Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.С.,
……………..г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ
- 12 състав в публичното заседание на 24.10.2014г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Пламен Колев
при участието на секретаря………,
като взе предвид докладваното от съдия П.Колев гр.д.№ 703 по описа за 2013 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.69 ТЗ.
Ищците: А.
Р.Х., роден на 12 юни
*********, гр. С., п. к. 1614, р-н О.К.,ж. к. Г.Б., ул. Н. Х. № ** е било открито
производство по несъстоятелност по т.д.№1249/2011г.
Ответникът PMC Т.- БГ ЕООД, ЕИК ********,
гр. С. 1505, Район О., ул. Б. №**, ет.*, ап. * е предявил вземане, както
следва:
главница в
размер на 1 746 518 лева, претендирани като “незаплатена цена на доставени и
приети стоки, съгласно Договор за продажба на строително желязо от 14.07.2010г.
”
800 000 лв., претендирани като “неустойка
съгласно чл.10, ал.1 от Договор за продажба на строително желязо от
14.07.2010г. ”
Вземанията са предявени с молба с вх.№
16537/15.02.2012г., като са били приети от синдика под Пореден номер по обявения на 2.04.2012г.
списък на приетите вземания - №7
При подадено възражение, съдът по несъстоятелността с определение №
798 по чл. 692, ал. 3 ТЗ, постановено на 01- ви февруари 2013 г. и обявено в
Търговския регистър на 05ти февруари 2013 г., е одобрил списъка на приетите
вземания.
Предявява отрицателен установителен иск по чл.694 ТЗ, за установяване на
несъществуване на вземането, при следните твърдения:
Договор за продажба на строително желязо от
14.07.2010г. между С. ЕООД и Р.Т.Б. ЕООД е нищожен, тъй като е привиден по смисъла на чл. 26, ал. 2 ЗЗД, като не
прикрива сделка, т.е. абсолютно симулативен.
Договорът
и приложените към него документи (фактура и приемо-предавателен протокол) са
създадени единствено за целите на настоящия процес - за легитимирането на
свързано с длъжника лице като негов кредитор. Документи са антидатирани.
Договорът
бил съзнателно е сключен във вреда на с. еоод, тъй като: е бил сключен при завишени цени спрямо пазарните; С. ЕООД не е имало реална нужда от строително желязо в
подобни количества, тъй като към датата на договора вече е било построило К.Д.О.
до фаза Акт 14; Р.Т.Б. ЕООД не е разполагало с подобни
количества строително желязо нито към датата на договора, нито към тази на
приемо- предавателния протокол; С. ЕООД не е разполагало
с парични средства в подобни обеми, за да договори, а още по-малко - да плати
цена в размер на близо 2 000 000 лв.
Евентуално твърди, че доставката по приемо-
предавателния протокол, носещ дата 24.07.2010г., никога не е била извършвана.
Счита, че договорът не обвързва С. ЕООД поради
императивната забрана за договаряне във вреда на представлявания по чл. 40 ЗЗД
– и двете страни по договора са били
представлявани от едно и също лице - управителя им В.Д..
Договор за продажба на строително желязо от
14.07.2010г. между С. ЕООД и Р.Т.Б. ЕООД е бил прекратен по взаимно съгласие на
страните и с обратна сила, тъй като те са констатирали, че доставеното
строително желязо е имало скрити недостатъци.
С. ЕООД и Р.Т.Б. ЕООД са свързани лица
както по линия на своите собственици, така и по линия на управленито им към
датата на процесния договор.
Счита, че не е в съответствие с добрите
нрави между толкова тясно свързани лица да бъде договаряна неустойка в размер
на 15 на сто месечно и общо - в размер на до 45 % от главницата, при това - за
неизпълнение на парично задължение. Поради това клаузата за неустойка е
нищожна.
Ответниците – „Р.Т.Б.”ЕООД и „С.”ЕООД
оспорват иска.
Оспорват договора да е симулативен, както и
антидатирането му. Твърдят доставка по приемо-предавателния протокол от
24.07.2010 г., както и основанието за заплащането на цената и съответната
неустойка. Твърдят, че не са подписвали споразумение за прекратяване на
договора от 23.10.2008 г. и не са констатирали скрити недостатъци; споразумение
от 23.10.2008 г. е симулативно и нищожно, тъй като е привидно и било създадено
за целите на настоящия процес и антидатирано; Оспорват нищожността на
неустойката, тъй като същата не противоречи на добрите нрави.
Оспорват качеството на кредитори на ищците,
тъй като вземанията им не са приети, от което извеждат липса на активна процесуална легитимация.
Оспорва срочността на предявяване на иска, както и надлежната процесуалната
легитимация на процесуалните представители.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Между
страните не се спори, че процесните вземания са били предявени с молба с
вх.№ 16537/15.02.2012г., като са били приети от синдика под Пореден номер по обявения на 2.04.2012г.
списък на приетите вземания - №7, установяващо се от обявения в ТР списък.
При подадено възражение, съдът по несъстоятелността с определение № 798
по чл. 692, ал. 3 ТЗ, постановено на 01- ви февруари 2013 г. и обявено в
Търговския регистър на 05-ти февруари 2013 г., е
одобрил списъка на приетите вземания. Исковата молба е била депозирана на 07.02.2013г., т.е. в
срока по чл.694, ал.1 ТЗ.
Съдът намира, че липсва процесуална
пречка отрицателен установителен иск по
чл.694 ТЗ, срещу вземане на друг кредитор, да бъде да бъде предявен от
кредитор с предявено, но неприето вземане. Едва с отричане със СПН на
неговото вземане в хода на исково
производство по чл.694 ТЗ, съответно при непредявяване на такъв иск, би
отпаднал правния му интерес от оспорването.
По делото са представени рамков договор
от 01.11.2009г. и договор за
продажба на строително желязо от 14.07.2010г. , както и приемо - предавателн протокол от
24.07.2010г., фактура № 036/23.07.2010г. подписана от купувам.
Видно от приетата ССЕ, която съдът кредитира като
компетентно изготвена, "РМС
Т. - БГ" ЕООД е придобило строително желязо от "И. О.-К" ООД и "ЛВС-Т.К."
ЕООД, както следва:
По фактура № **********/19.12.2008г. на
обща стойност с включен ДДС 1 800 000,00 лева е извършено частично плащане в
брой в размер на 600 000.00 лв., съгласно квитанция №410/19.12.2008г., издадена
от "И. О.-К" ООД на "РМС Т. - БГ" ЕООД.
По фактура № **********/20.12.2008г. на
обща стойност с включен ДДС 2 400 000,00 лева, е извършено частично плащане в
брой на 520 000.00 лв., съгласно квитанция №427/20.12.2008г., издадена от
"И. О.-К" ООД на "РМС Т. - БГ" ЕООД.
По фактура № **********/23.12.2008г. на
обща стойност с включен ДДС 300 000,00 лева, е извършено изцяло плащане на
сумата от 300 000.00 лв. в брой, за което е издаден фискален бон от "ЛВС-Т.К."
ЕООД.
Общият стойностен размер на придобитото
строително желязо по описаните три фактури възлиза без ДДС в размер на 3 750
000 лв. (1 500 000 лв.+2 000 000 лв.+250 000 лв.= 3 750 000 лв.), каквато сума
фигурира по сметка 302"Материали" и в статия "Суровини и
материали" в баланса към 31.12.2008г.
Покупката на строително желязо от "РМС
Т. - БГ" ЕООД е включена в дневника за покупките за месец декември 2008г. и съответно в
справка декларация за ДДС, предадени на НАП с Протокол за приемане на
декларации и дневници по ЗДДС с входящ номер на данните :
ДДС.2210-1163669/14.01.2009г Фактура № **********/19.12.2008г. с пореден в
дневника № 3 Фактура № **********/20.12.2008г. с пореден в дневника № 4 Фактура
№ **********/19.12.2008г. с пореден в дневника № 5.
Дружеството е ползвало данъчен
кредит по доставката, чрез която е придобило строително желязо.
Същевременно ВЛ е посочило, че трите
фактури не са били платени на доставчиците. Били издадени за плащане в брой,
установяващо се и от направеното в тях вписване, въпреки, че се касае за
няколко милиона лева, като по тях е било платено само ДДС на каса(с приходните
касови ордери).
Съдът,
при съвкупна преценка на посочените доказателства с останалите събрани по
делото – договорите за доставка и договора
за влог от 05.01.2009г. приема, че "РМС Т. - БГ" ЕООД е придобил посочените във фактурите стоки - строително желязо . Дали стоките са били платени или
не, като и начина на плащане, при
установеното редовно осчетоводяване, не налага извод за симулативност или липса
на реално изпълнение.
Ищецът е поставил допълнителна
задача на ВЛ да анализира хронологичното движение по сметка 302 на "РМС Т. - БГ" ЕООД и въз основа на този анализ да
отговори на въпроса: „дали към датата на процесната продажба и такова желязо
като количество и стройност е било налично по тази сметка ?”
Съобразно молбата на ВЛ от
22.05.2014г., 20.10.2014г. и заявлението
му в о.с.з. на 30.05.2014г., тъй като му
е било отказано да се запознае с хронологията на счетоводните записвания на „РМС Т. - БГ" ЕООД по сметка 302, не е могло да
отговори дали се касае за процесното желязо или изобщо е налице продажба на
желязо.
Отговорът на въпроса е релевантен
за спора, тъй като желязото, съобразно твърдението на ответника, е било придобито
от него през 2008г., а процесната сделка е реализирана през 2010г. Следователно
в този промеждутък първият ответник (в
последствие продавач)е могъл да се разпореди със стоката, или изобщо да не се е
разпоредил. За ищеца липсва друг начин
да докаже тезата си, освен хронологичното проследяване на счетоводните
записвания за процесното желязо. Следователно не е доказано по несъмнен начин,
че придобитото от ответника „РМС
Т. - БГ" ЕООД желязо е това
предмет на атакуваната сделка.
Съобразно заключението на ВЛ, вземането за главница
в размер на 1 746 518 лв. при РМС Т. - БГ е
осчетоводени по дебита на сметка 411 "Клиенти" - подсметка 411-5 "С. БГ". Записите от тази счетоводна сметка са намерили
отражение в обявения в Търговския регистър ГФО на РМС Т. - БГ за 2010г. по статия на баланса "Вземания свързани с
асоциирани и смесени предприятия. "
Неустойката в размер на 800 000 лв.,
уговорена в чл10.ал.1 от Договор за продажба от 14.07.2010г., в
размер на 0,5% от цената на договора, но не повече от 800 000 лв., е
осчетоводена през 2011г. и фигурира по сметка 709"Други приходи -
наказателни лихви" и съответно в баланса за 2011г. в статия "Други
вземания."
Процесната продажба на строително желязо от
"РМС Т. - БГ" ЕООД на "С. - БГ" ЕООД е включена в Дневника
на продажбите по ЗДДС на "Р.Т." ЕООД
Фактура № **********/31.10.2009г. на
стойност 20 688.48 лв. с ДДС, е включена в дневника за продажбите за месец
октомври 2009г. и справка декларация за ДДС , предадени на НАП с Протокол за
приемане на декларации и дневници по ЗДДС с входящ номер на данните:
ДДС.2210-1312466/16.11.2009г.
Фактура № **********/23.07.2010г. на
стойност 1 746 518.00 лв. с ДДС, е включена в дневника за продажбите за месец
юли 2010г. и справка декларация за ДДС, предадени
на НАП с Протокол за приемане на декларации и дневници по ЗДДС с входящ номер
на данните: ДДС.2210-1447880/12.08.2010г.
По отношение на счетоводните записвания на
"С. - БГ" ЕООД, вещото лице е отразило, че му е бил предоставен
дневник на покупките и справка декларация за ДДС за месец юни 2011г., с входящ
номер на данните: ДДС: 2204 -1079254/14.07.2011г. В дневника за покупките
фигурира фактура № **********/23.07.2010г. от контрагент Р.Т. Б. ЕООД, за
доставка на строително желязо на обща стойност 1 746 518.00 лв., от които 1 455
431.67 лв. стойност на сделката и 291 086.33 лв. включен ДДС.
От "С. - БГ" ЕООД не са му
представени документи, от които да е видно, че му е отказано право на ползване
на данъчен кредит.
От"С. - БГ" ЕООД не са били предоставени аналитични регистри по
сметки, конкретно в случая сметки за материали и доставчици.
Не
са били представени и оборотни ведомости за процесния период и експертизата
не е могла да даде отговор на
поставените въпроси относно осчетоводяването на процесиите задължения за
главници и неустойки при дружеството, тъй като в баланса данните са обобщени. В
баланса към 31.12.2010г. в статия "Суровини и материали" е отразена
наличност на материали на стойност 1 575 х.лв. и в пасива в статия
"Задължения към доставчици" — задължения в общ размер на 3714 х.лв.
В баланса на дружеството към 31.12.2011г.,
в статия "Задължения към доставчици" до 1 година е посочена сумата от
800 х.лв., което е възможно да е начислената неустойка по договора за покупката
на строително желязо.
Експертизата не е могла да даде отговор на
въпроса, каква е била касовата наличност и наличността по банкови сметки на
"С. - БГ" към 30.06.2010г., 14.07.2010г. и 31.07.2010г. и
31.08.2010г., както и какви са били месечни размери на извършените от "С.
- БГ" плащания за периода 1.01.2010г. - 31.12.2010г., поради непредставяне
на необходимата за това счетоводна документация - аналитични регистри на
сметки, банкови извлечения и оборотна ведомост.
Вещото лице не е могло да даде отговор
редовно ли е водено счетоводството на "С. - БГ" за 2010г., тъй като
не са били предоставени счетоводните регистри на дружеството. На
експертизата са били предоставени
единствено: дневник на покупките и СД за ДДС за м.юни 2011г., ОПР и Баланс на
дружеството към 31.12.2010г. и към 31.12.2011г.8
Поради не представена аналитичност по
сметки, относно счетоводните записвания в регистрите на "С. - БГ",
вещото лице не е могло да даде отговор
на поставените въпроси :"Отразено ли е процесното строително желязо като
актив при ответника "С. БГ" ЕООД?” и
"Налице ли са данни в счетоводството на "С. БГ" ЕООД за
разпореждане с това строително желязо, съответно налично ли е то към днешна
дата, реално във фактическата власт на "С. БГ" ЕООД, в случай, че
подобно разпореждане не бъде установено от вещото лице по счетоводни данни и
документи”, тъй като данните в баланса са обобщени.
От "С. - БГ"ЕООД, не са били предоставени документи за разпореждане с процесното
строително желязо, но в баланса към 31.12.2010г., в статия "Суровини и
материали" е отразена валичност на материали на стойност 1575 х.лв., а в
баланса на дружеството към 31.12.2011г., в статия "Суровини и
материали", е отразена наличност на материали вече в размер на 163 хил.лв.
или с 1412 х.лв. по-малко.
Ищецът не е страна по сделката, поради което се стреми да установи
твърденията си посредством косвени доказателства(индиции), обосноваващи извода
за липса на намерение за сключване на договора - отсъствието на надлежно осчетоводяване и
реално изпълнение.
По отношение на "РМС Т. - БГ" ЕООД – продавач на стоката, доколкото
той не е производител, доказването може да се извърши посредством проследяване
на последоветелността от счетоводните записвания - от придобиване на желязото въз основа на
посочения от него способ( покупко-продажба), до сключване на процесния договор
и предаването му на "С. - БГ"ЕООД.
По
отношение на "С. -
БГ"ЕООД –
купувач на сделката, освен счетоводното записване, при него следва да се намира
и самото строително желязо, или да се установи документално неговото влагане в строителните обекти на
този ответник, или наличие на разпоредителна сделка с него.
Всички
съставени между страните по материалното правоотношение документи са частни.
Следвателно те не се ползват с материална доказателствена сила, а отразеното в
тях подлежи на доказване.
Както се посочи по-горе, съдът приема
за установено, че "РМС Т. - БГ" ЕООД е придобил стоки по посочените
фактури, но тъй като е възпрепятствал изготвянето
на ССЕ по отношение на устновяване на движението по см.302, което съгласно
становището на ВЛ единствено би могло да установи дали продажбата е била
отразена и дали е отразена продажба именно на строителното желязо придобито от
първия ответника, съдът следва да извърши преценка за приложението на чл.161 от ГПК с оглед останалите доказателства по делото.
В заключението си експерта е
отразил, че ответникът "РМС
Т. - БГ" ЕООД е
водил счетоводството си редовно. В съдебно заседание е уточнил, че е имал
предвид, че фактурите са били отразени в счетоводството и в съответните
счетоводни сметки. Доколкото обаче се установи, че не са били предоставени
всички необходими счетоводни документи за проверка, то извода не е установен.
Ответникът "С. - БГ"ЕООД същи не е представил на
вещото лице необходимите счетоводни документи, в следствие на което по делото
не е било установено дали желязото е било осчетоводено, дали е налично или е
било вложено или е налице разпоредителна сделка с него. ВЛ е посочило, че в
баланса за 2010г.в статия „Суровини и материали” е била отразена наличност на
материали на стойност 1 575х.лв., а в пасива в статия „Задължения към
доставчици” – задължения в размер на 3 714х.лв. Дали обаче в тях са били
включени спорните стоки и задълженията по тях, ВЛ не е могло да отговори.
Тъй като
процесуалното поведение на ответниците е станало причина за неустановяване на
твърдяни от ищеца, релевантни за спора факти, на осн. 161 ГПК съдът приема за
установено, че процесното желязо не е надлежно осчетоводено и предадено въз
основа на договора за покупко продажба. Следоватено страните не са имали
намерение правоотношението да породи типичните правни последици – предаване на вещ срещу
заплащане на цена, налагащо извода за нищожност по см. на чл.26, ал.2 ЗЗД. За
ответника "РМС Т. -
БГ" ЕООД не е
възникнало изискуемо вземане за продажна цена, съответно не е налице забава и
дължимо за него обезщетение – неустойка
по чл.92 ЗЗД, налагащо извода за основателност на предявените отрицателни
установителни искове.
В полза на
СГС следва да се присъди дължимата държавна такса – по 25 465,18лв. за
всеки от ответниците.
Воден от горното, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по искове
по чл.694 ТЗ, предявени от А.
Р.Х., роден на 12 юни
Сума в размер на 1 746 518 лева, - незаплатена цена на доставени и приети стоки по Договор за продажба на строително желязо от
14.07.2010г.
Сума в размер на 800 000 лв. - неустойка съгласно чл.10, ал.1 от Договор за продажба
на строително желязо от 14.07.2010г.
Осъжда РМС Т. - БГ" ЕООД, ЕИК: ********,
гр.С., р-н „О.”, ул.”Б.”№**, ет.*, ап.1, чрез адв.Д.А.,***, да заплати на Софийски градски съд, бул.”В.”№*, сумата 25 465,18лв. – държавна такса.
Осъжда „С. - БГ”ЕООД, р-н „О.К.”, ж.к.”Г.Б.”,
ул.”Н.Х.”№** да заплати на Софийски градски
съд, бул.”В.”№*, сумата 25 465,18лв. –
държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок срок от връчването му.
СЪДИЯ: