Р Е Ш Е Н И Е  №71

Гр.Сливница

16.01.2017г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД ГРАД СЛИВНИЦА, ІV състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети септември, през две хиляди и шестнадесета година в състав:

Районен съдия: ГЕОРГИ НИКОЛОВ

при участието на секретаря С.Б., като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 324 по описа за 2016год., за да се произнесе взе предвид следното:

Я. В. Д.,***, с ЕГН **********, обжалва НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 788/2015 от 25.01.2016г. на Началника на С. М., с което за нарушение на чл. 238в ал. 1 от ЗМ, затова че на 28.08.2015г. около 12.20 часа, при преминаване на държавната граница - влизане в Република Б. от Република С., на МП „К.”, трасе „Входящи автомобили и автобуси”, използвал МПС – л.а. марка „С.“, модел „К.“, с ДК№ СО **** ВК негова собственост, в което е установено наличието на тайник, поради което и на основание чл. 231, чл. 238в ал. 1 от ЗМ и чл. 53 от ЗАНН, му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 500 лв.

Твърди се в жалбата, че постановлението е незаконосъобразно, като при съставянето му не са спазени условията и процедурите по издаването му, довело до ограничаване на правото на защита на лицето жалбоподател.

В съдебно заседание жалбоподателката редовно уведомен се явява лично и с адв. Г. Г. от АК Разград, който подържа жалбата и не ангажира допълнителни доказателства.

Въззиваемата страна чрез процесуалният си представител юрисконсулт З., оспорва жалбата, като излага съображения по съществото на правния спор и моли да бъде потвърдено обжалваното НП.

Като съобрази събраните по делото доказателства съдът, прие за установено следното от фактическа страна:

На 28.08.2015г. около 12.20 часа на МП К., трасе „Входящи автомобили и автобуси”, на влизане от Република С., пристигнал лек автомобил „С.“, модел „К.“, с ДК№ СО **** ВК, собственост и управляван от жалбоподателя Я.Д.. Последния, бил запитан от свидетелите В.Г.М. и Д.В.Д. – служители в СМ, дали има стоки за деклариране, включително и цигари, като жалбоподателят отговорил отрицателно. Той бил помолен от свидетеля М. да отвори багажника на управлявания от него автомобил, като при отварянето му, на свидетелите направило впечатление, че дъното на багажника е по – високо от нормално. Тогава жалбоподателят бил поканен да вкара автомобила в гаража находящ се на трасето на МП „К.” за извършване на ЩМП. При последвалата проверка чрез демонтаж на задната броня на автомобила се установила кухина по протежението на целия багажник, или т.н.р. „двойно дъно“. Тази кухина била пълна със стекове цигари, като митническите служители установили наличието на 44 стека. На въпроса на проверяващите „какво е това“, жалбоподателят отговорил, че това е тайник с цигари.

Свидетелите са категорични, че в купето на автомобила зад бронята били изрязани допълнителни отвори за достъп до кухината, която била с височина 8-10 см. Върху повърхността на автентичното дъно на багажника били поставени планки с тази височина които поддържали положеното върху тях второ дъно.

На място бил съставен и протокол за извършена митническа проверка, екземпляр от който бил връчен на жалбоподателя срещу подпис и в който той собственоръчно отразил, че няма претенции във връзка с проверката.

В присъствието на жалбоподателя и свидетелят П.Й., бил съставен АУАН № 288/28.08.2015г. от свидетелите М. и Д., за извършено нарушение на чл.238в, ал.1 от ЗМ. Актът бил съставен на място и в деня на извършване на нарушението, като жалбоподателя бил запознат със съдържанието му и екземпляр от него му бил връчен срещу подпис. Липсват данни в момента на връчването на акта, същия да е направил възражения по така съставеният му акт. Такова не е постъпило и в срока по чл. 44 ал. 1 от ЗАНН.

Въз основа на издадения акт за установяване на административно нарушение, зам. началникът на М. С. на 25.01.2016г., издал обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателят за нарушение на чл. 238в, ал.1 от ЗМ било наложено административно наказание „глоба” в размер на 500 лева.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за безспорно установена от показанията на разпитаните по делото свидетели, както и от отразеното в приложените по делото писмени доказателства. Съдът кредитира изцяло като единни, непротиворечиви и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства показанията на разпитаните по делото свидетели, които не се отричат и от страна на лицето жалбоподател.

При така приетата за установена фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

Актът за установяване на митническо нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление отговарят на изискванията на закона и съдържат всички реквизити, изискващи се от него.

При съставянето на акта за установяване на митническо нарушение не са допуснати съществени нарушения на императивни разпоредби на ЗАНН.

Административнонаказателното производство срещу жалбоподателя е започнало по акт за установяване на митническо нарушение, съставен от компетентно длъжностно лице от съответното митническо учреждение, което като митнически орган осъществява функция по митнически контрол и надзор -  актът е съставен от св. М. и Д., в качеството им на митнически инспектори в ТМУ „Столична”, при спазване разпоредбите на чл. 230 ЗМ, вр. чл. 37, ал. 1 ЗАНН.

В настоящия случай, нарушението е безспорно установено в хода на административно наказателното производство, като материалите по него са приложени по административната преписка и следва да се кредитират като годни доказателствени средства относно удостоверените в тях обстоятелства. Този факт се установява от всички доказателства по делото.

Спазени са разпоредбите на чл.40 и чл.43 от ЗАНН. Актът за установяване на митническо нарушение е съставен в присъствието на нарушителя – жалбоподател и свидетел, присъствал при установяване на нарушението. Същият е подписан от актосъставителя и от свидетеля посочен в него, съгласно разпоредбата на чл.43 ал.1 от ЗАНН. Актът за установяване на административно нарушение е бил и надлежно предявен на нарушителя в датата на установяване на нарушението и подписан от него.

На следващо място – спазена е разпоредбата на чл.42 от ЗАНН, съгласно която, за да бъде редовен актът за установяване на административно нарушение следва да включва в съдържанието си всички посочени реквизити. В конкретния случай актът за установяване на митническо нарушение, е съставен за извършено нарушение по чл.238в ал.1 от ЗМ. Посочен е нарушителят – лицето жалбоподател. Актосъставителят е направил и пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които същото е извършено, като е посочил, че жалбоподателят преминавайки през границата на страната е използвал МПС – л.а. марка „С.“, модел „К.“, с ДК№ СО **** ВК негова собственост, в което е установено наличието на тайник, с което е нарушил разпоредбата на чл.238в ал. 1 от Закона за М.те. Така чрез изпълнение на изискванията на чл.42 от ЗАНН органът, издал акта за установяване на митническо нарушение, е постигнал пълна индивидуализация на нарушението и нарушителя, без да е ограничил правото на защита на жалбоподателя. Издаденият в съответствие с процесуалните норми АУАН е редовен от външна страна и като такъв се явява правно основание за издаване на наказателно постановление.

В производството по налагане на административното наказание, също така са спазени установените нормативни изисквания относно формата и съдържанието на издаденото наказателно постановление, а именно:

На първо място – спазена е разпоредбата на чл.47 ал.1, бук.”б” от ЗАНН, съгласно която административни наказания могат да налагат органите, овластени за това чрез съответния закон или указ. Съгласно разпоредбата на чл.231 от ЗМ, наказателните постановления се издават от директора на Агенция „М.”, или от определени от него длъжностни лица. В случая наказателното постановление е издадено от С. Й. З., в качеството му на Началник на М. С.. Административнонаказващият орган е представил по делото заповед № ЗАМ-*** от 21.08.2014 г. на Директора на Агенция „М.”, която се явява доказателство, че наказващият орган е оправомощен да издаде оспорваното наказателно постановление, в съответствие с изискването на чл.231 от ЗМ във връзка с чл.47 ал.1 от ЗАНН. Нещо повече, същата заповед е цитирана и в обжалваното НП.

На следващо място – спазена е императивната разпоредба на чл.57 от ЗАНН, съгласно която редовно издаденото постановление трябва да включва в съдържанието си всички кумулативно посочени реквизити. В съответствие с това изискване обжалваното наказателно постановление е издадено от Началника на М. С., въз основа на изряден акт за установяване на митническо нарушение, съдържа описание на нарушението, датата и мястото където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено и посочване на законовите разпоредби, които са били нарушени.

След като извърши проверка на процесуалноправната законосъобразност на административнонаказателното производство, съдът намира следното по същество:

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателят е ангажирана за нарушение по чл.238в ал.1 от Закона за М.те, за това, че на посочената в АУМН и НП дата, на ГКПП „К.”, на трасе „Входящи автомобили и автобуси”, използвал МПС – л.а. марка „С.“, модел „К.“, с ДК№ СО **** ВК негова собственост, в което е установено наличието на тайник.

Изпълнителното деяние на нарушението по цитирания законов текст се изразява в използването, при преминаване на границата, на превозно или преносно средство от дееца, в което е установено наличието на тайник. Т.е. законодателят е предвидил забрана за използване на такива средства - преносни или превозни, във връзка с действащия митнически контрол и обществените отношения, който се охраняват по този ред, за което е предвидил и съответната санкция. Съставът на цитираното нарушение урежда изпълнително деяние на просто извършване, осъществявано чрез противоправно действие. За неговата съставомерност, релевантни и изсикуеми са два елемента - преминаване на държавната граница, както и това преминаване да е осъществено чрез използване на превозно или преносно средство, в което се намира тайник, като относно последното понятие е налице легална дефиниция, установена в параграф 1 т.ЗЗ от ДР на ЗМ (това е специално изработена или пригодена кухина в превозното или преносното средство, различна от кухините, които са част от оригиналната конструкция на производителя).

Решаващия съдебен състав приема, че всички тези обективни признаци, са установени по несъмнен и безспорен начин както в настоящото производство, така и в хода на проведеното АНП. Безспорно двамата свидетели, чиито показания съдът кредитира като обективни, пълни и непротиворечиви пряко потвърждават обективното наличие на създадени отвори и кухини в конструкцията на процесното МПС формиращи двойно дъно с достъп до него след демонтаж на задната броня. Достъпа до оформената кухина, местоположението й получено в резултат на обработка и манипулация с технически средства на съществуващи елементи от конструкцията на тази част от автомобила дава основание да се приеме, че същите са били пригодени като такива именно с тази цел и предназначение На тази доказателствена основа и установените характеристики на откритите съществуващи кухини, съдът приема за безспорно и категорично установено, че те представляват именно тайник по смисъла на ЗМ -§ 1 от ДР на ЗМ. Поради това, закономерно се налага и следващия правен извод за осъществено от обективна страна, изпълнителното деяние на нарушението по  чл. 238в ал.1 ЗМ.

Самия факт, че там са били открити стековете с цигари дава допълнителен аргумент на решаващия състав да заключи, че в случая се касае именно за тайник в смисъла изложен по – горе.

Установено е и авторство на деянието, а именно лицето жалбоподател, което е и собственик на процесния автомобил, както и факта, че същия е преминал през границата на страната с него.

Изложеното дава основание на съда да приема, че по безспорен начин е установено от обективна страна извършването на твърдяното в наказателното постановление нарушение от страна на жалбоподателя.

От субективна страна нарушението е извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл – жалбаподателят е съзнавал общественоопасните последици на извършеното от него (съзнавал е, че използва собственото си МПС в което е бил изграден тайник, както и че е преминал през границата на страната), предвиждал е тяхното настъпване, като от волева страна е искал те да настъпят. Следва да се отбележи, че жалбоподателят е бил наясно с нормативните изисквания по отношение режима на преминаване на държавната граница, вкл. и забраната да не се използва при преминаването на границата превозно средство в което съществува тайник. Той очевидно е пренебрегнал и не е съобразил поведението си с това изискване, съставляващо законовото предписание. От друга страна и в случай, че обсъжданата забрана не му е била известна, жалбоподателят е бил длъжен и е следвало да я знае, поради което незнанието му не изключва виновността и неговия умисъл, а и законът не изисква непременно умисъл в поведението, в т.ч. и знание за наличието на тайник в използвания автомобил от дееца, доколкото вината може да е във формата на непредпазливост, тъй като специалният закон не я изключва, обратно непредпазливите деяния не се санкционират само по изключение, а последното не е налице за конкретния административнонаказателен състав.

С оглед изложеното се налага извода, че административнонаказващият орган правилно и законосъобразно е установил, че жалбоподателят е осъществил състава на нарушението по чл.238в ал.1 от Закона за М.те, предвид на което административнонаказателната му отговорност е ангажирана правилно и основателно.

Следва да се отбележи, че наведените от жалбоподателя възражения се явяват напълно неоснователни, поради което съдът не намира за необходимо да ги коментира.

Съдът намира, че при определяне на наложеното административно наказание, наказващият орган правилно е съобразил с разпоредбата на чл.27 ал.2 от ЗАНН и е определил административно наказание „глоба” към средния предвиден размер, с оглед преценка тежестта на нарушението и личността на дееца. Това е така т.к. е било установено, че освен факта, че ползваният от жалбоподателя автомобил е преминал границата и е имал изработен тайник, то последния е ползван по предназначение и в него са били укрити стекове с акцизни стоки. Цялостното поведение на жалбоподателя, начина и характера на извършеното деяние са в съответствие с тежестта на наложената административна санкция.  Така определеното административно наказание, съдът счита, че е справедливо, съответства на тежестта на нарушението и е от естество да окаже необходимото поправително и превъзпитателно въздействие както върху нарушителя, така и спрямо останалите членове на обществото.

 

Воден от горните мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

Р   Е    Ш    И:

ПОТВЪРЖДАВА, НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 788/2015 от 25.01.2016г. на Началника на С. М., с което на Я. В. Д.,***, с ЕГН **********, за нарушение на чл. 238в ал. 1 от ЗМ, затова че на 28.08.2015г. около 12.20 часа, при преминаване на държавната граница - влизане в Република Б. от Република С., на МП „К.”, трасе „Входящи автомобили и автобуси”, използвал МПС – л.а. марка „С.“, модел „К.“, с ДК№ СО **** ВК негова собственост, в което е установено наличието на тайник, на основание чл. 231, чл. 238в ал. 1 от ЗМ и чл. 53 от ЗАНН, му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 500 лв.

 

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: