Р Е Ш Е Н И Е
№ 481
гр.Плевен, 08.10.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, ІV-ти състав, в открито
съдебно заседание на първи октомври две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева
при секретаря Венера Мушакова,
като разгледа докладваното от съдия
Кънева адм.дело №448 по описа за 2021г. на Административен съд-Плевен и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство
по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.215 и чл.178 ал.6 от Закона за
устройство на територията (ЗУТ).
Делото е образувано по жалба на И.Д.Ч. от гр.Левски
против Заповед №477/18.05.2021г. на Кмета на Община Левски, с която е забранено
ползването на гараж с размери 3,50м. на 9,00м. със ЗП 31,50м. и е наредено
прекъсването на ел.захранването на обекта, със срок на изпълнение 31.05.2021г.
В жалбата са наведени доводи, че оспореният акт е
незаконосъобразен, поради допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила и несъответствие с материалния закон и
целта на закона. Твърди се, че административният орган е извършил неправилна
преценка на фактите и обстоятелствата и погрешно е квалифицирал строежа като
незаконен. Сочи се, че в заповедта липсва конкретно правно основание за
издаването й, като същата е лишена от изрично указание за отстраняване на
причините довели до спиране на строителството. Счита се, че административният
орган не е изпълнил задължението си по чл.35 от АПК да събере и обсъди всички относими за спора обстоятелства, както и не са изяснени
всички факти от значение за спора във връзка с времето на извършване на
строителството на процесния обект, както и налице ли
са строително-монтажни работи, които да подлежат на спиране. Твърди се, че
същият е изграден преди 2000г. Счита се, че допуснатите съществени процесуални
нарушения са се отразили върху съдържанието и разпоредителната част на акта,
като при тяхното недопускане би се установила различна фактическа обстановка.
Твърди се, че са налице различия в съставяния констативен акт и фактите в
обжалваната заповед относно незаконните постройки. Сочи се, че издаването на
заповед за забрана за ползване на строеж би било оправдано само, когато
строежът се изпълнява със започнали и продължаващи строително-монтажни работи,
т.е. когато реално се извършва незаконен строеж. Счита се, че не са налице
материално-правните предпоставки за издаване на оспорената заповед. В
заключение се моли за отмяна на заповедта. Претендират се разноски.
Ответникът-Кметът на Община Левски не представя писмен
отговор по жалбата.
В съдебно заседание оспорващият не се явява,
представлява се от адв.А.А.
с надлежно пълномощно, който поддържа депозираната жалба. Сочи, че от приетото
заключение по назначената съдебно-техническа експертиза се установява, че
сградата, за която е забранено ползването е търпим строеж по смисъла на ЗУТ.
Във връзка с декларацията за съгласие
сочи, че същата е необходима когато е предприета процедура за узаконяване на
сградите, които са търпими. Сочи още, че заповед за забрана ползването на
строеж се издава когато в процеса на извършване на строително-монтажните работи
са допуснати груби нарушения на закона и разминаване съгласно инвестиционните
проекти и визите за строеж. Моли за отмяна на заповедта и присъждане на
разноски.
Ответникът в съдебно заседание не се явява, не се
представлява и не изразява становище по съществото на спора.
Административен съд-Плевен, четвърти
състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съобрази доводите на страните и
извърши цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с
правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното:
Видно от приложената разписка (л.9)
е, че Заповед №477/18.05.2021г. на Кмета на Община Левски е връчена на И.Ч.
лично на 19.05.2021г. Жалбата е подадена чрез административния орган на 27.05.2021г.
и е заведена с вх.№РД 94-00-1056 в Община Левски. Предвид изложеното съдът
счита, че жалбата, насочена срещу ИАА, който подлежи на съдебен контрол е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на
правен интерес, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
От доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Във връзка с писмо от ОД на
МВР-Плевен по досъдебно производство №85/2018г. по описа на ОП-Плевен, със
Заповед №117/18.02.2021г. на Кмета на Община Левски е определена комисия от
председател и двама членове, която на 02.03.2021г. да извърши оглед на
сградите, построени в УПИ IX – 637, 638,
кв.100 по плана на гр.Левски, одобрен със Заповед №130/1991г., с
административен адрес ул.“Ангел Кънчев“ №23.
Изготвено е писмо до регистрираните на адрес
гр.Левски, ул.“Ангел Кънчев“ №23, един от които е оспорващият И.Ч., относно
покана за присъствие на огледа на комисията на 02.03.2021г. от 11.00часа. И.Ч. е получил писмото на 26.02.2021г.
На 02.03.2021г. в 11.00часа от длъжностни лице при
Община Левски е извършена проверка и оглед на реализирано строителство в УПИ IX – 637,
638, кв.100 по плана на гр.Левски, одобрен със Заповед №130/1991г., за което е
изготвен Констативен протокол. В последния е посочено, че понастоящем
кадастрален №638 представлява ПИ с идент.
43236.401.748, а кадастрален №637 е ПИ с идент.
43236.401.747 по кадастралната карта на града, одобрена през 2007г. Посочено е
още, че огледът е извършен в присъствието на И.Д.Ч. – наследник на Д.Г. Ч. и Б.
Н.М., и ползвател на сградите в имотите. С констативния протокол е
констатирано, че ПИ с идент. 43236.401.748 и
43236.401.747 са урегулирани в УПИ IX – 637,
638, кв.100 по плана на гр.Левски, одобрен със Заповед №130/1991г. и са
идентични с УПИ IX-239, 240 в кв.100 по плана на
гр.Левски, одобрен през 1960г., и е с три административни адреса ул.“Ангел
Кънчев“ №23-27, като имотът граничи от запад с УПИ Х-639, 640, на север с УПИ II-636, на изток – УПИ VIII-632,633 и на юг – ул.“Ангел Кънчев“. Според
констативния протокол, за УПИ IX – 637, кв.100 по ПУП на гр.Левски, ПИ 43236.401.747 е
съставен АЧОС №1966, а за УПИ IX – 638, кв.100
по ПУП на гр.Левски , ПИ 43236.401.748 е съставен АЧОС №1967, като АЧОС са
съставени на основание Удостоверение №426/28.01.1966г. за признато право на
строеж върху държавно дворно място и право на собственост върху построените
сгради и подобренията в местата, и с тях е учредено право на строеж на М.А.Т. и А.В.А., а имотът е отреден за
жилищно строителство. В констативния протокол е посочено, че към онзи момент в
УПИ IX-239, 240 са били построени паянтови жилищни сгради на
северната граница, паянтово жилище на границата между имоти 239 и 240 и
паянтова сграда на дворищната регулация с УПИ VIII-243,244, съгласно скица №1182/14.12.1970г. Според
отразеното в констативния протокол, не може да бъде установено основанието за
промяна на собствеността в УПИ IX, но след
1984г. като собственик на жилищна сграда – едноетажна в Разписния лист към
плана е записано наследници Д.Г. Ч., като на 20.04.1987г. е отредено
застрояване за къща на един етаж /скица №340/20.04.1987г./, а съгласно скица
№557/27.05.1989г. е одобрено застрояване на надстройка /II-ри етаж/ върху същата сграда. В протокола са отразени
размерите по проект на едноетажната къща и на предвидения по проект от 1989г.
допълнително застрояване на първия етаж, където е обособено стълбище за новия
втори етаж, като общо ЗП е 227,4кв.м. Посочено е, че по проект къщата е на
разстояние 3,00м. от западната дворищно-регулационна линия, като е разположена
в двата имота 239 и 240, а възложител на проекта е Б.М. – съпруга на Д.Г. и
майка на И. Д. Г.. В констативния
протокол е отразено, че при извършената проверка на реализираното строителство
е установено, че къщата на два жилищни етажа
с идент. 43236.401.748.1 е разположена в ПИ
43236.401.748 и 43236.401.747, като към нея са констатирани построени сервизни
помещения и открито вито стълбище. Прието е, че същата е построена между 1989 и
1991г., нанесена е в Застроителния и регулационен
план на гр.Левски от 1991г., но за констатираното дострояване /сервизни
помещения, външни стълбища и входно антре/ не са намерени и представени
строителни документи. В констативния протокол е посочено, че при проверката е
установено и ново строителство – гараж, който е продължение на лятната кухня и
стига до уличната регулация, с ширина 3,50м. и дължина 9,00м., ЗП 31,5кв.м,
нанесен е в КК, като кухнята и гаража са с един идент.
43236.401.747.1. За гаража е посочено в констативния протокол, че по данни на
възложителя е построен през 1998г., строителството е масивно, покрива е с
дървена покривна конструкция покрита с цигли, наклона на покрива е към
собствения имот, има поставени улуци по цялата дължина на постройката. Въз
основа на констатираното от комисията са направени препоръки към кмета на
общината да започне процедура по чл.225а от ЗУТ по отношение на сервизните
помещения и гаража срещу наследника и ползвател на имота И.Д.Ч.. Посочено е, че
не са представени строителни книжа и разрешения за строеж и като нарушени
разпоредби са отразени чл.140а, чл.148 и чл.144 от ЗУТ.
Въз основа на горното е изготвен
Констативен акт №3 от 02.03.2021г., в който се повтаря съдържанието на
констативния протокол и е прието, че строежът е извършен от И.Д.Ч.. Относно
констатираното ново строителство-гараж е прието в т.2 от констативния акт, че е
осъществено незаконно застрояване, като строежът е от пета категория, съгласно
чл.137 т.6 б.“в“ от ЗУТ и се ползва по предназначение. Посочено е, че липсва декларация-съгласие
от съседа на западната граница; липсват проекти за гаража и одобряване на
проектна документация; не е издавана виза за проектиране. Като нарушени
разпоредби са посочени чл.140а, чл.144 и чл.148 от ЗУТ. Отразено е, че предвид
установените нарушения на разпоредбите на чл.178 от ЗУТ вр.
чл.177 от ЗУТ констативният акт е основание за започване на административно
производство по реда на чл.178 ал.6 от ЗУТ за забрана ползване на строежа.
Констативен акт №3 е връчен на И.Ч. на 21.04.2021г., като му е дадена
възможност за възражения в 7-мо дневен срок.
В указания срок от оспорващия е подадено възражение
срещу Констативен акт №3/02.03.2021г., в което се възразява срещу направените
констатации, като по отношение на гаража се твърди, че същият е лятна кухня и
се ползва по предназначение. Счита се, че не е изпълнено задължението за
събиране на относими доказателства и тяхното
поставяне на преценка.
От Кмета на Община Левски е издадена Заповед
№477/18.05.2021г., с която е забранено ползването на гараж с размери 3,50м. на
9,00м. със ЗП 31,50м. и е наредено прекъсването на ел.захранването на обекта,
със срок на изпълнение 31.05.2021г. В заповедта е
направено позоваване на констативния протокол и установените в него факти и
обстоятелства. Посочено е, че е установено реализирано строителство на гараж,
който е продължение на лятна кухня и стига до уличната регулация. Посочени са
размерите на гаража и факта, че същият е нанесен в КК като кухнята и гаража са
с един идентификатор 43236.401.747.1. Отразено е, че по данни на И.Ч., гаража е
построен през 1998г. Прието е, че възложител на строежа е И.Ч., който е
наследник на Д.Г. Ч. и на Б.М., като същият е и фактически ползвател и владелец
на обекта. Посочено е, че строежът е пета категория. Прието е, че са нарушени
разпоредбите на чл.140, чл.142, чл.144, чл.148, чл.178, чл.225 ал.2 т.2 от ЗУТ,
тъй като строежът е извършен без изискващите се строителни книжа –
инвестиционни проекти, разрешение за строеж, като обектът не е въведен в
експлоатация. Отразено е още, че е съставен констативен акт за забрана
ползването на строежа, който е връчен на възложителя и по него е направено
възражение, обсъдено от Община Левски.
Именно тази заповед е предмет на настоящето съдебно
производство.
От фактическа страна по делото се установява още, че
според приложена на л.24 от делото Извадка от ЗРП на гр.Левски, одобрен със
Заповед №130/91г. на УПИ IX-637
собственик е Г.В.Т., а на УПИ IX-638
собственици са наследниците на Д.Г., по данни от разписен лист.
Установява се от доказателствата, че ПИ 43236.401.747
съответства на УПИ IX-637 по предходен план, а ПИ
43236.401.748 съответства на УПИ IX-638 по
предходен план.
Видно от Скица №1081/90г. /л.23/ и Удостоверение
№26/28.01.1966г. /л.29/ е, че в УПИ IX-239,240
, кв.100, е учредено право на строеж на М.А.Т. – ½ ид.ч.
и на А.В.А. – ½ ид.ч. Същата отметка е
направена и в АЧОС №№180 том 8 рег.2200 от 04.07.2011г. /Акт №1966/29.06.2011г.
–л.28/. Тези данни се установяват и от Скица №1182/1970г. /л.30/.
На л.31 от делото е приложена Декларация от М.А.Т., А.В.А.,
С.М.В. и Д.К.М., всичките от гр.Левски, според която А.А.
като съсобственик на парцел IX в кв.100
разрешава на съсобственика М.Т. да построи лятна кухня в съсобствения
парцел, както и разрешава на съседа С.В. да построи лятна кухня на граничната
регулационна линия; Д.М. съсобственик на парцел VIII в кв.100
разрешава на съсобственика С.В. да построи лятна кухня в съсобствения
имот, както и разрешава на съседа си М.Т. да построи лятна кухня на съседната
регулационна линия; М.Т. разрешава на съседа си С.В. да построи на съседната
регулационна линия лятна кухня; С.В. разрешава на съседа си М.Т. да построи на
съседната регулационна линия лятна кухня.
Според КК на гр.Левски /л.26/, на ПИ 43236.401.748
собственик е Община Левски – АЧОС №181 том 8 рег.2201 от 04.07.2011г., като на Д.Г.
е учредено право на строеж, а на ПИ 43236.401.747 собственик е Община
Левски - АЧОС №180 том 8 рег.2200 от 04.07.2011г.,
като на Г.Т. е учредено право на строеж.
По делото на л.43 е приложена и Скица
№15-615673/09.06.2021г., издадена от СГКК-Плевен, от която се установява, че ПИ
с идент. 43236.401.747 е собственост на Община
Левски, като на Г.Т. е учредено право на строеж, а в ПИ има сграда с идент.43236.401.747.1 със застроена площ 58кв.м., 1 етаж,
предназначение – жилищна сграда, еднофамилна. Същото обстоятелство се
установява и от Скица №15-773674/15.07.2021г. на сграда с идент.
43236.401.747.1, с адрес гр.Левски, ул.“Ангел Кънчев“ №25, приложена на л.70 от
делото.
По делото не се спори, а и се установява от събраните
доказателства, че И.Д.Ч. е наследник на Б. Н.М. и Д.Г..
Установява се от доказателствата, че на
административен адрес гр.Левски, ул.“Ангел Кънчев“ №23 освен оспорващият са
регистрирани още десет човека.
По делото е назначена и съдебно-техническа експертиза,
чието заключение не е оспорено от страните. В заключението е посочено, че при
огледа на място е установено, че в имот с идент.
43236.401.747 е изградена една едноетажна сграда с идент.
43236.401.747.1 със застроена площ 58кв.м., като една част от нея с размери
3,50/9,00м. представлява гараж, а другата северна част – лятна кухня. Според
заключението, имот с идент. 43236.401.747 с площ
231кв.м., в който е построена сграда с идент.
43236.401.747.1, е частна общинска собственост и попада в УПИ IX-637, кв.100 по ЗРП на гр.Левски, одобрен със Заповед
№130/1991г. Отразено е, че в имота има учредено право на строеж на М.А.Т. и на А.В.А.
от 1960г. върху 30кв.м. на два етажа. Отразено е още, че със скица с виза за
проектиране №340/20.04.1987г. е очертано петно за строеж на жилищна сграда,
като визата е издадена на Б.М., наследници на М.Т. и наследници на Д.Г. Ч..
Вещото лице посочва също, че съгласно одобрения на 13.02.1989г. проект в УПИ IX се разрешава пристройка и надстройка на съществуваща
жилищна сграда, като новата двуетажна жилищна сграда е със ЗП 100,7кв.м., а
проектът е на името на Б.М.. Посочва още, че съгласно ЗРП, одобрен със Заповед
№130/1991г. в имота се предвижда застрояване на калкан на две двуетажни сгради
в двата съседни парцела в УПИ IX, като според
разписния лист към плана парцел 637, УПИ IX кв.100 е собственост на Г.Т., а парцел 638, УПИ IX кв.100 е собственост на наследниците на Д.Г.. Вещото
лице сочи, че извън предвиденото в ПУП за парцел IX е изградена и постройка на допълващо застрояване на
източната имотна граница към УПИ VIII, като част
от тази постройка /ПЖ със ЗП 40кв.м./
фигурира в ЗРП на гр.Левски, одобрен със Заповед №130/1991г. В заключението
вещото лице прави изводи, че в имот с идент.
43236.401.747 е изградена една едноетажна сграда с идент.
43236.401.747.1 със застроена площ 58кв.м., като една част от нея с размери
3,50/9,00м. представлява гараж, а другата северна част – лятна кухня. Според
вещото лице гаражът и лятната кухня са една сграда, с общ зид. Сочи, че процесният обект е пета категория строеж и за него няма
никакви строителни книжа, както и декларации съгласие от съседа на изток / УПИ VIII/ за строеж на граница. В съдебно заседание вещото
лице уточнява, че няма пречка процесният гараж да
бъде допуснат по действащия строителен план, като същият е построен в началото
на 90г. - с построяване на жилищната
сграда е правен ремонт на етажа и лятната кухня, и е изграден гаражът, като
лятната кухня е съществувала към онзи момент и към нея е доизграден гаражът, а
за годината на построяване определя от вида на материалите. Сочи, че съгласно ЗУТ
заповед за забрана ползването се издава когато е започнал строеж и е извършено
някакво отклонение от строителните книжа, като тогава се спира строежа и се
издава заповед за забрана ползване, или когато се ползва извън неговото
предназначение. Сочи, че няма издадена заповед за спиране, тъй като няма какво
да се спре, строежът е изграден. Твърди, че декларация съгласие се изисква при
строеж на граница. Счита, че административният орган не е изследвал търпимостта
на процесната постройка, като твърди, че строежът е
допустим към момента на изграждането като попада в §127 от ДР на ЗУТ и предвид
факта, че на границата с източния имот е съществувала друга постройка,
вероятно е имало декларация за съгласие
към момента на построяване на лятната кухня. Вещото лице посочва също, че
гаражът е изграден на уличната регулация на граница със съседния имот и би бил
допустим с виза за проектиране, каквато няма, както и не е въведен в
експлоатация. Според вещото лице, процесният обект е
построен от същите лица, които са построили и жилищната сграда, а именно Б.М.,
чийто наследник е оспорващият. Счита, че целият строеж /гараж и лятна кухня/ е
търпим строеж, тъй като ако не са били допустими по строителните правила, още с
ЗРП одобрен със Заповед №139/1991г. са щели да бъдат премахнати и да бъде
проведена процедура за тях, като дострояването без книжа би трябвало да е
незаконен строеж, но следва да се провери търпимостта.
Така установената фактическа обстановка мотивира
следните правни изводи:
Оспорената
заповед е издадена на основание чл.224а ал.1 вр. чл.223
ал.1 т.1 и чл.224а ал.3 и ал.5 от ЗУТ. В нормата на чл.224а ал.1 от ЗУТ е
предвидено, че кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице с
мотивирана заповед спира изпълнението и забранява достъпа до строеж или до част
от строеж от четвърта до шеста категория с нарушения по смисъла на чл. 224, ал. 1. Според чл.223 ал.1 т.1 от ЗУТ, за строежите от четвърта, пета и шеста категория кметът на общината
(района) или упълномощено от него длъжностно лице спира незаконни строежи по
смисъла на чл. 225, ал. 2, части от
тях, както и отделни строителни и монтажни работи. Разпоредбите на чл.224а ал.3
и ал.5 от ЗУТ също уреждат процедурата по издаване на заповед за спиране на
строеж. В обстоятелствената част на акта е посочена и разпоредбата на чл.178
ал.6 от ЗУТ, според която при нарушения на ал. 1 и ал.4 на строежи от четвърта и пета категория /
строежите не са въведени в експлоатация или не се ползват по предназначение/
кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице въз основа на
съставен констативен акт забранява с мотивирана заповед ползването на строежите
и разпорежда тяхното освобождаване, прекъсване на захранването им с
електрическа и топлинна енергия, с вода, газ, телефон и други. Процесната заповед е издадена от Кмета на Община Левски,
т.е. от компетентен по материя и място орган.
Заповедта е издадена в предвидената
от закона писмена форма. Същата съдържа изискващите се в разпоредбата на чл.59
ал.2 от АПК реквизити, включително фактически и правни основания за нейното
издаване, съобразно изискванията на чл.59 ал.2 т.4 от АПК. Съдът констатира, че
една част от посочените правни основания не кореспондират с фактическите
такива. В акта са посочени правни норми, които касаят издаване на заповед за
спиране на строеж, които са неотносими към изложените
факти и обстоятелства. Посочен е, обаче, и чл.178 ал.6 от ЗУТ, който определя
реда за издаване на заповед за забрана ползването на строеж, което съответства
и на фактически изложеното, че процесният строеж е
извършен без строителни книжа и не е въведен в експлоатация, каквото е
изискването на чл.178 ал.1 вр. ал.6 от ЗУТ.
Отразеното като фактическа обстановка в заповедта съответства и на установеното
с Констативен протокол от 02.03.2021г., както и на записаното в Констативен акт №3/02.03.2021г.,
в който изрично е посочено че е основание за започване на административно
производство по реда на чл.178 ал.6 от ЗУТ за забрана ползване на строежа. Фактическите
констатации съответстват и на разпоредителната част на заповедта. В последната
е разпоредено и прекъсване на ел.захранването на
обекта, което е съобразено с изискването на чл.178 ал.6 от ЗУТ. Правилно в
заповедта административният орган е счел И.Д.Ч. за възложител и собственик на
обекта-гараж, което кореспондира със събраните по делото доказателства, а
именно факта, че лицето се е легитимирало като такъв пред контролните органи
при извършване на проверката, като същият е наследник на Б.М. и Д.Г..
Последното се потвърждава и от вещото лице, което достига до извод, че гаражът
е построен от лицата, които са построили масивната жилищна сграда, т.е. Б.М. и
нейните наследници. Доказателства в обратната насока не са събрани по делото,
като по отношение на факта, че още десет човека са регистрирани на
административен адрес гр.Левски, ул.“Ангел Кънчев“ №23, не води до обратен
извод, тъй като тези лица не са установени при проверката, а единствено оспорващият
е бил и се е легитимирал като възложител и собственик на гаража.
Процесният
акт е издаден при спазване на административно-производствените правила. Обстоятелствата,
посочени в заповедта, представляващи фактическите основания за нейното
издаване, а именно че процесният гараж е извършен без
необходимите строителни книжа и не е въведен в експлоатация, са установени с
констативен акт от длъжностни лица на общинската администрация. Проверката е
извършена в присъствието на И.Д.Ч., на когото лично на 21.04.2021г. е връчен
препис от констативния акт. В определения
7-мо дневен срок оспорващият е подал възражение срещу Констативен акт №3/02.03.2021г.,
разгледано от административния орган, което изрично е отразено в заповедта.
По отношение материалната
законосъобразност на заповедта, съдът съобрази следното:
Както се посочи по-горе, оспорената
заповед е издадена на основание чл.178 ал.6 от ЗУТ, съгласно която норма, за
строежи от четвърта и пета категория, които се ползват без да са въведени в
експлоатация или не се ползват по предназначение се издава заповед за забрана
ползването на строежите. Забраната за ползване се налага с цел да се
преустанови ползването на строеж, който не се ползва по предназначението си или
в нарушение на условията за въвеждане в експлоатация.
Процесният гараж, съгласно доказателствата по делото, описаните
в заповедта параметри и заключението по назначената съдебно-техническа
експертиза, представлява строеж по смисъла на легалната дефиниция по § 5
т.38 от ДР на ЗУТ, за изграждането на който е необходимо строително
разрешение – чл.148
ал.1 от ЗУТ. При липсата му строежът е незаконен в хипотезата на чл.225
ал.2 т.2 от ЗУТ. По квалификацията на обекта и отсъствието на разрешение за извършването
му, не е налице и спор между страните. Гаражът представлява строеж от пета
категория, съобразно чл.137 т.5 б.“в“ от ЗУТ, който по аргумент от чл.178 ал.2
от ЗУТ подлежи на въвеждане в експлоатация. Същият не е въведен в експлоатация,
за което също няма спор между страните, а и се установява от доказателствата по
делото. Последното представлява нарушение на чл.178 ал.1 от ЗУТ и основание за
издаване на заповед по чл.178 ал.6 от ЗУТ.
Спорен по делото е
въпросът с търпимостта на процесния обект. Мотиви в
тази насока липсват в оспорената заповед, което не е съществено процесуално
нарушение, тъй като в задължение на съда е да установи тези факти с оглед
изискването незаконни, но търпими строежи да не подлежат на премахване и
забрана ползването. Изрично нормата на §16 ал.1 от ПЗР на ЗУТ сочи, че строежи,
изградени до 7 април 1987г., за които няма строителни книжа, но са били
допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и
нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са
търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. В тази
връзка съдът приема, че процесният гараж е изграден в
периода между 1991г. и 1998г. Този извод се налага от приложената на л.23 Скица
№1081/16.10.1990г., в която не е нанесен гаража, а само съществуващата лятна
кухня; от приложената на л.24 извадка от ЗРП на гр.Левски, одобрен със Заповед
№130/1991г., според която в УПИ IX-637, кв.100 не е нанесен гаража, а само
съществуващата към този момент лятна кухня; от приложените на л.48 и л.52 също
извадки от ЗРП на гр.Левски, одобрен със Заповед №130/1991г., според които е
нанесен гаража /обозначен като нов/, заедно с лятната кухня; и от твърдението
на оспорващия, че гаражът е построен през 1998г.
Предвид горното и
според годината на изграждане на процесния гараж
приложение намират нормите на §16 ал.2 и ал.3 от ПЗР на ЗУТ, а не тази на §127
от ПЗР на ЗУТ, както твърди вещото лице. Съгласно §16 ал.2 от ПЗР на ЗУТ,
незаконни строежи, започнати в периода 8 април 1987г. - 30 юни 1998г., но
неузаконени до влизането в сила на този закон, не се премахват, ако са били
допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и
нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, и
ако са декларирани от собствениците им пред одобряващите органи до 31 декември
1998г. А според §16 ал.3 от ПЗР на ЗУТ, в сила от 02.01.2001г., незаконни
строежи, започнати след 30 юни 1998г., но неузаконени до обнародването на този
закон, не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни
градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали за посочения
период или съгласно този закон, и ако бъдат декларирани от собствениците им
пред одобряващите органи в 6-месечен срок от обнародването на този закон. От
доказателствата по делото и заключението на вещото лице се установява, че процесният гараж е изграден на вътрешната регулационна
граница със съседен имот и на уличната
регулация. Видно е от приложените по делото скици и извадки от кадастралната
карта, че в съседния имот липсва изградена сграда на калкан с процесния гараж, като такава сграда има само в частта на
лятната кухня. Установеното е в противоречие с изискванията на чл.112 от ЗТСУ
/отм./ и чл.42 ал.2 изр.второ от ЗУТ и според съда води до извод за
несъответствие на процесния строеж със строителните и
нормативни правила и изисквания. Дори обаче, да се приеме становището на вещото
лице, че гаражът отговаря на изискванията за допустимост според действащите
подробни градоустройствени планове и на строителните правила и норми по време
на изграждането, доколкото е бил нанесен в ЗРП на гр.Левски, одобрен със
Заповед №130/1991г., същият не е деклариран от собствениците му пред
одобряващите органи до 31.12.1998г., според ал.2, нито в рамките на 6-месечния
срок от обнародване на този закон, според ал.3. За да се признае търпимостта на
строежа според разпоредбите, освен допустимост по действащите подробни
градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на
извършването му или съгласно ЗУТ,
се изисква и той да е деклариран пред одобряващите органи в определените
срокове. Доказателства за такова деклариране не са представени, нито се
навеждат такива твърдения от оспорващия. Предпоставката е кумулативна и неосъществяването й е достатъчно
основание строежът да бъде изключен от категорията на ползващите се с
търпимост, независимо дали е допустим по подробен устройствен
план и по правилата и нормативите към извършването му или понастоящем. Ето защо, според съда не са изпълнени предпоставките
за търпимост на строежа по силата на §16 ал.2 и ал.3 от ПЗР на ЗУТ и процесният гараж не е търпим строеж. В тази връзка следва
да се посочи, че правилата за търпимост по § 16 ПЗР
на ЗУТ са израз на привилегия, която обаче може да се ползва в определените
от нормата граници. Те, за разлика от реализирането на строежа, не зависят от
волята на извършителя, но го обвързват с приемането на последиците от факта на
несъответствието между строежа и изискванията за допустимостта му.
За пълнота следва
да се посочи, че в конкретния случай според съда не намира приложение §127 ал.1
от ПЗР на ЗУТ, доколкото с него се въвежда нов срок за търпимост на строежите,
а именно от 2.01.2001 г. до 31.03.2001 г., който срок е неотносим
към годината на извършване на процесния гараж. Т.е.
тази разпоредбата не се отнася до всички строежи, изградени до 31 март 2001г.,
а се прилага само за тези от тях, реализирани след изтичането на крайния срок
по ал.3
на § 16 от ПЗР на ЗУТ, който е начален момент на периода на евентуална
търпимост по §
127, ал. 1. Друго разбиране би обезсмислило въобще правилата на § 16,
които са в сила и към настоящия момент. В този смисъл е и съдебната практика.
След като процесният гараж не е търпим строеж и същият не е въведен в
експлоатация, то правилно административният орган е издал заповед с правно
основание чл.178 ал.6 вр. ал.1 от ЗУТ за забрана
ползването на обекта – гараж с размери 3,50м./9,00м., със ЗП 31,50кв.м. Налице
са материално-правните предпоставки за издаване на заповед по реда на чл.178
ал.6 от ЗУТ.
Предвид
гореизложеното оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон
и целта на закона. Жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена.
Независимо от изхода на делото разноски не се
присъждат, тъй като не са поискани.
Водим от горното и на основание чл.172 ал.2 пр.
последно от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Д.Ч. от гр.Левски против Заповед
№477/18.05.2021г. на Кмета на Община Левски, с която е забранено ползването на
гараж с размери 3,50м. на 9,00м. със ЗП 31,50м. и е наредено прекъсването на
ел.захранването на обекта, със срок на изпълнение 31.05.2021г.
Решението подлежи на оспорване с касационна жалба,
чрез Административен съд Плевен, пред Върховен административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ:
/П/