Решение по дело №664/2019 на Окръжен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е №17

 

гр. ВРАЦА,20.01.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд,гражданско  отделение, в

публичното заседание на 13.12.2019г.,  в състав:

 

Председател:Евгения Симеонва

    Членове:Пенка Т.Петрова

      Мл.с.:Магдалена Младенова

                                    

в присъствието на:

прокурора                      секретар  М.Ценова

като разгледа докладваното  от  съдия П.Петрова             

в.гр.  дело N`  664  по описа за 2019   година,

    за да се произнесе взе предвид следното:

    Производството се движи по реда на чл.258 и сл.ГПК.

    Образувано е по въззивна жалба от 17.10.2019г.,подадена от А.Г.А.,като майка и законен представител на малолетното си дете Б.Ц.Ц.,ЕГН-**********,чрез процесуален представител адв.В.В. ***, срещу решение на РС гр.Враца от 11.10.2019г.,постановено по гр.д.№ 2056/2019г.,в частта,в която е отхвърлен предявения от въззивницата иск с правно основание чл.143 СК за разликата от уважения размер от 140 лв.до пълния предявен размер от 200 лв.,и предявения иск с правно основание чл.149 СК за разликата от уважения размер от 560 лв.до предявения размер на 2000 лв.Поддържа се във въззивната жалба,че решението в обжалваните части е необосновано и неправилно  – постановено при неправилно приложение на материалния закон и доказателствата по делото,и при допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд.Излагат се подробни доводи и съображения.Иска се отмяна на обжалваното решение,и вместо него постановяване на друго,с което се уважат претенциите на въззивницата в пълен размер . 

    Противната страна оспорва въззивната жалба.Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

    Пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.

    Настоящият състав намира въззивната жалба за редовна от външна страна,и процесуално допустима.Подадена е в преклузивния срок по чл.259 ал.1 ГПК,от страна в процеса,имаща право и интерес от обжалване, и против акт на съда,подлежащ на обжалване по смисъла на чл.258 ал.1 ГПК.Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

     Пред първоинстанционния съд А.Г.А., като майка и законен представител на малолетното дете Б.Ц.Ц.,е предявила против Ц.Н.Ц. искове при условията на обективно съединяване с правно оснвание чл.143 и чл.149 СК за заплащане от ответника на месечна издръжка за малолетното дете в размер на 200 лева, считано от предявяването на иска и 2000 лв., считано една година преди предявяване на иска за периода 01.08.2018г. до 31.05.2019г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане. В исковата молба се поддържа, че ответникът не полага грижи за отглеждането и възпитанието на детето, чийто нужди са нараснали и не изпълнява задължението си да дава издръжка,която е поета изцяло от майката.

В писмен отговор по реда на чл.131 ГПК ответникът оспорва по основание иска за издръжка за минал период, като твърди, че е осигурявал средства за детето.Поддържа,че страните са живеели заедно до предявяване на исковете и заедно са полагали грижи за детето. Относно исканата издръжка за бъдеще време счита предявения размер за завишен, обосновавайки становището си с липсата на доходи, поради безработица и факта, че е пенсионер по болест.

По делото са събирани писмени и гласни доказателства.

Установено е ,че страните са живели на съпружески начала и от тази им връзка е родено детето Б.Ц.Ц., ЕГН ********** - видно от приложеното удостоверение за раждане. От изявленията на страните и показанията на свидетеля Т.В. се установява, че са обитавали съвместно с детето жилище на адрес гр.Враца,собствено на ищцата. Свидетелят твърди, че е домоуправител на блока ,и е виждал страните редовно, сутрин да излизат с детето, а вечер да се прибират с колата, като са носели пликове от пазар. Поддържа, че това е било до м.05.2019г.,и между тях всичко  изглеждало нормално. Не знае ищцата дали работи, но знае, че ответникът не работи по здравословни причини.

С исковата молба ищцата е представила декларация/стр.6/,че за периода 01.08.2018г.до 31.05.2019г.не е получавала доходи от граждански или трудови правоотношения.За периода 01.08.2018г.-31.12.2018г.е получавала обезщетение за ползван болничен отпуск в размер на по 331 месечно.

Представено е удостоверение от НОИ, ТП Враца, издадено на 11.06.2019г., съгласно което ответникът Ц.Ц. за периода от м.08.2018г. до м.06.2019г. е получил суми от пенсии, в размер на по 176.46 лева месечно. Видно от друго удостоверение от НОИ, ТП Враца /стр.17 от делото/ за същия период ответникът е получил парично обезщетение за временна неработоспособност за м.02.2019г. в размер на 706.68 лв. и за м.03.2019г. в размер на 41.58 лв. Представено е и удостоверение от „Европейски пътища” АД, гр.Пловдив, според което за периода м.11.2018г. до м.04.2019г., вкл. ответникът е получил брутен доход от общо 265,05 лв.

Установено е,а и страните не спорят, че ищцата е едноличен собственик на капитала на „Божи Стоун” ЕООД, гр.Враца, което дружество е извършвало дейност по договори с различни контрагенти ,и е реализирало доходи. За установяване на последното обстоятелство са представени извлечение от движение по сметка в „Инвестбанк” АД, свидетелстващо, че за периода м.07.2018г. до м.02.2019г. дружеството е имало дебитен оборот в размер на 14141.89 лева.

Страните също не спорят, че заедно с детето са празнували Коледа през м.декември 2018г. и Новогодишните празници, в която насока е представена резервация за хотел „Боженци” и договор за туристически пакет от 22.10.2018г. за хотел Радан, Пролом Баня, удостоверяващи периодите, броя нощувки и цени. Ищцата признава осъществяването на тези факти в обяснения пред съда.

Представено е извлечение от сметка на ищцата в „Банка ДСК”  ЕАД, според което за периода 07.08.2018г. до 20.09.2019г. са извършени транзакции на стойност 10508.62 лева.

В представения от ДСП Враца социален доклад е отразено, че от м.05.2019г. майката и детето са се установили да живеят в гр.Вършец. Социалният работник е констатирал, че детето е спокойно, общително и лъчезарно. Посочено е, че с детето работи психолог и социален педагог. Детето е споделило, че се чува с баща си по телефон, рядко са се виждали. Към настоящия момент основни грижи за Б. полага майката А.. Жилището, в което живеят е обзаведено с всичко необходимо за едно домакинство.

При така установеното от фактическа страна първоинстанционният съд приел предявения иск с правно основание чл.143 СК за основателен и доказан в размер до 140 лв.,и го уважил в такъв размер,като в останалата част до пълния предявен размер го отхвърлил като неоснователен и недоказан.В същия размер уважил и претенцията за минало време за периода 01.02.2019г.-31.05.2019г./общо в размер на 560 лв./.

Въззивната инстанция споделя крайните фактически и правни изводи на първата инстанция,и намира,че решението и е постановено при правилно приложение на материалния закон и доказателствата по делото,като на основание чл.272 ГПК се присъединява и препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Правилни са изводите на първоинстанционния съд,че съгласно разпоредбата на чл.143 ал.1 СК всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето. По делото безспорно е установено, че майката полага непосредствените грижи по отглеждане и възпитание на детето Б..Установено е, че бащата-ответник, живее отделно от семейството и към настоящия момент не дава средства за издръжка на детето,а дължи такава с оглед цитираната по горе норма от СК.По делото спорен е въпроса за размера на дължимата от ответника издръжка. В конкретния случай,имайки предвид възрастта на детето -навършени 8 години,факта,че по делото не са установени негови специфични нужди, освен обичайните за възрастта му,настоящият състав намира,че детето към настоящия момент се нуждае от месечна издръжка в размер на 280 лв.,от която с оглед материални възможности на страните бащата следва да заплаща половината. За последния се установи, че макар и в трудоспособна възраст, към настоящия момент не е трудово ангажиран и ползва болничен отпуск.Останалите нужди на детето следва да се поемат от майката,която макар и ,че полага непосредствените грижи по отглеждане и възпитание на детето получава по високи доходи.Издръжката за бъдещо време е дължима от датата на предявяването на иска до настъпване на законни основания за нейното изменение или прекратяване.

       Установено е от доказателствата, че страните са празнували заедно Коледа на 2018г. и Новогодишните празници за 2019г. в резервирани от тях хотели, заедно с детето. Имайки предвид писмените доказателства в тази насока, показанията на свидетеля В., който твърди, че е виждал страните заедно до м.05.2019г.,и обясненията на ищцата в с.з., която заявява, че през м.02. и м.03.2019г. ищецът от време на време е карал сутрин детето на училище, но е живеел на друго място, настоящият състав приема, че раздялата между страните е настъпила в по-късен момент от твърдяното в исковата молба,а именно от началото на м.02.2019г.,както е приел и първоинстанционния съд.

С оглед изложеното въззивният състав приема, че искът за издръжка за минало време е доказан по основание, считано от м.02.2019г. до предявяване на исковата молба – 31.05.2019г. Относно размера на дължимата за този период издръжка,настоящият състав намира,че месечно ответникът е следвало да заплаща издръжка в размер на по 140 лв.по същите съображения,изложени по-горе относно издръжката за бъдеще време,или общия размер на дължимата издръжка за минало време за посочения по-горе период възлиза на  560 лева /4 м. х 140 лева/,в който размер следва да се уважи този иск,като в останалата част до пълния предявен размер искът като недоказан следва да се отхвърли.

Изложените във въззивната жалба доводи и съображения настоящата инстанция намира за неоснователни.Фактическата обстановка е правилно изяснена от първоинстанционния съд и при гледане на делото не са допуснати процесуални нарушения.Събрани са относимите към предмета на спора доказателства,които са анализирани поотделно и в тяхната съвкупност,и които дават основание за издръжка в посочените размери.

При така изяснената фактическа обстановка въззивната жалба се явява неоснователна.Като такава следва да се остави без уважение,а обжалваното решение – да се потвърди.

При този изход та делото въззивницата следва да заплати на въззиваемия сторените във въззивното производство разноски в размер на 300 лв.-адвокатско възнаграждение.

Водим от горното,ВрОС

 

                  Р      Е      Ш      И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решението на РС Враца от 11.10.2019г.,постановено по гр.д.№ 2056/2019г.

      ОСЪЖДА  А.Г.А. с ЕГН ********** *** да заплати на Ц.Н.Ц., ЕГН ********** *** направените по делото разноски пред въззивна инстанция в размер на 300 лв. - адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

       

 

 

 

Председател:...........        Членове:1..........

 

 

                                             2..........