Р Е Ш Е Н И Е
№ 19
гр. Велико Търново, 1.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр.Велико Търново – осми
състав, в
съдебно заседание на двадесети януари
две хиляди двадесет и втора година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ДИАНА КОСТОВА
при участието на
секретаря П.И., изслуша докладваното от съдия Костова адм.
дело №403 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. От АПК във вр. с чл. 172, ал.5 от ЗДвП.
Образувано по жалба на М.Р.К. чрез адв. С.П.,*** против Заповеди за прилагане на ПАМ съответно
с №№ 21-0268-000161/10.6.2021г. и № 21-0268-000-162/10.6.2021г. издадени от
Началник Сектор ПП при ОД на МВР В. Търново, с които временно се отнема
свидетелството за правоуправление на МПС и прекратяване на регистрацията на МПС.
Жалбоподателят
намира оспорените Заповеди за неправилни и незаконосъобразни, тъй като на първо
място, същият е оспорил показанията на техническото средство, като му е взета
съответно кръвна проба, при което ЗДвП повелява да се изчака резултата от
кръвната проба, тъй като той се ползва с преимуществено. След като е оспорен
съставения АУАН и срещу него са подадени възражиния, той не може да се ползва с
доказателствената сила на официален документ. След като съответно не е доказано
нарушение на чл. 5, ал. 3,т.1 пр. 2 от ЗДвП, то издадените Заповеди са лишени
от правно основание. Административният орган не е посочил и конкретната
хипотеза на чл.171, ал.1 б „Б“ от ЗДвП и по този начин е нарушено правото на
защита на жалбоподателя. При съответното установяване на наличието на
наркотични вещества или техни аналози са нарушени изискванията на Наредба №
1/19.7.2012г. и Инструкцията за работа с използваното техническо средство. При
издаване и на двата акта са допуснати съществени процесуални нарушения, които
сами по себе си са основания за тяхната отмяна.
От съда се иска , след като установи вярната фактическа обстановка да
отмени горепосочените Заповеди, като присъди и направените по делото разноски.
В съдебно
заседание не се явява, представлява се от адв. В. и ...Д.. Същите заявяват, че
е налице ново писмено доказателство, а именно заключение на НИК София, което
установява по безспорен начин липсата на наркотични вещества или техни аналози
в кръвта на жалбоподателя. ...Д. посочва, че и двете заповеди са издадени
преждевременно, тъй като съгласно чл. 172, ал 1 от ЗДвП с предимство и с
решаващо значение се явяват резултатите от изследваното на кръвта. В конкретния
случай веднага и непосредствено след съставяне на АУАН са издадени и двете
Заповеди , поради което като преждевременни горните са незаконосъобразни. Освен
това е налице и самостоятелно основание , че след промените от 2017г. в ЗДвП и
НК, е изоставен израза под въздействието на наркотични или аналогични вещества,
а законовият такъв е „ след употреба на наркотични вещества“ .По делото този
факт е останал недоказан, което лишава Заповедите от правно основание.
Претендират се разноски в размер на две адвокатски възнаграждения, тъй като се
касае за обжалване на две Заповеди за налагане на ПАМ.
Ответник жалба Началник група към ОД на МВР В. Търново, сектор Пътна
полиция, ул. Беляковско шосе № 4, редовно призован не се явява , не се представлява.
Съдът, като
прецени доводите на страните във връзка с доказателствата по делото, приема
следното.
На 9.6.2021г.
около 14,35 часа в гр. К., на ***в посока център жалбоподателят е управлявал
собствения си лек автомобил „Фолксваген
голф“ с рег. № ВТ 8529КК под въздействието на наркотични вещества или други
упойващи вещества , установени в сградата на РУ гр. В. Търново, ул. „Бачо
Киро“№ 7, от направен орален нарко тест с DRUG TEST 5000STK 7 с инвентарен номер ARNF,
който е отчел наличие на амфетамин . На водача е изготвен талон за изследване с
№ 085078/9.6.2021г. и 7 броя стикери с надпис Пътна полиция МВР с номер А
019568, след като жалбоподателят е заявил, че не е употребявал наркотични
вещества и същият е бил съпроводен до ЦСМП гр. В. Търново за вземане на кръвна
проба за химичен анализ. Взетата кръвна проба под амбулаторен номер 10822,
начален част на проверката за наличие на наркотични вещества е 16,12 часа ,а
крайният 16,17 часа. За извършеното нарушение по чл. 5, ал. 3, т.1 пр.2 от ЗДвП е съставен АУАН №396293, подписан
от жалбоподателя, актосъставителя и съответно предявен на нарушителя. За
констатираното от органа нарушение е изготвена и докладна записка до АО, а от
Директор на ОД на МВР В. Търново с писмо рег. № 366р-11261/12.6.2021г. е
възложено да се извърши химико- токсикологично лабораторно изследване за
установяване на наркотични вещества или техни аналози, на лице с висше
образование, професионална квалификация „Химик“ в НИК МВР ,като за нуждите на
изследването са предоставане талон , протокол за медицинско изследване и
вземане на биологични проби, като е определен и срок до 9.7.2021г. Съгласно
разпореждане на съда, по делото е предоставена експертна справка №
21/ТХК-213/2.11.2021г. , на В. Нинова, специалист в областта на химията в ЦЕКИ
към НИК МВР ,в което изрично е формирано заключение, че не се констатира
наличието на наркотични вещества,
лекарствени средства от вида- опиати, и други.
В
административната преписка се съдържа и Протокол за извършване на проверка за
употреба на наркотични вещества и ли техните аналози с рег. №
366р-11167/9.6.2021г.1 подписан от жалбоподателя, ,в който е описано
поведението му, което е дало основание да се предположи, че е налице употреба
на наркотични вещества, както и съответно измерване с техническо средство с
неговия номер и издаване на талон за медицинско изследване.
За доказване
компетентността на органа, издал процесните Заповеди, по делото са приложени:
Заповед рег. № 8121з-1524/9.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи,Заповед
№ 366з-659/26.2.2021г. на Директор на ОД на МВР В. Търново като от т.1.2, е видно, че издалият заповедта е жалба Началник група към ОД на МВР В. Търново, сектор Пътна
полиция, който може да издава заповеди от вида на процесните. Същите са връчени
на жалбоподателя на 2.7.2021г., а на 5.7.2021г. е подадена жалба до
Административне съд В. Търново, по която е образувано настоящото производство.
В хода на съдебното дирене е приета
административната преписка, изпратена от ответник жалба, съдържаща
освен горепосочения АУАН, докладна записка,Протокол за използване на техническо
средство за установяване на наркотични вещества или техните аналози, ,талон за
кръвно изследване, възлагателно писмо от Директор на ОД на МВР В. Търново,
Експертна справка
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Жалбата
като подадена в законния преклузивен
срок от лице, за което ИАА е неблагоприятен т.е. при наличие на правен интерес
и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
Съгласно
правилото на чл. 168 от АПК съдът извършва служебна проверка на
законосъобразността на ИАА на всички основания, визирани в чл. 146 от АПК, а не
само на посочените от жалбоподателя.
Принудителната административна мярка
по своя характер е вид административна принуда, за прилагането на която е
предвиден процесуален ред, различен от реда за търсене на
административно-наказателна отговорност.
По смисъла на чл. 171 от ЗДвП
принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по
този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ.
Волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в заповед, която има
характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК
и се издава по реда на Глава пета, Раздел втори от АПК. Предпоставка за
издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 от ЗДвП е извършено от водача или собственика на МПС съответно на хипотезата на
правната норма административно нарушение, което се установява с акт за
административно нарушение /АУАН/, съставен от компетентните длъжностни лица.
Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП АУАН се ползва с презумптивна доказателствена
сила, поради което доказателствената тежест за установяване на фактическа
обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху жалбоподателя. В този смисъл
са и дадените от настоящата инстанция указания в разпоредителното заседание,
които са изпълнени.
Съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП,
принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т . 5, буква
„а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени
от тях длъжностни лица . Със Заповед № 366з-659/26.2.2021г. на Директор на ОД
на МВР В. Търново са определени длъжностни лица, сред които и началниците
Сектор ПП, на които е делегирано налагането на ПАМ, включително по чл. 171, т.
2а от ЗДвП. Следователно оспорваният индивидуалният административен акт е
издаден от компетентен административен орган.
Заповедите са издадени в изискуемата писмена форма, с посочване на
съответни фактически и правни основания за постановяването на разпоредения с тях
резултат Изрично са посочени доказателствата въз основа на които АО е установил
конкретната по делото фактическа обстановка.
При издаването на заповедите не
се установява да са допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила. Обстоятелството, че в диспозитива на заповедта не е посочено
конкретното предложение по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП не представлява
съществено процесуално нарушение, тъй като в обстоятелствената част на ЗППАМ
нарушението е описано подробно с посочване на нарушената разпоредба от ЗДвП,
поради което за жалбоподателя не е налице затруднение да организира своята
защита. Спецификата
на мерките по чл. 171 от ЗДвП изключва задължението по чл. 26, ал. 1 от АПК на
органа предварително да уведоми заинтересованите лица за започване на
административното производство. Разпоредбата на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП препраща
към АПК единствено по отношение на обжалването на заповедта за налагане на ПАМ.
В случая, оспорените заповеди за прилагане на ПАМ са издадени след като
административният орган е съобразил констатираното нарушение, установено със
съставения АУАН, при съблюдаване на основните принципи на административния
процес - преди да издаде заповедта за прилагане на ПАМ е изяснил фактите и
обстоятелствата от значение за случая - както е регламентирано в чл. 35 от АПК,
принципа за законност - чл. 4, ал. 2 от АПК и принципа за служебното начало в
административния процес - чл. 9, ал. 2 от АПК. Съдът намира, че органът не е
допуснал нарушение на административно-производствените правила, което да
обосновава извод за наличие на основания за отмяна на оспорените актове. Тази
незабавност на предприеманите действия изключва възможността за уведомяване на
заинтересованите лица съгласно разпоредбата на чл. 22 от АПК. В случая, преди
да издаде заповедта административният орган е изпълнил задължението си по чл.
36 ал. от АПК, като е събрал доказателства за релевантния факт – съставен АУАН
на водача за управление под влияние на наркотични вещества, установен с полеви
тест и извлечение от регистъра на КАТ за собствеността на автомобила.
По отношение на съответствието с материалноправните
разпоредби и целта на закона:
Съгласно чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат следните принудителни административни
мерки: временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо
лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с
друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или
техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо
средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде
биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не
повече от 18 месеца. При наличие на изследване от кръвна проба или изследване с
доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 от ЗДвП установените
стойности са определящи. При анализ на
цитираната разпоредба е видно, че тя съдържа няколко хипотези, които са
предвидени алтернативно, а не кумулативно. Самостоятелното осъществяване на
която и да е от тях дава възможност на органа да упражни властническата си
компетентност с цел преустановяване на констатираното нарушение на правилата за
движение по пътищата. Описаните в заповедите факти представляват фактическото
основание за издаването им и освен това са и юридически факт, от който органът
черпи правомощията си, при условията на обвързана компетентност - длъжен да
издаде процесните ПАМ. В случая, за да приложи ПАМ по отношение на
жалбоподателя, административният орган е посочил като
фактическо основание обстоятелството, че водачът е управлявал МПС след употреба
на наркотични вещества, установено след изследване с техническо средство DRUG TEST 5000STK 7 с инвентарен номер ARNF, който е отчел наличие на амфетамин. Необходимата
предпоставка за налагане на процесните ПАМ към момента на издаване на заповедите
действително е била налице, тъй като по надлежния ред е установено от
контролните органи управлението на МПС от жалбоподателя под въздействието на
наркотични вещества, обстоятелство установено към този момент с техническо
средство. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП
АУАН се ползва с доказателствена сила до доказване на противното, поради което
доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от
тази по АУАН, лежи върху оспорващия заповедта за прилагане на ПАМ. Такъв акт е
съставен на жалбоподателя, като същият му е надлежно връчен. Съдът констатира,
че същият е и редовно съставен – от длъжностно лице в кръга на правомощията му,
при подробно описана фактическа обстановка и при правилна правна квалификация
на констатираното релевантно за настоящия правен спор нарушение на ЗДвП, а
именно чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движението по пътищата.
В случая обаче показанията на
техническото средство са били оспорени и от жалбоподателя е била дадена кръвна
проба за химическо изследване. При наличието на кръвна проба законът предвижда
именно резултатите от нея да са определящи – чл. 171, ал. 1, т. 1, б. „б“ от ЗДвП. Тази разпоредба е възпроизведена и в нормата на чл. 23, ал. 1 от Наредба
№ 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, съгласно която „При
химико-токсикологичното лабораторно изследване за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози се анализират предоставените проби урина
и кръв. Употребата се доказва чрез резултата от изследването на кръвната проба.
При липса на проба урина изследването се извършва само с пробата кръв“. От
представената по делото експертна справка от вещо лице при НИК-МВР се
установява, че в кръвната проба на жалбоподателя не са открити наркотични
вещества, т.е. според изследването на кръвната проба жалбоподателят не е
управлявал МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози в деня на
проверката и съответно на съставяне на АУАН.
Предвид разпоредбата на чл.
142, ал. 1 АПК, законосъобразността на административния акт се преценява
към момента на издаването му. В този смисъл
решение №
7076/27.05.2014 г. по адм. дело № 72/2014 Решение № 7939 от 11.06.2014 г. на ВАС по адм.
д. № 2635/2014 г Решение № 44 от 3.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4316/2018 г.,
Решение № 3350 от 11.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11848/2013 Решение № 1799
от 11.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15205/2009 г., Настоящата съдебна
инстанция обаче изоставя тази практика, тъй като същата не е съобразена с
актуалната практика на Административен съд Велико Търново. С оглед нормата на
чл.142, ал.2 от АПК съдът следва да постанови решението си като вземе предвид
факти, които са осъществени към момента на устните състезания, а това е
издадената от компетентно лице експертна справка за липса на наркотични
вещества в кръвта. Следва да се вземе предвид , че ново е само
доказателственото средство, а фактът – употреба или липса на наркотични
вещества и техни аналози е към момента
на проверката. След като към този момент е установено, че липса на такива вещества в кръвта на жалбоподателя, при
оспорен резултат на полевия тест, лишава и двете от правно основание, поради
което същите се явяват незаконосъобразни. Като такива същите подлежат на отмяна
ведно със законоустановените последици за това.
При този изход на спора и на основание
чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски,
представляващи внесена държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на
400 лева първоначално договорения хонорар към момента на подаване на жалбата. Такъв
е и хонорарът на адв. В. , поради факта, че адв. П. е починал и не е могъл да
осъществи проецсуално представителство. .
В случая съгласно разпоредбата на чл.
213, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 144
от АПК служебно са присъединени две дела с предмет различни Заповеди за
налагане на ПАМ между същите страни в едно производство. Разпоредбата на чл.
78, ал. 1 от ГПК е категорична като предвижда, че в производството по
делото се заплаща възнаграждение за един адвокат. В случай на уважаване на
молбата на ищеца за присъждане на второ адвокатско възнаграждение биха се
присъдили две адвокатски възнаграждения по делото, което е в нарушение на цитираната
разпоредба на ГПК,
приложима по силата на чл.144 от АПК.Касае е се за едно производство, по което
се постановява едно решение, респективно на ответника в него се дължи
възстановяване на един заплатен адвокатски хонорар, а не на два. В този смисъл е и трайната практика на ВАС
напр. Решение № 92 от 5.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 242/2020 г., . Решение № 7423 от 18.06.2021 г. на ВАС по
адм. д. № 12888/2020 г., В този смисъл не следва да се прилага чл.
2, ал. 5 от Наредба № 1/2004 г., доколкото самият адвокат е предявил една
жалба срещу двата акта. Постановяване на обратното би довело до присъждане на прекомерен хонорар, което е в противоречие на решение от
23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16 на СЕС. Разноските са платими от ОД на МВР
– В. Търново – юридическото лице по чл. 37, ал. 2 от ЗМВР.
По
изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
Р Е
Ш И :
|
ОТМЕНЯ по жалба на М.Р.К. *** Заповеди за
прилагане на ПАМ съответно с №№ 21-0268-000161/10.6.2021г. и №
21-0268-000-162/10.6.2021г. издадени от Началник Сектор ПП при ОД на МВР В.
Търново, с които временно се отнема свидетелството за правоуправление на МПС
и прекратяване на регистрацията на МПС. . ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Велико
Търново да заплати на М.Р.К. ***
сумата от 410 лв. /петстотин и десет
лева/, представляваща разноски по делото. |
Решението e окончателно и не подлежи на
обжалване на основание чл. 172, ал.5, изр. последно от ЗДвП.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане
на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: