдесет и четири) кв.м. по Скица №
15-496431-11.10.2016 г. на СГКК-Варна, а по НА и Удостоверение за данъчна
оценка - с площ от 247 кв.м., трайно предназначение на територията -
урбанизирана; начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10м), стар
идентификатор - няма; номер по предходен план - 540; при съседи на ПИ: имоти с
идент. №№ 10135.1506.683, 10135.1506.677, 10135.1506.676, 10135.1506.674,
10135.1506.933, при квоти: 7/18 (седем осемнадесети) ид.части за В.Т.Т.,
ЕГН **********, 7/18 (седем осемнадесети) ид.части М.Д.И., ЕГН ********** ***,
починала в хода на съдебното производство, заменена от правоприемникът си М.Д.И.,
ЕГН ********** ***; 2/18(две осемнадесети) за Д.М.К., ЕГН **********,*** хода
на съдебното производство, заменен от правоприемниците си А.П.К.,
ЕГН ********** ***,
Л.Д.Ц., ЕГН ********** *** и П.Д.А., ЕГН ********** ***, 1/18(една
осемнадесета) за И.Д.К., ЕГН ********** *** и 1/18(една осемнадесета) за М.М.Б., ЕГН **********,***,
починала в хода на съдебното производство, заменена в процеса от правоприемника
си - ищцата И.Д.К., ЕГН**********
***) Поземлен имот с идентификатор № 10135.1506.525 по КК и КР на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-98/10.11.2008 г. на
ИД на АГКК, изменена със Заповед № КД -14-03-270/26.01.2012 г. на Н-к на
СГКК-Варна, целият с площ от 84 кв.м. по първични документи и по удостоверение
за данъчна оценка - 75 кв.м., с адрес: **********,
трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване -
ниско застрояване (до
І. С протоколно
определение постановено с открито съдебно заседание на проведено на
14.12.2018г., поправено с определение постановено в о.с.з проведено на
24.07.2020г., по реда на чл. 151 ГПК, са приети претенции по сметките
между съделителите, както следва:
От И.Д.К., ЕГН ********** и М.М.Б., ЕГН ********** ***,
починала (на 21.02.2019г.) в хода на съдебното производство, заменена в процеса от
правоприемника си - ищцата И.Д.К., ЕГН**********
*** срещу съделителите В.Т.Т., ЕГН **********, Д.М.К.,
ЕГН **********,*** хода на съдебното производство, заменен от правоприемниците
си А.П.К., ЕГН ********** ***, Л.Д.Ц., ЕГН **********
*** и П.Д.А., ЕГН ********** *** и Н.С.Т., ЕГН ********** за осъждане на:
- Д.М.К., ЕГН **********,*** хода на съдебното
производство, заменен от правоприемниците си А.П.К., ЕГН ********** ***, Л.Д.Ц., ЕГН ********** *** и П.Д.А., ЕГН **********
*** ДА
ЗАПЛАТИ на осн. чл. 30, ал.3 от ЗС на И.Д.К.,
ЕГН **********, адрес: *** сумата в размер на 1 662,50 лв, представялващи обезщетение за ползите, от
които е била лишена последната за ДВУЕТАЖНА СГРАДА с пристройка,
заедно с 306 кв.м. застроено и незастроено дворно
място, находящо се в гр. Варна, ул. *,
съставляващо част от имот пл. № 11, кв. 82 по плана на седми подрайон на града, идентичен с допуснатия до
делба имот с идент. № ************** и находящите се в
него сгради с идетификатори №№ ****************и **************.2. за периода от 14.12.2013 год. до
31.12.2014 год., (общо 12,5 месеца), и сумата в размер на 467,50 лв., представляващи обезщетение за
ползите, от които е била лишена последната за периода от 14.12.2013 год. до
31.08.2014 год., (общо 8,5 месеца) едноетажна монолитна постройка на един етаж
с площ от 54 кв.м., покрито с метална конструкция дворно място с площ от 193
кв.м., или всичко застроена и незастроена площ от 247 кв.м., находящ се в ********** , представляващ
имот в кв. 98, по плана на седми под район - Варна, идентичен
с допуснатия до делба имот с идент. № ************** и
находящата се в него сграда с идетификатор № **************.2, ведно със
законната лихва върху посочените главници, считано от предявяване на
претенцията и сторените в прозиводството по сметки разноски, в т.ч. адв.
хонорар.
-
Д.М.К., ЕГН **********,*** хода на съдебното производство, заменен от
правоприемниците си А.П.К.,
ЕГН ********** ***, Л.Д.Ц., ЕГН ********** *** и П.Д.А., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на осн. чл. 30, ал.З от ЗС на М.М.Б., ЕГН **********
***, починала в хода на съдебното производство, заменена в процеса от
правоприемника си - ищцата И.Д.К., ЕГН********** ***, сумата в размер на 1 662,50 лв, представляващи
обезщетение за ползите, от които е била лишена последната за ДВУЕТАЖНА СГРАДА с пристройка,
заедно с 306 кв.м. застроено и незастроено дворно място, находящо се в гр.
Варна, ул. *, съставляващо част от имот пл. № 11, кв. 82 по плана на седми
подрайон на града, идентичен с допуснатия до делба имот с идент. № **************
и находящите се в него сгради с идентификатори №№ ****************и **************.2.
за периода от 14.12.2013 год. до 31.12.2014 год., (общо 12,5 месеца), и сумата
в размер на 467,50 лв., представляващи обезщетение за ползите, от които е била лишена
последната за периода от 14.12.2013 год. до 31.08.2014 год., (общо 8,5 месеца)
едноетажна монолитна постройка на един етаж с площ от 54 кв.м., покрито с
метална конструкция дворно място с площ от 193 кв.м., или всичко застроена и
незастроена площ от 247 кв.м., находящ се в ********** , представляващ
имот в кв. 98, по плана на седми под район - Варна, идентичен с допуснатия до
делба имот с идент. № ************** и находящата се в него сграда с
идентификатор № **************.2, ведно със законната лихва върху посочените
главници, считано от предявяване на претенцията и сторените в производството по
сметки разноски, в т.ч. адв. хонорар.
- В.Т.Т., ЕГН **********,***; ДА ЗАПЛАТИ на
осн. чл. 30, ал.З от ЗС на И.Д.К., ЕГН **********, адрес: *** сумата в размер
на 3
158,75 лв., представляващи
обезщетение за ползите, от които е била лишена последната за ДВУЕТАЖНА СГРАДА с пристройка, заедно с 306
кв.м. застроено и незастроено дворно място, находящо се в гр. Варна, ул. *,
съставляващо част от имот пл. № 11, кв. 82 по плана на седми подрайон на града,
идентичен с допуснатия до делба имот с идент. № ************** и находящите се
в него сгради с идентификатори №№ ****************и **************.2. за
периода от 01.01.2015 год. до 14.12.2018 год. (общо 47,5 месеца), и сумата в
размер на 2
832,50 лв., представляващи
обезщетение за ползите, от които е била лишена последната за периода от
01.09.2015 год. до 14.12.2018 год. (общо 51,5 месеца) за едноетажна монолитна
постройка на един етаж с площ от 54 кв.м., покрито с метална конструкция дворно
място с площ от 193 кв.м., или всичко застроена и незастроена площ от 247
кв.м., находящ се в ********** , представляващ имот в кв. 98, по плана на седми под
район - Варна, идентичен с допуснатия до делба имот с идент. № ************** и
находящата се в него сграда с идетификатор № **************.2, ведно със
законната лихва върху посочените главници, считано от предявяване на
претенцията и сторените в прозиводството по сметки разноски, в т.ч. адв.
хонорар.
- В.Т.Т., ЕГН **********,***;
ДА ЗАПЛАТИ на осн. чл. 30, ал.З от ЗС на М.М.Б., ЕГН ********** ***, починала в хода на съдебното производство, заменена в процеса от
правоприемника си - ищцата И.Д.К.,
ЕГН********** ***, сумата в размер на 3 158,75 лв., представялващи
обезщетение за ползите, от които е била лишена последната за ДВУЕТАЖНА СГРАДА с пристройка,
заедно с 306 кв.м. застроено и незастроено дворно място, находящо се в гр.
Варна, ул. *, съставляващо част от имот пл. №11, кв. 82 по плана на седми
подрайон на града, идентичен с допуснатия до делба имот с идент. № **************
и находящите се в него сгради с идентификатори №№ ****************и **************.2.
за периода от 01.01.2015 год. до 14.12.2018 год. (общо 47,5 месеца), и сумата в
размер на 2832,50 лв., представляващи обезщетение за ползите, от които е била лишена
последната за периода от 01.09.2015 год. до 14.12.2018 год. (общо 51,5 месеца)
за едноетажна монолитна постройка на един етаж с площ от 54 кв.м., покрито с
метална конструкция дворно място с площ от 193 кв.м., или всичко застроена и
незастроена площ от 247 кв.м., находящ се в ********** , представляващ
имот в кв. 98, по плана на седми под район - Варна, идентичен с допуснатия до
делба имот с идент. № ************** и находящата се в него сграда с
идентификатор № **************.2, ведно със законната лихва върху посочените
главници, считано от предявяване на претенцията и сторените в производството по
сметки разноски, в т.ч. адв. хонорар.
- Н.С.Т.,
ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на осн. чл. 30, ал.З от ЗС на И.Д.К.,
ЕГН **********, адрес: *** сумата в размер на 3 158,75 лв., представляващи обезщетение за
ползите, от които е била лишена последната за ДВУЕТАЖНА СГРАДА с пристройка, заедно с 306
кв.м. застроено и незастроено дворно място, находящо се в гр. Варна, ул. *,
съставляващо част от имот пл. № 11, кв. 82 по плана на седми подрайон на града,
идентичен с допуснатия до делба имот с идент. № ************** и находящите се
в него сгради с идентификатори №№ ****************и **************.2. за
периода от 01.01.2015 год. до 14.12.2018 год. (общо 47,5 месеца), ведно със
законната лихва върху посочената главница, считано от предявяване на
претенцията и сторените в производството по сметки разноски, в т.ч. адв. хонорар.
- Н.С.Т., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на осн. чл. 30, ал.З от ЗС на М.М.Б., ЕГН ********** ***, починала в хода на съдебното
производство, заменена в процеса от правоприемника си - ищцата И.Д.К., ЕГН********** ***, сумата в размер
на 3 158,75 лв., представялващи обезщетение за ползите, от които е била
лишена последната за ДВУЕТАЖНА СГРАДА с пристройка,
заедно с 306 кв.м. застроено и незастроено дворно
място, находящо се в гр. Варна, ул. *,
съставляващо част от имот пл. №11, кв. 82 по плана на седми подрайон на града, идентичен с допуснатия до
делба имот с идент. № ************** и находящите се в
него сгради с идетификатори №№ ****************и **************.2, за периода от 01.01.2015 год. до 14.12.2018 год. (общо 47,5
месеца), ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от
предявяване на претенцията и сторените в прозиводството по сметки разноски, в
т.ч. адв. хонорар.
В съдебно
заседание ищците, чрез процесуалния си представител адв. Е. излагат твърдения,
че делбените имоти на ***** №15 и ***** №28 са били отдавани под наем. Наемната
цена за квотата в съсобствеността на ищците за имотите е получава от
съделителите, срещу които са предявени претенциите по сметките, при което се
предявяват осъдителни искове за заплащане на припадащата им се част от
събраните доходи, съразмерно квотата в съсобствеността.
Оспорват
се претенциите от съделителите В.Т. и Н.Т., чрез адв. Т., както по основание,
така и по размер.
ІІ. С протоколно
определение постановено с открито съдебно заседание проведено на 14.12.2018г.,
поправено с определение постановено в о.с.з проведено на 24.07.2020г., по реда
на чл. 151 ГПК, са приети и претенции по сметките между
съделителите, както следва:
От съделителите В.Т.Т., ЕГН ********** и
Н.С.Т. срещу съделителите И.Д.К., ЕГН ********** и М.М.Б., ЕГН ********** ***, починала в хода на съдебното производство (21.02.2019г.), заменена в процеса от правоприемника си - ищцата И.Д.К.,за
осъждане на:
-И.Д.К.,
ЕГН **********, с адрес *** ДА
ЗАПЛАТИ на В.Т.Т., ЕГН *********, с адрес *** сумата
от 5929,25 лева (съобразно допуснато изменение на
предявения иск с протоколно определение от 24.07.2020г.) съставляващи
подобрения извършени в имот на ул. „П.” №15 в качеството си на съсобственик със
знанието и без противопоставянето на останалите съсобственици, които подобрения
възлизат на обща стойност 42270 лева и са извършени за периода 2001г.-2018г.,
на осн. чл.61, ал.2 ЗЗД.
-И.Д.К.,
ЕГН **********, с адрес *** ДА
ЗАПЛАТИ на Н.С.Т., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 5929,25 лева
(съобразно допуснато изменение на предявения иск с протоколно определение от
24.07.2020г.) съставляващи подобрения извършени в имот на ул. „П.” №15 в
качеството си на съсобственик със знанието и без противопоставянето на
останалите съсобственици, които подобрения възлизат на обща стойност 42270 лева
и са извършени за периода 2001г.-2018г., на осн. чл.61, ал.2 ЗЗД.
- М.М.Б., ЕГН ********** ***,
починала в хода на съдебното производство, заменена в процеса от правоприемника
си - ищцата И.Д.К., ЕГН**********
*** ДА ЗАПЛАТИ на В.Т.Т., ЕГН *********, с адрес
*** сумата от 1174,16 лева
съставляващи подобрения извършени в имот на ул. „П.” №15 в качеството си на
съсобственик със знанието и без противопоставянето на останалите съсобственици,
които подобрения възлизат на обща стойност 42270 лева и са извършени за периода
2001г.-2018г., на осн. чл.61, ал.2 ЗЗД.
- М.М.Б., ЕГН ********** ***,
починала в хода на съдебното производство, заменена в процеса от правоприемника
си - ищцата И.Д.К., ЕГН**********
*** ДА ЗАПЛАТИ на Н.С.Т., ЕГН **********,
с адрес: *** сумата от 1174,16
лева съставляващи подобрения извършени в имот на ул. „П.” №15 в качеството си
на съсобственик със знанието и без противопоставянето на останалите
съсобственици, които подобрения възлизат на обща стойност 42270 лева и са
извършени за периода 2001г.-2018г., на осн. чл.61, ал.2 ЗЗД.
-И.Д.К.,
ЕГН **********, с адрес *** ДА
ЗАПЛАТИ на В.Т.Т., ЕГН *********, с адрес *** сумата от 7823,20 лева (съобразно допуснато
изменение на предявения иск с протоколно определение от 24.07.2020г.)
съставляващи подобрения извършени в имот на ул. „Г.” №28 в качеството си на
съсобственик със знанието и без противопоставянето на останалите съсобственици,
които подобрения възлизат на обща стойност 58015,85 лева и са извършени през
1995г., на осн. чл.61, ал.2 ЗЗД.
-И.Д.К.,
ЕГН **********, с адрес *** ДА
ЗАПЛАТИ на Н.С.Т., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 1611,55
лева съставляващи подобрения извършени в имот на ул. „Г.” №28 в качеството си
на съсобственик със знанието и без противопоставянето на останалите
съсобственици, които подобрения възлизат на обща стойност 58015,85 лева и са
извършени през 1995г., на осн. чл.61, ал.2 ЗЗД.
- М.М.Б., ЕГН ********** ***,
починала в хода на съдебното производство, заменена в процеса от правоприемника
си - ищцата И.Д.К., ЕГН**********
*** ДА ЗАПЛАТИ на В.Т.Т., ЕГН *********, с адрес
*** сумата от 1611,55 лева
съставляващи подобрения извършени в имот на ул. „Г.” №28 в качеството си на
съсобственик със знанието и без противопоставянето на останалите съсобственици,
които подобрения възлизат на обща стойност 58015,85 лева и са извършени през
1995г., на осн. чл.61, ал.2 ЗЗД.
- М.М.Б., ЕГН ********** ***,
починала в хода на съдебното производство, заменена в процеса от правоприемника
си - ищцата И.Д.К., ЕГН**********
*** ДА ЗАПЛАТИ на Н.С.Т., ЕГН **********,
с адрес: *** сумата от 1611,55
лева съставляващи подобрения извършени в имот на ул. „Г.” №28 в качеството си
на съсобственик със знанието и без противопоставянето на останалите
съсобственици, които подобрения възлизат на обща стойност 58015,85 лева и са
извършени през 1995г., на осн. чл.61, ал.2 ЗЗД.
В съдебно заседание ответниците В.Т. и Н.Т. чрез адв. Н.Т.
излагат твърдения, че техния пряк наследодател Т.Т., а в последствие и
съделителя В.Т. са сторили разходи по запазване и подобрения на общите вещи –
имотите на ***** №15 и ***** №28, изразяващи се в извършване на ремонтни работи
и смяна на предназначението, изграждане на помощна постройка, метален склад –
хале, които подобрения съделителите са извършили в качеството си на
съсобственици със знанието и без противопоставянето на останалите собственици.
Ищците, срещу които са предявени претенциите по сметките,
чрез адв. Е. оспорват същите по основание и размер. Релевират възражение, че
претенциите са погасени по давност в частта преди 2014г. за сторените
подобрения в имота на ***** №15, съответно изцяло тези сторени в делбения имот
на ***** №28.
Съдът,
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно
и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Приета по
делото е съдебно – техническа експертиза на в.л. Й.А., в която се посочва, че
имотите на ***** №15, ***** №28 и ул. „Д.“ №16А, съобразно нормативните
изисквания и с оглед квотите, при които е допусната делбата са реално
неподеляеми. Имотите са маломерни по смисъла и нормите на ЗУТ, а изградените
обектив в тях са обособени така, че разделянето им не е възможно без
конструктивни изменения и допълнително строително монтажни – работи.
При
изпълнение на задачата си да осъществи пазарна оценка на имотите, които са
допуснати до делба, в.л. А., посочва, че пазарната оценка на имота на ***** №15
възлиза на 406900 лева, на ***** №28 в размер на 251000 лева, а на ул. „Д.“
№16А в размер на 158600 лева.
В съдебно
заседание проведено на 24.07.2020г. при защита на заключението си в.л. А.
посочва, че за да определи пазарната стойност на имотите е приложила всички
описани в заключението методи на оценка, като е приела средната такава, като
стойност представляваща пазарна оценка на земята и сградите. За изготвяне на
заключението експерта е потърсили и пазарни аналози, като посочва, че такива за
имота на ***** №15 не е открила, предвид това, че имота е ресторант и
същевременно паметник на културата. Взета в предвид при изготвяне на пазарната
стойност на имотите е и цената, която бива получена при прилагане
инвестиционния метод за оценка.
Прието е
заключение по съдебно – оценителна експертиза
на вещите лица Н.М., Д.П. и К.В. във връзка с установяване пазарната
стойност на имотите предмет на делбата на
***** №15, ***** №28 и ул. „Д.“ №16А. За определяне пазарната стойност
на трите имота експертите прилагат метода на пазарните аналози, метода на
приходната стойност, метода на разходите, метода на остатъчната стойност и
тежестен метод.
За имота
на ***** №15 посочват, че същия е с площ от 326 кв.м., попадащ в имот №11,
кв.82 на 7-ми м.р. на гр. Варна, а
двуетажната постройка в него е с предназначение – сграда за обществено хранене.
Сградата е построена през миналия век, като е реконструирана заедно с
Етнографски музей, същата е паметник на културата, вписана под №101 в списъка
на архитектурен резерват „Одесос“, Община Варна. Към момента на изготвяне на заключението
сградата се използва за ресторант, при промяна на предназначението на същата съобразно
одобрен архитектурен проект. При справка в Община Варна експертите не
установяват, че за процесия имот №11, кв.82 в 7-ми м.р. на града няма действащ
ПУП – ПРЗ. За този имот експертите приемат за приложим метода на сравнимите
пазарни аналози, метода на приходната стойност и тежестния метод, за определяне
на справедлива пазарна цена.
В имота
на ***** №28 се установява наличие на масивна сграда, която е свързана
функционално с пристроен склад – работно хале от метална конструкция. Изпълнени
са ел. и ВиК инсталации.
Имота на
ул. „Д.“ №16 е маломерен, с площ от 84 кв.м., а жилищната сграда в него е с
площ от 40 кв.м. на един етаж, чието предназначение е еднофамилна жилища сграда.
В
заключението си експертите посочват пазарни аналози на имоти в район, в който
се намират делбените имоти, като следва да бъде отбелязано, че по отношение на
имота на ***** 15 част от използваните пазарни аналози на сделки са с имоти с
предназначение идентично с това на процесния имот – заведение за обществено
хранене, съответно сграда за търговия.
В
заключение посочва, че стойността на имот на ул. „Д.” №16А възлиза на 187720
лева, имота на ***** №28 в размер на 152530 лева, а на имота на ***** №15 в
размер на 478326 лева.
В съдебно
заседание при приемане на заключението вещите лица посочват, че имота на *****
има архитектурна стойност, като същия не може да бъде застрояван, до промяна на
статута му. Към момента на изготвяне на заключението статута не е променен,
като имота е архитектурен паметник.
По
отношение на имотите на ***** и ул. „Д.“ вещите лица използват метода на
приходите, който отчита бъдещата възможност за застрояване. За определяне на
евентуалното строителство, което би могло да се реализира в имота на ул. „Д.“
експертите взимат в предвид приетия ПУП,
който определя строителните показатели при застояване. За този имот коефициента
на интензивност на застрояването е определен на 3,5, който при умножаване с
площта на имота от 84 кв.м поставя предполагаема приходна площ при застрояване
от 294 кв.м. разгърната застроена площ. Този максимално допустим коефициент изведен
от приетия за имота ПУП вещите лица примат за база за изчисляване на възможното
застояване в имота. Показателите на приетия ПУП за имота посочват и обема на
предполагаемото строителство в този имот. Доколкото за този имот има приет ПУП,
то строителство в него би било по-скоро реализуемо спрямо имота на *****,
където ПУП не е приет.
За имота на ***** няма приет ПУП, който да е
одобрен към момента на изготвяне на заключението по експертизата, при което за
този имот експертите прилагат предполагаема стойност, коригирана със съответния
коефициент. Този коригиращ коефициент следва да бъде приложен, доколкото е
неизвестно кога ще бъде приет ПУП, съответно какви ще бъдат приетите с него
строителни показатели. Категорично посочват, че не следва да бъда взето
съседното застрояване, което е извършено по метода на долепеното строителство
(на калкан), доколкото не е сигурно дали такова би било допуснато при
евентуално приемане на ПУП за имота на *****.
Прието по
делото е заключението на в.л. П.П., с оглед установяване средната пазарна
наемна цена за имотите на ***** и *****. В заключението си експерта посочва, че
за процесния период за имота на ***** за земя и сграда, общата стойност на
средно – пазарния наем възлиза на общо 100245 лева. За имота на ***** №28, се
посочва, че освен дворното място, върху което е построена сградата с площ от 59
кв.м. при изготвяне на заключението е взето в предвид и намиращото с в имота
метална конструкция, при което средно – пазарната стойност е определена в размер
на 22899 лева. В съдебно заседание при защита на представеното заключение
експерта допълва, че за определяне стойността на средно – пазарния наем за
периода е използвал аналози на имоти, които са посочени в интернет сайт за
отдавани под наем имоти, като посочената там цена е коригирал с коефициент за
вместване в пазара.
Прието по
делото е заключение по съдебно – техническа експертиза на в.л. П.М.. Експерта
посочва, че имота на ***** №15 по предназначение е ресторант с кафе – бар. За
да установи видовете СМР, които са извършени във връзка с промяна на
предназначението на обекта в ресторант с кафе-бар, експерта посочва, че е
осъществила оглед на място, съответно е извършила и съответните измервания.
Дава заключение, че общата стойност на извършените СМР в имота на ***** №15,
към момента на извършването им възлизат на 54602,28 лева с вкл. ДДС.
За да
определи съответната увеличена стойност на имота на ***** №15 имащ статут на
ресторант с кафе-бар, експерта определя
СМР, които са извършени към 2001, 2010, 2014,2016 и 2018 и тяхната стойност към
2020г., като приспада съответното овехтяване. При използване на специализиран
интернет сайт, на който се публикуват обяви за продажба на заведения в района,
в който се намира делбения имот, експерта установява, че имоти с това
предназначение се предлагат на цена от по 950 евро на кв.м.Така определя
пазарна стойност на имота на ***** №15 имащ статут на ресторант с кафе-бар в
размер на 850840 лева. Вещната стойност на сградата, като биват взети нейната
експлоатационна годност, разходи за изграждане, техническо обезценяване,
съответно бива приложен коефициент за местоположение, се изчислява на 423175
лева. Увеличената стойност на имота на ***** №15 имащ статут на ресторант с
кафе-бар, към момента на изготвяне на експертизата, при отчитане на извършените
в имота подобрения и довършителни работи възлиза на 106739,25 лева.
По
отношение на металното хале намиращо се имота на ***** №28, общата стойност на
СМР за неговото изграждане експерта посочва, че възлита на 782794,65 лева по
средни строителни цени към 1995г. За да определи увеличената стойност на имота
на ***** №28 експерта изчислява, съобразно специализиран интернет сайт за
продажба на имоти, че пазарната стойност към момента на изготвяне на
експертизата на производствени халета в района възлиза на средно около 900 евро
за кв.м., при което пазарната стойност на металното хале разположено в имота на
***** №28 се изчислява на 308040 лева. За определяне на вещната стойност на
металното хале, взима в предвид неговата експлоатационна годност, разходи за
изграждане, техническо обезценяване, съответно бива приложен коефициент за
местоположение. Дава заключение, че същата възлиза на 197170 лева. Посочва в
заключението си, че увеличената стойност на металното хале в имота на ***** №28
с оглед извършените подобрения и довършителни работи възлиза на общо 70408,71
лева.
В съдебно
заседание експерта при защита на заключението си пояснява, че металното хале е
закрепено за терена посредством стоманобетонни фундаменти, при което така
посочената стойност е увеличената стойност на мястото, в което се намира това
метално хале. За да бъде установено увеличената стойност следва да бъде
намерено съотношението между пазарната стойност и вещната стойност. Така при
изграждане на металното хале в имота на ***** №28, неговата увеличена стойност
е в размер на 70408,71 лева, като самата метална конструкция, която се намира в
имота се явява и увеличената му стойност.
По
отношение на имота на ***** №15 посочва, че промяната в предназначението му е
свързана с увеличената стойност на имота. Имота се използва като ресторант и
към момента на изготвяне на заключението. Основните СМР в обекта са осъществени
през 2001г., към който момент е сменено предназначението на обекта. Посочва че
имота е паметник на културата, като увеличената стойност на имота възлиза на
106739,25 лева. За да изготви подробна количествено – стойностна сметка по
осъществените СМР, експерта се е запознал със строителната документация
приложена при промяна на предназначението на обекта, съответно е извършила и
измервания на място при посещение на обекта предмет на делбата.
Представено по делото (л.902) е разрешение за строеж №131/11.08.1993г.,
с което се разрешава на В.Т. К. и М.Т. К. поставянето на временна постройка на *******за
складови и търговски нужди на „Офсет -Експерс“ ООД.
С разрешение за строеж (л.903) №249/15.12.2000г. е разрешено на К.Т.К.и Т.В.Т. да осъществят промяна на предназначението
на двуетажна сграда (бивша магазия) в ресторант с кафе-бар, намираща се на *****
№15, гр. Варна.
Представено е разрешение (л.904)
№1032/22.12.2000г. от РДНСК – Варна, с което е разрешено промяна на
предназначението на двуетажна сграда в ресторант – кафе бар, на ***** №15, гр.
Варна, който обект в разрешението за ползване е посочен, че е собственост на Т.В.Т.
и К. Т. К., като със Заповед № 02/15.01.2001г. е допуснат поправка на ОФГ в
разрешението за ползване, като е посочено, че имота е в собственост на Т.В.Т., М.Д.И.,
Л.Д.К. и И.Д.Б..
Представен е доклад (л.905) вх. №
АГ-9400-К-201/14.12.2000г. по описа на Община Варна, район Одесос по отношение
процедура по промяна на предназначение на двуетажна сграда в ресторант – кафе
бар, на ***** №15, гр. Варна, в който се сочи, че инвеститори са К.Т.К.и Т.В.Т..
Представен е по делото договор за наем от
01.01.2013г. (л.434), по силата на който Т.В.Т., М.Д.И. и Д.М.К. в качеството
им на наемодатели отдават под наем за срок до 31.12.2013г. на дружеството **********ООД
гр. Варна имот представляващ двуетажна сграда с пристройка, заедно с 306 кв.м.
дворно място, находящ се в гр. Варна, ул. П. №15. В договорът страните са
уговорили, че определената наемна цена следва да бъде разпределяна в размер на
7/18 ид.части за Т.В.Т., 7/18 ид.части за М.Д.И. и 4/18 ид.части за Д.М.К..
С договор за наем от 01.01.2014г. (л.432) Т.В.Т.,
М.Д.И. и Д.М.К. в качеството им на наемодатели отдават под наем за срок до
31.12.2014г. на дружеството **********ООД гр. Варна имот представляващ
двуетажна сграда с пристройка, заедно с 306 кв.м. дворно място, находящ се в гр.
Варна, ул. П. №15. В договорът страните са уговорили, че определената наемна
цена следва да бъде разпределяна в размер на 7/18 ид.части за Т.В.Т., 7/18
ид.части за М.Д.И. и 4/18 ид.части за Д.М.К..
С договор за наем от 01.01.2015г. (л.439) Т.В.Т.,
М.Д.И. и Д.М.К. в качеството им на наемодатели отдават под наем за срок до
31.12.2015г. на дружеството **********ООД гр. Варна имот представляващ двуетажна
сграда с пристройка, заедно с 306 кв.м. дворно място, находящ се в гр. Варна,
ул. П. №15. В договорът страните са уговорили, че определената наемна цена
следва да бъде разпределяна в размер на 9/18 ид.части за Т.В.Т., 7/18 ид.части
за М.Д.И. и 2/18 ид.части за Д.М.К.. С анекс от 20.12.2015г. (л.428) действието
на договора е продължено до 31.12.2016г.
С договор за наем от 12.07.2016г. (л.425) Т.В.Т.,
М.Д.И. и Д.М.К. в качеството им на наемодатели отдават под наем за срок до
11.07.2017г. на дружеството „З.В.“ ЕООД гр. Варна имот представляващ двуетажна
сграда с пристройка, заедно с 306 кв.м. дворно място, находящ се в гр. Варна,
ул. П. №15. В договорът страните са уговорили, че определената наемна цена
следва да бъде разпределяна в размер на 9/18 ид.части за Т.В.Т., 7/18 ид.части
за М.Д.И. и 2/18 ид.части за Д.М.К..
Представен по делото е договор за наем от
31.01.2006г.(л.419), по силата на който В.Т.Т., М.Д.И. и Д.М.К. са отдали под
наем на търговското дружество „Лале“ ООД гр. Варна имот представляващ
едноетажна монолитна постройка със ЗП от 54 кв.м., покрито дворно място с площ
от 193 кв.м. и 247 кв.м. не застроена площ, който имот се намира в гр. Варна, **********.
В договора страните са уговорил, че наемната цена следва да бъде разпределяна
при квоти – 7/18 ид.части за В.Т.Т., 7/18 ид.части за М.Д.И. и 4/18 ид.части за
Д.М.К..
С договор за наем от 14.12.2006г. (л.415) В.Т.Т.,
М.Д.И. и Д.М.К. са отдали под наем на ДЗЗД „Димитров Дизайн Лаб“ - гр. Варна
имот представляващ едноетажна монолитна постройка със ЗП от 54 кв.м., покрито
дворно място с площ от 193 кв.м. и 247 кв.м. не застроена площ, който имот се
намира в гр. Варна, **********. В договора страните са уговорили, че наемната
цена следва да бъде разпределяна при квоти – 7/18 ид.части за В.Т.Т., 7/18
ид.части за М.Д.И. и 4/18 ид.части за Д.М.К.. С анекс от 22.12.2007г. договорът
е продължен до 31.12.2008г., съответно с анекс от 01.01.2009г. договора отново
е продължен до 31.12.2009г., с анекс от 01.01.2010г. – до 31.12.2010г., с анекс
от 01.01.2011г. до 31.12.2011г. и с анекс от 01.01.2012г. до 31.12.2012г.
Представен е договор за наем от 01.09.2012г.
(л.408), с който В.Т.Т., М.Д.И. и Д.М.К. са отдали под наем на търговското
дружество ********** ЕООД гр. Варна имот представляващ едноетажна монолитна
постройка със ЗП от 54 кв.м., покрито дворно място с площ от 193 кв.м. и 247
кв.м. не застроена площ, който имот се намира в гр. Варна, **********. В
договора страните са уговорили, че наемната цена следва да бъде разпределяна
при квоти – 7/18 ид.части за В.Т.Т., 7/18 ид.части за М.Д.И. и 4/18 ид.части за
Д.М.К.. С анекс от 01.09.2013г. действието на договора е продължено до
31.08.2014г.
С договор за наем от 01.09.2014г. (л.404) който
В.Т.Т., М.Д.И. и Д.М.К. са отдали под наем на търговското дружество **********
ЕООД гр. Варна имот представляващ едноетажна монолитна постройка със ЗП от 54
кв.м., покрито дворно място с площ от 193 кв.м. и 247 кв.м. не застроена площ,
който имот се намира в гр. Варна, **********. В договора страните са уговорили,
че наемната цена следва да бъде разпределяна при квоти – 9/18 ид.части за В.Т.Т.,
7/18 ид.части за М.Д.И. и 2/18 ид.части за Д.М.К.. С анекс от 20.08.2015г.
действието на договора е продължено до 31.08.2016г., а с анекс от 20.08.2016г.
срокът на договора е продължен до 31.08.2017г.
По искане на съделителите В.Т. и Н.Т. е
разпитана свидетеля Н.Н.Т. *****, без дела и родство със страните. На свидетеля
й са известни делбените имоти на ***** и ул.„Г.“ в гр.Варна. За имота на ул. „П.
“ посочва, че е получен по реституция, като към момента на възстановяване на
собствеността е бил предназначен за осъществяване на репетиции на ансамбъл
„Варна“. Считано от 2000г. имота е с предназначение на ресторант, което има и
към момента. Посочва, че В.Т. е осъществявал дейността по ремонти в имота, като
в последствие тази дейност била поета от неговата снеха Н.Т. и неговия внук В.Т.,
които и към момента се грижат за имота. През 2000г. е осъществен цялостен
ремонт, като са изградени кухня, сервизни помещения, свързани са били двата
етажа на сградата посредством външна стълба, изграден е бар, камина. Разходите
по заплащане на осъществените СМР били поемани от В.Т.. В последствие при
амортизация на изграденото след 5-7 години били осъществявани нови СМР в имот,
които се организирали от Н.Т. и от внукът на В.Т.. Свидетеля не е виждала други представители на
фамилия Т. да се занимават с дейност по извършване на ремонти в имота. Имота
след промяна предназначението му на ресторант се отдавал под наем, като и към
момента също бил отдаден под наем.
За имота на ***** №28 посочва, че при
реституиране на последния той представлявал празно дворно място, след което в
него било изградено метално хале. Изграждането се осъществило през средата на
90-те години. Посочва, че организатор по строителните работи бил В.Т. – старши,
като други представители на фамилията на свидетеля не е известно да са
участвали в организационната дейност.
По
искане на съделителите В.Т. и Н.Т. е разпитан свидетеля Р.К.К.– без дела и
родство със страните. Свидетеля посочва, че имота на ***** е получен от Т. по
реституция през 1993г., като през 2000г. – 2001г. са започнали дейност по
ремонт. Дейността е включвала изграждане на вентилация, скари, кухня, стълби за
втори етаж на сградата, комин, поставяне на прозорци. Посочва, че средствата за
СМР са били заплащани от В.Т. и неговия син.
Свидетеля излага, че най – големия ремонт в имота е осъществен през
2001г., като в последствие ремонти е имало и през 2004г. – 2007г.. В
последствие са подменяни настилки в кухня, осъществен е ремонт на покрив.
Имота на ул. Г. е представлявал двор, в
който в последствие през 2005г. е поставено метално хале, като разходите за
неговото изграждане също били заплатени от В.Т. и неговия син.
При така установеното
съдът прави следните правни изводи:
Основен
принцип при извършване на делбата е тя да бъде извършена така, че всеки
съсобственик да получи своя дял в натура, като неравенството в дяловете се
изравнява в пари. Всички установени по делото правнозначими за
избора на способ за извършване на делбата факти и обстоятелства следва да бъдат
взети предвид от съда.
По въпроса за начина,
по който следва да бъде извършена делбата съдът приема следното:
Основен принцип при
извършване на делбата, който е залегнал в разпоредбата на чл. 69 ЗН е всеки
наследник да получи своя дял в натура, доколкото това е възможно. Хипотезата,
която е уредена в цитираната правна норма следва да намери приложение във
всички случаи, при които броя на съделителите е равен или по-малък от броя на
допуснатите имоти, а ако самите имоти са поделяеми на обособените дялове от
тях.Този принцип не може да бъде игнориран дори и тогава, когато имотите
допуснати до делба са на различна стойност, доколкото неравенството в дяловете
следва да бъде уравнено с пари между съделителите. Публичната продан, като
способ за ликвидиране на съсобствеността следва да намери приложение ако
имотите са по-малко от броя на съделителите и всеки имот е реално неподеляем.
Съответната стойност на отделните дялове, както и квотите на съделителите, при
които е допусната делбата са от значение за избиране на способа на делбата, а
именно по реда на разпределение на имотите или чрез теглене на жребие.
Предмет на делбата са
три имота на ул. „П.” №15, ул. „Г.” №28 и ул. „Д.“ №16А в гр. Варна, които са
на различна стойност. Делбата с решението по допускане на същата постановено в
първа фаза на съдебното производство е допусната между съделителите при
различни квоти. Пречка за теглене на жребие се явява както установените с
решението по допускане на делба различни квоти между съделителите /в който
смисъл Определение №371/08.07.2020 по дело №87/2020 на ВКС, ГК, II г.о./, така и различната
стойност на делбените имоти, който въпрос следва да бъде засегнат по-долу в
мотивите на съда. Във втората хипотеза при избиране на способа за теглене на
жребие би могло да се достигне до поставянето в дял на имот с най-висока стойност
на съделител, респ. съделители групирани по колена с най – малък наследствен дял,
което води до извода за невъзможност за приложение на този способ за
ликвидиране на съсобствеността.
Съобразно дадените
указания в т. 5 ППВС 7/73, в случай, че делбата не може да бъде извършена чрез теглене на
жребие, поради неудобство или невъзможност,
следва делбата да се извърши чрез разпределяне на имотите по чл. 353 ГПК. Този способ би бил
приложим или при
изрично съгласие на съделителите,
или когато делбата се извършва по колена. За
да се запази принципа на чл. 69 ЗН е допустимо, когато в делбата
участват наследници от различни колена и няма имоти за всички съделители, но са
достатъчни за наследствените колена, делбата да се извърши по колена, като в този случай
приложимият способ е чл.292 ГПК /отм./, идентичен с действащата разпоредба на чл.
353 ГПК, в който смисъл и Решение №60/26.07.2010г., постановено по гр.дело №
534/2009г., на I-во г.о. на ВКС.
Общият на страните наследодател е
Т. К. Б., починал през 1934г. Наследници на последния са неговата приживяла
съпруга Ф.Т.Т., починала през 1963г., както и трите му деца В.Т. К. (починал
2002г.), М.Т.П. (починала 1996г.) и К.Т.К.(починал 1966г.). В първа фаза на
съдебното производство се установи, че и трите имота предмет на делбата са
одържавени през 50-те години по реда на ЗОЕГПНС, за което обстоятелство са
съставени актове за държавна собственост. Към момента на отнемане на делбените
имоти по посочения закон, наследството на общият на страните наследодател Т. К.
Б. е вече открито, при което и при приложение на чл.21, ал.2 ЗН от 1889г.
(отм.), неговите имоти се наследяват по равно от трите му деца В.Т. К., М.Т.П.
и К.Т.К.и приживялата съпруга.
Наследник на В.Т. К. е
първоначалният ответник Т.В.Т., който почина в хода на съдебното производство и
бе заменен от правоприемниците си Н.Т. и В.Т..
Наследник на М.Т.П. е
първоначалния ответник М.Д.И., която почина в хода на съдебното производство,
като бе заменена от правоприемникът си М.Д.И..
Наследници на К.Т.К.са неговата
приживяла съпруга М.Д.К. съответно неговия брат В.Т. К. и сестра М.Т.П.,
доколкото наследодателя приживе не е оставил свои низходящи. От коляното на М.Д.К.черпят
наследствени права първоначалния ответник Д.М.К. /като наследник на Л. Д.К. –
сестра на М.К./, починал в хода на процеса и заменен от А.К., Л.Ц. и П.А.. От
това коляно на М.Д.К.черпят права и ищцата И.Д.К., заменила починалата в
съдебното производство втора ищца М. М. Б., същите ищци като наследници на *****,
а той от своя страна на Н. Тенев Бонджев, съответно последният наследник на И.Д.Б.
– сестра на М.Д. К..
Така изложеното налага извода, че могат да
бъдат групирани три колена, като в първото бъдат поставени съделителите Н.С.Т.
и В.Т.Т.. Във второто коляно бъде поставена съделителят М.Д.И., а в трето
коляно бъдат групирани съделителите А.К., Л.Ц. и П.А., като правоприемници на
починалата в хода на процеса страна Д.М.К., заедно с ищцата И.Д.К., както и
квотата на починалата в хода на съдебното производство М. М. Б., заменена от
правоприемникът си И.К..
При положените, че са групирани
съделителите в три колена, съответно самостоятелните имоти предмет на делбата
са три, то съдебната делба следва да бъде извършена по колена при разпределение
на имотите между съделителите. Несъгласието на съделителите
А.К., Л.К. и П.А., заменили починалия в хода на съдебното производство Д.М.К.,
че не желаят да получат в общ дял с друг съделител имот предмет на делбата не
следва да бъде зачетено. Следва да се спази основния принцип при делбата да
бъде получен дял в натура от всеки съделител, а ако в рамките на съответното
коляно, в което са групирани съделители не се постигне съгласие по отношение
поставеният им в общ дял имот, то и тази съсобственост също може да бъде
ликвидирана, като с такова искане съдът бъде сезиран. Съгласието на всички
съделители за прилагане на този способ не е необходимо, което разбиране е
възприето и в съдебната практика, която напълно се споделя и от настоящия
първоинстанционен съд - Решение №60/26.07.2010г., постановено по гр. дело №
534/2009г., на I-во г.о. на ВКС.
Принципът, който е
залегнал за начина, по който следва да бъде осъществено разпределението на
имотите между колената, в които са групирани съделителите е свързан със
стойността на имотите предмет на делбата и квотите, при които тя е допусната
между съответните страни, групирани в съответните колена. С решение
№21/29.03.2016г., постановено по гр.дело № 3948/2015г. на 2-ро, г.о. на ВКС се
приема разбирането, че при групиране на имотите за сформиране на дялове
основната цел е дяловете да съответстват максимално на квотите в
съсобствеността, така че паричното уравнение да е минимално.
Преди да бъде осъществено
разпределение на имотите по сформираните колена, съдът следва да изложи мотиви
във връзка с пазарната стойност на имотите:
За установяване
пазарната оценка на имотите, които са допуснати до делба съдът назначи единична
съдебно – оценителна експертиза, по която заключение е изготвено и прието от
вещото лице Й.А., както и с оглед оспорване заключението на експерта бе прието
заключение и на тройно – съдебно оценителна експертиза на вещите лица Н.М., Д.П.
и К.В.. В единичната си експертиза в.л. А. посочва, че пазарната стойност на
имотите предмет на делбата възлиза както следва: на ***** №15 - 406900 лева, на ***** №28 в
размер на 251000 лева, а на ул. „Д.“ №16А в размер на 158600 лева. Посочените
от вещото лице цени са окончателни, като в тях се включва стойността на земята,
съответно и стойността на сградите в тези делбени имоти. По отношение на
имотите на ***** и ***** експерта прилага при определяне на цената метода на
вещната, приходната и тежестната стойност, като по отношение на имота на ул. „Д.“
намира, че се явява неприложим метода на приходите, предвид това, че сградата в
този имот е полуразрушена, съответно свободната площ пред сградата е
неизползваема.
При изготвяне на
тройната съдебно – оценителна експертиза вещите лица използват също няколко
метода, като при определяне на пазарната стойност взимат в предвид и пазарни
аналози на сделки с имоти намиращи се в съответния район, в който се намират и
делбените имоти, като отчитат и видът на имота. Следва да бъде посочено, че не
е спорно между съделителите, съответно се установява от приетите по делото
съдебни експертизи и гласни показания на разпитани в хода на производството
свидетели, че обекта на ***** №15 е действащ ресторант, при което и пазарните
аналози за установяване на неговата стойност се подбрани така, че да отговорят
на аналогични на този имот обекти, а именно такива за търговска дейност
съответно обекти за обществено хранене. Съдът намира, че при използване на
пазарни аналози по отношение на осъществени сделки с имоти от район, в който се
намират процесния имот би се определила с най – голяма точност пазарната
стойност на имота, доколкото цената на имота е се определя от търсенето и
предлагането на свободния пазар. Следва да бъде посочено, че този имот е и
паметник на културата, като съдът напълно споделя изводите на експертите при
защита на тройната съдебно – оценителна експертиза, че в този имот до промяна
на предназначението му е невъзможно да бъде осъществено инвестиционно намерение
с оглед реализиране на нов строеж. За имотите на ***** и „Д.“, експертите
подробно при установяване на пазарната им оценка взимат в предвид тяхната
евентуална инвестиционна стойност. За имота на ул. „Д.“ при проверка на
строителните книжа в Община Варна се установява, че за района в който се намира
този имот е приет ПУП, който определя възможното строителство в имота. В случая
това е коефициент на интензивност на строителство 3,5 при максимално допустима плътност
от 20%, така на база тези приети с ПУП норми за застрояване определят, че
максималната приходна площ при застрояване на имота би могла да бъде в размер
на 294 кв.м. Максималната разгъната застроена площ бива съотношение между
площта на урегулирания поземлен имот, която в случая възлиза на 84 кв.м. (по
скица) и коефициента на интензивност на застрояване, който е определен на 3,5,
при което се установява максималния размер на РЗП от 294 кв.м. За имота на *****
ПУП не се установява от в.л. след проверка в Община Врана да е приет. Така за
установяване инвестиционната стойност посочват възможен коефициент на
интензивност от 3 и плътност на застрояване от 20 %, при което евентуално
максималното застрояване би било в размер на общо 762 кв.м. разгърната
застроена площ. Съдът посочва, че експертите при използване на метода на
инвестиционната стойност прилагат максимално допустимите строителни показатели
за тези обекти, като определят съответно и максимално възможното застрояване в
конкретния имот. Съдът не може да сподели възраженията на съделителите, че при
осъществяване на инвестиционно намерение, което да включва и съседен на
процесните делбени имоти имот, биха се постигнали по–високи стойности на предполагаемата
приходна площ. Това дали е възможно строителство в делбеният имот съвместно със
съседен/съседни имоти, при долепено строителство (на калкан) и пр. са хипотези,
които не следва да бъдат отнесени към установяване инвестиционната стойност на
имотите. Бъдещо строителство, което обхваща делбените имоти, като част от
съседни такива е възможно, предполагаемо, хипотетично да бъде реализирано, но
по делото липсват конкретни инвестиционни намерения под формата на строителни
книжа, които да бъдат взети в предвид при установяване на приходната застроена
площ от тези имоти. Предвид това при отчитане на индивидуалните строителни
показатели на съответния имот на ***** и ул. „Д.“ следва да бъде прието от
съда, че експертите са достигнали до извод, че това е и максималния РЗП, който
може да бъде реализиран в конкретния имот.
Съдът при определяне
на пазарната оценка на имотите намира, че следва да даде вяра на заключението
на тройната съдебно – оценителна експертиза. Същата в пълнота при изследване на
реални пазарни аналози с имоти в район, в който се намират процесните установява
реалната им пазарна стойност. Приложение при определяне на стойността намира и
метода на инвестиционната стойност, при който се отчитат максималните допустими
обеми на евентуално бъдещо застаряване за делбените имоти, в които към момента
на приключване на устните състезания е възможно строителство. Този комплексен
подход, който е приложен при изготвяне заключението на тройната експертиза
мотивира съда да приеме в окончателния си извод, че стойностите посочени в
същата, като пазарна оценка на делбените имоти се доближават максимално до
действителната пазарна оценка на тези имоти. При изложените съображения
пазарната оценка на допуснатите до делба имоти следва да бъде приета, че
възлиза както следва: на ул. „Д.“ №16А - 187720 лева, за имота на ***** №28 в размер на 152530
лева, а на имота на ***** №15 в размер на 478326 лева.
След като се установи, че пазарната оценка на имота
на ул. „П.” №15 значително са различава от пазарната оценка на другите два
имота предмет на делбата, следва да се даде отговор на въпроса на коя група
съделители, оформящи съответното коляно той следва да бъде разпределен.
Основния принцип тук е съдът да съобрази размера на квотите, които се оформят
при групиране на съделителите в съответното коляно. Така позовавайки се на този
принцип най–малък дял имат съделителите заменили починалия ответник Д.М.К. и
ищцата, действаща и като правоприемник на своята майка. Квотите за този имот
формирани от съделителите от коляното В.Т. К., както и това на М.Т.П. са
равни - от по 14/36 ид.части за всяко
коляно. Следва да бъдат предпочетени съделителите Н.С.Т. и В.Т.Т., доколкото се
установи, че в този имот дейност по промяна на предназначението както
фактическа, така и правна е осъществил техния праводател В.Т. К., съответно
прекият им наследодател Т.В.Т., който въпрос следва да бъде разгледан в
мотивите в частта по приетите претенции по сметките между съделителите. Така имота на ул. „П.” №15 следва да бъде
разпределен в общ дял на Н.С.Т. и В.Т.Т., като общата стойност на този дял
възлиза на 478326 лева. Следващия по пазарна оценка имот е имотът
на ул. „Д.” №16 А, който следва да бъде разпределен на съделителя М.Д.И., като
стойността на този дял възлиза на 187720 лева. Съобразно приетото от
съда имотът с най–ниска стойност е този на ул. „Г.” №28, който следва да
бъде разпределен на съделителите оформящи коляното с най–малък общ дял или това
са правоприемниците на починалия в хода на процеса Д.М.К. в общ дял с ищцата,
същата действаща и като правоприемник на починалата в хода на процеса М. М. Б..
Общата стойност на този дял възлиза на 152530 лева. Участниците във всяко наследствено коляно придобиват имотите при равни
квоти, които съответстват на наследствените им права.
По
въпроса за уравнение на дяловете:
С Решение №279/05.07.10г. постановено по гр.д.№350/09г.
на ВКС, II ГО се приема, че стойностното уравнение на дяловете при
разпределение на делбените имоти се извършва на базата на съпоставката на
стойността на получения в собственост имот и стойностното изражение на дела от
общата делбена маса, изчислена също в парична стойност.
Общата делбена маса съставляваща сбор от парична
стойност на трите имота предмет на съдебната делба възлиза на 818576 лева, от
която 478326 лева за имота на ул. „П.” №15, 152530 лева за имота на ул. „Г.”
№28 и 187720 лева за имота на ул. „Д.”№16А.
Паричната стойност на дела на Н.С.Т. възлиза на
129508,94 лева, от които 93007,83 лева,
отговарящи на 7/36 ид.части от 478326 лева и 36501,11 лева, отговарящи
на 36501,11 лева от 187720 лева.
Паричната стойност на дела на В.Т.Т. възлиза на
188826,16 лева, от които 93007,83 лева, отговарящи на 7/36 ид.части от 478326
лева, 59317,22 лева, отговарящи на 7/18 ид.части от 152530 лева и 36501,11
лева, отговарящи на 7/36 ид.части от 187720 лева.
Паричната стойност на дела на М.Д.И., заменила в
хода на съдебното производство починалият съделител М.Д.И. възлиза на 318335,10
лева, от които 186015,66 лева, отговарящи на 14/36 ид.части от 478326 лева,
59317,22 лева, отговарящи на 7/18 ид.части от 152530 лева и 73002,22 лева,
отговарящи на 14/36 ид.части от 187720лева.
Паричната стойност на дела на А.П.К., Л.Д.Ц. и П.Д.А.,
заменили в хода на съдебното производство починалият съделител Д.М.К. възлиза
на 90952,87, от които 53147,33 лева, отговарящи на 4/36 ид.части от 478326
лева, 16947,77 лева, отговарящи на 2/18 ид.части от 152530 лева и 20857,77
лева, отговарящи на 4/36 ид.части от 187720 лева.
Паричната стойност на дела на И.Д.К. възлиза на
45476,42 лева, от които 26573,66 лева, отговарящи на 2/36 ид.части от 478326
лева, 8473,88 лева, отговарящи на 1/18 ид.части от 152530 лева и 10428,88 лева,
отговарящи на 2/36 ид.части от 187720 лева.
Паричната стойност на дела на И.Д.К., в качеството й
на правоприемник на починалият в хода на съдебното производство съделител М. М.
Б. възлиза на 45476,42, от които 26573,66 лева, отговарящи на 2/36 ид.части от
478326 лева, 8473,88 лева, отговарящи на 1/18 ид.части от 152530 лева и
10428,88 лева, отговарящи на 2/36 ид.части от 187720 лева.
Н.С.Т. и В.Т.Т. получават в общ дял имот на стойност
478326 лева, а общата парична стойност на техните дялове възлиза на 318335,10
лева. При това положение те дължат уравняване дяловете на останалите съделители
със сумата, която се явява разлика между получения от тях дял и паричната
стойност на техните дялове или сумата от 159990,90 лева /478326 лева - 318335,10
лева/.
М.Д.И., като правоприемник на съделителя М.Д.И.
получава в дял имот на стойност от 187720 лева. Общата парична стойност на
нейния дял възлиза на 318335,10 лева, поради което на нея й се дължи уравнение в
размер на 130615,10 лева.
На правоприемниците на съделителя Д.М.К., които
получават в общ дял имот с ищцата И.Д.К., същата освен в лично качество
действаща и като правоприемник на съделителя М. М. Б., им бива разпределен имот
на стойност от 152530 лева. Общата парична стойност на дяловете на така
групираните съделители възлиза на 181905,74 лева, при и доколкото на последните
им се поставя в дял имот на по-ниска стойност от общата им групирана делбена
квота, то същите следва да получат уравнение на делът си в размер на 29375,74
лева.
От изложеното следва,
че Н.С.Т. и В.Т.Т.
дължат уравнение в размер на 159990,90 лева за получения от тях имот, което
следва да заплатят съобразно квотата си в съсобствеността в този имот на
съделителите, чиито дялови следва да бъдат уравнени. Разпределения на страните
имот с решението по допускане до делба е допуснат между съделителите при равни
за тях квоти, поради което всеки един от Н.С.Т. и В.Т.Т. следва да заплати на М.Д.И.
сумата от по 65307,55 лева за уравнение на нейният дял. На правоприемниците
заменили съделителя Д.М. Кръсте, всеки един от Н.С.Т. и В.Т.Т. следва да заплатят
сумата от по 7343,93 лева. На ищцата И.Д.К. всеки един от Н.С.Т. и В.Т.Т.
следва да заплатят сумата от по 3671,96 лева. В такъв размер всеки от по
3671,96 лева един от тях дължи и уравнение на дела на И.Д.К., в качеството й на
правоприемник на починалата в хода на съдебното производство М. М. Б..
I.По отношение претенциите по сметките, които са приети за съвместно
разглеждане в производството по делба от ищците:
Приемането
на претенциите по сметките е осъществено в съдебно заседание, което се проведе
на 14.12.2018г., като в хода на съдебния процес (на 21.02.2019г.) почина
съделителя и ищец М.Б., която бе заменена от своя правоприемник - съделителя и
ищец И.К., на осн. чл. 227 ГПК. Основанието, на което се предявяват тези
осъдителни искове е свързано с присъждане на обезщетение за доходите, които
съделителите срещу които тези претенции са предявени са събрали вследствие
отдаване под наем на делбените имоти на ***** №15 и ***** №28, за процесния
период от време. Тези претенции са предявени от ищците срещу ответниците В.Т.Т.,
Н.С.Т., като и срещу Д.М.К. (починал в хода на процеса), заменен от
правоприемниците си.
Разпоредбата
на чл. 30, ал.3 ЗС урежда хипотезата, при която всеки един от съсобствениците
участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно частта си. Добивите от
вещта, респ. гражданските плодове (наемните вноски), които биват реализирани от
нея са онези ползи, които се следват на всички съсобственици съразмерно квотата им съсобствеността. За
основателността на иск предявен по реда на чл. 30, ал.3 ЗС е необходимо да бъде
доказано, че ползващия съсобственик е реализирал доход от цялата съсобствена
вещ, без да отчита притежавана от другите съсобственици идеална част.
От
представените по делото договори за наем на делбените имоти на ***** №15 и *****
№28 следва да бъде прието, че същите са били отдавани под наем, при което е
реализиран доход от тях под формата на дължимата от наемателя месечна наемна
вноска.
От
представеният по делото договор за наем от 01.01.2013г. съдът приема, че между Т.В.Т., /чиито правоприемници са Н.
и В. Т./, М.Д.И. /чийто правоприемник М.И./ и Д.М.К. /заменен от А.К., Л.Ц. и П.А./,
от една страна в
качеството им на наемодатели, а от друга страна търговското дружество „О.-2012” ООД
е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за наем. Предмет на
този договор е делбения имот представляващ двуетажна сграда с пристройка, заедно с 306 кв.м. дворно място, находящ се в гр. Варна, ул.
„П.” №15, като срокът на договора е до края на 2013г.
Уговорената наемна цена възлиза на 2400 лева, която съобразно уговорките в
договора следва да бъде разпределяна в
размер на 7/18 ид.части за Т.В.Т., 7/18 ид.части за М.Д.И. и 4/18 ид.части за Д.М.К.. През следващата 2014г.
между същите страни е сключен нов договор за наем с продължителност от една
година с предмет имота на ул. „П.” №15 при същата наемна цена и същите квоти,
при които следва да бъде разпределена тя между съсобственците. С договор за
наем от 01.01.2015г. имота бива отдаден по наем на от посочените съсобственици
на търговското дружество, като квотите, при които следва да бъде разпределена
наемната вноска биват изменени, при което за Т.Т. се дължат 9/18 ид.ч, за М.И.
7/18, а за Д.К. квотата бива намалена на 2/18 ид.части.С анекс от 20.12.2015г.
договорът за наем е продължен до 31.12.2016г., а с договор от 12.07.2016г., със
срок до 11.07.2017г., Т.Т., М.И. и Д.К. отдават под наем на дружеството „З.В.”
ЕООД имота на ул. „П.” №15 при същата наемна цена от 2400 лева и при последно
посочените квоти, при които наемните вноски следва да бъдат разделени между
наемодателите. Не се оспорва, че към момента на депозиране на исковата молба в
съда /08.08.2016г./ имота се отдава под наем от посочените съделители при тези
квоти.В съдебно заседание проведено на 09.03.2018г. съделителите В.Т. и Н.
Немелкова, чрез процесуалния си представител излагат, че те отдават под наем
процесните имоти, съответно събират наемните вноски от тях. От разпита на
свидетеля Н.Н.Т. *****, който разпит е осъществен в настоящата втора фаза на
съдебното производство съдът приема, че към момента имота на ул. „П.” се отдава
под наем, като за него се е грижил приживе В.Т. К., а след неговата смърт
ответниците Н.Т. – негова снаха и В.Т. – внук на наследодателя. В съдебното
заседание проведено на 09.03.2018г., В. и Н. Т. почват, че след 2015г. в
договорите за наем е била изменена квотата, която е следвало да получава Д.К.,
при което тя е намалена от 4/18 идеални части на 2/18 ид.части. Тази разлика от
2/18 идеални части след изменението й е получава от тях, при което, съдът
приема, че това фактическо положение е продължило до първото по делото съдебно
заседание във втората фаза на съдебното производство - 14.12.2018г., в което са
приети претенциите по сметките от ищците. От така изложеното следва да бъде
прието за доказано, че по отношение на имота предмет на делбата на ул. „П.”
№15, за периода от 14.12.2013г. до 31.12.2014г., която последна дата предхожда
договора за наем от 01.01.2015г., с който бива изменена квотата, която се
следвала на Д.М.К. чрез намаляването й, последният е получавал частта, която се
е следвала на съделителите И.К. и М.Б., /по 1/18 ид.част – за всяка/, съобразно
решението, с което е допусната съдебната делба, а след този момент и считано от
01.01.2015г., тази дължима част от наемната вноска е била получаван от
ответниците В. и Н. Т. до датата на приемане претенцията по сметките 14.12.2018г.
Наемната цена е определена в размер на 2400 лева на месец или 28800 лева годишно,
за периода за който тя е получава от Д.К. /14.12.2013г. – 31.12.2014г./, или за
12 месеца и половина общата наемна цена възлиза на 30000 лева, при което 1/18
ид.части възлиза на 1666,66 лева.
Исковете
са основателени. Имотите са отдавани под наем за процесния период, а сезиралите
съда съделители не се установи да са получавали припадащата им се част от
дължимият им наем, който да отговоря на квотата им в съсобствеността. Така А.К.,
Л.Ц. и П.А., като правоприемници на починалия в хода на съдебното производство
съделител Д.М.К. следва да бъдат осъдени да заплатят на ищцата И.Д.К. сумата от
1662,50 лева, съставляващи обезщетение за ползите, от които е била лишена тя по
отношение на имота на ул. „П.”№15, на осн. чл. 30, ал.3 ЗС.
А.К., Л.Ц. и П.А., като правоприемници на
починалия в хода на съдебното производство съделител Д.М.К. следва да бъдат
осъдени да заплатят на ищцата И.Д.К., в качеството й на правоприемник на
почналата в хода на съдебното производство М.М.Б. сумата от 1662,50 лева,
съставляващи обезщетение за ползите, от които е била лишена тя по отношение на
имота на ул. „П.”№15, на осн. чл. 30, ал.3 ЗС.
За периода 01.05.2015г. до 14.12.2018г. общата
получена от съделителите В. и Н. Т. наемна цена по отношение на имота на ул. „П.”№15,
която се е дължала на съделителите И.К. и нейната майка, която съделителя К.
замества възлиза на 6333,33 лева за вяска една от тях. Така всеки един от
ответниците В. и Н. Т. дължи сумата от по 3166,66 лева, при което предявеният
иск за сумата от по 3158,75 лева се явява основателен и като такъв следва да
бъде уважен, на осн. чл. 30, ал.3 ЗС.
В.Т. следва да бъде осъден
да заплати на И.Д.К. сумата от 3158,75
лева, съставляващи обезщетение за ползите, от които е била лишена тя по
отношение на имота на ул. „П.”№15, както и сумата от 3158,75 лева на ищцата И.Д.К.,
в качеството й на правоприемник на почналата в хода на съдебното производство М.М.Б.
за същия имот.
Н.Т. следва да бъде осъден
да заплати на И.Д.К. сумата от 3158,75
лева, съставляващи обезщетение за ползите, от които е била лишена тя по
отношение на имота на ул. „П.”№15, както и сумата от 3158,75 лева на ищцата И.Д.К.,
в качеството й на правоприемник на почналата в хода на съдебното производство М.М.Б.
за същия имот.
С договор за наем от 01.09.2012г. ответникът В.Т.Т., М.Д.И. и Д.М.К. отдават под наем на търговското
дружество ********** ЕООД делбения имот на ***** №28. В договора страните
са уговорили, че наемната цена от 1000 лева на месец следва да бъде разпределяна при квоти – 7/18
ид.части за В.Т.Т., 7/18 ид.части за М.Д.И. и 4/18 ид.части за Д.М.К.. С анекс от 01.09.2013г. действието
на договора е продължено до 31.08.2014г. С договор от 01.09.2014г. имота предмет на
делбата се отдава под наем на същото търговско дружество при наемна вноска от
1000 лева, но при намалена квота, която се следва на Д.М.К., която след
намаляване с този договор възлиза на 2/18 вместо предходно уговорените 4/18
иделни части. С анекс от 01.092014г. този договор за продължава до 31.08.2016г., съответно с анекс №2 от
20.08.2016г. до 31.08.2017г.
За имота на ул. „Г.” №28
предвид събраните по делото доказателства, включително и изявления на ответника
В.Т., следва да бъде направен идентичен извод, като този за имота на ул. „П.”.
До изменение на квотата посредством намаляването й, делът припадащ се на ищците
И.К. и нейната майка е бил получаван от Д.К., а след това тези припадащи се
общо 2/18 иделални части, от по 1/18 за всяка една от тях са били получавани от
ответника В.Т.Т., който е страна по наемното облигационно правоотношение за
този имот. Съделителя Н.Т. няма качество на наемодател по отношение на имота на
ул. „Г.”, а и по отношение на нея за този имот претенции по сметките не се
предявяват от ищците.
От 14.12.2013г. до
31.08.2014г. – дата преди сключване на договора от 01.09.2015г., с който
квотата получава от наемната вноска от Д.К. се намалява, припадащата стойност
на ищцата и нейната майка от получавания наем е усвоявана от Д.К.. За този
период наемната вноска е уговорена на 1000 лева на месец, при което общо
получената припадаща се наемна вноска възлиза на 944,44 лева, или от по 472,22
лева за вяска една.
Претенцията
е основателна в предявения размер.
А.К., Л.Ц. и П.А., като
правоприемници на починалия в хода на съдебното производство съделител Д.М.К.
следва да бъдат осъдени да заплатят на ищцата И.Д.К. сумата от 467,50 лева, съставляващи
обезщетение за ползите, от които е била лишена тя по отношение на имота на ул.
„Г.”№28, на осн. чл. 30, ал.3 ЗС.
А.К., Л.Ц. и П.А., като правоприемници на
починалия в хода на съдебното производство съделител Д.М.К. следва да бъдат
осъдени да заплатят на ищцата И.Д.К., в качеството й на правоприемник на
почналата в хода на съдебното производство М.М.Б. сумата от 467,50 лева,
съставляващи обезщетение за ползите, от които е била лишена тя по отношение на
имота на ул. „Г.”№28, на осн. чл. 30, ал.3 ЗС.
Със сключване на
договора за наем на делбения имот от 01.09.2015г. до предявяване на претенцията 14.12.2018г., припадащите се
общо 2/18 ид.части на ищцата и нейната
майка са получавани от ответника В.Т..Общата стойност получена от ответника под
формата на дължими на ищците наемни вноски вноски възлиза на 5672,22 лева или
от по 2836,11 лева, дължими на ищцата И.К. и нейната майка, която тя замени в
производството.
Искът е
основателен в рамките на предявения размер, при което В.Т. следва да бъде осъден да
заплати на на ищцата И.Д.К. сумата от 2832,50 лева, съставляващи обезщетение за
ползите, от които е била лишена тя по отношение на имота на ул. „Г.”№28, на
осн. чл. 30, ал.3 ЗС.
В.Т. следва да бъде осъден
да заплати на ищцата И.Д.К., в качеството й на правоприемник на почналата в
хода на съдебното производство М.М.Б. сумата от 2832,50 лева, съставляващи
обезщетение за ползите, от които е била лишена тя по отношение на имота на ул.
„Г.”№28, на осн. чл. 30, ал.3 ЗС.Върху присъдената главница се дължи и законна
лихва считано от предявяване на претенцията в съда – 14.12.2018г. до окончателно
изплащане на задължението.
Съдът не споделя
твърденията на ищцата, че уговорената наемна вноска за имотите предмет на
делбата, които са били отдавани под наем е занижена. В тази връзка бе назначена
съдебно-оценителна експертиза заключение, по която представи вещото лице П.П..
В заключението се посочи, че за процесния период за
имота на ***** №15 за земя и сграда, общата стойност на средно – пазарния наем възлиза
на общо 100245 лева.За имота на ***** №28, се посочва, че освен дворното място,
върху което е построена сградата с площ от 59 кв.м. при изготвяне на
заключението е взето в предвид и намиращото с в имота метална конструкция, при
което средно – пазарната стойност е определена в размер на 22899 лева. Така
посочените наемни стойности са по-ниски от тези уговорени в договорите за наем,
които са представени по делото. Съдът намира, че за формиране на крайния си
извод следва да използва уговорените в договорите наемни цени, а не средно-пазарната
наемна цена, която се извежда от заключението на експертизата, доколкото същата
осреднява наемните стойности на база предложенията на свободния пазар към
съответния изследван момент. Договорът за наем за всеки един от имотите на ул. „Г.”
№28 и ул.”П.” №15 посочва конкретно размера на уговорената между наемателя и
наемодателя наемна вноска, която се дължи ежемесечно. Уговорката за наемната
цена е конкретна, като същата не е оспорена от насрещните страни, при което
съдът уповава изводите си на база договорените наемни стойности, а не въз
основа на дадените с експертното заключение средно-пазарни размери. За пълнота
на изложението следва да бъде посочено,че стойностите изведени от
съдебно-оценителната експертиза биха били приложими ако по делото не бяха
ангажирани доказателства за сключване на конкретни договори за наем с предмет отдаване
под наем на съответния делбен имот.
ІІ.По отношение
претенциите по сметките на ответниците В.Т.Т. и Н.С.Т. срещу съделителите И.Д.К., ЕГН **********
и М.М.Б., ЕГН ********** ***, починала в хода на съдебното производство (21.02.2019г.), заменена в процеса от правоприемника
си - ищцата И.Д.К.,
ЕГН********** *** за осъждане заплащане на сторените
подобрения в имотите на ул. „П.” №15 и ул. „Г.” №28. При обосноваване на
твърденията си за сторените подобрения в имотите, ответниците посочват, че тези
подобрения в имотите са сторени от техните праводатели в качеството им на
съсобственици при знанието и без противопоставянето на останалите собственици
на имотите.
С Тълкувателно решение № 85 от 02.12.1968 г. на ОСГК на
ВС е прието, че когато съсобственикът е
извършил подобрения в имота без съгласието, но без изричното противопоставяне
на останалите съсобственици и без този съсобственик да е изменил намерението си
да е владелец на своята идеална част от имота и държател на частите на
останалите съсобственици, отношенията между него и останалите съсобственици
следва да се уредят съобразно правилата за водене на чужда работа без
пълномощие, т.е. на
плоскостта на чл. 61, ал.2 ЗЗД. Разпоредба урежда извършените от съсобственика
подобрения в съсобствения имот, със знанието и без противопоставянето на
останалите съсобственици, в този смисъл и Решение № 743/11.01.2011г.,
постановено по гр. дело № 1811/2009г. по описа на ВКС, ІІІ ГО.
С
Решение №487/30.11.2011г. постановено по гр. дело № 1503/2010г. на ВКС е прието
разбирането, че отговорността на останалите съсобственици се ограничава до по-малката сума между стойността на направените разходи от съделителя и увеличената вследствие на подобренията
стойност на съсобствения имот. В ППВС № 6/74, т.6 се сочи, че подобрение на един имот е налице, когато
вложеният труд, средства и материали са довели до увеличаване на стойността му.
Увеличението се заплаща доколкото съществува към деня на
постановяване на решението за заплащането му, а в т.7 е посочено, че подлежащите на премахване
незаконни строежи не се заплащат освен ако собственикът на имота желае да ги
запази.
За
да е основателна претенцията по иск с правно осн. чл. 61, ал.2 ЗЗД следва в
условията на пълно и главно доказване да се установи кога са осъществени
подобренията, от кого са осъществени, тяхното реално наличие в делбения имот,
както и стойността им.
За доказване на сторените разходи
ответниците представят писмени доказателства в това число строителна
документация, ангажират гласни доказателства, изслушано е и заключение на
вещото лице П.М.. От съвкупния анализ на ангажираните доказателства следва да
бъде направен категоричен извод от съда, че разноски свързани с осъществяване
промяна на предназначение на обекта на ул. „П.” №15 в ресторант с кафе – бар са
сторени, съответно сторени са и разходи по осъществяване на СМР в този имот с
оглед промененото му предназначение. Видно от строителните книжа и в частност
от заявление от 15.12.2000г. за промяна на предназначението на обекта, същото
произхожда от К. Т. К., от чиято наследствена линия ищците черпят права, така и
от Т.В.Т., който ответниците Н. и В. Т. замениха в хода на съдебното
производство. Разрешението за ползване № 1032/2000г., изменено с оглед
допусната ОФГ в същото със заповед №02/15.01.2001г. е издадено в полза на всички
съсобственици на обекта – Т.Т., М. Иванов, която бе заменена от ответника М.И.,
така и в полза на Л.Д.К., чийто наследник е Д.М.К., така и в полза на И.Д.Б.,
наследствени права, от която черпят ищците. Обстоятелството, че разрешението за
ползване на обекта след промяна на неговото предназначение в ресторант с кафе –
бар е издадено от административния орган на всички съсобственици обосновава
извода, че тези действия по промяна на предназначението са се осъществявали със
знанието на всички. Данни за действия, с които някой от съделителите да се е
противопоставил на извършването им, по делото не се ангажират. Анализа на
писмените, гласните доказателства, също и съдебно – техническата експертиза
водят на извода, че обекта на ул. „П.” №15 и към момента на предявяване на
претенциите по сметките във втората фаза на съдебната делба, изпълнява
функцията на заведение за обществено хранене. В такава насока са и събраните
доказателства за имота на ул. „Г.” №28, в който безспорно следва да бъде
прието, че към момента на сезиране на съда съществува изградено метално
съоръжение /метално хале/. От свидетелските показания на свидетелите Н.Т.и Р.К.,
които се кредитират като безпристрастно и достоверно дадени, съдът приема, че
дейността по поставяне на метално хале в имота на ул. „Г.” №28 макар
осъществена от В.Т. К. и неговия син Т.В.Т., е извършена от последните със
знанието и без противопоставянето на останалите съсобственици на имота. За
приемане на противното доказателства по подобие и на другия делбен имот на ул.
„П.” №15 не се ангажираха.
При условие, че се доказа, че в имотите
на ул. „П.” №15 и „Г.” №28 са осъществени подобрения, които съществуват и
понастоящем, следва да бъде даден отговор и на въпросите от кого са сторени те,
кога и каква е стойността им.
По първия въпрос съдът дава вяра на
изслушаните свидетели Н.Т.и Р.К.. Свидетелите познават имотите, известно им е
от кога са били реституирани на съделителите. За имота на ул. „П.” №15
свидетелите посочват, че основните дейности по промяна на предназначението му в
ресторант са осъществени през 2000г.-2001г., които показания напълно
кореспондират с приложената по делото строителна документация и в частност
разрешение за ползване на обекта №1032/22.12.2000г., съответно изменението му
със заповед от 2001г. Тези показания са и в подкрепа на заключението на съдебно
– техническата експертиза на в.л. П.М., което напълно се кредитира от съда като
обективно и компетентно дадено. В изготвената към Приложение №1 към
заключението количествено – стойностна сметка ясно се посочват съвкупността от
СМР, които са били осъществени към 2001г., които СМР са преобладаващо извършени
през този период, за сметка на значително по-малкото количество дейности
извършени за периода 2013г.-2018г. Категорични и еднопосочни са показанията на
свидетелите, че дейността по извършваните подобрения е била организирана от В.Т.
К., а в последствие и от неговия син Т.В.Т.. Други лица от съсобствениците
свидетелите не посочват да са извършвали организационна дейност при промяна
предназначението на имота. Разходите свидетелите посочват, че също са поемани
от В.Т. К., съответно от неговия син Т.В.Т.. Свидетелски показания или други
доказателства, които да оборват факта, че подобренията се извършвани от
наследодателите на В. и Н. Т. по делото не се ангажират, поради което съдът
приема за доказано, че В.Т. К., а след неговата смърт първоначалния ответник Т.В.Т.
за реализирали подобренията в имота на ул. „П.” №15. Съдът приема, че
основните дейности от свързани с промяна
предназначението на имота – фактическо и правно са осъществени през 2000г –
2001г. от посочените лица. След този първоначален момент, в който са
осъществени по-голямата степен от подобренията в имота, свидетелите посочват,
че с оглед овехтяване на изграденото и предвид поддръжка на имота са сторени последващи
подобрения. Свидетелят Н.Т.излага в разпитът си пред съда, че тази следващи
дейности са осъществени 5-7 години след първоначалните такива, като същите вече
са били организирани от ответниците Н. и В. Т.. Свидетеля Р.К. посочва, че
следващи ремонтни дейности в имота са осъществени през периода 2004г. – 2007г.
За този следващ период, през който са осъществени СМР в имота на ул. „П. „ №15
свидетелските показания взаимно се допълват, без да си противоречат. И двамата
свидели посочват, че след 2000г. – 2001г., следващи ремонти са осъществени през
2004г./2005г. до 2007г. След този момент свидетелят Р.К. посочва, че са били
осъществени ремонт на настилки, ремонт на покрив без да конкретизира момента, в
който те са извършени. В заключението на
вещото лице П.М. се посочва, че през 2013г. е осъществен ремонт на дървено
дюшеме на под в зали на ресторанта на първи и втори етаж, 2010г. – полагане на
каменна настилка в двора, 2014г. монтаж на радиатори, отоплителна инсталация,
2014г. – ремонт на тоалетни и умивалници, 2016г. изграждане на нов комин,
2018г. подмяна на мотор на барбекю. Последно посочените подобрения експерта
констатира при огледа си в обекта, че са осъществени, реално съществуват, като
в обясненията си в съдебно заседание при приемане на заключението излага, че
като взима в предвид видът на осъщественото, съответно овехтяването на даденото
подобрение приема, че посочения разход е сторен за периода, за който се сочи в
заключението. Следва да бъде дадена вяра на експертните познания на в.л. М.
като бъде и посочено, че свидетеля Кондов излага знания и за други дейности
осъществени в имота предмет на делбата, отделно от първоначално осъществените
/2000г./ и тези през 2004г. – 2007г., без същевременно да конкретизира кога са
сторени те. Доколкото подобренията са налични в имота към момента на приемане
претенцията по сметките, то съдът приема, че същите са сторени по начина и във
времето, както са посочени в Приложение №1 към заключението на в.л. П.М.. И
тази категория подобрения съдът приема, че са организирани и заплатени от
съделителите В. и Н. Т., респ. техните наследодатели.
В имота на ул. „Г.” №28 от
доказателствата по делото се установява, че има изградено метално хале, което
съобразно показанията на свидетеля Н.Т.е изградено в средата на 90-те годни.
При осъществяване оглед на място в имота металната конструкция е установена
като налична от в.л. М., използваема,ел. и ВиК захранена. Експерта посочва, че
изпълнението на металното съоръжение е извършено през 1995г., който експертен
извод напълно кореспондира със събраните в хода на съдебното производство
гласни показания. От показанията на Н.Т.и Р.К. съдът приема, че дейността по
организиране на изграждането на металното хале в имота, както и заплащане на
стойността на ремонтни дейности по неговото изграждане е поета от В.Т. К..
Свидетелите не посочиха други лица от съсобствениците, които да са участвали с
труд или средства при изграждане на съоръжението. Доказателства в тази насока
не се ангажират по делото.
По отношение на последния
въпрос относно стойността на подобренията извършени в имотите на ул. „П.” №15 и
ул. „Г.” №28, съдът дава вяра на заключението на в.л. П.М.. Експерта изготвя
към заключението количествено стойностни сметки /приложение №1 и №2/, в които
подробно по пера посочва видът на осъществените СМР, количеството, единична
цена, взима в предвид овехтяването на изграденото, като дава заключение за
стойността на извършените подобрения, така и с каква стойност тези подобрения
увеличават стойността на имота.
Стойността на подобренията
извършени в имота на ул. „П.” №15 с вкл. ДДС възлиза на 48252,45 лева, а след
включване на 10% непредвидени разходи окончателната стойност възлиза на
53077,70 лева. Увеличената вследствие на тези подобрения стойност на процесния
делбен имот възлиза на 97035,68 лева, а след включване на 10% непредвидени
разходи окончателната стойност, с която се увеличава стойността на имота се
определя на 106739,25 лева.
Предвид правното основание,
при което се разглежда предявения иск по реда на чл. 61, ал.2 ЗЗД отговорността
на останалите съсобственици за подобренията, които са сторени от един от тях
със знание и без противопоставяне на останалите, се ограничава до по-малката
сума между стойността на направените разходи от този съделител и увеличената стойност
на имота вследствие на подобренията в него. В настоящия случай разходите, които
са сторени или стойността на подобренията в имота е по-малката сума спрямо
сумата, с която се увеличава стойността на имота вследствие на тези подобрения.
Този извод, който бива възприет от заключението на в.л. М. е и логически
обоснован, доколкото след променя на предназначението на имота – фактическо и
правно, същия бива оценяван като търговски обект за обществено хранене, а не
като двуетажна жилищна сграда. Този подход е възприет и в заключението на
тройната съдебно – оценителна експертиза, където при използване на пазарни
аналози за сделки в района, в който се намира обекта предмет на делба са
използвани сделки с предмет търговски обекти за обществено хранене.
Общите разходи, които са сторени
възлизат на 53077,70 лева. Периода, за който същите са сторени обхваща времевия
интервал от 2001г. до 2018г. Ищците – ответници по претенциите по сметките
релевираха възражение за погасяване по давност на част от тези претенции. В
хипотезата на чл.61, ал.2 ЗЗД възражението за погасяване на вземането по
давност е основателно считано от момента на извършване на подобрението.
Претенцията се погасява по давност с изтичане на 5 години от извършване на
подобренията в имота. Предявеният иск е приет за разглеждане в съдебно
заседание проведено на 14.12.2018г., поради което вземането за всички
подобрения, които са извършени преди 14.12.2013г. се явяват погасени по
давност. При използване на Приложение №1 и изготвената количествено стойностна
сметка към заключението на в.л. М. това са подобренията, които са извършени за
периода 2001г. – 2010г. По отношение на подобренията осъществени през 2013г. в
частност полагане на дървено дюшеме на пода в зали на ресторант на първи и
втори етаж на обща стойност на подобрението от 7257,89 лева, няма данни по
делото в коя точно част на 2013г. е осъществено, дали преди 14.12.2013г. и или
след това. Въпросът е съществен, доколкото в първата хипотеза вземането се
погасява по давност, а във втората хипотеза е извън обхвата на погасителната
вземането давност. Факта с правно значение – кога дадено подобрение е извършено
от съсобственика се доказва от страната, която твърди, че го е сторила, този
факт е положителен за нея и тя в условията на пълно и главно доказване следва
да го установи. Доказателства в частност кога е реализирано подобрението
изразяващо се в полагане на подова настилка в търговските зали на ресторанта
преди или след 14.12.2013г. не се ангажират от сезиращата с този иск страна. При
това положение съдът намира, че същата не е доказала, че то е сторено след
14.12.2013г. до края на тази година, при което разходите сторени за него следва
да бъдат отнесени към погасените по давност такива. За пълнота на изложението
следва да бъде посочено, че не би било логически обосновано, съответно не
отговарящо на търговските правила, в заведение за обществено хранене, което има
статут на ресторант с кафе – бар да бъдат предприемани обемни СМР по подмяна на
настилка в период от 15 дни преди края на съответната година /2013г./, към който
момент този тип обществени търговски обекти се ползват по предназначение с
по-голяма интензивност предвид настъпващите Коледни и Новогодишни празници.
Разходите за извършените
подобрения, които не се обхващат от възражението за погасяване по давност следва
да обхванат периода 2014г. – 2018г, като това са: монтиране на 4бр. радиатори
на стойност от 173,89 лева, изграждане на отоплителна инсталация в размер на
95,74 кв.м. на стойност 2320,28 лева, ремонт на тоалетни и умивално включваща
настилка от теракот от 6,38 кв.м. на стойност 279,82 лева, облицовка по стени с
фаянс в размер на 24,38 кв.м. на стойност 1125,07 лева, доставка и монтаж на 2
бр. моноблок на стойност от 529,11 лева, доставка и монтаж на 1 бр. мивка на
стойност от 94,99 лева, боядисване на дървени врати с блажна боя в размер на
9,20 кв.м. на стойност от 90,98 лева, полагане на латекс по стени в размер на
29,29 кв.м. на стойност от 204,39 лева, полагане латекс по тавани в размер на
6,38 кв.м. на стойност от 44,52 лева, както и изграждане през 2016г. на 1бр.
комин на стойност от 1214,40 лева, както и подмяна на 1 бр. мотор за барбекю на стойност от 1056 лева. Общата
стойност на посочените разходи за подобрения възлиза на 7133,45 лева към която
стойност следва да бъде приложен и коефициент от 10 % за непредвидени разходи,
при което окончателния размер на всички разходи за периода 2014г.- 2018г. за
имота на ул. „П.” №15 възлиза на общо 7846,79 лева. Н.Т. и В. Темеков заместват
починалия в хода на процеса Т.В.Т., по отношение на който, както и по отношение
на неговия баща В.Т. К. се установи, че са сторили тези разходи, при което
същите са дължат по-равно на всеки един от съделителите. Исковете по реда на
чл. 61, ал.2 ЗЗД са предявени срещу двете първоначални ищци И.К., така и срещу М.Б.,
която почина в хода на процеса и бе заместена от дъщеря си ищцата И.К.. М.Б.
почина през 2019г. или след приемане на претенциите по сметките, като по този
иск тя е заменена от наследникът си, който не го е оттеглил, при което съдът
счита, че е редовно сезиран с осъдителни претенции както срещу И.К., така и
срещу последната в качеството й на правоприемник на починалата в хода на
производството М.Б..
С решението си за допускане
до делба на имота на ул. „П.” №15 съдът прие, че съделителя И.К. притежава 2/36
от имота. При такава квота от 2/36
ид.части бе допусната делбата на имота и по отношение на М.Б.. С оглед
изложеното И.К. дължи сумата сторена под формата на разходи за подобрения в
имота в размер на наследствената си квота или 435,93 лева /2/36ид.части х
7846,79 лева/, която поравно, от по 217,96 лева следва да бъде осъдена да
заплати на всеки един от съделителите В.Т. и Н.Т.. И.К. като правоприемник на
своята майка отговоря и за претенциите насочени приживе срещу последната, при
което в това си качество на правоприемник на починала в хода на производството
страна И.К. следва да бъде осъдена да заплати общо 435,93 лева, или от по
217,96 лева на всеки един от съделителите В.Т. и Н.Т..
Предявеният
иск от В.Т. за разликата над уважения размер от 217,96 лева, до пълно
предявения размер от 5929,25 лева за сторените подобрения в имота на ул. „П.” №15 следва да
бъде отхвърлен. Следва да бъде отхвърлен и иска на Н.Т. за разликата над
уважения размер от 217,96 лева до пълно предявения размер от 5929,25 лева срещу
И.К.. Искът на В.Т. срещу И.К., като правоприемник на починалата страна М.Б. за
разликата над уважения размер от 217,96 до пълно предявения размер от 1174,16
лева следва да се отхвърли. Искът на Н.Т. срещу И.К., като правоприемник на
починалата страна М.Б. за разликата над уважения размер от 217,96 до пълно
предявения размер от 1174,16 лева следва да се отхвърли.
По отношение на имота на
ул. „Г.” №28 от заключението на съдебно – техническата експертиза на в.л. М.,
съдът приема, че общата стойност на подобренията възлиза на 45076 лева, като
стойността, с която се е увеличила стойността на имота вследствие подобренията
в него възлиза на 70408,71 лева. Всички подобрения по отделни пера са
осъществени през 1995г., който факт категорично се доказва от събраните в хода
на процеса гласни доказателства, така и от заключението на експерта по нарочно
назначената експертиза. Изцяло претенциите за разходите по извършените
подобрения в имота на обща стойност от 45076 лева се явяват погасени по
давност, доколкото същите са сторени в период повече от 5 години преди сезиране
на съда с настоящия иск по чл. 61, ал.2 ЗЗД.
По
изложените съображения предявеният иск от В.Т. срещу И.К. за осъждане на
последната да заплати сумата от 7823,20 лева, като и този от Н.Т. срещу И.К. за
осъждане на последната да заплати сумата от 1611,55 лева следва да бъдат
отхвърлени. Предявените искове от В.Т. и Н.Т. искове срещу М.Б., починала в
хода на производството и заменена от И.К. за осъждане да заплати на всеки един
от по 1611,55 лева също подлежат на отхвърляне.
По отношение на разноските:
Ищцата И.Д.К. релевира
искане за присъждане на съдебно – деловодни разноски по повод производството по
сметките, като и заплатените от съделителя разноски по тройно – съдебно
оценителна експертиза. Искането за присъждане на разноски се явява основателно, доколкото
съделителя е предявил претенции по сметките във втора фаза на съдебното делбено
производство, които облигационни претенции са изцяло уважени. Така съделителите срещу който са насочени те следва да понесат и
отговорността си за разноски в размер на заплатеното възнаграждение за
процесуално представителство в размер на 1000 лева и сторените разноски от 300
лева.
С оглед оспорване заключението на
единичната експертиза съдът допусна тройна съдебно – оценителна такава,
разходите по която се претендират в размер на 1500 лева, като същите бяха
заплатени от ищцата И.К.. Заключението на тройната съдебно –
оценителна експертиза бе използвано от съда за определяне стойността на всеки
един от дяловете на съделителите, поради което следва да бъде прието, че то
ползва всички страни в процеса. При това всички
съделители съразмерно квотата си в съсобствеността следва да поемат и
разходите, които един от съделителите е сторил по повод установяване пазарната
оценка на трите имота предмет на делбата. Съдът приема, че сумата от
1500 лева – разходи по изготвяне на тройна съдебно – оценителна експертиза е
определена по равно за всеки един от трите имота, при което всеки един от
съделителите дължи заплащане на разноски съразмерно квотата си в
съсобствеността, съобразно решението за допускане до делба за всеки имот. Н.Т. следва да бъде осъдена да заплати на
ищцата И.К. сумата от 194,44 лева, В.Т. сумата от
388,88 лева, М.Д.И. сумата от 583,33 лева, А.К., Л.Ц. и П.А. следва да заплатят
сумата от 166,66 лева.
Дължимата държавна такса по
съдебното производство за делба, без включване на държавните такси по
претенциите по сметките възлиза в размер на 4% от пазарната стойност на имотите
предмет на делбата, или това са 4% от 818576 лева, възлизащи на 32743,04 лева. Съделителите
по отделно дължат държавна такса съразмерно стойността на разпределеният им
имот с решението по извършване на делбата, съразмерно квотите си в него. Ищцата
И.Д.К. държи държавна такса в размер на 1525,30 лева, същата дължи държавна
такса в размер на 1525,30 лева в качеството й на правоприемник на починалата в
хода на процеса страна М. М. Б.. А.П.К., Л.Д.Ц. и
П.Д.А., като правоприемници на Д.М.К. дължат държавна такса в
размер на 3050,60 лева, или общо дължимата за този
разпределен им в общ дял държавна такса възлиза на 6101,20 лева. М.Д.И., в
качеството и на правоприемник на починалия съделител М.Д.И. дължи държавна
такса за разпределеният й имот в размер на 7508,80 лева. Н.С.Т. дължи държавна
такса в размер на 9566,52 лева. Ответникът В.Т.Т. дължи държавна такса в същия
размер от 9566,52 лева.
Дължима държавна такса по претенции по сметките:
А.П.К.,
Л.Д.Ц. и П.Д.А., като
правоприемници на Д.М.К. дължат държавна такса по уважения срещу тях осъдителен
иск по реда на чл.30, ал.3 ЗС в размер на 233 лева, В.Т. дължи държавна такса
по този иск в размер на 479,30 лева, а Н.Т. в размер на 252,70 лева.
За частично уважените
осъдителни искове по реда на чл. 61, ал.2 ЗЗД предявени от В.Т. и Н.Т., ищцата И.К.
следва да заплати държавна такса в размер на 17,42 лева, /от по 8,71 лева за
всеки/, като и 18,56 лева /от по 9,28 лева за всеки иск/ по уважените
осъдителни искове срещу И.К. в качеството й на правоприемник на М.Б..
В частта, в която
предявените искове биват отхвърлени се дължи държавна такса от В.Т. в размер на
269,18 лева, от които 228,76 лева по предявеният иск срещу И.К. и 40,72 лева по
този срещу М.Б., заменена от И.К. в хода на процеса, по отношение претенциите
за подобрения в имота на ул. „П.” №15. Същата сума от 269,18 лева като държавна
такса дължи и Н.Т., от които 228,76 лева по предявеният иск срещу И.К. и 40,72
лева по този срещу М.Б., заменена от И.К. в хода на процеса, по отношение
претенциите за подобрения в имота на ул. „П.” №15. В.Т. следва да бъде осъден
да заплати държавна такса по предявените искове по реда на чл. 61, ал.2 ЗЗД за
подобрения в имота на ул. „Г.” №28 срещу И.К. и М.Б., починала в хода на
съдебното производство и заменен от И.К., в размер на 377,38 лева, от която
312,92 лева по иска срещу И.К. и 64,46 по иска срещу М.Б., която почина в хода
на процеса и бе заменена от правоприемника си И.К.. Н.Т. следва да бъде осъдена
да заплати държавна такса по предявените искове по реда на чл. 61, ал.2 ЗЗД за
подобрения в имота на ул. „Г.” №28 срещу И.К. и М.Б., починала в хода на съдебното
производство и заменен от И.К., в размер на 128,92 лева, от по 64,46 лева по
всеки иск.
В обобщение И.К. дължи
държавна такса в общ размер от 1542,72 лева, И.К. в качеството й на правоприемник
на М.Б. дължи държавна такса в размер на 1543,86 лева, А.К., Л.Ц. и П.А., като
правоприемници на Д.К. дължат държавна такса в размер на 3283,60 лева, М.Д. в
размер на 7508,80 лева, В.Т. в размер на 10692,38 лева, а Н.Т. в размер на
10217,32 лева. За дължимите суми съделителите следва да бъдат осъдени да
заплатят и държавна такса от по 5 лева за служебно издаване на изпълнителен
лист в полза на бюджета на съдебната власт.
Водим от горното, съдът
Реши:
Поставя в общ дял на осн. чл. 353 ГПК на В.Т.Т., ЕГН **********,*** и Н.С.Т., ЕГН **********, с адрес: *** недвижим
имот ДВУЕТАЖНА СГРАДА /бивша магазия/ с идентификатор ****************(****************) по
КК и КР на гр. Варна, одобрени със Заповед
РД-18-98/10.11.2008 г. на ИД на АГКК, последно изменение със заповед
18-14307-25.11.2014г. на началника на СГКК-Варна, с адрес на сградата: **********(петнадесет),
с обща застроена площ 216(двеста и шестнадесет) кв.м./ РЗП 432 кв.м./ по
нотариален акт № 42, том LIII, дело 19562/94г. на нотариус при ВРС и Удостоверение за данъчна оценка изх.№
**********/27.09.2016 год. на ДМД при Община Варна, а по Скица №
15-496342-11.10.2016 г. на СГКК-Варна със застроена площ от 226 кв.м., брой
етажи - 2(два), предназначение- сграда за обществено хранене, стар
идентификатор - няма; ПРИСТРОЙКА с идентификатор **************.2(едно нула едно три пет точка едно пет нула шест
точка шест нула три точка две) по КК и КР на гр. Варна,
одобрени със Заповед РД-18-98/10.11.2008 г. на ИД на АГКК, последно изменение
със заповед 18-14307-25.11.2014г. на началника
на СГКК-Варна, със застроена площ от 9(девет) кв.м. по НА и Удостоверение за
данъчна оценка, а по Скица на сграда № 15-496368-11.10.2016 г. на СГКК-Варна
със застроена площ от 7(седем)кв.м., брой етажи - 2(два), предназначение -
сграда за обществено хранене, стар идентификатор - няма, и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ************** ************** по КК и
КР на гр. Варна, одобрени със Заповед РД-18-98/10.11.2008 г.
на ИД на АГКК, последно изменение със заповед 18-14307-25.11.2014г. на началника на СГКК-Варна, в който сградите са разположени,
находящи се в **********, с
площ на имота 326 (триста двадесет и шест) кв.м. по Скица № 15-496340-11-
Поставя в общ дял
на осн. чл. 353 ГПК на А.П.К., ЕГН ********** ***, Л.Д.Ц.,
ЕГН ********** ***, П.Д.А., ЕГН ********** ***, в
качеството им на правоприемници на починалия в хода на съдебното производство
съделител Д.М.К., ЕГН **********,*** и И.Д.К., ЕГН ********** ***,
действаща в лично качество на съделител, както и в качеството й на
правоприемник на починалата в хода на съдебното производство
М.М.Б., ЕГН **********,***, недвижим имот СГРАДА с идентификатор ****************(****************),
по КК и КР на гр. варна, одобрени със Заповед РД-18-98/10.11.2008 г. на ИД на
АГКК, представляваща ЕДНОЕТАЖНА ПОСТРОЙКА/склад/, с адрес на сградата: **********, с обща застроена
площ от 54/петдесет и четири/ кв.м. по НА № 48, том LIII,
дело 19568/94г. на нотариус при ВРС и Удостоверение за данъчна оценка изх.№
**********/27.09.2016 год. на ДМД при Община Варна, а по Скица №
15-496456-11.10.2016 г. на СГКК-Варна със застроена площ от 59 (петдесет и девет)
кв.м., брой етажи - един; предназначение - промишлена сграда; стар
идентификатор - няма, ведно с ДВОРНОТО МЯСТО, в което е построена сградата, с идентификатор на ПИ ************** (**************), с площ
от 254(двеста петдесет и четири) кв.м. по Скица № 15-496431-11.10.2016 г. на
СГКК-Варна, а по нотариален акт и Удостоверение за данъчна оценка - с площ от
247 кв.м., трайно предназначение на територията - урбанизирана; начин на трайно
ползване - ниско застрояване (до 10м), стар идентификатор - няма; номер по
предходен план - 540; при съседи на поземления имот: имоти с идентификатори
10135.1506.683, 10135.1506.677, 10135.1506.676, 10135.1506.674, 10135.1506.933,
при обща стойност на този дял в размер на 152530 лева и при квоти на собствениците на този дял: ½
идеални части за А.П.К., ЕГН ********** ***, Л.Д.Ц., ЕГН ********** ***, П.Д.А., ЕГН ********** ***, в
качеството им на правоприемници на починалия в хода на съдебното производство
съделител Д.М.К., ЕГН **********,***, ¼ идеални части
за И,.Д.К., ЕГН ********** ***, действаща в лично качество на
съделител, както и ¼ идеални части за И.Д.К,
ЕГН ********** ***, в качеството й на правоприемник на починалата в хода на
съдебното производство страна М.М.Б., ЕГН **********,***.
Поставя в дял на осн. чл. 353 ГПК на М.Д.И., ЕГН ********** ***, в качеството
й на правоприемник на починалата в хода на съдебното производство страна М. Д/ И.,
ЕГН ********** ***, недвижим имот с идентификатор № 10135.1506.525 по КК и КР на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-98/10.11.2008 г. на ИД на АГКК,
изменена със Заповед № КД -14-03-270/26.01.2012 г. на Н-к на СГКК-Варна, целият
с площ от 84 кв.м. по първични документи и по
удостоверение за данъчна оценка - 75 кв.м., с адрес: **********, трайно предназначение на територията -
урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване (до
Осъжда В. Т. Т., ЕГН **********,*** и Н. С. Т.А, ЕГН **********, с адрес: *** да
заплатят на А.П.К., ЕГН ********** ***, Л.Д.Ц., ЕГН ********** ***, П.Д.А., ЕГН ********** ***, в
качеството им на правоприемници на починалия в хода на съдебното производство
съделител Д.М.К., ЕГН **********,*** и И.Д.К., ЕГН ********** ***,
действаща в лично качество на съделител, както и в качеството й на правоприемник
на починалата в хода на съдебното производство М. М. Б.,
ЕГН **********,***, за уравнение на дяловете сумата от общо
29375,74 лева, от която: В. Т. Т., ЕГН **********,*** дължи на
А.П.К., ЕГН ********** ***, Л.Д.К., ЕГН ********** ***, П.Д.А., ЕГН ********** ***, в качеството
им на правоприемници на починалия в хода на съдебното производство съделител Д.М.К.,
ЕГН **********,*** сумата от 7343,93 лева /седем хиляди триста
четиридесет и три лева и деветдесет и три стотинки/; Н. С. Т.А, ЕГН **********, с адрес: *** дължи на
А.П.К., ЕГН ********** ***, Л.Д.Ц., ЕГН ********** ***, П.Д.А., ЕГН ********** ***, в
качеството им на правоприемници на починалия в хода на съдебното производство
съделител Д.М.К., ЕГН **********,*** сумата от 7343,93 лева /седем хиляди триста четиридесет и три лева
и деветдесет и три стотинки/; В. Т. Т., ЕГН **********,*** дължи на
И.Д>К., ЕГН ********** *** сумата
от 3671,96 лева /три хиляди шестстотин седемдесет и един лева и деветдесет и шест
стотинки/; Н. С. Т.А, ЕГН **********, с адрес: *** дължи на И.Д.К., ЕГН ********** *** сумата от
3671,96 лева /три хиляди шестстотин седемдесет и един лева и деветдесет и шест
стотинки/; В. Т. Т., ЕГН **********,*** дължи на
И.Д.К., ЕГН ********** ***, в
качеството й на правоприемник на починалата в хода на съдебното производство
страна М. М. Б., ЕГН **********,***, сумата
от 3671,96 лева /три хиляди шестстотин
седемдесет и един лева и деветдесет и шест стотинки/; Н. С. Т.А, ЕГН **********, с адрес: *** дължи на
И.Д.К., ЕГН ********** ***, в
качеството й на правоприемник на починалата в хода на съдебното производство
страна М. М. Б., ЕГН **********,***, сумата
от 3671,96 лева /три хиляди шестстотин седемдесет и един лева и деветдесет и шест
стотинки/.
Осъжда В. Т. Т., ЕГН **********,*** и Н. С. Т.А, ЕГН **********, с адрес: *** да
заплатят на М.Д.И., ЕГН ********** ***, в
качеството й на правоприемник на починалата в хода на съдебното производство
страна М. Д. И., ЕГН ********** ***, за уравнение на дяловете
сумата от общо 130615,10 лева, от която: В. Т. Т., ЕГН **********,*** дължи на
М.Д.И., ЕГН ********** *** сумата
от 65307,55 лева /шестдесет и пет хиляди триста и седем лева
и петдесет и пет стотинки/, а Н.
С. Т.А, ЕГН **********, с адрес: *** дължи на
М.Д.И., ЕГН ********** *** сумата
от 65307,55 лева /шестдесет и пет хиляди
триста и седем лева и петдесет и пет стотинки/.
Осъжда А.П.К., ЕГН ********** ***, Л.Д.Ц., ЕГН **********
*** и П.Д.А.,
ЕГН ********** ***, в качеството им на правоприемници на починалата в хода на
процеса страна Д.М.К., ЕГН **********,*** да заплатят на И.Д.К., ЕГН ********** *** сумата в размер на 1 662,50 (хиляда шестстотин шейсет и два лева и 50 ст.) лева, представялващи
обезщетение за ползите, от които е била лишена последната за ДВУЕТАЖНА СГРАДА с пристройка,
заедно с 306 кв.м. застроено и незастроено дворно
място, находящо се в гр. Варна, ул. *,
съставляващо част от имот пл. № 11, кв. 82 по плана на седми подрайон на града, идентичен с допуснатия до
делба имот с идент. № ************** и находящите се в
него сгради с идетификатори №№ ****************и **************.2, за периода от 14.12.2013 год. до 31.12.2014 год., както и сумата в размер
на 467,50 (четиристотин шейсет и седем
лева и 50 ст.) лева, представляващи обезщетение за
ползите, от които е била лишена последната за периода от 14.12.2013 год. до 31.08.2014 год., за едноетажна
монолитна постройка на един етаж с площ от 54 кв.м., покрито с метална
конструкция дворно място с площ от 193 кв.м., или всичко застроена и
незастроена площ от 247 кв.м., находящ се в ********** , представляващ
имот в кв. 98, по плана на седми под район - Варна, идентичен
с допуснатия до делба имот с идент. № ************** и
находящата се в него сграда с идетификатор № **************.2, ведно със
законната лихва върху посочените главници, считано от предявяване на претенциите в съда – 14.12.2018г. до
окончателно изплащане на задължението, на осн.
чл. 30, ал.3 ЗС.
Осъжда А.П.К., ЕГН ********** ***, Л.Д.Ц., ЕГН **********
*** и П.Д.А.,
ЕГН ********** ***, в качеството им на правоприемници на починалата в хода на
процеса страна Д.М.К., ЕГН **********,*** да заплатят на И.Д>К., ЕГН ********** ***, в
качеството й на правоприемник на
починалата в хода на съдебното производство страна М. М. Б., ЕГН **********,***, сумата в размер на
1 662,50 (хиляда шестстотин шейсет и два
лева и 50 ст.) лева, представялващи обезщетение за ползите, от
които е била лишена последната за ДВУЕТАЖНА СГРАДА с пристройка,
заедно с 306 кв.м. застроено и незастроено дворно
място, находящо се в гр. Варна, ул. *,
съставляващо част от имот пл. № 11, кв. 82 по плана на седми подрайон на града, идентичен с допуснатия до
делба имот с идент. № ************** и находящите се в
него сгради с идетификатори №№ ****************и **************.2, за периода от 14.12.2013 год. до 31.12.2014 год., както и сумата в размер на 467,50 (четиристотин шейсет и седем лева и 50 ст.) лева, представляващи обезщетение за
ползите, от които е била лишена последната за периода от 14.12.2013 год. до 31.08.2014 год., за едноетажна
монолитна постройка на един етаж с площ от 54 кв.м., покрито с метална
конструкция дворно място с площ от 193 кв.м., или всичко застроена и
незастроена площ от 247 кв.м., находящ се в ********** , представляващ
имот в кв. 98, по плана на седми под район - Варна, идентичен
с допуснатия до делба имот с идент. № ************** и
находящата се в него сграда с идетификатор № **************.2, ведно със
законната лихва върху посочените главници, считано от предявяване на претенциите в съда – 14.12.2018г. до
окончателно изплащане на задължението, на осн.
чл. 30, ал.3 ЗС.
Осъжда В.
Т. Т., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на И.Д>К., ЕГН ********** *** сумата в размер на 3158,75 (три хиляди сто петдесет и осем
лева и 75 ст.) лева, представялващи обезщетение за ползите, от
които е била лишена последната за ДВУЕТАЖНА СГРАДА с пристройка,
заедно с 306 кв.м. застроено и незастроено дворно
място, находящо се в гр. Варна, ул. *,
съставляващо част от имот пл. № 11, кв. 82 по плана на седми подрайон на града, идентичен с допуснатия до
делба имот с идент. № ************** и находящите се в
него сгради с идетификатори №№ ****************и **************.2, за периода от 01.01.2015 год. до 14.12.2018 год., както и сумата в размер на 2 832,50 (две хиляди осемстотин тридесет и два лева и 50 ст.) лева, представляващи
обезщетение за ползите, от които е била лишена последната за периода от
01.09.2015 год. до 14.12.2018 год., за едноетажна
монолитна постройка на един етаж с площ от 54 кв.м., покрито с метална конструкция
дворно място с площ от 193 кв.м., или всичко застроена и незастроена площ от
247 кв.м., находящ се в ********** , представляващ имот в кв. 98, по плана на седми под район - Варна, идентичен с допуснатия до
делба имот с идент. № ************** и находящата се в
него сграда с идетификатор № **************.2, ведно със законната лихва върху
посочените главници, считано от предявяване
на претенциите в съда – 14.12.2018г. до
окончателно изплащане на задължението, на осн.
чл. 30, ал.3 ЗС.
Осъжда В.
Т. Т., ЕГН **********,*** ДА
ЗАПЛАТИ на И.Д.К., ЕГН ********** *** в
качеството й на правоприемник на
починалата в хода на съдебното производство страна М. М. Б.,
ЕГН **********,***, сумата в размер на 3158,75 (три хиляди сто петдесет и осем
лева и 75 ст.) лева, представялващи обезщетение за ползите, от
които е била лишена последната за ДВУЕТАЖНА СГРАДА с пристройка, заедно
с 306 кв.м. застроено и незастроено дворно място,
находящо се в гр. Варна, ул. *,
съставляващо част от имот пл. № 11, кв. 82 по плана на седми подрайон на града, идентичен с допуснатия до
делба имот с идент. № ************** и находящите се в
него сгради с идетификатори №№ ****************и **************.2, за периода от 01.01.2015 год. до 14.12.2018 год., както и сумата в размер на 2 832,50 (две хиляди осемстотин тридесет и два лева и 50 ст.) лева, представляващи
обезщетение за ползите, от които е била лишена последната за периода от
01.09.2015 год. до 14.12.2018 год., за едноетажна
монолитна постройка на един етаж с площ от 54 кв.м., покрито с метална
конструкция дворно място с площ от 193 кв.м., или всичко застроена и
незастроена площ от 247 кв.м., находящ се в ********** , представляващ
имот в кв. 98, по плана на седми под район - Варна, идентичен
с допуснатия до делба имот с идент. № ************** и
находящата се в него сграда с идетификатор № **************.2, ведно със
законната лихва върху посочените главници, считано от предявяване на претенциите в съда – 14.12.2018г. до
окончателно изплащане на задължението, на осн.
чл. 30, ал.3 ЗС.
Осъжда Н.
С. Т.А, ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на И.Д>К., ЕГН ********** *** сумата от 3158,75 (три хиляди сто петдесет и осем лева и 75 ст.) лева, представляващи
обезщетение за ползите, от които е била лишена последната за ДВУЕТАЖНА СГРАДА с пристройка,
заедно с 306 кв.м. застроено и незастроено дворно
място, находящо се в гр. Варна, ул. *, съставляващо част от имот пл.
№ 11, кв. 82 по плана на седми
подрайон на града, идентичен с допуснатия до делба имот с идент. № ************** и находящите се в него сгради с идетификатори №№ ****************и
**************.2. за периода от 01.01.2015 год. до 14.12.2018 год, ведно със законната лихва върху
посочените главници, считано от предявяване на претенциите в съда
– 14.12.2018г. до окончателно изплащане на задължението, на осн. чл. 30, ал.3 ЗС.
Осъжда Н.
С. Т.А, ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на И.Д.К., ЕГН ********** *** в
качеството й на правоприемник на
починалата в хода на съдебното производство страна М. М. Б., ЕГН **********,*** сумата от 3158,75 (три хиляди сто петдесет и осем лева и 75 ст.) лева, представляващи
обезщетение за ползите, от които е била лишена последната за ДВУЕТАЖНА СГРАДА с пристройка,
заедно с 306 кв.м. застроено и незастроено дворно
място, находящо се в гр. Варна, ул. *,
съставляващо част от имот пл. № 11, кв. 82 по плана на седми подрайон на града, идентичен с допуснатия до
делба имот с идент. № ************** и находящите се в
него сгради с идетификатори №№ ****************и **************.2. за периода от
01.01.2015 год. до 14.12.2018 год, ведно със
законната лихва върху посочените главници, считано от предявяване
на претенциите в съда – 14.12.2018г. до окончателно изплащане на задължението, на осн. чл. 30, ал.3 ЗС.
Осъжда И.Д.К., ЕГН ********** *** да
заплати на В.
Т. Т., ЕГН **********,*** сумата
от 217,96 (двеста и седемнадесет лева и
96 ст.) лева съставляващи подобрения извършени в имот на
ул. „П.” №15 в качеството си на съсобственик със знанието и без
противопоставянето на останалите съсобственици, за периода 2001г.-2018г., като отхвърля
предявения иск в частта за разликата над уважения размер от 217,96 лева до
пълно предявения размер от 5929,25 лева, на
осн. чл.61, ал.2 ЗЗД.
Осъжда И.Д>К., ЕГН ********** *** да
заплати на Н. С. Т.А, ЕГН **********, с адрес: *** сумата
от 217,96
(двеста и седемнадесет лева и 96 ст.) лева съставляващи подобрения извършени в имот на ул. „П.” №15
в качеството си на съсобственик със знанието и без противопоставянето на
останалите съсобственици, за периода 2001г.-2018г., като отхвърля предявения
иск в частта за разликата над уважения размер от 217,96 лева до пълно
предявения размер от 5929,25 лева, на
осн. чл.61, ал.2 ЗЗД.
Осъжда И.Д>К., ЕГН ********** *** в
качеството й на правоприемник на
починалата в хода на съдебното производство страна М. М. Б., ЕГН **********,*** да
заплати на В.
Т. Т., ЕГН **********,*** сумата от 217,96 (двеста и седемнадесет лева и 96 ст.) лева съставляващи подобрения извършени в имот на ул. „П.” №15
в качеството си на съсобственик със знанието и без противопоставянето на
останалите съсобственици, за периода 2001г.-2018г., като отхвърля предявения
иск в частта за разликата над уважения размер от 217,96 лева до пълно
предявения размер от 1174,16 лева, на
осн. чл.61, ал.2 ЗЗД.
Осъжда И.Д.К., ЕГН ********** *** в
качеството й на правоприемник на
починалата в хода на съдебното производство страна М. М. Б.,
ЕГН **********,*** да заплати на Н. С. Т.А, ЕГН **********, с адрес: *** сумата
от 217,96 (двеста и седемнадесет лева и
96 ст.) лева съставляващи подобрения извършени в имот на
ул. „П.” №15 в качеството си на съсобственик със знанието и без противопоставянето
на останалите съсобственици, за периода 2001г.-2018г., като отхвърля предявения
иск в частта за разликата над уважения размер от 217,96 лева до пълно
предявения размер от 1174,16 лева, на
осн. чл.61, ал.2 ЗЗД.
отхвърля предявения иск от В. Т. Т., ЕГН *********, с адрес *** срещу И.Д>К., ЕГН ********** *** за
осъждане на същата да заплати сумата от 7823,20
лева съставляващи подобрения извършени в имот на
ул. „Г.” №28 в качеството си на
съсобственик със знанието и без противопоставянето на останалите съсобственици,
извършени през 1995г., на осн. чл.61,
ал.2 ЗЗД.
отхвърля предявения иск от Н. С. Т.А, ЕГН **********, с адрес: *** срещу И.Д>К., ЕГН ********** *** за
осъждане на същата да заплати сумата от 1611,55 лева съставляващи подобрения извършени в имот на ул. „Г.” №28 в качеството си на съсобственик
със знанието и без противопоставянето на останалите съсобственици, извършени
през 1995г., на осн. чл.61, ал.2 ЗЗД.
отхвърля предявения иск от В. Т. Т., ЕГН *********, с адрес *** срещу И.Д.К., ЕГН ********** *** в
качеството й на правоприемник на
починалата в хода на съдебното производство страна М. М. Б.,
ЕГН **********,*** за осъждане да заплати сумата от 1611,55 лева съставляващи подобрения извършени в имот на ул. „Г.” №28 в качеството си на
съсобственик със знанието и без противопоставянето на останалите съсобственици,
извършени през 1995г., на осн. чл.61,
ал.2 ЗЗД.
отхвърля предявения иск от Н. С. Т.А, ЕГН **********, с адрес: *** срещу И.Д.К., ЕГН ********** *** в
качеството й на правоприемник на
починалата в хода на съдебното производство страна М. М. Б., ЕГН **********,*** за осъждане да
заплати сумата от 1611,55 лева съставляващи
подобрения извършени в имот на ул. „Г.”
№28 в качеството си на съсобственик със знанието и без противопоставянето
на останалите съсобственици, извършени през 1995г., на осн. чл.61, ал.2 ЗЗД.
Осъжда А.П.К., ЕГН ********** ***, Л.Д.Ц., ЕГН ********** *** и
П.Д.А., ЕГН ********** ***, в качеството им на правоприемници на починалата в
хода на процеса страна Д.М.К.,
ЕГН **********,***, В. Т. Т., ЕГН *********, с адрес *** и Н. С. Т.А, ЕГН **********, с адрес: *** да
заплатят на И.Д.К., ЕГН ********** *** сумата
от 1300 (хиляда и триста) лева
заплатено възнаграждение за процесуално представителство и разноски по приетите
претенции по сметките, на осн. чл.78,
ал.1 ГПК.
Осъжда А.П.К., ЕГН ********** ***, Л.Д.Ц., ЕГН ********** *** и
П.Д.А., ЕГН ********** ***, в качеството им на правоприемници на починалата в
хода на процеса страна Д.М.К.,
ЕГН **********,*** да
заплатят на И.Д.К., ЕГН ********** *** сумата от 166,66 (сто шейсет и
шест лева и 66 ст.) лева припадащата им се част от
дължимите съдебно – деловодни разноски по делото за делба.
Осъжда М.Д.И., ЕГН ********** ***, в
качеството й на правоприемник на починалата в хода на съдебното производство
страна М. Д. И., ЕГН ********** *** да заплати на И.Д>К., ЕГН ********** *** сумата
от 583,33 (петстотин осемдесет и три
лева и 33 ст.) лева припадащата им се част от дължимите съдебно – деловодни
разноски по делото за делба.
Осъжда В. Т. Т., ЕГН *********, с адрес *** да
заплати на И.Д.К., ЕГН ********** *** сумата
от 388,88 (триста осемдесет и осем лева
и 88 ст.) лева припадащата им се част от дължимите съдебно – деловодни
разноски по делото за делба.
Осъжда Н. С. Т.А, ЕГН **********, с адрес: *** да
заплати на И.Д.К., ЕГН ********** *** сумата
от 194,44 (сто
деветдесет и четири лева и 44 ст.) лева припадащата им се част от дължимите
съдебно – деловодни разноски по делото за делба.
Осъжда И.Д.К., ЕГН ********** *** да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски районен съд
сумата от 1542,72 (хиляда петстотин
четиридесет и два лева и 72 ст.) лева държавна такса, като и 5 (пет) лева държавна такса за служебно
издаване на изпълнителен лист, на осн. чл.8 от ТДТГПК.
Осъжда И.д.К., ЕГН ********** *** в
качеството й на правоприемник на
починалата в хода на съдебното производство страна М. М. Б.,
ЕГН **********,*** да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Варненски районен съд сумата от 1543,86 (хиляда петстотин четиридесет и три лева и 86 ст.) лева държавна
такса, като и 5 (пет) лева държавна
такса за служебно издаване на изпълнителен лист, на осн. чл.8 от ТДТГПК.
Осъжда А.П.К., ЕГН ********** ***, Л.Д.Ц.,
ЕГН ********** *** и П.Д.А., ЕГН ********** ***, в качеството им на правоприемници
на починалата в хода на процеса страна Д.М.К.,
ЕГН **********,*** да
заплатЯТ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски районен съд
сумата от 3283,60 (три хиляди двеста
осемдесет и три лева и 60 ст.) лева държавна такса, като и 5 (пет) лева държавна такса за служебно
издаване на изпълнителен лист, на осн. чл.8 от ТДТГПК.
Осъжда М.Д.И., ЕГН ********** ***, в
качеството й на правоприемник на починалата в хода на съдебното производство
страна М. Д. И., ЕГН ********** *** да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Варненски районен съд сумата от 7508,80 (седем хиляди петстотин и осем лева и 80 ст.) лева държавна
такса, като и 5 (пет) лева държавна
такса за служебно издаване на изпълнителен лист, на осн. чл.8 от ТДТГПК.
Осъжда В. Т. Т., ЕГН *********, с адрес *** да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски районен съд
сумата от 10692,38 (десет хиляди
шестотин деветдесет и два лева и 38 ст.) лева държавна такса, като и 5 (пет) лева държавна такса за служебно
издаване на изпълнителен лист, на осн. чл.8 от ТДТГПК.
Осъжда Н. С. Т.А, ЕГН **********, с адрес: *** да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски районен съд
сумата от 10217,32 (десет хиляди двеста
и седемнадесет лева и 32 ст.) лева държавна такса, като и 5 (пет) лева държавна такса за служебно
издаване на изпълнителен лист, на осн. чл.8 от ТДТГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок
от връчването му на страните пред Варненски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: